PRESS.dir.bg I 17.07.2012

София, България – 17 юли 2012 г. – Ardency Consulting, водеща българска консултантска компания в сферата на корпоративни комуникации и връзки с медиите, обяви, че е победител на наградите Golden World Awards 2012 на Международната асоциация за връзки с обществеността (IPRA) в категорията “Технологии”. Ardency Consulting е единствената българска компания в историята на наградите с отличие в тази категория.

В Хелзинки, Финландия жури от 60 международни професионалисти в областта на корпоративните комуникации от над 40 страни, отличи Ardency Consulting за работата на компанията по проекта за управление на комуникациите при сливането на Atos Origin и Siemens IT Solutions and Services в България. За този проект Ardency Consulting беше номинарана за финалист в две категории – „Технологии” и „Корпоративни комуникации”.

Проектът за сливането на Atos и Siemens се отличава със сложността и кратките срокове на изпълнение, както и с разнообразието от използвани комуникационни тактики. Веднага след деня на обявяване на сливането, който бе проведен едновременно в около 40 страни, регионалното ръководство на Atos определи кампанията в България за най-успешния проект по управление на комуникациите.

За Ardency Consulting
Ardency Consulting е консултантска компания за пълно обслужване в областта на маркетинг и PR комуникациите, която предлага на публични и бизнес организации развитие и реализиране на комуникационни стратегии.
Ardency Consulting е водеща българска PR агенция, която предоставя връзки с медии, корпоративни комуникации и маркетинг консултиране на международни и български лидери като Oracle, Българска Фондова Борса, Atos, Quintiles и много други бизнес организации.

За Golden World Awards
Създадени през 1990 г. и раздавани всяка година, GWA са едни от най-престижните награди в областта на PR комуникациите. Съдийският панел се състои от над 60 професионалисти от 40 страни. Конкурса, провеждан от IPRA (Международната асоциация за връзки с обществеността) е отворен за регионални, национални или международни PR програми, проведени или завършени в изминалите 12 месеца.

Оригинална публикация 

seamediagroup.com I 17.07.2012

Водещ: В края на този телевизионен сезон традиционно в „Горещо” ще направим анализ на целия телевизионен сезон от септември до днес с един нов за нашето студио гост Георги Наделчев. Казвам ти добре дошъл! Досега бяхме правили такъв анализ, такава поредица с проф. Вучков и, лека й пръст, Васа Ганчева. Сега моите колеги казаха, че в момента ти пишеш най-точните анализи, и то в най-четения вестник в България. Ти си телевизионен анализатор на всичко, което се случва в последните месеци. Още веднъж добре дошъл на Георги Неделчев в студиото на „Горещо”!
Георги Неделчев: Имаше много дразнещи моменти в много сериали. За Елена Петрова мога да кажа, че нито една зрителка никога не се е идентифицирала с нейната героиня. Аз се басирам, че няма нито една жена в България, която да прилича на тази героиня дори с една своя клетка. За Ники Кънчев пък какво да кажем? Водещ от такъв мащаб, с такава ерудиция ти не може да го използваш за предаване до ходи да показва епилация и там какво беше и да кима с глава. Този сериал „Ракия сънрайз”, това е един от най-големите провали на този сезон, ако трябва пак да се върнем към обобщение на сезона. Друг голям провал, ако трябва да оставим вече Слави Трифонов на мира, е шоуто „Кастинг” по БНТ. Има едно усещане, че в Нова телевизия не са единни звездите помежду си, и това на хората не прави добро впечатление. 
Водещ: Може би в началото ще направя една такава скоба за нашите зрители. С какво друго си познат? Дълги години беше човекът, който прави мъжката библия в България, и човекът, който така е наричан – създателят на Николета Лозанова. Как дойде това приятелство с Николета, преди да почнем за телевизионния сезон?
Георги Неделчев: Е, как да е дошло, а съм се сприятелявал с повечето от моделите, с които съм работил. Не ми е било толкова трудно, тъй като не са много хората, които познават достатъчно добре женската душа и женската психика и някак си тази роля не ми е била изненадваща. Не смятам, че е някакъв особен повод за гордост, надявам се не е това основната тема, за която си ме поканила, въпреки че нямам никакви притеснения да говоря и за нея. 
Водещ: Какво момиче беше Николета? Ето, виждахме наскоро ваши снимки от началото на нейната кариера, доста дръзко, нахакано русо младо момиче. Как дойде тя от Пловдив?
Георги Неделчев: Нахакано не. Много скромна и дори направо срамежлива, колкото и да не се вярва на много хора. Примерно това, което мога да кажа за Николета е, че тя винаги се подценява от гл.т. на това колко пари трябва да получи за един рекламен договор. И може би тя ще ми се разсърди, че го казвам това нещо, но е факт. Тя ме пита, колко да им поискам за еди-каква си реклама? Аз казвам някаква сума и тя казва, боже, не е ли много? Значи това само може да ти говори какво скромно момиче е.
Водещ: Аз ще те питам нещо лично, не знам дали ще ми кажеш истината. Аз ще ти кажа моето усещане какво е. Че лично ти посъветва Николета как да върже Валери.
Георги Неделчев: Не. 
Водещ: Защото когато тя разбира, че е бременна, тя се връща в България, изключва си телефона за една седмица. Валери се чуди нонстоп, той тогава не е искал да предлага брак…
Георги Неделчев: Глупости.
Водещ: Защото впоследствие при едно негово интервю той самият разкрива, че тя е била в България и той по негов приятел праща годежния пръстен, този приятел дава пръстена и той по телефона й предлага брак. Защо тя е била тука толкова време в България без него…
Георги Неделчев: Абе как, те бяха неразделни, моля ти се. Това е някаква интрига. Той е страшно влюбен в нея. Те са неразделни. Тя за разлика от Алисия си стои при него. Ходи на тренировки, взима го с колата, връща го. Това, което може би Алисия е правела, да си стои при мъжа, при бащата на детето си, той едва ли е щял да има възможност да помисли за някоя друга жена, въпреки че и това е под въпрос, младо момче, какво може да се очаква от един мъж..?
Водещ: Аз съм съгласна с тебе, че ако Алисия е била при него, а не в България да прави фолк песни…
Георги Неделчев: Ти не може да ски правиш кариерата и да си всяка вечер по клубовете и между масите и да искаш мъжът ти да ти е верен…
Водещ: И то един от най-търсените мъже.
Георги Неделчев: Направо, да…
Водещ: Те му се хвърлят отгоре. 
Георги Неделчев: Аз бях свидетел, понеже съм се занимавал с много модели покрай работата си, колко момичета казваха, жалко за Валери, толкова рано Алисия се обвърза с него, да не му се порадват момичетата, казваха те. защо говорим само за това?
Водещ: Дай точно така да започнем, кое е най-успешното предаване за тебе за този сезон телевизионен от септември досега?
Георги Неделчев: Най-успешно какво визираме, рейтинг или качество на продукцията, независимо от това дали е постигнала рейтинг?
Водещ: И по двата показателя да коментираме. 
Георги Неделчев: Ако говорим за рейтинг…
Водещ: Турските сериали. 
Георги Неделчев: Да. Турските сериали, първо, не са нещо, което аз ще седна да критикувам като нещо ужасно, което се случва. Българинът не е чак толкова глупав да гледа нещо, което няма никакво качества, само защото някой му го натрапва. Хубави сериали турски е имало и по Би Ти Ви и по Нова телевизия, даже мисля, че по Нова телевизия са по-добри тези, които са вървели. Сега, истината е, че Би Ти Ви имат по-добър маркетинг. Там каквото и да се пусне в праймтайма поради това, че машината по някакъв начин е смазана, завъртяна по правилен начин, то се гледа от много хора. За много хора аз съм се убедил, значи аз също съм се опитвал да поставям под съмнение тези рейтинги на пийпълметрията, които се публикуват, дали няма някаква манипулация в тях…
Водещ: Както всички говорят.
Георги Неделчев: Както всички говорят, но истината е, че за хората вече е автоматизирано да си включват телевизорите на тази програма, дори и когато това, което се върти по нея не винаги има тази стойност, която може да има едно предаване по друга телевизия. Така че да, турските сериали си продължават…
Водещ: Да държат първо място.
Георги Неделчев: Да държат първо място в рейтингите и има защо. Те са добре направени, това е една школа, която ние само можем да се учим от нея. 
Водещ: Но факт е, че пък тази година много български сериали имаха успех. 
Георги Неделчев: Да, много хубави. Аз съм бил доста критичен към почти всички от тях, но истината е, че финалите, финалните няколко епизода на всеки от сериалите показаха много голямо израстване и на самите сценаристи, които са били най-атакуваните поне от мене в моите коментари. Смятам, че вече се заформя една школа и на сценаристи, която е най-дефицитната професия все още в България. И след още една-две години вече няма да има дразнещи диалози така, както имаше много, така, дразнещи моменти в много сериали. Самият кастинг на актьорите, подборът на актьорите вече ще става все по-добър. Нормално е било в първите сериали да се стигне до някои разочарования, да си очаквал, че някой актьор ще се представи по-добре…
Водещ: Може би защото в началото взимаха само утвърдени стари имена, които сме ги гледали, гледали…
Георги Неделчев: Не само…
Водещ: А сега заложиха дори на манекенки, на певици…
Георги Неделчев: Да, и които се справиха добре. Значи ако говорим, примерно Елена Милянкова от „Под прикритие” или Ива Янкулова в „Отплата”, много добре, Диляна Попова също в „Стъклен дом”, много добре се представиха. За мен разочарование остава играта на Елена Петрова и Калин Врачански в „Стъклен дом”.
Водещ: Защо?
Георги Неделчев: Според мен би могло да се очаква за пет сезона поне да има някакво развитие и да стават малко по-добри. Те до последно продължиха да дразнят публиката с влудяващи сцени помежду си, в които няма капчица реализъм…
Водещ: Може би сценаристите така го правят?
Георги Неделчев: Да, аз започвам да се питам, възможно ли е наистина това да е целта? Но наблюдавайки други техни изяви, по-скоро си мисля, че не…
Водещ: Искаш да кажеш, че са слаби артисти, а не че сценарият е слаб?
Георги Неделчев: Да. Значи, сценаристите каквото и да направят, репликите в техните уста звучат смешно. Да кажем, сценаристите са виновни. Да, ама как на Асен Блатечки нито една реплика не му звучи глупаво в устата, или на Георги Кадурин, или на…
Водещ: Яна.
Георги Неделчев: Юлиян Вергов. За Яна Маринова да не говорим. Такова сливане между актриса и…
Водещ: И то при положение че Яна няма завършено образование НАТФИЗ, била е модел, макар и за малко, въпреки че винаги я представят като манекенката Яна.
Георги Неделчев: Да, подценяват я. 
Водещ: Да, се справи наистина много добре в ролята на кучка. Между другото тази роля винаги я харесват зрителите. 
Георги Неделчев: Да, и същевременно до такава степен нюансирана игра,понякога да я съжаляваш, понякога дори да й симпатизираш, да накараш толкова много зрители да се идентифицират по някакъв начин с теб. Докато за Елена Петрова мога да кажа, че нито една зрителка никога не се е идентифицирала с нейната героиня. Аз се басирам, че няма нито една жена в България, която да прилича на тази героиня дори с една своя клетка. Според мен тази телевизионна критика не се прави някой да си вземе бележка, сценаристът на „Стъклен дом” да се научи как да пише. Това се прави за читателя…
Водещ: …сценаристът те е изрязал на една снимка и хвърля стрелички върху тебе…
Георги Неделчев: Едва ли. Това нещо се прави, за да може читателят на едно издание нещата, които винаги си ги е мислил, но няма подредбата на мисълта и дар словото на един журналист да го формулира по този начин, да му стане хубаво, че някой най-сетне публично в голям тираж или в предаване като твоето, което наистина се гледа, да каже, да, точно така е, най-сетне се намери някой да го каже това за Елена Петрова, или това за Калин Врачански, или това за…
Водещ: Значи ти го правиш за читателите, а не за самите звезди?
Георги Неделчев: Абсолютно. Всеки, който си мисли, че някой журналист, коментатор като мене иска да бъде, той да диктува… Глупава е тази роля, ако въобще някой се е изживял като такъв, поне аз не се изживявам като такъв. Да кажем за „Отплата” на Нова телевизия сериалът. Аз лично много харесах неговото начало. Бях очарован, много позитивен коментар дори бях написал. След това обаче имаше рязка промяна в сюжетната линия и някак си сюжетът доброволно се отказа от тези страхотни персонажи, които създаде в първия епизод. Особено актьора Мариус Донкин и неговия персонаж, аз смятам, че такъв нюансиран злодейски образ, който да има същевременно човешко в него, ти да виждаш и човешките страни на този, този човек трябваше да бъде главна роля, трябваше да няма 15 мин. без него в този сериал. А не да го изоставят моментално и във втората, третата и четвъртата серия почти да не го видим, само и само за да ни занимават със събирането на групата отмъстители. Няма лошо, ти пак я показвай тази група. Да не говорим, че самото отмъщение не беше достатъчно добре мотивирано, защото ние не видяхме достатъчно страданието на главния герой, на шефа на бандата. Нито успяхме да видим в първия епизод как той страда по време на процеса, нито видяхме достатъчно негови страдания в затвора. И оттук нататък отмъщенията, които те извършваха, бяха адски немотивирани и в един момент човек започва да стиска палци на жертвите, които реално са виновни, но тъй като по-добре направени персонажи, ти им симпатизираш, актьорите много добри, тези всичките злодейски образи страхотни актьори, страхотни актьори. Просто там няма слаб актьор в този сериал. Някак си така се загубиха нещата. Трябваше малко по-добре да преценят, че са успели да напипат нещо в първата серия, да не я изоставят, по този начин щяха да държат и по-сериозната публика, по-възрастните хора, нямаше да ги изпуснат, а пък младежката аудитория щяха така или иначе да я привлекат, след като толкова… Орлин Павлов много добър, много добър. Ако не бъде използван оттук нататък редовно като актьор, просто грехота. Всички го харесват и мятам , че има много голям потенциал. Аз винаги съм смятал, че той е много талантлив. 
Водещ: Виж като певец и като телевизионен водещ не успя, но като актьор…
Георги Неделчев: Какво значи не е успял? Да, по ред причини, може би жанрът, в който си беше избрал да пее. Не знам, сложно е. примерно песента, с която „Каффе” отидоха на Евровизия просто не беше за там. Много хубава песен, много хубаво изпълнена, и въобще, колкото пъти съм го гледал и на живо, той е невероятен. Истинско откритие е да имаш… Като водещ също смятам, че беше добър, просто ред други продуцентски недомислици попречиха да бъде оценен достатъчно. Във Вип Денс беше страхотен като жури. Вип Денс и Х фактор, мога да кажа, че са едни от най-добре направените риалити шоута в българския ефир. Това дали са имали достатъчно рейтинг, колкото заслужават, е друг въпрос. По ред причини, за които вече се спрях – маркетинг, навици на публиката. По същото време, по което Вип Денс вървеше в Нова телевизия, имаше конкурентно аналогично шоу по Би Ти Ви. Вип Денс беше много по-добро, с класи във всяко отношение, като сюжет, като реализация, като интрига. За Х фактор просто не виждам кой би могъл да каже една лоша дума. От първия до последния брой на това предаване всичко издържано перфектно, на европейско ниво, с много добри участници, добър кастинг, хубави песни, хубаво жури. Сега, неведоми са просто понякога пътищата зрителски. Но не бива зрителите да бъдат обвинявани, трябва винаги да се мисли какво не е достигнало, за да не стигне до тях. Дали програмация неправилна, дали PR недостатъчен, много са факторите. Но ако трябва да говорим за предавания, които имат качества, независимо от рейтинга, аз Х фактор бих го отличил на първо място, ако говорим за сезона от септември до нова година. 
Водещ: Това е твоят №1?
Георги Неделчев: Не може да се сравнява, и дума не може да става за сравнение с „Гласът на България” или България търси талант. Просто те изглеждат като направени в кварталния гараж от студенти на фона на Х фактор. 
Водещ: А отмина ли времето на тези риалити предавания от типа на „Биг Брадър”, да се търси скандала, воайорското, мислиш ли, че..?
Георги Неделчев: Смятам, че не.
Водещ: Не.
Георги Неделчев: Смятам, че не. Някакъв комплекс за малоценност е това да се влияеш толкова много то коментарите, а то такива винаги ще има и да се съобразяваш с тях и заради това да си гилотинираш най-успешното за мен риалити, което е „Биг Брадър” и „Вип Брадър”. Такива приказки винаги ще има. Не бива да се подценява и конкуренцията и нейните възможности за черен PR. Естествено, че ще има журналисти, които ще бълват змии и гущери срещу нещо такова. Да, естествено и че някой път се прекалява. Беше забравен урокът, че трябва да има все пак и позитивни образи, които хората интуитивно да подкрепят. Но основният проблем дойде от предавания като „Часът на истината”. Там се загуби мярката. И според мен това настрои хората по инерция и срещу „Биг Брадър”, въпреки че според мен сравненията не са… „Биг Брадър” си е едно огледало на нашия живот, изключително поучително предаване. Коментарите, които се правят в студиото са много полезни за хората…
Водещ: Аз знаеш ли какво ще ти кажа за коментарите. Преди аз да участвам в „Биг Брадър” съм ходила на всички коментари на всички сезони, защитавала съм, подкрепяла съм. В момента, в който аз излязох от къщата, аз казах, че повече няма да отида да коментирам други участници.
Георги Неделчев: Защо?
Водещ: Защото едно е това, което виждат навън, в студиото и по телевизията, и съвсем друго е вътре в къщата…
Георги Неделчев: Добре. 
Водещ: И никога коментарите отвън не могат да бъдат обективни. Колкото и да мислиш, колкото и да пречупваш през всякакви призми, не може да знаеш вътре този човек защо го прави това нещо.
Георги Неделчев: Разбира се. 
Водещ: И дали всъщност това, което виждаме ние по телевизията е действителната случка или монтирана от няколко случки.
Георги Неделчев: То че е така, така е. Но това не пречи да има поуки и хората да си правят много изводи за своя живот, който водят, гледайки това шоу. Просто това шоу е по-поучително от всеки сериал. Защото показва ситуации, които когато хората седят пред екрана в хола, изведнъж дори им помага понякога да си решат някакви лични проблеми в семейството и някакви скандали да намерят начин да ги разрешат. Да може примерно мъжът да каже на жена си, ето, виждаш ли колко е грозно така да се прави и т.н. 
Водещ: И жената точно по телевизията като го види и ще каже, о, да, точно от „Биг Брадър” ще се науча аз какво да правя. 
Георги Неделчев: Да, истината е, че да, моят дългогодишен опит с жени покрай мъжките списания показва, че една жена не може да усети, че нещо е грозно да не го прави до момента, в който не е потърпевша тя лично от същото, или поне не види достатъчно нагледно ефекта от това какво може да направи, особено прочутата история с Елена и с Миро,това беше голяма сага. И представи си колко двойки, това е помогнало на много двойки според мене. И трябва да има предавания като „Биг Брадър”, където с някакъв риалити елемент хората да се вълнуват, да има много повече причини във всеки един град хората да седнат пред телевизора, защото участва съседката примерно. Нали разбираш какво е, когато имаш 24 участника от 24 града. 
Водещ: То беше първият сезон, тогава градовете опустяваха. 
Георги Неделчев: Именно. Няма как да не се гледа това нещо. И когато имаш добър водещ коментатор като него, който да знае винаги какво да каже, от това по-хубаво няма. Това, че ще има някаква критика, това, че може дори и в вестника, в който аз пиша, да се появи пак критика, ако излезе нова сезон на „Вип Брадър”, ясно е, че ще има. Ясно е, че ще има много хора, които ще са против и че медиите ще вървят след тях и ще се опитат да им се харесат, изразявайки тяхното негативно мнение. Но това не значи, че телевизията трябва веднага олеле, с някакво угризение, давай сега да го спираме това нещо, че много се изложихме и да купим някой друг турски сериал, или да направим нещо по така позитивно. Просто има едно доброволно абдикиране на Нова телевизия от сутрешния блок. Все едно Нова телевизия казва, ние не искаме да сме силни сутрин. Гледайте нещо трудно. Това за мене е озадачаващо. При положение че почти през целия ден като включа аз виждам една личност, която се справя добре в тази телевизия, например Гала веднага след това. Доколкото знам много трудно може някой да я конкурира в нейния часови пояс малко след ранните сутрешни блокове. Имаш хора като Милен Цветков, имаш хора като Ники Кънчев, имаш хора като Карбовски. Явно не искат да стават рано, пак казвам, тогава ще се намери някой друг. Или ако трябва от друга телевизия ще се вземе, но тази агония, която продължава вече месеци наред сутрин е тягостна. Мен лично ми действа подтискащо. 
Водещ: Вечерните предавания на Нова телевизия. Точно в момента нямаме вечерни…
Георги Неделчев: „Черешката на тортата” смятам, че направи успешни сезони. Един много хубав микс между кулинарно предаване и риалити шоу, нещо като „Вип Брадър лайт”. Много добро портретиране на хората, които участват, някак си готвенето е някак като повод да разкажем за тях. мисля, че това се прие много добре. Това, което ме разочарова беше „Фермер търси жена”. След силния старт и много добрата водеща Сърчаджиева, според мен също тя е едно от лицата, които трябва да се използват, толкова добра водеща особено на такова предаване отдавна не е имало…
Водещ: А защо предаването те разочарова?
Георги Неделчев: Защото започна много да изглежда нагласено. Някак си изгуби се риалити моментът. То по принцип всякакви такива шоута, които се знае, че са заснети много отдавна, много трудно поддържат внимание. Както и едно телевизионно състезание викторина да го снимаш в Румъния. И сега ти само като си представиш как тези хора са били един екип, спали са по разни хотели. Няма никакво такова противостояние между участника, който трябва да вземе парите на телевизията и самата телевизия. Те са в един отбор, нали?
Водещ: Да.
Георги Неделчев: Участник, който трябва, уж, да вземе парите на телевизията, работи в комбина с нея. Няма как зрителят интуитивно да вярва, че има напрежение. Докато, примерно Румен Луканов много добре се справя с това, внушавайки…
Водещ: Едно от най-гледаните предавания на Нова телевизия…
Георги Неделчев: Той много умело показва неудоволствието си, че е възможно някой да спечели, и това хората го усещат. И затова там няма и капчица съмнение, че това, което се случва е автентично. Много добро попадение! Просто неговият имидж на скръндза, на човек, който всяка вафла, примерно от служебния бюджет на предаването би я прибрал в джоба си и би я занесъл у тях, този имидж пасва идеално на това, което той прави. Така че да, „Сделка или не” мисля, че ще продължава да има много стабилно присъствие. А за „Фермер търси жена” сам ода довърша. Там беше изтървано. Някак си в един момент хората спряха да вярват, че това нещо е реално. Имаше някакви невъзможни развръзки и нагласени неща. И една хубава идея, да се покаже животът извън градовете, в крайна сметка не получи достатъчно висок рейтигн, а беше добре измислено шоу и добре заснето. 
Водещ: За Иван и Андрей да кажем няколко думи, защото мисля, че те нещо загубиха от себе си в момента, в който от Би Ти Ви дойдоха в Нова телевизия. Те имаха един живец в тях, нещо, което ги правеше…
Георги Неделчев: Защо, имаха го и след това? Смятам, че шоуто им беше добро. Да се конкурираш със Слави Трифонов не е лесна работа. Явно не е трябвало такъв директен сблъсък да има. Много трудно се намират подходящите гости и т.н. Те сбъркаха по-скоро с другото, където се състезаваха срещу разни зрители. Това беше точно в периода, за който говоря, в който всички телевизии се надпреварваха да харчат луди пари за скъпи проекти, които просто беше ясно, че няма как да си възвърнат инвестицията. То за всяко едно от тези състезания, само като видиш какъв декор беше направен, и всичкото това срещу някакъв човек, който въобще не е сигурно дали е истински съперник или някой техен приятел. Те да се правят на маймуни и да се опитват с уста да хващат висящи парчета локум и т.н. Ако се съгласиш да правиш такова шоу, ти трябва оттук нататък цялата ти кариера да се знае, че тръгва в тази посока и че ще правиш неща от този сорт като (…) или там не помня как беше българският еквивалент, когато Цецо Елвиса го водеше, имаше едно такова предаване.
Водещ: Искаш да кажеш, че когато примерно искаш да правиш вечерно шоу, сериозни интервюта, да речем, с политици или някакви такива сериозни гости, и в същия момент правиш фрик шоу няма как хората да те приемат…
Георги Неделчев: То не беше в същия момент, но вече хората някак си…
Водещ: Последователно едно след друго. 
Георги Неделчев: Да, както и Иван Гарелов доста години трябва да минат преди да бъде забравено неговото предаване, което той водеше, „Викторина”, за да може да се върне отново…
Водещ: „Вот на доверие и „Панорама”, двете различни роли. Има ли шанс той да се върне?
Георги Неделчев: Дотолкова, доколкото вече е позабравен „Вот на доверие”, може би има…
Водещ: А Иван и Андрей имат ли шанс да се върнат в ролята на вечерно шоу, да речем?
Георги Неделчев: Всяко тяхно инцидентно появяване, когато бяха и в „Станция Нова” и интервюираха Кеворк Кеворкян ми се вижда, че това са хора, които имат какво да кажат, че могат не само да задават въпроси, но и да коментират, и мисля, че просто при едно по-премерено презентиране като имидж безумно би било да не бъде използван техният потенциал, защото и двамата стоят много добре. Мисля, че и проф. Вучков, ако беше на моя място, и той щеше да ги похвали. 
Водещ: Той не хвали никого…
Георги Неделчев: Според мен те са от малкото, за които той казва добри думи. И сигурно има защо. Той добре напипва също, той по някакъв начин олицетворява мнението на…
Водещ: Я изкоментирай това за проф. Вучков, понеже той винаги коментира всички наши предавания, а него никой никога не го коментира. Ето сега за първи път в ефир…
Георги Неделчев: Значи първо, той е бил обичан феномен. Аз когато го гледам, не знам на колко години е, над 70, нали така?
Водещ: Да.
Георги Неделчев: Аз искам аз самият да имам тази енергия на тези години, искам всички мои роднини да имат тази енергия, този живец, този адреналин. Това е заразително. Просто дори и да го гледаш с някаква насмешка, защото явно голяма част от зрителите така правят, пак покрай всичко това, което казва, ти чуваш много правилни заключения, понякога хиперболизирани. В телевизията, ако не владееш хиперболата, ти си никой. Ти не може да си равен, да говориш непрекъснато общоизвестни неща и неща, които всички приемат и да очакваш някой да те гледа. Моментално превключват канала на друга телевизия. 
Водещ: Да не забравим да изкоментираме едно предаване, което сега излезе информация, че се връща в Нова телевизия „Господари на ефира”. Шумно напуснаха Би Ти Ви, били са цензурирани, нямали свобода. Какво мнение имаш ти по този скандал?
Георги Неделчев: Сега, аз не знам нещата зад кулисите как са, не очаквай от мен такава информация. Сигурно има защо и едната, и другата страна да стигнат до това решение. Това си е работа и на Би Ти Ви как ще си процедира, според мен Би Ти Ви не са толкова глупави, ако нещо е вървяло достатъчно добре и са имали полза и рейтинг от него, да направят така, че то да ги напусне. Също така и не смятам, че е имало кой знае какви прояви на цензура. Разбра се, че е имало някакви намерения за цензура, но така или иначе нищо не е изрязано, всичко е излязло. А това, че една телевизия се е опитвала да си защитава другите предавания, този казус сега ще възниква и в Нова телевизия. Какво лошо има в това, че самата корпорация моли да бъде едно предаване милостиво към лица, в които тя е вложила милиони и от които разчита да спечели милиони? В това няма нищо лошо. Това, че не се е случвало и че в крайна сметка са излизали лошите неща, говори още по-добре. Не смятам, че е хубаво дири да споменаваш и да го изтъкваш като някакъв проблем, ама те ни караха да не говорим за Елена Петрова, те ни караха да не говорим за Калин Врачански. Добре, какво толкова е станало? Опитват се хората да упражняват някакъв контрол, защото знаят, че има какво да загубят. 
Водещ: В Нова телевизия никога не е било така. На мене лично са ми връчвали Златен скункс за провалена кариера. Преди 5 години репортерът Васко ми връчи за моята провалена кариера, която продължава 8 години…
Георги Неделчев: Лично аз смятам, че това не е хубаво. 
Водещ: Защо, нека кой каквото иска да връчва. 
Георги Неделчев: Има едно усещане за липса на интегритет. Има едно усещане, че в Нова телевизия не са единни звездите помежду си и това на хората не прави добро впечатление. Погрешно е да се смята, че тази пълна слободия, всеки да прави каквото си иска в един ефир, се харесва на хората. Българската публика е консервативна. Българската публика обича да има усещане за ред. Да се знае, че ето сега, тука Гала и Венета Райкова, те са приятелки. Или те са колежки. Те по някакъв начин ще се подкрепят винаги. Или Ники Кънчев и Венета. Това, съгласи се ти, че го има само в Нова телевизия. И не смятам, че е нещо, с което тази медия трябва да се гордее. Напротив, има нужда от един мениджмънт, не знам дали това е PR отдел, но така или иначе има нужда от едно малко по-голямо затягане на дисциплината. Това, което аз съм установил в работата си с телевизии, е, че в Би Ти Ви има много сериозна дисциплина и че самите звезди на тази телевизия я спазват. 
Водещ: А имате любими жертви повечето телевизионни анализатори. Една от тези любими жертви е „Шоуто на Слави”. Защо толкова го мразите и всички го плюете?
Георги Неделчев: Аз не го мразя. Много хубава тема, много хубав въпрос. Правя голямо разделение между Слави като човек, Слави като звезда, като работохолик и Слави като човек, който е заобграден понякога от не достатъчно талантливи хора. Това е негова вина, разбира се. Според мен основният му минус е, че той обича да се заобгражда с хора, които са малко или много по-шушумиги. Ако той имаше личности в екипа си, които да получат достатъчно добър климат да израснат, така както например Евтин Милошев дава по-голяма свобода на хората…
Водещ: Имаш предвид от сценарния екип?
Георги Неделчев: От сценарния екип най-вече. От там произлизат всички беди и целият негативизъм към него идва от това според мене. Иначе в музикално отношение Ку-Ку бенд, актьори, просто дума не може да става за критика. Това нещо, особено всеки ден да се прави, това е такава месомелачка. Само който не се е опитал да го направи, само той не знае. 
Водещ: И да оцелееш толкова години. 
Георги Неделчев: Така че безумно е да се зачеркне изцяло това нещо. Истината е, че той например не може да прави добри интервюта, говори винаги повече за себе си, никога не разбираме гостът му що за човек е…
Водещ: Особено ако е от чужбина. 
Георги Неделчев: Винаги разбираме как Слави като бил малък гледал неговите филми и т.н. Това е много голям минус. Аз на негово място бих…
Водещ: А за що го прави според тебе, няма ли кой да му го каже?
Георги Неделчев: Не знам, явно няма. За мен това е основният негов проблем, на него му липсва личност от ранга на Любен Дилов например, или Евтим Милошев, която достатъчно директно да го съветва, да го ограничава, когато трябва и двамата да се чувстват достатъчно равностойни да се контролират взаимно. 
Водещ: А може би той умишлено отстранява такъв тип хора, за да изпъкне той.
Георги Неделчев: По-скоро не умишлено, а несъзнателно. По-скоро несъзнателно. И това е което му пречи. Ако той имаше до себе си една силна фигура, мозък в сянка, която да изстиска от него само хубавите неща, когато той пее, когато прави шоу, когато влага самоирония, щеше да е много по-добре. Ето например този сериал „Ракия сънрайз”, това е един от най-големите провали на този сезон, ако трябва пак да се върнем към обобщение на сезона. Сценаристите на това нещо така и не са направили разлика между това да напишеш един едноминутен скеч, в който актьорът излиза в някаква роля, казва точно два лафа, понякога само един виц и си тръгва, и това да създадеш сериал, в който да има някакъв все пак сюжет и хората да има за какво да го чакат с нетърпение всеки следващ епизод. 
Водещ: Въпреки че той има страшно много звезди и от фолка, и актьори…
Георги Неделчев: Да, влудяващ провал. Друг голям провал, ако трябва да оставим вече Слави Трифонов на мира, е шоуто „Кастинг” по БНТ. Също много пари похарчени на вятъра, и то точно в период, в който държавната телевизия показа, че може да работи по модерен начин с един сериал като „Под прикритие”, изведнъж ти да използваш този сериал като ракетен носител за нещо толкова бездарно реализирано от първия до последния момент. Във всеки компонент това предаване „Кастинг” е трагедия. Не мога да кажа една добра дума за него, и мисля, че не само аз мисля така. И въпреки това то е струвало много пари на телевизията, която се издържа с нашите данъци, с моите и с твоите. 
Водещ: Точно така.
Георги Неделчев: Смятам, че трябва да сме най-критични именно към тази телевизия. Въпреки че там аз виждам най-голям прогрес през последните години – в публицистика, в новини…
Водещ: Кои предавания?
Георги Неделчев: „Референдум” е може би най-доброто предаване в България във всяко отношение. 
Водещ: В публицистиката, или?
Георги Неделчев: Не, дори не само в публицистиката. Това предаване до такава степен е добре направено, че дори когато темата не е интересна за зрителя, ти се заглеждаш в него. Защото има много точен баланс между участието на гостите, водещата е много добра, тонът е много добре премерен, темите винаги са актуални и самата реализация като режисура е добра, студио и т.н. Новините също смятам, че на БНТ са много добри. Ако искам нещо да разбера какво точно е станало в държавата, достатъчно е да гледам държавната телевизия и напълно добре ще се информирам за това. И въпреки това, продължават там някакви типично санстефански процеси да текат. Явно…
Водещ: На нашите и вашите според мен, делят се на някакви лагери, които ако сте приятели, получавате проекти и предавания, а иначе не. 
Георги Неделчев: Точно така. Явно болестта на социализма там не може да се излекува току-така. Давам си сметка колко е трудно да управляваш един такъв организъм с хиляди човека на щат, свикнали да си взимат заплатките години наред и почти нищо да не работят и само да интригантстват помежду си. Не виждам кой би могъл да отиде и да въведе ред в едно такова нещо, но това не означава пък ние да сме снизходителни към нещата, които те могат да променят. Например спортните коментатори и хора като Петър Василев. Какво трябва да стане, за да престанат да вбесяват публиката? Какво, социологическо проучване ли да си направят? Ако искат да си поръчат на МБМД или на „Галъп” колко хора са склонни да търпят този коментатор? Ще установят, че 0%. И по този начин много ще спечелят. След като далеч по-трудни теми като публицистиката и новините се справят, да оставиш толкова години един-двама журналисти, окопали се в спортна редакция, да лазят по нервите на хората. Въпреки че тази година се вижда, че имат млади момчета коментатори, които не се справят никак лошо. И като цяло аз съм склонен все пак да сложа един палец нагоре за това, което дори и в спорта се опитва да прави БНТ. Не е чак толкова лоша държавната телевизия, колкото много хора се опитват да я изкарат. Просто фактът, че тя се субсидира от държавата е трън в очите на много хора и може би не е много честно да печели и от реклама.
Водещ: И от нашите данъци. 
Георги Неделчев: Ето сега например, толкова бирени компании и телекомуникации и какво ли не са дали милиони, защото европейското се излъчва по БНТ, а пък другите телевизии, които нямат субсидиране от държавата, те с какво да правят предавания? Има логика, доколкото знам в много държавни телевизии на Запад няма нито една реклама. 
Водещ: Сега за Софи Маринова и за Евровизия. Също много коментари, ти също писа. Имаше дори, мисля, че точно от тебе беше идеята повече България да не изпраща представител на Евровизия.
Георги Неделчев: Аз точно защото винаги съм защитавал нашето участие там и смятам, че при цялата ирония, която предизвиква този конкурс, в крайна сметка е нещо, което привлича внимание на хората, и особено на едно по-старо поколение се застоява и се вълнува от нашето представяне. Смятам, че тази година нашето представяне беше добро. В никакъв случай не беше по-лошо от това на половината други финалисти. Просто се оказа, че там има някакви специфики в начина, по който се стига до финала, на които…
Водещ: Ние никога няма да отговорим.
Георги Неделчев: Ние или ги подценяваме. Примерно трябва явно да се знае кои ще са държавите, които ще имат право да гласуват за нас на полуфинал, да обикаляме само в тях. няма смисъл тя да ходи в страни, в които…
Водещ: После няма да участват.
Георги Неделчев: После няма да гласуват. Не знам това кога се разбира, дали има достатъчно време да се знае кои ще са страните на полуфинала, да се наблегне на това.
Водещ: Трябва да се работи по стратегията на подготовката на участника. БНТ трябва не само да направи конкурса, но и добре да го…
Георги Неделчев: да, също така защо я допуснаха да остане сама на сцената, дори и тя да е искала това, то и продуцентът й Крум Крумов не й разреши да се омъжи, когато тя искаше, значи такова по-лично решение тя не е можела да вземе, а камо ли тя да се наложи, аз искам да съм сама на сцената. Това е танцувална, бърза песен, тя не може да се остави сама, все едно си подранила на сцената преди конкурсът да започне и се чудиш какво да правиш. Ако е някаква балада, ти да си със затъмнена сцена наоколо, камерата да фокусира само теб, както беше албанската певица. Аз мисля, че това също много повлия. Тоалетът беше много неподходящ. 
Водещ: Мислиш ли?
Георги Неделчев: Да, смятам, че не беше подходящ. Може би те затова и го криха предварително, за да няма никаква дискусия. Иначе сигурно щяха да се намеря хора да кажат да не се излагаме с това нещо.
Водещ: Кое не ти хареса?
Георги Неделчев: Ами коланът не ми хареса, той приличаше на пояс като този, дето Кубрат Пулев го печели. И дори когато влизат боксьорите един му носи пояса. Така изглеждаше. Аз следих коментарите много отблизо в интернет какво коментират не само българи, а и чужденци от цял свят в социалните мрежи. Всички бяха много единодушни. Казваха, тази жена пее добре, тази дива, наричаха я дива, веднага са усетили, че тя е талантлива, че има глас. Песента е хубав, тази песен ме грабна най-много, казваха разни англичани, но защо я оставиха сама и какъв е този смешен тоалет. 
Водещ: Те са гонили този старобългарския модел, прабългарите с тази опашка, това било прабългарска носия, подобрена в съвременен вариант. 
Георги Неделчев: Нищо прабългарско, това никой не го е разбрал. Значи стигне ли се до момент, в който ти да трябва да обясняваш, да се дообясняваш, да даваш интервюта, значи нещо не е както трябва. Хората трябва да го разберат веднага. 
Водещ: Как сега да завършим днешния ни анализ на телевизионния сезон? Нещо, ако аз съм забравила да те питам, или ако искаш ти като финал, като обобщение на целия разговор?
Георги Неделчев: Мога да кажа, че си личи, че има криза. В това няма нищо изненадващо, едва ли някой ще се изненада. Телевизиите все по-трудно оцеляват. Имаше едно разглезване, имаше едно прекалено разхищение на предавания, на пари, на бюджети. То имаше дори и прекалено голям бум на телевизии в България. Не може да има толкова много канали, всеки от които да се опитва да поддържа пълноценна програма, да има всичко от А до Я. Такива телевизии повече от 3-4 не трябва да бъдат. Останалите трябва да са само нишови и да излъчват или филми, или женски предавания, или спорт, или лов и риболов и т.н. Така че в момента това, което се случва е едно наместване на пазара. Вижда се вече кой какво може, когато има по-малко пари. Именно в период на криза Същото важи и за другите медии, за списанията и за вестниците. Когато има бум, хората трудно се ориентират кое е ценно и кое не. Пари навсякъде, всеки инвестира във всичко. Още малко така ако продължи затягането на коланите, наистина ще останат само по-стойностните неща. Тези неща, за които споменахме, че е чудно, че някой дава пари за тях, ще изчезнат, няма друг начин. Лошото е, че аз се боя, че тази т.нар. криза, тя ще свърши преди въвеждането на ред. То това важи за цялата държава. Преди българинът да се е научил, че трябва да работи и че ако не бачка здраво, никой няма да му даде наготово, тя кризата ще вземе да свърши преди това и отново ще почнат някакви хора да си живеят живота без да си дават много-много зор. Аз искам да не се стига до охолството преди да сме станали нормална държава по отношение на манталитета. Когато работиш, когато се стараеш, пари за тебе ще има, криза няма да има. Аз не съм чул нито един човек, който работи здраво, да се оплаква. Когато няма да работиш и не знаеш днеска дали си свършил работа за 5 ст., няма да си телевизионен водещ, няма да те има в медиите, няма да имаш вестник, няма да имаш списание. Ще отидеш, ще работиш, ако трябва да къра, работа има.
Водещ: Така е.

Водещ: Повторно по „Хоризонт” тази седмица Иво Инджов ще представи проекта „Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг”. Впрочем, това изследване много нашумя, тъй като става дума за избирателното отношение на българската преса, на българските медии общо, към съобщенията, които са свързани с пороци в българската банкова система. Повод за това е темата „Гнилите ябълки в банковата система”, която е препечатка от сайта bivol. Добър ден, г-н Инджов! Така Вие може да тествате, както се казва, българските медии къде минава разделителната линия между тях и да кажете също, че вероятно това, което се знае – една голяма част от българските медии са функция на банковия капитал.
Д-р Иво Инджов: Добро утро, г-жо Маринкова!
Водещ: Добър ден!
Д-р Иво Инджов: Добро утро и на слушателите на „Неделя 150”! Сега, темата за гнилите ябълки в банковата система, това е по една грама, която бившият американски посланик Байърли, която изтече във Wikileaks и в България беше публикувано в сайта за разследваща журналистика bivol. Значи, това е само една от темите табу, които ние сме тествали. Те са общо 16. Тук искам просто да групирам темите в три групи. Става въпрос теми, свързани с властта, с капитала и с човешките права. Но защо журито оцени… Те са 16 табуирани или силно маргинализирани теми. Ние ги представихме на силно компетентно жури, седемчленно, което оцени, че именно пълното информационно затъмнение, наложено върху тази част от грамата, свързана с непубликуването на имената на седем банки – те са няколко банки, пет или шест, трябва да видя точно списъка – е нарушило в най-голяма степен обществения интерес, т. е. правото на гражданите да бъдат информирани за важни неща в България.
Водещ: За българската банкова система?
Д-р Иво Инджов: За българската банкова система. Значи, защото някои от вестниците съобщиха останалата част от тази грама – колко е стабилна банковата система в момента, но какво се е случвало преди това, как някои от банките са натрупали своя първоначален капитал, те си спестиха имената на тези банки, на този важен пасаж. Ето, пример за манипулация, за избирателно отношение към информацията. Това важи абсолютно за всички вестници. Нито един вестник не спомена името на нито една банка, както тя беше упомената в тази грама.
Водещ: Това в заглавието вероятно е свързано с хамлетовския въпрос за Дания. Но когато узнаваме това, че печатът се въздържа да посочи тези факти, взети от дипломатическа поща, как анализирате този факт?
Д-р Иво Инджов: Ами, това е много избирателно отношение към публикациите във Wikileaks. От една страна, знаете, банките са най-големите оператори, заедно с мобилните оператори, в печатните издания. От друга страна, има един рестриктивен закон за кредитните институции, който предвижда сурови санкции и глоби при оронване на престижа на съответната банкова институция и вестниците просто са си наложили автоцензура, намирайки се под удара на тези два фактора. Но те си налагат автоцензура и по други теми, свързани с миналото на премиера – пак по Wikilieaks, но и по други източници. Свързани с произхода на капиталите на неговата бивша приятелка Цветелина Бориславова и с други фактори по темите власт, капитал, човешки права.
Водещ: Как е решен този проблем, когато засягаш интереси на рекламодател, в независимата преса другаде?
Д-р Иво Инджов: В другите страни? Ами значи, има едно, така, бих казал толерантно отношение, когато се случи нещо с рекламодателя и то не е лицеприятно и не е някакъв голям, грандиозен скандал, да не се информира с голяма острота първия път, ако в същото време рекламодателят е активен, т. е. да, публикува реклама в съответното издание. Но това не може да бъде постоянна политика. Ако скандалите с работодателя продължат, съответното издание, разбира се, започва да информира за него. Значи, има един известен толеранс навсякъде по света, доколкото аз съм запознат с практиките в развитите медийни демокрации, но кредитът на доверие не е вечен. Няма, там няма теми табу, така да го кажа. Поне в качествените вестници и списания.
Водещ: Всеки самоуважаващ се издател, редакцията им, просто се страхува да попадне в такова положение.
Д-р Иво Инджов: Разбира се, защото неговият най-ценен капитал е не доверието на банките в медията, макар че и това е важно – медията трябва да информира коректно и обективно за всяка една банка, а най-важният капитал за всеки издател е доверието на читателя, респективно на зрителя. Той легитимира съответната медия.
Водещ: В България през изминалите седмици се случи нещо, което представлява ескалация на напрежението между властта и медиите, доколкото беше използван назидателният громящ израз „мафия”. Но когато говореше за това, че сенчестият бизнес е създател на медии, г-н министър-председателят избегна банковия сектор. Факт.
Д-р Иво Инджов: Това е, че и аз не си спомням точно изявлението му, но мисля, че нямаше за медии, принадлежащи на банки. Той сам дефинира мафията, раздели я на няколко сфери, но мисля, че за банки не спомена нищо.
Водещ: Факт е, че избегна този сектор. От друга страна, не мислите ли, че се постигна една градация, която е твърде, как да кажа, трудно се живее при такава демаркационна линия?
Д-р Иво Инджов: Ами, когато министър-председателят смята, че журналистите обслужват интересите на мафията и излиза с голословни твърдения и общи приказки, това е достойно за съжаление, както достойно за съжаление е, че по-голяма част от журналистите не реагираха, по-голяма част от изданията или ако реагираха, реагираха много меко. Представяте ли си канцлерът на Германия да каже нещо подобно или пък бившият министър-председател Силвио Берлускони? Ами, той колкото медии имаше под крилото си и контролираше, имаше и доста опозиционни медии, които веднага биха го разкъсали, образно казано, на часа в публичното пространство. А в България такова нещо не се случва.
Водещ: обстоятелството, че има проблем със собствеността на медиите и че там в дъното винаги има нещо неизяснено – офшорни фирми или пък недостатъчно чист бизнес, предполагам, ще продължи да тежи по-нататък в България, колкото и близо или далеч да са изборите.
Д-р Иво Инджов: Разбира се. Собствеността на по-голяма, на част от медиите, така да го кажем, особено на печатните, е проблемна. Тя е много неясна, въпреки че бяха приети едни изменения в закона за задължителното депозиране на печатните издания, където веднъж годишно всеки вестник трябва да публикува в редакционното си каре кой му е собственик. Но това е, много либерално е подходено в България. В Германия има закони, които задължават издателите, мисля, че два пъти в годината да публикуват собствеността си, включително всички видове медийна собственост, не само в печатните издания – кръстосаната медийна собственост, всички проценти. Въобще, пълна прозрачност. Докато в България малко, така, беше завоалирано този принцип. Но действително, да, част от медиите са собственост на офшорни компании. Това няма как да бъде забранено, защото ако се забрани да бъдат собственост на офшорни компании, това значи, че трябва и всички други бизнеси, които са собствености на офшорни компании да бъдат забранени. Това няма как да стане, но трябва да има прозрачност. Поне информираният читател и зрител да знае кой го информира, кой стои зад този, който го информира.
Водещ: Като се връщам на вашата основна тема, свързана с гнилите, с има нещо гнило в българската банкова система, Вие как смятате, че трябва да продължи тази тема? Примерно.
Д-р Иво Инджов: ами значи, трябва да има еманципация, постепенна еманципация на медиите от техните рекламодатели. Сега, факт е, ние като анализирахме отношението към мобилните оператори, то е доста по-диференцирано в сравнение с това за банките. Доста беше критикуван М-Тел през първата половина на миналата година заради проблемите в потребителската платформа, заради големите сметки, заради нередности в обслужването. Доста теми, свързани с мобилните оператори – с неправилното съхранение на лични данни, с вредата от GSM антените, некоректно отношение към потребителите намират излаз в медиите, макар че по-често вестниците пишат, използват сборния образ на мобилните оператори, избягват да цитират конкретно. Но както казах, в случая с М-Тел, когато бяха засегнати много потребители, които същевременно са и читатели на вестниците, нямаше как да не споменават имената на М-Тел. В същото време този модел, критичен модел на информиране върви ръка за ръка с многобройни PR публикации за мобилните оператори. Много пъти журналистически текстове, PR публикации се маскират като журналистически публикации. Личи си, че те са писани директно в PR отделите на телекомите. Но все пак там ситуацията е доста по-добра. Гражданите са доста повече информирани за разлика от това, което се случва в банковата система. Просто, трябва повече гражданска смелост от страна на журналистите и повече професионализъм, по-добре подготвени репортери, които да изпипват дописките си и да се аргументират с факти, с различни твърдения, събрани, за да могат да не попадат под ударите на закона за кредитните институции.
Водещ: Колкото повече тайни, толкова повече манипулация. Като че ли това ни оставя повече в ръцете на всякакви видове операции. Но, г-н Инджов, да кажем, че тази ваша пресконференция, това ваше изследване е полезно за българските медии. Това единствено изследване ли ще бъде или ще продължите?
Д-р Иво Инджов: Това беше пилотен проект. Ние сме се опитали да приложим на българска почва сходни проекти, които се реализират и постоянно се извършват всяка година в Съединените Щати и в Германия. Да, ние смятаме да продължим. Дано да имаме финансиране осигурено за догодина. Работим и по този въпрос. Но смятаме да включим и регионални печатни медии и онлайн медии на този етап, защото това, което се случва в националните всекидневници и седмичници в България, тези негативни тенденции, които установихме, е в пъти по-негативно и повече вредящо на читателите в регионалните вестници. Там има местни рекламодатели, местни величия, които дерибействат в много по-силна степен, отколкото това, което наблюдаваме в София. Така че хората трябва да знаят. Трябва да има една критична контрапубличност, пък каквото стане.
Водещ: И да се отърсят от страховете си, ако могат.
Д-р Иво Инджов: Ако могат, да.
Водещ: И също така непрестанно да бъдат нащрек тези, които работят на полето на свободната журналистика. Благодаря Ви! Иво Инджов, който представи проекта „Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг” на Института за модерна политика.