в. Земя | Ивайло ПЕТКОВ | 28.10.2013

- Кои са табутата в днешните ни медии и защо според вас именно те попадат начело на класацията?

- Тук трябва да направя едно уточнение. Тази година проектът на Института за модерна политика, направен съвместно с Фондация "Фридрих Науман", изследва табутата в онлайн медиите. На първо място е темата за финансирането на медиите. Знае се, че държавата дава много пари за популяризиране на европейските програми, такива са изискванията на ЕС, но много малко се знае до кои медии като краен получател достигат тези пари. Държавата се превръща в най-голям рекламодател за печатните медии например, създават се определени зависимости и влияние върху редакционната политика. Може да се изследва как един вестник, който получава пари от Министерството на земеделието, отразява работата на министъра му да речем. Отделен спектър от тази тема е и финансирането на определени медии от чуждестранни организации, в този смисъл интересно е финансирането на "Икономедиа", БНТ и др. от фондация "Америка за България" по критерии, които от фондацията твърдят, че са ясни и прозрачни. Много малко може да се прочете по тази тема,/а когато една фондация, зад която стои американската държава по някакъв начин, това трябва да е обект на по-широка дискусия, за да не възникват съмнения, че това влияе на редакционната политика. Друг аспект е и как се финансират регионалните медии. Публична тайна е, че те са зависими от местни феодали, но за това почти нищо не се пише.
Втората тема е за предполагаемото тъмно минало на бившия министър-председател Бойко Борисов. Повечето онлайн медии се задоволяват само с препечатки, без да задават въпроси и да се опитват да изяснят проблема или да правят собствени проучвания. Темата за определени икономически групировки, например ТИМ, също заема челно място. По темата има публикации. Дори голяма онлайн медия беше взела интервю с Марин Митев, в което той подробно обясни какво означава абревиатурата, каква е дейността на групировката и пр. Антипотребителските практики на банките са друг общественозначим проблем, попаднал в класацията.
Очевидно български медии се страхуват да пишат срещу свои бивши и настоящи рекламодатели, но има и друго усложняващо обстоятелство рестриктивния Закон за кредитните институции, който предвижда санкции за увреждане репутацията на банките. Явно тук законодателят е счел, че банковата тайна и добрият имидж на банката е по-важен от обществения интерес.

- Има ли истинска разследваща журналистика у нас? И ако не – защо?

- Този въпрос е свързан с темата за автоцензурата в медиите. Пресилено ще е да се каже, че истинска журналистика въобще в България няма, но и че цялата система отговаря на представите ни за медийна демокрация е пресилено твърдение. Има отделни острови на медийна свобода, но като цяло медиите се плъзгат по повърхността. В условията на световна финансова криза, която се отрази тежко в България и доведе до рязко свиване на рекламния пазар, медиите станаха все по-зависими от спорни източници на финансиране. Разбира се, тук трябва да добавим и корпоративните интереси на много от издателите. Знаете, че голяма част от българските медии се намират в рамките на икономически и финансови структури. Основният бизнес на техните издатели е съвършенно различен от медийния и използват медиите си за търговия с влияние, за провеждане на PR акции, както и черен PR, за получаване на политически индулгенции, за осребряване на извършени услуги и т.н. Освен това в много от медиите се чувства и силен политически натиск, независимо кой управлява. Показателни бяха контактите на бившия премиер Бойко Борисов с много от редакторите на.водещи медии в България.

- Заради тази търговия с влияние ли собствениците на някои медии не излизат на светло?

- Риба най-добре се лови, както знаете, в мътни води. Когато медиите се ангажират активно в политическите процеси или когато защитават определени икономически интереси, излиза, че е найдобре да не се знае кой е реалният им собственик. При управлението на ГЕРБ бяха направени опити да се изсветли собствеността на медиите. С промените в закона за задължителното депозиране на печатни издания се предприеха някои половинчати мерки, специално за вестниците. Трябваше да бъде създаден един регистър към Министерството на културата и той да следи какво се случва там, но в крайна сметка този регистър не се поддържа пълноценно.

- Можете ли да оцените по шестобалната система медийното поведение на актуалните политици в момента?

- На Орешарски бих му писал 3. Той самият е много добър експерт. В една ситуация на недоверие към упраляващите той трябва много по-активно да обяснява своята политика – той трябва да присъства в медиите много по-активно. Очевидно това не е неговият натюрел, но тук идва ролята на неговите съветници и политическите PRи, които да го изкарат под светлината на прожекторите. Освен това той трябва да има и говорители за своята политика политици, икономисти, общественици, които също присъстват слабо в публичното пространство. Бойко Борисов като медийно присъствие, ако преди се доближаваше до 6-цата, сега се е укротил някъде на около 5. Сега не предизвиква такъв голям фурор в медиите, защото не е на власт. Той има вродено усещане за силата на медиите и се позиционира много добре в тях, продължава да го прави с тези непрекъснати парламентарни циркове – това също допринася за интереса към него, но явно неубедително търси, или по-точно недостатъчно убедително навлиза в опозиционната си роля, защото очевидно сюжетът с рязането на лентичките няма как да се повтори. Телевизиите сега не проявяват интерес как играе тенис или футбол, защото не е премиер. Сега се включи във фейсбук, но прави впечатление, че няма правописни грешки, което ме навежда на мисълта до колко "автентична" е тя.
Росен Плевненлиев получава 4-ка. Той стана доста активен покрай протестите, взе категорична позиция и много недалновидно за един президент, който трябва да е обединител на нацията, взе страна.в политическите спорове. Изказваше се по много и различни теми, но сега е притиснат с неудобни въпроси, и именно сега вече активността му спадна. Говоря за скандала около собствеността му в Гърция. Ако обаче продължава да не реагира и да излиза само с прессъобщения от президентството, тогава може би ще трябва да коригирам оценката надолу. На Сергей Станишев мога да пиша 4 – 4,50. Той не е медиен тип, присъства в медиите доста активно по силата на това, че е председател на най-голямата партия в България, но медйната харизма на него му е чужда. Волен Сидеров в момента е датш-от своя апогей, бих му писал AJHl но той винаги има запазено място в медиите със своите нестандартни и провокативни постъпки.

- Колко струва да създадеш медия? И може би по-важният въпрос е колко струва издръжката на тези медии?

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото различните медии изискват различен капитал и различни, инвестиции, но сигурно не е толкова скъпо, след като въпреки кризата непрекъснато възникват нови медии и бизнесмени имат интерес да придобиват нови медии. Очевидно медийният бизнес е сладък, не защото носи възвръщаемост на инвестициите. За да съществуват повечето от медиите в България в момента, те се нуждаят от субсидии от техния собственик, който трябва да им прави финансови инжекции, а тези пари очевидно идват от негови други бизнеси или от сивата икономика.

- Как медийните проблеми са решени в европейските страни?

- Мога да дам пример с Германия, която е утвърдена медийна демокрация. Там например всяка федерална провинция има Закон за печата, това не са рестриктивни закони. Гарантирана е пълна прозрачност на собствеността, гарантирана е и прозрачността на медийните бизнеси на _ собствениците на печатни издания. Тоест ако собственикът има бизнес с телевизия, радио, той е длъжен да декларира два пъти в годината това. Гарантиран е равен достъп на печатните медии до разпространителс-ката мрежа, за да има честна и свободна пазарна конкуренция това също е голям проблем в България, който тепърва трябва да бъде решаван. Гарантирано е по законов път правото на отговор на засегната личност, а след това редакцията няма право да дава втори отговор и по този начин да обезсмисля отговора на лицето. Гарантирано е, че в печатните медии няма да има скрита реклама, също голям проблем в България. Преди избори наблюдаваме феномена платени новини, когато има много PR съобщения изпратени от щабовете на политическите партии и кандидати, а те се преписват едно към едно във вестниците, без да се обозначи, че това е платена публикация, а тя е такава, защото съответни партии са платили за отразяването на предизборната им кампания.

Стр. 17

БНР, 12+3 | 21.11.2012

"Медии без филтър – страхът и свободното слово" – дискусията, организирана от Агенция БГНЕС, фондация Фридрих Науман и Института за модерна политика. За нея ще ни разкаже Светослава Кузманова.

Репортер: Незавидното 80-то място в класацията за свободата на словото, което отреди на страната ни Репортери без граници още в началото на тази година беше трън в очите на участниците и в тази поредна медийна дискусия. Писмото на еврокомисаря Нели Крус от края на октомври до премиера Борисов и срещата ѝ с български журналисти по тяхна молба през септември бяха коментирани за пореден път и на този дебат. Председателя на Института за модерна политика Борислав Цеков, който беше eдин от организаторите днес смята, че корпоративните медии са новите бухалки на олигарсите. Според Никола Кицевски, свободата на печата у нас е умряла в следобедните часове на 14 декември 2010 г.
Никола Кицевски: Когато немската група ВАЦ се изтегли от бизнеса у нас, немския концерн, който се занимава само с печатни издания напусна, защото видя, че у нас вече няма бизнес в печатните издания. Тоест от вестникарство не може да се печелят честни пари. Когато се изтегли ВАЦ, това беше знак, че една епоха, тоест че от вестникарство не могат да се печелят пари, съответно притежателите на вестници вече имат съвсем други интереси. Интереса най-точно може да се определи като търговия с властта, разправа с конкурентите, помощ на приятелите, но не в интерес на читателите, а по-скоро в свой личен интерес.
Репортер: Според Кицевски, вестникарството е в криза и умира.
Никола Кицевски: Нюзуик приключи, сега издаде последните си броеве, вчера беше съобщено, че немското издание на Financial Times има 250 млн. евро загуби. Просто хартиените поколения наистина си отиват.
Репортер: Медийния експерт Иво Инджов посочи, че България съвсем устойчиво се е превърнала в една дефектна медийна демокрация.
Иво Инджов: От една страна нямаме цензура в класическия смисъл на думата. Цензур, който да стои в редакциите и да казва – това става за публикуване, това не става за публикуване. Има по-прецизни средства за цензуриране. Например когато министър-председателя праща SMS-и на журналисти и изразява своето несъгласие с едно или друго предаване, с една Или друга позиция. Други техники на цензуриране. Публична тайна е, че министри се обаждат в редакциите и изразяват несъгласието си с една Или с друга Публикация. И ако на главния редактор не му стиска съответно публикацията се променя. След това, финансирането с държавни средства, с парите, които са предназначени за пропагандиране на европрограмите. На едни се дава, на други не се дава. Големия проблем обаче е автоцензурата, дори не толкова политическия натиск, концентрацията и монополизацията.
Репортер: Юлияна Методиева, главен редактор на сп. Обектив, издавано от БХК цитира току що приключило изследване, което включва мненията на 22 български журналисти от национални и регионални медии.
Юлияна Методиева: Които изразяват изключително тревожните си изводи за това, че няма свобода, те не могат да правят информацията такава, каквато да бъде полезна на обществото, правят такава, каквато е полезна, удобна за корпоративния контекст. Към този момент ние Имаме печалният резултат с автоцензурата, която добива застрашителни размери, пак позовавам се на интервютата на журналисти. Те са потърпевши на лошата практика, на изключително влошената медийна среда и на феномена, политическия субект Бойко Борисов, който успя да въведе в редакционните политики нещо неподозирано. Преди той да вдигне телефона, те вече знаят какво той иска.
Репортер: PR експерта Арман Бабикян смята, че ситуацията сега в България прилича на ситуацията от 89-та. Страната пак е пред фалит, има 15-20 торби с пари и някои хора са си купили по една медия за всеки случай. Без да назовава имена, Бабикян цитира журналисти, които му споделяли по софийските кафенета, че ходят с отвращение на работа.
Арман Бабикян: Хората са омерзени от самите себе си дори, защото са наясно, че са направили онзи избор. Себе си ненавиждат дори и факта, че упражняват това. До там са стигнали нещата, че се наложило да избират между това да се препитават или да правят журналистика. И те са наясно, че са направили онзи пошлия избор. Може би националното радио и 2-3 медии останаха, които може човек да се заслуша и да чуе нещо. Едно време се шегувахме 97-98-ма година, като погледнеше човек списъка на българското футболно първенство можеше да се направи списък на групировките в България, по собствеността. Сега с медиите е горе долу същото. Само че не са онези едричките момчета с шлифованите дървета, ами са белите якички, които носят големите торбички. Горе долу така се получи с медиите. 

Водещ: Повторно по „Хоризонт” тази седмица Иво Инджов ще представи проекта „Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг”. Впрочем, това изследване много нашумя, тъй като става дума за избирателното отношение на българската преса, на българските медии общо, към съобщенията, които са свързани с пороци в българската банкова система. Повод за това е темата „Гнилите ябълки в банковата система”, която е препечатка от сайта bivol. Добър ден, г-н Инджов! Така Вие може да тествате, както се казва, българските медии къде минава разделителната линия между тях и да кажете също, че вероятно това, което се знае – една голяма част от българските медии са функция на банковия капитал.
Д-р Иво Инджов: Добро утро, г-жо Маринкова!
Водещ: Добър ден!
Д-р Иво Инджов: Добро утро и на слушателите на „Неделя 150”! Сега, темата за гнилите ябълки в банковата система, това е по една грама, която бившият американски посланик Байърли, която изтече във Wikileaks и в България беше публикувано в сайта за разследваща журналистика bivol. Значи, това е само една от темите табу, които ние сме тествали. Те са общо 16. Тук искам просто да групирам темите в три групи. Става въпрос теми, свързани с властта, с капитала и с човешките права. Но защо журито оцени… Те са 16 табуирани или силно маргинализирани теми. Ние ги представихме на силно компетентно жури, седемчленно, което оцени, че именно пълното информационно затъмнение, наложено върху тази част от грамата, свързана с непубликуването на имената на седем банки – те са няколко банки, пет или шест, трябва да видя точно списъка – е нарушило в най-голяма степен обществения интерес, т. е. правото на гражданите да бъдат информирани за важни неща в България.
Водещ: За българската банкова система?
Д-р Иво Инджов: За българската банкова система. Значи, защото някои от вестниците съобщиха останалата част от тази грама – колко е стабилна банковата система в момента, но какво се е случвало преди това, как някои от банките са натрупали своя първоначален капитал, те си спестиха имената на тези банки, на този важен пасаж. Ето, пример за манипулация, за избирателно отношение към информацията. Това важи абсолютно за всички вестници. Нито един вестник не спомена името на нито една банка, както тя беше упомената в тази грама.
Водещ: Това в заглавието вероятно е свързано с хамлетовския въпрос за Дания. Но когато узнаваме това, че печатът се въздържа да посочи тези факти, взети от дипломатическа поща, как анализирате този факт?
Д-р Иво Инджов: Ами, това е много избирателно отношение към публикациите във Wikileaks. От една страна, знаете, банките са най-големите оператори, заедно с мобилните оператори, в печатните издания. От друга страна, има един рестриктивен закон за кредитните институции, който предвижда сурови санкции и глоби при оронване на престижа на съответната банкова институция и вестниците просто са си наложили автоцензура, намирайки се под удара на тези два фактора. Но те си налагат автоцензура и по други теми, свързани с миналото на премиера – пак по Wikilieaks, но и по други източници. Свързани с произхода на капиталите на неговата бивша приятелка Цветелина Бориславова и с други фактори по темите власт, капитал, човешки права.
Водещ: Как е решен този проблем, когато засягаш интереси на рекламодател, в независимата преса другаде?
Д-р Иво Инджов: В другите страни? Ами значи, има едно, така, бих казал толерантно отношение, когато се случи нещо с рекламодателя и то не е лицеприятно и не е някакъв голям, грандиозен скандал, да не се информира с голяма острота първия път, ако в същото време рекламодателят е активен, т. е. да, публикува реклама в съответното издание. Но това не може да бъде постоянна политика. Ако скандалите с работодателя продължат, съответното издание, разбира се, започва да информира за него. Значи, има един известен толеранс навсякъде по света, доколкото аз съм запознат с практиките в развитите медийни демокрации, но кредитът на доверие не е вечен. Няма, там няма теми табу, така да го кажа. Поне в качествените вестници и списания.
Водещ: Всеки самоуважаващ се издател, редакцията им, просто се страхува да попадне в такова положение.
Д-р Иво Инджов: Разбира се, защото неговият най-ценен капитал е не доверието на банките в медията, макар че и това е важно – медията трябва да информира коректно и обективно за всяка една банка, а най-важният капитал за всеки издател е доверието на читателя, респективно на зрителя. Той легитимира съответната медия.
Водещ: В България през изминалите седмици се случи нещо, което представлява ескалация на напрежението между властта и медиите, доколкото беше използван назидателният громящ израз „мафия”. Но когато говореше за това, че сенчестият бизнес е създател на медии, г-н министър-председателят избегна банковия сектор. Факт.
Д-р Иво Инджов: Това е, че и аз не си спомням точно изявлението му, но мисля, че нямаше за медии, принадлежащи на банки. Той сам дефинира мафията, раздели я на няколко сфери, но мисля, че за банки не спомена нищо.
Водещ: Факт е, че избегна този сектор. От друга страна, не мислите ли, че се постигна една градация, която е твърде, как да кажа, трудно се живее при такава демаркационна линия?
Д-р Иво Инджов: Ами, когато министър-председателят смята, че журналистите обслужват интересите на мафията и излиза с голословни твърдения и общи приказки, това е достойно за съжаление, както достойно за съжаление е, че по-голяма част от журналистите не реагираха, по-голяма част от изданията или ако реагираха, реагираха много меко. Представяте ли си канцлерът на Германия да каже нещо подобно или пък бившият министър-председател Силвио Берлускони? Ами, той колкото медии имаше под крилото си и контролираше, имаше и доста опозиционни медии, които веднага биха го разкъсали, образно казано, на часа в публичното пространство. А в България такова нещо не се случва.
Водещ: обстоятелството, че има проблем със собствеността на медиите и че там в дъното винаги има нещо неизяснено – офшорни фирми или пък недостатъчно чист бизнес, предполагам, ще продължи да тежи по-нататък в България, колкото и близо или далеч да са изборите.
Д-р Иво Инджов: Разбира се. Собствеността на по-голяма, на част от медиите, така да го кажем, особено на печатните, е проблемна. Тя е много неясна, въпреки че бяха приети едни изменения в закона за задължителното депозиране на печатните издания, където веднъж годишно всеки вестник трябва да публикува в редакционното си каре кой му е собственик. Но това е, много либерално е подходено в България. В Германия има закони, които задължават издателите, мисля, че два пъти в годината да публикуват собствеността си, включително всички видове медийна собственост, не само в печатните издания – кръстосаната медийна собственост, всички проценти. Въобще, пълна прозрачност. Докато в България малко, така, беше завоалирано този принцип. Но действително, да, част от медиите са собственост на офшорни компании. Това няма как да бъде забранено, защото ако се забрани да бъдат собственост на офшорни компании, това значи, че трябва и всички други бизнеси, които са собствености на офшорни компании да бъдат забранени. Това няма как да стане, но трябва да има прозрачност. Поне информираният читател и зрител да знае кой го информира, кой стои зад този, който го информира.
Водещ: Като се връщам на вашата основна тема, свързана с гнилите, с има нещо гнило в българската банкова система, Вие как смятате, че трябва да продължи тази тема? Примерно.
Д-р Иво Инджов: ами значи, трябва да има еманципация, постепенна еманципация на медиите от техните рекламодатели. Сега, факт е, ние като анализирахме отношението към мобилните оператори, то е доста по-диференцирано в сравнение с това за банките. Доста беше критикуван М-Тел през първата половина на миналата година заради проблемите в потребителската платформа, заради големите сметки, заради нередности в обслужването. Доста теми, свързани с мобилните оператори – с неправилното съхранение на лични данни, с вредата от GSM антените, некоректно отношение към потребителите намират излаз в медиите, макар че по-често вестниците пишат, използват сборния образ на мобилните оператори, избягват да цитират конкретно. Но както казах, в случая с М-Тел, когато бяха засегнати много потребители, които същевременно са и читатели на вестниците, нямаше как да не споменават имената на М-Тел. В същото време този модел, критичен модел на информиране върви ръка за ръка с многобройни PR публикации за мобилните оператори. Много пъти журналистически текстове, PR публикации се маскират като журналистически публикации. Личи си, че те са писани директно в PR отделите на телекомите. Но все пак там ситуацията е доста по-добра. Гражданите са доста повече информирани за разлика от това, което се случва в банковата система. Просто, трябва повече гражданска смелост от страна на журналистите и повече професионализъм, по-добре подготвени репортери, които да изпипват дописките си и да се аргументират с факти, с различни твърдения, събрани, за да могат да не попадат под ударите на закона за кредитните институции.
Водещ: Колкото повече тайни, толкова повече манипулация. Като че ли това ни оставя повече в ръцете на всякакви видове операции. Но, г-н Инджов, да кажем, че тази ваша пресконференция, това ваше изследване е полезно за българските медии. Това единствено изследване ли ще бъде или ще продължите?
Д-р Иво Инджов: Това беше пилотен проект. Ние сме се опитали да приложим на българска почва сходни проекти, които се реализират и постоянно се извършват всяка година в Съединените Щати и в Германия. Да, ние смятаме да продължим. Дано да имаме финансиране осигурено за догодина. Работим и по този въпрос. Но смятаме да включим и регионални печатни медии и онлайн медии на този етап, защото това, което се случва в националните всекидневници и седмичници в България, тези негативни тенденции, които установихме, е в пъти по-негативно и повече вредящо на читателите в регионалните вестници. Там има местни рекламодатели, местни величия, които дерибействат в много по-силна степен, отколкото това, което наблюдаваме в София. Така че хората трябва да знаят. Трябва да има една критична контрапубличност, пък каквото стане.
Водещ: И да се отърсят от страховете си, ако могат.
Д-р Иво Инджов: Ако могат, да.
Водещ: И също така непрестанно да бъдат нащрек тези, които работят на полето на свободната журналистика. Благодаря Ви! Иво Инджов, който представи проекта „Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг” на Института за модерна политика. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 24.03.2012 

Водещ: Тази седмица експертите дискутираха отново бъдещето на медийното законодателство у нас. Идеята за един общ закон за медиите, която доцент Георги Лозанов представи миналата събота пред “Клубът на журналистите” намери неочаквани поддръжници и още по-неочаквани киртици. Доцент Райна Николова – преподавател в Нов български университет и бивш член на СЕМ коментира, че закон за печата в каквато и да било форма би бил противоконституционен заради тълкувателно решение номер 7 от 1996 година на Конституционния съд и защото „Понеже се занимавам с медии от 15 години насам и наблюдавам една непрекъсната тенденция всяко ново политическо мнозинство в определен период от време след като започне да се занимава със законодателна дейност, преминава към идеята да се изготви закон за печата. Трябва да кажа, че тези идеи постепенно всяко мнозинство се убеждава, че не следва да се изпълняват и да намират, каквото и да било развитие.” Изненадващо или не Петъо Блъсков обяви, че приема представения от немкси медийни експерти закон за печата, регламентиращ дейността на вестникарите в провинция Бранденбург. Всъщност 16-те провинции си имат свои закони за печата, които се отнасят и до online медиите. Те обаче не са ограничения, а даващи и свобода. Очертавайки рамката на свободите, описани в конституцията и в Хартата за правата на човека. На дискусията най-често употребяваната дума беше „уникално.” Махалото обаче описваше широко колебливо движение между да и не. Докато експертите за пореден път дискутираха не трябва ли регулацията, не като ограничения, а като правила да важи за всички стари, нови, електронни или хартиени медии, по-изнервената част от публиката дава за пример не спазващите правилата, сочейки това за проява на свобода. Дали това не е оксиморон или примерът, че регулация няма как да значи друго освен по-малко свобода. Дали невидимата ръка на пазара е единствената регулираща хартиените и интернет медии, наистина изпълнява функциите си на регулатор? Дали тази уж невидима ръка не дружи с амбиции за влияние? И какво правят свръх регулираните медии в това време? Има една пирамида за добрите храни за хората. На нея много прилича една друга пирамида – тази за разли1ниуте свободи, които са разрешени на различните медии. Заглавието хареса на члена на управителния съвет на БНТ Бойко Станкушев.
Бойко Станкушев: Според действащото статукво, хора, колеги, български граждани, които уж и по конституция и по силата на всички останали действащи закони трябва да са равнопоставени, всъщност в медийното пространство не са. Пример – ако да речем господин Кеворкян каже или напише нещо на страниците на един вестник, макар и не жълт, обикновено нищо няма да последва. Ако го каже същото нещо в ефира на БНТ или на БНР, със сигурност ще има поне опит за репресия и съдебно одиране. Разбира се, ако същото това нещо е казано, било от господин Кеворкян, било от господин Георги Лозанов или господин Бойко Василев, на страниците на жълт вестник, просто нищо няма да последва. Всичко това означава, че практически българските журналисти са поставени в изключително неравностойно положение по отношение на свободата. И тази вертикала в единия край на която има безбрежна свобода и свободия, и безнаказаност, а в другата десетки регулационни правила и норми, част от които изключително глупави и съвсем недемократични, просто трябва да се пресече, да се скърши. За това и една от най-използваните думи беше „радикално”, „радикален”. Очевидно, че в известна степен ние сме задържани в пространството, в което виреем по някакъв начин и оцеляваме, на къса каишка и в паничка с постна храна, за да бъдем обърнати само към този вид ценности на екзистенца и нищо друго. И след 22 години духовен геноцид, който не се дължи на демокрацията, той се дължи на методологията, която успяха да ни излъжат да ни наложат, просто ще изчезнем и тогава и самият разговор за това какви да бъдат медиите и дали да ги има или да ги няма ще стане безпредметен, тъй като няма нито да има хора, които да ги гледат, четат и слушат, т.е. истински граждани, нито пък ще има достойни просветени хора със способността на оправят полезни и почтени послания към тези, които ги слушат. Поредна вълна и плеяда управляващи очевидно нямат желание да сторят нещо в посока, правилна за наистина освобождаване на медийното пространство, с една изключителна забележка разбира се пред скоби – на върха на тази пък друга пирамида да стои една чисто човешка, чисто хуманитарна, чисто етическа регулация и нищо друго.
Водещ: Колкото по-малко тези могат да обединят журналистите и най-вече собствениците, толкова по-радостни ще са всички политици, икономически субекти, рекламисти и други явни и неявни общности с непреодолимо желание за контрол и влияние над медиите. Дали отдавна цензурата не смени дрехите си? Едва ли би рискувала да бъде уличена с натиск върху регулаторните органи? Дали цензурата трайно не мигрира в собствеността например? В рекламните парчета баница до елегантната програма на евро пари по проекти. Днес в студиото не сме на къса каишка, нямаме мисъл за съдържанието на паницата. За пореден път, слушайки спорещите страни, си спомних, че страхът е най-древното човешко оръжие. Дали този страх не кара аудиторията да изпада в рестриктивни блянове за медиите, спазващи етичния кодекс, давайки за пример тези, които не го спазват? Отговорите имаме време да намерим заедно до 13 и 30. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Александър Райчев, Ваня Новакова, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страниците ни в интернет – във facebook.com и google+.com – „Клубът на журналистите” БНР. Какви бяха коментарите на кръглата маса с международно участие, организирана от фондация „Конрад аденауер” и фондация „Медийна демокрация”, ще обобщи днес доцент Орлин Спасов, доцент Райна Николова – преподавател в Нов български университет, чухме, че е против закон за печата, но пък прокуристът на вестникарска група „България” Радомир Чолаков твърди, че това е добро решение. Какви са медийните реалности според коментарите на експерти и медийни хора? Има ли теми табу и защо? Институтът по модерна икономика започва изследване „Темите табу в печатните медии”. Проектът за този граждански мониторинг е на д-р Иво Инджов. От него ще научим подробностите. Шефът на борда на директорите на Нова телевизия се чуди как с молби, лични познанства да опази разследващите си репортери от жълтата преса. Защо се случва така? Александър Кашъмов, за.председател на етичната комисия за електронни медии твърди пък, че решенията на комисията дори само препоръчителни, могат да бъдат уважени от съда и така да бъде получена съдебна санкция например за правото на отговор в медиите. Това е една от малкото кандидатури от днешните ни събеседници за оптимистичен поглед в развитието на българските медии в навечерието на „Благовещение”. Протоколно първо с коментар се включва музикалният редактор Цвети Бахариева. Тя избира „Деградация” на Щурците. 700% лихва по бързи кредити- пестим ударно по 10 милиона всеки ден. Надига се лавина от фалити според /…/ три членки ще решават кои роми имат право на лична карта, Азис бил герой за нкои деца, учени чакат вълни убийци в Черно море и Камата стана Боримечка. Да не си мислите, че съм си рязала специално заглавия от днешните вестници. Прочетох водещите. Ще Ви прочета и датата – събота 24 март. Страхът е най-древното човешко оръжие. Най-ловко с него винаги са жонглирали хората на власт без значение – икономическа, политическа или и двете. Чухме в началото на днешното издание доводите против закон на печата на доцент Райна Николова. Добър ден на прокуристът на вестникарска група „България” Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков:Здравейте.
Водещ: Ами аз не знам подлежи ли на коментар прочетеното, но като че ли вестниците са принудени да се правят на… Не знам на какво.
Радомир Чолаков:А, може би това, което прочетохте, просто означава, че днеска няма новина. Всеки си изсмуква нещо от пръстите, което му се е сторило интересно. Като казахте за закона за печата обаче, Райна Николова е принципно права и тя е права, защото има една тенденция. Тук напоследък проблемите в медиите, решаването на проблемите в медиите да се търси в административната им регулация, поставянето им под обща шапка. Аз не знам защо ние сме решили, че за да се реши един проблем, трябва да има орган и понеже съветът за електронни медии очевидно губи функции напоследък и се чуди какво да прави, започва да играе върху обществените настроение на недоволство от съдържанието на вестниците и като че ли се опитва да си разшири функциите с регулация в сферата на вестниците. То няма как да стане разбира се, но защо пък да не се опита?
Водещ: Другата гледна точка обаче – свободни ли са вестниците в 16-те германски провинции?
Радомир Чолаков:Вижте, ние когато говорим за регулация, ние хората в медиите, винаги си представяме инстинктивно, усещаме инстинктивно, че става дума за регулация на съдържанието. Ние, като кажем регулация, си представяме, че сега някой от Big Brother слуша този разговор и след това ще ни привиква един по един и ще ни набива канчетата, защо сме казали това или онова. Значи, ние самите хора в медиите така си го представяме. Вероятно има политици, които точно така си я представят и затова идва тази параноя от регулация. Същинската регулация в цивилизования свят никога не е регулация на съдържанието, тя е регулация на медийната инфраструктура и ние се провалихме в регулацията на медийната инфраструктура, защото през цялото време се страхувахме и правихме предпазни действия да не би да има регулация върху съдържанията. Заради маловажното, заради това, което няма как да се случи в демократичното общество, ние пропускахме да си регулираме важните неща, като например разпространението на медиите. Вижте, хайде да го кажем в прав текст. В сферата на електронните медии и в сферата на печатните медии в момента най-важният въпрос е как те се разпространяват. Каналите за разпространенията на медиите в момента са монополизирани. И ако има заплаха за свободата на медиите, тя идва през каналите за разпространение. Никой няма да седне и да ни казва какво да говорим днеска в това студио.
Водещ:Е, Слава Богу.
Радомир Чолаков:Латентният страх, за който Вие говорите, идва от това, че една група хора в момента могат да контролират ще се разпространяваме или няма да се разпространяваме, дали ще бъдем чути.
Водещ:И ако дилемата на вестникарите на някой може да му се стори хамлетовска, какво се случва при свръх регулираните медии и как свободно тълкуващи правилата в занаята печелят лъжейки? Добър ден на председателя на борда на директорите на Нова телевизия Госпожа Силва Зурлева.
Силва Зурлева:Добър ден.
Водещ:Безспорно най-интересни герои в главна роля за жълтата преса са разследващите журналисти. Какво да се прави? Всъщност Хамлет е подходящ образ за вестникарите. Ние да се насочим към по-класическия въпрос.
Силва Зурлева:Да, мисля, че е подходящ образ не само за вестникарите, а въобще за журналистите. За съжаление, малко се натъжих, но в текста имаше много препрадки за сегашната ситуация, в която ние се опитваме да се развиваме. Аз искам да се върна малко назад и да кажа на слушателите, че всъщност фондация „Конрад Аденауер” ни представи законът, който действа за печатните медии за различните провинции в Германия и аз съм много доволна от това, че можах да прочета две неща, които ме вълнуват от 12 години, откогато се занимавам с това, защото моята лична борба и борбата на Нова телевизия като цяла, беше да се сдобие с национален лиценз и да се утвърди като втора телевизия, защото най-хубавото нещо в България, както е известно, е да и монополист и за това преживяхме доста тежки моменти. В този смисъл аз не разбирам колегите от печатните медии, които са категорично против една такава регулация, защото за мен регулация в никакъв случай не означава ограничаване нито на свободата на словото, нито на правата на журналистите. За мен тази дума има по-друго значение и то е правила. Аз искам да има правила, защото в момента цари пълен хаос. Съжалявам, ще бъда много откровена. Наистина е невъзможно да се защитиш от написаното в различни печатни издания, които за съжаление, доколкото знам имат голям тираж. Те не са пренебрежими, те определят по някакъв начин общественото мнение и ако не го предопределят – най-малкото влияят на близките на хората, за които се пише и то се стига до едни такива почи трагични ситуации, в които могат да причинят болест на хората с това, което се случва. Пример, за да не съм голословна, след разследването на Васил Иванов за това пият ли или не пият някои представители на съдебната власт, наистина изпаднахме в една доста затруднена ситуация и имаше в няколко издания, които претендират да бъдат сериозни, публикации на тази тема, но един от вестниците излезе с огромно заглавие „Убиват Васил Иванов” с червени букви, снимката на Васил. И се оказва, че телевизията по какъв начин би могла да го защити. Това е реторичен въпрос. Какво да кажем на тази майка? Коя е тази майка, която ще види това заглавие и снимката на детето си и ще остане спокойна? Ние говорим за много сериозни неща. Тази свободия, защото това не е свобода. Това е не преведимо на никой език. Демокрацията какво означава? Свободия – да можеш да се гавриш, да правиш каквото си пожелаеш. И това е за всички наши водещи. Какво не се изписва? И това, което е на дискусията, която имахме по този повод мисля, че Александър Кашъмов каза, че нашата съдебна система позволява да се защитиш, но ти ще водиш един процес 6-7 години. Всички ще забравят за какво, защо трябва такъв процес. Между другото наскоро пак собствениците на НТВ, групировката на MTG поикаха да зададем няколко съдебни дела срещу такива публикации и аз , колкото ми е тъжно, ги убедих, че няма никакъв смисъл. Ние ще похарчим средства за нещо, което абсолютно няма смисъл. И какво се получава? Започва да се моля на главни редактори, които познавам по някаква линия, защото все пак съм 12 години в тази работа. Понякога даже е унизително, защото се засягат човешки съдби и тук искам да попитам защо се страхувате, колеги в печатните медии, от това да имате правила? Защо в телевизията аз съм длъжна да дам право на отговор, и телевизията, и радиото са длъжни. В рамките на засегнатото лице, то може да поиска право на отговор и да го получи в същото предаване, в същите рамки, в които е нанесена тази обида или е засегната нечия чест. А в печатните издания всичко може да се напише и ти няма как да се защитиш. И само искам да Ви кажа, че в немския закон, който ни предоставиха, ясно е казано, че в печатните медии отговорът трябва да бъде публикуван след подаването му в първия следващ не приключен брой на изданието, на същото място и със същия шрифт, както оспорвания текст – без съкращения или добавки. Правото на отговор не може да се публикува под формата на читателско писмо. Отпечатването е безплатно. Коментарите в същия брой трябва да се ограничат до фактологични забележки. Ето това искам. Искам просто да има правила за печатните медии и ако е възможно по някакъв начин таблоидите или както е прието в България да се наричат жълтите вестници да бъдат по-разграничими от така наречените сериозни. Другото, което бих искала да кажа, с прискърбие го казвам, но наистина хамлетовски звучи това, с песента беше изключително подходящи. Понякога за съжаление трябва да призная, че не мога да намеря точната разлика между сериозния и жълтия вестник, в някои публикации, защото там пък се отива в едни лобиостки войни, които мисля, че доникъде няма да доведат.
Водещ:Поне заради тези вестникарски войни научихме, че има едни бонуси, които пълниха медийното пространство известно време. Има ли теми табу в българските вестници? Това е един проект на граждански мониторинг на д-р Инджов от Института за модерна политика. Добър ден.
Иво Инджов:Здравейте.
Водещ:Да Ви попитам от началото.
Иво Инджов:Институтът за модерна политика на фондация …
Водещ:Дали след този мониторинг ще може да имате например мобилен телефон?
Иво Инджов:Ами аз обмислям още от преди този мониторинг да се откажа от мобилните телефони, интернет, защото съм прецакан от един от големите мобилни оператори, но да не навлизам в частни случаи. Но такива неща много рядко се появяват във вестниците за проблемите с преносимостта на номерата, със злоупотреби с лични данни на клиентите, дискусия обективна за вредите от GSM антените. Появяват се лобистки текстове в ползата на големите мобилни оператори. Появяват се откровени PR публикации, маскирани като журналистически текстове. Т.е. много рядко излизат проблемите на големите рекламодатели, но да не забравяме, че тези рекламодатели инвестират не само в пресата. Инвестират във всички видове медии, така че проблемът за забранените теми е на само за печатните медии, но въобще за медиите в България, но ние понеже правим пилотен проект и искаме да използваме една методология, сме се спрели на основните печатни медии в страната.
Водещ:Доцент Спасов, след края на дискусията обещахте обобщение. Разчитам обаче сега на най-основното. Чухте, че между Хамлет и Чернишевски са българските медии, защото са в много неравнопоставена среда, като че ли. Едните са свръх регулирани, другите са регулирани, третите се радват на свободия.
Орлин Спасов:Ами тъкмо тези дисбаланси бяха и в основата на нашата идея да инициираме една подобна дискусия. Аз отново бих подчертал, че двете фондации и „Конрад аденауер”, и „Медийна демокрация” в никакъв случай не тръгват с идеята да налагат, каквото и да било на българската медийна среда, тъй като и по време на дискусията бяхме попитани едва ли не дали сме делегирани от страна на актуалната власт да стартираме такава дискусия, дали имаме мандат. Разбира се, че няма такова нещо. Не бихме си и помислили да искаме такъв мандат. Още повече, че ясно се вижда, че в момента, като че ли няма достатъчно политическа воля за промяна в съществуващото медийно законодателство, камо ли да се прави нещо ново и по-радикално. Така че това беше една инициатива, която стартира изцяло от терена на гражданското общество, отдолу. И тя има една единствена цел да направи диагностика на мненията в медийната сфера, ключовите фигури – дали подкрепят или отхвърлят една такава идея, защото ние сме водени от убеждението, че развитието на българската медийна среда в момента има изключително много проблеми и смятаме, че съществуващите инструменти в момента не водят до добро решаване на тези проблеми. Разбира се, както каза и Господин Кашъмов, има възможност в рамките на съда и т.н. Разбира се имаме и саморегулация, но въпреки това ми се струва, че тези средства са до голяма степен изчерпани или не се прилагат достатъчно ефективно. И за това ние решихме да предложим на обсъждане един опит на една страна като Германия, която има дълъг опит в медийната регулация. Тя е страната поне в Европа с най-добре развито медийно право от години. Така че просто за мен би било любопитно да разиграем една хипотеза, да си представим, че този закон, който ни беше даден за обсъждане, закон за пресата вече е гласуват от Българското народно събрание и в сила. И дали тогава би се намерил някой, който да посочи някакъв конкретен текст от този закон, който ограничава по някакъв начин св3ободата на словото на печатните медии?
Водещ:Намери ли се?
Орлин Спасов:Намерили ли са вече такива ограничения? Ами да.
Водещ:Не, дали се намериха?
Орлин Спасов:Не, но повечето го отхвърлят. Според мен…За това създавам тази хипотеза. Много трудно е този закон да бъде атакуван сериозно. И аз впрочем след като приключи дискусията разговарях с професор /…/’, който е немски известен специалист по медийно право как му е прозвучала нашата дискусия. Дали той е бил изненадан, че такава голяма съпротива имаше срещу идеята? И той ми каза „Ами виж какво, изобщо не съм изненадан, защото същото нещо се случи 90-те години във Бранденбург, когато ние искахме да /…/ този закон. Отново имаше много тежки възражения срещу него дали няма да се ограничи свободата на словото и т.н.” Но той каза „това пък от друга страна насърчи и авторите на закона да го направят наистина перфектен и специално този закон, който важи за Бранденбург, е според професор/…/ най-добрият от законите. Така че той каза, че е изключително добре балансиран, добре написан, обиращ всички възможни напрежения. И за това мисля, че този закон е добра основа за дискусия. Даже някои български печатни медии вече го и публикуваха в части, което също е знак, че вероятно има желание за дискусия по-сериозна по него. Едно от тези издания беше вестник „Република” на Господин Бъзков, който…
Водещ:Обяви, че е твърдо зад този закон.
Орлин Спасов:Подкрепи тази идея. Но така или иначе, вижте, когато говорим за регулация, разбира се, че има две перспективи и едната е свързана с това, че регулацията може хипотетично, а и на практика да бъде използвана за натиск върху медиите. И за съжаление има и такива примери. Да речем организацията „Прозрачност без граници” миналата година публикува един доклад, който обобщава именно такива примери и на такива случаи за използването на медийното законодателство за ограничаване на словото. Но примерите, които се дават с този доклад, са свързани с Уганда, Пакистан, Южна Африка.
Водещ:Но ние не сме далеч от тази компания, за съжаление по степен на свободата на словото. Аз говоря за цифри все пак.
Орлин Спасов:Защо давам този пример. В Европа също имаше илюстрации на това как медийното законодателство може да бъде използвано за ограничаване на медиите и това разбира се е случаят на България. Но ние всички видяхме на какъв мощен натиск беше подложена Унгария, за да промени своето медийно законодателство. Така че, както и Вие самата казахте във въвеждащите си думи, днес цензурата, ограничението на свободата на словото мигрира, да Ви цитирам, в други посоки. В страни от законодателството. То не е най-голямата опасност. По-голямата опасност са политически влияния, влиянията по линия на собствеността, по линията на разпространенията и т.н.
Водещ:Преди да продължим. След малко ще се опитаме да нарисуваме картината как изглежда цензурата днес и ще поговорим за това, ако един вестник може да е купен, а една телевизия не може да бъде гледана, едно радио не може да бъде слушано – това дали е цензура. Преди това обаче Господин Инджов имаше реплика.
Иво Инджов:Аз така като проследих дискусията по време на самата конференция и след това отговорите, ми направиха впечатление следното – че колегите от печатните медии по принцип отхвърлят идеята за закон за печата без много, много да се задълбочават върху съдържанието на един такъв закон. Могат да бъдат изброени поне 5 области, ако се позова на превода на закона за печата на германската провинция Бранденбург, срещу която нито един издател, пък и журналист, не би възразил, но за сметка на това те отхвърлят въобще идеята за закон на печата. Кои са тези 5 области? Априори отхвърлят и след това казват…Значи първото важно нещо, което би следвало да има такъв закон, е както каза господин Чолаков, да се уреди въпроса с равен достъп до разпространение, т.е. да няма монопол, да няма диктат.
:Със сигурност има печатни издания, които ще са против.
Иво Инджов:Но те ще бъдат малцинство.
Водещ:Искате ли да Ви разсмея? Дали някой може да каже ще има ли скоро решение на Комисията за защита на конкуренцията, която се само сезира в един особен момент за монополно състояние, господстващо влияние на…
/…/
Орлин Спасов:Може би срещу тях ще има съпротива и тя е разбираема, но поне половината от вестникарите би трябвало да са за пълно осветяване на собствеността на вестниците. Примерът е, че там се публикува периодично, два пъти в годината, цялата структура на собствеността на дадена печатна медия, включително участието в други телевизии, радия, други вестници. Защо пък обществото да няма правото да знае кой притежава даден вестник или дадено списание, което формира една част от общественото мнение? След това – регулирането на правото на отговор, което в момента не е по отношение на печатните медии, което не е законодателно уредено. Мисля, че Господин Чолаков ще ме подкрепи. Освен това ясно и силно разграничаване на задачите и на функциите и задълженията между редакторите и издателите. В момента, в българската медийна практика интересите на медиите се разглеждат като едно цяло и журналистите припяват, ако използвам този израз, на собствениците на медиите. А така не би следвало да бъде. В техните кодекси или закони трябва да е написано, че журналистите преди всичко трябва да се съобразяват с обществените интереси, с интересите на обществото, защото те невинаги съвпадат с интересите на медийните собственици, които са преди всичко комерасиални. В България това е тема табу и аз се сещам, че тази тема беше изпусната.
Водещ:Тя е тема табу, защото в България вестниците се свенят да обявят, както в други страни, своите пристрастия. И може би има и ред други причини. Не знам какъв коментар ще избере сега Цвети Бахариева. За системната грешка у нас, за отчаянието – ето за това си говорихме, докато не ни чувахте. Господин Чолаков, издадох Ви.
Радомир Чолаков:За системната грешка?
Водещ:Да.
Радомир Чолаков: Понеже Силва Зурлева е почтен човек и искрен, и аз я разбирам в това, което оказа одеве, че има вестници, които си позволяват малко повече, то ние ги знаем кои са тези вестници.
Водещ:Това са много сериозни неща и в едно общество, което уважава хората по принцип, би трябвало да има санкции в такива случаи. Нека да върнем малко лентата назад и да си спомним, че блокът, в който живее колегата, беше взривен. И тогава медията застана зад гърба му и не само зад неговия, ами и зад всичките хора, които покрай него останаха без прозорци.
Радомир Чолаков:Ама Госпожо Филева, въпросът всъщност, около който се въртим, е кой да я наложи тази санкция. Това е въпросът. Кой и в какъв срок? Значи, разберете, кажете на печатните медии, че няма да има СЕМ за печатните медии, ама много ясно им го артикулирайте и този германски закон може да бъде приет утре.
Водещ:Господин Спасов, можем ли да кажем така?
Радомир Чолаков:Притеснението на германските медии… Лошото е, че то не зависи от Господин Спасов.
Силва Зурлева:Ако зависеше от нас…
Радомир Чолаков:Разберете, притеснението на вестниците в Българи е, че този прекрасен германски закон в момента, в който влезе в българския парламент, в него две неща ще бъдат променени, две алинеи и ще появи един член, който ще се казва СЕМ. Разбирате ли? Това ще се случи.
Водещ: Т.е. този закон идва със съответния артикулиращ орган.
Радомир Чолаков:И тогава ние трябва да ходим да целуваме ръка на някакви хора, които са наши колеги, за да ни санкционират или да не ни санкционират. Значи не желаем това нещо да продължава повече. Така, в Германия този въпрос е регулиран в съда. Ако примерно госпожа Зурлева или Господин Инджов имат проблем с някаква публикация, се обръщат към съда и единствената разлика между Германия и нас – това, което Господин Кашъмов е казал, е правилно. И там делата се гледат от нормалният съд, само че има много бързо срокове, защото медиите са бързи и там, в германския граждански процесуален кодекс специално за медийни дела, са сложени едни кратки срокове от 1 седмица до 2 седмици, до 1 месец, за да се изчерпи въпросът. Това ни е проблемът, разбирате ли?
Силва Зурлева: Извинявай, че те прекъсвам, само че тук пише, че решението се взима от съда в закрито заседание, съдебно производство не се предвижда, т.е. това е написано в член 4. Няма 6 години, 7 години.
Радомир Чолаков: Точно така.
Водещ:Може би тук е уместно и малко английски опит да цитирам. Там собствениците на вестници са длъжни да плащат на един човек, който да играя ролята на медиатор между засегнатите и между…
Радомир Чолаков:Това е вече извън правна форма. Вижте, Госпожо Филева, много Ви моля, ние смесваме модели, смесваме принципи. Може би това решение, може би онова решение, може би това е по-добро, може би онова е най-добро и най-накрая нямаме решение, разбирате ли? Това, което казах одеве в разговора между нас, че агонизирам, е защо ние не сме в състояние да произведем конструктивно решение? Защо не сме в състояние? Извинявах, само завършвам. Значи, за да се реши проблемът, за който говорихме одеве с, как да кажа, подобряване на качеството на медийното писане във вестниците, е необходимо да се каже, че делата се решават от съда в закрито заседание, еднообразно, веднага. И проблемът отпада, разбирате ли? Защо не можем да се обединим около това решение? Английски модел, френски модел, китайски модел? Два закона, един закон, общ закон? Нямате ли усещането, завършвам с това, че някой си играе с нас като с калинки и непрекъснато отлагаме – дай сега един нов медиен закон, който сега една нова работна група ще го направи, за да се отлага, за да може през това време да продължава бардакът.
Водещ:Едно време писахте закон, а после писахте концепция за закон и накрая…
Радомир Чолаков:Ама ние я направихме концепцията и някой я скри тази концепция, защото тя въвеждаше ред. И аз от тогава живея с много силното усещане, че още известно време трябва да продължи хаосът, за да се създадат едни свършени факти, след това, ако щете пишете закон. Те ще бъдат узаконени.
Орлин Спасов: Аз само това бих казал, че наистина няма общо решение, това е големият проблем. И това обаче, за разлика от Господин Чолаков, според мен не се дължи само на факта, че някой някъде, както той каза, ни третира по някакъв начин, а до голяма степен се дължи и на самата медийна среда, която в една значима своя част предпочита да продължи дълго време да работи в ситуацията на неуреденост на самите проблеми, защото тя просто е заинтересована тази ситуация да продължи. Така че имаме удвояване на проблема. От една страна някой някъде горе не е заинтересован , но от друга страна и много медии също така нямат интерес от регулация и от една нормална европейска модерна работа.
Водещ:Значи съвременната медия не мечтая за Солунската митница, а мечтая за монопол.
Силва Зурлева:Детска мечта на всички.
Орлин Спасов: И дискусията около тази идея на кръглата маса всъщност по-голямата част от опасенията бяха свързани не толкова със самото бъдещо евентуално медийно законодателство, колкото с възможностите за неговото побългаряване. И наистина, ако ние ще тръгнем в тази посока, която тук очерта господин Чолаков, по-добре да не тръгваме. Ако ще сложим един-два допълнителни члена, които ще преобърнат смисълът на подобно законодателство, аз не бих подкрепил дори самата идея.
Водещ:Нека да очертаем обаче как изглежда съвременната цензура или поне да опитаме. Господин Инджов, смятате ли, че този Ваш граждански мониторинг ще намери място, давайки информационен повод разбира се на изданията, които подозирате, че за тях има теми табу?
Иво Инджов: Ами значи този проект за темите табу сработи като една тема табу на следващия ден след представянето на резултатите. Той беше широко отразен от трите основни информационни агенции, трите радия национални, от много интернет качествени медии, сайтове, телевизиите не проявиха интерес, предполагам , защото не могат да се покажат картинки. Но от десетте вестника, които ще бъдат обект на мониторинг, седем не публикуваха нито един ред. Два си спестиха част от най-/…/теми и ни цитираха и фактически само един вестник разказа подробно за този проект. Вярно – той е на етап номинации на теми, но все пак идеята до сега не е работена в България.
Водещ:В процентно отношение табуто важи повече за политика или повече за икономика?
Иво Инджов: Ами те са горе долу една трета, на една трета, на една трета по отношение на политика, икономика, но също така и /…/ национални теми, свързани с малцинствени групи, хора в неравностойно положение, които не са пазарно конвертируеми за медиите. И тук въпросът е дали на по-късен етап ние ще изследваме дали става въпрос за цензурирани теми, дали те са резултат от автоцензура или просто обикновен журналистически не професионализъм.
Водещ: Футболен рефер топи Стоичков. Познайте в кое издание може да излезе днес такова издание. Ама не го назовавайте, защото нямаме представител.
Орлин Спасов : Почти всички всекидневници с изключение на един-два. Не бива да преувеличаваме и ролята на заглавията. Вчера излезе един списък с подобни заглавия за миналата година в немската преса, където едно от заглавията беше „Тони чака трамвай на спирката”.
Силва Зурлева:”Тони чака трамвай на спирката” е много по-елегантно, отколкото „Баба изяде внуче” примерно или „Внучето изяде бабата”.
/…/
Водещ: Как изглежда цензурата днес?
Орлин Спасов : Да, но аз бих… Това е много интересна инициатива по темите табута. Имам един въпрос към Господин Инджов и той е свързан с това, дали изследването ще ограничи табутата, които са преднамерено налагани в медиите от табутата, които по един „естествен” начин се появяват там под формата на едно непреднамерено филтриране, тъй като пазарът налага теми, които са по-интересни, предизвикват по-голяма любопитство, именно като „Тони чака трамвай на спирка” или някакви други подобни примери? Тогава за социалните теми просто няма място или просто изданията нямат време да правят сериозни разследвания и т.н., защото залагат на подобен тип журналистика.
Водещ: И да допълня, може ли да разграничите дали това табу е различно от автоцензура?
Иво Инджов: Значи благодаря за двата въпроса. Аз се опитах в началото, когато преди малко навлязох по-подробно за този проект, да кажа действително, че ние ще се опитаме във втория етап от проекта да разграничим кои теми са цензурирани, кои са резултат на автоцензура и кои са просто на журналистически непрофесионализъм, когато не става въпрос за автоцензура, а просто недостатъчна подготовка на журналистите и пропускат определена тема. А темите табу сме го формулирали, за да бъде по-атрактивно, разбира се. Не всички са наложени, ограничени с всички теми или не всички са автоцензурирани. Но това ще стане след като все пак селектираме основните теми и видим какъв техният характер, към коя група принадлежат, защото освен цензурирани теми и пренебрегнати теми, има и цензурирани личности и автоцензурирани личности – те вървят ръка за ръка.
Водещ: Господин Спасов, спомням си,че след последните избори няколко пъти Ваши експерти коментираха това, че политиците и то по-точно един политик много често пише заглавията във вестниците. Като че ли сега се клонира тази практика. Един от най-изразителните примери от последните дни е „Щастливите кокошки направиха хората нещастни, че не могат да си купят яйца”. Това в скалата на цензурата как бихте го описали?
Орлин Спасов:Е, липсата на достатъчно критичност в българските медии, твърде голямата им пропускливост за послания, които идват от властта и се излъчват нататък към аудиториите без да бъдат подложени на един сериозен коментар. И именно, струва ми се, че липсата на подобни коментари и на анализи, понякога кара и политиците да бъдат твърде непредпазливи и да казват и такива неща, които звучат като кюриози. Но когато няма критика, когато медията е просто един канал, който препредава това, което политиците казват, не може и резултатът да бъде друг. Аз наблюдавам обаче и една тенденция нова през последните няколко месеца, която е доста любопитна и струва ми се, че също може да бъде разглеждана в плана на контрола върху медиите, макар че на пръв поглед, като че ли няма нищо общо с него. Имам в предвид зачестилите напоследък опити на ключови политически лица, не само опити, но и директни намеси, включвания в предавания, които си вървят по телевизии най-вече. Някакви хора са се събрали, нещо дискутират, обсъждат и изведнъж звъни телефонът, и се обажда една изключително важна политическа фигура, влязла в ролята на зрител, и взима думата, и казва „ама Вие защо така?” Но за мен това е силно проблематично и аз наистина се безпокоя, че се превръща в практика.
Водещ:Много често политиците гледат телевизия. Това искате да кажете.
Силва Зурлва:Те гледат телевизия повече от нас. Аз даже се учудвам понякога. Кога го гледахте това нещо? Как стана?
Водещ:Да Ви припомня ли, че веднъж Господин Борисов беше закъснял, заради телевизията. После се оплака, че е гледал два телевизора едновременно и т.н.
Орлин Спасов:Нека да гледат. Не е това въпросът. И е хубаво, че гледат, защото телевизията дава една обратна връзка, която е важна, но можем ли да си представим, че госпожа Меркел вдига телефона и звъни в едно предаване.
Значи, германският президент падна заради тази работа, защото се беше обадил на един вестник. Просто го свалиха за това.
Силва Зурлва:Но сигурно не е било за цената на яйцата, защото нашите политици ходят по пазарите. Това им е основната дейност.
Знаете.
Силва Зурлва:Знам, но просто иронизирам.
Водещ: Аз да кажа, понеже ме гледат много лошото, защото радиото е освен всичко друго и музика. Да кажа някак инкогнито, че цензурата е забулена, но не от религиозни съображения и да дадем думата на Цвети Бахариева за малко. Журналистите са откровено неравнопоставени в зависимост от медията, в която работят. Мисля, че се обединихме около тази теза, както около другата, че всъщност този закон е много хубав, ако има гаранция, Господин Чолаков, че към него не върви регулаторен орган и промяна на два члена.
Радомир Чолаков:Да. Точно така е. Ама защо да са неравнопоставени журналистите във видовете медии. Смисъл кое им е неравнопоставено?
Водещ:Ами едните са свръх регулирани, другите изобщо не са регилирани.
Радомир Чолаков:Вижте сега, значи сериозните вестници – вестниците, които са сериозни, които се подчиняват на правилата от комисиите за журналистическа етика, общо взето струва ми се спазват приличие. Изпълняват правото на отговор без да е необходим закон. Аз поне нямам случаи в Комисията за журналистическа етика…
Водещ:Искате ли да кажете процентно колко от тези медии са приели етичния кодекс и колко не са?
Радомир Чолаков:Ами ще Ви кажа веднага. „Стандарт” – да, „Монитор” – не. „Новинар” – да, „Сега” –да, „Дума” – да, „24 часа” –да и „Труд” –да. /…/
Силва Зурлва:А защо е необходимо това? Защо трябва да има два етични кодекса, два синода? Всичко в България по две.
Водещ:За да има схизма.
Силва Зурлва:Абсолютно не е необходимо да има нов етичен кодекс.
Радомир Чолаков:Споделям напълно, че не трябва. Не само, че не трябва, но би било и пасно и даже би създало прецеденти нови. Противно обаче на някои мнения, които бяха тиражирани, когато се създаде вторият съюз на издателите, аз не мисля, че самото /…/ на тези професионални организации е проблематично. Нека да има и два, и три, ако трябва съюза.
Водещ:Ама на издателите не е професионална организация.
Радомир Чолаков:Да, именно. Това все пак показва известен плурализъм на интересите. Не е лошо да има.
Силва Зурлва:На кои интереси?
Радомир Чолаков:На различни групи.
Силва Зурлва:Не, на интересите на журналистите. В никакъв случай.
Радомир Чолаков:Не, на журналистите не.
Силва Зурлва:Това са интересите на издателите, на хората с пари, на собствениците.
Радомир Чолаков:Именно.
Силва Зурлва:Много е важно да го уточним, защото в медиите се вкараха пари, които нямат нищо общо с журналистиката.
Радомир Чолаков:Това го знам, но не мисля, че тук трябва да настояваме да има една единствена организация на собствениците на медии. Това не е реалистично.
/…/
Започват да се роят и интересите на журналистите.
Силва Зурлва:Защото ги следват заради тази прословута автоцензура. Те са свързани. Ние говорим за едни и също неща, но това, което аз искам да вметна във Вашето изказване, че гледайки от страната на човек практик, защото аз се занимавам всеки ден с телевизия и отчитайки мнението на зрителите, които са и читатели на вестници, смятам, че все повече и повече професията девалвира, все повече и повече журналистите не стоят добре в очите на обществото образно казано, все повече и повече хората, които са наши зрители и читатели смятат, че ние сме подкупени и се носим по течението на собствениците. Говоря общо в момента. Но като цяло журналистическата професия олеква. Това го казвам с болка обаче съм убедена, че е така, защото го виждам по обратната интерактивна връзка, която имам с нашите…
Водещ:Може ли да си позволя един образ, защото незнайно кой ни научи, че всъщност като правим сутрин преглед на печата задължително трябва да коментираме, а пък стандартът е, че за коментар си има място, за преглед на печата си има място. И като че ли трудно се цитираме. Господин Инджов, Вие искахте да кажете нещо.
Иво Инджов:Да, аз бих искал да кажа за това, което каза госпожа Зурлева. Действително има девалвация на журналистическата професия. Журналистите са притиснати от обстоятелствата, ниски заплащания, свит рекламен пазар, страх да не бъдат уволнени и според мен проблемът не е, че има два Съюза на издателите, макар че и това в известен смисъл е проблем. Проблемът е, че двата съюза на журналистите на практика не демонстрират самостоятелен живот. Журналистите в България следват интересите на издателите. Това е големият проблем. Те не са партнъори.
Водещ:И сериозните теми изпадат в състояние на маргиналност. Господин Чолаков, едно изречение.
Радомир Чолаков:Проблемът на печатните медии – а той става все по-голям, проблемът на електронните медии е, че второ поредно правителство, чрез индиректна държавна помощ, регулира медийния пазар. Не по начина, по който ние тук говорим, а по един друг начин.
Водещ:Това е елегантната невидима ръка на пазара – евро пари по евро проекти.
Радомир Чолаков:Елегантната невидима ръка на пазара се оказва една много видима ръка на правителството, което, пак Ви казвам, започва да подрежда медиите и ясно е усещането на медийния пазар, че някой от правителството започва да реди „тази медия ще живее, тази медия няма да живее.”
Водещ:Ами може би е крайно време да преодолеем…
Радомир Чолаков:Разберете, в такава ситуация всички имат право, всички, които се чувстват засегнати, имат право на закон на самоотбрана. Или правителството ще намери начини, ето, например с този немски закон, ако медиите подкрепят да няма в него СЕМ за печатните медии…Да влезе точно в същия вид – ние сме за. От правителството зависи да направи един такъв жест на добра воля.
Водещ:Понеже…
Силва Зурлева:Абсолютно съм съгласна.
Радомир Чолаков:Ако правителството не иска да направи такъв жест на добра воля, значи правителството има интерес да няма решения на проблемите, с което се връщаме на първоначалната ми теза. Съжалявам.
Водещ:Ако съумеем да се обединим, ето, аз веднага ще пусна на facebook.com страницата една анкета, ако ние съумеем да се обединим и да създадем информационен повод, така щото правителството да бъде длъжно да се изкаже, може би бихме постигнали нещо. Да или не?
Радомир Чолаков:Ами надяваме се и това беше идеята зад думичката радикална промяна, защото това е един тест и за готовността на правителството да отговори на търсенето на условия за нормализиране на медийната среда.
Водещ:Госпожо Зурлева, ще се промени ли тази пирамидалност на правата в журналистиката, които са законодателно скрепени някак?
Силва Зурлева: Аз много вярвам в това, че нещо ще се промени и по-младите колеги, които идват и които носят може би по-демократичен дух, който не е толкова подвластен на автоцензурата или на някакви интереси, но смятам, че ако има обединение на професията по някакъв начин, бихме могли да принудим, който и да е управляващ, да застане на страната наистина на свободата и наистина на демокрацията, защото това е бъдещето. И не можем да останем в рамките на клишетата, защото всяко правителство идва с идеята, че анти монополът ще бъде развит, след което той се затвърждава все повече и повече, а пък сега сме свидетели в печатните медии специално, аз съм твърде убедена, че абсолютно съзнателно се създава нов монопол. Абсолютно съзнателно и то е по чисто бизнес причини. Тук не става дума за никаква журналистика, да извиняват всичките колеги.
Водещ:И много случайно…
/…/
Ние ще продължим този разговор отвъд ефира, а по-интересно очаквайте да го пише на facebook.com страницата „Клубът на журналистите” БНР. Хубав съботен следобед от всички ни.    

Дарик радио, Денят | 21.03.2012

Тема: Медийната среда в България
Гост: Иво Инджов, медиен експерт

Водещ: В предаването „Денят” следва критичен поглед към медийната среда в България. Кои са темите табу в българската преса – полицейското насилие, европейските средства, усвоени в България, кадруването в съдебната система или пък съмненията за тъмното минало на премиера Бойко Борисов? Това ще покажат резултатите от съвместно изследване на Фондация „Фридрих Науман” и Института за модерна политика. Проучването е инициирано от медийния експерт в института Иво Инджов и се очаква към края на лятото да бъде определен Топ 10 на темите табу в българската преса. Кои са причините медиите да заобикалят някои от важните теми за българите и оказва ли се корпоративен или политически натиск, за да пропускат определени новини? Това са, част от въпросите, отговор на които потърси Димитър Панев в разговора си с Иво Инджов.
Д-р Иво Инджов: Значи, аз инициирах този проект, провокиран от две неща. Първо, моите лични наблюдения върху медийната среда в България и темите, които отразяват, респективно не отразяват медиите. Ние сме се концентрирали върху водещите вестници. И второ, моите научни занимания по един предходен проект, където се занимавах с различни форми, изследвах, включително различни форми за подобряване на медийната среда от различни медийни демокрации, сред които и граждански контрол. От там съответно почерпих опит и идеи за едни сходни инициативи и начинания в Съединените Щати и Германия. Сега се опитваме да приложим това на българска почва.
репортер: Говорите за изкривена медийна ситуация, за частично свободни медии, за корпоративна журналистика. От кога наблюдавате подобна ситуация? Тази, която описвате. Свързана ли е например с управлението на някое правителство или с появата на някой монопол?
Д-р Иво Инджов: Значи, такива явления са се наблюдавали винаги в България след 1989 г., но има една коренна разлика от, да речем, началото и средата на 90-те години и сега. Тогава медиите бяха трибуна на свободното слово. Знаеше се коя медия действително какви пристрастия и какви обвързаности има, но се дискутираше много по-свободно, имаше много повече гласове, които влизаха в сблъсък помежду си и действително медиите бяха терен на една критична публичност. В наши дни, особено през последните години, някъде от средата на 2005-6 г. започнаха да се влошават тенденциите в медиите, когато първо от една страна водещ при тях стана комерсиалният им интерес, т. е. печалбата. Значи, много теми, важни за обществото, отидоха в периферията, защото не са пазарно продаваеми. А от друга страна нарасна политическият натиск и политическата обвързаност на медиите. Категорично, в това съм категоричен, по време на управлението на ГЕРБ то е очевидно, че медиите правят PR на министър-председателя Бойко Борисов и на някои водещи фигури от управляващата партия. Дори изследвания на други колеги пък показват, че Бойко Борисов и всички негови действия и изказвания – това е основната тема в медиите.
репортер: Това трябва ли да ни притеснява и какви са мерките за лечението на тази ситуация?
Д-р Иво Инджов: Това трябва да ни притеснява, защото от една страна има свръхпредставеност на дадени теми, а от друга – важни теми от обществен интерес отсъстват и са подценени. На няколко нива са моите притеснения. Първо, защото гражданите нямат възможност да се информират изчерпателно за теми, които ги засягат тях самите, като граждани, като потребители, но и цялото, в което живеят – в обществото. След това, когато няма сблъсък на мнения, когато няма …, когато няма търсене на компромиси след като се излагат различни гледни точки, от това страда качеството на самата демокрация. Това влияе отрицателно върху политическите решения. Политиците не са стимулирани да се съобразяват с общественото мнение. От това страдат и самите медии, които вместо да бъдат кучета пазачи на обществения интерес, те се превръщат… позиционират се в сферата на услугите. Те просто представляват в момента, голяма част от печатните медии, а и не само печатните – електронните и в интернет, като една фуния, в която се изсипват разни мнения, факти, които няма кой да организира, нямат критичен прочит. И точно затова ние се опитваме да създадем такива малки кръгове на критична контрапубличност, която да стимулира медиите да се обърнат към дневния ред на хората и на обществото, а не към корпоративните си и политически интереси. А кой може да ги стимулира? Значи, най-много може да ги стимулира, когато, когато им паднат тиражите и слушаемостта, гледаемостта, но също така и различни форми на граждански контрол на диалог с гражданското общество, каквито ние се опитваме да реализираме.
репортер: Жълтата преса става все по-сериозна, а сериозната все по-жълта. Това са ваши думи.
Д-р Иво Инджов: Това е факт. Задава се една конвергенция. Някъде от втората половина на 90-те години по-сериозните вестници започнаха да пожълтяват, за да разширят тиражите си и да обхванат по-широка група от читатели. А жълтите вестници, които бяха много жълти през първите години от съществуването си, след това пък, за да имат по-голямо влияние, т. е. не само по-големи продажби, а влияние върху общественото мнение, върху политиката, започнаха да вкарват и по-сериозни теми, дори по-щекотливи теми, от които традиционните вестници бягат, преследвайки свои политически и икономически интереси. И така се получава едно сближаване – хибридни вестници, в които сериозното се съчетава с развлекателното, жълтото с обществено по-значимото, но резултатът е, че в България няма истинска качествена преса. Има само едно-две издания, които трудно съществуват. Няма истинска качествена преса. Няма и истински булевардни вестници.          

Тема: Има ли и кои са темите табу в полето на печатните медии? Проект на Института за модерна политика и фондация „Фридрих Науман”.
Гост: Д-р Иво Инджов, ръководител на проекта
Водещ: Има ли и кои са темите табу в полето на печатните медии специално? Тази задача си поставя един проект, осъществяван от Института за модерна политика и Фондация за свободата „Фридрих Науман”. Ръководител на този проект е д-р Иво Инджов. Здравейте, г-н Инджов!
Д-р Иво Инджов: Здравейте! Добро утро!
Водещ: Нали, озаглавен така, проектът означава, че със сигурност има теми табу в печатните медии.
Д-р Иво Инджов: Ами значи, ние всички, и като читатели и като изследователи, експерти, знаем, че има такива теми табу. Въпросът е, че трябва да го докажем, за да бъдем убедителни.
Водещ: Може ли това да бъде доказано – че има теми, които са забранени в някои медии? И разбира се, по-важният въпрос е причините, поради което това е така?
Д-р Иво Инджов: С колегите от Института за модерна политика и Фондация „Фридрих Науман” сме адаптирали методология, която се използва в модерни медийни демокрации, например при реализацията на project … в Съединените Щати или пък има един аналогичен немски проект …, като се опитаме да нагодим методологията към българските медийни реалности. Действително би могло да бъде доказано, че има теми табу, т. е. теми, които са цензурирани, теми, които не се появяват, защото са в следствие на журналистическа автоцензура или такива пък, към които журналистите не проявяват интерес, защото според тях имат ниска новинарска стойност. Но всички тези теми, които изследваме, са от значим обществен интерес. Втората стъпка в развитието на проекта ще бъде да бъде доказано защо действително важни теми от обществен интерес, за които гражданите имат право и трябва да бъдат информирани, отсъстват или са периферийно представени в дневния ред на печатните медии.
Водещ: изброихте няколко причини, поради които това евентуално е така – цензура, автоцензура или недостатъчна стойност, чисто журналистическа, новинарска, за това определени теми да отсъстват. Процентно можем ли да кажем поради какво тези теми отсъстват – цензура, автоцензура или редакционна политика, да го кажем?
Д-р Иво Инджов: Ами, все още не сме почнали, не сме стигнали в етап на реализация. В процес на реализация е първият етап на проекта, когато проверяваме дали темите, които стотина експерти са ги номинирали като забранени дали действително те отсъстват от медиите. Това трябва да бъде проверено. След това трябва да бъде втората стъпка вече – изследване на причините. Но моето предположение е, че най-много такива важни теми, които са от значим обществен интерес, не се появяват във водещите вестници най-вече в следствие на автоцензура. Автоцензурата е пряко свързана с редакционната политика. Много от вестниците се съобразяват със своите рекламодатели, с икономическите групировки, към които принадлежат, с образността си, с определен…
Водещ: Това доколко се разминава с европейската практика?
Д-р Иво Инджов: Ами, в европейската практика има много по-ясни критерии и много по-ясно разграничение между сериозната преса и булевардните издания, от една страна и безплатните вестници, които си позволяват действително да правят скрита реклама, да се замесват в, така, корпоративни редакционни линии. Но там традицията и практиката позволяват, поне в много по-голяма степен, отколкото в България, медиите да следват в много по-голяма степен обществения интерес и в много по-малка степен да се съобразяват с корпоративни интереси, икономически, рекламни и други подобни.
Водещ: Колко от темите… всъщност, повече теми, свързани с политика, политици ли са сред липсващите от, така, обществения дебат?
Д-р Иво Инджов: Значи, стотина експерти номинираха теми. Някои от тях се препокриваха. В крайна сметка ние ги обединихме на 55 теми, за които бяха проверени дали действително има подавки, че те действително съществуват по някакъв начин в публичното пространство, но са подценени от утвърдените всекидневници и седмичници. След това тези 55 теми бяха, селектирахме двайсетте най-важни, които според нас, според работната група от Института за модерна политика и Фондация „Фридрих Науман”, които са най-важни за обществото, но по един или друг начин са били подценени. Сред тези теми има политически, свързани с големите монополи и с отделни личности, отделни олигарси.
Водещ: Добре. А склонен ли сте да поразсъждаваме върху това какво би се променило ако не съществуваха тези теми табу, както Вие ги наричате?
Д-р Иво Инджов: Ами, медиите биха изпълнявали, разбира се, така, по-свободно своята информационна функция. Гражданите биха били информирани за скритите механизми на властта, на вземането на важни решения, свързани с икономическото развитие, важни процеси в обществото. Една по-висока степен на информация. Значи, ако тези теми присъстват в дневния ред на медиите, логично е те да присъстват и в дневния ред на обществото. След това обществото ще има възможност да разсъждава върху тези теми. Дали то ще ги възприеме като важни, дали ще се мотивира да иде да гласува на изборите, за да промени нещо, това е вече съвсем друг тип мотивация и разсъждение. Обаче отсъствието на тези теми от дневния ред на обществото пречи да се развие един такъв тип рационално политическо поведение или пък поведение на отговорни потребители. Значи медиите крият нещо, крият нещо. Нещо, което изпада от дневния ред на медиите, съответно изпада от дневния ред на обществото. Обществото е лишено от правото си да бъде информирано.
Водещ: Да. Ако обобщаваме обаче, че изпада от обществения ред на медиите. Но ние нали все пак говорим за ОПРЕДЕЛЕНИ МЕДИИ. Тоест, не можем да кажем, че има теми, които отсъстват като цяло от медиите. Нали не твърдите това нещо?
Д-р Иво Инджов: Като цяло, това може би… биха отсъствали ситуативно такива теми, но това по-скоро би било изключение. Значи, те ще отсъстват в една или друга степен от различните водещи издания. Значи, ние подлагаме на мониторинг десет водещи издания – осем всекидневника и два седмичника. В една или друга степен те са подценени, забранени, цензурирани или автоцензурирани. Не може да се каже, че те отсъстват от всички вестници. В края на краищата не живеем при тоталитарен режим.
Водещ: Добре. Доколко отсъствието на определени теми дава възможност на тяхно място да се настани, така, класическа политическа реклама? Да речем в случая, когато става дума за някакви политически сюжети, които… дори ако щете, по време на предизборна кампания биват употребени в един момент и стават част от разговора.
Д-р Иво Инджов: Ами, аз ще Ви кажа един конкретен пример. Кандидатът за президент Меглена Кунева имаше много слабо отразяване в изборите. Дори в момент, когато се водиха всевъзможни спекулации, имаше спекулативни и манипулирани социологически проучвания, че тя ще се класира на второ място. Защо гражданите не получиха право да бъдат информирани за нейната програма, за нейните политически намерения, за нейните визии? Ето, това е една тема, която отсъстваше в голяма степен от медиите. Не казвам, че отсъстваше 100%, но в голяма степен. Ами, защото имаше такова ново законодателство с новия изборен кодекс, който позволяваше да се заплаща за политическа информация.
Водещ: Да, но тук е пак в полето на политиците, г-н Инджов. Просто, регламентът, който са създали, е такъв, а ние, медиите, част от медиите, работим по този регламент. В конкретния случай.
Д-р Иво Инджов: Ами, тук е въпрос на саморегулация на медиите. Значи, за тях важно ли е те да информират своите читатели, зрители, слушатели за един важен политик, за една важна политическа сила. Аз лично не съм привърженик на г-жа Кунева, но давам един пример, който е принципен. Същото се получава и с мобилните оператори. Медиите са залети… В смисъл, тук малко е по-различен примерът, но важен е принципът. Медиите са залети с информация за промоции, за нови продукти, предлагани от мобилните оператори, а в същото време читателите не научават много важни неща – как се злоупотребява с техните лични данни, колко забавена е преносимостта на номерата, колко вредни са част от GSM антените. За тях се пише в дребни колонки, в малко редове, ако въобще се пише, защото печатните медии са зависими от мобилните оператори.
Водещ: Да. И един въпрос, който бих искала да Ви задам, за да чуя вашето мнение, като човек, който следи медиите, медиен експерт. Появи се една препоръка в доклад на Съвета на Европа, която препоръка ни съветва да позволим на малцинствата да провеждат предизборните си кампании на майчин език, и на майчин език. Как бихте го коментирал?
Д-р Иво Инджов: Ами, може би трябва да се позволи такова нещо, но в някакви добре регламентирани граници. Това не може да бъде… Ало! Има някакви звукови смущения.
Водещ: Чуваме Ви, г-н Инджов, обаче.
Д-р Иво Инджов: Това може би трябва да стане чрез един широк обществен дебат и то за кои малцинства, може би за по-големите малцинства. Така, както Националната телевизия и Националното радио имат право да излъчват, за радиото не съм сигурен, но за телевизията, новини на турски език, защо по време на предизборна кампания хората, които тъй или иначе ползват слабо български език, да не бъдат информирани на своя роден език? Но това трябва да стане и би трябвало да стане само след широка обществена дискусия и чуване на различни гледни точки.
Водещ: Обществена дискусия. А регламентът тук как би помогнал? Всъщност, какъв би бил, според Вас, възможният регламент, така че да остане усещането за, как да кажа, справедливо решение на този въпрос? Ако въобще се стигне до неговото обсъждане, естествено.
Д-р Иво Инджов: Ако въобще се стигне, би следвало в регламента да залегне правилото, че трябва да има предавания на майчин език в най-гледаните, най-слушаните медии в определен час и съответно да важат всички други правила за предизборна агитация и пропаганда, т. е. да не се пропагандира дискриминация на расова, теническа или религиозна основа, да не се призовава към насилие и т. н.
Водещ: Добре. Благодаря Ви за този коментар! Д-р Иво Инджов, ръководител на един проект, който цели да изследва това има ли теми табу и кои са те в част от медиите.         

Гости: Кристина Христова, генерален секретар на Асоциацията на европейските журналисти в България, Иво Инджов, медиен експерт

Водещ: Необходими са нови закони в ЕС, които да защитават свободата на словото и медиите във всяка една от страните, защото в последните години има много признаци, че те се ограничават от властта и парите. С този основен извод завърши проведената през март в ЕП в Брюксел международна конференция „Свободата в медиите под заплаха – национални проблеми, европейски решения”. Участниците във форума предложиха създаването на мозъчен тръст за медийна политика, който на общоевропейско ниво ще е полезен като регулатор и наблюдател на състоянието на медиите и свободата на словото в отделните страни. Той би могъл да разработи и насоки към правителствата в страните от Евросъюза. Малко по-късно през май разбрахме, че България пада едно място надолу в годишната класация на „Фрийдъм хол” за свобода на медиите. В миналогодишния доклад тя беше на 76-та позиция сред 196 държави, а тази година е 77-а. България споделя тази позиция с Източен Тимор и Индия, класирайки се малко по-надолу от Сърбия, Бенин и Намибия. И тази година България запазва статута си на страна с частично свободи медии, се казва в доклада. След секунда за още едно, провеждащо се в момента, проучване за свободата на словото у нас.
Асоциацията на европейските журналисти в България провежда анкета, свързана със свободата на словото у нас. Резултатите от анкетата ще бъдат включени в доклад, който всяка година Международната асоциация на европейските журналисти изпраща до Съвета на Европа. Добър ден казвам на Кристина Христова, генерален секретар на Асоциация на европейските журналисти в България.
Кристина Христова: Здравейте.
Водещ: За коя поредна година, г-жо Христова, правите такава анкета сред журналистите?
Кристина Христова: Ами, всъщност ние като българска секция съществуваме от миналата година, от октомври месец, така че засега реално ние за първи път правим такава анкета. И засега мисля, че не е правено в България.
Водещ: Т.е. не можем да очертаем тенденции? Ще бъдете изненадани от резултатите, които очаквате при тази анкета?
Кристина Христова: Честно да ви кажа, сега тия неща, които влизат в анкетата от журналисти, които досега са попълнили, много не са изненадващи, по-скоро са очаквани. И също това, на което ние залагаме в тази анкета, не толкова измерване по предварително дадени критерии, колкото ние искаме да научим за случаи, които не са … никакъв начин, посегателства върху свободата на словото. И затова анкетата е анонимна. И се надяваме да получим повече такива случаи.
Водещ: Възползват ли се от опцията анонимност журналистите, които вече са попълнили анкетата ви?
Кристина Христова: Да. Това беше един от критериите, които заложихме – ако искате оставете името си, за да видим доколко самите журналисти биха казали нещата със собственото си име. Въпреки че ние няма да разкриваме имената. Но доста, всъщност мисля, че досега имаме двама-трима, които само са оставили името си.
Водещ: Всички останали остават анонимни?
Кристина Христова: Анонимно, да.
Водещ: Колко журналисти досега са отговорили на въпросите ви?
Кристина Христова: До момента 30 човека са попълнили анкетата, което за една седмица мисля, че е добре.
Водещ: А какви са очакванията ви? Колко човека очаквате да се включат и да отговорят с охота на поставените въпроси?
Кристина Христова: Нашият оптимален вариант е 200 човека поне да включим, да имаме някаква представителност поне от проучване. Така че продължаваме да контактуваме и журналисти и лично вече, за да участват.
Водещ: Всъщност, кажете ни, най-важните неща, които питате колегите?
Кристина Христова: По принцип, те, въпросите са типични за една такава анкета – Дали лично на тях им е бил оказван натиск – политически и икономически или друг? По какъв начин оценявате свободата на медиите в България? Нали, гледаме да идентифицираме хората и по това дали са в голяма медия, дали са в столицата или извън столицата. И най-важното беше, нали ви казвам, че сме оставили едно поле за коментар, да разкажат техен случай…
Водещ: Дотолкова, доколкото има разлики във вече попълнените анкети, от какво зависят разликите, какво показват вашите наблюдения? От вида медия, в която работят съответните журналисти, от населеното място, от собственика на медията?
Кристина Христова: Да ви кажа, още не сме ги изчислили, защото те са в таблица, която на края ще можем да го кажем вече съпоставката на отговорите. Но общо взето досега това, което ми се подава като сигнал е едно и също.
Водещ: Едно и също. И то е?
Кристина Христова: То е икономически натиск.
Водещ: Икономически натиск ли е най-често оказвания натиск върху журналистите?
Кристина Христова: Да, най-често оказваният натиск и обаждания на министри до главни редактори. Нали, вече подробности ще ги изнесем октомври месец като имена и медии, които са цитирани като оказали натиск. Но засега това е. Икономическият натиск, свързан с реклами най-вече…
Водещ: Анкетата е в два варианта – освен за журналисти, тя е и за медийни експерти. Очаквате ли да се различават мненията на журналистите и на експертите за свободата на словото?
Кристина Христова: Засега не се различават, но от медийната, от експертните отговори все още нямаме достатъчно силно участие. Така че все още не мога да коментирам там.
Водещ: И последен въпрос. Питате и блогъри?
Кристина Христова: Да. Това вече мисля, че в днешно време няма как да го пропуснем.
Водещ: Какво ви казват блогърите и до този момент имате ли попълнени анкети от тях?
Кристина Христова: Имаме от един блогър само попълнен досега. Всъщност не съм проверявала днеска дали няма и сред журналистите попълване на хора, които са се определили като блогъри. Но всъщност това, което те казват е също, което казват журналистите като обща оценка за медийната среда. Но няма, досега не сме получили от блогър мнение, че е бил подлаган на натиск.
Водещ: Благодаря ви. Ще очакваме окончателните резултати от анкетата. Сигурно ще бъдат любопитни. Кристина Христова, генерален секретар на Асоциацията на европейските журналисти – България. Позицията и на медийните експерти. Иво Инджов. Здравейте.
Иво Инджов: Здравейте.
Водещ: Основно икономически натиск, оказван върху журналисти. Това показват данните от анкетата на Асоциацията на европейските журналисти, поне на база получените до момента отговори. Споделяте ли?
Иво Инджов: Да, аз напълно споделям тези частични резултати от въпросното проучване. Този икономически натиск действително е най-голямата пречка пред свободното развитие на българските медии през последните години. Той се осъществява по две линии. Първата е по линия на предоставената реклама. Естествено, в условия на криза, рекламните източници се свиват и от там държавата, чрез нейните министерства, чрез рекламата на еврофондовете и оперативните програми се превръща в един от най-големите рекламодатели. Който иска да получава такава реклама, той трябва да е в добри отношения с правителството и поне в, така, прилични отношения. Естествено, това трябва да бъде доказано на база на анализ на съдържанието, което на този етап не се прави, но това е водещо предположение сред колегите медийни експерти. Освен това, има икономически натиск и върху самите журналисти. Ако те не изпълняват зададената от собственика и главния редактор линия, а тя в повечето случаи, при повечето медии в България е за толериране и открита подкрепа на управляващите в момента ГЕРБ, този журналист си губи работното място и отива на един пазар, където възможностите за реализация стават все по-малки.
Водещ: Предполагаемата задължителност на добро отношение към правителството и към управляващите в момента обаче всъщност слага знак на равенство между икономическия и политическия натиск?
Иво Инджов: Да. Има го и политическия натиск, макар че той е по-завоалиран. Значи, той не е по линия на някаква цензура, спускана от правителството, той е по линия, както каза и колежката преди малко, по линия на обаждания на самия министър-председател, той публично си го признаваше, праща есемеси на журналисти, когато е недоволен от нещо, на много близки връзки между министър-председателя и отделни министри със собственици и главни редактори на вестници. И то това се демонстрира публично. На последната среща на български медии в Холандия преди няколко месеца, се изреди цялото правителство, начело с министър-председателя. Какво правят те там? Друг е въпросът – защо пък тази среща, в условия на криза, се провеждаше точно там, в чужбина, за да има допълнителни разходи. Но този политически натиск си съществува.
Водещ: Обаче, г-н Инджов, възможно и логично ли е да се води разговор за свободата на словото по принцип в българските медии или всяка медия, всяко издание придобива все по-ясен и по-различен от останалите профил и би следвало да отчитаме разликите?
Иво Инджов: По принцип, трябва да се води такава дискусия и тя вече се води през последните няколко години. Това е положителното развитие – и с участието на журналисти и с участието на експерти, с участието на преподаватели. Естествено, медиите не само в България, по цял свят е огромна. Вече част от медиите са насочени към конкретни целеви групи. Някои от тях нямат нищо общо с журналистика. А когато се говори за етични норми, най-вече се визира журналистиката. Много голяма част от съдържанието на медиите е развлечение, … съчетаване на информация с развлечение, но все пак трябва да има някакви общи етични рамки, които да се спазват. И тук големите неизползвани резерви са в прилагането на Етичния кодекс на българските медии, популяризирането му сред самите медии, едни такива доброволни норми, които те да спазват, от една страна да създават по-качествена, една по-професионално изготвена информация, от друга страна да се предпазят самите те от намеса от страна на държавата и други фактори.
Водещ: Участниците в конференцията, и с това да завършим, „Свободата на медиите под заплаха – национални проблеми и европейски решения”, проведена в Брюксел през пролетта, се обединиха около идеята, че са нужни нови закони в ЕС, които да защитават свободата на словото и медиите. Законодателен ли е проблемът и може ли законодателно да е решението му?
Иво Инджов: Аз участвах на същата конференция и помня това решение. Там голяма част от участниците фактически отбелязаха, че не е възможно на европейско равнище да се направи една такава регулация по ред причини. Страните в ЕС са много разнообразни, самите медийни култури, журналистическите практики са много разнообразни и аз съм скептик, че на ниво ЕС може да се направи такава регулация. Някакви минимални стандарти могат да се въведат, нещо по подобие на директивата „Телевизия без граници”, новото издание. На национално ниво също трябва да се търсят законодателни решения. Да се отчита от една страна, промяната в медийната среда, за която вече говорихме, от друга страна всяка една държава трябва да провежда много по-отговорна медийна политика. Но само със законодателни мерки медийната среда и в България, и в Европа, няма да се подобри.
Водещ: Няма шанс?
Иво Инджов: Необходима е и журналистическа саморегулация. Това е, според мен, основният инструмент за по-добра и качествена журналистика и по-независими и автономни медии.
Водещ: Разговорът за свободата на словото винаги е разговор с продължение. Благодаря ви за това включване в „Преди всички”. Иво Инджов, медиен експерт.

в. Труд | Мариела БАЛЕВА | 30.04.2011

Политически и икономически натиск върху медиите, неяснота на собствеността им, успех на булевардната журналистика – тези проблеми бяха посочени не само за България, но и за Югоизточна Европа на специален форум за свободата на медиите. Той бе организиран от фондация "Конрад Аденауер" в Софийския университет и в него взеха участие експерти от Германия, Сърбия, Унгария и България. На форума бе сформирана група, която да следи за проблемите, свързани със свободата на словото, която ще се ръководи от адвоката Йохан Веберлинг от Европейския университет "Виадрина" в град Франкфурт на Одер.
"Истинските собственици на някои печатни медии още не могат да бъдат идентифицирани." Такава констатация направи политологът д-р Иво Инджов по време на форума. Той уточни, че това е факт дори и след като парламентът е приел законодателни поправки за налагане на прозрачност в собствеността на тези медии.
"Много е важно да се знае кой стои зад медиите, а общественият натиск да бъде от решаващо значение", каза Йоханес Веберлинг. Според него свободата на журналистите е основното правило, но тя трябва да бъде отвоювана.
"Медиите в момента са подложени на безпрецедентен натиск от страна на управляващите – десноцентристката ГЕРБ в съюз с определено ксенофобската партия "Атака", категоричен бе Инджов. Той изрази тревогата си от появата на корпоративната журналистика, насочена към обслужване на определени икономически интереси и която често практикува търговия с влияние в името на осигуряване на политически проекции.
Според Инджов става дума за опит да се опитомят медиите в България – "и те го правят доста успешно, с два набора от мерки за натиск -политически и законодателен", обобщи той.
На форума политологът представи анализ на "хиперактивното медийно присъствие" на премиера Борисов и вътрешния министър Цветанов. Високопоставените политици предпочитали трибуната на услужливи медии и сутрешните телевизионни блокове пред парламентарния контрол, защото там им позволяват да се обръщат директно към народа, като заобикалят неудобните въпроси, обясни Инджов.
За "любими" теми на медиите са посочени: как премиерът рита футбол в свободното си време, а вътрешният министър прави кросове по време на лятната си почивка, какво е ял премиерът в бедното си детство, или как вътрешният министър се грижи за новородената си дъщеря, кръщава я в църква и др. подобни.
В условията на масмедиен популизъм политическото се маргинализира, а политиците предлагат опростени и нереални решения за сериозните проблеми на обществото, обобщи Инджов.
Ректорът на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Иван Илчев отбеляза, че българите са свикнали да бъдат "като Хъмти Дъмти, който се намира на една ограда и не знае от коя страна да скочи". Той сподели, че от години наблюдава нарастваща безотговорност на медиите, липсата на контрол в тях за отразяване интересите на обществото, а не нечии други. "Изчезва разликата между жълтата преса и сериозната журналистика", отчете ректорът.
И програмният директор на фондация "Конрад Аденауер" за Югоизточна Европа Матиас Барнер коментира "властването на булевардната журналистика".
Освен това той алармира за "политически и икономически натиск, за недостатъчна прозрачност на собствеността и финансирането".
Как да бъде ползван законът за достъп до обществена информация разясни юристът от програма "Достъп до информация" Александър Кашъмов. Според него законът е важно средство за защита на журналистите особено при случаите на обида и клевета. Според адв. Кашъмов журналистите, които разследват закононарушения и корупция и за които има голям обществен интерес, не трябва да бъдат тежко санкционирани.
Другата седмица ще бъде изпратен нов случай от България в Европейския съд по правата на човека, каза за "Труд" Кашъмов. Той уточни, че става дума за врачанската журналистка Райна Тошева, която е осъдена да заплати сума от 11 хил. лв., а с лихвите сумата вече е над 21 хил. лв. В своя статия Тошева е нарекла "некомпетентна" докторка от местната болница. И то след като предварително е изяснила фактите, разполагала е с документи и дори е използвала експертиза на специалист, уточни адвокатът.
Според Кашъмов тежък проблем у нас е това, че лидери на две парламентарно представени сили продължават да водят дела срещу журналисти. Най-страшното обаче е, че се "съдят и преследват журналистите, а не медиите, които са по-богатите". Точно тогава натискът по делата бил по-тежък.
Медийната среда продължава да бъде тровена от липсата на неяснота по собствеността на медиите, а хората трябва да знаят не само кой им говори, но и че няма монопол, категоричен е Александър Кашъмов. Държавата трябва да бъде по-встрани от регулацията на медиите, защото това е опасно за свободата, но е нормален европейски стандарт собствеността на медиите да е публична.
***
Текст под снимка
Ректорът на СУ "СВ. Климент Охридски" проф. Иван Илчев (вляво) поздравява адвокат Йоханес Веберлинг (вдясно) и медийния експрет д-р Иво Инджов.
***
Борисов в главната роля
Бойко Борисов най-че сто е изразявал мнение в медиите – 1157 пъти от юни 2009г. до края на 2010 г., сочи изследване на агенция "Маркет линкс" (вит таблицата вдясно).
Наблюдавани са 7 национални всекидневника – "Труд", "24 часа", "Стандарт", "Монитор", "Новинар", "Сега" и "Дневник". Два пъти по-малко е сторил това неговият заместник в партията и в правителството Цветан Цветанов – 581 пъти. Данните сочат, че почти колкото МВР шефа мнение са изразявали и представители от опозиционната БСП – 564 пъти. Най-малко са се изказвали от прокуратурата – 258 пъти.
Интерес представлява годишната динамика на изразено отношение на медиите към правителството през 201О г. (виж отгоре). Най-негативно е било отношението към кабинета през септември-октомври. Най-позитивно настроени към министрите и към Бойко Борисов медиите са били през юли 2010 г., отчита екипът на "Маркет линкс".

Стр. 17

в. Банкер | 22.04.2011

Цензурираните за обществото теми, които въпреки интереса на гражданите не се отразяват в медиите, ще бъдат събрани в Топ 10. Това съобщи за "БАНКЕРЪ" политологът и медиен експерт Иво Инджов. Класацията ще изготвят специалисти и найвероятно тя ще бъде готова до края на годината. Идеята е забранените за обществото теми да бъдат оповестявани ежегодно, както и да се проследява дали след това има някакво развитие в средствата за масово осведомяване по тях. Проектът "Лаборатория за проучване на цензурираните теми" ще стане реалност, след като се изготви методология за селектирането на темите. "Реализацията ще бъде на фондация "Фридрих Науман" и Института за модерна политика, които подготвят три инициативи", уточни директорът на института Борислав Цеков.
"Държавата трябва да се намеси в медийната регулация, но не като сложи контрол върху медиите, а като създаде адекватни правила. Например собствеността на всички медии да бъде събрана в отделен закон", предложи на форум за корупцията в печата Инджов. Според него нормативен документ за собствеността на средствата за масова информация е абсолютно необходим:"Подобен закон ще обедини всички половинчати досега мерки в тази посока. Ще обхваща прозрачността на абсолютно всички медии – електронни, печатни и онлайн." в момента в Съвета за електронни медии има регистър по Закона за радиото и телевизията, но той не е напълно актуален. През 2010-а пък бяха направени промени в Закона за задължителното депозиране на печатните издания, с които издателите се задължават да излизат на светло и да се самообявят в първия брой за годината. "Показването на собствениците веднъж годишно не е достатъчно. Данните трябва да са актуални по всяко време на годината. Освен това в момента санкциите за тези издатели, които не са спазили буквата на закона, са много ниски. Особено за влиятелните медийни групи", категоричен е Инджов. Глобите са до 5000 лева, но при повторно нарушение.
Преди реакцията на държавата за собствеността на медиите да стане факт, фондация "Фридрих Науман" и Институтът за модерна политика са готови да създадат на граждански начала база данни за медийната собственост. Ускоряването на процеса се налага не само защото липсват надеждни данни за концентрацията на пазара, но и заради промените за достъпа до Търговския регистър. Предвижда се от началото на 2012-а те да станат по-ограничителни и така на практика ще се затрудни набирането на информация за медийната собственост. Държавата трябва да се намеси и в създаването на функциониращо бюро за одит на тиражите. В момента има такова, но в него влизат малко издания и работата му е възпрепятствана дотолкова, че то реално не работи.
Експертите настояват още за сериозна защита на авторските права на журналистите. Според тях е необходимо да се създаде работещ механизъм за това, тъй като в момента работещите във вестниците, радиото и телевизията са изключително уязвими от интересите на своите издатели, а правата им са на "проветриво" място. Гилдията също трябва да се саморегулира, като ревизира етичния си кодекс и отговорността й пред обществото стане водеща пред тази на издателите.
Изследователите разработват още един проект – те ще направят мониторинг какви пари дава държавата във вид на реклама в медиите за популяризирането на оперативните програми на Европейския съюз и всевъзможни пиаркампании. Изключително любопитно е да се види как се разпределят в печата, в телевизиите и радиата тези средства, които превръщат държавата в най-големия рекламодател. След това ще се анализират и редакционните политики на съответните медии. "Идеята ни е да започнем мониторинга, като проследим как се разпределят тези средства през първите две години от мандата на ГЕРБ, след това ще направим същото и за предишните кабинети", уточни пред "БАНКЕРЪ" Иво Инджов. Той е изследвал корупционните практики в печата в книгата си "Медиите – между свободата, политиката и бизнеса". Според него най-разпространено в света е писането на статии срещу заплащане, към което не се прибягва само по време на предизборни кампании. Договори между медии и политици все по-често се сключвали и в "мирно" време. Популярна е и скритата реклама, но тя невинаги можело да се сложи в графата "корупционна практика", тъй като трудно се доказвало наличието на подкуп. Опасни били и близостта на журналистите с политици и пиари.

Стр. 36