в. Народно дело, Варна | Виолета ТОДОРОВА | 2010-02-05

Александра Петрова е сред специалистите, които се занимават с кандидатите за участници в риалити формата "Биг брадър фемили“. Завършила е клинична психология, от седем години работи в екипа на Ани Владимирова.
С колегите си работи и игрова терапия с деца, което е рядко срещано в България. Екипът е помагал за голяма част от телевизионните продукции, които вече сме гледали – като другите сезони на "Биг брадър“, "Цената на истината“, "Това го знае всяко хлапе“.
Въпреки голямото напрежение от срещата с хиляди хора тя не се чувства изморена, защото обича работата си. В момента дели времето си между кастингите и клиниката, към която е.

- Говори се, че варненци са по-особени. Забелязахте ли го това?
- Всъщност варненци са много будни хора, неслучайно тук постоянно кипи живот. Много са адаптивни, бързо реагират, много са комуникативни и на практика Варна е от най-активните градове до момента от самото начало на кастинга.
- Какъв тип хора идват?
- О, не мога да ги унифицирам, тъй като има много различни типове. Всъщност тук има не само от Варна, а от целия регион. Хората много се гордеят с децата си, с това, което са постигнали, и искат да го покажат. Други пък искат по някакъв начин „Биг брадър фемили“ да ги събере. Трети имат желанието да изяснят за себе си взаимоотношенията си. И на практика всеки идва със собствената си нагласа и представа за това какво може да промени шоуто в неговото семейство, какво може да покаже или по какъв начин фамилията му като цяло може да се развие. То е нещо като екстремно преживяване за тях. 
- Как ще бъде показано семейството в риалитито?
- Ще бъде показано като много типове, различни величини. Защото в крайна сметка няма да се търси само едно семейство. Търсят се фамилии, които по един или друг начин са променили стереотипа си на живот, статуса си поради това, че са живели дълго време извън България. Може да се види младо влюбено семейство – как хората се обичат. Друго, което много дълго време е запазило връзката си и близостта си – въпреки трудностите и кризите, е оцеляло. Трето семейство, което има, да речем, кризи. Да видят хората как то оцелява, може да се идентифицират с тях. На практика ще бъдат показани много типове семейства, как живеят по различен начин, как се движат в социалната среда, как комуникират помежду си.
- От това, което сме виждали досега от „Биг брадър“ и ВИП изданието, на участниците им се случват и не много приятни неща. Сега това ще става с цели фамилии…
- Отсега не можем да предвидим. В крайна сметка зависи от нагласата, с която хората влизат, от техните темпераментови особености, от възможността те да се адаптират спрямо другите двойки, от това какъв стереотип на живот имат, който съответно ще бъде променен в къщата. Променливите величини са много и ще видим какво ще стане. То затова ще бъде любопитно.
- Във фейсбук набира скорост група, която е против участието на деца.
- То за това е социална мрежа, в която хората могат да заемат социалноактивни позиции и само с кликване да заявяват пристрастието си или отричането на нещо. Много по-лесно е, защото няма цензура, няма ги рамките на реалното социално общуване. Но родителите са тези, които много ентусиазирано водят децата си. Те ги показват, гордеят се с тях и искат да ги вкарат дори на всички психологически игри, които се правят. Дори много по-активно общуват чрез тях. Те са като първа ценност на българина. В този смисъл много добре сами за себе си преценяват дали да доведат децата си, или да ги оставят вкъщи. 
- Имат ли мотивация кандидатите да участват, или просто на шега са решили да се пробват?
- Имат мотивация. Дори тези, които не разбират спецификата на невербалните игри в първите етапи на кастинга, го приемат лично. Искат да се връщат, да пробват втори път. Пишат писма, с които искат отново да привлекат вниманието. Много мотивирани са и както казах вече – много положително и емоционално ангажирана нагласа имат към всичко, което се случва.
- Кое е водещото – наградата или да се видят „по телевизора“?
- Различно е, зависи от това хората в кой социален слой и статус са. Много идват и си казват, че е заради наградата, те са доста откровени. Има хора, които са участвали и в други телевизионни продукции и те са свикнали да бъдат социалноактивни и търсят възможност за по-голяма изява. Те искат да бъдат показвани по телевизията и се гордеят с тази възможност. Така че всеки по различен начин го приема.
- Повече ли хора са привлечени този път или не е по-различно от отминали кастинги?
- В известен смисъл са повече. Неслучайно казах, че зависи от статуса и условията, в които се намират семействата. Но тези, които са отворени и откровени, си признават, че наградата е голям мотив. Проявяват интерес и защото е ново, досега не е правено. И привилегията пръв да си опитал те вкарва в съвсем друга позиция спрямо хората, които те познават в твоята лична реда, дори и да не влезеш в къщата. Отиват си, хвалят се: „Знаете ли какво преживяхме, какво ни накараха да направим…“ Това си става история, която е част и от семейния албум. Защото хората си правят снимки, запознават се с други двойки. 
- Много от зрителите плюят предаването, а не спират да го гледат.
- Ние, българите, сме си воайори. Едно е да имаш смелостта да покажеш част от себе си, и то в натурален вид, а тези, които плюят, често се срамуват от някои свои личностни характеристики или особености на техния бит. Това е начин те да го изживеят. По някакъв начин виждайки го отстрани, човек може да намери пътя за себе си. Ние сме и критичен народ. Не е толкова страшно. Това показва някакво отношение, позиция, интерес. Като всяко ново нещо първо е критикувано, после се осмисля и най-накрая се приема. 
- Как си почивате от това напрежение – общувате с много хора…
- Тайната е, че ние много си обичаме работата. И в момента, в който приключим кастинга, си отиваме в София и си работим в нашата клиника с клиентите си. Когато работиш нещо, което ти е любимо, няма чак такава голяма умора и много бързо се възстановяваш. Ние сме много добър екип и се стиковаме много добре, разбираме се с поглед.
- Отразява ли се кризата на българина?
- Първо повлече крак кризата в нашите души. Когато човек е тревожен, трудно взима решения и още повече се оплита начинът му на живот. Отразява се кризата и хората са доста уморени, угрижени. Показно е. Но съм оптимист, че ще се оправим. В практиката си виждам, че хората вече се научават да търсят помощ отвън. Това е начин да погледнеш проблемите си под друг ъгъл и да намериш много повече варианти да се справиш.

Стр. 10