в. Новинар | Ангел ЗАФИРОВ | 07.07.2010
Човешката гледна точка на медийна история често няма нищо с истината
Тази пролет грузинската телевизия излъчи "възстановка“ на повторно нахлуване на Русия в страната. Дори президентът им Михаил Саакашвили беше "убит“ по схемата "какво би станало, ако“. Само дето проправителствената телевизия "Имеди" пропусна да изпише, че това не е истина, и много хора се уплашиха съвсем истински. Саакашвили от своя страна защити телевизионната продукция и дори изказа хипотезата, че фалшивият репортаж може да "бъде пречка за Русия да осъществи плановете си“. Но не само властта го прави, т.нар. обикновен човек също често е изкушен да използва медиите. В края на миналата година балон, летящ самостоятелно, на който се предполагаше, че е имало шестгодишно дете, предизвика телевизионния интерес на милиони зрители в Сащ. Родителите му свидетелстваха, че малкият Фалкън се качил на балона, а после той се откъснал и полетял безконтролно. После се оказа, че историята е скалъпена от родителите на детето, което се крило в гаража през това време. Но, както се оказа, всички се хванаха и вертолетите на американските телевизии предаваха "на живо“ празния балон. Пътят към славата за тези обикновени хора обаче преди това е минал през затвора за съжаление.
Светът на Джими
От другата страна на барикадата една от най-разтърсващите истории за медийна фалшификация на журналистиката е тази за хероинозависимото дете Джими. Историята за него се появява през 1980 година в американския "Уошингтън поуст" и е написана от Джанет Кук. Материалът на журналистката е изпълнен с образи и описания, които не могат да оставят читателите равнодушни, особено когато е замесено дете и е в беда. И те не остават. Много хора си задават въпроса как е възможно да не може да се намери това дете. Разгърналото се нашироко полицейско разследване така и не може да намери доказателства за съществуването на Джими, докато Джанет отказва да разкрие източниците си. По-късно подозрението, че "Светът на Джими“ е измишльотина, се потвърждава от признанието на авторката. Но не и преди тя да получи "Пулицър“ за него. И тук всичко би могло да завърши. Наградата е върната, авторката е уволнена и повече никога не се занимава с журналистика. Макар на пръв поглед големият изгубил да е горката Джанет, наскоро филмовите права за историята й бяха откупени за 1 600 000 долара. Все пак медиите могат да са носители на власт и богатство дори когато не спазват правилата на играта. През 2002 година телевизионният гигант "Фокс" се уповава на услугите на военния експерт Джоузеф Кафасо. Експертът бил представен като лейтенант от специалните части, ветеран от войната във Виетнам, спечелил и медали за храброст. По-късно се оказало, че героичната му биография е измислена. В армията се е подвизавал около един месец, след което е уволнен. Но това не му е попречило особено да бъде военен експерт и да дава своите "ценни" съвети за военната политика на САЩ, защото именно измисленото му героично минало е необходимото условие, за да му се вярва. А не реалността.
Бургас и морето
Миналата седмица клип, заснет с мобилен телефон на бургаския плаж, показа чистачи, които вадят боклуци от чували и равномерно ги разхвърлят по ивицата. Невъзможното на пръв поглед поведение на тези, от които принципно не се очаква да цапат, беше обяснено по-късно от местния новинарски сайт Грамофона News: чудесно свършената работа и чистият плаж е трябвало да бъдат заснети от неизвестна телевизия, но за зла беда теренът бил изчистен предварително. Затова се наложило някои боклуци да се върнат, за да бъдат изчистени после отново. А коментарът на местната власт бил следният: "Община Бургас не следи как отделните работници в една частна фирма изпълняват служебните си задължения. Община Бургас следи за това, дали е свършена възложената работа. Централният плаж е чист и очаква почитателите на Джулая. Който не вярва, да отиде и да провери!“ Този път обаче реалността беше заснета и на картинка нещата придобиват завършен абсурден вид, но по-скоро от самите действия на зацапване, а не толкова от обяснението. И така излиза, че няма значение дали плажът е просто чист. Такъв трябва да е за пред медиите и за пред хората съответно. Големите ни градове са мръсни и с боклуци по улиците, контейнерите зеят зловонно по улиците, плажовете ни са пълни с опаковките на храната ни, които ние самите сме изхвърлили там. Така един обикновен плаж се превръща в изчистен и лъскав. Който не вярва, да отиде и да провери колко добре е свършена работата.
Реалност vs медии
Има нещо показно по начина, по който публичната дейност придобива своя медиен образ. Съществува някакво противодействие между официалната гледна точка и начина, по който нещата изглеждат действително. Сякаш всичко се случва пред телевизионния екран. И няма никакво значение каква е действителността, дори и как е интерпретирана няма такова значение, а по-скоро как на практика се прожектира пред очите на хората. Медийната история е способна да изчисти един български плаж, да спаси Грузия от агресията на Русия, да донесе най-голямата журналистическа награда. Необходимо е единствено истината да се пипне леко, да се гримира и представи достоверно, защото реалността никога не е достатъчно услужлива, красива и драматична за медиите. Думите на един от редакторите на Джанет Кук Боб Удуърд за "Светът на Джими“ са достатъчно красноречиви: "Това е блестяща история – лъжлива и измамна.“ И така чистачите се превръщат в статисти, градските легенди се разказват от гледната точка на очевидеца. На снимките на отломките от взривени сгради винаги се намира една подозрително чиста плюшена играчка. Дали ще е монтаж или спестена истина, драматургията все повече излиза отвъд границите на неадекватната истината, която съвсем услужливо никога не е само една.
Стр. 8
