ЩЕ СЕ ПРЪКНЕ ЛИ НОВА ТВ7?

в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 01.07.2016 

За правото да заемат четвъртата позиция, на която допреди година-две беше ТВ7, сега се борят няколко телевизии с претенции да излъчват национална програма България Он Еър, СКАТ, Канал 3, БИТ. Доколко обаче амбициите им се оправдават и заслужава ли си да ги поставим веднага след челната тройка, за да им даваме все по-често шанс с дистанционното?

Най-мащабни са усилията на България Он Еър, зад която стои финансовата мощ на варненската групировка ТИМ/Химимпорт, собственик и на националния авиопревозвач, на когото е кръстена. С модерни офиси и студиа досами аерогарата, тази телевизия, стартирала като нишов новинарско и бизнесориентиран канал, съставен от бивши кадри на БНТ, вече повече от година опитва да се префасонира и препозиционира като национална. Отскоро има и ново лого след като доста време в горния десен ъгъл се мъдреше някаква нелепица, създадена без никакво съблюдаване на каноните в дизайна.

Допреди тези промени телевизията се олицетворяваше главно от новинарите Веселин Дремджиев (от началото на годината той вече не работи там) и Милена Милотинова, която продължава да води своето външнополитическо предаване "Брюксел 1". Навремето тя беше уволнена от БНТ заради скандала с бруталните кадри как чеченец отрязва главата на руски войник, които тя като водещ на "По света и у нас" беше допуснала да се излъчат без никакво предупреждение. "Санстефанското" усещане сега се допълва и от присъствието на Клара Маринова с нейното съботно токшоу "Q&A". През последните месеци "България Он Еър" обогати програмата си и с футболното шоу "Гол", наследник на някогашното "Пред банята" от ефира на ТВ7, с водещи Борис Касабов, Томислав Русев и Николай Александров. За да прави светско предаване от Нова телевизия бе привлечена симпатичната бивша репортерка Константина Живова. Сериозни усилия се влагат и в ПР екипа, където бяха назначени опитни кадри от Би Ти Ви.

Отскоро в ефира върви и изцяло авторското токшоу на писателката Милена Фучеджиева "Провокативно", в което тя разнищва широк спектър от наболели и често пъти доста смело формулирани въпроси: "Сексът и митовете за него", "Какво означава да си награден в България?", "Жените в политиката и политиката в жените", "Между Вог, никаба и бурката" и т.н. в този дух. В досегашните си десетина издания "Провокативно" напълно оправдава заглавието си, а водещата му задава въпроси и прави свои коментари без типичната за по-шлифованите си колеги склонност към автоцензура, която те наричат "обраност" и "коректност". Предаването се стреми да бъде по-различно и във визуално отношение, но полуаматьорското осветление и посредствената операторска работа са далеч от нивото на стилния интериор и качественото тематично съдържание.

В известна степен "Провокативно" може да се приеме като емблема на цялостните усилия на "България Он Еър". Телевизията се стреми да привлича все повече известни имена и да запълва всяка липсваща тематична ниша в програмата си (напоследък все по-смело излъчва и прилични тв сериали), но в доста компоненти така и не успява да се отърси от маргиналния си статус на монотематичен бизнес канал. В публицистичните предавания почти винаги виждаме никому неизвестни или слабоизвестни гостуващи експерти, които коментират твърде специфична и тясно профилирана материя. Това трудно може да задържи вниманието на зрителя повече от няколко секунди в моментите, в които е решил да "сканира" програмите с дистанционното. В повечето случаи се получава и парадоксът водещите на предаванията да са посмели в обобщенията си, отколкото самите гости, които поради младост, неувереност или други причини ръсят предимно азбучни истини, досадни клишета и изтъркани от повтаряне примитивни умозаключения. В истинските национални телевизии обикновено е обратното – гостите са смели и дръзки, а водещите умират от страх някой после не им се скара за това,което е прозвучало в студиото им. Сашо Диков и Люба Кулезич най-добре знаят какви може да са последствията от това…

Каналът на Нери Терзиева и Ралица Василева БИТ стартира неотдавна с почти същите амбиции, макар и да не разполага с ресурсите на БГ Он Еър. Присъствието на доскорошната емблема на Си Ен Ен в кадър, както и привличането на самобитния и опитен Сашо Диков обаче не изглеждат достатъчни,за да задържат трайно интереса на публиката към тази честота. Съчетаването на актуална публицистика с класически европейски и холивудски филми (с архивно-лошо качество на картината) е странно и объркващо. Много от останалите водещи на предавания пък нямат нито рутината, нито фасона, а понякога даже и нужното облекло, за да присъстват в ефира на канал с претенции за национален. Това, че имат остро публицистично перо, по никакъв начин автоматично не ги прави и подходящи за телевизионна изява. Донякъде е направо тъжно, че асове в професията като Ралица Василева и Диков се маргинализират, опитвайки се да издърпат след себе си цялата програмна схема на един канал, създаден очевидно прибързано и с неизяснена докрай концепция.

В конкуренцията да станат четвърта национална телевизия открай време се опитват да се намесят и СКАТ и Канал 3. Бургаската кабеларка на депутата националист Валери Симеонов нескрито залага на патриотичната карта, от години поддържа и предавания, които са любими на пенсионерската публика. Новините на СКАТ обаче са предимно регионални, а качеството и поднасянето им са обект на постоянни подигравки от "Господарите на ефира". Цялостната опаковка на този канал е допотопна, като от зората на телевизионния бизнес.

В Канал 3 зрителите години наред пък бяха свикнали да виждат "модела Диков" – как се прави риалити телевизия с минимум средства и максимум репортерско присъствие. Сега, в отсъствието на някогашния си идеолог, каналът се опитва да запази стила на директните отразявания от мястото на събитието, но липсата на качествени кадри се усеща крещящо. Повечето водещи не разполагат с нужната школовка и професионално присъствие в кадър, личи си и неспособността на продуцентско-режисьорските екипи постепенно да вдигнат нивото им. Наличието на предаване като "Беновска пита", водено от опитна и хлевоуста журналистка (без значение дали ни дразни или не), е крайно недостатъчно, за да създаде "национална репутация" на тази телевизия.

Казано обобщено, нито един канал засега няма потенциала дори да се доближи на видимо разстояние от челната тройка, а камо ли да застраши хегемонията й. И причините за това далеч не се крият само в липсата на средства – луксът на БГ Он Еър е красноречив пример за това.

Създаването на истинска национална телевизия е въпрос на дългогодишен опит, доказано ноу-хау, съблюдавано последователно и упорито, качествен екип – от водещите до последния оператор и осветител, и най-вече на самочувствие и усещане за отговорност пред нейно величество публиката.

Оказва се, че всички тези качества е много трудно да се съберат накуп. Затова и вероятността да прескачаме на каналите след №3 засега остава нищожна. Мизерно нищожна…

Стр. 35

Как Нова стана Би Ти Ви

в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 15.03.2013

Третият сезон на "Денсинг Старс" е отвличане на цяла митология от ефира на конкуренцията

Същият музикален сигнал. Същото, макар и леко модифицирано, лого. Илиана Раева – само че не състезателка, а в журито. Милото от "Седем часа разлика" – и то там. Ставрев от "Стъклен дом" като един от водещите. Елен Колева от Lord of the Chefs – една от състезателките. Наталия Кобилкина от "Шоуто на Слави" – също.
Не, не сте объркали каналите на дистанционното. Новият сезон на "Денсинг Старс" вече започна, но върви не в Би Ти Ви, а по Нова телевизия.
Ако всичко не беше напълно законно и в рамките на типичните за нашия тв пазар трансфери, щеше да прилича на истинско отвличане в стилистиката на "Наглите". От едната национална телевизия в другата е преместено не просто хитове предаване, а цяла галерия от старателно изграждани и обичани от публиката образи. Цяла митология! Пладнешки обир! Този сезон Нова телевизия печели "Оскар" за ролята на Фродо, който е откраднал от

Амгъл неговото "безценно".

И как да е другояче. Репликите на Красимир Ранков (Ставрев) докарват всяка българска домакиня до умиление. Калин Сърменов (Милото) – също. Усещането, че гледаш клонинг на Би Ти Ви, е неизбежно.
Нова телевизия пое сериозен риск посягайки към един от бившите гвоздеи на конкуренцията. По времето, когато Би Ти Ви разработи "Денсинг Старс" чрез същия продуцент Нико Тупарев (есента на 2008-а), в този канал правеха "Биг Брадър" с Димитър Митовски. Година no-късно Нова контрира втория сезон, сниман от Слави Трифонов и компания, с почти аналогичното "ВИП Денс". То бе направено не по-зле и дори по-добре, но не успя да постигне същия рейтинг като Би Ти Ви.
Сега Тупарев и сие пак се вихрят в Нова и вече реализират на тукашна почва шоуто, което някога вкараха в българския ефир чрез конкурентната телевизия. Биха ли могли да се провалят? Като нищо.
Ако в понеделник вечерта "Денсинг Старс" не бе стартирало успешно, подигравките щяха да са не само по адрес на Тупарев и Нова, но и по адрес на всички споменати звезди и лица, които мигрираха от Би Ти Ви тук.

Но факт е, че дебютът на третия сезон бе сполучлив

Преди всичко – заради кастинга. До Краси Ранков като водеща виждаме Алекс Сърчаджиева – без съмнение голямото откритие на тази телевизия от миналия сезон. Актриса, която сякаш цял живот се е занимавала с четене на аутокю и иронизиране на какво ли не, включително и на себе си. Изглежда добре, говори добре, излъчва положителна енергия. Трудно е да си безразличен към нея.
В журито освен споменатите Илиана Раева и Калин Сърменов, виждаме още симпатичния кубинец Алфредо Торес и специалистката Галена Великова, която тук има шанса да коментира изявите на своя двойничка от поп-фолка – неговата прима Глория.
Но най-големите попадения са сред 14-те участващи знаменитости.
Търкалящият се режисьор Люси Иларионов ще спечели много симпатии с усилията си да свали малко от 160-те си килограма. Неостаряващата Латинка Петрова наелектризира с характерния си народняшки хумор. Капка Георгиева внася политически ракурс, и то в решителен за държавата момент, а Ицо Хазарта е вечният ироничен контрапункт на всичко. По усмихнатия софийски плейбой Петко Димитров въздишат всички родни златотърсачки плюс Азис, а те са сериозна таргет-аудитория за такова предаване. Не липсва и Румен Луканов, за да ни напомня, че все пак това е шоу на Нова телевизия и тя трябва да си рекламира останалата програма. Той явно е нагърбен, без да го е искал, и със задачата да обере подигравките от придирчивите зрителки. Тук е и дежурният Део, готов винаги да спечели някоя и друга риалити титла в програмата на Нова.

То пък една титла

Основният проблем на шоу като "Денсинг Старс" е именно този – че реално участниците се потят и кълчат само за хонорари, но не и за премия. По принцип звучи много възвишено и благородно. Но как да накараш зрителя да праща скъпи есемеси за свой любимец, който няма да вземе нищо освен някаква почетна купа? Липсата на реална мотивация у публиката да гласува превръща шоуто в самоцел, която на моменти неизбежно ще стига и до фарс. За щастие на Нова телевизия, ситуацията в музикалното риалити "Гласът на България", което тече в момента по Би Ти Ви, не е кой знае колко различна…
Но да се върнем на старта от понеделник. Добър декор в зала "Фестивална". Ефектно осветление, каквото никога досега не е имало. Умело написан и сбит сценарий без излишно дърдорене. Е, Краси Ранков е зле с четенето на аутокю, но фенките му сигурно ще му простят. И двамата със Сърчаджиева подвикват малко по-високо от необходимото.
Илиана Раева в журито би могла да подбере и по-подходящ тоалет за встъпителната си изява. Алфредо можеше да е с по-нормална прическа и да не се прави толкова на шут.
Като цяло гримьорите се бяха престарали. Толкова нашарени лица отдавна са демоде в телевизията.
Иначе попфолк примата Глория изглеждаше впечатляващо, а и не само тя. Професионалните танцьори са на ниво без изключение. Кратките филмчета, с които представиха всеки участник, бяха заснети с кинематографичен замах.
Въобще – силен старт. Е,

не е чак събитието

на годината, както бяха накарали Краси Ранков да каже. Дразнещите неща са доста, но плюсовете преобладават. Със сигурност, ако в Би Ти Ви гледат, има за какво да съжаляват. В тяхната програма това шоу щеше да стои по-добре от поредния турски сериал или магаданско конкурсче за танцьорка на Слави Трифонов.

Стр. 29

Интервю с Георги Неделчев, журналист

ТВ7, Комисията Павлов | 20.02.2013

Водещ: Уважаеми зрители, гостът ни тази вечер е работил следващата най-желана работа след фотограф в мъжко списание, а именно редактор в мъжко списание. Моля, посрещнете Георги Неделчев!
Георги Неделчев: Добър вечер!
Водещ: Драго ми е. Мога ли на ти?
Георги Неделчев: Естествено.
Водещ: Добре дошъл! Как си?
Георги Неделчев: Като човек, работил в мъжко списание.
Водещ: Демек добре си.
Георги Неделчев: Стига вече с тоя “Playboy”, стига вече с тия…
Водещ: Как трябваше да те представя?
Георги Неделчев: Е, човек, работил в много списания. Не само мъжки.
Водещ: Хуманист и т. н.
Георги Неделчев: Да. Общественик.
Водещ: Да. Наричат те откривателят на Николета Лозанова. Може би така трябваше да те представим.
Георги Неделчев: Е, не се срамувам от това. Не е съвсем… не е само моя заслугата. Заслугата за това, което тя е постигнала, си е главно нейна. Но няма нищо срамно в това и така да ме наричат.
Водещ: Определено. Тя отчита ли ти някой лев от хонорарите си, като авторство?
Георги Неделчев: Не. Но достатъчно е, че и аз по никакъв начин…
Водещ: Не й отчиташ нищо.
Георги Неделчев: … не й отчитам нищо, да.
Водещ: Което всъщност в момента е доста по-актуално. Вярно ли е, че от „Стани богат” са искали да съберат Алисия и Николета, но Николета е отказала?
Георги Неделчев: Да. Но не виждам нищо лошо в тоя отказ. Според мен, би било малко странно те да седнат по тоя начин, само и само защото някой е решил, че така, това ще му донесе рейтинг на предаването. Има хиляди начини те да изяснят отношенията помежду си и същевременно да бъдат полезни и на обществото поотделно, без да се прави такъв PR от цялата работа.
Водещ: А Алисия съгласила ли се е?
Георги Неделчев: Доколкото знам, да. Но това не е нито мое, нито, предполагам, и ваша работа.
Водещ: Занимаваш се с телевизионна критика все пак.
Георги Неделчев: Да.
Водещ: От Васа Ганчева, лека й пръст, или от Кеворк научи повече?
Георги Неделчев: Ох! За Васа Ганчева само добро мога да кажа, но не съм се учил от нея. От Кеворк човек може много да се учи. Разбира се, степента на неговото самочувствие е недостижима и аз никога не бих имал такова самочувствие и съответно, в моите статии аз не се стремя толкова да покажа лично мнение, а по някакъв начин да напипвам това, което зрителите биха мислили за дадено предаване, но не могат да го формулират толкова ясно и така аналитично като мен. И от тая гледна точка влагам повече старание – да… хората, които четат един вестник, когато са гледали някакви предавания, да намерят своите, така, разсъждения, формулирани в… да.
Водещ: Написани, формулирани в него.
Георги Неделчев: Ти си кажи мнението дали успявам.
Водещ: Ами, в повечето пъти да.
Георги Неделчев: Кога не си бил съгласен с мен?
Водещ: Ами, не мога да кажа конкретно и затова казвам в повечето пъти.
Георги Неделчев: А, добре.
Водещ: Защото иначе трябва да се аргументирам. Не може всичко да е на 100.
Георги Неделчев: За себе си си прочел.
Водещ: Да. Не, ти написа, че ни трябва скандал, ако трябва да се връщаме назад.
Георги Неделчев: Да.
Водещ: Специално за „Комисията Павлов” имам предвид.
Георги Неделчев: Да. Според мен, това предаване показва твърде изненадващо голяма разкрепостеност и свобода в изразяването на каквото и да било и в една държава, като България, където има толкова много публични тайни, които просто плачат да бъдат казани гласно от телевизията, би могло да се очаква…
Водещ: Какво имаш предвид?
Георги Неделчев: Ами… е, давам ти пример с това, което стана в Америка с Ланс Армстронг, който направи признание при Опра Уинфри. Нали, всички знаеха, че най-вероятно той е взимал допинг…
Водещ: Да, да.
Георги Неделчев: … но той избра именно едно предаване, и то не далеч в най-гледаната телевизия, защото нейната собствена кабелна мрежа не е най, нали, голямата телевизионна мрежа в Америка. Тоест, искам да кажа, че няма, не е непременно задължително тук нещо да се случи в най-рейтинговото предаване. Но когато водещият е достатъчно добър и може да изкопчи максимума по подобаващ начин от госта, такъв тип предавания са идеалните за човек да направи някакво признание, някакво разкритие. Например, че някой спортист, някой футболист е участвал в уреден мач в България, което всички знаем, че е така. Или че някой…
Водещ: Ще изям хляба на сутрешните блокове.
Георги Неделчев: Да, да, да. Или че някой… Да, в България твърде много сутрешните блокове се занимават с разкрития. Или че някой политик е взел подкуп или че някоя миска е преспала с човек от журито, за да стане победителка.
Водещ: А може би трябва да почнем да ги говорим, защото едва ли някой ще иска да дойде.
Георги Неделчев: Или че някой инкасатор закръгля сметките на око.
Водещ: Виж, тя и Миглена Ангелова вече има предаване в ефира на TV7, така че може би…
Георги Неделчев: То няма да ти остане мегдан, да.
Водещ: Ами, конкуренцията дебне. Криминалните журналисти, разследващи, ги заплашват обикновено хора от подземния свят. Теб заплашвали ли са те, журналисти примерно, да кажем Кедъра? За Камен Алипиев говорим. Или пък бай Румен…
Георги Неделчев: Вие сте проучвали явно…
Водещ: Ами, знам за любовта ти, за любовта ти…
Георги Неделчев: Не. Той, Кедъра, е добро момче, като характер. Просто, в държавната телевизия все още не могат да свикнат с това, че някой може да има мнение за тях и да го изразява, тъй като явно това са някакви наслагвания от години. Това е единственият случай, в който някой наистина се е опитвал да ми търси сметка защо съм го критикувал, вместо да се замисли дали наистина…
Водещ: Как ти е потърсил сметка?
Георги Неделчев: Във Facebook. Макар че ние там не сме приятели.
Водещ: Най-нормалното.
Георги Неделчев: Но той започна да ми пише и да ме пита защо смятам, че коментира като запалянко, а не като водещ, което е очевидно, че е така. А за Румен Луканов – не знам защо го включвате. Да, той наистина прилича на побойник, ама аз нямам конфликт с него.
Водещ: Защото води, защото води интелигентно предаване, в което хора отварят кутии.
Георги Неделчев: Да. Румен Луканов прилича на човек, който, като Вини Джоунс, който може да те заплаши. И това е българският Вини Джоунс. Но аз не съм го…
Вщ: Нали го бяха били в една градинка.
Георги Неделчев: Да, да.
Георги Неделчев: Да, и той, и той, да. И смятам, че той си върши работата много добре и така, успява да напипа… Той е единственият водещ на предаване, което раздава пари, който не крие своето неудоволствие от това, че някой може да му вземе парите. Докато всички други, всички други имат някакво лицемерие – едва ли не, хайде, нали, спечели, за да ти дадем тук 50 000 лева. Това са глупости. Единствено Румен Луканов…
Водещ: Е, ама Румен пък си е продуцент. Повечето други, които раздават пари, не са си продуценти на предаванията.
Георги Неделчев: Точно така. Може би и това, може би и това го има.
Водещ: На никой продуцент не му се дават пари.
Георги Неделчев: Да.
Водещ: Така. Мерси! Коя е най-смешната татуировка на женско тяло, която си виждал?
Георги Неделчев: О, и да съм виждал, съм я забравил. Нямам такава нагласа – да се надсмивам над жените, с които работата ми ме е свързвала.
Водещ: А за татуировката „Само Господ може да ме съди”.
Георги Неделчев: Ами, какво? Да, тя е може би най-имитираната татуировка в България. Това показва, че жената е смела. И имал съм такава статия – какво е закодирано в някои твърдения по татуировките, и въобще и във Facebook статусите на жените. Те винаги се изразяват иносказателно. Например, когато една жена каже: „Мразя лъжата”, това означава, че приятелят й най-често й изневерява. Ако каже: „Аз съм много свободолюбива”, това означава, че най-вероятно тя изневерява.
Водещ:
Георги Неделчев: Ако каже: „Обичам бързите коли и високите скорости”, означава, че е мутреса и ходи с мутри най-вероятно. Това са кодове, по които, така, може да се ориентираш с какъв човек си имаш работа.
Водещ: Ако ти предложат 30 000 лева да участваш в реклама за презервативи, би ли се съгласил?
Георги Неделчев: Какво, като модел?
Водещ: Да.
Георги Неделчев: Не, не. Защото ще се изложа за много повече от 30 000 лева.
Водещ: Наистина ли мислиш, че Ивайло Захариев, Елена Петрова и калин Врачански са слаби актьори?
Георги Неделчев: Ох, да. Те, че са слаби, слаби са, но може би вината не е…
Водещ:
Георги Неделчев: не, не. Вината не е тяхна в случая, защото има и други слаби актьори, и в България и по света, които обаче са успявали да направят добри роли в добри филми. Ще ти дам… какъв пример да дам? Например Джулия Робъртс не е някаква гениална актриса, но в „Ерин Брокович”, режисирана от Содърбърг, който явно знае човекът какво да й каже да прави, как да се държи – ако трябва, ще я върне сто пъти, докато не се произнесе всяка реплика, както трябва – в крайна сметка тя е страхотна в „Ерин Брокович”. Сигурно, предполагам, че и…
Водещ: Тя май имаше и номинация „Оскар”.
Георги Неделчев: … Ивайло Захариев и Калин Врачански и Елена Петрова, ако някой достатъчно авторитет…
Водещ: Защото Калин играе повече в театър, затова така те питах.
Георги Неделчев: Ами, аз в театъра много много не съм го гледал. Факт е, че Елена Петрова и Калин Врачански бяха с едно ниво над всички останали актьори в „Стъклен дом”. Това просто няма кой да го отрече. Същото важи и за Ивайло Захариев, който иначе е много симпатичен, много, така, добре пасва физически в тая роля в „Под прикритие”, обаче… може би пък донякъде така е по-добре, защото така изпъкват всички останали герои. Щото представи си, ако беше един силен актьор в тая роля в „Под прикритие”, примерно Асен Блатечки си представи, той щеше до такава степен да е идол, да харесват само него, хората нямаше да искат да има една сцена без негово участие.
Водещ: Нямаше да стане като с…
Георги Неделчев: Да. А така нямат търпение да се появи Захари Бахаров, нямат търпение да се появи Куката, Косъма и така, компенсира се.
Водещ: И Ушите, добре. С Георги Неделчев продължаваме след рекламите. Най-интересното предстои.
Водещ: дами и господа, Георги Неделчев ни е на гости тази вечер. В твоята книга „Моят живот в “Playboy” – мемоарите на един главен редактор” разказваш страшно много истории. Можеш ли да ни разкажеш накратко как протече фотосесията на тризначките Вяра, Надежда и Любов?
Георги Неделчев: Ха! Ами, как протече? Това е все едно, както ние с теб правим това интервю, аз изведнъж да реша вместо теб, че това, което съм казал е напълно достатъчно и че ти върши работа и да стана и да кажа – айде, стига толкова; ще видиш, че пак ще ти се гледа предаването; каквото сме заснели дотук, заснели сме. Е, горе-долу това се получи.
Водещ: … аз да стана да го кажа това.
Георги Неделчев: Ами, да. Горе-долу това се получи с тях. Те просто в един момент решиха, като един колективен мозък,че… спонтанно, че трябва да станат и да прекратят каквото и да било и че това е напълно достатъчно. Ние бяхме като втрещени. Такова нещо не бяхме виждали.
Водещ: Да. Малко е странно това.
Георги Неделчев: Да, но нямаше как.
Водещ: Някакъв конфликт?
Георги Неделчев: Не. Просто така, настроение. И тъй като там, то беше много сложно, завършва едно предаване, трябва моментално да реагираш, корицата ти излиза след няколко дена, на списанието…
Водещ: Да.
Георги Неделчев: … нямаше възможност да се замени с нещо друго. Иначе, сега гледам, че са много по… сега са много по-улегнали. Те имат, имат качества. Имат някаква интуиция, която не всеки притежава. То не може, нали, само Бог взел. Трябва да е и Бог дал. Има, за сметка на някои неща те имат нещо първично, така, народняшко остроумие и умение да напипват точно, да казват някои неща право в очите, което явно хората го харесват.
Водещ: Случвало ли ти се е момичета да ти предлагат секс, за да влязат в …?
Георги Неделчев: Не. Чак така не. Има всякакви. То зависи ти как се държиш. Когато не даваш никакъв шанс да ти се отправят такива предложения, не ги получаваш.
Водещ: Не, те някои си ги има.
Георги Неделчев: Ами, не. При мен чак такива агресивни и амбициозни девойки не е имало. Може би защото съм ги респектирал от самото начало да не се надяватА случвало ли се е мъже да искат да се… всъщност, да са се свързвали с теб, за да момичето да влезе в…
Георги Неделчев: Да, да. Обикновено това са приятели на най-грозните модели, които… за които аз съм се чудил – Боже, как е възможно? Айде, хубаво – той ходатайства за нея. Ама той какво намира в нея? Какво се случва между тях, че тя да го кара до такава степен да се излага да ми звъни на мен? И то влиятелни хора – собственици, едва ли не на… няма да казвам на какво. Това ме е озадачавало. Трябва наистина да не си виждал жена в живота си, за да може такава да ти завърти до такава степен главата, че да те накара – я се обади на тоя Жоро там и му кажи да ме снима.
Водещ: Директно на корицата.
Георги Неделчев: Има такива случаи, да.
Водещ: Ако се беше прибрал вкъщи, примерно при вашите, с мис юли или мис ноември, те какво щяха да кажат?
Георги Неделчев: Нищо лошо, нищо лошо. Аз не съм от тия редактори, които… има и такива, които снимат примерно, показват женската красота в списанията си, а пък като ги питат – ти би ли разрешил на жена си да се снима – и той да каже не. Напротив. Аз бих. Няма нищо лошо в това. Що за лицемерие е това нещо? Какво, какво лошо има? А с каква ако се прибера, би трябвало да ми се радват повече? С журналистка?
Водещ: Ти все пак си главен редактор. Когато видиш некролог с правописна грешка, поправяш ли го?
Георги Неделчев: Не, аз не редактирам некролози. Това пък що за въпрос беше?
Водещ: Финален. Благодаря ти много! Дами и господа, Георги Неделчев! Благодаря ти наистина, че беше тук! Дами и господа, това беше всичко от мен и от главния редактор Жоро Неделчев. Ние ще се видим пак и утре от 22 ч. По TV7. Чао! Всичко добро и хубава вечер!          

Анализ на телевизионния сезон 2011/2012

Нова телевизия, Горещо | 14.07.2012

Водещ: В края на този телевизионен сезон традиционно в „Горещо” ще направим анализ на целия телевизионен сезон от септември до днес с един нов за нашето студио гост Георги Наделчев. Казвам ти добре дошъл! Досега бяхме правили такъв анализ, такава поредица с проф. Вучков и, лека й пръст, Васа Ганчева. Сега моите колеги казаха, че в момента ти пишеш най-точните анализи, и то в най-четения вестник в България. Ти си телевизионен анализатор на всичко, което се случва в последните месеци. Още веднъж добре дошъл на Георги Неделчев в студиото на „Горещо”!
Георги Неделчев: Имаше много дразнещи моменти в много сериали. За Елена Петрова мога да кажа, че нито една зрителка никога не се е идентифицирала с нейната героиня. Аз се басирам, че няма нито една жена в България, която да прилича на тази героиня дори с една своя клетка. За Ники Кънчев пък какво да кажем? Водещ от такъв мащаб, с такава ерудиция ти не може да го използваш за предаване до ходи да показва епилация и там какво беше и да кима с глава. Този сериал „Ракия сънрайз”, това е един от най-големите провали на този сезон, ако трябва пак да се върнем към обобщение на сезона. Друг голям провал, ако трябва да оставим вече Слави Трифонов на мира, е шоуто „Кастинг” по БНТ. Има едно усещане, че в Нова телевизия не са единни звездите помежду си, и това на хората не прави добро впечатление. 
Водещ: Може би в началото ще направя една такава скоба за нашите зрители. С какво друго си познат? Дълги години беше човекът, който прави мъжката библия в България, и човекът, който така е наричан – създателят на Николета Лозанова. Как дойде това приятелство с Николета, преди да почнем за телевизионния сезон?
Георги Неделчев: Е, как да е дошло, а съм се сприятелявал с повечето от моделите, с които съм работил. Не ми е било толкова трудно, тъй като не са много хората, които познават достатъчно добре женската душа и женската психика и някак си тази роля не ми е била изненадваща. Не смятам, че е някакъв особен повод за гордост, надявам се не е това основната тема, за която си ме поканила, въпреки че нямам никакви притеснения да говоря и за нея. 
Водещ: Какво момиче беше Николета? Ето, виждахме наскоро ваши снимки от началото на нейната кариера, доста дръзко, нахакано русо младо момиче. Как дойде тя от Пловдив?
Георги Неделчев: Нахакано не. Много скромна и дори направо срамежлива, колкото и да не се вярва на много хора. Примерно това, което мога да кажа за Николета е, че тя винаги се подценява от гл.т. на това колко пари трябва да получи за един рекламен договор. И може би тя ще ми се разсърди, че го казвам това нещо, но е факт. Тя ме пита, колко да им поискам за еди-каква си реклама? Аз казвам някаква сума и тя казва, боже, не е ли много? Значи това само може да ти говори какво скромно момиче е.
Водещ: Аз ще те питам нещо лично, не знам дали ще ми кажеш истината. Аз ще ти кажа моето усещане какво е. Че лично ти посъветва Николета как да върже Валери.
Георги Неделчев: Не. 
Водещ: Защото когато тя разбира, че е бременна, тя се връща в България, изключва си телефона за една седмица. Валери се чуди нонстоп, той тогава не е искал да предлага брак…
Георги Неделчев: Глупости.
Водещ: Защото впоследствие при едно негово интервю той самият разкрива, че тя е била в България и той по негов приятел праща годежния пръстен, този приятел дава пръстена и той по телефона й предлага брак. Защо тя е била тука толкова време в България без него…
Георги Неделчев: Абе как, те бяха неразделни, моля ти се. Това е някаква интрига. Той е страшно влюбен в нея. Те са неразделни. Тя за разлика от Алисия си стои при него. Ходи на тренировки, взима го с колата, връща го. Това, което може би Алисия е правела, да си стои при мъжа, при бащата на детето си, той едва ли е щял да има възможност да помисли за някоя друга жена, въпреки че и това е под въпрос, младо момче, какво може да се очаква от един мъж..?
Водещ: Аз съм съгласна с тебе, че ако Алисия е била при него, а не в България да прави фолк песни…
Георги Неделчев: Ти не може да ски правиш кариерата и да си всяка вечер по клубовете и между масите и да искаш мъжът ти да ти е верен…
Водещ: И то един от най-търсените мъже.
Георги Неделчев: Направо, да…
Водещ: Те му се хвърлят отгоре. 
Георги Неделчев: Аз бях свидетел, понеже съм се занимавал с много модели покрай работата си, колко момичета казваха, жалко за Валери, толкова рано Алисия се обвърза с него, да не му се порадват момичетата, казваха те. защо говорим само за това?
Водещ: Дай точно така да започнем, кое е най-успешното предаване за тебе за този сезон телевизионен от септември досега?
Георги Неделчев: Най-успешно какво визираме, рейтинг или качество на продукцията, независимо от това дали е постигнала рейтинг?
Водещ: И по двата показателя да коментираме. 
Георги Неделчев: Ако говорим за рейтинг…
Водещ: Турските сериали. 
Георги Неделчев: Да. Турските сериали, първо, не са нещо, което аз ще седна да критикувам като нещо ужасно, което се случва. Българинът не е чак толкова глупав да гледа нещо, което няма никакво качества, само защото някой му го натрапва. Хубави сериали турски е имало и по Би Ти Ви и по Нова телевизия, даже мисля, че по Нова телевизия са по-добри тези, които са вървели. Сега, истината е, че Би Ти Ви имат по-добър маркетинг. Там каквото и да се пусне в праймтайма поради това, че машината по някакъв начин е смазана, завъртяна по правилен начин, то се гледа от много хора. За много хора аз съм се убедил, значи аз също съм се опитвал да поставям под съмнение тези рейтинги на пийпълметрията, които се публикуват, дали няма някаква манипулация в тях…
Водещ: Както всички говорят.
Георги Неделчев: Както всички говорят, но истината е, че за хората вече е автоматизирано да си включват телевизорите на тази програма, дори и когато това, което се върти по нея не винаги има тази стойност, която може да има едно предаване по друга телевизия. Така че да, турските сериали си продължават…
Водещ: Да държат първо място.
Георги Неделчев: Да държат първо място в рейтингите и има защо. Те са добре направени, това е една школа, която ние само можем да се учим от нея. 
Водещ: Но факт е, че пък тази година много български сериали имаха успех. 
Георги Неделчев: Да, много хубави. Аз съм бил доста критичен към почти всички от тях, но истината е, че финалите, финалните няколко епизода на всеки от сериалите показаха много голямо израстване и на самите сценаристи, които са били най-атакуваните поне от мене в моите коментари. Смятам, че вече се заформя една школа и на сценаристи, която е най-дефицитната професия все още в България. И след още една-две години вече няма да има дразнещи диалози така, както имаше много, така, дразнещи моменти в много сериали. Самият кастинг на актьорите, подборът на актьорите вече ще става все по-добър. Нормално е било в първите сериали да се стигне до някои разочарования, да си очаквал, че някой актьор ще се представи по-добре…
Водещ: Може би защото в началото взимаха само утвърдени стари имена, които сме ги гледали, гледали…
Георги Неделчев: Не само…
Водещ: А сега заложиха дори на манекенки, на певици…
Георги Неделчев: Да, и които се справиха добре. Значи ако говорим, примерно Елена Милянкова от „Под прикритие” или Ива Янкулова в „Отплата”, много добре, Диляна Попова също в „Стъклен дом”, много добре се представиха. За мен разочарование остава играта на Елена Петрова и Калин Врачански в „Стъклен дом”.
Водещ: Защо?
Георги Неделчев: Според мен би могло да се очаква за пет сезона поне да има някакво развитие и да стават малко по-добри. Те до последно продължиха да дразнят публиката с влудяващи сцени помежду си, в които няма капчица реализъм…
Водещ: Може би сценаристите така го правят?
Георги Неделчев: Да, аз започвам да се питам, възможно ли е наистина това да е целта? Но наблюдавайки други техни изяви, по-скоро си мисля, че не…
Водещ: Искаш да кажеш, че са слаби артисти, а не че сценарият е слаб?
Георги Неделчев: Да. Значи, сценаристите каквото и да направят, репликите в техните уста звучат смешно. Да кажем, сценаристите са виновни. Да, ама как на Асен Блатечки нито една реплика не му звучи глупаво в устата, или на Георги Кадурин, или на…
Водещ: Яна.
Георги Неделчев: Юлиян Вергов. За Яна Маринова да не говорим. Такова сливане между актриса и…
Водещ: И то при положение че Яна няма завършено образование НАТФИЗ, била е модел, макар и за малко, въпреки че винаги я представят като манекенката Яна.
Георги Неделчев: Да, подценяват я. 
Водещ: Да, се справи наистина много добре в ролята на кучка. Между другото тази роля винаги я харесват зрителите. 
Георги Неделчев: Да, и същевременно до такава степен нюансирана игра,понякога да я съжаляваш, понякога дори да й симпатизираш, да накараш толкова много зрители да се идентифицират по някакъв начин с теб. Докато за Елена Петрова мога да кажа, че нито една зрителка никога не се е идентифицирала с нейната героиня. Аз се басирам, че няма нито една жена в България, която да прилича на тази героиня дори с една своя клетка. Според мен тази телевизионна критика не се прави някой да си вземе бележка, сценаристът на „Стъклен дом” да се научи как да пише. Това се прави за читателя…
Водещ: …сценаристът те е изрязал на една снимка и хвърля стрелички върху тебе…
Георги Неделчев: Едва ли. Това нещо се прави, за да може читателят на едно издание нещата, които винаги си ги е мислил, но няма подредбата на мисълта и дар словото на един журналист да го формулира по този начин, да му стане хубаво, че някой най-сетне публично в голям тираж или в предаване като твоето, което наистина се гледа, да каже, да, точно така е, най-сетне се намери някой да го каже това за Елена Петрова, или това за Калин Врачански, или това за…
Водещ: Значи ти го правиш за читателите, а не за самите звезди?
Георги Неделчев: Абсолютно. Всеки, който си мисли, че някой журналист, коментатор като мене иска да бъде, той да диктува… Глупава е тази роля, ако въобще някой се е изживял като такъв, поне аз не се изживявам като такъв. Да кажем за „Отплата” на Нова телевизия сериалът. Аз лично много харесах неговото начало. Бях очарован, много позитивен коментар дори бях написал. След това обаче имаше рязка промяна в сюжетната линия и някак си сюжетът доброволно се отказа от тези страхотни персонажи, които създаде в първия епизод. Особено актьора Мариус Донкин и неговия персонаж, аз смятам, че такъв нюансиран злодейски образ, който да има същевременно човешко в него, ти да виждаш и човешките страни на този, този човек трябваше да бъде главна роля, трябваше да няма 15 мин. без него в този сериал. А не да го изоставят моментално и във втората, третата и четвъртата серия почти да не го видим, само и само за да ни занимават със събирането на групата отмъстители. Няма лошо, ти пак я показвай тази група. Да не говорим, че самото отмъщение не беше достатъчно добре мотивирано, защото ние не видяхме достатъчно страданието на главния герой, на шефа на бандата. Нито успяхме да видим в първия епизод как той страда по време на процеса, нито видяхме достатъчно негови страдания в затвора. И оттук нататък отмъщенията, които те извършваха, бяха адски немотивирани и в един момент човек започва да стиска палци на жертвите, които реално са виновни, но тъй като по-добре направени персонажи, ти им симпатизираш, актьорите много добри, тези всичките злодейски образи страхотни актьори, страхотни актьори. Просто там няма слаб актьор в този сериал. Някак си така се загубиха нещата. Трябваше малко по-добре да преценят, че са успели да напипат нещо в първата серия, да не я изоставят, по този начин щяха да държат и по-сериозната публика, по-възрастните хора, нямаше да ги изпуснат, а пък младежката аудитория щяха така или иначе да я привлекат, след като толкова… Орлин Павлов много добър, много добър. Ако не бъде използван оттук нататък редовно като актьор, просто грехота. Всички го харесват и мятам , че има много голям потенциал. Аз винаги съм смятал, че той е много талантлив. 
Водещ: Виж като певец и като телевизионен водещ не успя, но като актьор…
Георги Неделчев: Какво значи не е успял? Да, по ред причини, може би жанрът, в който си беше избрал да пее. Не знам, сложно е. примерно песента, с която „Каффе” отидоха на Евровизия просто не беше за там. Много хубава песен, много хубаво изпълнена, и въобще, колкото пъти съм го гледал и на живо, той е невероятен. Истинско откритие е да имаш… Като водещ също смятам, че беше добър, просто ред други продуцентски недомислици попречиха да бъде оценен достатъчно. Във Вип Денс беше страхотен като жури. Вип Денс и Х фактор, мога да кажа, че са едни от най-добре направените риалити шоута в българския ефир. Това дали са имали достатъчно рейтинг, колкото заслужават, е друг въпрос. По ред причини, за които вече се спрях – маркетинг, навици на публиката. По същото време, по което Вип Денс вървеше в Нова телевизия, имаше конкурентно аналогично шоу по Би Ти Ви. Вип Денс беше много по-добро, с класи във всяко отношение, като сюжет, като реализация, като интрига. За Х фактор просто не виждам кой би могъл да каже една лоша дума. От първия до последния брой на това предаване всичко издържано перфектно, на европейско ниво, с много добри участници, добър кастинг, хубави песни, хубаво жури. Сега, неведоми са просто понякога пътищата зрителски. Но не бива зрителите да бъдат обвинявани, трябва винаги да се мисли какво не е достигнало, за да не стигне до тях. Дали програмация неправилна, дали PR недостатъчен, много са факторите. Но ако трябва да говорим за предавания, които имат качества, независимо от рейтинга, аз Х фактор бих го отличил на първо място, ако говорим за сезона от септември до нова година. 
Водещ: Това е твоят №1?
Георги Неделчев: Не може да се сравнява, и дума не може да става за сравнение с „Гласът на България” или България търси талант. Просто те изглеждат като направени в кварталния гараж от студенти на фона на Х фактор. 
Водещ: А отмина ли времето на тези риалити предавания от типа на „Биг Брадър”, да се търси скандала, воайорското, мислиш ли, че..?
Георги Неделчев: Смятам, че не.
Водещ: Не.
Георги Неделчев: Смятам, че не. Някакъв комплекс за малоценност е това да се влияеш толкова много то коментарите, а то такива винаги ще има и да се съобразяваш с тях и заради това да си гилотинираш най-успешното за мен риалити, което е „Биг Брадър” и „Вип Брадър”. Такива приказки винаги ще има. Не бива да се подценява и конкуренцията и нейните възможности за черен PR. Естествено, че ще има журналисти, които ще бълват змии и гущери срещу нещо такова. Да, естествено и че някой път се прекалява. Беше забравен урокът, че трябва да има все пак и позитивни образи, които хората интуитивно да подкрепят. Но основният проблем дойде от предавания като „Часът на истината”. Там се загуби мярката. И според мен това настрои хората по инерция и срещу „Биг Брадър”, въпреки че според мен сравненията не са… „Биг Брадър” си е едно огледало на нашия живот, изключително поучително предаване. Коментарите, които се правят в студиото са много полезни за хората…
Водещ: Аз знаеш ли какво ще ти кажа за коментарите. Преди аз да участвам в „Биг Брадър” съм ходила на всички коментари на всички сезони, защитавала съм, подкрепяла съм. В момента, в който аз излязох от къщата, аз казах, че повече няма да отида да коментирам други участници.
Георги Неделчев: Защо?
Водещ: Защото едно е това, което виждат навън, в студиото и по телевизията, и съвсем друго е вътре в къщата…
Георги Неделчев: Добре. 
Водещ: И никога коментарите отвън не могат да бъдат обективни. Колкото и да мислиш, колкото и да пречупваш през всякакви призми, не може да знаеш вътре този човек защо го прави това нещо.
Георги Неделчев: Разбира се. 
Водещ: И дали всъщност това, което виждаме ние по телевизията е действителната случка или монтирана от няколко случки.
Георги Неделчев: То че е така, така е. Но това не пречи да има поуки и хората да си правят много изводи за своя живот, който водят, гледайки това шоу. Просто това шоу е по-поучително от всеки сериал. Защото показва ситуации, които когато хората седят пред екрана в хола, изведнъж дори им помага понякога да си решат някакви лични проблеми в семейството и някакви скандали да намерят начин да ги разрешат. Да може примерно мъжът да каже на жена си, ето, виждаш ли колко е грозно така да се прави и т.н. 
Водещ: И жената точно по телевизията като го види и ще каже, о, да, точно от „Биг Брадър” ще се науча аз какво да правя. 
Георги Неделчев: Да, истината е, че да, моят дългогодишен опит с жени покрай мъжките списания показва, че една жена не може да усети, че нещо е грозно да не го прави до момента, в който не е потърпевша тя лично от същото, или поне не види достатъчно нагледно ефекта от това какво може да направи, особено прочутата история с Елена и с Миро,това беше голяма сага. И представи си колко двойки, това е помогнало на много двойки според мене. И трябва да има предавания като „Биг Брадър”, където с някакъв риалити елемент хората да се вълнуват, да има много повече причини във всеки един град хората да седнат пред телевизора, защото участва съседката примерно. Нали разбираш какво е, когато имаш 24 участника от 24 града. 
Водещ: То беше първият сезон, тогава градовете опустяваха. 
Георги Неделчев: Именно. Няма как да не се гледа това нещо. И когато имаш добър водещ коментатор като него, който да знае винаги какво да каже, от това по-хубаво няма. Това, че ще има някаква критика, това, че може дори и в вестника, в който аз пиша, да се появи пак критика, ако излезе нова сезон на „Вип Брадър”, ясно е, че ще има. Ясно е, че ще има много хора, които ще са против и че медиите ще вървят след тях и ще се опитат да им се харесат, изразявайки тяхното негативно мнение. Но това не значи, че телевизията трябва веднага олеле, с някакво угризение, давай сега да го спираме това нещо, че много се изложихме и да купим някой друг турски сериал, или да направим нещо по така позитивно. Просто има едно доброволно абдикиране на Нова телевизия от сутрешния блок. Все едно Нова телевизия казва, ние не искаме да сме силни сутрин. Гледайте нещо трудно. Това за мене е озадачаващо. При положение че почти през целия ден като включа аз виждам една личност, която се справя добре в тази телевизия, например Гала веднага след това. Доколкото знам много трудно може някой да я конкурира в нейния часови пояс малко след ранните сутрешни блокове. Имаш хора като Милен Цветков, имаш хора като Ники Кънчев, имаш хора като Карбовски. Явно не искат да стават рано, пак казвам, тогава ще се намери някой друг. Или ако трябва от друга телевизия ще се вземе, но тази агония, която продължава вече месеци наред сутрин е тягостна. Мен лично ми действа подтискащо. 
Водещ: Вечерните предавания на Нова телевизия. Точно в момента нямаме вечерни…
Георги Неделчев: „Черешката на тортата” смятам, че направи успешни сезони. Един много хубав микс между кулинарно предаване и риалити шоу, нещо като „Вип Брадър лайт”. Много добро портретиране на хората, които участват, някак си готвенето е някак като повод да разкажем за тях. мисля, че това се прие много добре. Това, което ме разочарова беше „Фермер търси жена”. След силния старт и много добрата водеща Сърчаджиева, според мен също тя е едно от лицата, които трябва да се използват, толкова добра водеща особено на такова предаване отдавна не е имало…
Водещ: А защо предаването те разочарова?
Георги Неделчев: Защото започна много да изглежда нагласено. Някак си изгуби се риалити моментът. То по принцип всякакви такива шоута, които се знае, че са заснети много отдавна, много трудно поддържат внимание. Както и едно телевизионно състезание викторина да го снимаш в Румъния. И сега ти само като си представиш как тези хора са били един екип, спали са по разни хотели. Няма никакво такова противостояние между участника, който трябва да вземе парите на телевизията и самата телевизия. Те са в един отбор, нали?
Водещ: Да.
Георги Неделчев: Участник, който трябва, уж, да вземе парите на телевизията, работи в комбина с нея. Няма как зрителят интуитивно да вярва, че има напрежение. Докато, примерно Румен Луканов много добре се справя с това, внушавайки…
Водещ: Едно от най-гледаните предавания на Нова телевизия…
Георги Неделчев: Той много умело показва неудоволствието си, че е възможно някой да спечели, и това хората го усещат. И затова там няма и капчица съмнение, че това, което се случва е автентично. Много добро попадение! Просто неговият имидж на скръндза, на човек, който всяка вафла, примерно от служебния бюджет на предаването би я прибрал в джоба си и би я занесъл у тях, този имидж пасва идеално на това, което той прави. Така че да, „Сделка или не” мисля, че ще продължава да има много стабилно присъствие. А за „Фермер търси жена” сам ода довърша. Там беше изтървано. Някак си в един момент хората спряха да вярват, че това нещо е реално. Имаше някакви невъзможни развръзки и нагласени неща. И една хубава идея, да се покаже животът извън градовете, в крайна сметка не получи достатъчно висок рейтигн, а беше добре измислено шоу и добре заснето. 
Водещ: За Иван и Андрей да кажем няколко думи, защото мисля, че те нещо загубиха от себе си в момента, в който от Би Ти Ви дойдоха в Нова телевизия. Те имаха един живец в тях, нещо, което ги правеше…
Георги Неделчев: Защо, имаха го и след това? Смятам, че шоуто им беше добро. Да се конкурираш със Слави Трифонов не е лесна работа. Явно не е трябвало такъв директен сблъсък да има. Много трудно се намират подходящите гости и т.н. Те сбъркаха по-скоро с другото, където се състезаваха срещу разни зрители. Това беше точно в периода, за който говоря, в който всички телевизии се надпреварваха да харчат луди пари за скъпи проекти, които просто беше ясно, че няма как да си възвърнат инвестицията. То за всяко едно от тези състезания, само като видиш какъв декор беше направен, и всичкото това срещу някакъв човек, който въобще не е сигурно дали е истински съперник или някой техен приятел. Те да се правят на маймуни и да се опитват с уста да хващат висящи парчета локум и т.н. Ако се съгласиш да правиш такова шоу, ти трябва оттук нататък цялата ти кариера да се знае, че тръгва в тази посока и че ще правиш неща от този сорт като (…) или там не помня как беше българският еквивалент, когато Цецо Елвиса го водеше, имаше едно такова предаване.
Водещ: Искаш да кажеш, че когато примерно искаш да правиш вечерно шоу, сериозни интервюта, да речем, с политици или някакви такива сериозни гости, и в същия момент правиш фрик шоу няма как хората да те приемат…
Георги Неделчев: То не беше в същия момент, но вече хората някак си…
Водещ: Последователно едно след друго. 
Георги Неделчев: Да, както и Иван Гарелов доста години трябва да минат преди да бъде забравено неговото предаване, което той водеше, „Викторина”, за да може да се върне отново…
Водещ: „Вот на доверие и „Панорама”, двете различни роли. Има ли шанс той да се върне?
Георги Неделчев: Дотолкова, доколкото вече е позабравен „Вот на доверие”, може би има…
Водещ: А Иван и Андрей имат ли шанс да се върнат в ролята на вечерно шоу, да речем?
Георги Неделчев: Всяко тяхно инцидентно появяване, когато бяха и в „Станция Нова” и интервюираха Кеворк Кеворкян ми се вижда, че това са хора, които имат какво да кажат, че могат не само да задават въпроси, но и да коментират, и мисля, че просто при едно по-премерено презентиране като имидж безумно би било да не бъде използван техният потенциал, защото и двамата стоят много добре. Мисля, че и проф. Вучков, ако беше на моя място, и той щеше да ги похвали. 
Водещ: Той не хвали никого…
Георги Неделчев: Според мен те са от малкото, за които той казва добри думи. И сигурно има защо. Той добре напипва също, той по някакъв начин олицетворява мнението на…
Водещ: Я изкоментирай това за проф. Вучков, понеже той винаги коментира всички наши предавания, а него никой никога не го коментира. Ето сега за първи път в ефир…
Георги Неделчев: Значи първо, той е бил обичан феномен. Аз когато го гледам, не знам на колко години е, над 70, нали така?
Водещ: Да.
Георги Неделчев: Аз искам аз самият да имам тази енергия на тези години, искам всички мои роднини да имат тази енергия, този живец, този адреналин. Това е заразително. Просто дори и да го гледаш с някаква насмешка, защото явно голяма част от зрителите така правят, пак покрай всичко това, което казва, ти чуваш много правилни заключения, понякога хиперболизирани. В телевизията, ако не владееш хиперболата, ти си никой. Ти не може да си равен, да говориш непрекъснато общоизвестни неща и неща, които всички приемат и да очакваш някой да те гледа. Моментално превключват канала на друга телевизия. 
Водещ: Да не забравим да изкоментираме едно предаване, което сега излезе информация, че се връща в Нова телевизия „Господари на ефира”. Шумно напуснаха Би Ти Ви, били са цензурирани, нямали свобода. Какво мнение имаш ти по този скандал?
Георги Неделчев: Сега, аз не знам нещата зад кулисите как са, не очаквай от мен такава информация. Сигурно има защо и едната, и другата страна да стигнат до това решение. Това си е работа и на Би Ти Ви как ще си процедира, според мен Би Ти Ви не са толкова глупави, ако нещо е вървяло достатъчно добре и са имали полза и рейтинг от него, да направят така, че то да ги напусне. Също така и не смятам, че е имало кой знае какви прояви на цензура. Разбра се, че е имало някакви намерения за цензура, но така или иначе нищо не е изрязано, всичко е излязло. А това, че една телевизия се е опитвала да си защитава другите предавания, този казус сега ще възниква и в Нова телевизия. Какво лошо има в това, че самата корпорация моли да бъде едно предаване милостиво към лица, в които тя е вложила милиони и от които разчита да спечели милиони? В това няма нищо лошо. Това, че не се е случвало и че в крайна сметка са излизали лошите неща, говори още по-добре. Не смятам, че е хубаво дири да споменаваш и да го изтъкваш като някакъв проблем, ама те ни караха да не говорим за Елена Петрова, те ни караха да не говорим за Калин Врачански. Добре, какво толкова е станало? Опитват се хората да упражняват някакъв контрол, защото знаят, че има какво да загубят. 
Водещ: В Нова телевизия никога не е било така. На мене лично са ми връчвали Златен скункс за провалена кариера. Преди 5 години репортерът Васко ми връчи за моята провалена кариера, която продължава 8 години…
Георги Неделчев: Лично аз смятам, че това не е хубаво. 
Водещ: Защо, нека кой каквото иска да връчва. 
Георги Неделчев: Има едно усещане за липса на интегритет. Има едно усещане, че в Нова телевизия не са единни звездите помежду си и това на хората не прави добро впечатление. Погрешно е да се смята, че тази пълна слободия, всеки да прави каквото си иска в един ефир, се харесва на хората. Българската публика е консервативна. Българската публика обича да има усещане за ред. Да се знае, че ето сега, тука Гала и Венета Райкова, те са приятелки. Или те са колежки. Те по някакъв начин ще се подкрепят винаги. Или Ники Кънчев и Венета. Това, съгласи се ти, че го има само в Нова телевизия. И не смятам, че е нещо, с което тази медия трябва да се гордее. Напротив, има нужда от един мениджмънт, не знам дали това е PR отдел, но така или иначе има нужда от едно малко по-голямо затягане на дисциплината. Това, което аз съм установил в работата си с телевизии, е, че в Би Ти Ви има много сериозна дисциплина и че самите звезди на тази телевизия я спазват. 
Водещ: А имате любими жертви повечето телевизионни анализатори. Една от тези любими жертви е „Шоуто на Слави”. Защо толкова го мразите и всички го плюете?
Георги Неделчев: Аз не го мразя. Много хубава тема, много хубав въпрос. Правя голямо разделение между Слави като човек, Слави като звезда, като работохолик и Слави като човек, който е заобграден понякога от не достатъчно талантливи хора. Това е негова вина, разбира се. Според мен основният му минус е, че той обича да се заобгражда с хора, които са малко или много по-шушумиги. Ако той имаше личности в екипа си, които да получат достатъчно добър климат да израснат, така както например Евтин Милошев дава по-голяма свобода на хората…
Водещ: Имаш предвид от сценарния екип?
Георги Неделчев: От сценарния екип най-вече. От там произлизат всички беди и целият негативизъм към него идва от това според мене. Иначе в музикално отношение Ку-Ку бенд, актьори, просто дума не може да става за критика. Това нещо, особено всеки ден да се прави, това е такава месомелачка. Само който не се е опитал да го направи, само той не знае. 
Водещ: И да оцелееш толкова години. 
Георги Неделчев: Така че безумно е да се зачеркне изцяло това нещо. Истината е, че той например не може да прави добри интервюта, говори винаги повече за себе си, никога не разбираме гостът му що за човек е…
Водещ: Особено ако е от чужбина. 
Георги Неделчев: Винаги разбираме как Слави като бил малък гледал неговите филми и т.н. Това е много голям минус. Аз на негово място бих…
Водещ: А за що го прави според тебе, няма ли кой да му го каже?
Георги Неделчев: Не знам, явно няма. За мен това е основният негов проблем, на него му липсва личност от ранга на Любен Дилов например, или Евтим Милошев, която достатъчно директно да го съветва, да го ограничава, когато трябва и двамата да се чувстват достатъчно равностойни да се контролират взаимно. 
Водещ: А може би той умишлено отстранява такъв тип хора, за да изпъкне той.
Георги Неделчев: По-скоро не умишлено, а несъзнателно. По-скоро несъзнателно. И това е което му пречи. Ако той имаше до себе си една силна фигура, мозък в сянка, която да изстиска от него само хубавите неща, когато той пее, когато прави шоу, когато влага самоирония, щеше да е много по-добре. Ето например този сериал „Ракия сънрайз”, това е един от най-големите провали на този сезон, ако трябва пак да се върнем към обобщение на сезона. Сценаристите на това нещо така и не са направили разлика между това да напишеш един едноминутен скеч, в който актьорът излиза в някаква роля, казва точно два лафа, понякога само един виц и си тръгва, и това да създадеш сериал, в който да има някакъв все пак сюжет и хората да има за какво да го чакат с нетърпение всеки следващ епизод. 
Водещ: Въпреки че той има страшно много звезди и от фолка, и актьори…
Георги Неделчев: Да, влудяващ провал. Друг голям провал, ако трябва да оставим вече Слави Трифонов на мира, е шоуто „Кастинг” по БНТ. Също много пари похарчени на вятъра, и то точно в период, в който държавната телевизия показа, че може да работи по модерен начин с един сериал като „Под прикритие”, изведнъж ти да използваш този сериал като ракетен носител за нещо толкова бездарно реализирано от първия до последния момент. Във всеки компонент това предаване „Кастинг” е трагедия. Не мога да кажа една добра дума за него, и мисля, че не само аз мисля така. И въпреки това то е струвало много пари на телевизията, която се издържа с нашите данъци, с моите и с твоите. 
Водещ: Точно така.
Георги Неделчев: Смятам, че трябва да сме най-критични именно към тази телевизия. Въпреки че там аз виждам най-голям прогрес през последните години – в публицистика, в новини…
Водещ: Кои предавания?
Георги Неделчев: „Референдум” е може би най-доброто предаване в България във всяко отношение. 
Водещ: В публицистиката, или?
Георги Неделчев: Не, дори не само в публицистиката. Това предаване до такава степен е добре направено, че дори когато темата не е интересна за зрителя, ти се заглеждаш в него. Защото има много точен баланс между участието на гостите, водещата е много добра, тонът е много добре премерен, темите винаги са актуални и самата реализация като режисура е добра, студио и т.н. Новините също смятам, че на БНТ са много добри. Ако искам нещо да разбера какво точно е станало в държавата, достатъчно е да гледам държавната телевизия и напълно добре ще се информирам за това. И въпреки това, продължават там някакви типично санстефански процеси да текат. Явно…
Водещ: На нашите и вашите според мен, делят се на някакви лагери, които ако сте приятели, получавате проекти и предавания, а иначе не. 
Георги Неделчев: Точно така. Явно болестта на социализма там не може да се излекува току-така. Давам си сметка колко е трудно да управляваш един такъв организъм с хиляди човека на щат, свикнали да си взимат заплатките години наред и почти нищо да не работят и само да интригантстват помежду си. Не виждам кой би могъл да отиде и да въведе ред в едно такова нещо, но това не означава пък ние да сме снизходителни към нещата, които те могат да променят. Например спортните коментатори и хора като Петър Василев. Какво трябва да стане, за да престанат да вбесяват публиката? Какво, социологическо проучване ли да си направят? Ако искат да си поръчат на МБМД или на „Галъп” колко хора са склонни да търпят този коментатор? Ще установят, че 0%. И по този начин много ще спечелят. След като далеч по-трудни теми като публицистиката и новините се справят, да оставиш толкова години един-двама журналисти, окопали се в спортна редакция, да лазят по нервите на хората. Въпреки че тази година се вижда, че имат млади момчета коментатори, които не се справят никак лошо. И като цяло аз съм склонен все пак да сложа един палец нагоре за това, което дори и в спорта се опитва да прави БНТ. Не е чак толкова лоша държавната телевизия, колкото много хора се опитват да я изкарат. Просто фактът, че тя се субсидира от държавата е трън в очите на много хора и може би не е много честно да печели и от реклама.
Водещ: И от нашите данъци. 
Георги Неделчев: Ето сега например, толкова бирени компании и телекомуникации и какво ли не са дали милиони, защото европейското се излъчва по БНТ, а пък другите телевизии, които нямат субсидиране от държавата, те с какво да правят предавания? Има логика, доколкото знам в много държавни телевизии на Запад няма нито една реклама. 
Водещ: Сега за Софи Маринова и за Евровизия. Също много коментари, ти също писа. Имаше дори, мисля, че точно от тебе беше идеята повече България да не изпраща представител на Евровизия.
Георги Неделчев: Аз точно защото винаги съм защитавал нашето участие там и смятам, че при цялата ирония, която предизвиква този конкурс, в крайна сметка е нещо, което привлича внимание на хората, и особено на едно по-старо поколение се застоява и се вълнува от нашето представяне. Смятам, че тази година нашето представяне беше добро. В никакъв случай не беше по-лошо от това на половината други финалисти. Просто се оказа, че там има някакви специфики в начина, по който се стига до финала, на които…
Водещ: Ние никога няма да отговорим.
Георги Неделчев: Ние или ги подценяваме. Примерно трябва явно да се знае кои ще са държавите, които ще имат право да гласуват за нас на полуфинал, да обикаляме само в тях. няма смисъл тя да ходи в страни, в които…
Водещ: После няма да участват.
Георги Неделчев: После няма да гласуват. Не знам това кога се разбира, дали има достатъчно време да се знае кои ще са страните на полуфинала, да се наблегне на това.
Водещ: Трябва да се работи по стратегията на подготовката на участника. БНТ трябва не само да направи конкурса, но и добре да го…
Георги Неделчев: да, също така защо я допуснаха да остане сама на сцената, дори и тя да е искала това, то и продуцентът й Крум Крумов не й разреши да се омъжи, когато тя искаше, значи такова по-лично решение тя не е можела да вземе, а камо ли тя да се наложи, аз искам да съм сама на сцената. Това е танцувална, бърза песен, тя не може да се остави сама, все едно си подранила на сцената преди конкурсът да започне и се чудиш какво да правиш. Ако е някаква балада, ти да си със затъмнена сцена наоколо, камерата да фокусира само теб, както беше албанската певица. Аз мисля, че това също много повлия. Тоалетът беше много неподходящ. 
Водещ: Мислиш ли?
Георги Неделчев: Да, смятам, че не беше подходящ. Може би те затова и го криха предварително, за да няма никаква дискусия. Иначе сигурно щяха да се намеря хора да кажат да не се излагаме с това нещо.
Водещ: Кое не ти хареса?
Георги Неделчев: Ами коланът не ми хареса, той приличаше на пояс като този, дето Кубрат Пулев го печели. И дори когато влизат боксьорите един му носи пояса. Така изглеждаше. Аз следих коментарите много отблизо в интернет какво коментират не само българи, а и чужденци от цял свят в социалните мрежи. Всички бяха много единодушни. Казваха, тази жена пее добре, тази дива, наричаха я дива, веднага са усетили, че тя е талантлива, че има глас. Песента е хубав, тази песен ме грабна най-много, казваха разни англичани, но защо я оставиха сама и какъв е този смешен тоалет. 
Водещ: Те са гонили този старобългарския модел, прабългарите с тази опашка, това било прабългарска носия, подобрена в съвременен вариант. 
Георги Неделчев: Нищо прабългарско, това никой не го е разбрал. Значи стигне ли се до момент, в който ти да трябва да обясняваш, да се дообясняваш, да даваш интервюта, значи нещо не е както трябва. Хората трябва да го разберат веднага. 
Водещ: Как сега да завършим днешния ни анализ на телевизионния сезон? Нещо, ако аз съм забравила да те питам, или ако искаш ти като финал, като обобщение на целия разговор?
Георги Неделчев: Мога да кажа, че си личи, че има криза. В това няма нищо изненадващо, едва ли някой ще се изненада. Телевизиите все по-трудно оцеляват. Имаше едно разглезване, имаше едно прекалено разхищение на предавания, на пари, на бюджети. То имаше дори и прекалено голям бум на телевизии в България. Не може да има толкова много канали, всеки от които да се опитва да поддържа пълноценна програма, да има всичко от А до Я. Такива телевизии повече от 3-4 не трябва да бъдат. Останалите трябва да са само нишови и да излъчват или филми, или женски предавания, или спорт, или лов и риболов и т.н. Така че в момента това, което се случва е едно наместване на пазара. Вижда се вече кой какво може, когато има по-малко пари. Именно в период на криза Същото важи и за другите медии, за списанията и за вестниците. Когато има бум, хората трудно се ориентират кое е ценно и кое не. Пари навсякъде, всеки инвестира във всичко. Още малко така ако продължи затягането на коланите, наистина ще останат само по-стойностните неща. Тези неща, за които споменахме, че е чудно, че някой дава пари за тях, ще изчезнат, няма друг начин. Лошото е, че аз се боя, че тази т.нар. криза, тя ще свърши преди въвеждането на ред. То това важи за цялата държава. Преди българинът да се е научил, че трябва да работи и че ако не бачка здраво, никой няма да му даде наготово, тя кризата ще вземе да свърши преди това и отново ще почнат някакви хора да си живеят живота без да си дават много-много зор. Аз искам да не се стига до охолството преди да сме станали нормална държава по отношение на манталитета. Когато работиш, когато се стараеш, пари за тебе ще има, криза няма да има. Аз не съм чул нито един човек, който работи здраво, да се оплаква. Когато няма да работиш и не знаеш днеска дали си свършил работа за 5 ст., няма да си телевизионен водещ, няма да те има в медиите, няма да имаш вестник, няма да имаш списание. Ще отидеш, ще работиш, ако трябва да къра, работа има.
Водещ: Така е.

Нека фрийк шоуто започне сега

в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 09.03.2012

Излъчването на световни риалити формати априори има един съществен плюс – така се парира възможността същите да бъдат откраднати и побългарени в "Шоуто на Слави". Откакто компанията на Магърдич Халваджиян се зае с "България търси талант", мераклиите и фрийковете се пренесоха с час и половина напред в праймтайма на Би Ти Ви. Зоната за не-лицензирани експерименти от екипа на Трифонов пък се стесни още повече.
България е различна страна, когато в ефира върви някакво риалити. Това вече го разбраха всички, с изключение на шефовете на Нова, които упорито отказват да върнат в програмата си алфата и омегата на този жанр – "Биг Брадър". Дали от срамежливост или от страх – не е ясно.
Едно е сигурно – щом по телевизията тече подобно шоу, във всяко градче настъпва оживление. Появяват се теми и герои за обсъждане. Забелязахте ли еди-кой си, той е от нашия квартал. Гледахте ли дъщерята на шефа как хубаво пя? Видяхте ли момчето на съседите как се изложи? Гласувахте ли за нашето момиче? Селото България започва възбудено да жужи.
Кой ще е победителят това няма никакво значение. Впрочем, спомняте ли си кой стана талант №1 на България в първия сезон преди две години? Най-вероятно не, както и аз. В този риалити формат фаворитите нямат никакво значение. Няма и интрига, няма сюжетни линии, които медиите да разработват в хода на сезона. Трудно е да си представим и корица на списание с някой от участниците. Тук по-важни са фрийковете, които да ни разсмиват на кастинга, както и коментарите на журито по време на концертите.
Важно е и поведението на водещите. В конкретния случай това шоу притежава две от възможно най-добрите. Алекс Раева и Мария Игнатова имат бързи, артистични и неподправени реакции. Те обаче не са достатъчно пълноценно експлоатирани като потенциал. За сметка на това, както и в предишния сезон, ни показват прекалено много зрителски физиономии от залата и прекалено много жури. Това създава у тв аудиторията смътното усещане за някаква неувереност. Сякаш авторите на шоуто не са съвсем сигурни как ще реагира драгият зрител на дивана, та гледат да му подскажат с подобни монтирани кадри на всеки десет секунди.
Ами прекалено е. Даже и това да е тактика, измислена не от Магърдич, а от корифея Саймън Кауъл, пак е прекалено. Ако ще търсим талант, нека да наблюдаваме повече хората на сцената, а не сеирджийски настроените зрители. В този си вид спектакълът изглежда някак си евтино, махленски. Но такива са суровите правила на риалити жанра
Да гледаш подобно фрийк шоу е гузно удоволствие, което не всеки си признава публично. Това няма да попречи пред телевизорите да се събират по милион, милион и половина българи всеки понеделник и вторник.
Най-интересното е, че подобен формат се смята за по-престижен от воайорския сеир "Биг Брадър". Там изродщината е в пъти повече, но поне е спонтанна, нережисирана. Докато тук има една перверзия в повече – фрийковете не просто са допуснати до сцената и заснети, ами после и подиграни – от водещи, от жури, от публика. Камерата не се свени да показва раз-плакани или истерични пишман мераклии. Всичко е старателно монтирано и грижливо опаковано в уж позитивна и съзидателна форма.
Точно тук е тайната на българския телевизионен бизнес – в красивия целофан, под който можеш да скриеш каквото си поискаш. В Би Ти Ви открай време са доказали, че владеят това изкуство.
Но ако ще се смеем и забавляваме с всичко, достойно за подигравка, – защо тогава не пускат и субтитри под коментарите на Любо Дилов? Така хем всяка домакиня най-сетне ще разбира какво говори, хем етикетът "фрийк-шоу" ще се изпълни докрай със съдържание…

Стр. 30-31 

“Сан Стефано” вика Нови хан

в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 13.01.2012 

Комплексът край Нови хан е нещо като плацдарм за навлизането на модерни формати в българския ефир. Досега голямото студио недалеч от магистрала "Тракия" беше запазена територия най-вече за риалити жанровете на Нова телевизия, както и за някои предавания на ТВ 7. От миналия уикенд там се снима "Срещу новините" – амбициозният нов проект на БНТ, с който държавната медия се опитва да привлече в съботния праймтайм по-младата и активна аудитория. Дали ще успее?
Всъщност токшоуто би могло да се казва и "3300" (толкова са секундите в 55 минути) – по аналогия със своя 90-минутен предшественик "5400", който допреди година вървеше по ТВ 7 в неделния следобед. Приликата идва не само заради единия от водещите Краси Москов (нещо като интелектуална версия на Вин Дизел с очила), който седеше в президиума и на онова предаване. Концепцията е почти идентична – публицистика с чувство за хумор, обзор на любопитните и важни събития от седмицата, плюс кръстосан разпит на няколко гости в студиото.
В първата си част, веднага след ефектната заставка в холивудски стил, "Срещу новините" е нещо като вариация на "Господари на ефира"
Обзорът на интересните моменти от последните дни е илюстриран с видеоматериал и кратки иронични коментари. "Сега финансовият министър ще стане по-нисък и от курса на еврото. Може скоро да му се наложи да управлява само някое чейндж бюро, без комисиона" – така бяха обобщени изцепките на Симеон Дянков и контрата от шефа му Борисов. След това дойде ред и на шефа на ГДБОП Станимир Флоров, издънките на православната църква срещу ин витрото и вечно мърморещите лелки от форума "БГ-мама". Накрая не бяха подминати и дипломатическите съвети на Стоичков, който предложи изгонване на холандския посланик, щом като неговата страна не ни иска в Шенген. Кученце, което да щъка по масата пред водещите липсва, затова пък коментарите им звучат по-категорично и прицелено от иронията на "господарите".
Втората част – разговор с четирима гости, почти дословно копира концепцията на "5400" – динамичен разговор, в които двамата водещи прекъсват събеседниците си с умело вмъкнати реплики и въпроси. Тук проблеми също няма – въпросът е дали всяка събота ще се намират гости като банкера Хампарцумян и депутата Курумбашев, които наистина имат какво да кажат, или ще са повече като фокусника Астор и икономиста Петър Ганев, които не отиват много далеч отвъд чисто човешката радост, че ги дават по телевизора.
Самите водещи – вече споменатият Красимир Москов и Веселин Димитров – стоят компетентно и убедително в столовете си. Усеща се, че задават въпроси, които наистина са минали през собствените им мозъци, а не само през този на някой задкулисен редактор със служебен лаптоп. За широката публика и двамата обаче са твърде "анонимни", поне засега. Ако пиар и маркетинг отделът на БНТ се потруди върху популярността и имиджа им, от това шоуто със сигурност ще спечели.
Колкото до репортерката Гергана Найденова, тя е симпатична и дългокрака и стои ефектно в началната заставка. В предаването функцията й явно ще се изчерпва до това да задава нахални въпроси на случайни хора извън студиото. Отива й, въпреки че този телевизионен жанр вече е доста изтъркан и като цяло се посреща с досада от публиката.
Последната част от шоуто е отредена за специален гост, който на Ивановден беше Георги Иванов – Гонзо. Той е всичко друго, но не и цар на умните интервюта. Дори и от неговата уста обаче бе произведена новина – че играчите на вечния му враг ЦСКА били "силни най-вече по химия".
Като цяло "Срещу новините" е стегнато, добре монтирано и режисирано токшоу, каквото например на "Денис и приятели" по същия канал му се иска да бъде, но не е. Би било по-уместно тези 3300 секунди да се излъчваха всяка вечер, а онези 5400 на дългокосия бас китарист от "Ахат" – веднъж в седмицата. Тогава и двете предавания биха тежали повече на мястото си и биха оправдавали инвестираните в тях бюджети. В момента виждаме как всяка делнична вечер някой се напъва да запълни със съдържание 90 минути, а в съботния праймтайм друг едва успява да събере толкова много теми в по-малко от час.
Но важното е, че в БНТ продължават ударно да се подмладяват. Крайно време беше "Сан Стефано" да открие Нови хан. Този път мудната държавна телевизия заслужава похвала.

Стр. 31

Иван и Андрей, спрете!

в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 30.09.2011

Мисля, че току-що загубихме семейната публика" е емблематична реплика от "Ах,този джаз". Произнася я продуцент на фона на прекалено еротичния танц, режисиран от главния герой в автобиографичната класика на Боб Фос. Нещо такова би трябвало да са си казали и шефовете на Нова телевизия в понеделник вечерта малко след началото на "Разбий Иван и Андрей" в смятания за ключов понеделнишки праймтайм от 20,00 ч.
Ако изобщо са се надявали на семейната аудитория.
Шумно рекламираното ново шоу на "опосумите" е с продължителност цели два часа и ще има 12 епизода. Като инвестиция и мобилизиран ресурс е едно от най-сложните, снимани у нас. В този си вид то обаче е всичко друго, но не и потенциален рейтингов хит. Ако можем да го охарактеризираме с една-единствена дума, то тя би била "провал".
"Разбий Иван и Андрей" е нещо средно между "Турбо лига" (българска версия на Jackass с водещи Боби Турбото и Цецо Елвиса), "Дупка в стената" (отборен "човешки тетрис", ръководен от Румен Луканов) и "Страх". Казано с други думи – Иван и Андрей се гмуркат в океан от спорт, просташки номера, ирония и самоирония – четири любими техни дисциплини. Защо обаче трябва да се харчат пари за цялото това забавление и дали точно след "Календар" на Нова му е времето и мястото – на това едва ли някой разумен човек може да отговори.
В останалите дни от седмицата праймтаймът на този канал е зает от "The X Factor", "Изгубени в България", "фермер търси жена" и "Аз обичам България" – все амбициозни проекти, прицелени в семейната публика, която у нас е най-важният фундамент на телевизионния рейтинг. Безумно е някой да очаква, че в понеделник същите зрители биха се радвали да видят как Иван подскача за парче локум с пълна уста и ластик около носа, разцъква мачле с непознат симпатяга или се опитва да кара байк с минималната възможна скорост.
Ако някой е разчитал на обратното, значи е бил под тежка наркоза или опиянен от поредната чашка бяло винце. Другият вариант е Нова да е решила да се позиционира като "алтернативна телевизия", търсеща по-млада градска публика. Но тогава какво прави вечеринката "Аз обичам България" в същия часови пояс няколко дни по-късно? Поредното малоумно програмно решение в тази телевизия – но те от години имат свойството да слагат много лъжици катран в кацата си с мед.
Иначе "Разбий Иван и Андрей" е професионално реализирано шоу – с впечатляващо студио, стегнат сценарий, динамика, хумор
Все едно гледаш някоя западна телевизия. На помощ е извикан и Крум Савов, който импровизира нелошо като коментатор на схватките. Певицата Лияна пък е най-дългокраката асистентка, получавала някога микрофон в българско предаване. Голяма част от мъжката публика най-вероятно е пропуснала подвизите на Иван, защото е гледала само нея. Всичко това би стояло чудесно в някои нишов канал – например в "Диема" – във вечерите, когато не се излъчват английски мачове. Паузите може да са наблъскани с реклами на бира, енергийни напитки, коли и джиесеми. Въобще, раят на запалянкото. Предаването може да стане култ и в интернет – в торент-сайтовете или пък във видеосървъри като VBOX.
В праймтайма на Нова, където са препаратите за пране, ипотечните кредити, а по диваните – улегналата и консервативна аудитория над 30-те – това шоу е обречено на неуспех и подигравки
Което е жалко, защото Иван и Андрей не заслужават такава съдба, колкото и да би ми опонирала Васа Ганчева, лека й пръст. Покрай майтапите и простотиите в предишното си амплоа те бяха успели да покажат и доста стойностни неща. Забъркаха някои от най-големите политически скандали (да си спомним например сагата Дянков срещу Първанов). Справят се нелошо и като продуценти на "Станция Нова", което така или иначе е най-успешният продукт на телевизията в момента.
След края на 12-те двучасови епизода с лапане на локуми и пускане на леблебийки в бутилка имиджът им обаче ще е съвсем друг. Все едно да вземеш Иван Гарелов от викторината "Вот на доверие" и да го чучнеш обратно на стола на "Панорама". Не върви някак си, нали?
В Германия аналогичното шоу "Разбий Щефан Рааб", което са лицензирали Иван и Андрей, е имало рекордни рейтинги. Там обаче, първо, става въпрос за съвсем друга държава и, второ – водещият се е доказал години наред като успешен телевизионен комик, преди да се омаймунчи по подобен начин. В случая "опосумите" се захващат с тази авантюра не от позицията на триумфален предишен успех, а след малко прибързано дръпване на шалтера на токшоуто им. Сега опитват да налучкат правилната посока за развитието си.
Ако не коментарите в "Уикенд", то поне суровият език на рейтингите неминуемо ще им покаже, че в момента тя е тотално сбъркана.

Стр. 28

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ: “БИОГРАФ” ВЕЧЕ Е №1

в. Всеки ден | Звездомира МАСТАГАРКОВА | 20.08.2011

Време е за списания за умни хора. Разказваме историите на известните хора по начин, какъвто досега липсваше, твърди шефът на новото месечно издание

НАЙ-ЛУКСОЗНОТО И умно списание вече излиза в България. "Биограф" се появи по вестникарските будки вчера и се разграби за броени часове. Уникалната корица на журнала с Марлон Брандо като Кръстникът, впечатли аудиторията и в ранния следобед за "Биограф" вече имаше сериозен дефицит. Творческият директор на "Биограф" Георги Неделчев, бивш главен редактор на "Плейбой" от златните времена на списанието и зам. главен редактор на сп. "Тема", е убеден, че тепърва ще се шуми около новото издание. "България заслужаваше това списание. Самият факт, че то съществува, вдъхва надежда, че българският читател все още се интересува от нещо стойностно и умно, но до този момент просто такова нещо не му е било предлагано", казва Неделчев.

- Г-н Неделчев, сега ми е моментът за толкова голямо и елитарно списание като "Биограф"?

- Какво разбирате под елитарно?

- Списание с по-дълги текстове, очерци, големи снимки… Все пак е криза.

- За един качествен продукт моментът винаги е подходящ. Все едно да ме попитате сега ли е моментът да се пишат романи. Да, напоследък непрекъснато се говори, че има криза в печатните издания. Според мен обаче тя засяга главно онези от тях, които са излишни на пазара. Които досега са съществували вследствие на общия Икономически подем и някак си между другото, минавали са между капките. Сега е период на преструктуриране – едни здания си отиват, а дват други, съобразени с новите времена.

 - Значи смятате, че има аудитория и ниша за "Биограф"?

- Разбира се. Вече се е оформил един читателски елит, който би оценил луксозен продукт с добре подбрани и поднесени биографични очерци и други четива. Успехът на списания като "Еуропео", "Мениджър", "Форбс" и "Хелоу" го доказва. Ние обаче ще предложим нещо хем по-атрактивно хем по-задълбочено от тях.

- Какво е по-различното в "Биограф"?

- Първият ни брой излиза в 228 страници. За следващите месеци имаме готовност и за повече. Заявките за реклама за брой №1 ни изненадаха, подобен интерес от страна на бизнеса е знак за голямо доверие, което бе оправдано, надявам се, още с първия си брой. Към днешна дата такива обеми могат да си позволят само някои модни списания, в които около една трета от съдържанието е реклама и шопинг.
Нашите очерци за личности като Тодор Живков, Емил Димитров, Георги Илиев, Джордж Сорос и Ванга са от минимум 10 страници, някои достигат до 14 и повече. Досега у нас нито едно издание не е посвещавало такъв обем на една или друга личност.
Подобни опуси да прочетете само в книги на далеч по-висока цена и без такова оформление. Това е замисълът на "Биограф" – един брой да съдържа 7-8 малки романа за хора, който наистина си струва да се прочете. И нещо важно – написано с уважение към тях, с респект към факта. Като прибавим и уникалните снимки, повечето от които никога не са били публикувани, какво повече?!

- Цената на "Биограф" е 5 лева. Не е ли твърде евтино? Достатъчна ли е, за да се издържа списанието?

- Като прибавим рекламодателите, чийто интерес към нас вече е сериозен – да. Това е промоционална цена, но ще я запазим още поне 6 месеца.

- На корицата е Марлон Брандо В кадър от "Кръстникът". Как стианахте до тази идея?

- Не само защото стават 4 десетилетия, откакто е създаден филмът. Събитията около "Кръстникът" провокират паралели и с днешната действителност. Преходът между текста за гангстерската сага и житието на убития преди 6 години Георги Илиев дава доста поводи за размисъл. Показваме и невиждани досега фотографии. Корицата с Марлон Брандо отразява стремежа да търсим баланс между интелектуалното четиво и провокацията.

- Тодор Живков, Фидел Кастро, Ванга… Все теми от соцвремената.

- Но по една или друга причина актуални и днес. Към тези имена прибавете писателите Людмила Филипова и Тома Марков, Цеца Величкович, Любомир Симеонов, наричан още Чука, Васил Найденов, близнаците Кейтън, които създадоха нашумялата модна марка Disquared, невероятната съдба на милиардера Джордж Сорос, статии от Люба Кулезич и актрисата Касиел Ноа Ашер…

- Вие сте известен най-вече като редактор на мъжки списания. Какво се случва в света на българската еротика?

- Освен че пиша книга за нея, напоследък не й се случват много хубави неща. Еротиката у нас е в криза.

- Защо, заради финансовата ли?

- И заради нея, но не само. Случи се така, че този жанр бе превзет и опошлен от хора като Христо Сираков, д-р Енчев, Митьо Пищова… да не изброявам. Те превърнаха еротиката в нещо некрасиво, продажно и дори долнопробно. Конкурсите за красота стават все по-нелепи.
Доста хора се отдръпнаха от този тип списания и заради навалицата от непочтени издатели и инвеститори.

- Какво имате предвид?

- Достатъчно е да се запитате защо фалираха сериозни марки като FHM и Penthouse. Собствениците им постъпиха непочтено към голям брой сътрудници и дължат пари на десетки хора. В момента също се подвизават пишман издатели, които серийно задлъжняват към печатница след печатница и така компрометират цялата гилдия.

- Ще има ли място за вашата любимка Николета Лозанова на корицата на списание "Биограф"?

- (Смее се – б. а.) Ако е заснета бременна като Деми Мур във "Венити Феър" преди 20 години – да, защо не. Сигурен съм, че ще бъде не по-малко красиво и интересно.

Стр. 35

Ново списание на пазара

www.vsekiden.com | 19.08.2011

„Биограф" не разчита на сензации, а на истински истории

Книжният ни пазар се обогати с нова списание, неговото име е „Биограф”. 228 страници и само 12 от тях с реклама е нещо нечувано за родните печатни издания, в които обикновено не преобладават четивата. Тук обаче е точно обратното.
„Никакви сензации няма да има. Търсим повече дълбочината, разработката, добре подбраните теми и най-важното ние знаем за кого да пишем, няма случайни личности, всичко обвързваме със събития, годишнини и т.н.”, обясни пред „Всеки ден” отговорният редактор на „Биограф” Георги Неделчев.
Съвсем доскоро той се занимаваше с еротичното списание „69”, но сега прави рязък завой и се обръща повече към публицистиката. „Не съм се отказал от „69”- правата и лицензът са си мои, но просто в момента се търси друг съдружник, с когото да го издаваме. Времената се оказаха трудни за мъжки издания в този стил. Сигурно ще му дойде времето и на него, но сега другият проект ми е на преден план”, допълни той.
В първия брой на „Биограф”, който излиза днес на пазара, читателите ще могат да открият интересни очерци за Тодор Живков, Фидел Кастро, Ванга и Цеца Величкович. „За следващия вече сме натрупали повече от 30 материала, но тепърва ще решаваме кое ще влезе и кое не”, обясни Неделчев и допълни: „Такива четива можеше досега да се открият само в книги, всяка от които по 7-8 лева. Сега това го събираме в списание, на доста приемливата цена от 5 лева”.

Оригинална публикация

 

ПРЕТОПЛЕНИ ЧУЖДИ НОВИНИ

в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 19.08.2011 

Напоследък е модерно да се говори как пресата загивала заради хегемонията на интернет и телевизията. Как самата телевизия също е застрашена от компютърната мрежа. И как отливът на читатели и зрители е неизбежен процес – закономерност от техническия прогрес и от нищо друго.

А всъщност не е съвсем така. За развития западен свят подобни тенденции може и да са факт, но у нас те по-често са оправдание за недобре свършена работа. И трите вида медии – преса, телевизия и интернет, безогледно копират една от друга, оставяйки у публиката блудкавото усещане, че я заливат с едни и същи претоплени новини, ден след ден, час след час.
Най-силно това се усеща в сутрешните блокове, които започват с преглед на печата. В този си вид четенето на вестници е абсолютна отживелица, колкото и да се опитват да го модернизират. В Би Ти Ви даже имат специален плот, върху който Ани Цолова и Виктор Николаев разместват вестникарските страници само с едно докосване. Какво обаче откриват върху тях? В повечето случаи – заглавия, познати от снощните новини по същата телевизия. Или нещо, което си прочел още вчера следобед в някой уебсайт. Безумно е например новини от наши и чужди агенции да се съобщават от името на "Труд", "Стандарт", "Дневник" или "24 часа". Ако шефът на Световната банка е казал нещо важно вчера, най-вероятно сме го чули в информационната емисия вечерта. Ако в парламента един депутат е нарекъл друг "идиот", сигурно сме го гледали директно по БНТ или в репортажа на някой от другите канали. Ако българските национали са се орезилили за пореден път, тази новина със сигурност не е монопол на "7 дни спорт". Показването на вестникарски страници със световноизвестни новини или азбучни истини не просто е досадно – то изглежда като платена и зле поднесена реклама.
Като се имат предвид падналите тиражи на някои ежедневници, може спокойно да се каже, че водещите на сутрешните тв блокове са единствените им останали истински читатели. Точно тук се крие основният проблем на така наречената "сериозна преса" която се чуди как да оправдае спада в аудиторията си. В повечето вестници почти или напълно отсъстват ексклузивни новини, собствени разкрития, находки на репортери с набито око или просто остроумен редакторски поглед към някой общоизвестен факт. Вестникарският рефлекс да се търси новината или поне интересният ракурс към нея в момента е налице само у няколко издания – "Уикенд", "Телеграф", "Всеки ден", "Струма", "Марица", донякъде и в "Капитал" и "Република". Всички останали се носят по течението от. десетина години насам и не показват никакъв стремеж да се адаптират към динамиката на новите времена. Репортерите им са изгубили стремежа да ангажират Вниманието на читателя.
Смятат, че той е длъжен априори да си дава парите за изданията им и да ги изкълве от първа до последна страница. През 1995-а човек трябваше да си купи вестник, за да научи как са свършили мачовете снощи. През 2011-а за целта има десетки тв канали и радиостанции, както и безброй сайтове в компютъра, и всичко това – на достъпна цена. За да бъде интересно едно печатно издание, то е длъжно да търси специфичен подход и оригинално обобщение на всяко събитие и процес.
Колко български вестници правят това? Нищожно малък процент. За останалите е далеч по-лесно да се оплакват – с инвазията на жълтата преса, с лошите дистрибутори, с всепоглъщащия интернет и дори с международното положение. Затова за едни издания, където явно се работи професионално и под напрежение, криза няма. А за други, които са много повече, нещата вървят към фалити.
Липсата на амбициозна журналистика обаче не е оправдание за тв блоковете да ни заливат с чужди съобщения, подгрени в микровълновата печка. Дори и в най-слабия ежедневник сигурно има поне една статия, заслужаваща да се изведе като акцент вместо новините от снощните емисии. Само че трябва някой да седне, да я потърси и изтъкне,а в повечето случаи сънливите сутрешни водещи нямат нито време, нито желание, нито способност за това. Така се стига до затоплената стара манджа, благодарение на която всеки ден ни подсещат, че някои вестници продължават да съществуват.
Отношенията между българската преса и интернет също са като досаден брак по сметка, отдавна омръзнал на всички. Първо вестниците свикнаха да пълнят страниците по най-лесния начин – тук новина от някое сайтче, там от друго, на трето място – клюкичка от Фейсбук. Сайтовете от своя страна приписват вестниците като луди и невинаги си дават труд даже да цитират източника. Понякога се стига до нелепи ситуации: утрешен вестник преписва от сайт новина. Сайтът пък я е изкопирал от вчерашен друг вестник, който редакторките на този утрешния така и не са прегледали, въпреки че са служебно абонирани. По-лесно им е да я копират от интернет. Така една и съща глупост живее цели 3 дни в медийното пространство.
Покрай старта на два нови таблоида – единият от които е "Всеки ден", мрежата се напълни с техните новини, разкрития, папарашки снимки. Преписването започва още от вечерта, след излизането на първите броеве от печатницата, и продължава на другия ден сутринта. Така информационното пространство окончателно се размива и човек не знае кога и къде е научил нещо за пръв път. Сайтове, вестници, телевизии – взаимната експлоатация не е нещо лошо, но в България е придобила чудовищни мащаби. И буди само досада или смях у все по-оредяващата публика, на която изобщо й пука от новините.

Стр. 29