www.manager.bg I 5.07.2015г.

6. Внимателно с шегичките

Иронията често се губи като нюанс в невербалната реч: ние не чуваме интонацията и не виждаме изражението на лицето на събеседника. Добре е чувството за хумор да се включи в професионалната кореспонденция едва след като опознаете добре адресата.

7. Разни хора, разни идеали

Често, между хората възниква неразбиране заради културни различия. Особено, когато си пишат, без да се познават добре. Представителите на някои култури като японците, китайците, арабите например искат първо да опознаят човек по-добре и тогава да се пристъпи към съвместна работа. За тях е по-приемливо да пишат и получават по-лични писма. От друга страна, по-дистанцирани нации в общуването като германците, американците или скандинавците предпочитат колкото се може по-бързо да се премине към деловата част в кореспонденцията.

8. Винаги отговаряйте

Наистина, не е лесно да се отделя достатъчно време за отговор на всяко писмо, предназначено за вас, но се старайте да го правите. Отговаряйте, дори и ако писмото е пратено до вас погрешка, особено, ако този, който го е изпратил, посочва, че очаква отговор. Това е признак не само за добро възпитание, а и за качества, които предизвикват доверие към вас – особено важно предимство в професионална среда.

9. Четете, преди да изпратите

Грешките в писмен текст никога не остават незабелязани. Възможно е дори да дискредитират репутацията ви. Затова, преди да изпратите писмо, прочетете го поне веднъж, по възможност, на глас.

10. Адресът – най-накрая

Не бихте искали да изпратите недовършено или „празно” писмо. Затова, създайте си навик да добавяте адреса на получателя едва след като сте свършили всичко останало – написали сте темата, обръщанието, прикачили сте файловете и т.н..

11. И още веднъж – двойна проверка

Много е важно да сте сигурни, че сте попълнили правилния адресат. Това е една от най-често допусканите грешки, която поставя в неудобна ситуация както самите вас, така и човека, който погрешка е получил писмото.

12. Придържайте се към класическите шрифтове

Основното правило винаги е било и ще бъде: писмото трябва да се чете лесно. Затова, придържайте се към класическите шрифтове, цветове и размер на буквите. Прието за норма е големината на буквите да варира от  10 до 12 кегела, шрифтът да е от рода на Arial, Calibri, Times New Roman. А колкото до цвета, най-надежден избор си остава черният.

13. Бъдете сдържани

Не използвайте витиевати изрази или пък ярки думи с негативен подтекст. За да избегнете неразбиране или по-лошо – отдръпване и обида, Патчър съветва отново, преди изпращане, да прочетете писмото на глас. Ако ви се стори рязко, такова ще изглежда и на получателя.

14. Нищо не остава скрито

Винаги помнете, че всяка електронна кореспонденция оставя следи, тоест, може да бъде прочетена и от някой друг. Така че, не пишете нищо, което не е предназначено за чужди очи. Не пишете нищо, което може да разруши живота ви или да причини вреда на други. Не пишете нищо, за което после ще ви се наложи да се извинявате.

Източник: iBusiness

Оригинална публикация 

www.luboslovie.bg I 06.2015г.

Потърсих колега, с когото да поговоря за тези изводи в контекст, който ми подсказа, че е необходимо. Ежедневно се сблъскваме със случаи на човешка болка – от екрана, между страниците на вестниците, на улицата. Виждаме как от двете страни на болката стоят хора – хора в бели престилки и всички останали. Сред случаи на кошмарни раждания, малтретирано новородено и всякакви потресаващи истории на болката виждаме също истории като онази на младата лекарка, газила преспите с часове, за да си свърши работата. И се замислих за ролята на комуникацията като важна част от терапията и дори превенцията на болката. Потърсих гледната точка на хора, които професионално се занимават с организацията на този тип общуване, и ги помолих да разкажат за битката си. В светлината на опита си въобще.

‘Ако нещо стане лесно, значи не го правиш правилно!’

Беше първото, което остана в мислите ми след разговора с Елена Цонева-Папуджиева и Росяна Сотирова.

За ролята на комуникациите в изграждането на една качествена история те споделиха за читателите на „Любословие” част от опита си и всичкия си ентусиазъм.

Разкажи ни за PR Care. Кой е мозъчният тръст зад него и как проектът се роди и узря за дела?

Ели: Юридически Агенцията, или да го наречем Проектът съществува от около четири месеца. Но той се роди като резултат на много жизнен опит, и в работен, и в личен план. Лично аз се занимавам с медии от двадесет години. Росяна от около девет. Работя от 17 годишна. Преминала  съм през опита на репортер и журналист в радио, телевизия, информационна агенция, известно време съм работила и като  корпоративен и институционален PR специалист. Около 6-7 години преподавах и на студенти.Това са периоди, кога светли, кога не толкова, но всеки един от тях е донесъл своя момент, своя урок. Истината е, че човек трябва да следва себе си, да не си изневерява, да прави неща, в които знае, че добър и да ги развива във времето. Лично за мен основното ми предимство е било , че винаги съм се чувствала като PR сред журналистите и журналист сред пиарите.  А това чувство води след себе си голямо предизвикателство. За да си интересен на журналистите, трябва да им подсказваш теми, идеи, но и същевременно да им даваш пълна свобода за вариации, да работите на моменти като екип. От друга страна, за да изпълняваш ангажиментите си като PR трябва да се вживееш в темата,  да я видиш от всички възможни страни,  да я опознаеш и разбереш, за да можеш да „заразиш” другите. Или да я обясняваш в детайли, да извадиш на бял свят най- интересното и вдъхновяващото.

Основната мисия на PR Care е да помага на здравни и социални каузи. Работим изключително много с пациентски организации и млади лекари. Ежедневно се срещаме с много драматични човешки истории . PR Care работи само за теми, хора и организации, които харесва. На първо място за нас е човешкият фактор и смисълът на кампанията. Опитваме се максимално да сме съпричастни. Ние не наблягаме толкова на атрактивната визия и шоу. Работим задълбочено с теми и проблематики. Много добре знаем какво точно интересува журналистите от здравния сектор, темите, които биха ги  заинтригували . Знаем и коя медия на какво би обърнала внимание. Това всъщност е напълно бутикова работа. Трудното е, че наистина изисква много време и специално внимание.„Платените публикации” за нас са мръсна дума и непрекъснато обесняваме, че това не е PR. Може би всеки добър и по-практичен бизнесмен би ни казал, че толкова усилия не се изплащат. Но ние работим за преспективата, чистото име и лична човешка позиция.  Явяваме се  като една скромна, но различна алтернатива в бранша .  Опитваме се да изграждаме малки човешки общества, които да си взаимодействат и да си помагат. Затова сме си избрали и това име –  PR Care  – PR Грижа.

Да се работи самостоятелно и да се работи независимо са две различни положения на духа и материята, особено когато става дума за ПР. Разкажете ни с кое от двете свързвате проекта?

Ели и Роси – В днешно време никой не може да е 100% независим, защото просто съществуват финикийски знаци и всички сме зависими от тях. Но самостоятелен е възможно. Ние не сме типичната българска  PR агенция. Не сме част от нищо, и за добро или за зло никой не седи с парите и репутацията си зад нас.  В момента  PR Care се състои само от нас двете. Ние сме хората – оркестър . Вършим всичко – от създаването на понякога доста сложни стратегии и събития, до писането и изпращането на прессъобщения и организацията на контактите с журналистите.Това носи наистина високо качество за клиентите ни, но понякога е ужасно изморително. И точно когато си най-изморен, но видиш ефект или просто някой ти звънне или ти напише SMS , за да каже колко е доволен, че те е срещнал, идва тази свобода и независимост на духа. Съзнанието,че правиш нещо, в което наистина те бива и удовлетворението, че имаш възможността да работиш за себе си и си свършил нещо смислено за някой друг..

Споделете за предимствата и трудностите? – Вие ли избирате хората, за които работите, или те избират вас? Разкажете за най-вълнуващия си проект напоследък.

Ели и Роси – Процесът е двустранен. И като че ли напоследък наистина сме целунати от Съдбата.  Хората, които идват при нас са обикновенно  с много сериозни здравословни  и социални проблеми. Водят големи битки с обществото, с институциите, със системата, дори понякога със собствените си семейства..Много приятели и колеги ни питат дали това не ни натоварва прекалено. Натоварва ни, разбира се, но виждаме смисъл, виждаме и пътищата, по които да помогнем. Някой наричат това „човещина”, а всъщност е още по-просто, казва се „съпричастност”. Един от най- силните проекти,  по които работим в момента е свързан с едно от най-честите неврологични заболявания  – болестта на Паркинсон. Кампанията се казва „Живот с Паркинсон”. Сблъскахме се наистина с много  драматични човешки съдби, снимахме видеа с пациентите и с близките им. Някой от тях плакаха като деца…и ние плакахме. Преди няколко дни подарихме колело на един от пациентите.Невероятен човек с дух и огромен поетичен талант. Оказа се, че при Паркинсон на човек му е по -лесно да кара колело, отколкото да ходи. Проект, по който също работим и се вълнуваме е ситуацията на младите лекари, специализанти и студенти по медицина в България. Подготвяме голяма комуникационна кампания. Скоро ще бъде и първото ни събитие , което ще стартира инициативата.

– С какви предизвикателства трябва да знае, че ще се сблъска новоизлюпеният практик по комуникации след университетската банка?

Ели и Роси – С много хамалогия и бумащина. С неща, които не са особено творчески, но ти дават възможност да навлезеш в материята. Много от младите колеги си мислят, че веднага ще започнат с правенето на грандиозни събития, шоута, въртят им се в главата понякога нереални идеи. Всъщност това е прекрасно, стига да е балансирано. Младите PR  професионалисти трябва да са готови, че на моменти трябва да си едновременно адвокат, журналист, психиатър, маркетолог и какво ли още не…, а всичко това се подрежда, развива и си идва по местата след много практика и късане на нерви..А ако нещо стане лесно, значи не го правиш правилно.

– Кога и при какви обстоятелства той или тя трябва да умее да казва „НЕ”?

Ели и Роси Казваш НЕ – или в началото и на часа, когато усещаш, че нещо не е наред, или когато стане нетърпимо.

— Една PR кампания като правило цели адаптации в нагласите, не просто козметични корекции в крайния продукт (избирателна активност или пазарано поведение например). Кои са критериите, по които трябва да мерим възвръщаемостта на усилията и ресурсите си?

Ели и Роси Много зависи от каузата, продуктът или услугата. Обикновенно тези критерии са разтегливо понятие , но те се поставят в началото на всяка сериозна кампания. Много важен момент е времево нещата да са относително ясни и да е добре проучена настоящата ситуация, която трябва да променяме. В България се обръща много малко внимание върху проучването на изходната ситуация. Основен критерии, специално за PR – а, са обикновенно брой присъставли журналисти на специално събитие, брой и интензивност на публикациите и репортажите, рейтингът на медиите, които са ги отразили. Водещ момент е доколко са спазени в медийното отразяване основните ключови послания, върху които се крепи смисълът на цялата концепция.  Преди време  имахме клиент, на който  продажбите му скочиха почти двойно след тримесечна  PR кампания. Но това не може да се случва винаги. Просто продуктът беше с много капацитет за развитие и носеше информационна стойност, която не беше използвана до този момент. Но наистина този случай беше много ясен – човекът дори ни показа графика на продажбите си преди и след кампанията. В интерес на истината ние също бяме учудени от ефекта.

– След първия трус обикновено грабваме най-лекото и най-ценното, и го хукваме да го спасим заедно с живота си. Какво препоръчвате да спасим със себе си след провал в кампания или преговори?

Ели и Роси Всеки, който работи, прави грешки, и никой не е застрахован от провали и драми. Рецептата е – откровенност, честност и лоялност. Провалите, както са дошли, така могат и да си отидат. Най-важно е човек да не се предава и веднага да реагира по достоен начин. Лично ние не обичаме „преговорите”, звучат, като че ли сме завзети от пиратски кораб, по-добре да ги наречем „разговори” на чаша добро вино и обещание за реванш.

– Завършваме като правило интервютата за „Любословие” с молба гостът ни да поумува върху силата на любовта към словото. Какво трябва да знае един PR професионалист за словото, така че да умее да го обича?

Ели и Роси Селинджър го е казал много точно и ясно в “Спасителят в ръжта”::

„Падам си по книга, дето, след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, за да можеш да го повикаш по телефона, когато ти се поиска”.

Пожелаваме на Любословие още дълги години да защитава красотата на българското слово и да носи познание и вдъхновение на читателите си!

Двете дами в блиц поглед:

Елена Цонева – Папуджиева

PR експерт

Помества себе си в един цитат: „Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.“ Ницше

Елена е софиянка, завършила е Философския факултет към СУ „Св. Климент Охридски” – Библиотеко-информационни науки, журналистика във ФЖМК  – СУ „Св. Климент Охридски”. Във визитката й попада и докторантура  „Масови комуникации” – НБУ

Елена има 20 години професионален опит – репортер в радио, телевизия, информационна агенция, водещ на нощен радио блок,  пресаташе, организатор на  специални събития, копирайтър, преподавател на студенти и PR практици. богат опит в образователния, здравния и социален PR сектор. Обича рок музика, семейство, книги, добро вино и приятeли.

Росяна Сотирова

PR експерт

„Всеки прави своя избор, и всеки избор има своята цена” е кредото, с което Роси се асоциира.

Роси също е родом от столицата. Дипломирала се е по масови комуникации – Връзки с обществеността. Има и втора специалност: журналистика. Магистър е по семиотика и бранд мениджмънт

Притежава деветгодишен професионален опит в здрвния и социален PR, НПО, публични комуникации, работа с държавни институции,  организация на специални събития, координация и бранд на корпоративни събития, управляване на онлайн комуникационни кампании, медия анализи и медия мониторинг.

Нейните области са рисуването, колелото, котките, морето и доброто вино.

Оригинална публикация

www.apraagency.com I 25.03.2015г.

Coca-Cola HBC AG, втората по големина в света бутилираща компания на продуктите на Coca-Cola по отношение на обем производство, публикува своя Интегриран годишен отчет за 2014 г. „Споделянето е ценно – изграждаме доверие, даряваме щастие“.

Това е третият интегриран отчет на компанията и за първи път обхваща всички аспекти на бизнеса, управлението и устойчивото развитие в един доклад. Посветен е на взаимоотношенията и партньорствата, които са от ключово значение за успеха на Coca-Cola HBC AG.

Димитрис Лоис, Главен изпълнителен директор, сподели: „Знаем, че успехът ни е тясно свързан с енергията и доброто състояние на нашите потребители, както и с това на общностите, на които служим. Вече повече от десет години непрекъснато усъвършенстваме подхода си към управлението на нашия бизнес по отговорен и устойчив начин, гарантирайки, че печелим доверие като създаваме стойност за всички заинтересовани страни. Тази стойност се определя все повече от фактори отвъд финансовото представяне, а именно: екологичната и социалната отговорност, репутацията ни в обществото, ангажимента на заинтересованите страни, както и инвестициите в развитието на нашите служители. Всички тези фактори допринасят за устойчивостта на нашия бизнес.“

Coca-Cola HBC се стреми да създава стойност чрез резултати, постигнати с най-високите нива на качество, ефективност и грижа. През 2014 г. тези резултати включваха:

•       2 млрд. каси (1 каса = 5.678 литра) продадени напитки
•       589 млн. обслужени потребители
•       2.1 млн. клиенти в 28 страни
•       36 362 преки служители; над 600 хиляди души, заети в цялата верига
•       8.7 млн. евро инвестиции в общностни програми
•       31 296 доброволчески часа, инвестирани в развитието на социални и екологични инициативи
•       Воден отпечатък – намален до 18,4 млрд. литра
•       Въглероден отпечатък – намален до 718 766 тона
•       73% възстановяване на опаковките
•       91% рециклиране на отпадъците от дейността

През 2014 г. инициативите за устойчиво развитие на компанията бяха съсредоточени в три ключови области: насърчаване на здравословния начин на живот, свеждане до минимум на въздействието върху околната среда и създаване на ползи за местните общности. Акцентите в тези области включват:

Здравословен начин на живот
•       1,6 милиона активни участници в спортни и фитнес програми
•       Напитки с намалено съдържание на калории или без калории във всички пазари
•       Информация за съдържанието на калории на лицевата страна на опаковката

Свеждане до минимум на въздействието върху околната среда
•       Намаляване на общите абсолютни въглеродни емисии със 7,8% в сравнение с 2013 г.
•       5,8 млн. евро инвестиции в проекти за намаляване потреблението на вода в над 20 страни, довели до спестяването на над 1,1 млн. куб. метра вода
•       Осем производствени предприятия със златен европейски сертификат за управление на водите European Water Stewardship Gold
•       4,3 млн. евро инвестиции в енергоспестяващи програми, намалили потреблението на енергия с 300 млн. мега джаула

Облагодетелстване на местните общности
•       8,7 млн. евро инвестиции (2,5% от печалбата преди данъчно облагане) в общностни партньорства и инициативи с фокус върху екологични и социални проблеми
•       2,4 млн. евро инвестиции в подкрепа на образованието на младите хора, с цел увеличаване на шансовете за намиране на работа, както и насърчаване на жените да се занимават с предприемачество
•       30,000 доброволчески часа в подпомагане на нуждаещи се общности, както и финансови и други дарения по време на природни бедствия

През 2014 г. Coca-Cola HBC стана глобален лидер в сектора напитки на световния индекс Dow Jones, както и на европейския индекс за устойчиво развитие Europe Sustainability. Компанията е включена в индекса FTSE4Good от създаването му през 2001 г. Освен това компанията получи рейтинг „А“ от проекта за отчетност на въглеродните емисии Carbon Disclosure Project и беше включена в индекса на проекта за лидерство по отношение на влиянието върху климата Global Climate Performance Leadership Index.

„Споделянето е ценно – изграждаме доверие, даряваме щастие“ е в съответствие с рамката на Съвета по международно интегрирано отчитане (IIRC), както и с Глобалната инициатива за отчитане (GRI 3.1.). Отчетът изпълнява ангажимента на Coca-Cola HBC да комуникира напредъка на организацията по отношение на 10-те принципа на Глобалния договор на ООН (UNGC), инициативата на бизнес лидерите за водата UN CEO Water Mandate, както и бизнес форума на ООН „Грижи за климата“.

Социалните и екологични оповестявания в отчета са потвърдени след независима проверка на Denkstatt GmbH, в т.ч. и съдържанието относно изискванията на GRI и напредъка по UNGC. Данните за общностни инвестиции са проверени от Лондонската група за сравнителен анализ London Benchmarking Group.

Автор:
APRA PN

www.manager.bg I 13.01.2015г.

Един от 10-те водещи медийни експерти на UK според The Independent Алън Стивънс, идва в България на 22 януари за еднодневно обучение по създаване, налагане и запазване на положителен медиен имидж, репутация и управление на кризи. Алън Стивънс притежава най-високото професионално признание – наградата The Professional Speaking Award of Excellence (PSAE) и е единственият акредитиран професионален лектор в Европа, който е и квалифициран специалист по Връзки с обществеността.

- Алън, ще ни разкажете ли повече за себе си?

- Според The Independent аз съм „един от 10-те най-добри медийни експерти в Обединеното кралство“. През декември, 2013 г. станах един от 20-те спийкъри, които притежават признанието The Professional Speaking Award of Excellence (PSAE). Това е награда, която се дава само на лектори с дългогодишен опит в различни държави и изключителни постижения и компетенции. Аз съм бивш президент на Global Speakers Federation и на Professional Speaking Association of the UK and Ireland. Аз съм единственият акредитиран професионален лектор в Европа, който е и квалифициран специалист по Връзки с обществеността, като член на Британския институт за връзки с обществеността. Зад гърба си имам доста издадени книги на тема работа с медиите и публично поведение, а последната – The Exceptional Speaker е в съавторство с Пол дю Тоа и беше публикувана през септември миналата година. От 1979 г. насам съм редовен гост на радио и телевизионни предавания, а през 1996 г. създадох Which? Online – платформа, включваща онлайн социални функции, години преди Facebook. И нещо любопитно! Лелята на моята пра-пра-пра прабаба е Мери Шели – авторката на Франкенщайн!

- Как започнахте кариерата си?

- През 1981г работих като журналист в списание – тествах коли и пишех за тях. Каниха ме често да участвам в радио и телевизионни програми, което прерасна в медийна кариера.

- Как всъщност работят медиите?

- Всички новини са свързани с “невероятните неща, които са се случили вчера”. Ако искате да се говори за вас, трябва да покажете на хората с какво сте специални и защо трябва да им “пука” за вас.

- Защо историите са толкова важни?

- Защото хората реагират на тях, дори и децата. Ето защо трябва да ги използваме, когато популяризираме продукти и услуги.

- Как да контролираме всяко интервю?

- Когато някой ви интервюира, целта ви е да предадете вашето съобщение възможно най-кратко. Задачата на интервюиращия е да разбере какво вие знаете и да ви помогне да го обясните възможно най-ясно. Всъщност се оказва, че вие имате общ интерес и вместо да се притеснявате от тях, се опитайте да ги виждате като партньори в пренасянето на бизнес съобщение. Ако подходите с недоверие към интервюто, не само че това ще бъде много неприятно изживяване за вас, но и ще прави всяка следваща изява по-трудна.

- Според вас опцията “без коментар” не трябва да съществува. Защо мислите така?

- Ако откажете коментар в интервю, всеки може да напише: “Компанията отказа да потвърди или отхвърли, че…” и да си измислят каквото си искат. Изглежда сякаш имате нещо, което искате да скриете.

- А какво ще кажете за мястото на социалните медии в една интегрирана медийна кампания?

- Социалните медии са просто още един канал. Вашето послание трябва да бъде едно и също във всички канали на разпространение. Просто вижте къде потребителите ви са най-активни и действайте повече там.

- Как да се справяме с трудните въпроси в интервютата?

- Подгответе се предварително. Ако интервюиращият стане агресивен, запазете спокойствие и се придържайте към същността на това, което сте подготвили и което искате да е основното ви послание.

- Има ли нещо, което не трябва да казваме на репортерите?

- Никога не критикувайте другите компании, а се съсредоточете в собствените си предимства. Никога не правете лични атаки. Никога не обсъждайте неща, които са предмет на съдебно производство. Никога не спекулирайте и не лъжете!

- А как да запазим репутацията си?

- Следете постоянно нивото на репутацията си с инструменти като Google Alerts и Socialmention.com. Опитвайте се да отречете възможно най-бързо нещата, които не са истина. Научете се да говорите уверено и ясно. И много важно – уверете се, че всеки служител знае посланието на вашия бранд!

Повече информация и възможности за регистрация за семинара на Алън Стивънс в София на 22.01 ще откриете ТУК

Оригинална публикация

www.manager.bg I 06.01.2015г.

Алън Стивънс, който е един от 10-те водещи медийни експерти на UK според The Independent идва в България на 22 януари за еднодневно обучение по създаване, налагане и запазване на положителен медиен имидж, репутация и управление на кризи.

Алън Стивънс притежава най-високото професионално признание – наградата The Professional Speaking Award of Excellence (PSAE) и е единственият акредитиран професионален лектор в Европа, който е и квалифициран специалист по Връзки с обществеността.

Сред темите на семинара, който е с ограничени места са:

Защо „без коментар“ не е опция?

Как да контролираме всяко интервю?

Как да комуникираме отговор „на изчакване“

Как да бъдете основния източник на информация?

10 неща, които не трябва да казвате пред репортери

Последващи действия и водене на документация

Повече за програмата и специалните оферти за ранна регистрация може да откриете тук.

Оригинална публикация

www.segabg.com I 06.01.2015г.

Анализатори очакват това да е годината на независимите продуценти на медийни продукти

И тази година няма да се свършат читателите, предпочитащи истинския вестник.

Накъде ще водят глобалните тенденции в медиите тази година? Видеото – от YouTube до "Фейсбук", ще властва над всичко, но и за вестниците все още има място под слънцето. 2015 г. ще е годината на големите сделки на пазара за медийни продукти. Това са очакванията на анализатори, анкетирани от британския в. "Гардиън".

В момента сме в златното време за продуцентите на съдържание, казва Лорейн Хегеси, независим консултант на "Ченъл 4". Някои от водещите продуцентски компании бяха изкупени от американски инвеститори. Тази година ще следим дали подобни сделки ще има и в Европа. Британската ВТ например има достатъчно ресурс да изгради голяма продуцентска компания, но все още не знаем дали има и апетита за това.

След като "Либърти Глоубъл" и "Дискавъри" купиха най-големия независим продуцент на тв, филмово и дигитално съдържание във Великобритания – All3Media, много оператори започнаха да осъзнават, че днес е стратегически важно да заемат позиции в пазара на съдържание. Затова според Хегеси тази година ще има още големи сделки в тази област. Ерата на гигантските независими продуценти тепърва започва. Големите независими компании изкупиха по-голяма част от по-малките продуценти, затова сега се очаква те да предприемат още по-мащабно окрупняване. Това окрупняване пък на свой ред ще катализира нова вълна малки независими компании, тъй като много сценаристи и режисьори не харесват сложния свят на гигантските корпорации.

По отношение на вестниците очакванията този път са оптимистични. Според Дъглас Маккейб, анализатор от "Ендърс Анализис", печатните издания ще продължат да се търсят, а темпото на растеж при дигиталните ще се забави. "Видеото беше една от големите теми на 2014 г. Но не смятам, че публиката от само себе си ще тръгне да търси клипове в сайтовете на вестниците. В същото време те имат достатъчно големи редакции, за да смятат, че не могат да говорят пред камера. С други думи, вестникарската индустрия ще трябва да намери начин да прескочи тази пропаст – да постигне най-доброто от два свята, да изработи репутация и на видеофронта. Но тук трябва много внимателно да се обмисли стратегия. Може би досега усилията са били насочени към погрешния жанр или канал", казва Маккейб.

Най-голямото предизвикателство пред пресата ще бъде по отношение на мащабите, смята анализаторът. Колко точно печели един вестник и колко голяма редакция може да си позволи неговият издател? Ще имаме ли същия брой големи издания след 5 до 10 години? Ако не, какво следва да предприемат издателите? Според Маккейб печатните медии ще оцелеят, но не в тиражите, с които бяха свикнали в миналото.

В света на големите тв компании с много канали ще наблюдаваме все по-голяма специализация, казва Джон Коен, основател на Tubefilter. Когато тези компании прохождаха преди няколко години, стремежът беше да се акумулират колкото се може повече канали, за да се привлече реклама. Но тази сфера става все по-софистицирана – новите медийни звезди може да разчитат за повече публика на YouTube, освен това да ползват традиционен мениджмънт, а също и холивудски или пък литературен агент, може да работят по отношение на брандирането и лицензирането със съвсем друг екип, обяснява специалистът.

Прогнозата на Коен е, че при видеото YouTube ще останат на водеща позиция, но артистите ще разполагат с все по-голяма палитра от медии за своите изяви, а и навлизането на Vessel и "Фейсбук" на този пазар няма да мине без трусове. Според него сега е идеалният момент да станеш голяма звезда в YouTube. И все по-често ще гледаме тези звезди в произведени от тях филми, които се продават онлайн. Някои от тях вече продават стотици хиляди копия чрез iTunes, а един такъв филм – "Изгонена" със звездата на Vine Камерън Далас, стигна номер едно в iTunes, като в продължение на два дни изпреварваше "Пазители на галактиката".

За списанията също предстои интересна година, смята Дейвид Хепуърт, редакционен директор на "Дивелопмънт Хел". Много списания ще продължават да хвърлят усилия в несвойствени посоки. Ще насочват все по-голяма аудитория към сайтовете си, като акцентът тук ще продължи да бъде не най-новият брой, а естеството на читателите. Никой няма да има големи очаквания за таблетните им формати, защото издателите установиха, че те струват много, а не привличат достатъчно реклама.

И като стана дума за реклама, и при нея доминираща ще е ролята на видеото. От всички форми на дигитална реклама, тази във видео ще продължи да расте най-бързо, смята Дейвид Халермън, главен анализатор в eMarketer. Но бърза да уточни, че в същото време, поне в САЩ, телевизията все още получава много повече нови приходи от видеото в интернет. С други думи, телевизионната реклама ще си остане водеща, макар че дигиталното видео все по-често ще я допълва. Двете все по-често се интегрират, макар че все още липсват технологии за проследяване на зрителите по всички екрани. А точно тук е заровен Свещеният граал на рекламата – как да се намери начин тя да следва тв продукта по всички медии, в които той се гледа. Пресата продължава да губи рекламодатели, а в интернет парите се прехвърлят от банерите към дигиталното видео, казва Халермън.

Къде ще е радиото? Според Мат Дийгън, творчески директор на компанията за консултантски услуги "Фолдър Медия", интернет радиото ще продължи и тази година своя възход, макар и темповете му да не са забележителни.

Оригинална публикация 

www.manager.bg I 03.12.2014г. 

Няколко класации бяха представени от най-големите международни онлайн медии за маркетинг по темата за най-успешните реклами на 2014 г. В списъците присъстваха до голяма степен едни и същи кампании от света.
Коя обаче беше най-лошата реклама на годината?
На този въпрос предлага отговор американският сайт Business Insider. Той твърди, че това е печатна реклама на Paddy Power от Великобритания.
Paddy Power е британска фирма за букмейкърски залози. Тя преминава границите на добрия вкус в маркетинга през март 2014 г., като публикува реклама-обява, в която предлага на хората да рефинансира изгубените им залози, ако параолимпийският шампион Оскар Писториус бъде обявен за невинен от съда в Южна Африка по обвинението, че е убил приятелката си Рийва Стийнкамп. Илюстрацията се заиграва с името на Писториус – Оскар, и е проява на лош вкус, в която той се вижда изправен, въпреки че са ампутирани двата му крака и се използва думата "walk", която освен като измъквам се (от обвинението), означава и "ходя", "прохождам".
Рекламата е провокирала над 5500 оплаквания до регулатора на рекламното съдържание в Обединеното кралство Advertising Standards Authority (ASA). Тя бързо бе порицана от ASA, чиито експерти коментираха, че отива дори по-далеч просто от това да бъде проява на лош вкус – тя е влошила репутацията на рекламирането.  

Оригинална публикация 

www.manager.bg  I 25.11.2014г. 

От корпоративна гледна точка слуховете, освен ощетяващ фактор , са и инструмент.
Някои от големите компании ги използват многократно. Чрез тях може да се снижават цените на акциите на конкуренти. Те карат мениджмънта да променя фирмената си политика, да финансира мащабни пиар инициативи и да влага в разработването на нови продукти. Иначе се е случвало дори спортните отбори да извършват трансфери заради слухове. Актьори и режисьори са губили работата си и дългогодишната си кариера.
Честа грешка на тези, за които се разпространяват неприятни слухове, е да повтарят на глас самия слух, като го отричат. Например като казват "Не, не съм изневерил на жена си“ няколко пъти или “Не, не съм я удрял“, а също и “Не съм карал в нетрезво състояние“/“Не съм укривал данъци“. Подобно поведение се възприема като израз на паника и по-скоро затвърждава подозренията, че слухът е верен.
Това разказва в MarketingAbout Гай Бергстром. Авторът дава няколко пиар съвета на публичните личности и мениджърите, на които се налага да се борят с лоши слухове:
Старайте си винаги да изглеждате спокойни, независимо колко се притеснявате и колко ужасяващи са слуховете за вас. Някои от атаките срещу публичните личности и хората с управленски правомощия са толкова скандални и жестоки, че ги карат да загубят контрол и да избухват пред медиите. Агресивното поведение не в полза на засегнатата страна.
Игнорирайте ежедневните злонамерени клюки. Те са дезинформация и риск. Ако опитвате да се преборите с всяко подобно твърдение, ще загубите огромна част от ценното си време и ще съсипете нервите си.
Позволете на другите да ви защитават. Не се изправяйте срещу публичното очерняне сами. Особено в случай, че все още се чувствате силно разстроени. Ако вредните слухове засегнат репутацията ви, много пиар агенции ще научат за това и ще предложат услугите си. Понякога обаче е по-добре да се доверите на колегата или собственика, които се ползват с доверие и смятат, че искат и могат да се застъпят за вас.
Отречете големите слухове бързо, преди да са се разпространили и превърнали в невъобразими, провокиращи въображението твърдения. Класическо правило в пиара е, че мълчанието се приема като знак за вина, в случай че се е разпространила вредна за имиджа информация. Преди време имаше новинарски цикъл от 24 часа заради традиционните медии. Той позволяваше на публичните личности, например президентите, да се подготвят добре за отговор. Това време мина. Новините се разпространяват в целия свят за минути. Реагирайте веднага. Щом сте разбрали, че слухът се разпространява и обхваща повече медии, по-добре коментирайте.
Не можете просто да раните слуха, трябва да го убиете. В противен случай Цар Слух ще продължи да живее под някаква форма. Ще надиграете неговия ефект само, ако го отречете категорично. Най-добре е да предоставите и разпространите алтернативно обяснение. Ефектът ще е силен, ако неутрализирате възможната достоверност на слуха, като потвърдите с доказателства обяснението си за случилото се – чрез документи, видео, аудио записи, копия от билети, писма.

Оригинална публикация 

www.segabg.com I 16.11.2014г. 

Снимка: Невена Тенева
През лятото Европейската инициатива за медиен плурализъм организира пред парламента протест срещу концентрацията на медийна, политическа и икономическа власт в едни и същи ръце. Депутатите твърдят, че искат да решат същия проблем, но с ограничения срещу журналистите.

Поредните цензори в парламента се опитват да сплашат журналистите с безсмислената идея за закон за печата

Укротяването на медиите е стара страст на ГЕРБ. Мине се, не мине, депутатите му, а и президентът от същата партия притоплят безумната си идея за медиен закон. При съсипана икономика, тотална липса на чужди инвестиции, корумпирана съдебна система, трагично здравеопазване, неграмотност и бедност новите управляващи пак се вторачиха във вестниците. Много ясно защо – там все още се намират критици, а това особено смущава управленския комфорт.

Свободните медии явно са голям дразнител на цензорите, особено на тези, които си спомнят "добрите времена", когато в България имаше само "Дело, Село и ОФ", прославящи безкритично властта. Затова няма да спрат да търсят начин да ги подчинят, докато целият медиен пейзаж не заприлича на поле със слънчогледи, които се въртят по посока на "слънцето". А на малкото останали независими вестници бъде нахлузен намордник – за да е по-сигурно, че свободата на словото в България няма да отлепи от стотното място, до което се срина тази година в класацията на "Репортери без граница". 

И ето пореден представител на ГЕРБ – Красимир Велчев, тръгва да вее байрака на вестникарската регулация. Очевидно без да разбира нищо по темата, той предлага абсурд след абсурд, а най-страшното е, че предложенията му срещат одобрението на депутати от различни парламентарни групи и току-виж минали.

Инженерът се опитва да заблуждава, че един закон за печата би гарантирал, че никой няма да може да клевети, без да носи отговорност. На тези аргументи могат да се вържат само някои по-слабо грамотни избиратели. Причината е, че наказателната отговорност отдавна е уредена в Наказателния кодекс (НК) и няма как в още един закон да се регулира същата материя. И след като не е юрист, Велчев следва да се информира предварително по тези въпроси, а най-добре въобще да не се бърка в сфера, която му е неясна.

НК винаги е предвиждал нелеки наказания за клевета и обида, както и квалифициран състав с по-тежки наказания, когато престъплението е извършено в печатна медия.

Дълги години журналистите подлежаха на затвор

След яростни дебати през 2000 г. наказанието беше променено на глоба, чийто размер стига до 30 хил. лв. Още по-големи обезщетения могат да получат и получават засегнатите, ако водят дело за непозволено увреждане по Гражданския процесуален кодекс. Там дори няма финансови ограничения и може да се стигне до доста солени суми. Отделно от това на българския съд му трябваше много време, включително няколко дела в Страсбург, за да започне да прави разлика между обида и разкриване на неудобна, но важна за обществото информация. И все още не може да се каже, че винаги го прави.

Под такъв дамоклев меч журналистите всеки ден трябва да защитават принципността, почтеността и репутацията си и в същото време да служат на обществения интерес, който изисква да се знае цялата истина за хората във властта, както и за това как харчат парите на данъкоплатците. Затова целта, която прозира от нескопосаните опити за обуздаване на печата, е прозрачна – просто да се всява страх и да се провокира автоцензура. Така както предишното правителство се опита да прокара нов НК, с който скандално да забрани дори снимането на политици на публично място. В същата бразда оре и Велчев сега – опитва се под маската на законова регулация да пробута нови наказания и нови ограничения на малкото останала независима журналистика. Защото на зависимата даже не й пука от неговите предложения. Тя дори да бъде осъдена за клевета, не плаща. И при нужда – пак се задейства.

Сред най-безсмислените идеи на Велчев е в конституцията да се запише, че медиите са четвърта власт. Някои хора наистина не разбират от метафори… Остава да им се гласува и издръжка от държавния бюджет (не че някои не си я докарват). Инженерите наистина не изучават Русо, но Велчев е на път направо да ревизира теорията му за разделението на властите. Проблемите, които депутатът посочва – че депутати и цели партии си имат медии, че издания имат подставени лица за собственици и не може да се стигне до реалните им източници на финансиране, – не се дължат на пропуски в конституцията или в Наказателния кодекс. Дължат се на това, че данъчните и прокуратурата не желаят да достигнат до корените на злото .

Ако поискат, те могат лесно да разчепкат и собствеността, и доходите, и финансовите потоци в медийните мътилки. Но не искат, не им е наредено или напротив – наредено им е да не го правят. Не недостигът от закони е проблем, а неспазването на съществуващите, както е добре известно. Затова се стига до абсурди корпулентният депутат да има само една стара кола в имотната си декларация, а бизнес партньорите му и останалите политици да имат вземане-даване от първа ръка с гигантската му медийна и разпространителска империя.

Истинските намерения на депутата Велчев впрочем си проличават от другото му предложение – да ограничи свободното движение на журналистите в кулоарите на парламента, тъй като "нарушавали личното пространство на депутатите". Това наистина е нахално, тъй като парламентът е публична институция, а квотите за журналисти се определят от ръководството му. 

Там депутатите нямат лично пространство, освен в сервизните помещения, и са длъжни да се съобразяват с това. А ако от медията на някой депутат присъстват повече журналисти, отколкото позволява квотата, това как те са влезли е проблем на охраната и на отговорните за организацията в сградата. И не може да бъде използвано срещу останалите журналисти. 

Показателно е кои пригласят на Велчев. Например Светлин Танчев – доскоро от ГЕРБ, а сега от "България без цензура" – настоява да се въведе понятието entrapment (умишлено вкарване в клопка) в компрометираща ситуация с цел публично дискредитиране и да се въведат санкции за това. Той дава за пример скандала "Верту" в 41-вото Народно събрание, когато медии организираха фалшива промоция и обещаваха да подарят луксозни мобилни телефони на депутати и неколцина се хванаха. Забележете – никой не иска наказания за депутатите, които са се изкушили от скъпите подаръци и които щяха да си ги приберат без никакви угризения на съвестта, ако ставаше дума за истинска промоция.

Така че, ясно е къде ги "стиска чепикът" депутатите – стоенето под прожекторите. Само че свободата на словото няма да се остави да бъде стъпкана от тяхната гузност.
Депутатът Красимир Велчев има амбицията да претвори метафората "четвърта власт" в дела.

Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ 

Оригинална публикация 

www.manager.bg I 10.11.2014г. 

Маркетингът на една услуга, предоставяна от бизнеса, може да е в пъти по-труден от маркетинга на продукт. Целта на първия е да продаде нещо, което не е осезаемо. Продава се невидимото за очите.
Тук се разчита на опита на клиента, на личното му, субективно преживяване във връзка с дадената услуга. Тоест, важно е крайното впечатление на човека, усещането и асоциациите, които остават в главата му. За разлика от продукта, услугата не може да докосне отново. Плащаш и преживяваш само веднъж. Маркетингът на услугата може единствено да се опре на въображаемата представа или на спомена за нея.
Услугите обикновено имат репутация, изградена от един човек – този, който работи с клиентите, търговецът. Неговата работа може да бъде подкрепена от маркетинга и да се получат удивителен резултат и високи продажби. Или пък може да съсипе репутацията и работата на целия бизнес. Много е трудно да се контролират факторите, които вредят на имиджа на компаниите, предлагащи услуги. Затова, основната цел на пиара е да запази бизнес реномето чисто и неопетнено, за да не звучат като лъжливи обещанията на маркетинга.
Различното при отношението на хората към услугата, в сравнение с гледната им точка към продукта, е че изборът им е определен до много висока степен от доверието. Избирайки да заплатят за дадена услуга, клиентите се съгласяват, че ще я получат с предполаганите от тях, обещани предварително от рекламата, качества. Когато не са доволни от услугата, хората могат да се откажат от бъдещото й потребление, но не и да я върнат във формата, която не ги е удовлетворила, каквато възможност има с потреблението на даден продукт.
Как се прави добър маркетинг на компания, която предоставя услуги?
Традиционното правило гласи, че той зависи от разпределението на 4-те P, които оформят маркетинг микса – Product (продукт), Price (цена), Place (дистрибуция) и Promotion (промоция).
Мнозина обаче смятат, че в маркетинга на услугите има и три други важни съставки, които го правят успешен. Става дума за другите 3 P – People (хора), Physical evidence (материални доказателства), Process (процеси).
Всички хора, които са директно или индиректно свързани с продажбата и консумацията на услугата, са важни за маркетинга. Те добавят стойност и са реалното лице на компанията, за което клиентите впоследствие се сещат. Това са хората в петото P.
Кои са материалните доказателства? Става дума за качеството на единствените физически доказателства, които потвърждават, че услугата е продадена – принтираните и електронните документи, които удостоверяват, че покупката е била направена. Както и за гласа на служителя, който обслужва клиента. Тези неща могат да бъдат докоснати и чути. Те имат значителна роля за маркетинга.
Кои са процесите? Те са начинът, по който самата услуга се осъществява. За да не бъде измамено доверието на клиента, е необходимо всичко да върви гладко и той да получи това, за което е платил или ще заплати след потреблението от край до край, без да има спънки и да остане недоволен. Това са самите процеси в услугата, която бизнесът предоставя и която крепи маркетинга.
Използвайки 4-те P на традиционния маркетинг, в съчетание с допълнителните 3 P фактора, ще продадете успешно на хората това, което е невидимо за очите им и което не могат да си върнат.
От Marketing.About Guide 

Оригинална публикация