www.capital.bg I 26.11.2014г.

© Юлия Лазарова

Възстановяването на общественото доверие в медиите изисква активизиране на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата

Българските журналисти с отговорна обществена позиция, както и редица представители на академичната общност и гражданското общество са все по-разтревожени от влошаващата се медийна среда, масовото погазване на етичните правила в професията, незачитането на човешкото достойнство, редовното присъствие на езика на омразата и грубото поругаване на основни постижения на демокрацията и европейските ценности, в немалка част от медиите в България.

Възстановяването на доверието в медиите в полза на обществото, изисква активизиране на усилията на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата за разграничаване от медии, които отявлено нарушават законите на страната и европейските и национални ценности.

Разчитаме, че новото правителство ще реформира политиката на държавата, която да се разграничи от подобни медии, като създаде ясни правила за разпределение на публичните средства по комуникационните програми, медийните пакети за изборите, държавни поръчки и общински обявления в медиите.

Основополагащ принцип в случая трябва да бъде както спазването на закона, така и зачитането на утвърдени през годините единни професионални етични норми.

В тази връзка се обединихме около следните предложения:

1. За възлагане на поръчки, финансирани с публични средства, като изпълнители или подизпълнители да бъдат допускани единствено медии, подписали националния Етичнен кодекс на българските медии, приет през 2004 г. и единствен признат в Закона за радио и телевизия. Припомняме, че в изпълнение на препоръките на Европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, през 2010 г. в Закона за радио и телевизия беше приет чл. 76, ал. (2), според който доставчиците на медийни услуги са задължени да спазват нормите на националния Етичен кодекс на българските медии, разработен от Фондация "Национален съвет за журналистическа етика", и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение "Национален съвет за саморегулация".

Разбира се, възможно е съществуването на други допълнителни браншови кодекси, които не противоречат на националния етичен кодекс и които се прилагат от медиите, които са ги приели, но за целите на ясните правила и единното третиране на всички медии в България, настояваме в правилата за разпределение на публични средства да бъде включен утвърдения национален Eтичен кодекс от 2004, който е създаден в сътрудничество с европейски специалисти и е записан и в Закона за радио и телевизия.

2. Публични средства да не бъдат пряко или косвено насочвани към медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП).

Предлагаме тези правила да бъдат въведени чрез постановление на Министерски съвет от всички държавни и общински структури, разпределящи публични средства.

Списък на подкрепилите призива:

Асоциация на европейските журналисти-България,
Александър Кашъмов, ръководител правен екип, Фондация "Програма достъп до информация",
Въпреки.com сайт за културата в изкуството и обществото – Зелма Алмалех, Стефан Джамбазов,
Димитрана Александрова, журналист,
Иван Димов, журналист,
Маргиналия – сайт за човешки права, Юлияна Методиева,
Нели Огнянова, преподавател,
Мрежа за свободно слово: Аделина Марини, журналист; Еми Барух, журналист; Емил Роберт Коен, правозащитник; Ирен Филева, журналист; Капка Тодорова, журналист; Лили Тодорова, журналист; Светла Енчева, блогър и журналист; Татяна Величкова, журналист; Марин Бодаков, преподавател; Митко Новков, медиен критик; Иван Бедров, журналист; Лора Филева, журналист; Ралица Ковачева, журналист; Весислава Антонова, журналист,
Ружа Смилова, програмен директор Център за либерални стратегии и преподавател, катедра Политология, СУ,
Руслан Трад, блогър,
Светослав Терзиев, журналист, преподавател по журналистическа деонтология в СУ "Св. Кл. Охридски",
Фондация "Медийна демокрация"
Move.bg

Оригинална публикация  

www.focus-news.net | 27.11.2013 

София. Медийният плурализъм и свободата на словото в България са в опасност, но и в много други страни от Централна и Източна Европа се наблюдават сходни процеси. Това заяви президентът Росен Плевнелиев на третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?”. По думите на президента – това е причината Европейската комисия да наблюдава внимателно и да създаде Център за медиен плурализъм и медийна свобода, който се очаква да представи конкретни предложения за гарантиране на медийната свобода не само на европейско ниво, но и за всяка една държава-членка специфично и конкретно поотделно.
"Обективната, общественоангажирана и свободна журналистика е един от стълбовете на демокрацията. Като трибуна на различни идеи и послания, медиите не просто информират – те формират мнението на аудиториите си и, разбира се, това е базата, на която гражданите определят отношението си към държавата и институциите и участват в обществено- политическия живот", каза президентът Росен Плевнелиев.
По думите му – журналистиката може да бъде катализатор за демократично развитие, но може да изпълни и обратната роля. "Когато собствеността в медийния сектор е концентрирана и непрозрачна, когато медиите са подвластни на икономически и политически зависимости, а не на обществения интерес, то това подкопава и демокрацията, и доверието към журналистиката", каза президентът.
По конституция „Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура“. На пръв поглед медийната среда у нас е разнообразна и регулирана. Гражданите могат да избират спокойно и свободно между стотици медии, от които да се информират.
Независимите и обективни медии са базова ценност и основен стълб на всяка демокрация и е важно да бъдат укрепвани. За съжаление, по показател „свобода на словото“, само в рамките на три години, България се срина със 17 позиции надолу в класацията на международната организация „Репортери без граници“ и от 70-а позиция през 2010 година пада до 87-о място за 2013 година, каза президентът.
"Не е нужно обаче международните наблюдатели да ни посочват проблемите – гражданите ги определиха. Представителите на медийния сектор – и аз съм благодарен, че всички сте днес тук, ги назовават отдавна, не от вчера и не от днес. Надявам се днешната дискусия да направи анализ на дефектите в медийната среда у нас, но и да посочи решения и правилните стъпки, с които да се ангажират всички", каза президентът.
"Като четвърта власт медиите са независими и свободни, но това не означава, че журналистиката не подлежи на критика. Както добрите журналисти не биха премълчали несправедливост в обществото или злоупотребите на един или друг политик, разбира се, те не бива да приемат равнодушно и проблемите в собствения си бранш. Свободата на медиите не е достижение на демократичното ни общество, когато цената й се заплаща от оклеветените публично. Независимостта на журналистиката не е ценност, когато словото й се използва за уронване на репутации, за очерняне и отстрелване на неудобни опоненти и чрез внушения и погазване на основната задача на медиите – да информират обективно, да посочат истината. И тук ще припомня максимата на един от бившите редактори на британския вестник „Гардиън“ – Чарлз Скот, която може безусловно да се приеме и като етично кредо за всички професионални медии: „Коментарът е свободен. Фактите са свещени. Гласът на опонента има право да бъде чут не по-малко, отколкото на приятеля“ – каза президентът.
По думите му – собствениците на медии също си дават сметка, че медийният бизнес не е като всеки друг, защото той не е просто търговия с информация, а бизнес с влияние в обществото. Частният монопол над средствата за информация е много по-опасен от държавния. Именно за това за него с още по-голяма сила трябва да важат добрите практики, както например ежегодните публични отчети и прозрачност на собствеността. Правилата за борба с монопола трябва да са още по-стриктни, за да се избегне концентрация не само върху медийна собственост, но и върху разпространителската дейност. Ако медиите сами налагат свои професионални стандарти, поощряват добрите практики и заклеймяват отстъплението от тях, това също би оздравило медийната среда в България. И тъй като в повечето случаи формите на саморегулация се насърчават от държавните органи, бих попитал – къде е стимулиращата роля на държавата за укрепването на медийната среда? Тази роля не бива и не трябва да се изчерпва с разпределянето на публичен ресурс от комуникационните стратегии на държавния бюджет и европейските програми за медиите. В период на икономическа криза държавата често се явява като най-големия работодател, но тя не трябва да се приема, и това е важно, като благодетел. Европейската солидарност не бива да се превръща в една от формите за влияние върху медиите за градене на положителен имидж на властимащите. Тя трябва да се разпределя честно и добросъвестно и да не се определя по никакъв начин или да се влияе върху редакционната политика на една или друга медия.
За да работи системата ясно, трябва да има саморегулация, т.е. етичен кодекс, валиден за всички, но и регулация от държавата, с фокус върху прозрачността и концентрацията на собственост, дистрибуцията и равния достъп, клеветата, но и защитата на журналистическата свобода. Нека си припомним, че с единен етичен кодекс са регулирани не една и две професии в България, например лекари, адвокати, нотариуси, и това дава своите плодове – каза президентът.
"Медийната индустрия е сектор, върху който трябва да се обърне внимание", каза проф. Нели Огнянова, преподавател по Медийно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
„Там хората имат едно друго равнище на свобода и бих казала, че в медийната индустрия е бъдещето на средната класа. Днес говорим за натиска върху медиите. Ще направя три предложения и те няма да бъдат нови – финансиране, по-специално финансирането с публичен ресурс, смятам че има проблем с държавното финансиране, има проблем и в европейските средства, които стигат до България. Тъй като в България ще влизат още средства, не ми е ясно по какъв начин ще продължат да се изразходват тези средства. Второто нещо е конкуренцията, ако слушаме конкурентния регулатор, в България няма проблеми с конкуренцията. Третото нещо е свързано с журналистиката и с това журналистиката да се защити”, обясни проф. Огнянова.
"Представители на „Ранобудните студенти” представиха декларация по отношение на медийната свобода в България, на третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?”. В България медиите се превръщат в четвърта власт, в средство за компроматни войни и политическа пропаганда. Те са трибуна, и същевременно – параван на властимащите. През последните години станахме свидетели на показване на медийната свобода, чрез практики, които напомнят на един неотдавна минал режим. Настоящото управление продължава и развива тези практики, като последните месеци станахме свидетели на натиск над определени журналисти, които напуснаха, а на други им бяха подпалени автомобилите. БНТ бе принудена да излъчва всички пленарни заседания, и по този начин беше изместен фокусът. Смятаме, че медийната среда е един от основните проблеми в настоящата обществено-политическа ситуация. Вследствие на това, част от медиите са използвани за параван, прикриващ проблеми като погазването на Конституцията и основни човешки права – се казва в декларацията на "Ранобудните студенти".
Участниците в третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?” влязоха в спор. Един от присъстващите – Добрин Стоянов, активен участник в антиправителствените протести, каза: „Медиите са изключително зависими, и налагат голяма цензура, единици са тези, които съвестно си вършат работата. На протеста на 11 юли, случайно засякохме среща на лидерите на БСП и ГЕРБ, помолих журналистите да попитат представителите на партиите какво правят тук, но никой не пожела да го направи, а един журналист от националната телевизия ми каза, че са тук, за да изберат новия собственик на СЕМ”. След това Стоянов демонстративно напусна залата, като призова за оставка на всички.
Една от участничките в дискусията се обърна към президента с думите: „Тук ще кажа за зависимостта на журналистиката от управляващите, защото те дават тон за това – какво трябва да бъде казано и какво не. Вие отидохте в Пловдив да празнувате един мюсюлмански празник, не допуснахте журналисти, не разбрахме за какво говорихте, какво се споразумяхте. Когато медиите са ограничени от властимащите, гражданите не знаят нищо. Никой не допуска медиите на заседанията на Министерски съвет, слизат няколко души, които са определени от министър-председателя”.
Николай Ангелов от "Ранобудните студенти" обясни: „В едно интервю г-н Цветан Василев каза: „Има прекалена свобода на словото”. Няма прекалена свобода на словото, има свобода на словото и цензура. Призовавам – думичката „цензура” да не се използва за политически партии и пропаганда. Не искаме да се потърпевши като някои журналисти, които вече си изпатиха от желанието за свобода”.
В момента медиите са лост за правене на политика по безпрецедентен начин, каза Николай Найденов, представител на „Ранобудните студенти”, на дискусията. „Никога в България не е имало такава крайна форма на ксенофобия. Това е извънредно обезпокоително за демократична държава, която е и член на ЕС. Няма по-страшно нещо от неофашизма, това подронва и малкото, което е останало от демокрацията у нас. Това е една центрофуга, която е много опасна. Ще връча на президента декларация с нашата позиция и предложение от името на Ранобудните студенти”, обясни Найденов.
Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов заяви: „Ясно е, че има три сериозни проблема по отношение на свободата на слово – няма специална концентрация на медиите. Трябва да приемем ясни прагове на концентрация; докато това не се случи, целият разговор за собствеността и финансирането е несъстоятелен. Вторият проблем е – независимостта на журналистите от собствениците – има такава независимост и тя е осезаема. Да кажем, че стои общ проблем за зависимостта на журналистите от собствениците. Има механизми за развързване на тази зависимост. Инструментът тук е синдикален, трябва мощен Съюз на журналистите в България”, обясни доц. Лозанов.
„Третият проблем, който свали България по отношение на свободата на словото е, че медиите загубиха способността си да критикуват властта. Тази функция беше затихнала за дълго и това се отрази. Проблем в последно време е и враждебната реч и расистките идеологии. Това е работа на прокуратурата да санкционира такива прояви”, каза още председателят на СЕМ.
Ние говорим за журналистика, а ги няма журналистите, те са абсолютно малцинство, каза Иво Инджев, бивш директор на БТА. „За сметка на това, в България има организации на издатели, работодатели, които излизат с декларации. Истината е, че свободното слово беше отстреляно в годините. Истината е, че български журналисти, като че ли не искат да бъдат освобождавани. Апелираме към институциите да ни освободят, към законите да ни освободят. Какво им е на законите?”, обясни Инджев.
В отговор на Инджев, представител на журналистите каза: „Стана ми тъжно, че мога да стана мълчалив участник в един несъстоял се разговор. За българската журналистика има надежда. Може би, преди около три години издателите на българските медии се обединиха и приеха поправка в закона за депозиране на печатни издания. На сайта на Министерство на културата всяка медия трябва да декларира своите издания. Държавата трябва най-накрая да санкционира тези медии, които не спазват закона”.

Оригинална публикация

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 9.06.2012

Бойко Станкушев: Да се съберем хора, които просто да си съберат мисли, да нахвърляме един драфт и да го внесем, където трябва. В края на краищата все пак в момента има врати, ако по-силно похлопаш, ще се отворят и ще се влезе в някакъв диалог. И какви претенции за авторски права ще има медията, като всъщност тя просто качва, каквото е казал съответният обществено значим субект. Нищо друго. Къде са правата? Те да не са писали 40-та симфония, че да имат права?
Водещ:Кой има авторство върху политическите изявления, дадени пред медиите? Речено, сторено. Какво би помогнало да гражданската журналистика да бъде по- активна и по-защитена, описахме в три точки. Какви са те? Ще чуем заедно днес. А после, до колко са изрядни юридически, ще коментираме с професор Нели Огнянова. Още една лиминисценция в началото. Сигурно си спомняте, че новината за откриването на 8-та регионална радиостанция на БНР в Бургас бе изместена в новинарския поток на колегите от спрения от премиера симбек на Тони Димитрова. С Мартин Минков го коментирахме ето така.
Мартин Минков:Новината, която мисля, засяга не само радиото БНР, но и българските медии, е оценката на Бойко Борисов, че БНР вероятно е най-независимата медия в България. И смятам, че тази оценка заслужава малко повече размисъл, както от наша страна, така и от страна на тези, които някак си виждат сензацията в това, че бил прекъснат симбека на Тони Димитрова.
Водещ:Със сигурност за свободата трябва да се мисли всеки ден. За свободата трябва да се борим всеки ден. Това се чу през седмицата и в ЕП на организираната дискусия от групата на либералите. Към нея изненадващо се присъедини Нели Крус, която обяви свободата на медиите за свой личен приоритет и още.”Реших да променя програмата си за днес и да се обърна лично към Вас. Въпросът за свободата на медиите в България е личен приоритет за мен. Поздравявам групата на либералите за тази важна инициатива, защитата на фундаменталните ценности като свободата на медиите в България и всички членки на ЕС. За съжаление тази свобода не е даденост. За нея трябва да се борим всеки ден. Познавате ме като някой, който говори направо и действа в случаи като този за свободата на медиите в Унгария. Между другото правителството на Унгария все още не успява са изпълни европейските норми и последният доклад на Съвета на Европа показва ясно това. Аз следя ставащото във всички други членки на ЕС отблизо” каза Нели Крус. И продължи : „Когато националното развитие може да наруши законите в ЕС и общите ценности, не се страхувам да казвам нещата открито. Готова съм да приложа целия политически натиск, който е необходим. Случаят с България изглежда много тревожещ”. Казаното на дискусията днес ще коментираме с евродепутатите Станимир Илчев, Илияна Йотова и новият член на СЕМ Мария Стоянова. Скъпи ми Бароне, когато ми е трудно, си спомням за теб как сам си се издърпал за косата от блатото, барабар в коня. Щом ти си го направил, значи и аз мога сам. Благодаря ти. Този статус много прилича на символа верею в днешните facebook.com времена. Но тъй като е доказано, че има живот и извън мрежата, за съжаление трябва да отбележим, че нещата са сложни, много сложни. Фаталното при блатото е, че колкото повече шаваш, толкова повече затъваш. Правилото обаче е добре да няма такава безспорна валидност и това важи в еднаква степен, както за медиите, така и за други неща в живота ни. Как ние като запалянковци, бихме могли да изискваме парите от данъците ни, дадени за спорта, да не бъдат прахосвани и да отиват наистина за спорт? Знаете, в момента освен европейското първенство по футбол, където блестим с отсъствието си, е и последният шанс за олимпийска виза на отбора на народа, както по традиция наричаме волейболните ни национали. Отборът не ще Данчо Лазаров, феновете не го искат, премиерът символно не го кани. Той търси нов тренъор. Александро Филипини написа за предишната квалификация „Имаше българи, които също не желаеха България да успее.” Цветана Божурина и Сандро Филипини ще бъдат гости днес в „Клубът на журналистите”. Добре дошли Ви казваме Ралица Неделчева, Поли Петрова, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте това, което считате за важно на стената ни във facebook.com, където може да ни намерите като „Клубът на журналистите – БНР”. Обикновено в началото започваме с музикално колебание, раздвоение. Този път със Снежа Спасова решихме друго. Решихме да започнем с музикална реплика с послеслов. Цензурата и автоцензурата в медиите в България беше дискутирана през седмицата в ЕП. Една дискусия, организирана от групата на либералите. Добър ден на евродепутата Станимир Илчев.
Станимир Илчев: Добър ден.
Водещ:Всъщност изненада ли Ви необявеното предварително присъствие на Нели Крус?
Станимир Илчев:Имаше колебания дали тя ще присъства, но имаше и абсолютно убеденост в това, което тя каза, че при първа възможност ще се включи в семинара. За съжаление в този ден, обикновено в сряда е така, има по няколко събития. Слава Богу, тя се появи и между другото изненада и нас в някаква степен, защото беше доста…
Водещ:Тук май загубихме връзката. Разбира се, ще се опитаме да вя възстановим. Аз ще се възползвам от тази техническа неуредица, з ада поздравя с добър ден новия член на СЕМ госпожа Мария Стоянова, здравейте!
Мария Стоянова: Здравейте!
Водещ:Предполагам, че следихте какво се случва в ЕП, какво се дискутира.
Мария Стоянова:Разбира се.
Водещ:И всъщност предполагам , че и Ви също имате коментар за силното политическо, силния политически коментар на Нели Крус за българските медии.
Мария Стоянова:Аз съм далеч от мисълта да коментирам позицията на еврокомисаря Крус. Трябва да кажа, че съм много приятно изненадата. Радвам се, че едно такова високо място, каквото е Брюксел и един еврокомисар се ангажира с темата България. За съжаление не е приятно това, което се говори в ЕП нито за нашата публика, нито за нас самите, които се занимаваме с медии. Но това пък е един шанс за нас да се концентрираме задължително в истинските проблеми, които имаме с свободата на словото в страната ни. Защото когато те ни се случват ежедневно, когато ежедневно сме притискани, когато ежедневно сами себе си притискаме, ние като че ли сме склонни да си затворим очите пред проблемите. И може би основният смисъл на дискусията в ЕП сега е именно това обръщане отново към вниманието на нашите собствени грижи. Но аз съм категорично против да чакаме Брюксел да ни решава драмите. Категорично съм против да смятаме, че отвън може да дойде някаква помощ. Категорично съм против да се еманципираме от отговорност. И съм категорично против да чакаме. Смятам, че проблемите, ако всички сме съгласни, че ги има, трябва да ги решаваме ние тук в България.
Водещ: Ето сега възстановихме връзката с евродепутат Станимир Илчев. И така, а имаме много сериозно проблеми днес с телефоните.
Мария Стоянова:Сами се убеждавате, Брюксел е далеч. Проблемите трябва да си ги решаваме в България.
Водещ:Въпросът е дали умеем да ги решаваме в България, защото, Мария, ние с теб на тази територия сме го коментирали много пъти. Ето го Станимир Илчев. Бързо да продължим с него, преди отново връзката да ни е изиграла лощша шега. И така, гоисподин Илчев, кое е по-страшното – цензурата или автоцензурата? Или поне какво се коментира в Брюксел разбира се?
Станимир Илчев:А трудно е да се каже кое е по-страшно. Когато има цензура, като че ли е по-ясна ситуацията. Хората са наясно и в позицията си на консуматори на информация като зрители, читатели, граждани на страната и като сътворяващи тази информация. Наясно са, че някой институционално оторизиран или пък овластен по стечение на обстоятелствата в рамките на една политическа конюктура възпрепятства диалога между тях. Но автоцензурата според мен е по-неприятно явление. Тя означава, че някой не си е свършил работата, а някакви обстоятелства го принуждават да измени на някой от фактите, да омекоти някой от… Да конструира една действителност, която е приемлива в очите на неговите политически ментори или началници, или работодатели, обаче тази корелация е подвеждаща за читателя и зрителя. За това без да абсолютизираме, според мен би могло да се каже, че автоцензурата като че ли е по-опасна и по-неприятна. Да не говорим, че тя деморализира самия журналист, ако му е налагана силово и ако той бива държан в състояние на автоцензура прекалено дълго време.
Водещ: Това ли беше основната идея на презентацията, която направи Асен Йорданов там? Нека да кажем на нашите слушатели, че става дума за едно изследване колко български медии приеха за новина факта за попадението, намерено от немски вестник, че зад абревиатурата СИМО се крие ЦРУ, пък СИМО в „Уикилийкс”, в грамите обяснява не до там светлото минало на нашия премиер.
Станимир Илчев:Донякъде Асен Йорданов отправи такъв упрек, но не е кой знае колко категорично, защото Асен Йорданов първо е наш и Ваш колега, който отдавна работи в български условия и който е в България. Той не живее в някакви илюзии. Заслужава един по-внимателен прочит друга гледна точка от това, което той изнесе и коментира, че всъщност тези теми от една страна не са абсолютно табу. Дори само един източник да лансира такава тема. Тя вече не е тема табу. По-голяма загриженост предизвиква фактът, че на такива важни теми се отделя маргинално внимание или след като се отдаде едно първоначално внимание, т.е. темите биват маркирани един вид „да написахме, говорихме по този въпрос” настъпва едно заглъхване. Ехото в тези случаи трябва много да ни притеснява. Заглъхващото ехо, защото част от темите, включително и тази на Асен Йорданов, предизвикват необходимост от отговори, да се търсят отговори и да се дават отговори, не само от журналистите, но и от неправителствени организации, от институциите в страната, от българските специални служби. Да се търсят също така аналози в изтичането на информация у нас и навън. Да се задава фундаменталния въпрос някому изгодно ли е това да се прави уж случайно или самите служби да пробити поради някакви центробежни вътрешни техни сили, което също е опасно. Но за да се разбере истината в рамките на такава сложна проблематика, трябва преди всичко да се говори. И Асен каза, че не се говори по тези въпроси. Ето, той говори, но дори не се подема този разговор.
Водещ: Е, едва ли чак не се подема, но повече от ефектни заглавия, като че ли не се случват.
Станимир Илчев: Да и вече се връщаме по този начин, както казвате и Вие, ефектни заглавия. Т.е. ние се връщаме в една база, която ни беше до болка позната на езоповски език „на досещането на интелигентния читател, че това, което е между редовете, а не е в самите редове”. Но аз искам да подчертая, че това беше една от темите на семинара. Не е единствената обаче. Ние там говорихме и за симбиозата между субекти, които не би трябвало да са в симбиоза. Например редакция-банка-рекламна агенция плюс статут в политиката на един или на няколко от собствениците. Такава симбиоза съществува и на други места, но не бива да ни утешава. Там, където тя съществува, я критикуват много тежко. Критикуват такива явления в момента в Сърбия. Ако вземат доклада за напредъка на Сърбия, имат тежки такива критики. Но въпросът тук е със Сърбия ли да се сравняваме? Ние сме пета година в ЕС. С Македония и с Албания, които имат доста сериозни задачи пред себе си да решат. С Турция ли, която е тежко критикувана за арести на журналисти? За инкриминиране на книги. Ние не можем да се сравняваме с тези държави и не бива да се сравняваме с тях, което не означава, че не бива и да мълчим, че у нас има точно такава симбиоза.
Водещ:Безспорно сигурно в залата е станало ясно, че в България има два издателски съюза, които воюват помежду си, не до там възпитано. Позволявайки си епитети, които първите 7 години хората трябва да се научат, че не бива да се употребяват, но да оставим това на страна. Това как беше коментирано в Брюксел? Всъщност това не е ли проблем за самите журналисти, защото тези войни са нещо наистина изумително?
Станимир Илчев: Изумителни са, да, защото те фракционират цялото пространство. Достатъчно е двама собственици на медии да са във война или конкурентни отношения. Настъпва тотална мобилизация на всичко, с което те разполагат. Ако в рамките на ресурса на тези двама враждуващи хора има медии, това означава, че и тези медии са във война. Това е една много изкривена ситуация. Аз лично нямам рецепта за излизане от такава ситуация, като че ли това, което става да я коментираме в критичен аспект и да апелираме, че в законодателни и във всевъзможни други мерки, тази ситуация да се редуцира, защото тя вече е толкова ескалирала, че като че ли, ако неутрален, независим, коректен, дори да речем сдържан, когато те нападнат, се смята за смешно, излишно и пораженческо. Като че ли се води една безалтернативна война, не само война, а безалтернативна война, в която не се допуска дори, че ще има примирие, прекратяване на огъня и един ден мир. А се смята, че тази война е за унищожението на единия. Не се вижда в ролята на победен и непрекъснато по знамената се свикват нови и нови контингенти – не само журналистически. Търсят се финанси и в тези трудни времена се хвърлят според мен огромни пари, за да се продължава войната с противника. Хвърлят се огромни пари, за да се правят едни разследвания, които не са умишлени разследвания, които чакат. И за това си позволих в моето собствено изказване да кажа, че пред очите ми се разпилява медийният ресурс на България. Веднъж допуснахме в агро стопанството да се разпилее ресурса. Той се възстанови бавно и мъчително. И сега страната изнася 1 милион тона зърно, догодина отново. Допуснахме тежки удари върху такива области като литературата, киното и театъра. Те стъпиха на краката вече и тръгнаха напред. Допуснахме тежко разпиляване на ресурс по време на приватизацията. Най-неочаквано, и за това е толкова горчива тази оценка, най-неочаквано в 22 година от прехода, пред очите ни се разпада медийната ни система.
Водещ:Мария, ако трябва да опишем не свободата, ние като журналисти и трите кита, образно казано, те биха били икономическа заплаха, вината на медиите и мутренските заплахи, така на кратко да ги наречем тези, които се случват.
Мария Стоянова:Да.
Водещ:Такива неща могат ли да се случат в Германия? Изобщо как се противопоставят немските колеги?
Мария Стоянова:Искам да използвам възможността да благодаря на господин Илчев от разстояние. Искам да го поздравя за инициативата за форума, който е проведен в Брюксел, макар че аз бих си пожелала такъв форум да проведем в София с високопоставено участие. Много бих се радвала, ако комисар Крус поеме поканата и дойде в София със съдействието на господин Илчев и неговите колеги, защото дълбоко съм убедена, че спектърът и в София може би бил по-голям и тогава може би няма да имаме само заглавия, а ще стигнем много зад заглавията, зад онези ефектни заглавия, за които стана дума. От господин Илчев ме познава, знае кажа ли нещо – правя го. Може да разчитате изцяло на моята подкрепа в новата ми роля като член на СЕМ за организацията на такъв форум в София. Ще се радвам да го направим. Имаме нужда. И смятам, че ефектът наистина ще бъде още по-значителен.
Станимир Илчев: Благодаря ти. Браво! Това е чудесно.
Водещ:Може да се обединим около нея, защото важно е да се говори, важно е…
Мария Стоянова:Не е вслучая дори важно само да се говори. Когато в София дойдат хора като Нели Крус, като председатели на ЕП, които за съжаление не идват толкова често, когато отделят един-два дни. Когато те самите гарантират и покажат на нашето общество, че те се интересуват, че на тях не им е все едно какво се случва тук с нашите медии, с нашите журналисти, с нашите редакции, тогава ефектът е много по-голям, много по-осезаем. Отколкото когато това се случва само в Брюксел. Защото господин Илчев е абсолютно прав – нашата страна вече 5 година е член на ЕС. Вместо Сърбия, Турция и останалите край нас да се сравняват с нас, ние се сравняваме с тях. За това аз призовавам господин Илчев да обединим усилия, да направим така че да доведем тези хора в София и всички заедно в София, заедно с колеги, заедно с Васѝ да направим един форум, в който да си кажем проблемите, да си сферим часовниците, както се казва, и да тръгнем в една крачка. Защото аз съм убедена, че целта е всъщност една и съща. Ако това е целта – искаме на първо място качество. Как ще постигнем качество? С усилия, с работа, разбира се и с пари. Когато стигнем въпроса вече за парите, тогава вече имаме проблем. При нас в България казвам имаме проблем, до ден днешен.
Водещ:Едва ли само при нас.
Мария Стоянова:Сещате се и за друга държава членка на ЕС?
Водещ:Да, за Гърция.
Мария Стоянова:Където има също проблем със собствеността на медиите?
Водещ:Ами има, да. Има.
Мария Стоянова:Кое точно имате в предвид?
Водещ:Там също колегите стачкуват, ако си спомняте, да, може би не е съвсем copy-paste примера.
Мария Стоянова: Точно така. И за това аз съм против ние непрекъснато да се сравняваме с някой, защото всъщност това ни е ползата от този ЕС, че всички сме индивидуални и сме толкова различни. Нашия случай си е наш случай и за това ние трябва да гледаме как да решим нашия случай. А можем да го решим с подкрепа. Можем да го решим със съдействие, можем дори и със съвет да го решим. Тогава,когато, пак се връщам на тази идея, доведем тези хора в София, поговорим с тях за нашите проблеми открито и честно.
Водещ:Господин Илчев, в ЕП се говори и за медиите на други страни. По какво си приличат и по какво се различават дискусиите?
Станимир Илчев:Приличат си по това, което до този момент ние коментирахме в нашия разговор. А се различават по установяването на наличие на причини, които се и анализират и тези причини, от друго естество. Например в Унгария, дори когато има такъв подобен краен резултат като нас, причината не съвпада с причините в България. В Унгария имаме силната, консервативна воля на едно правителство, което промени, аз бих казал дори неузнаваемо преобрази, план шафта на унгарската държава. Едно правителство, което промени състава и мандата на регулаторния орган. Промени текстове в конституцията и между тях има и такива драстични текстове, които описват смазващи глоби на журналисти за клевета, без да има прецизно и изчерпателно нормиране на понятието „клевета” и неговото съдържание. В Унгария има натиск буквално закриване на предавания и програми и за поощряване и открито популяризиране на поправителствени. Т.е. функционирането на унгарското общество, там обхвана медиите, засегна медиите и по законодателен, и по констиционален път. И нас, слава Богу, това поне още не е станало и като че ли не е хрумнало на някакви гении, да прибягнат до промени на сега съществуващото законодателство, за намеса в работата на СЕМ и на независимите съвети и съюзи. Но това поне съществува като система от съдове, като система от структури.
Водещ:Замислих се да намеря един пример, който да подхожда, да кажем на нашия случай. Преди година може би и няколко месеца в ЕП френските колеги се оплакваха, че регионалната земеделска преса е изкупена от една банка. Всъщност има ли развитие по този въпрос, ако сте проследявали?
Станимир Илчев:Ами не, не съм го проследил напоследък, защото основните ми функции са други. Не са и сега само в медийната сфера. Имам много силен ангажимент към Западните Балкани. И напоследък бях там в много чести командировки – в Косово, Албания, Македония. Специално с докладчика по Сърбия /…/ бяхме на мисия в /…/ и се пооткъснах от медийната тема в най-силния и възможен обхват. Но регионалната преса между другото, моето намерение беше да се коментира чрез участието и изказването на Ваша колежка от регионален вестник, която поради онази суматоха добре известна у нас не дойде. От начало искаше да дойде и потвърди. Мисля, че при една следваща стъпка регионалният печат и регионалните медии по принцип трябва да са равнопоставени.
Водещ:Жалко, че в момента тече гласуване на „Позитано” 20, аз разчитах за това повече информация да даде евродепутатът Илияна Йотова, но както и да е. Всъщност за окрупняването е думата и понеже Нели Крус каза за общоевропейски правила, дали окрупняването на собствеността на медиите ще бъде засегната или коментирана по някакъв начин в тези общоевропейски правила за медии?
Станимир Илчев:Ще бъде засегната. Мога да се обзаложа. Има толкова силен натиск в тази посока, че тя ще бъде засегната и отвъд засягането на темата и дълбочинното и развитие, мисля, че ще има предложение за промени от законодателен характер. И не изглежда толкова трудно и невъзможно, както някои се опитват да изкарат нещата и не демократично, ако се каже простичко, обяснено, да се каже какъв дял от медийния пазар като максимум може да се притежава от едно юридическо лице. Или как сдружаването на няколко юридически лица може да им даде възможност да увеличат своя дял на пазара, но също до някакви лимити. Останалото би било експанзия, която вероятно в един хипотетичен бъдещ план завършва с един собственик на медиите, както имаме един собственик на някои енергии или един собственик на някакви други неща.
Водещ:Изобщо окрупняването не е…
Станимир Илчев:Не е здравословно.
Водещ: Не е здравословно за свободата на медиите. Много Ви благодаря господин Илчев. На края и Мария, как си представяш една такава среща?
Мария Стоянова: Представям си я много интересна, представям си я много полезна и си я представям много активна. Ние имаме нужда от това. Абсолютно съм категорична, че ефектът ще бъде гигантски различен. На светлинни години различен, ако тази среща я направим в София. Представят си я с, ако трябва дори, със същите участници, но си я представям с колеги от други медии от Европа, които не е нужно да имат подчертан интерес към България, но от които бихме могли да почерпим пример именно по въпросите, които ни притесняват. Това, за което Вие питахте. Може ли това да стане в Германия? Може ли това да стане в Полша? Може ли това да стане някъде другаде? С тези колеги да се съберем, да седнем заедно, да поговорим за тези неща. Това е важно, не само за нас в България, това е важно за всички нас в ЕС, защото какво излиза? Че ние живеем в една общност заедно, а понякога имаме общи проблеми или и различни проблеми, обичаме да се критикуваме един друг и да се сочим с пръсти, но когато става въпрос за решаването на проблемите, като че ли стоим на разстояние и се срещаме в Брюксел, откъдето си пращаме послания. Това абсолютно съм убедена, че имаме нужда от такъв форум. Даже не говорим вече за среща.
Водещ:Ние сме различни и проблемите ни разбира се са различни. Но трябва да се намират конкретни решения на конкретните проблеми, защото едва ли едни общоевропейски медийни правила биха ни помогнали.
Мария Стоянова:Аз смятам, че тези общоевропейски медийни правила всъщност не са толкова лишени от смисъл, защото ето виждаме, че в други области, които са далеч от медиите, те имат ефект. Общоевропейските правила. И ще дам един пример с нещо много практично, а именно ролмингите. Там също бяха наложени общоевропейски правила, въпреки че пазарът на мобилните оператори в различните европейски държави е съвършено различен. Оборотът, който правят германските мобилни оператори, е много по-различен от този в България, но въпреки това тези правила дадоха ефект, имаха полза и дори за нас, крайните потребители в България. За това съм убедена, че има смисъл. Но абсолютно сте права, че трябв ДА ДИФЕРЕНЦИРАМЕ.
Водещ:Вярвате ли, че ако гражданската журналистика е свободна, това ще помогне и на другата журналистика да е свободна?
Мария Стоянова:Аз вярвам и съм дълбоко убедена, че първото, от което имаме нужда, е може би изостряне на чувствителността на обществото в най-широк спектър. Когато имаме гражданско общество, което е безкомпромисно, което задава въпроси, което пита, което се интересува, което дори, ако искате протестира, което изразява несъгласието си, тогава ние медиите… Имам чувството, че сме заспали някакъв сън, ще се разтърсим.
Водещ:Ами разчитам и последващата тема, която ще дискутираме след малко, в близко време да вземете някакво отношение и от СЕМ. Става дума за това, че когато гражданската журналистика цитира политическата реч пред медиите, много често се случва юристите на медиите да вземат мерки това да не се случва. Би могло да има някакво развитие по този въпрос. Членът на управителният съвет Бойко Станкушев миналия път каза да се съберем и да напишем едни точки. И ние се събрахме, написахме ги. След малко ще чуем какво сме написали и разбира се ще се консултираме до колко това е юридически коректно в професор Нели Огнянова. Благодаря на Мария Стоянова и ще разчитаме на Вас и в бъдеще. Не сте забравили и няма да забравите журналистическите си рефлекси. Важно е гражданската журналистика да бъде активна. Важно е гражданската журналистика да бъде свободна и е много важно да не бъде преследвана, когато цитира казаното от политиците пред телевизиите или пред радиата, да няма юристи, които да преследват и да свалят това съдържание, защото това е съдържание, което се разпространява с некомерсиална цел. Казах в началото, хора, които много държат да не бъде ограничавано политическото цитиране, като Асен, като Комитата се събраха заедно с мен и написахме едни три точки, едни три точки, които ето сега ще чуете какви са.
Комитата:Сведох нещата до няколко основни точки, които според нас е разумно да бъдат приети от Националните електронни медии и те са свързани с правата на гражданите, на гражданското общество да цитира и възпроизвежда политическата реч. Фактите, че цитати, които гражданите ползват или други дори, ако щеш и други медии – в социалните медии, в интернет и т.н., те под натиск на телевизиите, обсъждахме го това при теб минали път, те биват сваляни от социалните мрежи от една страна. А от друга страна често изчезват от архивите на самите телевизии, самите електронни медии. Което се обединихме около разбирането, че е форма на цензура и това нещо е неприемливо. И в този смисъл тези три точки, които обсъдихме, които според нас са разумни и ще се обърнем с молба към медиите да ги приемат, електронните медии, националните, това е да се въведат стандарти за свободните лицензии, които са за разпространение на цитати на политическа реч за некомерсиални цели без ограничения във времето. Второто нещо, което обсъдихме е, че цитатите извън политическата реч, които са свързани с илюстративна или с постилюстративна, или образователна цел, до 180 секунди да бъдат също така със свободни лицензии за некомерсиална употреба. И третото нещо- споделянето на тези два вида цитати – политическа реч без ограничение във времето и останалите цитати в сферата на културата, в сферата на образованието и т.н., да бъде разрешено споделянето им в интернет пространството.
Асен:Това, което аз искам да кажа специално за блоговете е, че те са много важен елемент от упражняването на нашата контитуционна свобода на словото и не бива да бъдат поставяни в, как да кажа, не бива да им се налагат рестрикции, не бива да бъдат поставяни във второстепенно положение спрямо другите медии. И от изключителна важност е гражданите да могат да обсъждат и да имат достъп до политическият дебат – online.
Водещ:Смятате ли, че електронните медии биха имали полза от една такава възможност за цитиране, защото това при всички случаи ще осигури повече гледни точки?
Комитата:Аз смятам, че електронните медии в България по принцип имат проблем с разбирането на интернет и неговото значение за техния бизнес. По принцип аз смятам, че споделянето в интернет ще бъде в близко бъдеще най-важния инструмент за споделяне и популяризиране на съдържанието на съществуващите медии. Те не трябва да водят война, медиите не трябва да водят война с интернет пространството, а точно обратното. Трябва да го използват за своите цели, така че надявам се този урок да бъде бързо научен и да не се налага пак да кретаме след останалите държави, да го въведем възможно най-бързо.
Водещ:Свободна ли е гражданската журналистика у нас?
Асен:Аз лично смятам,че няма никакви ограничения сериозни извън рисковете примерно да влезеш в полезрението на някой политик или на да речем някоя медия да предяви някакви претенции към, ако говорим в контекста на това, което обсъждаме в момента. Да предяви претенции към съдържание, което ти си цитирал, публикувал, споделил в своя блог или на сайта, който поддържаш и т.н. Даже лично аз вярвам, че в момента при гражданската журналистика свободата на словото в интернет изпреварва като че ли своя по-голям брат електронните медии. Така ми се струва на мен. Вчера или оня ден дадох примера със събитието, което беше в Брюксел, организираната конференция, разговор, среща на тема свободата в медиите. За мен най-бързата и обективна информация, която получавах, беше информацията, която споделяха един-двама мои приятели журналисти в twitter.com и следвайки по това как реагираха традиционните медии, нека го наречем и в частност някои от медиите, които и в интернет поддържат сайтове, имаше дори тези, които аз ги определям като по-свободни и по-независими, дори те бяха притъпили остротата на посланието. И в заключение пък да развия тезата на Комитата. Аз лично смятам,ч е електронните медии – те не само, че трябва да се научат да оцелеят и да се развият правилно нали, казвам образно, да се научат да използват този маркетингов инструмент – споделянето в интернет, а смятам, че ако го възприемат това нещо. Нали колкото по-бързо го възприемат, толкова по-добре за тях, защото ще скъсят инстанцията между тях и потребителите, първо. И второ – ще качат една стъпка нагоре доверието на интернет потребителите към тях. Има ли я тази дистанция – той краде от нас, аз не крада от тях. Аз не съм изкарвал и една стотинка от това, че съм взел тази или от онази телевизия две минути видео и съм ги публикувал в блога си или в своя канал в youtube.com. Мен това отношение ме обижда и ако те разберат, че аз не крада от тях, а че аз се старая да популяризирам по този начин тяхното предаване, защото то ми е направило впечатление, имало е нещо, което ми е харесало, взел съм го и съм го цитирал. Ето – тази телевизия, този политик при този водещ, нали, това ще допринесе. Това ще им помогне на тях.
Водещ: Отзад написаните три точки и коментарът към тях – стоят блогърите Асен Генов, Комитата, както и Антоанета Цонева от института за развитие на публичната среда. Спомняте си, преди 7 дни, Бойко Станкушев каза, че така трябва да се развият нещата. До колко юридически коректни са всичките тези формулировки? Заедно ги слушахме с професор Нели Огнянова, добър ден.
Нели Огнянова:Здравейте!
Водещ:Успели ли да се справим с не особено леката юридическа терминология?
Нели Огнянова: Аз разбрах за какво се отнася инициативата. Всъщност става дума за свободата на политическото слово. Напълно подкрепям идеята за това, че политическото слово трябва да бъде, доколкото е възможно свободно, и гражданите трябва свободно да участват в политическите дебати. Това е задължителен елемент за всяка демокрация. А тъй като имаме казус и знаем какво се е случвало миналата седмица, предаване, в което се отразява изказване на политик, е свалено по искане от една телевизия от сайт за видео споделяне, струва ми се, че предмет на обсъждане е до колко интелектуалната собственост може да се използва за ограничаване на политическото слово и до колко в България може да се извърши нещо, за да не се използва защитата на авторското право или по-общо защитата на интелектуалната собственост като бариера пред участието на гражданите в политически дебати. Т.е. от една страна имаме правата на радио и телевизионните оператори в случая, от друга страна имаме правото на информация на гражданите и трябва да бъде намерен един баланс, който е най-добър в обществото.
Водещ:До колко полезен би бил опитът от предишните президентски избори в САЩ?
Нели Огнянова:Струва ми се, че решения могат да се търсят по две линии, доколкото виждам Вашия разговор, Вие предлагате решение по линията на споразумение на националните електронни медии. Т.е. националните електронни медии сами да кажат, че няма да предприемат мерки за санкциониране на граждани или други оператори, които използват цитати от техни предавания. Това е едното възможно решение. Другата възможност е законова. Законът да каже там, където предвижда някакви изключения от правата на радио и телевизионните организации, там да предвиди и такава възможност, и аз бих искала да кажа, че в момента в България такава възможност има. Това, за което Вие казвате, разбира се вече се е случвало и в други държави. В САЩ интелектуалната собственост беше използвана като повод, по-скоро като претекст, някои изказвания на политици да бъдат сваляни от сайта за видео споделяне. Тогава професор Лесинг излезе с една идея дебатите, които вървят в големите телевизионни мрежи, да бъдат свободно достъпни. Т.е. телевизиите да се съгласят, че специално тези дебати и цитати от тях могат да бъдат свободно разпространявани от гражданите, защото това е абсолютно необходимо за тяхното информиране и техния информиран избор преди те да гласуват за определен кандидат. Ако се върнем към България и тези три точки, които предлагате за обсъждане, бих искала да кажа, че правата на радио и телевизионните организации, разбира се са уредени в закона за авторското право и сродните му права. Но в закона за радиото и телевизията има една възможност, която бих искала да спомена. Може до 90 секунди от предаване на телевизионен оператор по аналогия и радио оператор да бъде използвана в предавания на други оператори. Сега, очевидно може да се мисли за някакво разширяване на тази възможност. Законът на радиото и телевизията казва 90 секунди, а Вие предлагате по-голяма продължителност.
Водещ:180.
Нели Огнянова:180 секунди.
Водещ:Ами политиците ни не се славят с особена краткост на лекциите си.
Нели Огнянова:Да, но Вие имате едно още по-радикално предложение. Тогава,когато става дума за политическо слово, цитирането да бъде без ограничение по продължителност. Т.е. фактически едната възможност е националните електронни медии да се съгласят, а тази разпоредба, която съществува в закона за радиото и телевизията да я прилагат така да се каже по-широко, с по-голяма продължителност. Гражданите, не само телевизионните оператори, но и гражданите да имат възможност да използват тези материали. Благодарение на добрата воля на телевизии и радио станции, които биха им разрешили. Може би трябва да се маркира и една друга линия, по която може да се мисли, законовата. И да се помисли дали пък в самия закон за авторското право и сродните му права не може да се предвиди една възможност политически изказвания, речи, доклади и т.н. да могат да бъдат използвани тогава, когато са на видео или пък на аудио запис. В момента такава възможност за свободно използване има при авторските права. Член 24-ти предвижда един каталог от хипотези, в които има така нареченото свободно използване на защитени авторски произведения. Но когато четем по-нататък закона и отидем до сродните права на радио и телевизионните организации, ще забележим, че свободното използване по отношение на телевизионните предавания е по-ограничено. Само част от произведенията, които могат да се използват по член 24-ти, могат да се използват, когато става дума за аудио или видео записи. Т.е. без да влизам в подробности искам да кажа, че съществува тази паралелна линия да се обсъди дали не може по законов път, както е направено сега с текуща информация в периодичния печат или други средства за масово осведомяване, за речи, отчети, доклади и т.н. по същия начин аудио и видео записи да могат да бъдат достъпни за свободно използване.
Водещ:Значи към дискусията трябва да включим и депутатите, както разбирам, защото това е посоката.
Нели Огнянова: Струва ми се преди това експерти в областта на авторското право, които по-точно да огледат съществуващите права на радио и телевизионните организации и също така разбира се самите радио и телевизионни организации трябва да се включат, защото така или иначе това е една област, в която те имат права. И аз смятам, че има бъдеще едно такова обсъждане и те биха могли да поемат ангажимент в името на по-голямата свобода на политическото слово, да подкрепят в по-редактиран вид предложенията, за които Вашите…
Водещ:Много Ви благодаря, професор Огнянова, за този коментар. Да се надяваме, че телевизиите ще разберат,че биха имали полза от това, а и изобщо операторите, защото трябва да бъдат… Тоналността на /…/ към Цветана Божурина и Сандро Филипини, и българския волейбол случайно съвпадна, но приличат ли си по нещо българската журналистика и италианската журналистика, Сандро Филипини, слуша и българските журналисти слушат националното радио и разбира, но с говоренето има малки проблеми.
Сандро Филипини: По-добре да говоря на италиански и тя да превежда. Няма много разлика. Най-големият проблем е проблемът за качеството. Мисля, че ние трябва да следим качеството на информацията. Ние, журналистите. В Италия има две-три ситуации, два-три вестника, които преследват това качество и го защитават това изисквано качество. Това е благодарение на желанието и на упоритостта на журналисти, които работят в тези вестници.
Водещ:Защо обществото обаче подкрепя италианските журналисти? Спомняте си натиска на Берлускони, но си спомняте и натиска на хората, които Ви защитиха.
Сандро Филипини: Проблемът с демокрацията на журналистите в Италия е собствеността на самите вестници, на кого принадлежат вестниците. В Италия показва на света какъв е истинският проблем, защото и в България и във всички други държави – в Америка, в Щатите, проблем е кой е собственик на тази информация. В ръцете на Берлускони с правителството си, заедно то беше в ръцете му и всички най-основни национални телевизионни канали бяха в ръцете му. 6 от 6 официални. Това не е демокрация. Не може да бъде дори журналистите да се опитваха да устояват в някои ситуации, не във всички ситуации, но в някои ситуации се опитваха да устоят. Това е същото, което става в Унгария например. Само че в Унгария се вижда, защото правителството го прави съвсем открито. Изгони журналистите. Независимите журналисти бяха изгонени. Като че ли бяха някакви чужденци, някакви за изхвърляне от държавата. Берлускони го направи по много по-фин начин, по-перверзно общо взето. Трябва да се види какво направи Берлускони, за да защитим демокрацията в журналистиката. Да не се прави така, както правеше Берлускони.
Водещ:Цветана, твоят поглед за журналистиката? Ти разбира се следиш спортната журналистика. Различава ли се това, което Сандро пише в най-големия италиански спортен вестник в защита на българския национален отбор по волейбол и това, което тук в България в медиите се пише?
Цветана Божурина:Естествено. Аз съм пристрастна и за мен Сандро е голям журналист. Най-големият за мен.
Водещ:Истината е, че facebook.com е абсолютно превзет от негови цитати.
Сандро Филипини:
Цветана Божурина:Да, така е, защото – не само във facebook.com, а и в залата по София хора ни срещат и непрекъснато го поздравяват за това, което пише във facebook.com, а не поздравяват мен, че аз толкова… Той по-лесно го написа, аз по-трудно го преведох. Но искам да кажа, че просто няма сравнение, не с цялата журналистика разбира се, има и в България добри журналисти, за това слушам националното радио и специално програма „Христо Ботев”, но в Италия не мога да срещна журналисти, които… Няма такива статии. Не знам дали слушателите на тази програма са чели, това беше някаква невъзможна статия. И не само една, няколко. Така че има разлика между спортния журнализъм в Италия и в България.
Водещ:Сандро, как мислиш, че ще се разреши този проблем с българския волейбол? Ти почти го осинови.
Сандро Филипини: Аз имам много приятели в националния български отбор. И само заради това съм толкова близо до волейбол и не само заради мен – Матей, преди Христо Цветанов. Аз нямам представа, не знам как ще свърши този проблем. Това, което написах днес, е най-важното, което мисля. Че българите, не волейболистите, българите показаха пред света, че когато имат една идея и вярват в тази идея, не позволяват да им се подиграват.
Водещ:Е, да, ама Данчо Лазаров се чувства предполагам добре. Той търси нов тренъор, доколкото прочетох.
Сандро Филипини:Той може да търси, може да прави, каквото иска. Той ги е направил тези правила, тези закони той ги е създал. И следва ги тези правила. Той е президент. Тези закони – той е законен президент. Върнахме се на проблема на Берлускони. Ако този, който прави законите, ги прави в своя полза, значи няма демокрация.
Водещ:Да потърсим приликите и разликите с италианската федерация по волейбол, защото и такива се оказа, че има.
Сандро Филипини:Ситуацията в Италия е много подобна, много приличаща си, защото шефовете на федерацията са избрани. Шефовете не са, както тук. Шефовете не са на съответните клубове. Какво става в такъв случай? Който има власт, задоволява масата, а тази маса е може би за хора, които не правят, нямат активност. Нямат. Те представляват един клуб. Те са направили клуб и те представляват, те са един глас, както един глас, ако има десет отбора в един клуб, пак е един глас и само един човек, който претендира да бъде един клуб – пак е един глас. Същата работа, както в България. И така властта се поддържа сама.
Водещ:Ако обаче феновете в Италия излязат с тези плакати, с които излизат нашите фенове, защото от една страна момчетата не искат този президент, публиката не го иска. Това са нашите данъци. Те отиват за този спорт. Всъщност какво ще се случи в Италия?
Сандро Филипини: Аз не вярвам, че можеше да се случи в Италия. Способността хората да се сберат по този начин, както са се събрали в България. Не вярвам, че можеше да стане. Но това е много интересно по повод на предишните ни разсъждения. Ето, и това са новите начини на комуникация, които позволиха да се случи това нещо. Сегашните медии. В този момент България показва какво може да се случи в бъдеще на останалия спортен свят. С новите средства, може да си има силата, за да опитаме, да се опитаме да разрушим една власт, която на практика по закон не може да бъде разрушена. Но с тези нови средства може би ще докажем, че и това може да стане. Сега политиците, които дават нашите пари, успяха да видят, че голямото множество от българския народ, от хората, които обичат волейбола и самите политици знаят, че федерацията не се ръководи по най-добрия начин, както би трябвало да бъде. Наистина всеки, който се опитва да прави нещо, бърка. Не че абсолютно цялата вина е на точно на тези личности, на тези хора. Всеки, който се опитва да прави нещо, бърка. Този път те много грешки направиха, които се повтарят и които са и фатални понякога. И нахални, и…
Водещ:Дай Боже да се класираме. Аз съм сигурна, че ако Данчо Лазаров остане, мисля че до последния момент момчетата ще си чакат екипите. Това е класика.
Цветана Божурина:И ние мислим така.
Сандро Филипини: Това, което е най-важно в момента е, че всички трябва да разберат, че на игрището е важна победата и силата, силата на състезателите, техниката. До сега отборите, с които България игра, бяха силни и показаха, че са силни. В модерния волейбол има малко мачове, на които се знае изходът. Както вчерашната например с Пакистан. Нивото на волейбол е много пораснало, много е различно и самият спорт е различен.
Водещ:Каза нещо много важно. Всъщност активната гражданска може да променя и дневния ред на журналистиката като става събитие. Може да променя май и правила. Ние говорим тук за това, че ако гражданската журналистика има правото да цитира политическата реч в социалните медии, то това би било и в полза за самите журналисти, и за самите медии.
Сандро Филипини: Това са разговори, много трудни и дълбоки. Проблемът е, ако информацията може да бъде независима, тогава може да насочи в правилната насока. Ама как можем да бъдем сигурни, че ще работим по независим начин. Пои какъв начин да сме сигурни, че сме независими, защото отзад, зад нас винаги стои мотивът, икономическият мотив само с пари, стоят всички медии.
Водещ:А парите имат навика да бъдат невидими и по един невидим начин да мотивират.
Сандро Филипини:Точно така. Важно е журналистите да бъдат ѝинформирани, да знаят за своята професия, да бъдат професионалисти. Преди да започнат да работят, преди да започнат да дават информацията. Това, което ме притеснява тук, в България, не е липсата на независимост, от която нямаш доказателства, че нямаш информация. Но вижда се, че журналистите са много млади хора, младежи. Общо взето това, което той вижда, че всички са много млади, без опит става въпрос. Това в никакъв случай не е отрицателно нещо, но може да бъде отрицателно, ако те не са имали възможност да пораснат професионално.
Водещ: Иначе казано липсват коментари, защото младите хора не винаги имат достатъчно подготовка за това.
Сандро Филипини:Ако не са имали време да разберат какво значи да си журналист и те отиват на фронта с извинението, сега най-важното нещо е информацията да бъде много бърза. Да изпревари всички други. А всъщност това, което е най-важно, е съдържанието, а не бързината. А те бързат, бързат да бъдат първи. На тях…
Водещ:Но само със заглавие не се живее. Все пак трябва и анализ. Със съжаление поглеждам към часовника и виждам, че времето ни изтича. Остава ми само да Ви пожелая хубав съботен следобед и българи юнаци!
Цветана Божурина:Много е трудно за превеждане „българи юнаци” на италиански. Но все пак и ние казваме „стискаме палци”.          

Водещ: За медийните войни, в които, разбира се, най-много жертви дават читателите, слушателите и зрителите, за журналистиката, която бива купувана и търгувана, за свободното слово, което все по-трудно отстоява на политически и бизнес интереси, за медиите, които интерпретира деформирано света, за медиите, които реформират мислене. В дебрите на ето тези може би безизразни въпроси ще се лутаме днес в „Кой говори”, след рекламите, Здравейте. Не е лесно да формулираме темата. Така ми се струва, защото в тази наглед една тема, има толкова много, че е трудно да сложим едно заглавие, но във всеки случай разбрахте за какво става дума днес. Ще си говорим за медийните войни, за това как медиите деформирано интерпретират света, за това как деформират мисленето и за жертвите от тези войни, които сме ние, потребителите. Аз в случая съм в двойно качество, така че не знам доколко еднозначно мога да говоря за това, но гостите ми са медийни експерти. Доц. Нели Огнянова, преподавател в софийския университет. Всеки момент ще дойде и другия медиен експерт, доц. Георги Лозанов. Както знаете, освен това, той е и председател на СЕМ. Имаме връзка по телефона и с колега, колегата Александър Андреев, знаете, той е ръководител на българската секция на „Дойче веле”. Здравейте и на двама ви. Андреев, чуваме ли се?
Александър Андреев: Чуваме се, добър ден, на вашите слушатели и на Нели Огнянова.
Водещ: Така. На вас слага ли ви се заглавие на този разговор? Може ли някаква обща панделка да върже всички тези болни въпроси?
Александър Андреев: Ако трябва аз да започна, ще кажа аз това, което ти каза преди малко. Малко неприлично за нас като хора, участващи в медиите, да говорим за тях. От друга страна, ако ние не говорим, кой да говори, тъй че трябва да поемем тоя риск с всичките опасности. За мен, централната, не от това, което се случва в момента в България, а изобщо от тенденциите в медиите е, че има едно сриване на медиите към по-ниско образовани обществени прослойки. Това върви, успоредно с постепенното загиване на вестниците, постепенното загиване на ефирни телевизии и радиа и медиите се преориентират буквално в движение и започват да обслужват вече по-друга публика. Зарязват публиката с по-високи претенции. В момента имаме един типичен пример….
Водещ: Това не е новина, да.
Александър Андреев:
… европейско първенство по футбол, в което по цял ден ни занимават с малкия пръст на Роналдо и с обривите на Швайнщайгер.
Водещ: Аз казвам, че това не е новина, за съжаление, понеже ти казваш започват. Процесът отдавна е започнал. Сега вече има обаче някакви пагубни размери, от моя гледна точка, но това не знам дали е единственото и най-голямо бедствие, което спохожда медийната публика, защото онова, което е може би по-сериозно е, че медиите деформират реалността по начина, по който те я представят, защото я пречупват не през обективния, през опита да я обективизират, да я представят реалистично, а през интереси, на които те се подчиняват. Аз ще задам с извинение наивен въпрос . Глуповато може би ще прозвучи, но смятате ли, че в България има свобода на словото? Да чуем Нели Огнянова:
Нели Огнянова: В България има свобода на словото. Да, така ми се струва, но като говорим за голямата рамка, може би да кажем…
Водещ: Къде го намирате това свободно слово? Къде го проч1итате, виждате, чувате?
Нели Огнянова: Ако аз реша да изразя мнението си, неблагоприятните последици не ме застигат незабавно.
Водещ: Да. В незабавно ли е ключът на…
Нели Огнянова: Това е нещо, което преди години, истината се познава в сравнението все пак. Преди години се случваше по друг начин. Сега се надявам, че хората могат да се изразяват свободно и има цели територии, в които те говорят действително това, което мислят. Втори въпрос е дали свободата на словото е свързана по някакъв начин с вида медии. Може в… смисъл да поговорим за това, дали в различните видове медии, има различия…
Водещ: Ако говорите, че интернет е свободната медия в наши дни, да, абсолютно ще се съглася?
Нели Огнянова: Няма как да не го кажем, защото тенденциите показват, че гражданите се информират все повече и повече от електронните медии, от т. нар. нов тип. Т.е. това е една тенденция, която трябва да имаме в предвид. Дори, ако всички пътища на словото са затворени през конвенционалните медии, човек има къде да каже това, което би искал и това трябва да се каже ясно.
Водещ: Георги Лозанов навреме се включва в разговора. Здравей.
Георги Лозанов: Здравей. Извинявам се, че така се случи, че малко закъснях.
Водещ: Нищо няма. Човек има и други ангажименти.
Георги Лозанов: С периферния си слух чух в колата по радиото,че Сашо казваше, че към по-ниско образованите все повече се насочват медиите и действително, за да продължа тази мисъл около интернет, действително интернет дава една по-свободна и с много по-големи количества и много по-лесна за достъп тези, които разбира се, имат този канал, информация, но и там работата е повече към по-ниските, не слоеве, не бих казал, по-ниските стилове на говорене и на убеждаване и на коментиране.
Водещ: На мислене, да кажем, защото…
Георги Лозанов: Затова аз в тази връзка, за типовете медии, аз смятам, че тези технологично вече имаме възможност да се отказваме от традиционната медия, но граждански не. И сега трябва един период, в който традиционната медия да е в червената книга, да пазим като зеницата на очите си, хартиените вестници, качествената журналистика, да пазим телевизията като качествен инструмент такава, каквато тя се е появила навремето и е събуждала въодушевление и сега вече все по-малко е, но много е рано още да се пренесем, в граждански смисъл, едно слово, което да генерира обществено мнение и да прави граждани, да с пренесе в интернет и да го търсим там. То това може да свърши работа за някаква революция на едни затворени общества, но за модерния човек в развитата демокрация, интернет не е още този интернет.
Водещ: Би ли си сложил слушалките, за да можеш да продължиш да чуваш това, което има да каже Сашо Андреев.
Георги Лозанов: Сашо, още ли е на линията тук ще бъде, за съжаление на километри от София. Няма как да е на живо.
Александър Андреев: Да, още съм тук. Според мен, трябва да се каже още нещо много важно в същия, с извинение, ред на мисли, а именно, че медиите, традиционните медии, вестниците, радиата и телевизиите, все повече се отказват от функцията си да коментират и интерпретират света и все повече усвояват развлекателната си функция. Аз мисля, че няма защо да … някаква фалшива политическа коректност и отново ще повторя. Наистина слоевете с по-ниско образование са централните консуматори, именно на този продукт на медиите и затова той се предлага във все по-голямо изобилие. Пак ще кажа, вижте днешните вестници, телевизии и радиа, които са 90 % пълни с футбол. А именно функцията на медиите да интерпретират, да коментират света, за мен е централната, основна функция. Съгласен съм напълно с Гого, че традиционните медии, вестниците, радиата и телевизиите трябва, в тази им обаче функция, да бъдат поставени под закрила, защото особено интернет, той е претъпкан вече от мнения. Там може да се чуят всякакви мнения, но повечето от тези мнения са глупави, чисто глупави, откровено глупави. Голяма част са радикални, защото такъв е тона на дискусия в интернет и освен това, поради тяхното огромно многообразие, потребителят се обърква. Аз изповядвам един в случая консервативен, може би идеален възглед, че медиите имат тази функция да говорят с един умен, сериозен глас и именно с този глас да анализират и интерпретират случващото се в света, а не непрекъснато, отново повтарям, да показват гол след гол.
Водещ: Сега неслучайно Андреев извежда, според мен, напред този проблем на медиите, а именно, че приклякат до най-ниските нива на публиката, защото вероятно ти го виждаш, Андреев, този проблем от мястото, където работиш, „Дойче веле”, Германия, Европа, така да се каже? Само, че това, ако наистина е проблем, за нас, може би по-болезненото е, пак ще кажа, това, че интерпретацията на света, на българската действителност тук при нас, през нашите медии, е силно деформирана именно, защото се обслужват интереси, а не се информира и не се опитва да се прави един обективен прочит на това, което се случва около нас.
Александър Андреев: Това е така, но нека само да добавя, че тука става дума за интерпретация на чисто български дребни сюжети, на това, Любомир Павлов какво, Огнян Донев , какво.
Водещ: Дребни сюжети?
Александър Андреев: Дребни сюжети. Първо, тия сюжети в този случай се изваждат извън техния контекст. Има едно взиране в собствения път непрекъснато. Аз съм напълно съгласен, разбира се, че интерпретациите в повечето случаи са повлияни от корпоративни икономически, политически и пр. интереси, но онова, което ме дразни е, че именно те се разглеждат като някакви изолирани явления и наистина се търпяха през цялото време. Павлов онова, Донев друго, едната медийна група, другата медийна група. Това са явления в европейски контекст, с извинение, да не говорим, че в момента на 200 километра на юг от България се случват едни драматични неща, които са много по-важни от борбата между две медийни групировки.
Водещ: Да, така е. Аз не бих казала обаче, че това са дребни сюжети, защото те са симптоматични. Не е думата, която описва важността на тези, т. нар. от теб дребни сюжети. Те илюстрират това, което се случва в тази страна, целия фон, който доминира в битието ни.
Георги Лозанов: Тази последна тук история с Павлов и Донев…
Водещ: Хайде, да поговорим малко за нея, защото…
Георги Лозанов: Да. За нея, първо има нещо такова. Тя се стовари цялата върху медиите. Аз не знам до колко този сюжет е същински медиен сюжет, свързан със самата медия. Той дойде от една…
Водещ: Да, със собственици на медии.
Георги Лозанов: Да. Те дойдоха с едни насложили се, така да се каже, отношения, както целият бизнес на прехода, много усложнени, да кажа най-песимистич1но. Този бизнес, знае, че той беше сенчест често пъти, прекрачващ регламенти, включително и в отношенията си с политиката през годините и т.н. и понеже в един момент един бизнес започва да минава през медиите, като че ли всичко това е дълг и вина на медиите. Не бих казал, не бих казал. По-скоро затова е важно нещо друго.
Водещ: Може би да кажем, че медиите са потърпевши?
Георги Лозанов: Да, те са жертва.
Водещ: Добре, но са и виновни, защото те акумулират постоянно някакви…
Георги Лозанов: Само това да кажа. Не е медийно генериран проблем. Не е медийно генериран проблем това, което се случва в тази бизнес сфера. Спокойно можеше да няма изобщо медиен излаз, ако тези капитали не бяха минали през медиите, а на територията на някакъв друг сектор се разиграваше това, както преди беше лекарства. Може да бъде енергетика, може да бъде банки.
Водещ: Да, но ще се съгласите, че най-болезненият проблем е, че именно такъв бизнеси, съмнителни, минават през медиите. Това е типичният случай.
Георги Лозанов: Има и хубава страна. Като минат те през медиите, започват да се провижда, защото другаде шансът да ги видиш, е по-малък.
Водещ: Е, тука въпросът е какво от това като се провиди?
Нели Огнянова: Аз искам да взема отношение по въпроса за новите медии, но първо да продължа темата за Павлов, Донев и като се провижда, всичко това е добре. Но доц. Лозанов застана на позицията на американския посланик в случая, когато аз четох да казва или пък обратното, може би американският посланик застана на позицията на доц. Лозанов.
Георги Лозанов: Не, няма никаква връзка Няма никаква връзка между, защото той е много голям оптимист, американския посланик, а аз не съм.
Водещ: Той американец, преди всичко.
Нели Огнянова: Може би, независимо един от друг, казват, че медийните войни са здравословни. Иска ми се малко да коментирам това, дали медийните войни са здравословни и тук няма да минем без дефиниция. Какво е медийни войни? Ако медийна война е, аз като медийна група, чрез своите издания, въз основа на правилата и демократичните стандарти, да се интересувам кои са собствениците на медиите в други, понякога конкурентни медийни групи, това не е участие в медийна война. Това Това е просто изпълнение на моето призвание и на моята информационна функция. Ако като медийна война се третира това, аз да обявя, че тече хоризонтална или вертикална конспирация на медийния пазар и постепенно чрез някакви неявни механизми на финансиране се формират едни големи империи, в които изданията водят точно определена информационна политика, това не е елемент на медийна война. Това е част от моята информационна функция. Ако изданията на една медийна група, разкриват манипулации, дезинформации и се занимават с това отчетливо да покажат на големи аудитории, че една търговска реклама или политическа реклама или поръчкова журналистика, се представя за журналистика, то това не е елемент от медийна война. Това е част от функцията на медиите. В този смисъл, това, което се случва, може да минава за здравословно, но ако като медийна война ние разглеждаме това безкрайно проследяване, подслушване и изнасяне на разговори, което вече се случва всеки ден, това здравословно ли е? Или пък, ако като медийна война разглеждаме…
ВВодещ: Нищо, което не е почтено, не може да бъде здравословно. Но съжалявам за този опростенчески отговор, но мисля, че това трябва да е ориентира ни, критерия ни към…
Георги Лозанов: Дори аз, който бях сложен на страната на посланика, не мисля, че това е здравословно. Даже не ми хрумна да използвам думата здравословно, защото медийните войни действително като работим по дефиницията на медийната война. Медийната война е една фаза на конкуренцията, ето, това е близко до… тука за войната, ще ми… главата. Една фаза на конкуренцията, в която вече медиите не се състезават помежду, така да се каже,си за аудитория или за някакво съдържание, което да става все по-добро, все по-качествено или пък все по-атрактивно, няма значение или пък все по-разследващо и по-хубаво и по този начин те взаимно да се изпреварват, за да могат да вземат по-големи аудитории. Това е добре, това състезание, а когато те започнат да си нанасят откровено удари и нанасяйки си удари така, че да можеш да нанесеш и да върнеш удар, започваш да деформираш информационната политика. Почва да не те занимава вече това, което се случва в държавата, в обществото, в света, това, което става в Гърция, за което Сашо говори и т.н. Почва да те занимава главно това, как да потопиш този срещу, когото се бориш. ТОва вече не е в полза на зрителите, слушателите,зрителите, читателите. Докато „Отпадъчен продукт” в хубавия смисъл на думата, се появяват и разследвания, за да се нанасят удари, които хвърлят светлина върху части от социалния сят и бизнеса, който иначе в много голяма степен биха продължили да стоят в сянка.
Водещ: Може да има и друга интерпретация. Понякога може да изглежда по съвсем различен начин картинат,а, че медиите не осветляват това, което се случва, а по някакъв начин го замъгляват, пускайки светлина в определени … места.
Георги Лозанов: Точно това… войната замъгляват едно, но пък осветяват друго. Това не е стабилната, за която говори доц. Огнянова, премислена информационна политика. Това са, така да се каже, проблясъците на военните действия.Изведнъж блесне и видиш нещо, което иначе няма как да се види и после боевете продължават.
Водещ: Да. После пак замръкне. Добре. Съжалявам, прекъсвам ви, защото реклами предстоят, новини и после па в този състав продължаваме. Андреев, нали можеш?
Георги Лозанов: Той там ли е Андреев?
Александър Андреев: Убеден.
Водещ: Ето, все още е там. Александър Андреев, доц. Нели Огнянова и доц. Георги Лозанов след новините.

Нели Огнянова, Георги Лозанов, Александър Андреев. С тях тримата продължаваме разговора за проблемите,които ние преценяваме, че има в медийната среда. Искаше ми се да ви попитам, колко са традиционните медии, на които имате доверие към днешна дата? Няма да моля да ги назовавате, но така мисля да илюстрираме?
Георги Лозанов: Като журналисти различни или като конкретни медии.
Водещ: Да. Например да кажеш има една телевизия, на която аз имам доверие. Има едно радио, има два вестника. Колко останаха такива места, където знаеш, че този, който е написал нещото, е съобщил нещото, го е направил по журналистиката и воден, единствено от добросъвестност?
Георги Лозанов: Нека да изпреваря…, който ще отговори по-цялостно на този въпрос. Аз само да кажа, че не на медии, а само на хора в тях.
Нели Огнянова: Аз също, аз също.
Водещ: Това не е никак малко, защото хората работят в медии.Ако медиите разрешават това да се случва, значи не е чак толкова безнадеждно положението.
Нели Огнянова: Но искам да кажа общите си впечатления, че вече все повече хора и аз включително, самоннаблюдавайки се,, установяваме, че се информираме чрез логически операции. Т.е. четем, слушаме, гледаме много на брой медии, за да извличаме..
Водещ: Задраскваме много информации.
Нели Огнянова: Да. Чрез отделни елементи, логически връзки, да формира всеки за себе си общата картина.
Водещ: Андреев?
Александър Андреев: Не чувам добре какво казва Нели Огнянова, но ще отговоря на изходния въпрос. Ако става дума за български медии?
Водещ: Да.
Александър Андреев: … с ръка на сърцето, не се доверявам на една отделна никога. Опитвам се да глобявам картинка, да сглобявам мозайка и много добре разбира,м, понякога всъщност може би не много добре, защо именно в един вестник е публикувана една информация, в друг я няма и обратното. Защо, да речем, за министър-председателя се пише хубаво в един вестник, лошо в друг, но частите ги сглобявам като мозайка., интерпретациите. Това, което каза Гого, има автори, на които се доверявам на интерпретациите, но си ги правя и сам. А иначе международна информация си набавям от небългарски медии.
Водещ: Да. Това исках.. Добре. Кажи ми тогава за чужди медии, небългарски, на които можеш да кажеш, че еднозначно се доверяваш? Има ли такива?
Александър Андреев: Има, разбира се. За информация, осведомителните аггенции са надежден източник винаги. Като започнем от „Ройтерс”, „Асошиейтед прес”, DPA,”Франс прес” по-малко. За големи издания, лично аз изключително високо ценя няколко германски вестника, седмичника „Дицайт”, всекидневниците „Франкфурт алгемайне цайтунг”, „Дойче цайтунг”, френския „Льо монд” е много хубав, британското „Икономист” е много прилично списание, макар и доста скучно. „Ню Йорк таймс” все още продължава да е добър вестник, макар че нивото деградира там. Има. Могат да се изброят още доста качествени европейски медии, на които човек може да се довери до голяма степен.
Георги Лозанов: Това са сглобяването на картината … упражнения, за което фактически и Сашо говореше и щеше, ако беше чул Нели, да каже и аз като Нели Огнянова, защото това е посоката и наистина такава е посоката. В това отношение, малко заприличахме на началото на прехода. Само, че там тогава беше политическо делението, заради което се налагаше да си купуваш „Дума” и „Демокрация”. Помним един дълъг период, всеки купуваше „Дума” и „Демокрация” и някъде по средата правеше, така да се каже, въображаемия относително, доколкото е възможно, обективен вестник, който пък после имаше много опити да стане реален, без да стана, разбира се.
Водещ: Тогава беше много по-лесно да сглобиш света през тези…
Георги Лозанов: Тогава имаше политически полюси. Сега полюсите са корпоративни, икономически, икономико-корпоративни, да кажем, без да изключваме, разбира се, политиката и пак има точки на силни противопоставяния, които влияят върху медийните политики. ТИ трябва да си ги извадиш пред скобата тези точки, за да можеш да мислиш или по-скоро да вкараш…
Водещ: И да видиш нещо дали ще остане след скобата.
Георги Лозанов: .. този … и през него след това да нагласиш картината така, че горе-долу да ти светне пред очите. Това е доста лесна работа. Ние сме тренирано общество.
Водещ: Аз не съм съвсем сигурна, че е лесна. За хората като теб е лесна, защото ти си професионално свързан…
Георги Лозанов: Вече толкова сме се научили да четем, толкова сме навикнали да четем, че това си става ежедневие. Така медийната информация и медийните е коментари имат една задължителна част, да я нарека, трапезните коментари, защото след като се е случило нещо в обществото, то е минало през медиите. Накрая стига до един приятелски разговор, когато горе-долу в тая точка, информационната верига е затворена и стигаш относително до един приемлив за теб коментар и идеи.
Нели Огнянова: Аз искам тук да се включа по следния начин. Действително за по-неизкушените е лесно, но ние сме университетски хора и никак не е маловажно тези, които сега започват да се запознават с медиите, как възприемат информацията. Аз чувствам отговорност за това как,което се случва.
Водещ: Студентите имате предвид?
Нели Огнянова: Като започнем от децата.
Водещ: Да.
Нели Огнянова: Особено, когато работим със студенти по журналистика, когато говорим на студенти, когато сме в диалог със студенти по журналистика, чувстваме отговорност за това, че те поемат след това задачата да информират и е много трудно в университета, защото е много важно хората, които отиват в медиите, по какъв начин, с какви стандарти, ще навлязат в професията и там всъщност разговорът е от една страна, как се информираш. Ние трябва да говорим с децата и с младите хора как да се информират, на кого да вярват, как те да сглобяват своята картина от една страна и от друга страна, в перспективата на новите медии, да ги научим, че те имат право да говорят, че те имат право и технологична възможност да произвеждат съдържание и дори един глас, отделно взет глас, техният глас, на всеки един от тях, може да значим. Това е голяма промяна така, че това ми се струва много важно. Не само тези студенти, млади хора, които отиват в медиите, но всеки да знае, че гласът му е важен и така вече стигаме бъде до свободата на словото. Затваряме кръга и стигаме до свободата, до културата на страха, до това да нямаш пречки, прегради, когато имаш някакво мнение да го изразяваш.
Водещ: А на мен ми се ще сега да стигнем, според мен, до най-съществения въпрос в този разговор. Как да направим? Възможно ли е да се направи нещо и какво би могло да бъде това нещо, така че медиите да са в по-голяма степен реално отразяващи това, което се случва и деформацията, за която говорим, която те нанасят и на картината на света и на нашето мислене, да бъде минимализирана? Андреев, да? Андреев:
Александър Андреев: Понеже тука слушаме вашето предаване и аз участвам в него със също хора, компетентни колеги, да не изброявам имена. Тезата, която току-що чух наоколо си, в отговор на твоя въпрос, Пролет, е, че българската журналистика отново остро се нуждае от синдикално организиране, професионално синдикално организиране. Т.е. от някаква структура, съюз на журналисти ли ще бъде, как ще го наречем другояче ли, няма значение, който да защитава журналистите, именно от външни посегателства, от икономически натиск, от политически натиск и да им даде възможност да се развиват. Това е може би част от отговора на твоя въпрос. И само една реплика към това, което каза Нели Огнянова преди малко. Изключително деградира равнището на хората, навлизащи в журналистиката от т. нар. млади хора като начин на писане, стил на писане, граматика, ако щете, култура, да не говорим за начин на мислене, тъй като развлекателните медии, интернет, все повече налагат пищенето и обертоновете, нечленоразделното говорене като общ стил на медиите. Тези хора губят все повече отношение към езика и към централния си инструмент, така да се каже.
Водещ: Съвсем скоро в това студио говорихме точно за това, което и сега ти каза, за това, че журналистите имат нуждата…
Георги Лозанов: Ние бяхме заедно.
Водещ: Ние бяхме заедно, но…
Георги Лозанов: Тогава казах, ако помниш, че срещу мен даже съюзът на журналистите имаше отворено писмо, което лично ми беше пратил, за да се възмути от това, че искаме нов регламент, на база, на който да се … синдикалните, въобще защитата н журналистите, включително по отношение на собствениците.
Александър Андреев: Точно така,да.
Георги Лозанов: … защото, когато си купиш една медия, ти си купуваш, така да се каже, шанса да правиш пари от нея. Ако това е частна медия, казвам го най-грубо. Но ти не си купуваш шанса да говориш ти през тази медия. Това е …
Водещ: А защо казваш, включително защита от собствениците? Аз бих казала първо, като защита от собствениците?
Георги Лозанов: Защото има и много други пътища. Журналистите, разбира се, собствениците в това отношение също са санкциониращ институт, защото журналистите могат да бъдат изкушени и извън собствената си медия.
Водещ: Разбира се, но аз вярвам, че има много съвестни колеги на терена, така да се каже, във всички медии, но те не се чувстват достатъчно свободни, за да работят по начина, по който биха искали. Трябва да правят компромис. Този компромис се налага от собственика.
Георги Лозанов: Нека самият съюз на журналистите, аз не искам отново да отварям там една вражда, която в момента е абсолютно излишна и няма нужда от нея.
Водещ: Какво, кое?
Георги Лозанов: Нека да е съюза на журналистите, но съюзът на журналистите да направи един скок, невероятен
Водещ; Как да е съюза на журналистите? То, ако може да е съюза, щеше да е.
Георги Лозанов: … много красив, под купола на цирка и да се окаже една друга организация… с друг рефлекс към социалния свят, към проблемите на журналистите и така. Това е едното.Исках да кажа нещо във връзка с този разговор за младите, които, разбира се, е прекрасно да лязат в медията и за тревогата на Сашо, че те влизат, ама какво ще кажат като влязат, как ще го кажат, защото аз много обичам да правя в свободата на словото на говорещите и на слушащите. Истинската свобода на словото е привилегия на слушащите, на аудиторията. Аз накрая да мога да имам информация, да мога да направя информиран избор, защото изборът е синоним на свобода. Така трябва да е построена медийната верига, че накрая аз да мога да направя собствения си избор. Както казвам сега, това в последна сметка се случва. Не още, докато съм консуматор на медийните послания, а чак после, когато седна, заедно в частно и общо сприятели и пренаредим нещата. Както и да е. Това е свободата на слушащите. Интернет дава много свобода на говорещите, но не гарантира свободата на слушащите по начина, по който продължава това все още да може, поне теоретично да се гарантира от традиционните медии.
Водещ: Аз пак ще задам своя въпрос, носещ много скептицизъм. И Андреев и теб ще те попитам. Ти виждаш нашата действителност отстрани, но пък това е в някакъв смисъл и по-верен поглед/ Смяташ ли, че има енергия за такова нещо, журналистите да се организират в някаква организация, която да работи за правата на техните потребители и за техните права, разбира се?
Александър Андреев: Ще ми се да го вярвам, но тука има един за мен просто нерешим проблем. Българският медиен пазар е прекалено тесен, за да може да се развие истински добра и добре платена и професионално и синдикално гарантирана журналистика, такава, каквато се е развила в много обширни пазари, каквито да англоезичния, да речем или немско езичния. Леко съм скептичен. Много се надявам , че това ще стане, но дали го вярвам, не знам.
Водещ: А вие, какво ще кажете?
Георги Лозанов; Дано, ама надали.
Водещ: Дано, ама надали? Нели?
Нели Огнянова: По отношение на синдикатите, ми е трудно да се произнеса, но ако има други…
Водещ: Не знам дали синдикати да го наричаме?
Георги Лозанов: Аз си бях позволил да кажа, журналистическа камара.
Нели Огнянова: Да, но ако обмисляме някакви други механизми и пътища за подобряване на медийната среда, не трябва да се изключва саморегулиране, разбира се. Тука вие сте представител. Не трябва да се изключват някои законови мерки. Не трябва да се изключва, в никакъв случай, образованието, защото изследванията показват, че най-пряка връзка свободата на медиите има с нивото на образование, в частност за България. Има такива изследвания.
Водещ: Нивото на образование?
Нели Огнянова: Нивото на образование със свободата на медиите.
Водещ: Чие ниво на образование? На образованост? В цялата държава?
Нели Огнянова: Общото ниво на образованост в една държава, да.И тогава по някакъв начин ще почне решаването на въпроса с високо-ниско и с предпочитанията и ще излезем от тази положителна обратна връзка, да се предлага все по-ниско и все по-ниско, което пък да се търси все повече и повече.
Водещ: Високо и все по-високо да се търси. Да. Вероятно това е в перспектива отговорът, едно по-развито и по-образовано общество. Така е, но то няма да се случи от само себе си.
Георги Лозанов: Не ми отива на мен да говоря за това, защото доц. Огнянова е утвърденият юрист в сферата на медиите, но на мен ми се струва, че много скоро трябва много дълбока пререгламентация, чисто законова, на цялата среда и това, макар може би да не е панацея. Дали ще е генерално, но доста може да смени тонът на развите на света, защото тонът в никакъв случай не е окуражаващ. Аз съм убеден в това, че вече трябва да има медиен закон въобще. Ние сме говорили за това, но аз го говоря още преди да започнат големите драми.
Водещ: Да. ТИ няколко пъти говори за това.Медиен закон, не само за електронните медии, а и за печата. Да.
Георги Лозанов: Говорих го, за да изпреварим, още преди 2 г., да започнем оттам и аз съм сигурен, че ако тогава това се беше случило, ако бяха започнали да се пререгламентират нещата, а това значи да започнем да се взираме през някакви инструменти точно какво се е случва в скритите вътрешни джобове на медиите. Нямаше да се случи сега, което в момента се случва и т.н., но няма какво. Като се обърне колата, пътища много, но и занапред е важно това.
Водещ: Хайде, да говорим конкретно. Какво законодателно би могло да бъде регламентирано така,ч е да нямахме ето днес тези ужасни информации във вестниците, това, което сега наричаме медийна война?
Георги Лозанов: Ако имаше по-голяма прозрачност на собственост и по-големи изисквания към собствеността на медиите, защото да притежаваш медия, не е съвсем същото, а то да притежаваш, каквото и да е друго, тъй като, както знаем, информацията, която вали през медиите, това е основният път да бъде информиран съвременният гражданин. Информацията е стока, но тя е и право и правото е по-важно от стоката и който отиде да си купи фабрика за такива стоки, трябва да знае, че преди да ги произвежда, трябва да защитава правото, защото фабриката е с такава насоченост.
Водещ: Нели?
Нели Огнянова: Аз ще си позволя да кажа, че предложението на доц. Лозанов е за един идеален свят. В държавата България не виждам дори и помен от политическа воля, която би допуснала прозрачността върху собствеността на медиите да достигне до там, където действително това ще ни свърши работа като граждани. Има механизми, може да има прозрачност на собствеността и на финансирането, но процесите, които вървят тук, показват, че засега не можем да мечтаем за това.
Водещ: И достатъчно ли е това да сме наясно с това каква е точно собствеността? Ето сега ще разберем каква е собствеността, покрай този скандал, и какво от това?
Нели Огнянова: Пак е стъпка да сме наясно. Ако само погледнем финансирането, поне човек ще знае къде, когато, какво чете, какъв извод от това да си направи, защото, ако…
Водещ: Още едно условие … задача. Която така или иначе, с мъчение решаваме.
Нели Огнянова: Точно така. Като види трафиците на парите, вече ще промени предпочитанията си откъде да се информира.
Водещ: Андреев?
Георги Лозанов: Има страшно много поведения. Това ние го знаем от целия преход, които, ако бъдат видяни, престават да бъдат такива.
Водещ: Да.
Георги Лозанов: В това отношение има връзка, да кажем, с върколаците. Казват, ако осветиш върколак, той престава да бъде върколак и да бъде…
Водещ: Престава да върколакува.
Георги Лозанов: Так. Някакси такъв има проблем. С всичките проблеми на прехода са такива върколашки проблеми. Неслучайно сега тази тема толкова …
Водещ: Добре. В Албена на „Медия микс”, струва ми се, ти беше поставил въпроса за закон за печата и доколкото съм информирана, тази идея срещна съпротива, от страна…
Георги Лозанов: Вече няма и съпротива.
Водещ: Защото никой нея взима на сериозно. Това ли е истината?
Георги Лозанов: Не бих казал даже и само това. Според мен, вече няма такова драматично изживяване на този проблем, каквото имаше през годините.
Водещ: Има ли отношение към проблема?
Георги Лозанов: Смея да твърдя, че това е и свързано,всеки разбира се, трябва да говори самовлюбено вероятно и аз мога да кажа, че това е свързано с едно друго отношение към регулацията. Независимо какво се говори за нея, защото в момента, през регулацията не върви никакъв натиск и регулацията вече не е нещо страшно, инструмент за санкция,инструмент за ограничаване на свободата на словото. Мисля, че това се усети. Не искам да казвам самовлюбено, защото аз в момента съм в нея, но сега съм в нея, скоро нищо чудно да не бъда.Много ми се иска това да се запази като тенденция и регулацията да стане една демократична привилегия, за което тя е създадена, а не враг.
Водещ: Добре, но можем да се похвалим с регулация на електронните медии. Можем да се похвалим с авторегулация на медиите. Имаме етични комисии за печата, за електронните медии,факт, но действителността, медийната действителност сякаш не става по-добра. Аз искам и тук пак да чуем Андреев, защото германският опит е интересен в това отношение. Да ни поразкажеш малко? Чувала съм, че на всеки 6 месеца се оповестяват собствениците на медиите, на всеки 6 месеца. Така ли е и във всички провинции ли е така?
Александър Андреев: Нямам представа дали е на всеки 6 месеца. Трябва да го проверя. Това лесно може да се провери.
Водещ: Да.
Александър Андреев: Но иначе собствеността на медиите е абсолютно прозрачна и един дребен факт ще ви цитирам. Да речем, когато в един вестник примерно „Дицайд” става дума за някоя книга или за някоя публикация, която е от същата медийна къща или от същата медийна група, изрично се подчертава, че това е продукт на същата компания. Т.е. читателят се уведомява, че би могъл да бъде манипулиран от собствениците на тази медийна група, която в едно издание рекламира друг свой продукт и т.н. Има във всяка провинция, освен това, тези провинциални сложни за контрол над електронните медии, които следят много внимателно дали се спазва закрилата на децата, часовете, в които се излъчват определени предавания, пропорцията между реклами и информация, забавление и т.н. Има, освен това, това доброволно сдружение на германските журналисти, което етична комисия, да го наречем, което също всеки месец публикува списъци с нарушения. Да речем, когато е изписано пълното име на един заподозрян в извършването на престъпление и когато е публикувана частна снимка на някакви знаменитости или на обикновени хора. Този съвет налага и санкции и много често, особено „Бил цайтунг”, булевардният „Бил цайтунг” попада под ударите на такива санкции. Изобщо за моя вкус, даже прекалено много регламенти и прекалено много контрол се практикува, но от друга страна, това не уврежда, според мен, тук медийната свобода.
Водещ: Сега обаче другият въпрос е това, което каза Нели Огнянова. Аз ще го профанирам, но така или иначе става въпрос за това, че върховете не искат, а низините все още не могат. Това е ситуацията в България. Гилдията няма този рефлекс сякаш, тази потребност нещо да се променя, защото в някакъв смисъл, това би било самоубийствено за мнозинството от колегите, а политическа воля да се регламентира медийната среда по някакъв по-здравословен начин да се случи нещо, също няма. Тогава как ще се случи нещото?
Георги Лозанов: Аз искам да кажа, че политическа воля се … в началото на мандата и във всички случаи, ако се случи нещо, то ще е в началото на следващ мандат. Имаше опит да се случи в началото на този, който в момента тече…. Противоречия тогава блокираха това. Да се надяваме, че ситуацията е такава обаче, включително и според оценките, които получава от външните наблюдатели, че ще даде много ясен знак, самата ситуация, за такава законова промяна.
Нели Огнянова: България е майстор в имитацията на мерки. Ако има външен натиск, няма никакъв проблем. Мерки могат да се имитирали, както са имитирани много пъти. Няма държава, известна, която сама да се контролира, по отношение на медиите, когато има медиен комфорт. Така че това е въпрос на дългогодишни натрупвания, с голямо съжаление, мисля, си в началото…
Водещ: Да запазим търпение. Това ли да си кажем? Да запазим търпение. Някой ден ще станем по-образована нация, по- образовано общество, по-цивилизована страна?
Георги Лозанов: Аз мога да потвърдя, което каза Нели, че шансът да се получат законови, зависи и от това, от критическата функция на журналистиката в България. Критическата функция е една от най-важните характеристики на качествената журналистика. Аз…
Водещ: Добре, тя е много ниска тази функция. Нали затова говорим. Т.е…
Георги Лозанов: По начало качествената журналистика трудно отстоява, това и за което говореше Сашо, трудно отстоява, а пък само качествената журналистика успява да реализира тази много важна функция на журналистиката,к критическа функция, по отношение на целия социален свят, политически и т.н.
Водещ: Андреев, твоята рецепта?
Александър Андреев: За съжаление, нямам никаква. Една по-скоро песимистична прогноза. Аз пак казвам, ако се гледа в глобален мащаб как традиционните медии постепенно умират. Освен това новите поколения потребители на медии вече не са готови и да плащат за съдържанията, които получават. Т.е. добре си представям, че след някакви 20-30 г. в по-напредналия технологически свят, вече няма да има възможност да се произвеждат качествени медии, онова, което одеве говорихме, интерпретации, коментари, анализи, обясняване на сврта. Допускам, че след 20-30 г. не само в България, но навсякъде по света, даже може в България по-късно, ще имаме една съвсем друга медийна ситуация. Хората ще се информират в интернет главно от неблагонадеждни източници. Интерпретациите, обясненията на света ще бъдат оставени на рояка, както се казва, на колективната интелигентност. Традиционните медии, доколкото са оцелели, ще изпълняват главно развлекателна функция. Т.е. моята прогноза е много песимистична.
Водещ: Да погребвам ли вече традиционните медии или още малко живот, още малко агония да им предпишем?
Георги Лозанов: Ние сме някакви носталгици с Андреев. Изпитваме носталгия към традиционната медия. В България тя пък е абсолютно пародирана носталгия за това, че не дава интерпретациите, които идват да защитят това очакване към нея. На мен ми се струва, че това вече е доста мрачна прогноза, че още 30 г. ще са изчезнали традиционните медии, а пък новата медия няма по никакъв начин да е успяла да поеме тази функция, интерпретативна, на сериозната журналистика. Аз не мисля така. Мисля, че в някакви трансформации това ще се е случило, но до 30 г. или да не казваме срокове, има нужда традиционните медии да бъдат защитавани, да бъдат защитавани, тъкмо в характеристиката си на качествени медии. Т.е. хем да ги защитаваме, хем да ги принуждаваме по някакъв начин да стават.
Нели Огнянова: Г-н Андреев отвори съвършено нова, много важна тема за връзката между платено съдържание и качество на журналистиката, а в перспектива то е новата журналистика и журналистика на данните, за което предполагам, че някой друг път ще направите едно друго голямо предаване, за да…
Водещ: Не. Ние можем и сега да поговорим за това, защото това е една наистина друга огромна тема в същия този разговор.
Нели Огнянова: Да. Става въпрос за нов вид журналистика, за нов вид нещо друго.
Водещ: За нов вид нещо друго. Нещо друго.Андреев, н кафета ли вече минахте там? Андреев?
Георги Лозанов: Слава Богу, …
Водещ: Да. Нещо имаме проблем. Андреев, чувате ли ни? Ами, май ще трябва да прекъснем тая връзка, защото той не ни чува, а пък…
Георги Лозанов: Ние го чуваме.
Водещ: Ние го чуваме, да.Пък разговорът там не е за журналистика, а вече за някакви по-приятни неща, които се вършат към този момент. Но все пак наистина да видим тази тема, която отвори той. Накъде ни води?
Нели Огнянова: Той каза, че…
Водещ: Заслужава ли си усилието, извинявайте, че ви прекъсвам, заслужава ли си усилието да мислим как да подредим нещо сега, което така или иначе си тръгва? Традиционните медии, имам предвид.
Нели Огнянова: Ако погледнем държавите край нас и развитите държави, ще видим, че от години наред, може би от 10 г. това ги занимава, т. нар цифров преход.
Водещ: ТО … си е тръгнало.
Нели Огнянова: Т. нар. цифров преход ги занимава изключително много, защото това е пренареждане на медиите и по значимост и по влияние и въвеждане на нови бизнес модели. Те много внимателно изучават потребителското поведение, кой откъде се информира, откъде се информира младежта. Ние днес не засегнахме изобщо темата за аудиториите по възраст, да речем и ако в България има, това е голяма част от населението, която все още използва класически модели на информиране, дали трябва медиите да са ориентирани към тези хора или пък напротив, трябва да са ориентирани към активната част? Къде трябва да са позиционират обществените медии от тази гледна точка?
Водещ: Традиционните медии не се консумират от активната част. Това разчетох в изречението ви? Да?
Нели Огнянова: Във всеки случай хората, на които българското общество разчита, не се информират по начина, по който се информират техните родители и в това няма никакво съмнение. Всички изследвания го показват и тъкмо там трябва да има качествена журналистика. Т.е. качествената журналистика трябва да се движи към потребителските модели на младите хора.
Водещ: Което прави задачата още по-сложна.
Георги Лозанов: Аз съм убеден, че качествена журналистика, платена, постепенно ще се формира в новите медии. Сега е лошото, че я няма там и затова, ако изчезнат традиционните медии…
Водещ: Платена, в добрия смисъл на думата?
Георги Лозанов: Платена като професия, като професия, защото нещо, което е прогресия…
Водещ: като професия, да. Както секторът, който се заплаща.
Георги Лозанов: Заплащането е част от този тип професия. Да ти бъде екзистенциално важно, така да се каже,на живот и смърт, … нещо е професията. Ако го правиш и получаваш нещо срещу това, ти живееш. Ако не, или сменяш професията или се разпада тази социална възможност. Така че аз съм сигурен, че няма да донесе такъв риск нахлуването на много безплатно съдържание, което може да се чете като журналистическо в новите медии. Най-интересното е, че аз имам опит. Аз съм го виждал това, тъй като аз съм се занимавал с фотография. Навремето, когато се беше появило фотолюбителството, професионалните фотографи изпаднаха в ужас, край,край на професионалната фотография. Сега всеки може да снима с тези малки апарати, които постепенно станаха и много евтини. Аз малко го говоря в сегашно историческо време. Т.е. не съм бил чак толкова пряк свидетел, но знам дебата и даже съм хванал краищата на този дебат, когато аз навлизах в тази сфера и голям ужас това фотолюбителство. Изчезнаха фотостудиата, в които отиваш да се снимаш по празник и по това. Сега всеки се снима сам, направо на телефона. От това обаче да е изчезнала професионалната фотография и в областта на пресата и в областта на рекламата? Напротив, даже имаше такъв момент, колкото повече имаше любителска фотография, толкова повече порасна стойността на изображението и това, когато там си виртуоз, когато правиш неща, които никой от тези любители не може да направи. Изведнъж ставаш много значим. Така че тази любителска журналистика, която новите медии предлагат, все повече предлагат, това е нещо като информационно самозадоволяване, както навреме такова постановление в областта на селското стопанство. Сега има такава възможност в информационния свят и то върши страшно много работа, но не иззема територията и няма да изземе. Как ще се случи? Първо, това зависи от интелектуалната собственост и там има огромен проблем. Още не може да се случи това нещо в новите медии, защото не е измислен достатъчно ефективен механизъм за защита на интелектуалната собственост.
Водещ: В света.
Георги Лозанов: Как ще им плащат на тези хора, като всеки може да го вземе това нещо и да не плати права за него и т.н. и когато юристите, на които принадлежи професионално, искам да кажа, световния елит в професията в тази сфера, най-после създадат една формула, защото аз съм сигурен. Аз казах, че тези, които създават новите медии, трябва да получат Нобеловата награда, но тази Нобелова награда ще има смисъл, когато и един юрист получи Нобелова награда за това, как ще се защити интелектуалната собственост в тази сфера. Досега не съм чул да има такъв.
Нели Огнянова: Аз не бих нарекла това проблем. Това е задача.
Георги Лозанов: Да, задача.
Нели Огнянова: Защото в проблем има нещо тягостно. Това по-скоро е задача, която е в процес на решаване и аз смятам , че става дума не само за любителско съдържание обаче и бих искала малко да коментираме традиционните медии. Те не трябва да бъдат толкова инертни. Традиционните медии използват едни модели на предлагане на съдържание, каквито са използвали преди години Ако мислим за радио или за телевизия, крайно време е цифровият преход, предлага такива възможности, съдържанието да бъде разпределяно между различните платформи. Нека да бъдат така добри да положат това усилие! Къде сме виждали дете, седнало срещу телевизор така, както навремето децата стояха, седнали срещу телевизора?
Водещ: Да.
Нели Огнянова: . Идва време, говорили сме, на много екрани. Изследванията показват, че докато стоиш срещу един голям екран, ти работиш с един или два други малки екрани и медиите не трябва да се правят, че такъв процес няма. Т.е. времето е за сложен подход в медиите към разпределяне на съдържанието, ако искаш да си влиятелен и да достигнеш до своята аудитория…
Водещ: Но тук вече отиваме как да предложиш продукта си,така че да стигне до повече хора и да си конкурентоспособен, а всъщност централният ни разговор беше за качеството на самия продукт.
Нели Огнянова: Да и това искам да отбележа, но вместо да говорим за това, вместо да гледаме в перспектива на цифровизация и модернизация и възможности на медиите, ние тук се въртим в един кръг, в който обсъждаме войните, групировките, две или три, начинът, по който те се съсипват и потапят, а не е това разговорът. Трябва да…
Водещ: Да, но докато ги има тези войни, това не може да не бъде разговор.
Нели Огнянова: Разбира се, да, но пък и главите непрекъснато да са в това, в тези нови медии,на тези издателски групи, които се самообслужват и непрекъснато се вглеждат в собствените си проблеми и това не може да бъде медийна среда.
Водещ: Взаимопораждат.
Георги Лозанов: Но защитата, както подсказва и Сашо, … всичко от професията. Неслучайно стана дума и за това какво ще стане с професията след 30 г. въобще какво става с професията журналист. Това е много важна професия. Аз обичам да казвам, че тази професия е като лекарската, от тези градски професии. Много бях осмян от съюза на журналистите, че я наричам градска. Не знам, има, разбира се и селски кореспонденти, но аз мисля, че това е градска професия, както е юристът, както е лекарят, както е инженерът и архитектът. Те строят и правят възможен собствения ти социален свят, собствения ти физически свят. От тях ти зависи в някакъв смисъл, животът и журналистиката е такава професия. Тя е, освен поминък и клетва има. Нещо повече, има етически стандарт, който даже може да влезе в противоречие с поминъка. Да каже поминъкът, искам да направя това, обаче клетвата, Хипократовата, не знам каква би била журналистическата, която съм дал, изисква да не го направя. Това възстановяване на тази репутация на професията, оттам главно може да дойде някакъв изход.Ако не разчитаме на собствения… на някой друг, това няма да се случи. Аз не знам и доколко можем да разчитаме на самите себе си, да се причисля и аз малко условно към тази професия, която харесвам ии която смятам, че наистина е една от най-важните професии в модерния свят, включително буквално в оцеляването, защото шансът да си информиран в съвременния свят е най-важната защита.
Водещ: И все пак има нещо конкретно тук пред нас, в близко бъдеще, защото отидохме в много футуристични представи, което разбира се, не е лошо, но да се приземим и с това да приключим. Задава се една среща на журналисти, която ще опита да създаде някаква нова журналистическа организация, дали ще е синдикат, дали ще е камара, какво ще е?
Георги Лозанов: Тази идея възникна от българските журналисти, които работят извън граница.
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Неслучайно Сашо също го каза, защото те не могат да си представят, че това няма да проработи. Ние много добре знаем, че ще проработи много трудно и затова и не го опитваме много, докато ние като бяхме на медийната среща в Букурещ, те казаха: Абе, как може? Дайте тука да направим нова организация!
Водещ: На есен да видим дали нещо ще се роди от цялата тази работа.Нели Огнянова гледа все по-скептично. Приключваме?
Нели Огнянова: Не. Перспективата е важна, защото…
Водещ: Дори да е абстрактна и недостижима.
Нели Огнянова: Да. Когато днес се вземат някакви мерки, все пак трябва да гледаме какво става с целта и трябва да си представяме. Виждаме, сега стратегии се изготвят, 2020, 2030, трябва да си представяме къде ще бъдат медиите след 5 или 10 г. Това се оказва важно. Това се оказва важно и за професията и за хората в професията. Може би и аз трябва да кажа, че се готви нещо като диагностика на медийната среда, защото, според мен, също…
Водещ: Готви се? От кого, не те разбирам?
Нели Огнянова: В рамките на културна стратегия, която се изготвя,се извършва нещо като диагностика на медийната среда.
Водещ: От кого?
Нели Огнянова: МК готви културна стратегия, но там има малък отрасъл, картина на отрасъл медии и има експерти, които се опитват да работят диагностика на медийната среда чрез интервюта, фокус групи. Включени са различни представители на медиите с идея действително, доколкото възможно да се направи една безпристрастна картина или каталог на проблемите и оттам да тръгнем към някакъв вид решения. Та мисълта ми беше, че все още много малко истински анализ, въз основата на качествени данни се използва за вземане на решения в медийната среда. Ако си представите и как са се работели законите и как са се вземали по-големите решения, много трудно човек ще се сети за някакви по-сериозни и задълбочени анализи, които са служили за вземане на решение.
Водещ: Лошото е там, че очевидните проблеми, тези, които нямат нужда от такава дълбока експертиза, те не могат да намерят нито отзвук, нито решение, така че това, което се прави е ок, това обследване, така да се каже или диагностициране на медийната среда, но няма да остане…
Георги Лозанов: Чакайте, чакайте! Защо дадохме чак такава абсолютно негативна оценка на българските медии? Аз с риск отново да бъда сравнен с посланик Уорлик, не мисля, че българските медии абсолютно не си изпълняват функциите и то така, на едро казано, всичките български медии като цяло. Напротив! Медията, всичко това, което се случва,ето, дори и този разговор е в медия. Ние сме на този терен. Този терен работи и не бива просто да го зачеркваме,заради някакви собственици, които не могат хубаво да бъдат собственици на медия. Не го умеят това.
Водещ: Аз ще кажа защо: Защото днес неслучайно ви попитах, колко са медиите или колко са журналистите, на които имате доверие и за разлика от това, което изреди колегата Андреев в Германия, 2 минути сигурно изрежда заглавия на вестници и на така, ние тука не можахме да кажем, не си позволихме да кажем, дори една конкретна медия, а само… Със сигурност има имена. Проблемът не е в имената, не е в хората, а е в цялата среда и е в институцията медия.
Георги Лозанов: Това беше и някаква реклама на такава поредица и той…
Водещ: Да, особено ти, не би могъл да си го позволиш?
Георги Лозанов: Не, но имена има, но пак ще е неудобно, защото примерно ще трябва да почна с твоето.
Водещ: Приключваме, защото май е време и ние да пием по кафе.Така, благодаря ви, но диагнозата мисля, че е ясна. Да видим сега какво ще покаже това изследване. Аз мисля, че няма да е нещо нечувано и непознато. Няма да се добере до някакви такива дълбини. Благодаря ви! Поговорихме си и този път. Друго и да не направихме, това..
Георги Лозанов: ТИ какво очакваш да се случи?
Водещ: Да си поговорим.
Георги Лозанов: Да.
Водещ: Поговорихме си.
Георги Лозанов: Като излезем навън,да влезем в един друг медиен свят, резултат на нашия разговор.
Водещ: Да. Ще ми се. Няма да се случи, но ми се ще. Александър Андреев, Георги Лозанов и Нели Огнянова.         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2.06.2012

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 12.05.2012

Водещ: Смелостта е устойчивост срещу властта, владение на страха, а не отсъствие на страх, казва Марк Твен. Думите са особено верни за разследващите журналисти. Дали обаче правило номер 1 не си остава на разследващия журналист на оцелее. И тук не става дума само за отразяване на военни конфликти, а и за икономическо оцеляване. Какво като направиш разследване, ако то няма как да стегне до хората. И още – как да правиш разследване, ако не можеш да инвестираш време и средства? Снощи бяха връчени наградите за разследваща журналистика на фондация „Радостина Константинова”. Сигурно си спомняте, миналата година фондацията беше създадена от близки и колеги на Радостина, з ада бъде подкрепена обективната журналистика в България. Защо се получава така, е обективната журналистика да има нужда от подкрепа ще говорим днес в „Клубът на журналистите”. Какво се случва с разследващата журналистика? Конкретното заглавие или самото разследване е важно за обществото? До колко жълто измислени скандални сюжети не създават среда, в която именно обективната журналистика потъва и новините се превръщат в една клюкарска хроника, захранвана от социалните мрежи? Така медиите в крайна сметка, не започнат ли да формират начин на мислене, който трайно изключва интереса на разследвания? До колко станалите традиция лоши новини за свободата на словото не стават поредния балон, който гърмейки ефектно, остава на заден план възможностите да има коментари, разследвания и наистина обективна журналистика? За никого не е тайна, че не свободата е пряко зависима от реалността, в която е вярна максимата „който плаща, поръчва музиката”. Как е по света, защото не само у нас към медиите има апетити за въздействие? В рамките на британското парламентарно разследване Мърдок дори отрича да е използвал медиите си за лобиране в полза на собствените си корпоративни интереси. Но публика разказва точно как е ставало лобирането в полза на сделките за придобиване на BIB. Ако до сега за това лобиране можеше да се съди само чрез анализ на медийното съдържание, сега се вижда и кореспонденция. По този повод коментар на лорд Дейвид Пъкнъм за „Guardian” – „Това е история за една медийна империя, която последователно и умишлено подкопава демокрацията в Обединеното кралство, САЩ, Австралия и другаде. Не просто в стремеж за печалба, но и в стремеж за власт.” Зад димната завеса на свободния пазар една медийна империя се опитва да дестабилизира демократично избрани правителства и независими регулатори в преследване на политически дневен ред. И така – след успеха на първата фаза – диагностиката, предстои по-трудното – предложенията за промени. Какво ще се случи във Великобритания ще разберем. Какво се случва у нас пък ще коментираме днес. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Руслан Беров, Вячеслав Бошнаков, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте какво се случва с разследващата журналистика на страницата ни във facebook.com – Клубът на журналистите – БНР. Ня2ма да цитирам изданието, в което се появиха снимки на една от българките, заподозряна в проституция. Едва ли е било кой знае какъв проблем да се заличат личните данни, ако се счита за особено важно някой в България да бъде предупреден какво се е случвало в Гърция, така щото да вземе мерки. До колко публикацията влезе в предизборния сюжет там също е без значение. От значение ли е обаче фактът, че в Гърция имаше дискусия за човешките права, а у нас само във facebook.com? Добър ден на професор Нели Огнянова. 

Нели Огнянова: Здравейте.

 Водещ:Добър ден и на председателя на етичната комисия за печатни медии Алексей Лазаров. 

Алексей Лазаров: Здравейте, само да ви поправя – не съм председател. Обикновен член на етичната комисия. 

Водещ:Ами така пише на страницата Ви. Професор Огнянова, дали за свободата на медиите не се съди по подобни публикации? Проблем ли е, че човешките права у нас са нещо луксозно май?

 Нели Огнянова: Аз не бих обобщавала за правата изобщо, но факт е, че тази публикация беше много интересна и тъй като мрежата дава възможност много бързо да се видят различни мнения, всъщност, както и Вие забелязахте, след като видях публикацията си помислих, че ще бъде интересно тя да се обсъди точно от хората, които работят в медии и за това си позволих във facebook.com да сложа препратка към тази публикация и да пиша един въпрос. Как мислите? Ако зависи от Вас бихте ли публикували такава публикация? За нашите слушатели, които не са я виждали, става дума за заглавие „Ето българската проститутка в Гърция със спин” и след това на самата публикация имаше година на раждане на това момиче.

 Водещ:Снимка.

 Нели Огнянова:То е на 25 години, трите имена и снимка. Така че няма никакво съмнение, че по тези данни може да се идентифицира и самото момиче и всички, които четат, цялата аудитория на този вестник на хартиеното и на online изданието при това, което разширява кръга на аудиторията, всички, които четат да се запознаят с лични данни и със здравословното състояние. И понеже вярвам, че развитието на стандартите минава точно през обсъждането на такива казуси, исках да видя различните мнения и всъщност, както и Вие сте забелязали, се получи хубаво обсъждане. Всички, които взеха отношение, си дават сметка, че има правна пречка. 

Водещ:Хубаво обсъждане в рамките на facebook.com. 

Нели Огнянова:Дори и така да е. 

Водещ:Отнякъде трябва да се започне, добре.

 Нели Огнянова:Дори и така да е, също така е важно, че между хората , които взеха отношение, има и хора от медиите, т.е. ако утре те попаднат на аналогичен казус, хубаво е такива разговори да се водят и да вървим към общи фондация. 

Водещ:До сега етичната комисия по печатни медии не е направила коментари. Може ли за личния Ви коментар да Ви попитам, Господин Лазаров?

 Алексей Лазаров:Да, етичната комисия не е разглеждала казуса. За мен наистина е интересен, защото не е толкова еднозначен, така да го кажа. Значи в етичния кодекс от една страна има ограничение на публикуването на личните данни на хората, така че да се предпази тяхната самоличност. В случая и съответно данните за това, че въпросната жена е болна. Всъщност тя най-вероятно не е болна, тя е ХИВ позитивна, което е различна тема. Но има и разрешение от етичния кодекс, той по някакъв начин допуска да се навлиза в личния живот, за да се защити обществения интерес. И доста ясно е определено какво е обществен интерес. Това е информация, която засяга освен други неща и здравето на хората. Значи в случая по-скоро казуса, ако го погледнем откъм Гърция, би изглеждал така. Информацията за тази жена има смисъл да се публикува, за да се защити здравето на хората, които по някакъв начин са имали контакт с нея и може евентуално да са заразени. От към България обаче нещата не седят точно така, защото…

 Водещ:Едва ли има огромни групи хора, които ходят в Гърция.

 Алексей Лазаров:Да, едва ли има хора, които са заразени от нея и в този случай информацията минава в друга категория, а именно, че тя не защитава здравето на хората.

 Водещ:Не в името на защитата на здравето на хората, в името на сензацията по-скоро.

 Алексей Лазаров:Точно така и в този смисъл е некоректно от етична гледна точка да бъде публикувано. 

Водещ:Професор Огнянова, същия ефект нямаше ли да предизвика една снимка, която е със заличени лични данни? Т.е. личните данни са заличени, а снимката е обработена.

 Нели Огнянова:Аз бих споделила с Вашите слушатели интересни аргументи от това обсъждане. И за мен лично бяха интересни аргументите в подкрепа на публикуването. И дори, ако не разсъждаваме за конкретния случай, по принцип можем да разсъждаваме по тези аргументи. Например – имаше такъв аргумент – след като гръцката полиция е обявила информацията, няма проблем една национална българска медия да я публикува. Така ли е? Аз имам мнение и то е, че има разлика между информацията и функциите на полицията и информацията, която разпространяват медиите и функциите на медиите. Т.е. следва, че медиите трябва механично да възпроизвеждат всяка информация, която полицията реши по някакъв начин да разпространява. 

Водещ:Все пак за радост медиите имаме етичен кодекс, който по никакъв начин не е свързан с полицията. 

Нели Огнянова:Ами нещо повече – имаме закон дори. Не се говори за етичен кодекс, защото става въпрос за такава позиция, но имаме и закон за защита на личните данни и там има изрична разпоредба. Имаше и мнения, че когато някой извършва престъпления като разпространяване на вируси и заболяване, тъй като е престъпник, медиите нямат ограничението да защитават личните данни. Така ли е?

 Водещ:Ами няма санкция на съда. 

Нели Огнянова:Очевидно не е така по ред причини. Преди всичко, защото дори някой да извърши престъпление, от това не следва, че той остава беззащитен в личната сфера и второ, както Вие посочвате, защото в случая изобщо не знаем дали става въпрос за престъпление. Имаше и други коментари за това, че в публикацията не се засягало по никакъв начин доброто име на момичето. Така ли е? Непременно тук трябва да различим два аспекта. Единият е защита на доброто име, а другият е защита на личната сфера. Т.е. дори да не се засяга доброто име, какъвто в случая не е, но дори да не засяга доброто име, най-добросъвестно да се изнасят факти, попадаме в друг проблем. И именно намеса на лична сфера. И имаше едно много хубаво сравнение за различна публикация по същата тема в американски блог известен, който обаче не извеждаме различните теми, а извеждаме проблема. Той говори за трафик и експлоатация на жени, той говори за ръст на заразяванията с ХИВ, за тенденции, т.е. абсолютно по друг начин този блог избира подход към същата тази информация. И най-накрая разбира се съм длъжна да допълня, че съдът за правата на човека в Страсбург е гледал тук случая за оповестяване на информация на лице в ХИВ и съдът застава точно на тази позиция, която в началото изложи Алексей, че става въпрос за две ценности. Едната ценност е защита на личните данни, другата ценност е защита на обществените интереси. И всеки, който трябва да вземе редакционно решение да публикува, трябва да претегля двете ценности. Мое лично мнение – за мен няма съмнение, че тук публикуването не служи на обществения интерес, така че много точно, както Вие казахте – така наречените клиенти на момичето в България са много ограничен кръг и може би до тях има някакъв друг канал, който би ги насърчил да си направят изследвания.

 Водещ :И все пак обществото е хубаво да не се занимава с този проблем. Най-малкото.

 Нели Огнянова:Да, това не е канала, средствата и мощта на един национален ежедневник. 

Водещ :Господин Лазаров, смятате ли да предложите някакво обсъждане в етичната комисия?

 Алексей Лазаров:Ами да, би могло, но се знае, че абсолютно всеки може да се обърне към етичната комисия и да съзира казус, който смята, че нарушава етичния кодекс, така че и Вие, и хората, които слушат са напълно свободни не само за конкретния случай, но за всеки друг, да пишат на етичната комисия.

 Водещ :Благодаря на професор Огнянова, Нели Огнянова и на Алексей Лазаров – член на етичната комисия по печатни медии. Нека в разговора включим сега и гостите в студиото. Добър ден на Зоя Димитрова.

 Зоя Димитрова:Добър ден. 

Водещ:На Христо Христов.

 Христо Христов :Здравейте.

 Водещ:И на Иван Георгиев от BTV. 

Иван Георгиев:Добър ден. 

Водещ :Продължава ли правило номер едно в разследващата журналистика – да се оцелее с известна редакция разследването му да види бял свят? Зоя, може би от Вас да започнем?

 Зоя Димитрова:Аз не бих обобщила така проблема на разследващата журналистика в България в момента. Проблемите са много по-сериозни от това, което говорим за оцеляване – да оцелеем или не. И те се коренят разбира се в промяната, която се осъществи последните години в медиите и в политиката на издателите в медиите, особено в печатните медии. Защото за тях говорим, тъй като аз съм печатен журналист. За мен проблемът е, че печатните медии се превърнаха повече в бизнес. Да правиш печатна медия се превърна в бизнес, а не в кауза. И това променяне на ценностите се отрази и на качеството на журналистиката в тях. Доверието между читателя и медията изчезна и това се отрази и на тиражите разбира се. То е едно наказание върху печатните медии. Аз искам да кажа малко повече за наградата, която ние връчихме за първи път. От фондация „Разследващата журналистика” като член на журито заедно с Христо. Другите членове бяха Люба Бенатова, Мирела Веселинова и Петъо Блъсков. Посланието на журито беше, тъй като това беше първата голяма награда за разследваща журналистика, посланието на журито беше материалът, който се награждава, да отговаря на класическите критерии за разследваща журналистика. Да отговаря на критериите за обективност, за социална значимост, за ефект и такива бяха двата филма на Иван Георгиев. „Гласове от Пирин” и „Да купиш изборите”. А той покри тези критерии достойно, така че не можем да говорим- вижте колко са относителни нещата. Оказа се, че разследваща журналистика има повече в телевизиите, отколкото в печатните медии, но такъв е моментът сега. Утре може би нещата ще се променят.

 Водещ :Честита награда на Иван Георгиев. 

Иван Георгиев:Благодаря!

 Водещ :Сложно ли е да… Безопасно ли е да се разследва купуване на избори?

 Иван Георгиев:Ами аз не бих искал да създавам излишна митология около работата на разследващия журналист. Още повече, че за мен словосъчетанието „разследващ журналист” съдържа някакво повторение в себе си, защото съм дълбоко убеден, че всеки журналист би трябвало да събира информацията си и да бъде честен към източниците, и изобщо да се опитва да бъде честен към професията, да спазва основните права на работа. Най-малкото заради това, че журналистиката в известна степен е и кауза, която поради едни други причини, както каза Госпожа Димитрова, може би се е загубила, но от своята собствена камария мога да кажа, че такъв въпрос, такъв проблем да оцелее едно разследване или не, за мен лично не съществува, защото поне до този момент никога не съм имал проблеми с публикуването на това, което съм правил. Не знам до колко това може би е комплимент в днешно време. 

Водещ :А може би е комплимент, Христо, да включим и теб в разговора. Защо вестникарите изоставиха разследванията или просто ние подценяваме техните разследвания?

 Христо Христов :Това според мен е момент.

 Водещ :Или вестникарите изоставиха вестниците, както в твоя случай?

 Христо Христов :Ами вижте, ако трябва да говорим конкретно, имаше определен брой номинации, т.е. кандидатури, и от тези кандидатури не само голямата награда, а и двете специални поущтрения, отидоха при колеги от телевизии и то по една и съща тема. Просто ние като жури решихме, че това е значимият обществен интерес. Иначе имаше и от печатни. Проблемите според мен се свеждат до това, че има известно отстъпление, но в България не е имало никога през тези 23 години някакво развитие на разследващата журналистика в степен примерно, както на Запад се работи в екип. Говоря в екип в големи,т.е. издателите, собствениците, главните редактори да дадат възможност действително на хората, които имат желание и възможности, а и умения да правят такава разследваща журналистика. Моят поглед и моето лично твърдение е, че добрите разследвания са до голяма степен инициатива на самите журналисти, а не на издатели или на редактори.

 Водещ :Абсолютно, защото така е редно да бъде. 

Христо Христов :Ами западната практика не е така. Там, когато имаш възможност да направиш добро разследване, там ти се дават средства, там ти се дава екип и когато това нещо се направи, ефектът му е в пъти повече, отколкото тук. Освен това през тези 23 години имаше различни инициативи за награди. Някои от тях като наградата за журналистика имаше специалност за разследваща журналистика на покойния Дими Паница. Той я промени 2004 година на „Гражданска доблест”. След това имаше награди, включително и за разследваща журналистика и на „Съюза на издателите”, който се промени. Там също имаше голяма девалвация. Там имаше изключителни битки между издателите кой да спечели и така. В случая трябва да подчертаем и аз, като коректно човек с 23 години опит в журналистиката в това жури, да подчертаем, че ние наистина, тази награда стартира с… Това са едни обективни награди. Вътре в журито имаше спорове, но в крайна сметка не деля това мнение, което го излагаме сега публично. Само ще добавя, че в момента участник в един екип, който подготвя наръчник по разследваща журналистика. Нещо, което сега го казвам. Повечето хора не го знаят, което е съсредоточено върху печатните издания. Казвам го, защото сега покрай тези награди имам един поглед и върху работата на колегите от електронните медии. Така и с този наръчник съм прегледал над 120 материала, между 120 и 160 материала за последните 10 години. Включително и на всички. Получи се много интересно, тъй като в момента приключваме подготовката за издаването на този сборник. Има много силни материали. Включително и през последните години, когато журналистиката е засегната поради икономическата криза, тъй като рекламният пазар се сви и всички собственици се борят за частици от този рекламен пазар. От там девалвира и журналистиката. От там бие виждаме битки на корпоративна основа, поднасяйки тип разследване, което цели удар срещу съответната… Да. Тук наскоро излезе един друг проект, който цели да покаже има ли табута в журналистиката. Той също е интересен. Миналата седмица представихме своя сайт. Една книга, която за мен е много смело журналистическо разследване. Не в класическия смисъл. Това е книгата на Иво Инджев и на Георги Котев „Адреналин”, което е в първото по рода си за мен разследване, което засяга енергетиката и то ядрената енергетика. Нещо, за което многократно българските медии не са давали гласност на факти и това е един пример, който е по в страни, но илюстрира опитите на отделни хора, все пак…

 Водещ :Има ли табута? Има ли табута по отношение…

 Христо Христов :Не, ние ще се прехвърлим на това, което… Да, има примерно. Това, което беше казано, че върху определени публични фигури, но за мен не е това основният проблем дали има табута или не. Въпросът е, че много се стесни границата между това кой налага цензурата и модела на работа в медиите. И вече тук, като става въпрос дори за поръчкова журналистика, тя не се прави от съответният журналист, а тя се спуска от издателя, от самия собственик вече. 

Водещ :Всъщност въпрос на табу ли е фактът, че на много малко места може да се прочете информация за тези награди, Зоя?

 Зоя Димитрова:Не, аз мисля, че това е една реакция на медиите, които не са наградени и което си е наша българска черта, но не това е важно за мен. Важното е наградите на формацията да утвърждават качествена журналистика, а аз съм сигурна, че с времето това ще се наложи като практика. Не знам дали си спомняш, но преди 20 години, в края на Живковия период, също се задаваше този въпрос „има ли табута в журналистиката?” Това за мен е много печално, защото изведнъж се оказа, че тези 20 години, в които сме се борили за демократизация на медиите и за медиите като кауза, свободните медии като кауза изведнъж изчезнаха и ние пак си задаваме въпроса има ли табута в медиите. За мен това е много съществен въпрос.

 Водещ :А може ли друг въпрос да зададем? Не трябва ли да има табута, ако го съотнесем към гръцкия случай?

 Зоя Димитрова:Този въпрос според мен е свързан с отношението на медиите и властта. Ние като класически журналисти сме възпитавани с идеята, че медиите са коректив на властта. Т.е. те не са приятели на властта, те не са довереници на властта – те са коректив на властта. В момента имаме обръщане на ценности. Медиите са довереници, приятели, съмишленици на властта и много жестоки към жертвите и беззащитните. Както изключително съобразяващи се с властта. Това за мен е една тенденция, която не знам до кога ще продължи. Може би още 20 години за напред, за да стигнем до следващото очистване. 

Иван Георгиев: Кои ще… Върху медиите тази връзка, защото хората тази връзка я разбират, тя е очевидна, те я виждат с отразяването на едно и също събитие по различен начин или не отразяването на определени събития, речи и хора, смисъл изказвания, интервюта и т.н. Без да влизам в подробности. Има нещо, с което може би много лесно бихме измерили – нещо, което бихме нарекли валентността. Социалната валентност на медиите – т.е. това до колко медиите са фактор, до колко всъщност наистина са този коректив и можем да го намерим в реакциите на материалите, които правим. И вчера стана ясно по време на наградите, че разследването, което колегата Росен Цветков направи от БНТ, въпреки че показа фрапиращи неща около и преди изборите, хората, които бяха показани там, 10 месеца след това са на свобода, продължава разследването.

 Водещ :След малко ще имаме възможност да чуем това от Надя Обретенова, защото в момента е в Швеция. Но може би след малко е добре да започнем с отговор на въпроса до колко тези разследвания имат някакъв ефект и до колко са променили, което показват? Останете с нас, продължаваме след малко. Добър ден на Надя Обретенова и честита награда.

 Надя Обретенова :Здравейте и благодаря много.

 Водещ :Продължава ли да е валидно правилото за разследващия журналист първо да оцелее независимо дали физически или икономически, или да има къде да му излезе разследването?

 Надя Обретенова :По-важно е да има кой да му излъчи или да му публикува разследването. Смятам, че ако една солидна медия застане зад гърба на журналиста, който прави разследването, то неминуемо ще има своята публика след това. 

Водещ :Почти не остана награда, която да не вземе Вашия филм, но какво иначе се случва с разследващата журналистика?

 Надя Обретенова :Като че ли подем. Не много голям разбира се. Но все пак доста съществен. Това, което ми направи впечатление снощи на награждаването е, че и трите разследвания са на изборна тема. И това е изключително показателно. Купуване на избори, изборни туристи, манипулиране на вота. Нещо, което трябва да даде абсолютен дигнал на законодателя, защото е крайно време този закон, изборният закон да бъде направен така, че наистина тези избори и гласове да не могат да бъдат купувани. 

Водещ :Ще те попитам не особено професионално –глух ли е законодателят?

 Надя Обретенова :Ами да. Има моменти, в които е абсолютно глух. Категорична съм да го твърдя, защото резултатът от нашето разследване е почти нулев, а все още не е влязъл в съда обвинителният акт срещу хората, които ние заловихме, заловихме в кавички разбира се, да продават гласове. Няма никой влязъл в затвора, никой, който да бъде отговорен за това, че гласове в България се купуват и продават. 

Водещ :В замяна на това пък Росен беше заплашван. Ти също, доколкото си спомням, на едни предишни избори. 

Надя Обретенова :О, да. Дори ЦИК поиска да бъда дадена на прокуратурата заради грешката, която показах, че е допусната при възможността да може да се гласува с едно и също удостоверение на няколко места. И какво се случи? Просто на журналистите беше забранено да гласуват с удостоверение за гласуване на друго място. Проблемът не беше поправен. Той просто беше отстранен. Няма човек – няма проблем.

 Водещ :Няма журналист, няма разследване!

 Надя Обретенова :Да. Общо взето така беше направено. Смятам обаче, че сега с купуването и с продаването на гласове е абсолютно невъзможно да бъде поправен така законът, че да бъде премахнат като с нож този проблем. Нямат подобен механизъм, така че законодателят трябва да бъде много внимателен. То като че ли не е въпрос на закон, а е въпрос на морал и въпрос на правене на избори в България.

 Водещ :Проблем ли е за българската журналистика това масово ожълтяване, този тон на ефектни измислени, полу измислени сюжети? На практика така не се ли формира начин на мислене?

 Надя Обретенова :Не знам каква е рецептата. Просто не мога да си дам отговор. Мислех си в началото на появата на жълтата преса и на жълтата журналистика, защото тя се появява дори и на телевизионния екран, че е възможно да се справим с нея. С това да не купуваме подобни издания, да не им обръщаме внимание, да сме непримирими, обаче се оказа, че тази журналистика има своя1та публика и тази публика е доста голяма. Като че ли някой иска просто да чете измислици вместо истини и не мога да си дам отговор на въпроса защо е така. Има … и то е всички журналисти да бъдем максимално обективни и максимално честни, само че не мога да си представя как тези, които поръчват подобна музика, могат да спрат да я поръчват, при положение, че тя носи солидни печалби.

 Водещ :Може би това е причината да разгръщаш студени досиета. Заигравам се с новото предаване, което предстои да видим.

 Надя Обретенова :По никакъв начин аз няма да навлизам в жълтото. Стремя се аз и целият ми екип да бъдем максимално обективни и да задаваме друг тип въпроси. Защо в България продължават да не се решават бързо делата? Защо има забравени разследвания? Защо има забавени случаи? Защо хора са принудени да прекарат цели си живот, съзнателен, по съдилища и накрая да не виждат никакъв резултат, да няма справедливост? Това е страшната отговорност на държавата, която не знам дали изпълнителната и съдебната власт си дават сметка колко животи съсипват по този начин. Трябва да се говори за това, за да можем ние журналистите да бъдем непримирими към този проблем и да подтикнем законодателят разбира се да се случи най-сетне тази съдебна реформа. 

Водещ :Кой е първият случай, който ще представиш?

 Надя Обретенова :За едно убийство в Бургас. Медиен, 35 годишен бизнесмен. През 2008 година. Собственикът на фирма „Гранити” –Стоян Стоянов. Както можеш да се досетиш и както могат да се досетят и слушателите, той не е разкрит. Има едни хора в ареста, които стоят вече там 3 години, не е ясно те ли са виновни или не. 4 пъти обвинителният акт се връща от съда и 4 пъти прокуратурата го внася по същия начин отново. Не мога да разбера дали съзнателно съдът връща този обвинителен акт или прокуратурата не си е свършила работата. Просто има нещо, което трябва да се разбере и аз ще се опитам да го разбера в първото си предаване.

 Водещ :И вероятно това е прекият отговор на въпроса защо арестите се превърнаха в тема на седмицата. Едни арестувани се търсят, други известни са арестувани. Май това са темите от седмицата.

 Надя Обретенова :Под знака на арести и разследвания премина тази седмица. Въпросът е да видим някъде в бъдещето онази друга седмица, в която ще има финал на това разследване, т.е. ще има определена присъда, ще има категоричен съдебен акт и хората, заловени тази седмица са действително виновни и кой е виновен из а източването на ДДС, и за организирани престъпни групи, и за разпространение на наркотици, за бруталните убийства в страната.

 Водещ :И за да стигнем до финала, когато има осъдителна присъда, ще бъде добре и арестантите да бъдат в затвора, а не да се издирват.

 Надя Обретенова :Ами не е възможно едни хора, за които се знае, че са извършили престъпление, да бъдат по този лекомислен начин пуснати да се измъкнат от ръцете на правосъдието. Не мога да си представя дали в други демократични държави толкова лесно властите позволяват да има подобно измъкване от отговорност. А и нали осъзнавате, че всичкото това е знак към онези следващите престъпници, защото на тяхно място идват следващи, че те няма да бъдат наказани, че те няма да влязат в затвора и ще могат абсолютно безнаказано да вършат това, с което са се захванали. Така възпитаваме цялото поколение. 

Водещ :И определено това е по-важното послание, отколкото какво ще пише в един доклад.

 Надя Обретенова :Да. Така е, въпреки че докладът също не е без значение, защото той е пък един маркер в европейски мащаб, който показва как страната ни върви напред, по какъв начин се справя и с организираната престъпност, и с овладяването на икономическата престъпност, защото тя определено е много важна, особено в условия на криза. 

Водещ :Започнахме и да завършим с оценка на маркерите. Маркерите за свободата на словото, за обективната журналистика в България са не добри. Излишно е да изброявам организации, които ни подреждат на опашката по степен на свободата на словото. Това послание кой трябва да го чуе”? Тези маркери кой трябва да ги види?

 …

 Следва продължение. 

в. Банкер | 31.03.2012

Медийният закон в сегашния му вид (от 1998 г.) се превърна в старо индианско одеяло – под 27-те му кръпки вече не личи закърпеното. Всички промени го лишиха от основната цел. Така преди години шефът на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов оприличи Закона за радиото и телевизията. Метафората, на която управляващите в началото се подхилкваха, се роди на поредната дискусия за нов медиен норматив. Оттогава "индианското одеяло" преживя още поне две зими, сдоби се с още неопределено количество дупки и толкова изтнъня на някои места, че можеш да прочетеш утрешния вестник под него. Очакваната технологична трансформация – цифровизацията, също не търпи развитие и буксува. На медиите обаче като че ли им харесва да стоят на течение – не се интересуват от обещаното. Вече никой не говори за срокове, нито за изпълнение. Независимо че цялата гилдия се обедини и заяви на висок глас, че има нужда, при това спешна, от ново медийно законодателство. Какво стана? Защо законопроектът потъна в някое министерско чекмедже, а вместо него се прокарват опити за нов, различен законопроект, който да регламентира съдържанието, но не само на електронните, а и на печатните медии?
Веднага щом дойде на власт, правителството на ГЕРБ обеща, че ще направи

нов норматив за медиите

В бързината дори се пообърка , като заяви, че в неговите параметри ще влезе и БТА. След това се поправи и прие отделен документ за държавната информационна агенция. В началото основната дискусия, породена от неясните намерения на властта, се въртеше около сливането на БНТ и БНР. Премиерът Бойко Борисов даде тон за песен, а след това в продължение на месеци хористите се упражняваха по темата. За да стане намерението действителност, трябваше да се пренапише законът. Но след това дойде ново упражнение – да се зареже старият и да се пише нов. Подлъганата гилдия се втурна на юруш да прави дискусии какво да пише в него. По заповед на премиер-министъра се събра работна група, оглавявана от доц. Георги Лозанов, която да изработи документа. В нея влизаха още юристът Радомир Чолаков, телевизионерът Хачо Бояджиев, продуцентът Нико Тупарев и още една дузина близки до управляващите чиновници. Борисов им даде срок да са готови до края на октомври 2010-а. Само че, както повеляват традициите, този път оправдателно, заради забавянето на цифровизацията срокът претъпя няколко актуализации. За да бъде тотално забравен.
Работната група е разпусната преди повече от година, като преди това е дала своето предложение в Министерския съвет. Но

тази новина не намери място

за отразяване в медиите по предполагаеми причини. Телевизиите и радиата, а и пресата демонстрираха упорита глухота, когато останаха за пореден път да се топлят с опърпаното индианско одеяло. А новият закон трябваше да регламентира жизненоважни елементи от живота на съвременните медии като продуктовото позициониране например или пък прозрачността на капиталите, вливани в средствата за масово осведомяване. Още при обсъждането представители на големи медийни компании се обявиха против специалните текстове, които ограничават възможността за концентрация на медийната собственост (ако например имаш няколко вестника, можеш ли да притежаваш и телевизия). Разгоряха се спорове и за регулацията и саморегулацията, за начините на финансиране на държавните медии, за това дали членовете на СЕМ да се избират с квалифицирано мнозинство от парламента, дали новините с обществена значимост е необходимо да се отразяват коректно с имената на фирми и компании и т.н.
Всичко това вече е минало. От няколко години да се говори и пише сериозно и аналитично за българската журналистика е

проява на ексцентричност

разчитана дори и като лош вкус, който единици могат си позволяват. Отдавна, с малки изключения, да се пише по страниците на вестниците за медии означава да се представя какво са давали предната вечер по телевизията. Или как са облечени героите от сериалите. На медийни експерти се дава право на изява само ако стане нещо изключително. А такива събития вече няма, защото важното се премълчава – за него се шушука само "оф дъ рекорд". Някои медийни мозъци така са свикнали с прокъсаното индианско одеяло, че на тях изобщо не им правят впечатление гилдийните проблеми, нито минусовите температури от липсата на адекватно медийно законодателство. Управляващите се чувстват комфортно в тази обстановка, а явно и на днешните български медии им е комфортно така. Иначе щяха да протестират, да дискутират, да се бунтуват, да изразяват несъгласие, недоволство…
На властта откровено не й е до медиен закон и такъв едва ли ще има до края на мандата на кабинета "Борисов". При все това преди дни се подхвърли нова идея. Това стана на поредната дискусия за бъдещето на медийното законодателство у нас, организирана този път от фондация "Конрад Аденауер". На нея шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов изстреля, че на гилдията й е необходим общ закон, който да обхваща всички видове средства за информация, включително и печата и онлайн изданията. "Днес ми се струва, че пазарът не се доказва като достатъчна гаранция за защита на ценностите, включително и на свободата на словото, особено на информацията. Пазарът се интересува повече от стоката, а трябват допълнителни механизми, които да гарантират правото на информация", заяви Лозанов. Според него е необходимо

да се мисли за някаква регулация

която да обхваща цялото медийно пространство и да е изключително облекчена, по-скоро близка до саморегулацията. "Ако говорим за общ закон за медиите, то той трябва да е с участието и организацията на държавата – подчертава доцентът – но съществената работа да се върши върху основата на саморегулацията ."
Очаквано представители на някои печатни издания не бяха очаровани от идеята за общ закон, опасявайки се, че той би ограничил свободата на словото. По-добрият вариант за тях е вестниците да продължат да се регулират на базата на приетите етични стандарти. Още повече че намесата на какъвто и да било регулаторен орган ще е своего рода цензура и с нищо няма да подобри качеството на българската журналистика.
"В момента не става въпрос за закон за печата, не се възпроизвежда онзи разговор отпреди 10 години. Става въпрос за закон за медийното съдържание – то вече трудно може да се раздели на отделни видове медии. Такава е практиката в европейските страни, в които медиите се конвергират", коментира за "БАНКЕРЪ" медийният експерт, доктор по европейско право проф. Нели Огнянова. Преподавателката в СУ "Св. Климент Охридски" смята, че това е логично, след като вестниците вече са все повече и в блогосферата, радиата и в ефира, и онлайн. Нормално е, когато медиите се развиват, да се развива и законодателството. "Въпросът е колко от стандартите да бъдат в закон, колко от тях да са обект на саморегулацията", допълни Огнянова. Но със сигурност според нея ще има движение в двете посоки – например за предпазването на децата, на потребителите, на търговското право. Регулацията на политическата реклама например по-скоро трябва да е регламентирана в медиен закон, защото става дума за съдържание, а не за продажба на рекламно време. Причината – изтъкна Нели Огнянова – е, че много трудно вече се прави разграничаване между политически пиар и

политическа журналистика

Тя напомни и какво показва европейският опит по отношение на телевизията – Европейският съюз разшири директивата "Телевизия без граници", като включи онлайн медийни услуги, които не са телевизия. По същия начин би могло да се подходи и към печатните медии.
"Вече е много късно за подобна инициатива при този бум на медиите в интернет", твърди обаче издателят Мартин Захариев. Няма спор, че има необходимост от нов медиен закон, както и че той трябва да е модерен и адекватен на нуждите на медиите и на техните потребители. Само че повечето от медийните анализатори у нас са категорични, че няма политическа воля за неговото създаване. Не само защото сегашните управляващи са се поучили от грешките на предшествениците си и са осъзнали, че който се захване с медиите, бързо пада от върха.

На днешния кабинет не му е интересно

да се занимава с този казус, създал си е удобна медийна среда и няма нужда да си причинява неприятности. Във всички случаи наличието на ново медийно законодателство ще наруши хармонията между собствениците на медии и политическата върхушка, тъй като все ще има засегнати. "Браншът" пък е загубил рефлекса към собствените си нужди. Затова най-вероятно индианското одеяло ще продължи да се протърква, а медиите да се правят, че големите му дупки им изнасят. През това време политици, експерти, неправителствени организации и журналисти ще отбиват номера, като продължат дискусиите, кръглите маси и т.нар. обществени обсъждания. Все начинания, от които в България няма никаква реална полза. Освен ако не се появи нареждане от по-високо.

Стр. 35 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 17.03.2012

Водещ: Сигурно сте виждали по фасадите един графит „Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят”. Какъв ли графит би приличал на фасада на медия. Направих си един експеримент. Подадох реплика на стари добър чичо гугъл „премиер се кара на журналист”. Търсенето даде около 63900ѝ резултата на български за 0,14 секунди. Водач е каченото в youtube.com вчерашно интервю на премиера пред БНТ, в което обясни министерските рокади. Следват по-стари истории. Първата от списание „Тема” – ‘важните решения все по-рядко се вземат в заседателната зала на Министерски съвет или в ръководствата на партиите. Започва ли обществото да зависи от хора, които никога не е избирало? След дългогодишни наблюдения върху британската политика, Джереми Пакстън стига до извода, че властта на премиера непрекъснато се увеличава, докато правото на членовете на кабинета трайно намалява. Според автора на „Политическото животно” и един от най-авторитетните анализатори на острова, процесът на концентрация на управлението е бил най-видим при Тони Блеър, който почти еднолично се е разпореждал в партията и държавата, обкръжен от цитирам „фаланги политически съветници”. По негово време в администрацията избухна и същинска епидемия от царчета и отдели със специално значение. Паралелът между ерата Блеър във Великобритания и управлението Станишев у нас е колкото изкушаващ, толкова и рискован – коментира списание „Тема” през юли 2008 година. Продължаваме напред в търсенето. Руският премиер Владимир Путин обвини основното руско опозиционно радио „Ехото на Москва”, че го залива с едни неща. Това се случи на среща на ръководителите на руски медии, предава /…/ на 18 януари. Борисов ругае журналистка. Журналистиката срамно мълчи, доброволно лишена от свободата си, написа след президентските избори „Електронен вестник”. Август 2011 – по в инфо „Аз не се карам. Защо Вие ми викате?” пита премиерът Бойко Борисов, който очевидно иска да открие магистрала, а не да отговаря на журналистически въпроси. Как подобни влияния могат да бъдат ограничени? Обикновено за това разчитаме на експертите. Какво препоръчва декларацията на Комитета на министрите относно управлението на обществените медии, приета на 15 февруари? Как и кой написа тези препоръки ще чуем днес в предаването „Клубът на журналистите” от Бисер Занкова, член на Комисията, изработила документа. Идната седмица, на 22 март, предстои кръгла маса за медийното законодателство с международно участие. Основните лектори – професор Нели Огнянова и доцент Георги Лозанов очаквам в студиото на „Клубът на журналистите”. След поредните приети оставки ще чуем коментарите на двама вестникари и един телевизионер. Светлана Джамджиева от „Труд”, Илин Станев от „Капитал” и Надежда Василева от БНТ. Една от най-рейтинговите китайски предавания „Интервюта преди смъртта” е повод да попитаме – бихте ли гласували за такова предаване? Опасявате ли се от манипулативност или неетичност в такива случаи? Вероятно това е и добър повод не само да си зададем този въпрос, но и за да си припомним някои текстове от етичния кодекс на българските журналисти. Разбира се днес в изданието се надявам да ни остане време и за медийните новини от Европа. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Вече знаете къде да ни намирате и в мрежата – Клубът на журналистите, БНР, както във facebook.com, така и в google+.com. Очакваме коментарите Ви там не само по време на предаването. Добър ден на Надежда Василева от БНТ.
Надежда Василева: Добър ден. По-скоро оставката на Трайчо Трайков и също така оказа изненадващи натиска, по който беше поискана и беше приета тази оставка. Той беше известен и сред медиите като инакомислещ в кабинета. Много от журналистите изобщо депутатите и опозицията, и управляващите бяха изненадани, че късно вечерта в четвъртък тази оставка се оказа, че е приета. След това се оказа, че тази оставка е приета преди да бъде подадена. Трайчо Трайков обясни, че той не е член на ГЕРБ, че не е логично той да подава оставка пред изпълнителната комисия на управляващата партия и даде да се разбере, че има различна версия, има разминаване в това, което вече беше известно за начина, по който е подадена и поискана тази оставка. Действително как това се е случило според него. Цветан Цветанов е поискал оставката и постави нови въпросителни с какви мотиви. Повечето анализатори казват, че това какви са истинските мотиви за отстраняване на Трайков, ще стане ясно след като стане ясна съдбата на проекта „Белене”.
Водещ:Какви бяха първите коментари в парламента?
Надежда Василева:И на опозицията, и на управляващите бяха, че е очаквана оставката на здравния министър Стефан Константинов. Спрягаха се имена вече за негов наследник на поста. За Трайчо Трайков пролича разминаване в отношението за неговата работа от страна на десните и на левите. Всъщност Бойко Борисов и е интервюто, което даде за БНТ, обясни, че според него е идиотско твърдение, че Трайчо Трайков е бил против АЕЦ „Белене”. Самият премиер е бил „за” „Белене”. И премиерът обясни, че той лично е пратил Трайчо Трайков и Симеон Дянков в Москва да кажат на руснаците, че България няма да строи „Белене”, че българската страна иска да плати реактора и да го сложи в АЕЦ „Козлодуй”. Премиерът всъщност отхвърли една такава версия, че отстраняването на Трайков е свързано конкретно с „Белене”.
Водещ: А какво коментирахте Вие, журналистите, в парламентарните колари?
Надежда Василева:Интересно за нас, изненадващи беше посещението на Трайчо Трайков, неговото решение да съобщи пред медиите това, което се е случило. Той дойде само с тази цел в парламента, въпреки че към него бяха включени въпроси в парламентарния контрол. Трайчо Трайков за пореден път показа, че е човек с мнение и че има своя позиция, че не се крие, не се страхува да покаже тази позиция. И също така, че в тона му пролича и обида към начина, по който е бил отстранен. И също така пролича и това разминаване в причините, заради които е бил отстранен. В коларите имаше множество коментари, че и Десислава Атанасова, и Делян Добрев са кадри на ГЕРБ и според опозицията, и според много анализатори са част от проблемите в тези сфери.
Водещ:Като че ли единствената изненада за медиите беше часът на обявяване на тези рокади, на приемане на оставките.
Надежда Василева:След централните емисии на телевизиите, час, в който вече и вестниците са затворили, трябваше вестниците да монтират, телевизиите трябваше много бързо да търсят политически реакции. Стана обект на коментар и журналистическото поведение и поведението на премиера Бойко Борисов. Също така стана обект на коментар и дължината на интервюто. Имам в предвид това, което каза лидерът на Атака Волен Сидеров, който заяви, че и той би искал да има един час време в националния ефир, за да изкаже тезата си.
Водещ: Благодаря на Надежда Василева от БНТ. Добър ден на Илин Станев от „Капитал”.
Илин Станев: Добър ден.
Водещ:Трудно ли беше да се вкара в хартиеното издание изненадващата новина за приетите оставки.
Илин Станев: Повечето важни неща в България стават в петък и ние по принцип тогава излизаме, така че винаги очакваме нещо да се случи в петък точно.
Водещ:Кои бяха най-важните коментари в президентството според Вас?
Илин Станев: Бойко Борисов в интервюто си за БНТ, в рамките на 10 минути успя да каже три тези за АЕЦ „Белене”. Едната е за спиране на проекта. Другата, че взимаме реактора и го правим някъде другаде. Третата е, че ще искаме референдум и ще се строи. След това коментарът на президента Плевнелиев, че референдум може да се иска за конкретен проект, а не по принцип. Малко връща топката правителството, което всъщност трябва да вземе решението.
Водещ: Кои бяха всъщност най-големите изненади отвъд приетата неподадена оставка?
Илин Станев: Ами вижте, всички знаете, че /…/ по принцип не е сред любимите министри на Бойко Борисов. Изненадващо обаче беше темата, по която беше поискана заради провала на бизнес посещението в Катар. Сега, не знам дали наистина е просто измиване на ръцете или просто търсене на повод, но каквато и да е причината – дали заради Катар или не заради Катар – и в двата случая това е проблемно обяснение. Първо, ако Трайчо Трайков е уволнен заради гафовете в Катар, това говори много лошо за премиер министъра, което означава, че той просто не знае кой министър какво върши, защото Трайчо Трайков има минимална вина за това, което се е случило. Ако е обвинен пак заради Катар само като повод –това пак говори много лошо за правителството от гл.т. на това, че си търси просто повод. Второ – комуникира по ужасен начин. Ако не е уволнен заради случките в Катар, пак говори лошо за правителството, което всъщност не успя/…/
Водещ:За часовете от четвъртък вечер до сега какво стана ясно и какво остана неясно?
Илин Станев:Ами на всички ни стана ясно, че Трайчо Трайков не е уволнен заради гафовете в Катар очевидно. Много ясен индикатор е ако погледнем форумите в интернет. Коментарите за това, че Трайчо Трайков е станал изкупителна жертва за нещо. Това е много сериозен гаф за премиерът, който до този момент не е допускал такъв тип грешки. Той е много чувствителен към мнението на медиите и изобщо към обществеността. Този път очевидно доста не прецени ситуацията и реагирал е изключително емоционално, и допусна грешка. Другото, което стана ясно, че няма ясно обяснение самият той добра ли е била работата или не е била добра работата на неговия собствен министър, което не говори много добре за правителството.
Водещ:Казахте чувствителен към медиите, макар че часът на приемането на тези оставки, като че ли говори за обратното.
Илин Станев: Този път той е бил нервиран от коментарите в България, че форумът в Катар е провал.
Водещ:Имаше ли изненада в желанието на Трайчо Трайков да говори пред журналистите?
Илин Станев: В крайна сметка той е бил доста афектиран. Неговата оставка всъщност е била поискана от вицепремиера Цветанов. И аз доколкото разбрах самият Трайчо Трайков е отказал да даде оставката си пред него. По разбираеми причини. И в крайна сметка той трябва да смели новината за оставката си, така че неговите коментари да бъдат по-интересни.
Водещ: Благодаря на Илин Станев от вестник „Капитал”. Добър ден на Светлана Джамджиева от вестник „Труд”.
Светлана Джамджиева: Здравейте на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ: Изненадите кои бяха?
Светлана Джамджиева:Изненадата се нарича Трайчо Трайков и времето, и мястото на събитието.
Водещ: А дали тази изненада приключи или тепърва трябва да очакваме нейното развитие?
Светлана Джамджиева: Мисля, че Господин Трайков даде индикация, че е склонен да проговори в някакъв момент. Премиерът със сигурност трябва да очаква изненада.
Водещ:Дали дойде изненада от президентството? Имаше известна редакция върху желанието за референдум на премиера.
Светлана Джамджиева:Имаше известна редакция – много меко казано. Просто господин Плевнелиев, нашият президент, даде ясно да се разбере, че не е уместно да се търси за това нещо референдум. И аз съм абсолютно съгласна с него. Да питаш българите трябва ли да има АЕЦ „Белене” или не е все едно да ги питаш искат ли да им намалят данъците, искат ли да им увеличат заплатите, искат ли да плащат по-ниска цена на тока. АЕЦ „Белене” е едно политическо решение, което трябва да го вземе едно правителство, което ще носи отговорност за това. В това отношение според мен Плевнелиев е абсолютно прав.
Водещ:Днешната позиция на „Труд” е „скрит зад телевизора”. Какво се крие зад това?
Светлана Джамджиева:Не можеш да се криеш за популизма, когато трябва да взимаш ти решенията.
Водещ: Смятате ли, че наистина от няколко дни се е знаело за тези оставки?
Светлана Джамджиева:Д-р Константинов беше лишен реално от шанс и беше оставенѝ на доизчакване. От една страна. От друга страна смятам, че оставката на Трайчо Трайков е никакъв случай не е свързана с Катар дори и като повод. Оставката на Трайчо Трайков е всъщност равностойна на оставката на Стефан Константинов. Имаме една хубава карикатура във вестник „Труд” днес. Тя е „приеми си оставката”, казва единият на другия. Не „подай си”, а „приеми си” оставката. Мисля, че не е виновен този, който трябва да си подаде оставката, а този, който го е сложил на това място. Най-простичко казано д-р Константинов беше чужд сред чужди. Не можеше да се очаква от него независимо от усилията, които положи, да се справи със забатаченото българско здравеопазване при положение, че няма никаква подкрепа. Същото нещоѝ важеше по някакъв начин и за Трайчо Трайков. Този човек, който според мен има своите качества, не беше подготвен да поеме това огромно министерство. Друг е въпросът, че според мен той наистина се справи с голяма част от поставените му задачи.
Водещ:Изненада ли Ви фактът, че доста широко беше коментирано интервюто, което даде Бойко Борисов е петък сутринта във форумите, във facebook.com?
Светлана Джамджиева: Всяко интервю на Бойко Борисов е широко коментирано по тези места.
Водещ: А дали той е изненадан от реакциите, които предизвика с това свое интервю?
Светлана Джамджиева:Не мисля. Бойко Борисов е свикнал с всяко негово интервю да предизвика реакции.
Водещ:Да, но сега реакциите, като че ли бяха малко по-различни.
Светлана Джамджиева:Аз мисля, че самият премиер го осъзнава много ясно това нещо. Той съзнава много ясно, че не може да ни обяснява, че причината е Катар или че Трайчо е бил на плажа, както той нежно се изрази. Просто обществото ни е достатъчно /…/вече, за да приеме нещо такова. Всички знаем, че не е това. Ако намерите един човек в България, който да каже, че Катар е причината Трайчо Трайков да си подаде оставката или тя да му бъде подадена…
Водещ: Благодаря на Светлана Джамджиева. Ако погледнем медийните новини от седмицата, не само нашите, но и чуждите, набива се на поглед фактът, че все по-често срещаме думата цензура. Демокрация, свобода, медиен закон в Унгария, ACTA – ЕП е създал лесен за проследяване информационен график. Нарича се „Инфо графика” на процедурата по законодателно разглеждаме и одобряване на ACTA. Закриват спортен канал във Франция. Разбира се има и още такива новини. Споровете има или няма автоцензура или цензура е почти добила популярност като спора за яйцето и кокошката, което прави все по-чести срещите на експертите, от които в крайна сметка медиите очакват препоръка. Регулация или саморегулация? Добър ден казвам на председателя на СЕМ доцент Георги Лозанов, който за съжаление е болен, иначе щеше да бъде тук в студиото. Здравейте, доцент Лозанов.
Георги Лозанов: Някакви грипове освен медийни проблеми и такива епидемии има.
Водещ:Е, те едва ли са преднамерени. Случват се и такива неща по това време на годината. Регулация или саморегулация? Кой е по-добрият вариант? Питам за Вашето лично мнение разбира се.
Георги Лозанов: Добрият вариант все още, казвам все още, защото вероятно в някоя далечна утопична перспектива регулацията изцяло нейната функция ще бъде поета от саморегулацията, но за сега добрият вариант е да добием баланс между двете.
Водещ:Не стоят ли обаче обратно нещата що се отнася до печатните медии, защото там май че нещата бяха саморегулиращи се до момента, до степен, в която по-често се чуват противоположните мнения?
Георги Лозанов:Така е. Изпреварвайки въпроса да кажа, че в четвъртък има конференция, която организира фондация „Медийна демокрация” и фондация /…/ – ще се опитаме да говорим за това дали не трябва да се увеличи регулацията. Поне като територия в известен смисъл и да бъде валидна за всички медии в някои свои основни принципи, а не само за електронните.
Водещ:Разбира се до скоро този въпрос звучеше еретично – закон за печата.
Георги Лозанов: Но тук не става дума за закон за печата, а става дума за някакви основни въпроси, принципи, които преди всичко се занимават със собствеността, а и с възможни прагове на концентрация, които няма как да бъдат въобще приложени само по отношение на част от медиите. Тъй като концентрацията съществува, диагонална концентрация, която разбира се следи и натрупването на собственост в различни типове медии. И ако няма някаква обща регулаторна рамка,в която да се наблюдава този процес, този разговор става винаги много теоретичен и много абстрактен, както и сега говорим. Така че ще се опитаме да поприказваме за това. Още повече ми се струва, че не само нашето общество, а и самите издатели и то издателите на по-сериозни вестници, така да кажа, са до голяма степен вече наясно, че това е в полза на тяхната свобода, а и на техния бизнес.
Водещ:Всъщност коя е основната теза, чрез която ще се опитате да направите този разговор по-практичен и по-насочен към медиите?
Георги Лозанов: Искам да Ви дам един пример по-скоро. През миналата седмица имаше доста дебати около това, че един водещ в една телевизия, хайде така да го кажа, медийно коректно, скъса един вестник. И това се прие разбира се като много критичен акт.
Водещ:И после един друг водещ по една друга телевизия иронизира пак късайки вестник.
Георги Лозанов: Да. И понеже всичко това става на екрана, а самите вестници – те си разменят според мен, какво значи според мен? Това може да се види с просто око – далеч по-тежки удари от гледна точка на професионалното достойнство, от гледна точка на отношението между медиите и т.н. И това по никакъв начин не се превръща в такъв централен обществен дебат. То сега се превърна само защото излезе на екран. Т.е. влезе на територията, която е регулирана, каквито са електронните медии. Това е, за да покаже, че тази територия – пресата има нужда от своят регулация, има нужда от ново регулаторно мислене по отношение на нея и че това трябва да е съзнание на професионалната гилдия. Смисъл от тях даже да дойде тази естетика. Впрочем на времето дойде именно от Съюза на издателите, което в интерес на истината беше хубав парадокс – инициативата да се приеме етичен кодекс.
Водещ: Нека да включим към нашия разговор и професор Нели Огнянова. Добър ден.
Нели Огнянова: Добър ден.
Водещ:Всъщност кои са най-сериозните юридически пречки в момента пред свободата на медиите до толкова, доколкото може да се даде определение?
Нели Огнянова: Имам убеждението, че основните пречки пред свободата на медиите не са юридически. Това като увод към отговора. Ако свържем свободата на медиите с правната регулация в тази област, то разбира се можем да намерим ред проблеми. Както вече доцент Лозанов отбеляза, първият въпрос, който трябва да се постави на обсъждане, е кой говори. В България има исторически сложили се във времето на преход монополи, собствеността е непрозрачна. А въпросът кой говори остава важен. В този смисъл промени в медийното законодателство би трябвало да защитават медийния плурализъм чрез нов поглед към изискванията за прозрачност на собствеността.
Водещ:Всъщност това е много важно, защото в крайна сметка в медийното законодателство се уточнява, че е добре да няма обвързаности с бившите служби. Това по повод кой говори.
Нели Огнянова: Това е само един от аспектите. Той е свързан с лицата в медиите. Но има и друг важен аспект, който се отнася до самите медийни организации, до издателите. Проблемът не е много лесен, защото в момента отговорите се дават в различни отрасли на правото. Традиционният закон има само една разпоредба, която казва, че в такива случаи, когато се прави преценка за концентрации, се прилага именно конкурентното право. Въпросът е достатъчно ли е обаче Комисията по защита на конкуренцията да се занимава с тези въпроси? За да разсъждаваме дали е достатъчно или не, трябва да помислим какво представляват медиите. Струва ми се, може да се поддържа позиция, че медийната индустрия не е индустрия като всяка друга. Имаме една продуктова верига в останалите индустрии. В началото има суровина, в края има продукт и конкурентното право се занимава с икономически параметри на лоялната конкуренция. При медиите според мен, а и според медийни анализи в ЕС, нещата стоят по различен начин. Продуктът на медийната индустрия е словото. Свободата на информацията е в основите на демокрацията. За това според мен не е достатъчно с икономически параметри да правим изводи за медиен плурализъм и отсъствие на медиен монопол. Юридическият извод от този тип аргументация е, че не е достатъчно само конкурентното право да се занимава с лоялна конкуренция в областта на медиите. Според мен време е на дневен ред да се постави този въпрос и пред медийното право. Медийният плурализъм стои сложно в България. Това е много проблематичен въпрос. ЕК наскоро направи проучване във всички държави от ЕС, като проследи каталога от гаранции, които се съдържат в медийното законодателство за медиен плурализъм, антимонополни гаранции и гаранции за свободата на информация. Проучването в частта за България показа дефицити. Мисля, че е време тези дефицити да бъдат широко обсъдени и преодолени, доколкото това е възможно разбира се в местния български политически и икономически контекст.
Водещ:Ще продължим с подробностите, но нека да включим сега доцент Лозанов. Възможно ли е инициативата за нов медиен закон да дойде от колегията? На това ли се разчита при организиране на такива събития?
Георги Лозанов: Да, защото, вижте, тази инициатива – говорили сме много пъти, тя тръгна по някакъв начин и спря тъкмо вътре в дебатите с колегията. Колегията представена по някакъв начин в една работна група, но те бяха и по-широки, често излизаха извън работната група. И се оказа, че там има доста непреодолими препятствия, които по един начин блокираха работата вътре в групата, което разбира се доведе до политическа деморализация въобще по отношение на нов закон. Сега случилите се събития, усещането за един цялостен негативен процес по отношение на свободата на словото – струва ми се, че може би ще стимулират едно ново вътрешно разбирателство и гилдийна отговорност във връзка с това да се стигне до един възможен консенсус и текстовете да започнат да се работят наново.
Водещ: И понеже акцентът ще е върху вестниците…
Георги Лозанов: Това кога ще се случва зависи от мандатите, от какво ли не зависи? Но така или иначе в никакъв случай не трябва да се престава с опитите.
Водещ:Между другото имаме още една спънка. Сега вече е факт и схизмата сред издателите. Има 2 издателски съюза и доста неблагополучия помежду им.
Георги Лозанов:Ами така е. Именно това преструктуриране на публичността, думата преструктуриране е уместна, е най-сериозният мотив да започнем този разговор наново. Между другото явно е, че от структурата на публичността по един или друг начин зависи качеството на информация, а пък това е свързано пряко със задоволяването на правото на информация. Когато има медийни битки, които стават по-важни от съдържанието, което върви през самите медии, смисъл то трябва да обслужва повече медийните битки, отколкото правото на информация на хората, то тогава разбира се трябва доста радикална намеса, която да преструктурира въобще отношенията в медията. Аз мисля, че ние в някакъв смисъл сме се изправили пред тази необходимост, даже повече от това. Тя е станала обществено видима.
Водещ: Ами, да. Тя е от няколко години насам. И „Репортери без граници”, и „Freedom house” ни отреждат едни много, как да кажа, нелицеприятни места. В една особена компания попадаме по степен на свободата на словото.
Георги Лозанов: Дa, даже и това не е толкова съществено, колкото собственото усещане за проблема и аз на него разчитам. Освен това аз смятам, че в това отношение политиците и медийните хора не би трябвало да бъдат непримирими врагове, а трябва да намерят начин, за да може да се коригират първо законово и после чрез практики, които разбира се са много важни, защото законът в крайна сметка е рамка.
Водещ:Вярвате ли, че е възможно да има медиен закон? Аз всеки път Ви питам, когато имате подобни намерения.
Георги Лозанов:Да и аз всеки път казвам, че вярвам и всеки път имате основание пак да ме питате за това и т.н. Аз вярвам в това и аз даже, когато влязох в СЕМ, в мандата на председател на СЕМ – това беше един от основните ми стимули, така че не се отказвам да мисля, че това е много важно, за да бъде осъзната неговата важност.
Водещ: Благодаря на доцент Георги Лозанов. Професор Огнянова, от къде трябва да се започне? Психолозите учат, че когато има много дълбок конфликт, се започва от зоните, където има поводи за разбирателство.Юристите какъв съвет биха дали, защото наистина не са много добри?
Нели Огнянова: Благодаря за това, че не се обръщате към /…/, а само към психологията. Но имам повод от това, което каза доцент Лозанов, неговата вяра и източниците на неговия оптимизъм. Вярата разбира се е важна, но дори с риск подобна работа върху изготвяне на ново медийно законодателство да остане самостоятелно упражнение, това упражнение според мен не трябва да бъде прекратявано. Според мен медийното законодателство, особено по времето, в което живеем, трябва да се базира непременно на наука. И бих искала да подчертая това. За да започнем да говорим за нов медиен закон, първо трябва да говорим за диагностика – каква е медийната среда в България първо. И второ, за да не бъде България локален пейзаж, локален регион, в който нещо се регулира по своему, би трябвало много подробно да се проучат световните медийни тенденции от една страна и тенденциите и законодателството в медийната политика и законодателство на ЕС, и на държавите от ЕС. Т.е. важна е диагностиката. Т.е. важна е подготовката към изработването на правилата. Втори въпрос е дали в този контекст научният анализ ще доведе до проектонорми, които биха били сполучливо удобрени в този или някакъв друг състав на парламента. Но обществото според мен дължи първата фаза – упражнението по подготовка на медийното законодателство, което означава много ясна представа какво представлява българската медийна среда. А средата е проблематична.
Водещ: Какво препоръчват европейските институции?След малко ще имаме възможността да чуем и каква е декларацията, с която излязоха на 15 февруари Съветът на министрите. Комитетът на министрите на съвета на Европа изрази в декларация посоките, в които трябва да се развиват обществените медии. Член на тази Комисия, изработила този документ, е Госпожа Бисер Занкова. От нея сега ще научим подробности.
Бисера Занкова: Наистина ние имахме изявени имена. Това бяха /…/ с много голям принос за защитата на мястото и приноса на обществените медии в новата медийна среда. /…/ е едно голямо име в областта на обществените медии. Много ни впечатлиха новите колеги, които ние дотогава не познавахме – нашият председател на групата Тим Сютър, който се оказа, че наистина е с една изключително богата биография. Лизи Джексън също. Била е журналист в BBC. Иън Кинг, който се е занимавал с реформите в публичния сектор във Великобритания.
Водещ:Кои са основните елементи на тази декларация?
Бисера Занкова: Обществените медии трябва да се организират и да работят в рамките на една устойчива система за управление. Тази система на управление осигурява изпълнението на необходимите принципи за редакционна независимост и обществена отговорност. Независимостта на медията, както от политически, така и от икономически въздействия, влияния, вмешателства. И понататък вече тази идея е развита в по-големи подробности в препоръката, която препоръчва на държавите да подпомагат обществените медии. А на самите обществени медии – да си сътрудничат. Обществените медии трябва да останат в центъра на медийната система и те трябва да присъстват на всики платформи и услуги, и да предават с всички възможни технически средства, както настоящи, така и бъдещи, защото казваме, че обществените медии са едно уникално явление, една уникална институция, с много голям принос за демокрацията. Но тя не само е имала такъв принос – тя продължава да има тази основна роля за създаване на демократично общество и за активна обществена сфера. Ние трябва да помислим, както за закрепване ролята на медиите въобще, не само на индивидуалното право, на свобода на изразяване и и нформация, дали в конституцията да не бъде включено и правото на иснтитуциите, на медиите като организации – да бъде гарантирана тяхната свобода. А още една стъпка по-напред – да бъде гарантирана ролята и значението на обществените медии, но към това трябва да се обърнат разбира се законодателите. Може би и гражданското общество, което трябва да постави този въпрос пред законодателите.
Водещ: Колко от експертите коментирахте липсата на свобода на словото?
Бисера Занкова:Обществените медии в Европа се намиратз на различно равнище на развитие. Това е свързано с развитието на обществените системи, към които принадлежат. Те трябва да преминат от обществени радио и телевизионни организации към обществени медии, когато обществените предаващи организации се свързват с новите информационни, комуникационни услуги. Започват да предават – мултимедийно на всички платформи.
Водещ:И тъй като сте експерт и в лично качество, как държавите приемат документите, които Вие им предлагате?
Бисера Занкова:Специално в областта на свободата на словото връзката между свободата и гаранциите за свободата на изразяване със свободата на медиите, и с различните аспекти на практическото осъществяване на тази свобода, са много силни. Сега европейските страни са заети с тяхното членство в ЕС и срамна Европа остава като един необходим фон, малко далечен и било политически доклади, било препоръки, които са само политически обвързващи. Те не са правно обвързващи. Страните наистина могат да маневрират много лесно. Не всички решение на Европейския съд за правата на човека в Страсбург са мощен инструмент за въздействие върху отделните държави, за да ги накара да спазват човешките права и то правата на отделния гражданин. Всъщност Европейската конвенция за правата на човека се доразвива по-нататък, както в практиката на Европейския съд, така и чрез тези политически документи, които се приемат от специализираните комитети на Съвета на Европа. Но аз вярвам, че въпреки всичко към тях ще се обръщат не само правителствата, но и гражданското общество и разбира се в областта на медиите и самите медийни организации, защото ние не адресираме с тези документи само държавите членки.
Водещ:Какво очаквате да се случи с тази декларация на Комитета на министрите за управлението на обществените медии?
Бисера Занкова:Че ще има дискусии, ще има дебати, свързани специално с проблема за управлението на обществените медии. Очаквам форми на различни равнища – било на академични равнища или на политическо равнище, също така ще цитират тези документи, ще се обръщат към тях и ще се изисква изпълнението на тези принципи.
Водещ:Ако трябва да сравним по популярност Вашите документи и тези тестове за обществена функция?
Бисера Занкова:Има много тестове, на които се подлагат обществените медии. Дори това беше част от предварителните дебати, които ние водихме, че всъщност обществените медии от една страна казваме „трябва много сериозни стъпки да направят обществените медии“, от друга страна ние непрекъснато ги натоварваме с някакви текстове, с някакви наблюдения, с отчети, които трябва да правят. Нека тези принципи да бъдат отворени, да бъдат едно послание, да дават идея, да генерират идеи и да оставим обществените медии сами да помислят и да пречупят тези принципи през собствената си политика, през това какво на тях е необходимо. Те трябва да бъдат не само публично отворени. Те трябва да бъдат прозрачни, трябва да имат вътрешна култура на организацията, набирането на персонала, на работата на персонала, на равнище на създаване на програми, на равнище на управление на отделните звена вътре в самата медия.
Водещ:Как гледат финансовите министри на Вашите препоръки?
Бисера Занкова:Според мен те въобще не знаят за тях. Не ги интересуват. Тук пак се повтаря и в тези препоръки,че трябва да бъдат осигурени достатъчно средства за функционирането на обществените медии, за да могат те да изпълняват обществената си функция. Това задължително е заложено в абсолютно всички документи на Съвета на Европа. Дори Парламентарната асамблея имаше една препоръка в този стил. Тук между многото документи, които аз съм донесла, виждам, че има и подобна препоръка на ЕП. Непрекъснато това се повтаря. Може би трябва да седна заедно генералните директори на обществените медии с финансовите министри. Финансовите министри също така трябва да разберат какво е това обществена медия. Че това не е една медия от многото. Това е една медия със специално предназначение. Тогава вече вторият въпрос е как да осигурят едно подходящо финансиране. Мисля си, че просто финансовите министри не се интересуват от обществените медии.
Водещ:И понеже се заговорихмеза тестове с Бисер Занкова, професор Огнянова, Вие пък снощи писахте в блога си за BBC и как се справятз те с тестовете.
Нели Огнянова: Да наистина. Тук се отвори темата за обществените медии като част от медийната среда. Разбира се много въпроси стоят открити пред обществените медии. Ние виждаме, че преходът към изискванията в цифрова среда е сложен за търговските медии, а какво остава за обществените медии, които са съсредоточени на толкова много интереси, а заедно с това трябва да изпълняват обществена мисия. Става въпрос за това, че в BB оценката на всяка нова обществена медийна услуга минава през специален тест, който трябва да установи и по-точно да покаже съответствието на тази предлагана медийна услуга с широко оповестената обществена функция на BBC. Да се върнем в българска среда и да си представим какво би означавало това. Ако БНР или БНТ има намерение да въведе някакъв особен тип, нов медийна услуга или цяла програма, или някакъв нов тип модел, свързан със съдържание online, или просто да го обяви и да премине към реализацията му – съответният оператор трябва да извърши доста сложен тест за съответствие между очаквания ефект от тази медийна услуга и обществената функция. Очевидно в момента и БНТ, и БНР, ако говорим за България, са изправени пред много сложни задачи, защото потребителските модели се променят, хората все повече слушат радио и гледат телевизия по друг начин, през други крайни устройства. И радиото, и телевизията трябва да преценят това, да го опознаят и да адаптират начина, по който предлагат съдържание към новите възможности, към новите платформи. Това минава през много наука. За това вярвам, че всеки разговор за бъдещи услуги или съответно за медийна политика и бъдещи медийни закони трябва да минава през много сериозен анализ и вярвам, че обществените медии ще осъзнаят това и ще засилят своите звена за анализ.
Водещ:Безспорно журналистите цитират, но на политическо равнище дали някой ще цитира това – обществените медии трябва да бъдат независими? Или това не са любими политически цитати?
Нели Огнянова: За голямо съжаление това е по-скоро клише. Ние знае актовете на европейските институции, на Съвета на Европа. Знаем какво се препоръчва за независимост, но решенията се вземат бързо. Агрументите не стига винаги до аудиторията и така нареченият граждански контрол върху решенията на обществените медии все още остава много слаб.
Водещ:Да се върнем на диагностиката. Общата диагностика на медиите и свободата в тях?
Нели Огнянова: В разговора за необходимото ново медийно законодателство диагностиката наистина се оказва много важна. Вие споменахте в началото външните оценки. Аз бих искала отново да ги спомена. Да кажа, че държавният департамент на САЩ и „Freedom house”, и „Репортери без граници“, и Хелзингският комитет, „Прозрачност без граници“ имат доклади, в които оценяват медийната свобода. „Прозрачност без граници“ – медийната почтеност. Оценките са ниски. България не стои добре. По-точно казано България стои зле в индексите за медийна свобода. „Прорачност без граници“ казва например, че с най-ниски оценки за почтеност в проучването за България, са секторите, чиято роля е да бъдат коректив на обществото и именно тук са медиите. Те отчитат, че автоцензурата остава проблем, политическият натиск остава проблем. Те отчитат още, че издателите са склонни да сътрудничат с рекламодателите, особено във време на криза и да подчиняват медийното съдържание на интересите на индустриите, на своите рекламодатели. В заключение на тези изследвания искам да обърна специално внимание на едно проучванеЬ на института „Отворено общество“, свързано с така наречения индекс на настигането. Струва ми се много важно, защото този индекс на настигането оценява връзките между степента на свобода на медиите и някакви други развития в обществото. Оказва се, че за България най-висока степен на популация в годините има медийната свобода с качеството на образованието. Изводът се натрапва от самосебе си. Ако ние се интересуваме от демократично развитие на медиите, независимост и повишаване на нивата на медийна свобода, основен фактор е медийното образование, медийната грамотност. Струва ми се впрочем, че факторите, които са важни за медийната свобода, би трябвало да се изведат като приоритети. И би трябвало да имаме обществено съгласие върху тези приоритети преди да говорим за каквито и да било промени. Освен медийното образование основно място има и новата журналистика, ако мога така да кажа. Изграждането на хората в новата журналистика. Това е дълъг процес и той не е свързан само с професионално образование. Той е свързан и с възпитаване на други качества. Но все пак тук има и чисто оперативни въпроси. Такъв въпрос е отделят ли медиите и каква част от бюджета си за обучение и квалификация на хората, които работят там? Не можем да очакваме повишаване на медийната свобода с хора, които системно в годините са лишавани от възможност да се квалифицират и преквалифицират. Друг важен фактор, ако трябва да маркирам като важни фактори, е развитието на медийната инфраструктура. Намираме сеЬ в цифров преход – двете ключови думи са конвергенция и цифровизация. Готови ли са медиите, в частност готови ли са хората в тях, за цифров преход? Хора, които цял живот са работили с хартия, трябва да започнат да работят по друг начин. Говори се вече за журналистика на данните например и целите екипи в редакциите трябва да са готови за това. Виждаме, че медийното законодателство е важно, но някак си е необходимо едно цялостно преобръщане на нагласите на хората, заети с медиите.
Водещ:В интерес на истината не ни остана време нито за медийните новини, нито за един репортаж, който правихме заедно с колегата Николай Пенчев, с когото между другото Ви молим да бъдете по-активни на facebook.com страницата на „Клубът на журналистите“ или в google+.com пак „Клубът на журналистите“ – БНР. Колко често, професор Огнянова, трябва да се случватз такива разговори и изобщо с разговори ли би могла да се промени средата? С разговори ли би могло да се стигне до по-добри правила?Така да го кажа.
Нели Огнянова:В средите, които се занимват с медии, има умора от разговори и това се вижда. По-точно има умора от липсата на връзка между разговорите и решенията на политическо равнище. Т.е., ако трябва да Ви отговоря по-точно, необходима е медийната политика и медийните закони да бъдат поставени на основата на данните и на науката, вън от всяко съмнение. Подготовката на актовете трябва да преминава задължително през публични консултации, но публични консултации, не е хора, събрали се на едно събитие, което по никакъв начин не влияе върху политиците, защото те вземат решения вечер, слизайки от самолет. Според мен връзката меджу наука, публични обсъждания и политически решения в България не е много силна.
Водещ:Но пък трябва да я има. За да не изневерим на оптимизма, с който се опита да ни зарази доцент Лозанов, го казвам в края, като Ви предлагам да отидете и да чуете репортажа, за който не ни остана време на facebook.com страницата ни „клубът на журналистите“ БНР. Хубав ден от екипа ни. Поли Петрова, Цвети Николова, Снежа Спасова и от мен Ирен Филева.         

БНР, Неделя 150 | 29.01.2012

Водещ: Професор Нели Огнянова е медиен експерт, специалист по етика и по-скоро би трябвало да кажем по медийно право. Сега на дневен ред е тема, която представлява доста голям проблем може би за журналистите и за медиите, тъй като става дума за писането в мрежата под чуждо наименование. Да кажем – измислих си, че БНР е излъчило интервю с холандския министър председател и публикуваш тази информация, или пък си измисляш интервю с новата президентша, както това нашумя през седмицата и там някъде пишеш, че това е интервю за вестник „Капитал”. Темата впрочем бе коментирана в последния брой на вестник „Капитал” и тя по-скоро търси корена на подобни фалшиви новини в някаква артистичност, политическа сатира и друга неудовлетвореност на авторите, които самата медия е открила. Вие какво виждате в този проблем?

Нели Огнянова: Здравейте, госпожо Маринкова. Аз също прегледах статията, за която споменавате на колегата Зорница Стоилова и смятам, че тя е положила усилия и статията е доста задълбочена. Бих казала така: на фона на общата картина на журналистиката в България, когато има наистина много и наистина много сериозни проблеми, но мисля, че това е най-сериозният проблем на журналистиката. Създаването на такава паралелна реалност съществува отдавна. Изобщо не е нов феномен. Между големите имена например е известно, че Марк Твен е създавал подобна журналистическа паралелна реалност. И когато говорим за фалшиви новини, за фалшиви интервюта има други събития в днешната ни журналистика, които имат много по-сериозни ефекти от гледна точка на достоверност и фалшивост.

Водещ: Нека да ги назовем.

Нели Огнянова: Например PR вместо журналистика, платените поръчкови статии. Например жълтите измислици. Там пораженията могат да бъдат поне много по-големи. Тогава за новини се представят поръчкови статии и хората ги възприемат като такива. Докато при тази паралелна реалност все пак има някакъв вид индикации, някакъв вид означения, че става дума по-скоро за сатира или за шега. И в този смисъл аз смятам, че има две важни теми за обсъждане. Първата наистина е за отговорността на медии, но втората е за отговорността на този, който чете или така наречената медийна грамотност, защото аудиторията, всички ние – читателите, зрителите в много по-общ план трябва да преценяваме от къде се информираме. Не само с оглед на фалшивите интервюта и фалшивите новини, а по начало по ред критерии трябва да избираме кои са нашите източници на достоверна информация. Ако се върнем към индикациите и фалшивите новини, да си спомним 1-ви април. Самата дата може да бъде такава индикация. Какво се случва на 1-ви април? Някакви материали, публикации се доставят за достоверни и колкото по-правдоподобни са, толкова по-смешно е. И индикацията е, че те са възможни и че това не е нарушение в закона, а просто датата. Друг път такава индикация може да бъде да речем името на сайта или името на рубриката. Естествено, че ако един сайт се казва „невероятно” или ако едни новини се казват „не новините”, или „не непременно истинските новини”, тогава този, който чете трябва да предположи, че може би става дума за елемент на сатира.

Водещ: Нека да кажем, че в тези сайтове, които изследват и колегите от вестник „Капитал”, има надпис, който казва „Всичко, написано на тази страница, е художествена измислица и не отговаря на действителността.” Всички материали в сайта са плод на фантазията на автора. Това са надписи, които съответно са незабележими с малки букви и незабележими за пръв поглед, и за несведующите.

Нели Огнянова: Точно така. В случая наистина има значение. Изрично съобщение, на което Вие казвате, човек не би ги забелязал, ако специално не се осъмни, не се огледа в това. Това е световна практика. Има и друг тип отбелязвания, включително и в други медии, не само в печата. Има мото на известно радио шоу „всички търсят новините – ние ги правим”. Но разбира се ние можем да се усетим, че Интернет е най-благоприятната среда за производство на такива новини и за тяхното разпространение.

Водещ: Все пак нека не забравяме и феномена „Wikileaks”, че манипулацията би могла да съществува на всякакво равнище, но въпросът е, кажете ми, дали трябва да се промени регламентът в регистрацията? Дали правистите като Вас могат да обмислят някакви нови правила, които са продиктувани, разбира се, от проблема с цифровизацията? Знаем, че работите по промяна на наредбите.

Нели Огнянова: Госпожо Маринкова, аз прегледах какво са казали съдилищата в частност и Европейския съд за правата на човека и дали има някаква практика, свързана с този въпрос. За нас това е ориентир разбира се. Виждам, че един съд, който се занимава със стандартите на свободното слово и в този смисъл даже и със стандартите на нашите медии, е гледал дело, свързано с уж изказване на един спортисти по повод друг спортист. Това е делото „Никович срещу Австрия”. Това дело ще стане известно, защото то е едно от много малкото дела, които се занимават с ръба, границата на правото. В този смисъл, все пак аз ще говоря за право, а не за етика, защото етиката е една област с по-различни стандарти. Съдът след като най-внимателно разглежда тази публикация, в която има такова уж интервю и уж твърдение, най-накрая все пак приема, че трябва да се разчита на възможностите, на капацитета на така наречения среден читател и според съда средният читател трябва да разбере, че това е шега. За България бих казала същото. Може би трябва да се изисква повече от средния читател и той все повече трябва да може да се ориентира за какви източници става въпрос, защото погледнете от обратна страна. Правото се занимава със сериозни нарушения. Правото ще се занимава с този казус тогава, когато да речем има кражба на самоличност, така наречената кражба на самоличност. Тогава, когато има фалшиви профили и тези в социални мрежи или другаде, и тези фалшиви профили могат да доведат до сериозно безпокойство, тревога, увреждане – морални или материално на някакви хора. Но границата е деликатна и ако става дума за сатира, по-скоро правото ще внимава от гледна точка на защитата на свободата на словото.

Водещ: Каква промяна очаквате сега? Говори се, че България вече поема ангажимент и става дума за едно съобщение от днешните вестници за много по-стриктна защита на интелектуалната собственост и авторските права.

Нели Огнянова: Да, има развитие в тази област. Впрочем в днешните вестници има много развития, свързани с аспекти на медийното право. От една страна има най-разнообразни коментари, свързани с търговското споразумение, за борба с фалшифицирането и вълненията по повод това споразумение. Аз се запознах с едно изказване на президента Обама. Виждам някакви нива се обсъжда необходимостта от такова споразумение. От друга страна има много интересни съобщения, свързани с визията на режима на личните данни в ЕС и медиите отбелязват идеите за увеличаване на санкциите и преразглеждане на правната рамка за защита на личните данни. Има и съобщения, свързани с цифровизацията, включително такива, които се отнасят до България. Така че аз същи очаквам правната рамка на медиите да следва тези тенденции и да се модернизира.

Водещ: А конкретно работите ли в някакъв екип?

Нели Огнянова: Това, което се случва в момента и за което аз знам, е свързано с изработването на така наречената културна стратегия. Това е един проект с широко участие на гражданския сектор. В рамките на тази културна стратегия има идея да бъдат създадени работни групи и доколкото работните групи ще отразяват различните сектори на националната култура, ще има и работна група, свързана с радио и телевизия, печатни медии и нови медии. Става въпрос за един проект, на който възлагаме големи надежди, защото се очаква добро сътрудничество на гражданските организации и на Министерството на културата, и другите министерства изобщо.

Водещ: Тази тема, която засегнахме, разбира се Вие споменахте нейната второстепенност, но тя по-скоро е част от един голям проблем, който се свързва с манипулацията в днешното общество и разбира се манипулацията в едно пространство, където тя не е изследване, все още не сме запознати с размера. Все пак можете ли да кажете за какво Вие бихте настоявали? За по-голяма категоричност на закона. Да очертаем къде виждате престъплението.

Нели Огнянова: Ще се съглася с Вас, че това, за което говорим е симптоматика. Има процеси, които вървят. Те не са анализирани до край и са трудни да бъдат анализирани дълбоко поради трудността да се намери емпирична информация, която да позволи истински анализ. Съществува тази голяма трудност да се достигне до данни, въз основа на които да се правят изводи тогава, когато става въпрос за свобода, процеси и тенденции в българските медии. Широко известен е примерът, че няма как да се определят праговете, които не трябва да бъдат преминати за пазарни дялове, ако един такъв анализ не се базира на абсолютно точна, достоверна и актуална информация. Така че, ако продължа тази мисъл, големият въпрос за медийния плурализъм стои на дневен ред. Големият въпрос за качеството на журналистиката на цял спектър от изисквания стои на дневен ред. На дневен ред стои очевидно въпросът за политическата реклама, защото още са много близо изборите. А и изборите показаха, че има нужда от преосмисляне отношението между политика, медии, информация, която достига до избирателите.

Водещ: Основното разграничение не съществува между платените публикации и това какво мислят журналистите. Така се случи по време на изборите. Но да видим със сферите на влияние – да купуваш влияние. Това се оказва, че е най-сериозният проблем на журналистиката. Между другото, отбелязана с многократни изследвания в последната седмица. Твърде неблагоприятно за българските медии. Благодаря Ви, госпожо Огнянова, за Вашето участие. Професор Нели Огнянова, която е свързана с медийното право в България. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 19.06.2011

Какво се случва с публицистиката в медиите?

Водещ: Какво се случва с публицистиката в медиите? Остана ли място за гражданската тематика? Интерпретацията на случващото се нежелан жанр ли стана и на диета на цитати на хора от властта ли са вече медиите? Окончателно ли рейтингът спечели двубоят с доверието? Дали предложеният обществен фонд би могъл да върне равновесието на журналистически жанрове в търговските медии и дали само парите са основен фактор в програмирането?
Тези и още много други въпроси си зададоха тази седмица медийни експерти на публичния дебат, организиран от Българския хелзинкски комитет, разбира се и потърсиха отговорите. Защо обаче нищо не прочетохме, видяхме и чухме? Какво би показало едно сравнение с европейските медии? Какви са дискусиите сред експертите в Европа и у нас? Има ли спасение от всеобщото пожълтяване и уклон към PR практиките за печелене на вниманието на публиката? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Ваня Новакова, Поли Петрова, Цвети Бахариева, Цвети Николова и аз Ирен Филева.
Асен Григоров: Аз съм малко несъгласен с начина, по който тук гледам, не тук – а изобщо последните седмици или месеци върви някакъв дебат около публицистиката, защото за публицистиката почва да се говори като за книга на Умберто Еко. Много е хубаво, всички знаем, че е добре да я прочетем, но седи там по рафтовете и не ти е ежедневното четиво, което е за мен всъщност огромният проблем на публицистиката. Ако тя не влезе в mainstream медиите, т.е. ако те не остане или не получи добро пространство в mainstream медиите и в гледаеми програмни слотове, това е проблем номер едно и от там нататък ще излязат и всичките други проблеми, за които сега най-вероятно ще си говорим. Така че, от моя гледна точка, призив към всички, които водим дебата за публицистиката, тя трябва да бъде там, където и е мястото.
Водещ: В медиите.
Асен Григоров: В основния медиен поток.
Водещ: Има ли още търсене на рейтинги?
Асен Григоров: Има, да. Има.
Водещ: То какво е?
Асен Григоров: Какво, какво е?
Водещ: Колко е търсенето? Нямате данни, сиреч?
Асен Григоров: Да.
Водещ: Нямате данни. Добър ден и на професор Нели Огнянова.
Нели Огнянова: Здравейте!
Водещ: Как изглежда публицистиката според Вас днес, в медиите?
Нели Огнянова: Много е интересно това, което каза доцент Спасов за резултатите от изследванията на фондация „Медийна демокрация”. По начало тази фондация върши много важна работа, защото разговорът, в който всички сме си омръзнали, фондацията се опитва да го подкрепя с данни. И аз смятам, че това е много важно анализите да определят самия ход на съдържанието в медиите. Асен казва „публицистиката трябва да получи едно добро пространство в медиите”. Да разсъждаваме малко. Кога едно съдържание, така да кажем общо, получава добро пространство, добро време в медиите? За търговските медии обикновено това се случва, когато това предаване или това съдържание има някакъв икономически смисъл. В обществените медии нещата са малко по-други, защото обществените медии имат специални функции и въпросът е дали търсенето и предлагането в момента са основание за по-специалното място на публицистиката в медиите. Казват „ няма търсене на такова съдържание”. В началото на демокрацията имаше търсене, хората се интересуваха от тези процеси, но вече за 20 години самите процеси се изтощиха, хората се умориха и няма причини да има толкова много публицистика. Иска ми се да започнем с това може ли едно общество, което претендира да бъде демократично, да стигне до извода, че няма търсене на коментарни аналитични предавания? И ми се иска да предложа своя отговор. Ако в едно общество има новинарство, независимо през какви медии минава – традиционни, нови или каквито и да е, и новинарството ни дава фактите, може ли хората да не се интересуват от обясненията? Може ли хората да не се интересуват от какви са интересите, мотивите и причините зад фактите? Според мен не може и докато хората се интересуват от това, публицистиката има място в медиите. Вече втори въпрос е, че по-различен начин трябва да върви програмирането за обществените и за търговските медии и така ми се струва.
Водещ: Каква е разликата в това говорене у нас и в Европа, доцент Спасов? Не веднъж сме казвали, че в Европа текат много сериозни дискусии на тема свободата на словото в медиите, защото в последно време всичките измервания по отношение на свободата на словото са доста нелицеприятни за европейските медии, в това число и за нас, разбира се.
Орлин Спасов: Първо, бих искал да коментирам това, което се каза по отношение на публицистиката, защото Вашия въпрос е свързан с това. Ще дам само един пример с Германия, където понятието публицистика се употребява като синоним на журналистика, защото всъщност те разглеждат публицистиката в най-етимологичен смисъл. Всичко това, което се публикува, буквално това означава самото понятие, така че искам малко да разширя обхвата на нашия разговор и да подскажа, че тогава, когато ние говорим за криза на публицистиката, ние всъщност говорим за едно по-широка криза на журналистиката като такава, в частност и на някои по-специфични коментарни, аналитични и други жанрове, свързани най-вече с някакъв вид разследване. Иначе за това какво се случва в Европа като дебат, мисля, че има една основна разлика спрямо България. Макар че проблемите ги има и там, както Вие казахте. Въобще Европа не стои много добре по отношение на свободата на словото. Има различни големи неправителствени организации отчитат през последните години, но все пак за разлика от България в големите европейски страни има една много сериозна традиция най-вече на пресата, която остава гарант чрез някои много тежки и солидни издания като гарант на едно място, в което могат да се водят тези дебати за това какво се случва вътре в самите медии. Докато при нас, тук има един много голям дефицит и рефлексията върху медиите е крайно ограничена. Тя е ограничена вътре в самите медии. Вижте колко малко хора се занимават сериозно с медийна критика, със сериозен анализ на медиите. Лично аз мога да посоча няколко имена. Буквално не повече от пръстите на едната ми ръка. Няма сега да ги споменавам, за да не правим реклама персонална, но ние тук присъстващите. Мисля, че до 5 ще стигна, така че имаме наистина един много голям дефицит и за това специално във фондация „Медийна демокрация” ние се опитваме да произведем едно ново поколение медийни анализатори, които са вън от тези зависимости, в които всички ние под една или друга форма сме, които така да се каже могат да започнат на чисто, които са необременени и които имат апетит именно към разследването и критиката, защото и това е, което липсва.
Водещ: Би трябвало да ориентира колегията в разговори за това къде са в момента.
Орлин Спасов: Да, особено това могат да направят добре такива млади хора, които наистина са неангажирани, които не могат да бъдат идентифицирани по някакъв начин през личната си история, която винаги хвърля някакво подозрение върху това, което предлагаме като анализ и т.н.
Водещ: Макар че и в момента вече има създадени лични истории. Как завършват личните истории на тези, които работиха в Re:TV?
Асен Григоров: Ами, ако питаш за екипа, всички си намериха работа. Едните захранват няколко телевизии. Други с кадри. Ако питаш за мен, аз се занимавам с други неща в момента. Извън публицистиката съм грубо казано и така.
Водещ: Професор Огнянова, има ли начин да бъде реабилитирана по някакъв начин публицистиката, независимо от това, че тя по една или друга причина – обективна или необективна, истинска или неистинска, просто я няма?
Нели Огнянова: Ами ние започнахме малко по-малко да се движим към нещо като диагноза, понеже говоря след Асен, нека да кажа, че съдбата на Rе:TV не мина безследно и това е чисто физически смисъл.
Водещ: Щом и до днес…
Нели Огнянова: Ще кажа, че и в мрежата, по линията на новите медийни услуги могат да се намерят тези бази с предавания на Re:TV и човек като търси едно или друго съдържание го вижда. Те се появяват и могат да ги използват. Т.е. винаги има смисъл дори и един проект да се окаже временен, винаги има смисъл да се види, ако той е произвел някакво съдържание, което има своето значение като регистратор на процесите, които се случват, мрежата в това отношение е щадяща и тя е така да се каже, въздава всеки му своето. Т.е. ако има търсене към тези продукти, това е едно косвено доказателство, че е имало смисъл от този проект и аз смятам, че трябва да се анализира, да се види какви са точно причините, поради които един такъв проект се оказва нежизнен, защото това може да се окаже по-нататък важно. Когато говорим за публицистика или както вече уточнихме – за коментарни, аналитични предаване и се движим по-общо към бъдещето на журналистиката, няма как да избягаме от обстоятелството, че технологиите определят една и друга инфраструктура, в която се развива процеса. Т.е. ако това не е причина за развитията, свързани с публицистиката в България, можем да говорим за причини за съдбата и едно обстоятелство, което винаги трябва да взимаме в предвид – не трябва да забравяме, че медиите в момента се променят много радикално. Ако се върнем към причините и започнем от някъде да обсъждаме причините – на първо място възниква въпросът за парите разбира се. И до каква степен животът на медиите и включително на сериозната или качествената, или отговорната журналистика е свързан с въпроса за парите? Няма никакво съмнение, че кризата, в която в момента – през която минава икономиката очерта, открои проблемите, които важат и за медиите. Т.е. медиите отразяват от една страна всичките трудности на цифровия преход, начина на заемане на ново място на медиите там и от друга страна – финансовата криза. И въпросът е как медиите реагират? Те реагират единично и групово. По-малко или повече успешно в зависимост от това дали са национални или наднационални, дали са малки или големи, дали хората имат стратегическо мислене и така стигаме до въпроса за новите бизнес модели. В началото открихте с това, госпожо Филева, че по някакъв начин качественото слово се противопоставя като че ли на идеята за рейтинги, на идеята за носене на пари. Това е един въпрос, който трябва да се изследва и който е много интересен, и който търси своя отговор. Може ли да има и качествена журналистика и същевременно тази качествена журналистика по някакъв начин да носи и пари? Какъв е отговорът? Отговорът е труден. Минава през избор на най-разнообразни потребителски модели и всъщност това, което наблюдаваме – търсенето на такъв нов потребителски модел.
Водещ: До колко обаче в това уравнение можем да вплетем и идващите избори?
Нели Огнянова: Продължаваме списъка от причините, свързани с живота на журналистиката. Друга такава много важна причина е връзката между медии и политика, което довежда до категории като независимост и безпристрастност на медиите, ако говорим за печатни издания на издателите съответно. Разбира се, че има такава връзка. По някакъв начин, въпреки че формално не е обявено, ние се намираме в предизборна обстановка. Една дълга предизборна обстановка и като че ли навлизаме от предизборна обстановка в предизборна обстановка. И няма как натискът да не се чувства. Въпросът е как реагират медиите.
Водещ: Удачно ли е да поставим заглавие „Бой с цитати”?
Нели Огнянова: Зависи от културата на медиите, но що се отнася до България – по-скоро да. По-скоро започна вече напрежението, свързано с печелене на позициите в навечерието на изборите.
Водещ: Какво да очакваме? Останете с нас, продължаваме след малко. Има ли място за публицистика в медиите? Продължаваме да разсъждаваме по този сложен въпрос. Нека обаче сега да опитаме да направим една съпоставка. Доцент Спасов, какво е съотношението между цитати на политици и коментари в българските медии?
Орлин Спасов: Ами вижте, по принцип това, което…
Водещ: Кое е здравословното?
Орлин Спасов: Това, което се отчита разбира се, е възходът на цитата и упадъкът на коментара. Въобще това, което наричаме публицистика постоянно намалява през последните години най-вече за сметка на интервюто. Има бум на интервюта. Просто почти във всички медии това е един жанр, който доминира, който е лесен за правене. Който е сравнително евтин.
Асен Григоров: Безотговорен.
Орлин Спасов: Да, често безотговорен, но често и услужлив, защото в хода на едно интервю можеш по-скоро да спестиш критика много лесно и да дадеш възможност пък на интервюирания да изрази често без критичен контрол позиции, които той иска. Но така или иначе като говорим за този упадък на публицистичните жанрове, аз искам да се върна към това, което професор Огнянова преди малко започна като една насока на нашия разговор – за това дали тези публицистични форми, разследваща журналистика и т.н. имат място и на комерсиален терен, в комерсиалните медии. И струва ми се, че все пак в българското общество има глад за подобна журналистика и ясна индикация за това е интересът, който съществува към различни публицистични форми в търговските медии. Проблемът обаче според мен е свързан с характера на тази публицистика тогава, когато тя е поставена на един чисто търговски терен. Какво се случва? Тя продължава да съществува, има я, но тези форми стават много близки като пакетиране, като предлагане до шоуто, до развлечението. Не случайно…
Водещ: Сатирично забавния стил.

Орлин Спасов: Да, първо сатирично забавния, но има неща, които са по-евтини, по-бързи за правене. Като скрити камери, различни постановки и т.н. но за това сатирично забавно, което Вие казахте, е много важно. То примерно може да се види във формата „Господари на ефира”, където имаме опит за разследване, но виждаме как тези неща, макар и често полезни и интересни в ефектите си и критично ориентирани, но в крайна сметка заобикалят най-големите теми. Те остават свързани с едни по-лесни теми, по-безопасни теми, докато виждаме, че ако погледнем по-широко, българската журналистика има, даже бихме могли да направим такава класация на топ 10 на темите табута, на големите теми табута, които практически журналистическите разследвания директно подминават. Така че комерсиалните търговски медии се ориентират към един такъв вид псевдоразследвания или по-леки разследвания, които заобикалят тези големи теми, но така или иначе ги има и това подсказва, че такъв глад в публиката за публицистика, за сериозни и критично ориентирани предавания е на лице. Но защо въобще се стигна до тази ситуация на криза на публицистиката? В крайна сметка мисля, че може да се превърти лентата назад и да се опитаме да си отговорим на този въпрос. Струва ми се, че голям принос в този упадък изиграха сутрешните предавания на телевизиите.
Водещ: Когато телевизиите започнаха да се правят на радио.
Орлин Спасов: Точно така. Когато те започнаха да се правят на радио, но често на лошо радио, защото това прехвърляне на коментари, свързани с политика от традиционните места, където те бяха по-рано, където беше публицистиката, тя беше ситуирана във вечерните пояси, знаете. Изведнъж обаче там се настаниха сериали, разни други неща, свързани по-скоро със забавления. И за да не изчезне публицистиката, тя беше така да се каже тематично прехвърлена в сутрешните пояси.
Водещ: На нея и беше дадена възможността да открива новини, но не и да даде отговор на въпроса защо има новина.
Орлин Спасов: Да, беше и дадена възможността тя да оцелее в едни големи кавички в сутрешните блокове, но там, струва ми се, че практически публицистика не се прави, защото това, което виждаме е info time, виждаме как водещите по-скоро…
Асен Григоров: Аз не смятам, че голяма беля, дето се премести на времето от вечерните пояси в сутрешните, защото пак е въпрос на телевизионно програмиране, технологии и т.н. Но сутрин много по-лесно е да влезеш в къщата на някого, практически е пленено – всеки си е в къщи.
Орлин Спасов: Аз не казах, че самото местене е лошо. А въпросът е какъв тип журналистика се случва сутрин.
Асен Григоров: А какъв тип журналистика е друго и то изобщо едната част от разговора, понеже аз още не мога да се ориентирам около какво центрираме разговора тук, но едната част от разговора е това – ако има качествени журналисти, има качествена публицистика. Той започна от това, че в момента по една или друга причина по екраните се броят на пръсти, както казахме на едната ръка, качествените журналисти. Дори сатирично, как го нарекохте?
Водещ: Забавен стил.
Асен Григоров: Забавен формат или стил – прекрасно може да се прави добра или качествена журналистика в сатирично…
Водещ: Но не е само това…
Асен Григоров: Зависи от това кои са му продуцентите, кои са му редакторите и кои са му водещите именно на това предаване. В края на краищата до там опират нещата. Иначе интерес, нали това, което Нели преди малко го отвори като тема – има ли интерес и няма интерес – има интерес, защото ако нямаше интерес, всичките външни продукции, които в момента работят в големите търговски телевизии – в Нова и в БТВ, само с политика се занимават. Ако им погледнете съдържанието – те така мислят. Обаче дори цялото им забавление минава през политиката. Те могат да се опитват да я гледат от някаква жълта или подобна страна, но там им е базираното ядрото на това, чрез което те смятат, че ще привлекат зрителския интерес. Така че има интерес. Въпросът е, че от една страна това, което беше публицистиката в момента е практически приватизирано. Т.е. редакционният контрол е извън големите медии, в случая за БНТ не говорим, защото тя е под други регулации. Но редакционният контрол практически на Нова и БТВ, имаше на скоро случай доста емблематичен с „Шоуто на Слави”, когато той обяви кой е неговият кандидат президент. И вече външните продуценти наемат на тези позиции продуценти, редактори, водещи хора, които нямат история, background в нашия бизнес. Т.е. те не знаят как да търсят информация, как да я обработват, как да боравят с нея, как да я проверяват – кое е достоверно, кое не е достоверно. И знаят, не знаят – крайният резултат е, че много не ги интересува и това от своя страна до голяма степен прави този тип публицистика да олеква много и никой да не я приема на сериозно. Ето така се завърта един голям кръг, от който много трудно ще се излезе ми се струва.
Водещ: Професор Огнянова, ако имаше политическа воля за създаване на един медиен закон, който да е по европейски рамки, смятате ли, че съдбата на публицистиката днес щеше да е различна?
Нели Огнянова: Винаги имаме декларирана политическа воля. Няма никакво съмнение. Не помня някога миг, в който да е нямало политическа воля за създаване на един медиен закон с европейски рамки. В момента има същата декларирана воля. Поемам разговора така, както Асен го започна. Той всъщност разграничи отговорността на медиите, когато говорим за съдбата на аналитичните и коментарни предавания, има отговорната журналистика – от отговорността на хората в медиите. Това са две различни теми и те еднакво ни интересуват, еднакво ни интересува, ако е търговска медия да речем какво е нейното отношение към този сегмент и еднакво ни интересува дали хората, които са там имат съответното отношение да правят отговорна, сериозна, качествена и т.н. журналистика. Много е интересен процесът или ако можем да говорим за тенденция, която се очерта. Има ли такава тенденция в търговските медии действително въпроси, свързани с политика, да се изместват към външни продукции? Има такива примери. С кандидат президентите – вече виждаме, че се създава една такава практика. Тяхното представяне да минава през външни продукции. Можем ли да произведем някакво обяснение? Може би самата медия иска да се дистанцира от носенето на отговорност, но нямаме никакво съмнение, че по закон винаги медията носи отговорност дори когато става въпрос за външни продукции, дори когато става дума да речем за рекламни клипове, които не са произведени от самата медия.
Водещ: Може би обаче това поведение е по-здравословно за самите медии.
Нели Огнянова: Можем да разсъждаваме в тази посока – защо с новата дума за някои политици „outsourcer”, защо този тип съдържание се “outsource”-ват към външни продукции? А може би това води към необходимостта от едно друго разграничаване – кога говорим за журналистика и кога медиите работят като PR агенции? И дали не е по-лесно с помощна на външни продукции да поставим въпроса без да даваме отговор? Една медия, която иначе може да претендира, да се държи като независима, именно чрез външните продукции да работи, да функционира и като PR агенция и само хората, които са вътре да могат да проверят дали това е действително така. И ако минем към конкретните хора, имаше един мит дълго време, че самите медии могат да са лоши, могат да са пристрастни, могат да са пропартийни, но за това пък журналистите, които работят там по начало са честни, по начало искат да са безпристрастни, по начало отговарят на стандартите на професията. Тази година дойдоха три големи доклада, които някак си подкопават този мит. Той ерозира и се оказва, че в България положението не е такова. Говоря за докладите на Държавния департамент на Щатите, на Freedom house и на „Репортери без граница”, в които има абсолютно директни твърдения за това, че в България има поръчкова журналистика, за това, че журналистите могат да бъдат купувани, което си е проблем.
Водещ: Всъщност един от най-изразителните примери в тази посока беше като че ли анализът как за една нощ една медия може да подмени своето съдържание и своите пристрастия към един или друг журналист, политик, доц. Спасов, мисля, че това беше също едно от важните послания на анализите, които правехте на предишните избори?
Орлин Спасов: Да, точно така, ние установихме това тревожно явление, ветропоказателно, можем да го наречем, когато със смяната на вятъра веднага се смени и политическата ориентация на цяла една група…
Водещ: За да го обясним по-безболезнено, вие правите едни облаци от думите, които най-често се употребяват или политиците, които най-често имат възможността да се изказват в медиите. Та по отношение на Бойко Борисов облакът беше, как да кажа…
Орлин Спасов: Розов… Вижте, нашият подход е малко особен. Той се опитва да определи какво е отношението на медиите към основните политически фигури и партии в страната не чрез инструментите на някакво разследване за това какви практически са тези отношения, защото ние нямаме как това да го направим, нямаме този ресурс. Ние действаме по метода на анализ на изхода, така да се каже, следим съдържанието на медиите, виждаме какво те публикуват и чрез анализа на това съдържание реконструираме, така да се каже отношението на тези медии към едни или други политически субекти. Така че по отношение на Бойко Борисов наистина имаше мощно преобръщане на конюнктурата веднага след изборите от 99-а година. Но това ние много пъти сме го коментирали. Специално по отношение на една голяма групировка българска медийна, която по най-конюнктурен начин всъщност се държи през цялото време и продължава да се държи така. Все още наблюдаваме това. Но и последните ни данни показват, че вече в навечерието на изборите Борисов продължава да се радва на едно много силно подчертано изразено положително отношение в медиите, които анализираме, макар че отчитаме и нарастването на известна критичност към неговите действия, но все пак цялостно отношението към него остава в зоната на позитивното и на неутралното. Почти няма медии, които да са силно и систематично критични към фигурата на премиерна. Иначе по отношение на две политически фигури, може би това ще бъде интересно, се наблюдава малко по-сериозна промяна през последните месеци. Това е отношението на медиите, които (…) към Цветан Цветанов, защото тук виждаме едно много добре изразено движение от преобладаващо положително отношение към преобладаващо негативно отношение, специално във вестници като „Труд”, „24 часа”, „Новинар” и др. Като дори при тези медии, при които отношението към Цветанов беше положително, като да кажем „Стандарт”, имаме известно охлаждане, макар че въпреки това по-скоро подкрепящо остава отношението и на такива медии. Единствено групата около Ирена Кръстева си запазва постоянно положителното отношение към Цветанов, такова каквото е отношението и към премиера, и към ГЕРБ като цяло. И другата фигура, която търпи промяна на отношението на медиите към нея, това е президентът Първанов, който от едно преобладаващо положително отношение, на което се радваше дълго време, сега като че ли…
Асен Григоров: И сега се радва…
Орлин Спасов: …махалото отиде в другия край, просто почти диаметрално се промени отношението в издания като „24 часа”, „Труд”, „Сега”, „Новинар”, „Стандарт” и др., които ние наблюдаваме. Така че това са двете най-интересни динамики. Те разбира се са свързани и с наближаващите избори. Но интересно е, че докато отношението към Борисов продължава да бъде подчертано положително, то отношението към правителството и към политическа партия ГЕРБ по-скоро е отрицателно, в зоната на критичността са отношенията на медиите към тези две институции – правителството и партия ГЕРБ, като отново само Нова българска медийна група запазва изцяло положителния регистър на коментарите си по отношение на правителството на ГЕРБ.
Асен Григоров: Между другото никой не пази журналистите, сега изведнъж си дадох сметка като ви слушах за обръщането примерно в рамките на „24 часа” от един вестник на друг. Значи тези хора, които вчера са писали, че политикът Х, защото няма значение за кой политик става дума, е мутра, тиква и т.н,., значи този същият журналист на другия ден вече трябва да напише, че е много такъв хубав човек, политик и т.н.
Водещ: Спечелил е народната любов.
Асен Григоров: Е, т.е. има два възможни отговора. Че този журналист вчера и днеска, или вчера е бил неискрен, или днеска е неискрен.
Водещ: Или някой го е…
Асен Григоров: Някой го е принудил, но и в двата случая изводите са, т.е. или на журналиста не му дреме каква ще напише, чака там да си получи фиша за заплатата, което е ужасно, или този журналист е бил натиснат да преглътне тази промяна. И кой пази журналистите от това нещо – никой. В смисъл, начинът, по който е структурирана, тук вече съвсем друга тема се отварян, но просто темите са много, начинът, по който е структурирана собствеността върху основните медии в България води до това нещо.
Водещ: Което значи, че отговорът на въпроса кой говори все още го няма.
Асен Григоров: Има го, сега…
Водещ: Относително обаче…
Асен Григоров: Между публичното говорене и частното говорене има разлика. Ако ние тука тримата, четиримата, извинявай, дори излезем след предаването в студиото, няма какво да си говорим, ние знаем кой говори, от коя медия кой говори. Но някак си неудобно е да го съобщим на аудиторията. Което е част също от проблема.
Нели Огнянова: Друга част от проблема е не че е неудобно, а когато се каже, че е недоказано, т.е. нямаме възможност да представим всички доказателства като пред съд ще се случи както вече се е случвало, засегнатото лице ще има възможност да се защити в съда. Но преди да продължим, искам да кажа нещо друго. Ние разбира се не обобщаваме. И ако ние кажем, има журналисти, които могат да се купуват, от това не следва, че журналистиката като цяло…да. Това трябва изрично да бъде казано. И ако има медии, които са проправителствени, или пропартийни, или прокорпоративни, не можем да направим извода, че медиите са такива. Т.е. винаги трябва конкретно да се вглеждаме в едно или друго поведение. Журналистите са много важен фактор в цялата тема за бъдещето на журналистиката. Кой пази журналистите? Тук всъщност на мене ми се струва, че правото не е толкова много силно със своите инструменти, но така или иначе можем да разсъждаваме по две линии. Едната линия е, ако журналистът наистина има качества, има желание, има достатъчно интелигентност, медията му разрешава, и той иска да тръгне в една посока към разследване на значими случаи, трябва да има средства той да бъде насърчаван, подпомаган, защитаван. Защото естествено, особено ако е разследва нещо, всяко разследване е сблъсък. Това се вижда ежедневно. От друга страна, ако има симптоматика вътре в една медия, че може да се случи журналистът да се възползва от възможността да громи или пък напротив, да прави PR, първият, който трябва да реагира е редакционната колегия. Т.е. става дума за жизнеността на стандартите вътре в самата колегия. И струва ми се, че в това отношение също има известен упадък.
Водещ: То има тишина според мен.
Нели Огнянова: Или тишина, може би поради кризата, може би поради това, че пазарът се консолидира, пазарът на труда за журналистите не е така положителен, както е бил други години, струва ми се, че журналистите са в много тежко положение също.
Водещ: Възможен ли е Уотъргейт у нас и възможен ли е Лари Кинг у нас?
Орлин Спасов: Ами да се надяваме, че е възможно, но разбира се, трябва да има цялостна среда, много добре развита, със защита на журналисти, с качествена журналистика, за да могат тези феномени да бъдат възможни. И докато ги нямаме, така те не че не може да се появят, но ще бъде случайност по-скоро, няма да бъде част от една систематичност, която да произвежда такъв тип журналистика.
Водещ: …псевдоразследване, както го наричате?
Орлин Спасов: Дали е трайно?
Водещ: Да.
Орлин Спасов: Ами струва ми се, че е абсолютно трайно, за съжаление, тъй като…
Асен Григоров: …удобно се оказва за всички участници…
Орлин Спасов: Което е аспект и на псевдожурналистиката, ако щете…
Водещ: И се доближава на по-малко от една ръка разстояние до PR-а.
Асен Григоров: Иначе за Лари Кинг да кажа, две предавания има в момента по българския ефир, които се конкурират с Лари Кинг. Едното му е откраднало фона на студиото и масата и столовете, а другият му е откраднал тирантите. Сега да не ги споменавам, но пуснете си телевизора събота и неделя и ще видите…
Водещ: Да де ама то с реквизит не става тази работа, по друг начин може би става.
Асен Григоров: Аз го намирам за комично, но това е факт. В смисъл, фонът на едното предаване е 80% да кажем взет от този на Лари Кинг, и масата и столчетата с една особена форма, а другото пък има едни тиранти.
Орлин Спасов: Настина само с дизайн в студиото и с аксесоари няма да стане добрата журналистика.
Асен Григоров: То това е наистина проблемът, много ментета, и понеже няма критерий, от една страна, няма истинска конкуренция, от друга, и ментетата започват някак си да стават норма.
Водещ: Официонали, официални, стават официози. Доколко един обществен фон, който да стимулира журналистите, би могъл да поправи нещата и кои са последните промени, внесени в Закона за радиото и телевизията, който пък експертите наричат пачуърк?
И за да стане ясно доколко публицистиката и нейното място в медиите днес има някаква връзка с парите, най-лесният начин да отговорим на този въпрос като че ли е като погледнем към поредните промени в закона за радиото и телевизията, за които вече стана ясно, какво идват да ни кажат тези промени, проф. Огнянова?
Нели Огнянова: Това е един възел от въпроси, щастливи няма. По тази тема щастливи няма, защото трябва да се намери някакъв баланс. Винаги участниците имат различни интереси, каквито и да са промените, на част от участниците на пазара се струва, че те са в полза на останалите и обратно. Тези промени са внесени, ако трябва генерално да се определят, са внесени от гл.т. на обществените медии и като че ли по-скоро от гл.т. на БНТ все пак, защото едната част от тях се отнасят само до БНТ. Става въпрос за отстраняване на някои ограничения пред търговското слово в обществените медии. Поначало да си спомним, има европейски ограничения колко реклама и търговско слово да има в обществената телевизия. Българският закон е внесъл много силни ограничения за обществената телевизия и малко по-слаби за общественото радио. От години, откакто съществува законът, е известен стремежът на БНТ да отстрани тези ограничения, или поне да ги смекчи. Това желание на БНТ винаги е срещало много мощен отпор от страна на търговския сектор. Неговият аргумент е аргументът на търговския сектор, обществените медии получават бюджет, и това им е достатъчно. Не само че не трябва да се либерализира режимът на рекламата, а дори ако може БНТ и БНР не трябва да имат реклама. И това обсъждане с различен успех върви през годините. В момента се прави една крачка в посока към интереса на БНТ и нейните зрители и радиото. Първото, което се прави е, че ограничението за праймтайм отпада, което означава, че повече реклама може да съществува в т.нар. праймтайм на БНТ. Има някакви изчисления в мотивите за какъв обем новопривлечена реклама става дума, не всички са съгласни, но такъв ефект ще има. Второто изменение е свързано с допускането на т.нар. позициониране на продукти в програми на БНТ и БНР, като за радиото въпросът е доста теоретичен. Аз самата съм се опитвала да описвам какво би представлявала една продуктова реклама в радиопрограма…
Водещ: Звук на отваряне на безалкохолно…
Нели Огнянова: Точно така, прекрасен пример – звук от отваряне на безалкохолно например, но все пак някои трябва да уточнява дали става дума за бира и каква. Или пък безалкохолно от какъв вид.
Орлин Спасов: Сега във Франция този дебат да не се споменава Фейсбук и Туитър.
Нели Огнянова: Да, името на марката. Та в тази посока има либерализация. И третото изменение, което е в тези програми е свързано с разпространението на програмите извън България. Всъщност в тази посока измененията предвиждат две неща, защото те са още изменения, минали са само през медийна комисия, проект. Две неща. Първото е, че се въвежда технологично неутрален принцип, т.е. освен чрез спътник програмите на БНТ и БНР мога да се разпространяват чрез всяка среда. И второто изменение е, че изрично се записва, че за това се плаща със средства от бюджета. Струва ми се, че по подразбиране това и сега е било така, без да съм сигурна, но няма как да бъде иначе. А сега вече тези средства ще се разпрострат и върху разпространението, каквото и да е то, не само чрез спътник. Когато говорим за пари, непременно трябва да споменем нещо, което посветената аудитория знае, а пък останалата не се интересува от това, и това е, че в закона има предвиден фонд радио и телевизия, който никога не проработи, защото първоначално беше предвидено таксите да бъдат заедно със сметките за електроенергия…
Водещ: После с водомера…
Нели Огнянова: А след това настъпи в България приватизация на електроразпределителните дружества и оказа се, че временните решения временно държавната субсидия да продължава да финансира БНТ и БНР се оказаха много трайни и до ден-днешен това трайно решение – финансиране през бюджет. За това време обаче, за тези 11-12 години дори държавите, които бяха предвидили такси, постепенно започнаха да се отказват от тях, защото таксите са на трайно устройство, а преди години се знаеше, че крайното устройство е телевизор, а вече не се знае какво е крайно устройство, всичко е дисплей. Затова финансирането през бюджета е едно устойчиво решение, но въпросът е, първо, има ли държавата достатъчни възможности, за да има достатъчен бюджет в този фонд, и вторият въпрос е принципите и критериите, по които средствата в този фонд се разпределят. Това, което трябва да кажем е идеята напоследък този фонд, също така спорна от гл.т. на това, че има различни интереси, този фонд да бъде отворен и към качествени, аналитично-коментарни предавания в търговските оператори. Това е стара идея. Така е заложена идеята и в закона, и не се изпълнява. Смята се, че пред тази идея има бъдеще. Нещо повече, печатните издания имат идея по подобен начин да се създаде една специална програма в национален фонд „Култура”, където отново на базата на специално определени критерии да се финансират качествените издания в обществен интерес.
Водещ: Вече оттук следва въпросът, при положение че в обществените медии има наистина въведени строги правила и регламенти, така щото да не се стига до откровен политически PR, това не се случва в търговските медии. Как гледате на откровения политически PR, който се случва в момента и за който твърде малко се говори като че ли?
Асен Григоров: С цялото съзнание, че не съм юрист и трудно ми е да формулирам точно какво трябва да се случи и как трябва да се случи, аз смятам, че законът, бъдещият закон или чрез поправка трябва да пази интереса на зрителя. Интересът на зрителя, когато той гледа политическо или публицистично предаване е това да има ясна идентификация кой говори, какви проблеми дискутира, колко е искрен този човек и т.н. Това може да стане, ми се струва, единствено чрез регулация в закона, така че търговските оператори да носят цялата редакционна отговорност за публицистичното съдържание, и според мен няма никаква логика външните продукции да имат право да се занимават с политика. Нито доври и продукционна логика и производствена логика няма една телевизия да аутсорсне, така да се каже, политическите си предавания на външен продуцент. Тъй каъто те не са скъпи като инвестиция, това не са някакви големи шоуто, в които се изискват сцени, студиа, осветление и многобройни камери, ефекти и т.н. Производството на публицистиката е доста по-просто, така да кажем, и в този смисъл според мен просто законът трябва ясно да вмени отговорност на търговските оператори да произвеждат собствените си публицистични предавания.
Водещ: Може ли да има обективност при разпределение на средствата от един такъв фонд?
Асен Григоров: Извинявай, само още една дума като аргумент, и тя е публицистичните предавания те какво са, те са следствие на новините. Ако една телевизия произвежда новините и в края на краищата, слава богу, новините не са джиросани на външни продуценти, май, законът го забранява…
Водещ: Забранява го, да, категорично.
Асен Григоров: Всеки коментар е следствие на някаква новина. Ако телевизията Х произвежда новините си, редно е да произведе някак си и да носи отговорността и за коментарите и анализите, които следват тази новина.
Орлин Спасов: Ами вижте, пак наистина опираме до един сложен въпрос, който не може бързо да получи разрешение. Това е част от един дебат, който върви не само в България. Вижте и примерно непрестанните критики на Мърдок към…
Водещ: Защо обаче в България вяло върви, защо гражданското общество в Италия, в Унгария някак си каза думата, а тук се водят един вид твърде бутикови теми?
Орлин Спасов: Така е, така е, но все пак има гражданско общество в България, нека не бъдем така крайни в оценките, има известна чувствителност. Но да кажа за този обществен фонд, трябва да си довърша мисълта си и за този спор между Рупърт Мърдок и Би Би Си. Знаете, че Мърдок, всъщност Би Би Си му е централният враг, така да се каже, и той непрекъснато обвинява всъщност Би Би Си като институция за това, че ползвайки определени привилегии, идващи от нейния статут, всъщност Би Би Си е извадена от конкурентната среда, в която са принудени да съществуват частните медии. И струва ми се, че бъдещият закон трябва да намери този много труден баланс, това е част от отговора ми за този обществен фонд, трябва да намери този много труден баланс едновременно да гарантира стабилност, устойчивост и независимост на обществените медии и същевременно да не ги изважда от тази конкурентна среда, защото това няма да бъде много здравословно за тях.
Водещ: Доколко обаче този пример е реален и у нас, независимо че не става дума за Рупърт Мърдок, а за друг.
Орлин Спасов: Ами как да кажа, аз не мисля, че тук случаят е еквивалентен на Би Би Си, защото ето, това, което каза и проф. Огнянова…
Водещ: Както и случаят с Мърдок не е еквивалент…
Орлин Спасов: Да, макар че той присъстваше тук и видяхме какво представлява „Нюз корп” и в България, макар и… Да, и все още присъства разбира се. Но във всеки случай това, което виждаме с тези идеи БНТ и БНР да имат повече реклама, лично моето мнение е, че това е нож с две остриета. Има много опасности пред този процес, защото фактически се случва едно плавно, незабележимо приватизиране полека-лека на обществените медии, първо през разширяване на обхвата на рекламата и после през тези външни продукции, които и при тях много често навлизат, не само в търговските медии. И затова аз съм раздвоен в отношението си към този обществен фонд. Разбира се, смятам, че той по принцип е нещо добро. Какво лошо има в това да има едни пари, които на някакъв конкурсен принцип да се разпределят за насърчаване на качествена журналистика…
Водещ: Ами може би, ако правилата са еднакви и за търговските, и за обществените медии.
Орлин Спасов: Да… обаче предвидено е той да обслужва и обществените, и търговските медии и двете да могат да го ползват като източник, разбира се, чудесно е. Но аз се безпокоя от самия факт, че ние тръгваме към едно такова политическо решение, което в крайна сметка извежда журналистиката вън от медиите. Качествената журналистика започва да разчита не на самите медии, където тя би трябвало да се прави, а на някакви външни донори, което за мене само по себе си е проблем, не че такъв фонд би свършил лоша работа. но мисля, че когато НПО, например започнат да плащат за разследваща журналистика, затова защото тя не може да се направи добре в медиите, когато планираме да правим някакви фондове, които ще насърчават дейности, които по подразбиране би трябвало да се насърчават от самите медии, ние вече имаме тежък проблем. Самият факт, че ние обсъждаме създаването на този…
Водещ: Какво е решението на този проблем? Обществено говорене, говорене сред медийните среди, или декларирано политическо желание да бъде решен?
Орлин Спасов: Разбира се трябва тука един много широк дебат да се стартира какво да се прави, с широко участие
Асен Григоров: Трябва да се обучават журналисти. …частните търговски оператори, големите, който е свързан и с въпросните външни продукции, е, че имайки отвънка хора, които се преструват, че произвеждат политическа публицистика и предавания, няма никакъв стимул за хората вътре от самите нюзрумове на телевизиите да работят, да се развиват…
Водещ: Важно е да се знае безспорно, че да се снишим не е реплика от песен на „Ъпсурт”, а една друга реплика. Хубав следобед!