в. Пари | Николай ВЪЛКАНОВ | 22.06.2011
След кризата се видя, че е необходимо разделянето на инвестиционното от търговското банкиране
► Господин Щьосел, как намирате състоянието на финансовата система в момента?
- Нека се върнем една стъпка назад. Ако погледнем финансите през последните десет години, финансовият свят бе напълно извън контрол. В повечето страни финансите започнаха да съставляват част от БВП, която е много по-висока от когато и да било преди.
Така се промени и банковият модел. Банкерът, който познавахме преди 30 години, трябваше да събира депозити, да ги държи на сигурно и да подпомага ръста на икономиката чрез отпускане на заеми за производствени компании. Този модел тотално се изгуби, когато възвръщаемостта започна да става по-голяма чрез инвестиции в търговия, суап сделки и др.
И това се случи навсякъде – и при търговските банки, и при банкирането на дребно. За някои сектори възвръщаемостта на капитала беше между 20 и 30% в продължение на много години при нормална 12-15%. И никой не го забелязваше. Регулаторите изискваха доста ниско ниво на банкови резерви предвид рисковете, които банките поемаха. През 2008-а неудържимият влак спря. Мисля, че сега нещата се оправят, но има още какво да се направи от гледна точка на регулацията.
► Какво е мнението ви за пакета промени в банковата сфера Базел III?
- Какво е Базел III? Виждаш какви активи имаш, оценяваш техния риск и поддържаш достатъчен капитал за тях. Откъде обаче
идват останалата част от капитала – дали това са сигурни пари в банка, дали са от заем, или са конвертируеми облигации? Затова смятам, че Базел III е важен инструмент, но по-важна е ликвидността. Ако вие и аз искаме утре да си изтеглим парите – банката платежоспособна ли е?
Вярвам, че Базел III е важен, но разделянето на инвестиционното от търговското банкиране е необходимо. Било чрез разделяне на активите и създаване на дъщерно дружество, било чрез връщането на модела на банкиране от миналия век.
►Това може и да се случи, но ще отнеме дълго. Какви други предизвикателства виждате междувременно?
- Най-големият проблем на всеки човек се казва "алчност". Всяка банка разполага със стотици много умни същества (защото най-добрите отиват в банките), които са свикнали на изключително високо заплащане и тяхната изобретателност няма граници. Какъвто и Базел да го наречете – 3, 4 или 5, те ще намерят начин да го заобиколят. Трябва да има преосмисляне на политиката за възнаграждения в банките. Сега знаеш, че след три години ще си вземеш 8-милионния бонус. Ако се увеличи нивото на задължителния капиталов резерв, икономическата рента ще се намали и това ще свали възнагражденията в банките към нивото на останалите сектори. Освен това смятам, че ще създаде нагласа към понижаване на риска, който банките поемат. Второто нещо – трябва да се стараем към по-опростени регулации. Така или иначе трябва да има някаква форма на изчисление на рисково претеглените активи, но тя трябва да е проста. Затова смятам, че трябва да се върнем към стария модел: трябва да има отделни търговски банки, банкиране на дребно и инвестиционни банки – те имат различна дейност, различен рисков профил и налагат различен риск на цялата система.
► Смятате ли, че проблемите в Ирландия и Гърция ще засегнат българската финансова система?
- От макроикономическа гледна точка не съм особено притеснен, защото общият БВП на Ирландия, Португалия и Гърция съставлява по-малко от 5% от БВП на еврозоната.
За финансовата система проблемът е в отварянето на френски, германски и английски банки към Ирландия, Гърция и т.н. Наскоро изпълнителният директор на една френска банка сподели, че експозицията им към Гърция заема 5% от активите на банката. Е, не е добре, ако нещо се случи, но не е абсолютна трагедия. Трагедията е за банките на двете страни, защото там всички купиха държавни облигации. Гръцките банки са купили гръцки облигации на стойност 72 млрд. EUR. Не знам числата за Ирландия и Португалия, но съм сигурен, че и те са големи. И защо го направиха? Защото е много лесно да занесеш тези облигации в Европейската централна банка и да получиш финансиране. Дори да се наложи да рекапитализираме гръцките банки, дори по същото време това да се наложи и с Португалия и Ирландия -това прави 100 млрд. EUR! 100 млрд. EUR трябва да се вземат от БВП за банките, но това е 1% от БВП – това си е нищо. За Гърция тези 36 млрд. са 15-20% от БВП, но за еврозоната – 1%. Ако има солидарност или поне "отговорен" финансов съюз, тези проблеми не са огромни.
►А трябва ли да има солидарност? Какво става с моралния риск?
- Няма друг избор, не може да изоставиш Гърция. Ако я изоставиш, какво ще се случи с гръцките банки, клоновете им, в България? И те може да заминат. На теория. Е, те са състоятелни сами по себе си, печеливши, и БНБ управлява българската банкова система доста добре, така че няма да се случи. Но погледнете съседите – румънците са зле, гърците много зле, сърбите са изолирани, македонците спят, малко по-нататък и унгарците не правят нищо, така че, ако търсиш икономика и финансова система, която е печеливша, е важно да имаш добри съседи. Мисля, че гърците трябва да станат по-големи реалисти и да разберат, че няма да е безболезнено. За съжаление, след като си пил узо и спал 10 години, ще имаш 5 години махмурлук. Така че ЕС ще трябва да бъде много твърд с гърците. Ирландия – не я броя за проблем. Търговският й баланс се възстановява, конкурентоспособността се възвръща.
► Предвид ограничения достъп до капитали как може да се развива страна като България, която разчита изключително много на външно финансиране?
- Както би казал всеки студент по макроикономика, може да растете повече само ако имате положителен търговски баланс или голям размер на преки чуждестранни инвестиции. При сегашния размер на чуждестранните инвестиции вероятно ниво на растеж е 3 до 4%. Въпросът е как се отива от тези 3-4 пак на 5-6-7 процента?
Това може да се постигне само чрез пълно и плавно преструктуриране на българската икономика. Имаме нужда от различен модел. Институционалната рамка в България следва да се подобри. Все още е прекалено бюрократично, трудно инвеститорите разбират на коя врата да почукат. Реформите ще са бавни, но има нужда да се повиши доверието в страната, в администрацията й, в правителството. Аз виждам огромно подобрение от времето, когато пристигнах тук, а когато живееш на едно място, промените се забелязват по-трудно.
Да, наистина, всичко хубаво може да се случва по-бързо. Не трябва да забравяме, че демокрацията започна тук преди 20-21 години и да искаме същото, както например във Франция, Германия и др., е невъзможно.
Що се отнася до финансовата система – с много консервативна банкова политика и регулаторна рамка България беше защитена. Ако се погледне съотношението на отпусканите кредити с банковите депозити, то вече се връща към нормалното – мисля, че вече е малко под 100%, около 95% според последните статистики на БНБ. Така че системата е стабилна.
Истинският въпрос е дали системата е в състояние да финансира растежа? Защото, ако нямаш чужди инвестиции, ще ти трябва
банков заем, за да финансираш, и там стои въпросът откъде идват парите. В повечето случаи няма достъп до външно финансиране. Тогава човек би се зачудил дали държавата няма своята роля. Като държава може ли да финансираш няколко банки с допълнителни 5 млрд. лева? Или да създадеш институция, която да го направи? Държавата не е задлъжняла и би могла да поеме още малко дългове за допълнително финансиране на банковия сектор.
► В България сме много предпазливи с това.
- Да, знам. Разбира се, може да се финансира и директно. Едни 2-3 млрд. обаче, контролирани от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) – тези пари евентуално ще се върнат. Не знам, но системата има нужда от нещо, за да получи своя тласък. Има нужда и тук от масло в механизма – може би чрез Българската банка за развитие, чрез ЕБ-ВР, ЕИБ или чрез български държавни пари. Може би е и въпрос на договорка между ЕБВР и ЕИБ и не става въпрос за даване на 20 милиона на малки и средни предприятия. Говорим за 2 милиарда. Нещо трябва да се направи, за да заработят нещата по-бързо и да се върне България към по-малка безработица. Това е стремежът на всички.
►Дали еврото ще помогне?
- Мисля, че да и рано или късно България ще се включи в еврозоната. Включването към пакта "Евро плюс" вече е добра крачка, а чрез включване в еврозоната България ще получи достъп до важно за страната финансиране директно от ЕЦБ. Както виждаме и с Гърция, ако не управляваме финансите както трябва, ще бъдем наказани, но тук се справяме добре и няма да ни наказват, така че еврото ще е много полезно.
Еврото ще намали и цената на ресурсите, като намали риска. В момента нетният лихвен марж е 4.45-4.50%, но представете си, ако падне с 0.50 пункта, каква ще е ползата за икономиката. Затова смятам за решаващо включването към еврозоната. Това ще помогне и за чуждите инвестиции. Инвеститорите, които по някакъв повод са загубили доверие, ще получат сигурност от ЕЦБ.
Ако потърсим и други начини за засилване на икономическия ръст, държавният бюджет е около 36-7% от БВП. Средният процент за еврозоната е 45-46. Знам, че Дянков иска да го заложи в конституцията на 40%. Ако обаче се увеличи с още три процентни пункта – от 40 на 43, би могло 1% да отиде за образование, 1% за здравеопазване, 1% за инфраструктура. Това също би помогнало.
► Може би е по-добре да се оставят повече пари на хората и на бизнеса? Преразпределителната роля на държавата да бъде намалена на 35% или на 30% от БВП?
- Аз идвам от страна, в която разходите са 51%. Държавата има своите задължения. Женен съм за българка, имам близнаци – оттук съм. И тук виждаме засилена емиграция, демографски срив. Държавата си има задължения относно пенсиите, относно инвестициите в млади хора – образователната система.
Видял съм много страни, в България има бъдеще. Отнема време. Но ако се видим пак през 2020-а, ако са били правилните хора и са направили правилните неща, тук ще има голяма разлика. България може да се продава и като инвестиционна дестинация, и като място, където хората може да се пенсионират, защото тук ще плащат ниски данъци.
Визитка
Кой е Дидие Щьосел
►Той е французин, доктор по математика. Има магистърска степен по бизнес администрация от INSEAD. Започва кариерата си като трейдър на валутни опции в Ню Йорк. Работил е осем години в Merrill Lynch, където се занимава основно с корпоративни
финанси – сливания и придобивания, набиране на капитал и т.н. Работи върху приватизацията на петролната компания Elf Aquitaine и France Telecom.
► През 1997 г. се мести в инвестиционната банка HSBC, където става главен изпълнителен директор, отговарящ за инвестиционните операции на глобално ниво.
► Напуска банката през 2001 г. и година по-късно
създава Content Ventures Limited (първоначално Apace Media), чрез която влиза в медийния бизнес. Щьосел притежава 66.39% от компанията. През 2004 г. навлиза на българския пазар с покупката на ММ и телевизиите "Диема". През 2008 г. слива бизнеса си на Балканите с шведската Modern Times Group, която купи Нова ТВ. Понастоящем е зам.-председател на борда на директорите в Нова ТВ.
Стр. 20 – 21
.png)
Жени Калканджиева, Елена Йончева, Георги Тошев и Драго Симеонов са сред популярните лица с авторски рубрики в новото предаване в "Преди обед" по bTV. Стартът му ще е от есента, а водещият се пази в тайна.
Чувствам се изключително щастлива и обогатена след тази среща в ефир с г-н Иванов. Внимателно изчетох коментарите във форума на Би Ти Ви след предаването, повечето от които ни предлагат по-често да го каним, защото искрено са се забавлявали с него. Надявам се г-н Иванов да се е шегувал, казвайки, че ни е правил проверки. Явно е търсил с нещо да ни удари, например нерегламентирани доходи и коли. Но ние с Виктор (Николаев – б.р.) имаме само заплати. Депутатът дойде подготвен с тезите си и всичките си дипломи, за да докаже вероятно на българите, че е доста добър специалист и напълно заслужава хонорарите си. Смяташе, че е убедителен с аргументите си, но подцени публиката. Той така и не отговори на въпроса за конфликт на интереси, след като е вкарвал законопроект за частните здравни фондове, докато е получавал хонорари. Съзнателно с Виктор оставихме г-н Иванов да развие тезите си. Можеше да опонирам на всяко изречение. И той си ги разви, но това не мисля, че му помогна. От ГЕРБ вероятно вече са си направили изводите дали тази изява е от полза за имиджа на партията.
