Алманах на успешните бизнес казуси I 25.01.2016

Управлението на бизнеса, освен креативност, изисква и взимането на много стратегически и административни решения. Стартирахме дейността на агенцията в офис на бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" в София. Дейността ни се разрасна. Заради сериозните ни международни проекти се наложи да отворим и втори офис, който беше на около 100 метра от другия. Въпреки че сме една фирма, с времето започна разделение на хората от двата офиса.
Бях си дал срок, че през 2010 г. ще се преместим в нов офис и всички ще сме на едно място, защото така не можеше да продължава. На 01 юли 2010 г. се нанесохме в новия си дом.
В работата ми с интериорните дизайнери поисках коренна промяна в концепцията за разположението на хората
Ситуирахме работните пространства така, че вместо служителите да се делят по типове медии и на отговарящи за вътрешните сделки и за международните проекти, ги обединихме в три екипа, всеки от които да обслужва изцяло определен брой клиенти.
Първоначално идеята не се хареса на екипа. Както всяко ново нещо и това беше посрещнато скептично. Само след месец обаче, свикнаха и ако сега се опитам да ги върна на старото статукво, ще срещна същата сериозна съпротива. Нещата днес се развиват в пъти по-успешно от преди.
Считам, че голяма полза за това има фактът, че обединихме хората в един екип и премахнахме разделението между тях. Просто всички станаха едно цяло
Освен това решаващият фактор в бизнеса е как наемаш хора на работа. Преди да се правят големи промени и да се наемат нови служители, трябва да се прецени дали хората са на правилните места и се чувстват щастливи и пълноценни.
Много често се оказва, че някой е много добър художник, а ние го караме да програмира
И той губи своята мотивация. Ако преподредим хората в офиса, така че да използваме техните най-силни качества, това ще ги запали и фирмата ще върви напред. За мен е важно всички да идват с желание на работа, дори и ако понякога закъсняват.
***
Владимир Денев е роден 1965 г. в София. През 1989 г. завършва философия в СУ " Св. Климент Охридски ". Тогава е планирал да прави специализация по политикономия, но му предлагат репортерско място в икономическия отдел на в. "Народна младеж", където още като студент пише на хонорар, и той приема. В началото на 90-те Денев работи в седмичника "Диалог" (продължението на "Народна младеж") и за "Екип 2" на БНТ. Той е дежурен редактор на първия брой на в. "24 часа" (18 април 1991) и дежурен редактор на първия брой на "Стандарт" (10 август 1992). Във в. "Стандарт" започва като зам. главен редактор, а от 1 март 1993 г. оглавява рекламния отдел на вестника. Така се запознава с Йоана Даракова, с която през 1995 г. създават медия агенция "Аргент" (Argent).
***
Създадена през 1995 г., вече 20 години "Аргент" е сред водещите медия агенции на българския пазар, която предлага широк спектър медийни услуги. От 2008 до 2011 г. агенцията е локален партньор за България на една от най-големите комуникационни групи в света – Aegis Media. През 2011 г. става асоцииран член на IAB България, а от май 2014 г. – пълноправен. От 2012 г. агенцията е член за България на Columbus Media International, първата международна мрежа от независими медиа агенции, предоставящи услугите си в над 60 територии по света.

Стр. 18, 19

www.argent-bg.com I 10.12.2015

“Нюзуик” спира печатното си издание след 80-годишната си история и в края на 2012 г. се превръща в онлайн медия. Като такава изданието е толкова успешно, че година по-късно в интервю за “Ню Йорк таймс” главният му редактор Джим Импоко обявява, че планира връщането на печатното издание през януари или февруари 2014 г. Така и става и сега политическото списание е по-добро от всякога. “Историята показва, че от 1600-ата година традиционните медии съществуват и ще съществуват още 400 години.

В същото време трябва да се напаснат към новата действителност, да има конвергенция.” Това обясни Даниела Каранджулова, която е изпълнителен директор на MEDIA Overland – една от големите медийни full-service агенции. Тя започва кариерата си в тази област в българската агенция “Аргент” през 1995 г. “Тогава беше тежко – клиентите не знаеха за силата на рекламата. Нашата основна работа беше да ги убеждаваме в силата ѝ. Сега сме се сблъскали с нова реалност”, обясни тя.

Даниела Каранджулова и Мат Хокинс – търговски директор за Европа на японската издателска група “Никей бизнес пъбликейшънс”, който също беше лектор на конференцията.

Каранджулова описа и фазите, през които преминава еволюцията на медиите – дигитализация, по-евтините медии, глобализация, висока скорост, конвергенция и персонализация. “До 2008 г. традиционните медии казваха, че трябва да се състезават с дигиталните медии. Но после осъзнаха, че трябва да се съсредоточат върху съдържанието и да засилят позицията си на пазара”, разказа Каранджулова.

Направи го на научната конференция, която агенция “Аргент” организира в сряда за 20-ата си годишнина. “В последните години “Аргент” се утвърди като една от топ 5 на медийните агенции. Бъдещето е реалността, към която са насочени усилията ни. Продължаваме да работим върху нови продукти, които да отговарят на пазара”, каза на откриването на събитието управителят на медийната агенция Владимир Денев.

Бъдещето на бизнеса бе и един от фокусите на научната конференция. Той се вмести в темата – Local Beyond Borders. За да разкажат повече за нея в София пристигнаха едни от най-големите експерти от чужбина.

“В бъдеще хората в медиите ще избират да работят в независими агенции вместо в големи мултинационални компании”, обясни Андрю Маклейн от САЩ. Той е изпълнителен директор на медийната агенция “Мъркюри медия” с годишен оборот от над 800 млн. долара. Маклейн твърди, че независимите агенции растат все повече, а причините за това са няколко.

Първо – все по-голямата дигитализация. На второ място са рекламодателите, които искат да имат повече контрол върху похарчените суми. На трето място е технологията, която премахва границите в разстоянията, информацията и достъпа до всякакви изследвания. Но най-важният фактор за увеличаването на независимите агенции са хората. “Новото поколение в медиите е по-отворено и средата им е базирана на общността. Те държат да участват в по-голяма степен и да бъдат уважавани като индивидуалности”, каза Маклейн.

Той обясни и разликите между мултинационалните компании и независимите агенции. Ако за първите от най-голямо значение са акционерите, клиентите и след това хората – работници, при вторите важни са клиентите и хората. “Има липса на обособяване на мултинационалните холдингови компании. Независимостта е добродетел”, каза Маклейн.

За липсата на разграничение между различните агенции говори и Мартин Ратъл от Великобритания. Той е президент на “Кълъмбъс медия интернешънъл” – най-голямата световна мрежа на независими медийни агенции.

Основното нещо, от което се оплакват клиентите, е липсата на избор, обясни Ратъл. Той даде пример – няколко различни агенции предлагат рекламна кампания на един и същ клиент. Накрая се оказва, че единствената разлика в предложените кампании е цветът, който предлагат отделните агенции.

Най-големият проблем обаче остава в това, че в агенциите няма прозрачност, но за сметка на това има липса на доверие у клиента. “Затова ANA – Association of National Advertisers (“Асоциацията на националните рекламодатели”), нае компания, която да направи разследване за прозрачността в медийните агенции. Фокусът му беше в плащанията, трансакциите”, каза още Ратъл.

За първи път “Аргент” организира научна конференция. Но управителят ѝ Владимир Денев покани всички да се съберат отново след 5 години на същото място, в същия час.

Оригинална публикация

 www.investor.bg | 29.11.2013 

Не е ясно дали поръчката ще бъде стартирана отново

Спряна е обществената поръчка, с която Министерството на транспорта търсеше да наеме външна фирма, която да направи допълнителна реклама на цифровизацията за близо 1 млн. лева. Това съобщиха за Investor.bg от транспортното министерство.
От там уточниха, че на този етап не е яснa причината за спирането на процедурата, нито дали ще бъде стартирана наново.
Самата реклама трябваше да бъде разпространена в печатни медии у нас и в нея да се разяснява как гражданите да свържат стария си телевизор с декодера, който приема сигнала.
Според условията на поръчката медийната кампания трябваше да се проведе в поне 6 вестника с национално и регионално покритие. Тя трябваше да се проведе и в светкавични срокове – крайният срок да се разясни на неразбралите как да се "вържат" с цифровия сигнал изтичаше на 15 декември, а победителят в конкурса трябваше да получи парите си (около 1 млн. лева с ДДС) до 20 декември.
Припомняме, че досега за рекламата на цифровизацията бяха дадени общо около 17,5 млн. лв. на консорциум, който през декември миналата година пое ангажимента да информира обществото за процеса. Тогава в медиите се появи информация, че зад спечелилият консорциум седят фирми близки до медийния шеф Красимир Гергов. 
В началото на този месец стана ясно, че и този път в процедурата за реклама отново участват най-големите играчи в рекламния и медиен бизнес у нас. Крайният срок за подаване на оферти в обществената поръчка бе на 2 ноември, а само ден след това бяха оповестени и участниците в процедурата.
Кандидатите да рекламират цифровизацията в принт изданията бяха общо 7 – „Аргент“, „Рекламен маркет“, „Бранд ню айдиъс“, „Грейн Адвъртайзинг“, „Маг Адвъртайзинг“, „Прима“ АД, а единственият участващ консорциум е обединение „Медии за цифровизация“. В медийните среди имената зад тези фирми, които се спрягат, отново са на Красимир Гергов, Красен Кралев, Марин Батков и Владимир Денев.

Оригинална публикация

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ, Цветомира ЛИЧЕВА | 17.03.2012

Въпреки абсурдните грешки и купища неясноти станалата вече пословична обществена поръчка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за рекламиране на оперативната програма "Регионално развитие" все пак стигна до отваряне на техническите оферти на кандидатите. Съвсем очаквано, след предишните гафове, този път съобщение до медиите нямаше, нищо че става дума за раздаването на стотици хиляди левове. А иначе, както научи "БАНКЕРЪ", документи са подали три фирми – "Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс", "Грейн адвъртайзинг" и консорциумът "Арген – Апра". Те се борят за 540 хил. лв., срещу които се очаква да извършат планиране на печатните издания, да подготвят, организират и разпространят рекламните публикации, както и да направят анализ на постигнатите резултати. Какви са ценовите оферти на участниците и кой ще прибере парите ще стане ясно на 12 април. Но по-всичко личи, че надпреварата ще е изключително ожесточена.
Мажоритарен собственик на "Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс" е Добромир Дочев, а негов съдружник е Красимир Кандев. Дочев притежава още над 20 дружества, занимаващи се както с пиар и реклама, така и с търговия, с недвижими имоти и други. Сред тях са "Зак Аутдор", "Чап медия", "Монодизайн", "Агропро" и "Дрейв". Не е за пропускане и фактът, че през 90-те Добромир Дочев бе в обкръжението на о.з. ген. Любен Гоцев като изпълнителен директор на "Чап холдинг". Чрез "Зенит адвъртайзинг" той и преди е печелил държавни поръчки. През септември 2011-а, като част от консурциума "Зак и Ко", в който влиза още "Скриин Брадърс" на Женя Йорданова и Николай Василев, Дочев е взел близо 100 хил. лв. от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за изработване на рекламни материали на оперативната програма "Транспорт". С фирмата си "Монодизайн" пък е спечелил конкурс на културното министерство за авторски надзор при ремонтните работи на Оперно-филхармоничното дружество в Русе.
По-интересно обаче е, че този претендент е в доста близки отношения с другия кандидат в търга – консорциума "Аргент – Апра", в който влизат медийните агенции "Аргент 2002" и "Апра". Съсобственик с Йоана Даракова и управител на "Аргент 2002" е Владимир Денев и според фирмения регистър "Дакси" той е бил партньор на Дочев в "Дрейв" ООД.
Дали това е от значение за сегашната процедура, трудно може да се каже, но фирмата на Денев и Даракова също не е за подценяване. През 2010-а, като част от ГД "Консорциум Евроинфо", в който влиза едноличният търговец "Агроформ – Татяна Йончева", "Аргент 2002" взе от Министерството на земеделието 720 хил. лв. за изработването и излъчването на петминутна специализирана рубрика в 60 телевизионни канала. Компанията е печелила и конкурс на Министерството на отбраната за публикуване на обяви в централния и регионалния печат, за което получава над 130 хил. лева. Тя участва и в редица други консорциуми като например "За прозрачност и информация", в който играе заедно с "Друмер" ООД, и през май 2009-а печели близо 400 хил. лв. за популяризиране на Националната стратегическа референтна рамка.
Колкото до "Апра", и тя е сред редовните печеливши на държавните търгове. Последният договор с нея е подписан от Министерството на земеделието и храните на 22 декември 2011-а. Той е за разработване и излъчване на специализирани консултантски рубрики в регионални радиостанции за популяризиране на програмата за развитие на селските райони. За изпълнението му фирмата, чиито собственици са Томислав Цолов и Любомир Аламанов, ще вземе над 300 хил. лева. Преди това тя е организирала информационни и промоционни кампании за насърчаване на здравословния начин на живот по поръчка на Министерството на физическото възпитание и спорта (за 650 хил. лв.). Големият й удар обаче е през 2009-а, когато "Апра" получава близо 2.4 млн. лв. за организиране и провеждане на информационната кампания за популяризиране на България и честване на 100-годишнината от независимостта на страната. Възложител на тази поръчка е бил Министерският съвет.
С не по-малко богат опит е и третият кандидат в търга на регионалното министерство – "Грейн Адвертайзинг". Едноличен собственик на фирмата е Мартин Батков, брат на известния адвокат, собственик на футболен клуб "Левски" и издател на в. "Стандарт" Тодор Батков. Той държи 70% от дяловете и в "Грийн Мастърс", която се е занимавала с популяризирането на мерки по програмата за селските райони, като за целта е получила над 930 хил. лева. "Грейн Адвертайзинг" участва и в няколко обединения, като в едно от тях си партнира с "Прайм тайм" на Мариана Цуцекова. Любопитното е, че споменатата вече "Аргент 2020" и "Прайм тайм" са били регистрирани в консорциум, но според регистрите не са успели да спечелят нито една обществена поръчка на държавата.
Който и да спечели поръчката за популяризиране на програмата "Регионално развитие", със сигурност ще бъде поставен в доста объркана ситуация. На първо място в документацията на търга като задължително условие е посочено рекламирането да става чрез високотиражни печатни медии. Само че какво разбират чиновниците под "високотиражни", така и не е обяснено. Дефиниция за това понятие няма. Нито законова формулировка. Днес у нас с най-висок тираж са т. нар. жълти издания. Всъщност отворен остава и въпросът как точно ще бъдат избрани приоритетните медии? Не е тайна, че покрай формалното изискване за обстоен анализ и медия планиране лесно могат да се промъкнат нетолкова подходящи издания, но близки до определени хора.
Има и още нещо. В задължително посочените чуждестранни издания Economist и Financial Times не може да бъде договорена отправка на платената публикация на първа страница, каквото условие фигурира в изискванията за изпълнение на обществената поръчка. На практика чиновниците на регионалното министерство ще си измият ръцете с победителя, който ще трябва сам да прецени как да реагира в случая.
"Текстът на търга е готов и не може да бъде променен. Ще разгледаме офертите на тримата кандидати и ще видим какви са техните предложения", обясниха за "БАНКЕРЪ" от оценителната комисия. Изглежда, че хората, които ще ги оценяват, не са запознати с проблема. Още по-голямо учудване буди фактът, че някои "експерти" дори не знаят какво точно означава изискването, записано в тръжната документация – "Публикуваните материали, следва да бъдат с отправка на първа страница".
От друга страна, при задължителното включване на чуждестранните издания изискването за максимален брой вестници у нас и минимален размер на публикациите от половин страница заложените 540 хил. лв. изглеждат крайно недостатъчни. Още повече че с тях ще е необходимо да се направи и анализ на медийната среда, да се планира рекламната кампания, както и да се отчетат постигнатите резултати. Да не говорим, че срокът на поръчката е 34 месеца и при сегашните тарифи за рекламиране излиза, че или ще се публикуват по едно две карета в медия на няколко месеца, или ще има продължително популяризиране само в "подбрани" издания.
"Не сме правили предварителен анализ за броя на материалите. Това е работа на кандидатите, които би трябвало да са изчислили в техническите си оферти какъв ще е броят на публикациите и колко ще струват. Всяка от фирмите например може да предложи по-високи цени за публикуван текст, което на свой ред ще намали техния брой и обратното", заявиха от оценителната комисия.
Дали обществото ще стане по-информирано за програмата "Регионално развитие" ще разберем през лятото, когато се очаква да се появят първите платени публикации и реклами.
***
Изисквания
Пиар публикациите и рекламите на оперативната програма "Регионално развитие" ще трябва да се подготвят в срок до 48 часа след подаването на заявка от регионалното министерство. Одобрените материалите следва да се публикуват на 3-а, 5-а или друга вътрешна страница, като е задължително да имат отправка на първа страница. Размерът на публикациите в националните медии не бива да е по-малък от половин страница. Когато текстът е придружен със снимка, визуализирането не трябва да надвишава 50% от общия размер на публикацията.

Стр. 26

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ | 22.10.2011

Над 15 млн. лв. са похарчили министерствата за популяризиране на оперативните програми и на тази за развитие на селските райони. До края на 2013-а те ще профукат още 150 млн. лева. Други милиони отиват за билбордове и реклами на отделните проекти по еврофондовете, които се реализират от общините, пътната агенция и други институции. Ефектът обаче е нулев. Нито "публиката" е по-наясно, нито усвояването на средства е нараснало сериозно. Над две трети от българите дори не си спомнят каквато и да било рекламна кампания.
Всичко това недвусмислено показва, че прахосването на купища пари за брошури и клипове въобще не постига заложената от Европейския съюз цел – обществото да е информирано. За слабата ефективност на рекламите призна и министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. "Те изпълняват задължителните цели – да се информират определен брой хора, че съществува даден финансов инструмент и какво се прави с него, но не постигат голямата цел – съпричастност към проектите", каза той пред "БАНКЕРЪ".
По-неприятното е, че няма изгледи нещата да се променят. Причината е, че всяка оперативна програма си има комуникационен план, който е писан още в началото на програмния период през 2007-а, а днес, когато се изпълнява, ситуацията вече е съвсем различна. Независимо от това никой не се наема

да обнови медийните планове

В момента продължават да се рекламират мерки, по които средствата са изчерпани. А други, които не са популярни, тънат в неведение. "Има дефекти още в изначалната кройка, докато са мислени оперативните програми. Като обясним на обществото например, че програмата "Регионално развитие" финансира ремонти в публични сгради, това по принцип не е лошо. Хората, като видят, че се ремонтира детска градина или училище, знаят, че се прави с пари от Евросъюза. Каква е обаче добавената стойност от това? Нима очакваме някой да се ентусиазира и да кандидатства сам по оперативната програма, чиито бенефициенти са общините?", чуди се министър Дончев. Според него "не е достатъчно еднопосочно да подаваме сигнал, че правим даден проект и точка. По-скоро трябва да се опитаме чрез използването на различни интерактивни методи да разберем какво искат хората. За съжаление за това досега никога не се е говорило".
Какво всъщност се случва у нас? Прави се проект и се провежда някаква информационна кампания по време на изпълнението му. Но не и в периода на неговата подготовка, когато необходимостта от такава кампания е най-голяма. Или, ако продължим с примера на министър Дончев за училищата, има решения кои обекти да бъдат ремонтиран и кои не, по какъв начин да се извърши реконструкцията и т. н., само че никой не разбира как всъщност се вземат тези решения. Далеч по-разумно и целесъобразно би било съответните местни власти предварително да разясняват, да съгласуват и да събират мнения за подготвяната инвестиция. Така и съпричастността на обществото ще е по-голяма, и информираността му, което няма как да се постигне само с рекламни елементи.
Противно на тази логика през следващите години разходите за листовки, билбордове и неразбираеми клипове

ще набъбнат значително

Подсказва го общият бюджет на комуникационните планове на еврофондовете – над 165 млн. лева. С други думи, до края на 2013-а ще бъдат похарчени десет пъти повече от средствата за последните пет години. И най-интересното е, че никога не може да се хване колко листовки точно са отпечатани и раздадени. От хвърчащи листчета се краде най-лесно.
Безспорно най-промотираната програма ще продължи да бъде тази за развитието на селските райони. Комуникационният й план надхвърля 36 млн. лв., от които досега са похарчени едва около четири милиона. Сумата обаче бързо ще нарасне, тъй като само през последните няколко месеца Министерството на земеделието и храните е обявило една дузина нови обществени поръчки за информационни дейности на обща стойност няколко милиона лева. До броени дни например предстои да стане ясно кой ще прибере 680 хил. лв. за изработването и излъчването на петминутна специализирана рубрика в 60 телевизионни канала. През 2010-а за същата поръчка бяха дадени 720 хил. лв. на ГД "Консорциум Евроинфо", в който влизат "Аргент 2002" (чиито собственици са Владимир Денев и Йоана Даракова) и едноличният търговец "Агроформ – Татяна Йончева". Според документацията цялостната концепция, идейните проекти за рубриките и графикът за производството им трябва се съгласуват със земеделското министерство или консултанта, за избора на който все още върви процедура. Но е известно, че за съветите си въпросният консултант ще получи 200 хил. лева.
Пред приключване е и

търгът за идейни проекти

печат и монтаж на външна реклама на програмата за селските райони. Предвидената сума е 500 хил. лв., а изискването е билбордовете да ни информират в продължение на 12 месеца. За изготвянето им през тази година бяха похарчени 400 хил. лв., като за целта бе избрана "Рекламна агенция Киви". Нейни собственици според Търговския регистър са Илия Ел-Фелеки и Венцислав Олеков, а управител е Даниела Панайотова. През септември 2010-а същата фирма бе избрана от земеделското ведомство и за изработка и доставка на печатни материали, а в края на 2008-а тя извършва подобна услуга, но за здравното министерство, за което получава над 450 хил. лева.
Търси се и нова компания за разработване и излъчване на специализирани консултантски рубрики в регионални радиостанции, като предвидените пари са 280 хил. лева. Досега с тази задача бе натоварен консорциумът "Прайм тайм Кренбърис", в който влизат популярната пиар агенция "Прайм тайм" и едноличното дружество "Кренбърис", чийто собственик е Светослав Димитров. Управител на консорциума е Мариана Цуцекова, която държи и 50% от дяловете на "Прайм тайм". Другата половина е собственост на Мила Попова.
За популяризиране на Програма за развитие на селските райони и тази година ще бъде направен специален филм (в 100 хил. тираж), който ще се разпространи чрез някои от националните всекидневници. Заделените средства са 450 хил. лв. – със 150 хил. повече от миналогодишната процедура, когато за изпълнител бе избран регистрираният по Закона за задълженията и договорите консорциум "Европейско бъдеще". В него влизат "Мъгъл трейдинг" (сега "Бранд ПР"), "От-до консулт", както и група нефизически лица. Според информационната система "Дакси" управител на консорциума е Калин Грозданов, който ръководи и "Бранд ПР". В "От-до консулт" пък собственици са Десислава Тодорова-Олованова, Олга Лозанова и Мирослава Баджева.
Други 500 хил. лв. ще бъдат дадени за интернет рекламирането на същата тази "селскостопанска" програма. Избраната за изпълнител фирма ще трябва да направи и публикува не по-малко от 30 банера в национални интернет сайтове, социални мрежи и блогове и още 50 в регионални сайтове. Същият брой ще са експертните и информационните материали.
Добре с поверената му оперативна програма,

чийто комуникационен план е 23.5 млн. лева

се справя и транспортното министерство. Близо половин милион ще бъдат дадени за рекламни и информационни материали, като процедурата е разделена в три обособени позиции. Така кандидатите ще могат да участват само за изработването на рекламни диплянки, на печатни материали или клипове и интернет банери.
Далеч по-апетитна хапка обаче е процедурата за избор на фирма, която да разработи информационна кампания в печатни медии с национално и регионално покритие. Бюджетът, с който победителят в конкурса ще разполага, е почти един милион лева. Изискването е да се подготвят различни рекламни карета (с размер най-малко 1/4 вестникарска страница), да се представи график за публикуването им и да се посочат най-подходящите издания за поместването им. Според документацията каретата трябва да са поместени в не по-малко от десет всекидневника и две седмични издания с широко национално и регионално покритие, както и в пет регионални вестника. Освен това е предвидено да има експертни и информационни публикации за допълнително разясняване и съветване към целевите групи. Под такива пък се разбира специалисти, интересуващи се от транспортна политики и икономически въпроси, транспортния и строителния бизнес, неправителствени организации, държавни и общински служители, народни представители, други държави-членки на ЕС, международни организации, бизнес консултанти и правни компании, изследователи и студенти, журналисти, медийни организации…
От Министерството на транспорта обясняват, че целта на тази кампания е "да се осигури необходимото ниво на информираност на обществото за проектите, финансирани по оперативната програма "Транспорт", както и да се насърчи активното споделяне на мнения и коментари от страна на физическите и юридическите лица с потенциал да изпълняват дейности по тази програма". Всеки обаче може да прецени доколко подобни намерения могат да се постигнат само с рекламни карета. Още повече че видяхме резултата от такава кампания, само че при селските райони.
Сериозни реклами ще има и за другите оперативни програми. След като през последните две години "Административен капацитет" съвсем зацикли, финансовото министерство се зае

да я промотира сред обществото

Сега ведомството търси фирма, която да проведе медийна, информационна, рекламна и интернет кампания, както и да отпечата и разпространи съответните материали. В заданието на поръчката е записано, че популяризирането ще стане "чрез публикации в медиите, платени обяви и съобщения". Предвидените за целта средства са 347 775 лева.
Подобно е положението и при програмата "Човешки ресурси". За нея Агенцията по заетостта е обявила поръчка с предмет "Изработване и доставка на печатни, информационни и рекламни материали, публикации в медии", като прогнозната стойност е над 360 хил. лева. За популяризирането на програма "Регионално развитие" в началото на месеца бяха дадени близо 130 хил. лв. на "БГМАП" ООД, чийто мажоритарен собственик и управител е Виолета Костова. Сега върви и втора поръчка, но този път за рекламни сувенири. Така за химикалки, папки и ключодържатели ще бъдат похарчени 3000 лева. За по-луксозните им разновидности, изработени от кожа и метал, са предвидени 45 хил. лв., а за тези от стъкло и дърво – 21 хил. лева. За флаш памети, часовници и други електронни сувенири има 30 хил. лв., а още 10 хил. лв. са заделени за порцеланови чаши.

Стр. 1, 23