Al Jazeera започва да излъчва на Балканите

в. Капитал | Зорница СТОИЛОВА, Весислава АНТОНОВА | 26.03.2011 

През последния месец влиянието на катарския новинарски канал Al Jazeera стана много силно, защото тя първа улови мащаба на тунизийския бунт и неговото значение за региона, а после последователно и пълно отразяваше арабските революции. Каналът, създаден преди 15 години от емира на Катар шейх Хамад бин Халифа ал Тани с идеята да излъчва независими новини, които държавни медии в арабския свят не показват, съвсем скоро ще започне да играе роля и на Балканския полуостров.
Очаква се излъчването на Al Jazeera Balkans да започне след броени месеци. Разширяването на Al Jazeera в Европa е още едно доказателство за растящата й глобална роля. Събитията в арабския свят от последния месец разшириха още повече аудиторията и влиянието й. Някои политически анализатори припомниха, че подобен ефект върху възхода на CNN изигра Войната в Залива през 1991г.
Новината за настъпването на Al Jazeera в региона е любопитна и в контекста на оттеглянето на големи западни медийни организации като BBC и Deutsche Welle от Балканите. В началото на 2011г. заради съкращения на разходите BBC World Service обявиха спирането на петрадио програми на албански, македонски, португалски за Африка, английски за Карибите и сръбски език. На практика този ход отбеляза изтеглянето на BBC от целия регион, след като преди това те закриха програмите си на хърватски, български и словенски езици.
Въпреки че в балканския офис на Al Jazeera в босненската столица Сараево вече се правят сухи тренировки преди старта, въпросите и догадките в намеренията на катарската медийна организация на Балканите са повече от отговорите. Дори в Босна и Херцеговина детайлите около проекта за балкански канал са потулени в мистерия. "Капитал" направи няколко безуспешни опита да установи контакт с централата на тв мрежата в Доха, но до редакционното приключване на броя не получихме нито писмен отговор на въпросите си, нито успяхме да се свържем с представител на Al Jazeera, който да е упълномощен да коментира темата. "Не ми допада цялата тайнственост около този проект. Не знам дали това е PR стратегия, но ако Al Jazeera искат да се презентират като професионална медийна организация, каквато са, би трябвало да бъдат по-отворени за плановете си", коментира пред "Капитал" Лиляна Зуровац, директор на Съвета за печатни медии в Босна и Херцеговина.

Сараево преди старта

Успяхме обаче да се свържем с програмния директор на Al Jazeera Balkans – хърватския ветеран в журналистиката Горан Милич (пълното интервю с него четете тук), който обясни, че в началото на април ще започнат да излъчват експерименталната си програма. "В продължение на четири-пет месеца ще правим технически тестове, но няма да излъчваме истинската си програма", каза той и допълни, че се надява фактическото стартиране на канала да се случи на първи септември.
Очакванията в Босна и Херцеговина са били програмата да започне да излъчва в началото на 2011г. Според Горан Митич обаче закъснение не е имало. "Al Jazeera English беше подготвян в продължение на четири години. Ние работим едва от година и половина. Всичко се случва много бързо", коментира той. В същото време на конференция на Al Jazeera през януари в отговор на въпрос за датата, на която ще започнат да излъчват двата нови канала Al Jazeera Turkey (за детайлите около турския канал виж карето) и Al Jazeera Balkans, генералният мениджър на телевизионната мрежа Уадах Ханфар заяви, че подготовката за тези два канала се завършва и тяхната премиера се очаква преди средата на 2012 г.
Al Jazeera Balkans ще излъчва на сръбски, хърватски, босненски и черногорски езици. С изключение на района на Сараево, който ще се покрива с честотен сигнал, ще се предава по кабел или чрез сателит. Телевизията ще разчита на интереса на 20-30 милиона зрители в региона, но и на многобройна диаспора от всяка от шестте бивши югославски републики (Сърбия, Хърватия, Босна, Македония, Черна гора, Словения) и Косово, която живее в Европа. "Ще се опитаме да договорим транслация с кабелните оператори, специално в Австрия, Германия и в Швеция, където има много хора от този район", коментира пред агенция Франс прес генералният директор на канала Тарик Джоджич.
В програмата ще доминират новинарски и актуални предавания, но ще има също и лайфстайл предавания, токшоута, човешки истории и документални филми. Засега екипът в Босна и Херцеговина наброява около 150 души – журналисти и техници. Част от тях ще преминат обучение в централата на телевизионната мрежа в Доха, Катар. В момента репортерите правят сухи тренировки в малко тв студио в Сараево, но се очаква до три месеца да се преместят в същинското си студио, което ще се разполага на площ от 300 кв.м на последните три етажа на голяма бизнес сграда в центъра на босненската столица.
Амбицията на Al Jazeera Balkans е да си изградят и силна кореспондентска мрежа във всички страни в региона. Програмният директор Горан Милич обясни, че още не са избрали кореспондента си в България, но че им предстои посещение, на което ще сключат договори за излъчване на програмата с кабелни и сателитни оператори на нашия пазар.
Програмният директор на Al Jazeera Balkans отказа да коментира инвестицията, която е направила телевизионната мрежа в балканския си офис, с мотива, че не е упълномощен да говори за пари и заплати. Генералният директор на канала Тарик Джоджич обаче коментира пред агенция Франс прес, че първоначалната инвестиция възлиза на 14.5 милиона евро. Очаква се през следващите няколко години каналът да вложи между 70 и 80 млн. евро. Със стъпването си на Балканите катарската мрежа купува и местната босненска телевизия NTV99 за 1.2 млн. евро.
"В Босна и Херцеговина Al Jazeera се приемат с отворени обятия. В страната влизат свежи инвестиции, модерни технологии и 150 млади хора си намират квалифицирана работа", коментира Горан Милич. И обяснява, че от централата в Катар са им осигурили финансова стабилност за няколко години напред, докато каналът набере скорост и си изгради аудитория. "Те въобще няма да разчитат на приходи от реклама в началото. Върху нас няма финансов натиск", обясни Милич.
Програмният директор на канала обяснява избора на Босна и Херцеговина за център на балканските операции на Al Jazeera със специфичното й географско положение и икономически изгодните условия. Сред другите идеи за централен офис са били Загреб и Белград, но в крайна сметка мениджмънтът на телевизията се спира на Сараево. "Стандартът на живот и заплатите в Босна са далеч по-ниски от тези в Хърватия например", казва Горан Милич.
Той не крие, че заслугата за стъпването на катарската телевизионна мрежа в региона е на няколко босненски бизнесмени, които имат добри лични връзки с мениджмънта на компанията. "Когато са научили, че Al Jazeera подготвят собствен турски канал, те са им казали – а защо не стъпите на Балканите", разказва Горан Милич. Всъщност Al Jazeera са имали планове да разширят присъствието си в Европа през Испания, но тези млади бизнесмени са ги убедили, че следващата им стъпка трябва да бъдат Балканите.
Въпреки че Милич не назова бизнесмените с имената им, в Босна и Херцеговина вече знаят кого има предвид. През януари тази година местният всекидневник Dnevni Avaz публикува интервю с известния босненски интелектуалец и бизнесмен Едем Фоко, от което става ясно, че именно той има най-голяма заслуга Al Jazeera да стъпи в региона. В страната си той е описван като мистериозна фигура. Направил е състояние в бизнеса с петрол и ориз и е известен с това, че има връзки с хора на високи позиции в арабския свят. В интервюто си за Dnevni Avaz той заявява, че тези твърдения са по-скоро преувеличени, но познава много хора, които работят за Al Jazeera, а управляващият директор Вадах Ханфар му е личен приятел. "Работил съм навсякъде – от Китай до Африка, Турция и Близкия изток, и имам приятели и бизнес там. В Близкия изток отношенията в бизнеса се базират на приятелства", коментира още той пред Dnevni Avaz.
Според Горан Милич Al Jazeera са проучвали региона много внимателно в продължение на няколко месеца, преди да вземат решение. "Те знаят какво правят. Отстрани може да изглежда, че са хора, които разполагат с несметни богатства, но истината е, че понякога за суми от 100 евро сме преговаряли с часове. Заплатите, които дават, са щедри, но все пак не ни плащат в кюлчета злато. Възнагражденията са адекватни на стандарта на живот в Босна. Бизнес решенията им са много рационални и те не биха инвестирали в проект, който е плитък и скучен", подчерта той.

Бизнес или политика

Фактът, че в Босна и Херцеговина има най-голям брой мюсюлмани на целия Балкански полуостров (като изключим Турция) дава почва на коментарите, че Al Jazeera нямат само бизнес интереси в региона, но и геополитически. "Саудитците, иранците и йорданците имат интереси в Босна, а самата тя се възприема в мюсюлманските държави като много важен представител на тяхното влияние на Балканите, а оттук и в Европа. Те са толкова вплетени процесите, че на Босна и Херцеговина би й било доста трудно да излезе от тяхната орбита", коментира пред "Капитал" кореспондентът на БНР за Западните Балкани в Белград Николай Кръстев, който от дълго времe следи процесите в региона.
"Можем само да спекулираме за мотивите на Al Jazeera да стъпи в региона", смята директорът на Центъра за развитие на медиите в Сараево Боро Контич. Към момента той вижда само очевидния бизнес интерес на Al Jazeera: "Медийна организация се опитва да разшири присъствието си на нови пазари и да излъчва програма в този регион, която ще се подчинява на професионалните стандарти на програмата, която излъчват на английски език."
В отговор на въпроса защо Al Jazeera са се спрели тъкмо на Сараево, Боро Контич казва: "Нямам идея. Осъзнавам, че много хора го свързват с това, че мнозинство в Сараево са мюсюлманите. Вярвам, че Al Jazeera са достатъчно умни, за да осъзнаят, че този факт сам по себе си няма да им осигури гледаемост. Всяка медийна организация с политически или нежурналистически дневен ред бързо губи значимостта и смисъла си."
"Редакционната ни политика ще следва линията на Al Jazeera English", коментира програмният директор на телевизията Горан Милич и обясни, че единствените изисквания, които са поставили в Доха към програмата на балканския канал, са да е интересна, правдоподобна и честна. "Не сме имали изисквания журналистите да са мюсюлмани или нещо подобно. Подбирали сме ги според уменията и възможностите им", подчерта той. По думите му Al Jazeera подбират програмите си според езика и са се спрели на Балканите и поради факта, че около 20-30 млн. души разбират един и същ език.
Твърденията, че зад решението на Al Jazeera да стъпи в региона стоят политически интереси, отхвърля и босненският бизнесмен Едем Фоко. В интервюто си за Dnevni Avaz той подчертава, че регионът има нужда от истински безпристрастна телевизия, която не зависи нито от нечия национална политика, нито от държавния бюджет.

Al Jazeera между сърби, бошняци и хървати

Всъщност Al Jazeera се явява първият голям международен играч в Босна и Херцеговина и каналът би могъл да играе ролята на балансьор на сложния и разделен етнически медиен пазар. Поради това, че страната се намира в географския център на бивша Югославия, а и населението й се състои от бошняци, сърби и хървати, там се излъчват програмите на всички големи тв канали от съседните държави Сърбия и Хърватска.
"Сравнен с размера на населението, медийният пазар в Босна и Херцеговина е много голям", пише за пазара в доклада на международната мрежа от фондации за Европа и Северна Африка/Арабския свят "Анна Линд". Документът се позовава и на отчета на CRA – Communications regulation authority (еквивалент на българския СЕМ) за 2009 г., според който там има общо 45 тв станции, 144 радиостанции и 6 обществени радиостанции, излъчващи в Босна и Херцеговина при население от по-малко от 4 млн.души. Публичното пространство е разделено на три ясно обособени части, в които етническите медии играят доминираща роля. Структурата на обществената радио-и телевизионна система в Босна и Херцеговина се състои от три основни радио-телевизионни групи: BHRT (общият за трите етнически групи държавен канал), РТРС (обществените радио и телевизия на Република Сръбска) и FTV (водещата федерална телевизия на бошняци и хървати).
По думите на директора на Центъра за развитие на медиите в Сараево Боро Контич досега в страната не са правени големи инвестиции в медии, ако изключим огромното присъствие на донорски организации.
Al Jazeera Balkans ще се опита да пребори националните тв канали, които покриват областта чрез регионалната перспектива, в която те ще поставят историите. "Така например, ако нещо се е случило в Сърбия, ние ще се опитаме да го представим така, че да бъде интересно за всички страни в региона", изяснява Горан Милич. Той подчертава също, че балканският канал ще използва свободно и съдържанието, което се създава в цялата мрежа на Al Jazeera. "Това, което излъчва Al Jazeera English ще бъде достъпно за Al Jazeera Balkans в същата секунда", обясни той. Милич допълни, че стремежът им ще е да бъдат безпристрастни и да наложат нов подход към новините, но призна, че никой не може да твърди, че е напълно обективен.
"Всички си спомняме какво се случи в региона. Носим общо наследство и не можем да не взимаме под внимание, че преди бяхме една държава, а сега сме седем. Някои от страните не се признават една друга и е трудна задача да представиш новините така, че да бъдат истинни и обективни за всички народи в региона. Ние ще се опитваме да търсим колкото е възможно повече гледни точки", изяснява сложността на медийната динамика на Балканите Горан Милич.
Затова в Al Jazeera ще се спазва принципът, че всеки репортер ще говори на собствения си език, а екипът е подбиран така, че да има баланс между броя на хърватите, сърбите и босненците. Така например каналът ще разполага с общо шест тeлевизионни говорители, от които двама ще бъдат босненци, двама сърби и двама хървати. Въпреки това обаче Горан Милич твърди, че не националността, а професионалните качества на журналистите са били водещи при подбора им. "Не правим телевизия, за да задоволим желанията на всяка нация. Но все пак, ако подберем само сърби, в Хърватска няма да ни гледат. И обратното", обяснява трудностите да създаваш регионална програма Горан Милич.
Всъщност в Босна и Херцеговина все още избягват да правят оценки как влизането на Al Jazeera ще повлияе на медийния пазар в страната, както и на многообразието на гледни точки. Директорът на Центъра за развитие на медиите Боро Контич смята, че влиянието им далеч няма да бъде толкова драматично, колкото някои се опасяват. Затова той заключва: "Всичко зависи от програмата, която смятат да излъчват. Ако е добра и политически обективна, ще си изградят лоялна аудитория. Ако не е, скоро ще потънат в мрачната атмосфера, която цари тук."
***
Влиянието на Al Jazeera

Катарският канал Al Jazeera започва да излъчва с начален бюджет от 137 млн. долара и очакванията са до пет години да започне да генерира приходи. Днес, 15 години след основаването й, тя е най-влиятелния канал в арабския регион, особено сега, когато дава пълна картина и анализ за арабските революции. Зрителите по цял свят отговориха с огромна посещаемост на сайта на медията и я следяха почти непрестанно онлайн, защото тя излъчва програмата си само по кабел и сателит. По време на първите два дена от египетските протести хората, гледали на живо през интернет, са се увеличили с 2500% – до четири милиона, от които само в САЩ са 1.6 милиона. Директорът на бюрото на Al Jazeera във Вашингтон Абдул Рахим Фукара казва, че събитията в Египет са убедили голям брой американци че отразването на Al
Jazeera представлява голям прелом в разбирането на мрежата.
В началото мрежата разчита на талантливите журналисти от арабския канал на Би Би Си. В регион, където авторитарните правителства обикновено с лекота се справят с историите, които не желаят да стават публични, Al Jazeera налага рязка промяна в културата. В момента каналът има близо 40 журналисти, изпратени да отразяват кризата в Либия.
Вашингтон винаги е имал критично отношение към медията. След 10 години нападки на американската администрация по адрес на Al Jazeera, че тя тиражира антиамериканска пропаганда, сега държавния секретар Хилари Клинтън похвали катарския канал за отличното отразяване на събитията в арабския свят и индиректно разкритикува американските медии. Пред американския Сенат Клинтън посочи че "американските телевизионни мрежи бяха на опашката в борбата за информация при отразяване на революциите в арабските държави, тъй като бяха заети да излъчват новините около актьора Чарли Шийн", цитирана от Reuters. Тя каза пред законодателите, че Al Jazeera има водеща роля и е първата, която има заслуга за промяна на възгледите и мисленето на хората в този регион, и поясни: "Дали ти харесва или не, не можеш да отречеш, че тя бе активна наистина."
Продължава да расте броят на американците, които гледат Al Jazeera, защото тя дава истински новини. "Може да не си съгласен с нея, но чувстваш, че непрекъснато получаваш реални новини. Тя прави дискусии, в които участват важни личности. Ние не правим това в нашите новинарски канали, които не ни дават информация, нито ни представят чужденците", убедена е Клинтън, цитирана от Ройтерс . Асошиейтед прес пък пише, че Al Jazeera не е увеличила аудиторията си в Америка, защото заслугата за нейното разпространяване е само на кабелните мрежи и се хваща само във Върмонт, Охайо и Вашингтон, но за сметка на това има висок зрителски интерес в интернет. "Това наистина е повратен момент за нас, своеобразно признание за продукта, който предлагаме, и знак, че има действителна нужда от нашето съдържание и информация", казва пред Reuters Ал Ансти, управляващ директор на англоезичния канал на Al Jazeera.
Мениджърският екип на Al Jazeera се възползва от успеха на медията в интернет и веднага потърси среща с екипите на Time Warner и телекома Comcast, за да търсят съдействието им за разширяване на излъчването на телевизията.
Представителите на американските канали CNN, ABC, CNBC отказаха да коментират изказването на Хилари Клинтън. Бившият директор на CNN Франк Сесно, който ръководи и журналистическия департамент в университета "Джорджтаун" във Вашингтон, коментира думите й така: "Тя е права, новинарските кабелни канали се превърнаха в източник на скандали, а би трябвало да бъдат средство за информиране на хората, не да ги предизвикват или да ги дразнят." Според Сесно СNN се противопоставя на насоката, за да има концентрация на новините и да бъде вярна на мотото си "Научи пръв", но тази медия има проблем от две години и това си личи от факта, че зрителите им намаляват", коментира журналистът и преподавател във вашингтонския университет. Той е категоричен, че с намаляване бюджета на CNN намалява и влиянието на новинарските отдели на медията. "Това, че увеличиха дела на аналитичните предавания, ги накара да дават прибързани предавания, констатиращи събитията в Египет. Това, което липсва в CNN, е вниманието и желанието да се следят новините. Журналистите там се превърнаха в наркомани на бързите, горещи новини", казва в заключение Сесно.
Ролята на Al Jazeera в отразяването на последните събития в арабския свят бе отчетена положително и от американската администрация. В началото на март саудитския вестник Asharq Al-Awsat (Близък изток), излизащ в Лондон, писа, че дори държавният секретар Хилъри Клинтън е коментирала ролята на катарската телевизия с положителен знак за пръв път от години насам.
Asharq Al-Awsat не пропуска да отбележи обаче: "Но дори и в моменти на триумф остават въпросителните. Въпреки че декларира независимостта си, мрежата неизбежно играе политическа роля. Наистина ли е, както мнозина в региона я обвиняват, съпричастна към ислямистки партии като "Хамас" и "Хизбула"? Взела ли е на мушка едни режими, докато говори по-меко за други? И каква роля, ако изобщо има някаква, играе нейният свръхбогат катарски създател във всичко това? Защо Al Jazeera показва всички арабски държави, но не показва нищо от това, което се случва в Катар?", коментира авторитетното издание. А въпросите не са неуместни.
Все пак една от най-иинтересинте оценки й прави изгоненият египетски президент Хосни Мубарак, който възкликва по време на посещение на централата на Al Jazeera в Катар преди седем години: "И всички тези неприятности от тази малка кутия?"
В момента каналът се опитва да разшири излъчването си по американски кабелни канали и планира да завладее нови територии – съвсем скоро открива бюро в Южна Корея и ще пусне Al Jazeera – Турция, както и Al Jazeera – Балкани, базирана в Сараево.
"След като събраха аплодисменти за ролята си в Тунис и Египет, те ще бъдат посрещнати с по-голямо уважение в други държави, прогнозира британският експерт Дейвид Робъртс. Лидерите вероятно вече осъзнаха, че не могат просто да изключат Al Jazeera."

Стр. 32 – 33

Leave a Reply