в. 24 часа | 30.11.2013

Финансова и програмна криза може да настъпи в БНТ, ако бюджетът й за 2014 г. бъде намален с 5 млн. лева, както е по проект. За това предупреждава Общото събрание на пълномощниците в телевизията.
Писмо е пратено вчера по куриер до председателя на Народното събрание, президента, премиера, шефовете на парламентарните комисии по медии и по финанси, както и до Съвета за електронни медии. После същото писмо ще получи и еврокомисарката Нели Круз, която отговаря за цифровите технологии.
Причината за недоволството е, че по проект бюджетът на БНТ ще стане 65 млн. лева, от години не е бил толкова нисък, казват пълномощниците. На общото им събрание миналата седмица дошли 70 души, всеки от които представлява по 25 служители. Всички гласували единодушно за изпращането на писмото. Според тях парите не стигат, защото БНТ ще трябва да продължи с цифровизацията и да стартира два нови канала -за култура и за спорт, да пусне БНТ1 в HD формат. Също така да отдели пари за изборите за Европарламент, да отрази зимната олимпиада в Сочи и Световното по футбол в Бразилия. По финансови причини вече се отказа от песенния конкурс "Евровизия".
Тази допълнителна програма реално е с 10 000 часа тв време повече от 2013 г. Така БНТ ще трябва да произведе над 35 000 часа.
Според проекта за бюджет за 2014 г. един час тв продукция трябва да струва 1650 лв., като през 2007 г. за него са се плащали 2960 лв. Ако съотношението между цена и час от онова време се запази, субсидията за БНТ би трябвало да бъде над 103 млн. лева. В същото време през 2011 г. служителите на БНТ бяха съкратени с над 20%, припомнят в писмото.
Общото събрание изразява надежда, че няма да бъдат създадени условия за "публични прояви на недоволство".

Стр. 4

 www.investor.bg | 29.11.2013 

Не е ясно дали поръчката ще бъде стартирана отново

Спряна е обществената поръчка, с която Министерството на транспорта търсеше да наеме външна фирма, която да направи допълнителна реклама на цифровизацията за близо 1 млн. лева. Това съобщиха за Investor.bg от транспортното министерство.
От там уточниха, че на този етап не е яснa причината за спирането на процедурата, нито дали ще бъде стартирана наново.
Самата реклама трябваше да бъде разпространена в печатни медии у нас и в нея да се разяснява как гражданите да свържат стария си телевизор с декодера, който приема сигнала.
Според условията на поръчката медийната кампания трябваше да се проведе в поне 6 вестника с национално и регионално покритие. Тя трябваше да се проведе и в светкавични срокове – крайният срок да се разясни на неразбралите как да се "вържат" с цифровия сигнал изтичаше на 15 декември, а победителят в конкурса трябваше да получи парите си (около 1 млн. лева с ДДС) до 20 декември.
Припомняме, че досега за рекламата на цифровизацията бяха дадени общо около 17,5 млн. лв. на консорциум, който през декември миналата година пое ангажимента да информира обществото за процеса. Тогава в медиите се появи информация, че зад спечелилият консорциум седят фирми близки до медийния шеф Красимир Гергов. 
В началото на този месец стана ясно, че и този път в процедурата за реклама отново участват най-големите играчи в рекламния и медиен бизнес у нас. Крайният срок за подаване на оферти в обществената поръчка бе на 2 ноември, а само ден след това бяха оповестени и участниците в процедурата.
Кандидатите да рекламират цифровизацията в принт изданията бяха общо 7 – „Аргент“, „Рекламен маркет“, „Бранд ню айдиъс“, „Грейн Адвъртайзинг“, „Маг Адвъртайзинг“, „Прима“ АД, а единственият участващ консорциум е обединение „Медии за цифровизация“. В медийните среди имената зад тези фирми, които се спрягат, отново са на Красимир Гергов, Красен Кралев, Марин Батков и Владимир Денев.

Оригинална публикация