www.capital.bg I 17.09.2014г. 

Председателят на СЕМ Георги Лозанов няма избор – длъжен е да позволи на "Нова" да се откаже от мултиплекса за Diema Family
© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Процесът на разпад на цифровизацията, очертал се още преди месеци, продължава. "Нова тв" сваля от цифровата мрежа (мултиплекса) една от двете свои програми, които излъчва в момента през неговата платформа – Diema Family+1*. За предстояща стъпка на телевизията в тази посока на медийния пазар се говори от доста време. Сега обаче събитието е официален факт. В края на март тази година bTV първа поиска от Съвета за електронни медии (СЕМ) да прекрати лицензите за дигитално излъчване на нейните канали Ring.bg+1 и bTV Lady+1. Сега в отлива се включва и "Нова тв".

Бунтът на пазара

Срещата на "Нова" с медийния регулатор се проведе във вторник. На нея мениджмънтът на медията е поискал да бъде изменена лицензията на Diema Family+1, като се промени срокът, за който е издадена. По този начин телевизията получава шанс предсрочно да свали една от програмите си от безплатния телевизионен ефир. "Diema Family+1 беше тестов проект и като част от стратегията ни за периодичен анализ на полтфолиото ни от канали ние решихме да оптимизираме съдържанието", коментираха пред "Капитал Daily" от ръководството на "Нова броудкастинг груп".

По закон медийните надзорници нямат и право да откажат подобно искане на тв каналите. Членът на съвета Анна Хаджиева коментира пред "Капитал Daily", че се надява скоро да има стабилно българско правителство, което спешно да събере заинтересованите от цифровизацията страни и да реши под каква форма ще се развива процесът оттук нататък. "Очевидно е, че трябва да се мисли върху нов бизнес модел. На дневен ред е и въпросът с таксата, която БНТ плаща за обществения мултиплекс. Държавата трябва да даде отделен бюджет на медията, който да покрива таксата за дигитално излъчване", добави Хаджиева.

БНТ създава и разпространява три национални програми през цифровата мрежа: БНТ 1, БНТ 2 и БНТ НD. От медията не съобщават каква е годишната такса, която плащат на "Фърст диджитъл". По информация от пазара обаче сумата е 15 млн. лв. на година при 8 млн. лв., плащани за аналоговото разпръскване. Това е един от най-големите разходи на дружеството. Таксата е висока очевидно, защото БНТ плаща за цялата мощност на обществения мултиплекс, изграден специално за нея. Тоест независимо дали има две или десет програми, "сметката" към мултиплекса не се променя. БНТ обаче няма възможност да създаде повече програмно съдържание (допълнителни канали) именно по финансови причини.

Цифровата катастрофа

Още когато bTV поиска да свали нишовите си програми от мултиплекса "НУРТС диджитъл", членовете на СЕМ предупредиха, че моделът на цифровизация се нуждае от спешна промяна след задълбочен анализ. От май пазарът очаква министърът на транспорта да събере на заседание Органа по цифровата телевизия, но това и до днес не се случва.

Отдавна на ред стои и въпросът дали държавата ще се намеси по някакъв начин. Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Веселин Божков неведнъж е предупреждавал, че е възможно да има проблеми с цифровизацията. Няколко пъти той е повдигал въпроса да се проведе дискусия по евентуалното въвеждане на понятието must-offer (по задължение) за телевизиите, след като е въведено такова must-carry (по право) за мултиплексите. С две думи – това би означавало телевизиите да бъдат длъжни да предложат канали за цифровия безплатен ефир, след като сами и яростно се бориха за лицензи за достъп до него. Подобно развитие би изправило създателите на съдържание пред ситуация, от която едва ли ще са особено доволни.

Принципно, за да е оправдана таксата, която и bTV и "Нова" плащат на мултиплекс оператора за излъчването на Ring.bg+1, bTV Lady+1 и Diema Family, медите трябва да са постигнали положителен ефект от цифровото предаване на каналите под формата на повишена аудитория, която да може да продадат на рекламодателите. Такава информация не се потвърждава от проучването на пазара, което "Капитал" направи. Тоест до момента bTV и "Нова" са давали пари за услуга, от която няма реална финансова полза. Вероятно това е и причината да поискат прекратяването на цифровите лицензи. Сумите, с които "НУРТС диджитъл" ги таксува, не са публично известни.

СЕМ е лицензирал над 30 програми за цифрово ефирно разпространение. Едва осем от тях реално излъчват чрез трите национални мултиплекса, като жителите на София имат още четири канала от регионалния мултиплекс. Вместо броя на тези програми да се увеличава, той застрашително намалява.

* (+1 означава, че тв програмата върви по безплатния ефир с един час по-късно от предаването през платените разпространители)

Оригинална публикация 

 www.investor.bg | 29.11.2013 

Не е ясно дали поръчката ще бъде стартирана отново

Спряна е обществената поръчка, с която Министерството на транспорта търсеше да наеме външна фирма, която да направи допълнителна реклама на цифровизацията за близо 1 млн. лева. Това съобщиха за Investor.bg от транспортното министерство.
От там уточниха, че на този етап не е яснa причината за спирането на процедурата, нито дали ще бъде стартирана наново.
Самата реклама трябваше да бъде разпространена в печатни медии у нас и в нея да се разяснява как гражданите да свържат стария си телевизор с декодера, който приема сигнала.
Според условията на поръчката медийната кампания трябваше да се проведе в поне 6 вестника с национално и регионално покритие. Тя трябваше да се проведе и в светкавични срокове – крайният срок да се разясни на неразбралите как да се "вържат" с цифровия сигнал изтичаше на 15 декември, а победителят в конкурса трябваше да получи парите си (около 1 млн. лева с ДДС) до 20 декември.
Припомняме, че досега за рекламата на цифровизацията бяха дадени общо около 17,5 млн. лв. на консорциум, който през декември миналата година пое ангажимента да информира обществото за процеса. Тогава в медиите се появи информация, че зад спечелилият консорциум седят фирми близки до медийния шеф Красимир Гергов. 
В началото на този месец стана ясно, че и този път в процедурата за реклама отново участват най-големите играчи в рекламния и медиен бизнес у нас. Крайният срок за подаване на оферти в обществената поръчка бе на 2 ноември, а само ден след това бяха оповестени и участниците в процедурата.
Кандидатите да рекламират цифровизацията в принт изданията бяха общо 7 – „Аргент“, „Рекламен маркет“, „Бранд ню айдиъс“, „Грейн Адвъртайзинг“, „Маг Адвъртайзинг“, „Прима“ АД, а единственият участващ консорциум е обединение „Медии за цифровизация“. В медийните среди имената зад тези фирми, които се спрягат, отново са на Красимир Гергов, Красен Кралев, Марин Батков и Владимир Денев.

Оригинална публикация

www.inews.bg | 14.11.2013 

Сигнал не се получава в 10 населени места в страната

Месец след спирането на аналоговия сигнал, 15% от българите остават без цифрова ефирна телевизия. Въпреки това, от Комисията за регулиране на съобщенията определиха стартa на цифровизацията като успешен.
Част от тези 15% от населението, които нямат покритие на TV сигнал, са социално-слаби. Ако държавата реши, че ще гони 100 % покритие, то трябва да намери съответните финансови ресурси.
Цифрова телевизия все още нямат в 10 населени места в областите Плевен, Враца, Силистра, Бургас, Пазарджик и Велико Търново, заради труднодостъпно покритие на сигнала там.
От регулаторния орган допълниха, че от общо 240 000 ваучери за декодери, 25 000 остават непотърсени, пише bTV.

Оригинална публикация

www.dariknews.bg | 30.09.2013

На 30 септември спира окончателно сигналът на аналоговата телевизия в цялата страна.

Цифровият ефирен сигнал бе пуснат на 1 март.
Покритието на цифровия сигнал обхваща 95% от населението, но остават населени места без покритие. Все още не е ясно колко са те. По последни данни безплатни декодери за цифрова телевизия са взели около 75 000 от имащите право на това 210 000 души, които са получавали помощи за миналия отоплителен сезон.
Правоимащите могат да получат ваучери за декодиращи устройства, които се раздават в пощенските станции до 30 октомври. Във Великотърновска област вече са раздадени над 1 750 ваучера, от общо 7 326 очаквани по списък.
Преходът от аналогова към цифрова телевизия е реализиран в Европа и редица други развити държави. Със спирането на ефирния аналогов сигнал ще бъде предоставена възможност за достъп до повече телевизионни програми и с по-добро качество.

Оригинална публикация

www.mediapool.bg | 12.09.2013

Вменен беше още един грях на регулатора – пренебрегвал правото на гражданите да се информират

Методите за мониторинг на Съвета за електронни медии са "брадясали", БНТ и БНР не оправдават милионите, с които се издържат от българския данъкоплатец, а СЕМ вместо да контролира цифровизацията, я наблюдава безучастно. С такива критики се нахвърлиха депутатите от левицата върху председателя на съвета Георги Лозанов, който представи отчета на медийния регулатор за миналата година в пленарната зала. Въпреки критиките обаче народните представители гласуваха положително за документа и той бе приет.
"Методите за мониторинг, които Съветът за електронни медии упражнява, са брадясали, мухлясали и прашасали, а БНТ не оправдава стотиците милиони, с които българските граждани я издържат", заяви депутатът от Коалиция за България Таня Буруджиева. По думите й СЕМ се е превърнал в орган, който е безучастен и присъства единствено като страничен наблюдател на медийната среда в България.
В отчета си, прочетен от председателя Георги Лозанов, СЕМ отчита положително работата на БНТ и БНР, като според депутатката и шеф на кабинета на Станишев подобна оценка е неадекватна.
“Какво са постигнали те (националните електронни медии – бел. ред.)? Вие ми казвате, че са постигнали много. БНТ е на четвърто място, според статистиката. Надявам се, че в следващия доклад на СЕМ ще видим как точно БНТ и БНР оправдават стотиците милиони, с които българските граждани ги издържат”, коментира Буруджиева.
Тя поиска следващият отчет на СЕМ да следва "основната цел на регулатора – да постига резултати в демократизацията и отстояването на свободата на словото".
"И тук разбирам свободата на словото на всеки гражданин, защото в комисията вие казахте, че за вас е приоритет свободата на словото само на журналистите", каза тя и обвини Лозанов, че пренебрегва правото на гражданите да бъдат информирани.
Буруджиева обвини още СЕМ, че не е изпълнил задълженията си да следи и регулира процеса по цифровизацията, който ще се забави с месеци. Подобно мнение изказа и депутатът Мартин Захариев, който също нападна Лозанов за националното радио и телевизия.
Двамата депутати обаче не бяха толкова остри към СЕМ, когато номираха преди месеци за негов член Радомир Чолаков. Кандидатурата тогава му не бе приета от мнозинството на БСП и ДПС. Захариев пък застана открито зад идеята бившият шеф на БНР Валерий Тодоров да оглави БНТ на мястото на Вяра Анкова. Съветът за електронни медии обаче избра Анкова за втори мандат.
Дни преди конкурса за шеф на телевизията именно Захариев бе идеолог медийната комисия в парламента да поиска отчет от БНТ за целесъобразността на харчене на държавната субсидия за обществени поръчки.
В четвъртък той отново поде този въпрос. По думите му от доклада на СЕМ "отсъства дълбочина на анализа относно субсидията на БНТ и БНР, как се харчи и какви са финансовите нужди за други периоди".
"В анализа трябваше да фигурира и темата за цифровизацията", посочи още Захариев. По думите му в отчета бегло се споменавало колко лицензи са издадени по този повод, но липсвал разбор как върви качването на програмите на мултиплексите.
"Съветът не е пазарен регулатор, а е регулатор на медийното съдържание, затова изказаното от Мартин Захариев се разминава в някакъв смисъл с работата на СЕМ", опонира Георги Лозанов.
Той отбеляза, че е била изразена негативна оценка за работата на обществените медии, която не съвпада с оценката на СЕМ. "Нашата оценка е, че обществените медии през последните
няколко години в една общо взето медийна криза са острови на стабилност и плурализъм", заяви председателят на регулатора. Относно бюджета на обществените медии и изразходването на средствата, той посочи, че СЕМ не осъществява такъв тип надзор.
В критиките към Лозанов се включи и председателят на Народното събрание Михаил Миков. Според него отчетът на СЕМ не дава достатъчно ясна представа за работата на регулатора и за проблемите в сектора. Той отбеляза и липсата на анализ за тенденциите в работата на медиите. "Вие не сте разбрали какво искат хората, включително от независимите регулатори", обърна се той към Лозанов.
Председателят на СЕМ отхвърли обвиненията и намекна, че атаките на левицата са провокирани от политически интереси.
“Аз си давам сметка, че това е политическа сцена и тук се изразяват политически позиции, но нека не забравяме, че свободата на словото не търпи такива намеси”, каза Георги Лозанов.

Оригинална публикация

в. 24 часа | 03.09.2013

Още 86 500 бедни с безплатни декодери

Цифровата телевизия най-вероятно ще тръгне от 1 октомври. Това обяви за "24 часа" зам. транспортният министър Георги Тодоров. От тази дата в рамките на няколко дни ще бъде изключен аналоговият сигнал в цялата страна.
Около 12 септември ще бъдат подписани договорите с доставчиците на декодери за още 86 500 бедни българи. След спиране на аналоговия сигнал ще се анализира колко ще останат без телевизия, тъй като покритието с цифров сигнал е на 95%. Вероятно броят на тези абонати е колкото един среден български град.
Идеята е да се търси еврофинансиране за 100% цифровизация.

Стр. 1

в. Труд | Мишел ГУТСУЗЯН | 12.08.2013

- Г-н Тодоров, в кои части на България ще продължи да се излъчва аналогов тв сигнал след 1 септември?

- След 1 септември излъчването на аналогов сигнал ще продължи в цялата страна, тъй като когато предавателите са били изграждани, не са били съобразени с административно-териториалното деление на страната, а по-скоро с релефни особености на територията й. Например предавателят на връх Ботев покрива близо половин България. От технологична точка няма пречка за спирането на сигнала. Ако това обаче се направи, той ще спре и в райони, в които все още не е приключила обществената поръчка за снабдяване с декодери.

- Защо втората обществена поръчка за декодери се забави?

- На 15 юли излезе становището на Еврокомисията, с което се допуска държавната помощ и се одобрява мярката, която България предложи за предоставяне на безплатни декодери за домакинствата, които получават енергийни помощи. Независимо от това министърът на транспорта Данаил Папазов на свой риск обяви поръчката преди решението на Брюксел с цел максимално спазване на срока 1 септември. До този момент забавянето не е плод на изпълнението на законови ангажименти на телевизионните и мрежовите оператори.

- Ще трябва ли държавата да плаща на НУРТС за паралелното излъчване на цифрова и аналогова телевизия след 1 септември?

- Едновременното излъчване на аналогов и цифров сигнал по никакъв начин не акумулира допълнителни средства от държавата. Надяваме се в хода на обществената поръчка да постигнем по-ниска цена на един декодер от номинала на ваучера от 60 лв. и да върнем разликата в републиканския бюджет.

- Ако има обжалване на процедурата, с колко ще се отложи спирането на аналоговия сигнал?

- Това зависи от хода на процедурата. Обжалването е пред органи, които по никакъв начин не са зависими от становището на министерството на транспорта. Първата фаза е пред Комисията за защита на конкуренцията, а втората пред Върховния административен съд.

- Ако няма обжалване, колко дни ще са нужни за доставяне на декодерите в магазините?

- Непосредствено след сключване на договора с избрания изпълнител, той има ангажимент незабавно да започне снабдяването с декодери. Ако хипотетично в понеделник бъде сключен договор, доставката ще започне от сряда или четвъртък.

- Ваучерите са с цена 60 лева, а декодерите са по 30-40 лева, разликата къде отива?

- Разликата между номинала на ваучера и реалната стойност на декодерите в магазина се връща в републиканския бюджет. Ако търговецът е спечелил обществената поръчка с цена 40 лв., остатъкът до 60 лв. не отива при него.

- Защо само 7 програми са качени на мултиплекса, а не 11, както трябваше?

- Това са търговски взаимоотношения между самите мултиплексните и радиотелевизионните оператори.

- Какво ще стане, ако съдът в Люксембург осъди България за нарушения при раздаването на мултиплексите?

- Това е една процедура, в която България ще осигури максимално ефективна защита, за да не се допуснат изключително неблагоприятни последици, включително и финансови. В момента подготвяме своята позиция, обсъждаме я с колегите от другите заинтересовани позиции в държавата. Силно се надявам да не се стига до такъв развой

Стр. 12

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 09.03.2013

Докато съдебните спорове по едрите проблеми продължават, на повърхността ефирният преход върви по ноти

Какво би могло да се случва на един кораб, ако в машинното тече масло и наближава буря, но капитана го няма, боцманите са изгонени, а на борда има неколцина юнги? Те само поддържат курса. Горе-долу така тече процесът по цифровизация на телевизионния ефир в България, който има злощастието да съвпадне с правителствената криза. От една страна, Европейската комисия (ЕК) даде страната на съд заради непрозрачните и ограничаващи конкуренцията конкурси за мултиплексите. От друга – във Върховния административен съд (ВАС) текат две дела: за рекламната кампания на цифровизацията (до десет дни съдът трябва да излезе с решение) на огромната стойност от 17.5 млн. лв. и за обявения от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) конкурс за седми мултиплекс. От трета – няма никаква яснота ще даде ли държавата пари и колко, за да освободи място в ефира не само за новия оператор, но и за втория от досега избраните.
Но пък насред всички тези заплахи на повърхността всичко е спокойно и малките процедури, заложени по план, текат сравнително гладко.

Дърва, въглища и телевизия

На 1 март преходът от аналогово към цифрово телевизионно излъчване тръгна по план. Мерки по повод забележките на Брюксел не бяха предприети, а цифровият сигнал започна да се излъчва паралелно с аналоговия в график с аргумента, че ако не започне процесът, ще последват нови санкции от еврокомисията за неспазени ангажименти и срокове. От екрана потекоха още и още еднотипни рекламни клипове, които да ни обясняват какво ни предстои, как да се справим и колко ясно телевизионно бъдеще ни чака.
На 1 септември аналоговият сигнал ще спре окончателно. В този преходен период от половин година социално слабите, които получават енергийни помощи, имат право на ваучер, с който да си вземат декодиращо устройство, на стойност 60 лева. С него те трябва да отидат в някой от магазините на избраната търговска верига и да си вземат т.нар. set top box – имайки предвид, че толкова струва най-евтиният модел. За 2012/2013 г. броят на хората, имащи право да получат помощ за въпросното устройство, е 210 711 – според официалната информация на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС).

Кутийки за 15 млн. лв.

На 1 март правителството в оставка гласува нови 17.5 млн. лв. да бъдат отпуснати от бюджета на транспортното ведомство именно за социални помощи за декодиращи устройства. Според информация от министерството предоставянето на декодерите ще стане на два етапа за цялата страна. "За всеки от етапите се предвиждат до 7.5 млн. лв. Следователно общо на цялата територия на страната – до 15 млн. лв.", казаха от PR отдела на МТИТС. Както се и очаква, остатъкът от сумата ще отиде за целите на информационната кампания. "За радио- и телевизионни клипове, публикации в печатни издания, печатни информационни и разяснителни брошури…" Дали за въпросните 2.5 млн. лв. ще бъде обявена обществена поръчка, кога и при какви условия – за момента не е обявено. Ако трябва да бъдем точни обаче, дори ако всичките 210 711 души на енергийни помощи получат ваучери за декодери по 60 лв., получената сума е 12.64 млн. лв. Тоест за реклама остават 4.86 млн. лв.
Не по-малко интересно е обаче как ще бъде изхарчена по-голямата сума. Обществената поръчка за доставчик и разпространител на декодиращите устройства бе обявена в края на миналата година. На 27 декември бяха отворени и офертите на кандидатите да продават декодерите. "В момента комисията продължава работата по разглеждането и оценяването; подписването на договор с изпълнител и по-конкретно изразходването на публични средства е обвързано с положително произнасяне на ЕК относно схемата за държавна помощ", коментираха от МТИТС. Компаниите, които участват в търга, са три: веригите магазини "Техномаркет", "Технополис" и "Зора". На пазара обаче се коментира, че поръчката ще бъде спечелена от веригата "Техномаркет", собственост на "К енд К електроникс". През ноември мажоритарен акционер в дружеството стана регистрираната в Лихтенщайн компания Domtech Holding, свързвана с банката на Цветан Василев. КТБ влезе като кредитор в "Техномаркет" в началото на 2012 г. и впоследствие преобразува заемите си в собственост, като увеличи капитала на групата.
"К енд К електроникс" кандидатства за т.нар. обособена позиция 2, която е за Северозападния район на България, включващ областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен. "Техномаркет" е единственият кандидат, подал оферта за тези населени места. За Южен централен район, в който влизат областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково (позиция 1) и за Североизточния район, в който са области Варна, Добрич, Търговище, Шумен (позиция 3), кандидатите са два – "К енд К електроникс" и "Зора М.М.С.". Най-оспорвана е надпреварата за град София (позиция 4), където оферти подадоха "К енд К Електроникс", "Зора М.М.С." и "Технополис България".
От магазини "Технополис" обясниха, че нямат информация кога ще приключат търговете. Не са наясно и как ще бъдат осребрявани от държавата ваучерите на гражданите, които търговските вериги ще приемат срещу декодиращо устройство.
На въпроса при какви условия ще се получават ваучерите, от МТИТС коментираха: "При спазване на принципа за технологична неутралност (т.е. лицето да няма достъп до цифрова телевизия) – минимален диференциран доход; условие, че лицето живее само или че е единственото в семейството, което ще получи декодиращо устройство."

Ще има ли 15 март

За момента Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е твърдо решена да проведе обявения за 15 март конкурс за седмия мултиплекс оператор. Стига, разбира се, дотогава ВАС да не спре процедурата, каквото е искането на единия от кандидатите – Ди Ви Би Ти, който обжалва условията в нея. Другият кандидат, който има право да се яви на наддаването на 15 март, е "Булсатком". Само тези две компании закупиха документацията по конкурса. Междувременно обаче по информация от запознат с процедурата източник притежателят на лицензите за мултиплекс платформи за втория етап на цифровизацията – "HD Медия сървисиз" (компанията, на която "Хану про" прехвърли три от четирите си лиценза), се готви да блокира конкурса или резултатите от него. Компанията вече е подала протестно писмо до КРС, че комисията стартира процедура за още един конкурент, при положение че не е осигурила честотен ресурс за работа на вече допуснатите до този пазар дружества.
Дали изобщо търгът ще стигне до някакъв резултат – засега няма как да се прогнозира. Държавата обаче в момента вече не е само без воля да разреши едрите проблеми около очерталия се монопол при цифровизацията, но и без проводник на такава воля. И се оказва, че лошото съвпадение на безвластието с ключови моменти в хода на ефирния преход само заздравява позициите на свързаните с Цветан Василев фирми в цялата схема.

Стр. 48

Тема: Стъпките на цифровизацията в България
Гост: Веселин Божков, председател на КРС

Водещ: Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията – Веселин Божков. Добро утро, господин Божков.
Веселин Божков: Добро утро.
Водещ: Последните седмици сме залети с реклами за цифровизацията на българските телевизии. Дайте да обясним на хората защо е важно това. Примерно сега те са на протести на улицата и трудно могат да смелят защо е толкова съществено това да има цифрова телевизия в България?
Веселин Божков: Благодаря ви за въпроса. Ние, както винаги, сме малко закъснели, защото цифровизацията в Западна Европа започна още 1998 година. Но в края на краищата, след усилията на две правителства вече сме на финалната права и, както знаете, от 1 март стартира т. нар. „симулкаст” период, който едновременно ще има излъчване на аналогова и цифрова телевизия. Преди всичко цифровизацията е икономия. Икономия на ефир, икономия на средства и прочие, освен е и по-високо качество, разбира се.
Водещ: Икономия на средства за кого?
Веселин Божков: Икономия за обществото, преди всичко. Защото, ако досега на един аналогов канал можеше да се предава една телевизионна програма, то сега на същия канал могат да се качат до 10, даже вашия професор малко греши, той казва 8. Теоретично 10-11-12 програми могат да се качат. Разбира се, когато е High Definition (HD) тогава това намалява и обикновено 5-6 програми се качват. Това е първото. Второто, което за мен е изключително важно е, че се изменя мястото на човека в този процес. От една страна, досега, ние сме едни пасивни потребители на информация, докато с цифровизацията това дава възможност да се въведат т. нар. интерактивни услуги. Преди всичко информационни услуги, във всякакъв вид, като започнете от телетекст, времето до натовареността на пътищата и прочие, електронно правителство, електронно здравеопазване, електронна търговия и прочие. Т.е. човекът става вече активен, става една дискусия между него и екрана. И може от място дори да се стигне до електронно гласуване, както вече в някои държави се пробва. Така че икономии на ресурс, изменя се мястото на човека в самия процес. И третия момент, за мен, който също не е маловажен, че в края на краищата България трябва да следва добрите европейски традиции и световните традиции и се подобрява качеството на самата картина.
Водещ: Споменахте, че ние сме закъснели във времето, обаче, е поставена цел на 1 септември, в България, всички телевизии да излъчват цифрово. Ще успеете ли да се справите с този срок? И се спомена, че в преходния период може да има проблеми. От какъв характер може да бъдат проблемите за потребителите на телевизии в България?
Веселин Божков: Благодаря ви също за въпроса. Значи аз искам да разделя нещата на две. От една страна задълженията на Комисията за регулиране на съобщенията в целия процес на цифровизация и финализирането на целия процес на цифровизация. Така че аз отговарям само за това, което съгласно Закона за електронните съобщения и съгласно плана за преход от аналогов на цифрова отговаря Комисия за регулиране на съобщенията. В този ред на мисли комисията положи неимоверни усилия, тя проведе конкурсите за мултиплекс. Има вече 6 мултиплекса. Сега, живот и здраве, до 15 март ще трябва да стартираме и финализираме и 7 мултиплекс, който го взехме по отношение реакцията на българското правителство на забележките, които имаше Европейската комисия (ЕК). Това е едното. Второ – ние направихме едно синхронизиране на технически характеристики и т.н. Само на последните две заседания сме одобрили 630 такива назначения. Така че смея да твърдя, с определено задоволство, че комисията ще се справи с тези задачи, които й е поставил закона. По отношение на цялостния процес на цифровизация имам определени опасения и аз съм ги споделил както в Народното събрание, така и пред изпълнителната власт. Но ако се поинтересувате, аз ще ви кажа допълнително. Към днешна дата смятам, че ние успешно стартирахме, успешно финализирахме и всички действия са предприети. Разбира се, ще възникнат някои трудности. В какъв аспект? Разбира се, това са изключително сложни теоретични изчисления. Това са 13 алотман зони.Не мога да ви кажа колко стотици предаватели – има сила на звука, има определени покрития. Значи може да възникне така – между отделните цифрови предаватели може да възникне някъде пропадане на звука или на картината. Към днешна дата, от петък, ние нямаме такива сигнали. Така че слава Богу, поне няма някакви драстични пропадания. Това е едното. Второто, тъй като имаме доста проблеми с ресурса, когато имаме едновременно излъчване и на аналогов, и на цифров също може да се възникне тук-там някои такива проблеми. Да се надяваме, че и те ще бъдат решени бързо и експедитивно. Третия момент, който може да възникне, но който не зависи от нас, е някои от потребителите, които имат изключително стари телевизионни апарати и приемници, преди 90-те години, може да се получи, тъй като има огледален образ, да има проблеми с качеството на картината. Но се надявам, че своевременно или ще се закупят нови, нормални телевизори, или пък това няма да е чак толкова голям проблем. И последния проблем е с приемниците,с антените. Даже искам да ви дам един любопитен факт – в Италия цифровизацията се забави с 6 месеца, защото нямаше кой произвежда антени и да се набавят своевременно антените. Аз искам да кажа – отидете в магазините и да видите, че много малко ще намерите външни антени. Там, където са големите градове, разбира се, ще има някакъв… Повечето ще приемат със стайни антени. Аз препоръчвам още отсега стайните антени да бъдат с усилвател. Но лично аз пробвах тук, но и в провинцията, няма никакъв проблем за стайно приемане на сигнала. Разбира се, в по-малките градове и по-отдалечените градове и населени места, моята препоръка е да бъде външна антената, защото с вътрешна антена трудно би станало, тъй като сигнала е малко по-слаб. И, разбира се, тези, които са приемали досега аналоговия сигнал с антена, аз гарантирам, че и цифровия сигнал ще бъде приеман по този начин. Сега може би от хоризонтално ще се направи на вертикална поляризация на антената, но това са елементарни действия, които всеки средностатистически българин може да ги оперира.
Водещ: Споменахте, че имате някакви притеснения по отношение на процеса на цифровизация. Къде се корени вашето притеснение?
Веселин Божков: Моето притеснение, аз многократно и при предния парламент, и сега ги споделих, това е защото в България се забавя процеса за освобождаването на ресурс. Все още, за съжаление, Министерство на отбраната държи голям ресурс и ние не може да стартираме втората фаза на прехода от аналогова към цифрова телевизия, защото нямаме освободен ресурс. И е крайно време, нали намираме пари за другите сфери на обществото, които са належащи, крайно време е да се намерят средства в държавата. Разбира се, не толкова, колкото иска Министерство на отбраната. Според моята експертна оценка, те са два пъти по-малко. Но трябва да се намерят тези средства, за да се освободи този ресурс от Министерство на отбраната. Защото иначе де факто втора фаза от цифровизацията, т.е. за останалите три мрежи ние все още нямаме освободен ресурс. И може да се каже, че се действа под условие. Включително и новия конкурс за мултиплекс също няма освободен ресурс и ние също го провеждаме под условие. Това може би в един момент да доведе проблеми с ЕК, която да сметне, че нямаме достатъчно воля, за да завършим този процес. Аз съм написал писмо и до господин Борисов, и до парламента, и до Министерство на транспорта и информационните технологии, което ресорно провежда политиката в областта на информационните технологии. Надявам се, че ще бъде обърнато внимание и ще излезем с достойнство от този процес.
Водещ: Съвсем лаконично да ви помоля, има много масирана рекламна кампания за цифровизацията на телевизията, обаче за радиото нищо не се говори. Там няма ли да се цифровизира ефира?
Веселин Божков: Да, това също би било интересно, също ще имаме икономии на ресурс и ефективно използване на ресурса. Но към днешна дата и в Европа не стои толкова належащ този проблем. Очаква се 2020-2023 година този проблем да бъде финализиран в Европа. Така че поне в този аспект имаме още време.
Водещ: При предишното ви гостуване обещахте галещи ухото на потребителите на мобилни услуги, мобилни телефони, за намаляване на цените на терминиране от 1 юли. Остава ли тази ваша прогноза, това ваше очакване?
Веселин Божков: Разбира се. Аз съм казал, че каквото комисията поеме като ангажимент, тя си го свършва, поне за последните 6 години. Както знаете, няма друг сектор, където така последователно да се намаляват цените. Разбира се, че това не е своеволно, това е в резултат на провеждани пазарни анализи, когато ние установяваме, че има конкурентни проблеми, ние налагаме едно от специфичните задължения – поетапно намаляване на цените. Както знаете, от 1 януари тази година ние също ги намалихме цените и те станаха 4.3 ст. От 1 юли 2013 година два пъти ще намалим цените и ще станат 2.3 ст. Така че първо в този аспект ние сме под средноевропейските цени и смея да твърдя, че сме достатъчно предвидими и прогнозируеми и засега това са добри новини за българския потребител на фона на това, което се случва в държавата.
Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор. Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията.           

Няколко месеца преди изборите Икономическа полиция нахлува в офисите на телевизионна станция с обвинения в укриване на данъци.
Властите обясняват, че медиите са като всички останали фирми и носят еднаква отговорност за нарушаване на законите. Това се случи миналата седмица с близката до "Булсатком" телевизия TV+, но истината е, че този филм вече са го давали и по други канали.
През 2000 г. икономическа полиция нахлува в редакцията на руската NTV, придружавана от прокуратурата, която повдига обвинения за данъчни престъпления. По това време телевизията е една от малкото опозиционни медии в началото на първия мандат на Пу-тин. След още няколко подобни акции тя се влива в общия послушен тон.
През 2010 г. същото се случва в Македония. Данъчни, придружени от спецчасти на полицията, нахлуват в редакцията на опозиционната телевизия A1 и я претърсват, след което повдигат обвинения в данъчни злоупотреби.
През 2012 г., три месеца преди парламентарните избори в Украйна, в офиса на критичния към властта тв канал TVi влиза данъчна полиция и после се повдигат обвинение на собственика за избягване на данъци.
Естествено, че на този фон претърсването от Икономическа полиция в редакцията на TV+ изглежда мракобесно. В българския си вариант обаче този сюжет има различни нюанси. Той изглежда не толкова като акция на държавата да се справи с независима и критична към нея медия, колкото че държавата (в случая прокуратурата и полицията) се използва, за да се окаже натиск на бизнес конкурент. Образуването на проверката идва в момент, когато неявният собственик на TV+ "Булсатком" се намира в сериозен спор с bTV и TV7. Последният канал е част от орбитата компании около мажоритарния собственик в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев. Той от своя страна е показвал поне в един публично известен случай (със собствениците на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов),
че има начин да използва прокуратурата като средство за натиск над неудобни конкуренти. Съвпадението във времето, както и изключително експедитивните действия на прокуратурата предизвикаха сериозни съмнения, че обвинението е взело страна в един търговски спор. Заради скорошното купуване на БТК кръгът около КТБ има и друга полза от натиска над "Булсатком". Сателитният оператор е най-големият телевизионен разпространител в България. През последните години те-лекомите се опитват да компенсират спада в ръста на печалбите си с предлагане на пакетни услуги и да купуват доставчици на интернет и телевизия. "Булсатком" обаче избра друга стратегия – вместо да се продаде на някой от телекомите, той реши сам да стане такъв и получи лиценз за мобилен оператор. Това го превръща в заплаха за плановете на големите оператори и най-вече на БТК, която на етапа догонва "Глобул" и "Мобилтел".
Поставена в този контекст, акцията на прокуратурата и Икономическа полиция трудно може да изглежда като

Обикновено рутинно действие

Според изнесената от държавното обвинение информация до МВР е бил подаден сигнал от служител на TV+. Икономическа полиция е извършила проверка и е изпратила резултатите от прокуратурата, която на 3 януари е образувала досъдебно производство. Пред съдия е бил разпитан служител на телевизията, а след като магистрат от Софийския градски съд е дал разрешение, в сряда -шест дни след образуването на делото, полицията отива на претърсване и изземване на доказателства в офиса на TV+. Досъ-ебното производство е за укриване на данъчни задължения. Според говорителя на СГП Румяна Арнаудова разследващите са имали информация, че служителите на телевизията получават по трудов договор сума, по-ниска от реалната им заплата, което означавало, че има доходи на дружеството, които не са декларирани.
"Предвид прекомерната натовареност на колегите в градската прокуратура подобни срокове на проверката и процесуално-следствени действия показват, че към производството е имало специално отношение", коментира прокурор от Върховната касационна прокуратура, пожелал анонимност поради естеството на темата. "Колегите сами признаха, че са имали информация за разминаване между заплатите по трудов договор и реално получаваните пари във фирмата. Не познавам преписката, но това не е информация, заради която влизаш на претърсване, още повече в медия. Ако ще преследваме тази практика, а обществена тайна е, че е масова, нека направим както с предишните акции – летя се с хеликоптери, снимаха се лимузини, но поне външно изглеждаше, че проверката е за всички", казва обвинителят. Той коментира още, че е интересно защо не е наредена данъчна ревизия, преди да се премине към подобно действие.
Според статистиката на СГП обвиненията по чл. 255 (по който е образувано делото), които са внесени в съда през 2011 г., са общо 102. Зам. градският прокурор на София и ръководител на звеното за данъчни престъпления Роман Василев отрече всякаква тенденциозност в операцията и каза, че става дума за рутинни действия.
Но когато подобни акции се случват точно по време на една търговска война, съвпаденията стават твърде много, за да се говори за рутинна проверка. Наскоро бившият главен прокурор Борис Велчев беше заявил, че "знае лекотата", с която едно лице може да бъде привлечено към наказателна отговорност, и как "бизнес конкуренти могат да разчистят сметката чрез "услугата" на някой прокурор да започне наказателно преследване и скоро след това да го прекрати поради необоснованост".
"Принципно посегателствата по този начин са повече от смущаващи. Но качеството "медия" не може да дава имунитет срещу наказателно преследване. Най-опасното обаче е, когато подобни действия са свързани с журналисти", коментира случая след клетвата си и новият главен прокурор Сотир Цацаров. Според него проблемът е наказателното преследване само по себе си да не се превръща в средство за натиск върху медия, която и да е тя, защото примерно е изразила неудобни позиции или в "даден момент е била неудобна финансово на медийния пазар".

Теория и практика на конспирацията

Причините "Булсатком" в момента да е в окото на ураган от интереси са няколко. От една страна, собствениците на bTV (американската Central European Media Enterprises, CME) изпитват спад на приходите и печалбата и заради това българското й дружество настоява за драстично увеличение на таксите, плащани от тв доставчиците. Най-големият от тях е "Булсатком" и е нормално той да бъде най-силно притиснат. От друга, предстои цифровизация на ефира и това принуждава телевизиите да поискат по-силни позиции пред разпространителите на съдържание.
И може би най-важното – българската част. "Булсатком" опитва да навлезе на пазара на мобилни комуникации, при това имайки вече солиден тв бизнес. Това няма как да се хареса на съществуващите оператори, които от доста време инвестират сериозни ресурси, за да вземат дял именно от телевизионния и интернет сектор. В позицията на напредващ, но все още догонващ и на мобилния, и на телевизионния пазар, е БТК. Която пък наскоро беше купена от собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев в тандем с руската VTB. С кръга пак на Василев се свързва TV7. По неофициална информация от няколко източника търговската война между самата bTV и "Булсатком" също не е стартирала без подкрепата на този кръг.
"Булсатком" вероятно е стратегически интересен за компаниите в орбитата на Цветан Василев и по друга причина. Начинът, по който тази група влезе на вестникарския пазар, показва, че тя не се интересува само от медиите, а иска да контролира и дистрибуцията им. Според малкото останали независими разпространители на печатни издания тя упражнява влияние върху почти целия разпространителски пазар. Когато контролираш дистрибуцията, това ти дава власт и върху останалите участници на него, без да е
нужно да ги притежаваш. На телевизионния пазар започва да се случва нещо подобно. Освен инвестициите в медии близки до Цветан Василев компании притежават НУРТС – която разпространява тв сигнала в ефира. Групата контролира и мултиплексите – платформите, чрез които ще се излъчва след цифровизацията. По-голямата и по-платежоспособна част от тв зрителите в България обаче са свързали телевизорите си с кабел или сателит и така контролът върху ефирното излъчване не е достатъчно ефективен.
Ако се съди обаче по думите на единия от собствениците на "Булсатком" – Пламен Генчев, в стратегията му не влиза нито продажба, нито спиране на някой от проектите (вижте повече в другия текст).
Извън бизнес конкретиката не без значение е и това, че когато преди изборите се нуждаеш от политическа реклама, какъвто е случаят с ГЕРБ, всеки нов канал към публиката е важен. Защото колкото наближава вотът, "приятелските" медии като TV7 и bTV стават баласт, който по-скоро ще пречи на управляващите, отколкото ще им помага. Така че освен за пазара мръсната битка е и за избирателите.
В политически план обаче акцията в офиса на TV+ може да донесе и негативи на властта. Управлението на ГЕРБ вероятно не е предизвикало директно проверката на прокуратурата, но със сигурност ще понесе последствията от нея. Тази схема за натиск може и да е сработвала в други случаи, но сегашният придоби от началото огромна публичност. Това вреди сериозно на ГЕРБ. До момента управляващите не правят нищо, за да опровергаят съмненията, че действията на прокуратурата са станали без тяхната санкция. В същото време с грубата си намеса и кадруване в съдебната система ГЕРБ показаха, че по-скоро толерират използването на прокуратурата за разчистване на сметки. Но сега дори и да опитат да намалят щетите, трудно ще могат да избягат от обвиненията, че са създали среда, която позволява на държавни чиновници от ниско ниво да злоупотребяват с власт.
И така вчера бяха вестниците, после пазарът на цигари, а днес е ред на телевизионния пазар. Утре може и да сте вие. Ако имате сравнително печеливш бизнес с добра перспектива, изградени взаимоотношения с партньори (доставчици, кредитори, ключови клиенти), ако бизнесът ви е включен във вертикална структура с възможност за проникване по цялата верига, вече знаете какво може да ви се случи. Накратко, ще получите предложение, на което ще ви е трудно да откажете. Защото, ако го направите, срещу вас ще е прокуратурата, Икономическа полиция, данъчните, общинските власти… С две думи – срещу вас е държавата.
***
Мнение
■ Александър Кашъмов, адвокат във фондация "Програма достъп до информация": "По принцип всяка форма на претърсване и изземване има отношение към свободата на словото в медиите. Показността в подобни случаи е неуместна. Да, медиите подлежат на проверка, но утре всеки може да е на мястото на TV+. Затова техният казус трябва да се следи изключително внимателно. Когато се правят данъчни проверки, е добре да се знае, че всяка медия подлежи на тях и не трябва да има усещане за привилегированост на една медия за сметка на друга. Но не може злоупотреби, които могат да се докажат с документи, да са повод за показни акции."

Стр. 14 – 15