в. Черноморски фар, Бургас I 06.12.2013

Анелия Генова работи в Дирекция "Маркетинг, реклама и информация в туризма"в Министерството на икономиката и енергетиката. С маркетинг на дестинациите в България се занимава вече 15 години. Опитът й е свързан главно с комуникационни кампании в Северна Европа, Централна Европа и Япония. Запозната е с туристическия пазар във Великобритания, Скандинавия и този на Балканите. Най-важното в работата й се състои в това да представя страната ни по най-добрия начин. Завършила е маркетинг и планиране в университет за национално световно стопанство.

- Г-жо Генова, какво е нивото на рекламата, която представя България пред света, и какви сме ние през погледа на чужденците?

- Като реклама на национално ниво и промоция е много важно да се знае, че проектите по ОП "Регионално развитие" ни дадоха ресурс, защото с държавния бюджет не можем да направим всичко, което бихме искали. С наличния ресурс успяхме да свършим много полезни неща, като портален сайт с много езикови версии, обекти и видеоклипове. Наскоро приключихме и работата по серията рекламни филми, които са страхотни. Те включват кратки видеа за траките, за тракийското наследство, за морето, културата на България, т.е. все неща, които бихме искали да рекламираме. Във всичко това има хора, емоционалност и съпреживяване, което е много важно за това какви сме в погледа на чужденците, за да може те да се завърнат отново.

- Само един сайт достатъчен ли е?

- Само една снимка на Рилските езера например, разбира се, не е достатъчна. Но както казах, има един много важен момент на съпреживяването и той играе ключова роля – когато прочете отдолу под снимката посланието на човек, който е бил там и казва "когато застанах там, се почувствах невероятно освободен, все едно духът ми витае там…". Лично съм говорила с журналисти и са ми казвали, че така представят посещенията по различните обекти. Идеята е успешно да се покаже, че това са места, които вдъхновяват хората и ги зареждат с енергия. Това кара хората да пътуват – да предадем посланието на местата, които сами предлагаме.
Досега всичките ни текстове и филмите, които правим, са основно информационни. Те показват много красиви места, но всъщност не показват защо трябва да бъдат посетени.

- Какъв е бюджетът за реклама, който ще бъде отделен през 2014?

- Благодарение на европроектите, очакваме около 14 млн. лева. Възможностите на държавата иначе са малко по-малко от 4 млн. лева. За справка миналата година беше 6 млн.лв.

- Достатъчни ли са тези пари и за какво ще бъдат похарчени?

- С този бюджет няма да можем да направим нещо, което да е удивително като масирана рекламна кампания по простата причина, че искаме да осъществим комуникация на поне 10 рекламни пазара. С тези средства не можем. Но разчитаме и на европейските проекти, дори през следващата година продължаваме един такъв за комуникационни кампании, който е за 6 млн. евро. Заедно с него нещата са на сравнително добро ниво в сравнение със Сърбия например. Но сме далеч от Гърция или Турция, които отделят повече от 100 000 млн. евро на година.

- Рекламното лого на България понесе страшно много критики, според вас възможно ли е да се задоволи вкусът на критиците и вие лично как си го представяте?

- Лично аз мисля, че логото трябва да бъде много силно като идея и въздействие. Само тогава ще бъде прието, защото в момента се получава така, че се хващаме за отделни части от символите и започваме да гледаме нещата на парче. Всъщност трябва да се възприема самата идея. Искам да добавя и че, независимо как точно е изпълнен символът, той все пак се прави от професионалисти и не сме ние хората, които можем да кажем дали една художествена стойност е ОК или не. Важно е как тя се възприема и да е добре представена като визуален символ, за да може всички да го използват лесно и достъпно. Това е много важно, защото ако туристическите агенции или хотелите само го държат в някакъв шкаф без да го слагат навсякъде в тяхната комуникация, тогава символът, с който трябва да се гордеем, ще бъде използван само от държавата и комуникацията няма да е в пълната си степен. Затова всеки един от бранша е длъжен да се приобщи към идеята и да я предлага заедно с нас. Рекламата не трябва да я прави само държавата, разбира се, ние ще инвестираме най-много средства, но и колегите трябва да пускат логото във всяка една бланка, дори и да се гордеят с него. Това създава комуникацията в бранда.

- Какво очаквате от новото лого?

- Аз лично очаквам от новите коментари и дискусии, които протичат, от консултациите с бранша и с дизайнери и художници, да се получи един продукт, който да е страхотен, пипнат по великолепен начин. Всъщност да бъде това, което ние бихме искали да имаме. Пак ще кажа, че логото не е само и единствено нашият лотариен билет за голямата печалба. Това е опаковката и тя трябва да отговаря на съдържанието, което имаме. Много е важна силната връзка с потребителя и по-точно да не го излъжем с това, което сме му обещали.

- Скандалният филм на ВВС за Слънчев бряг също предизвика много полемики. Според най-големия PR експерт у нас Максим Бехар най-важно е, че марката Слънчев бряг продава, докато други смятат, че по-значим е западналият имидж на най-големия ни морски курорт. Вие как ще го коментирате?

- Гледах го този филм и определено не ми харесва начинът, по който е заснет. Самите хора, които са го снимали, също не ми харесват. Аз имам много приятели англичани и те никога не са се държали по този начин, когато са идвали на море в България. Просто аз не познавам тази прослойка. За мен по-неприятно всъщност е как тези хора се държат. Това е само и единствено манталитет. Тук идва моментът от страна на държавата как тя ще регламентира и ще направи малко по-ограничено достигането до подобни крайности. Истината е, че филмът не уронва престижа на България, той всъщност показва как англичаните се забавляват в чужбина и те не се забавляват по този начин само в България, но и по другите младежки курорти като Ибиса, Миконос и т.н.
Това, което е много важно, е да се следи качеството на алкохола, който им се предлага, за да няма смъртни случаи, както и да има момент, в който кранчето на неограниченото наливане да се спре. Ние им наливаме, докато си плащат. Това са нещата, които трябва да се променят, но самият филм няма как да ни урони престижа. Създаден е от екипа на ВВС за младежката им аудитория и е излъчен само по този канал, а не по някаква глобална мрежа на ВВС. Според тях самите по този начин България се популяризира за тази аудитория, а не обратното. Това, че аудиторията доста грозно се държи е друг проблем. Такива са англичаните, ние не можем да им казваме как да се държат, защото нито имаме лостовете за тяхното възпитание, нито е наша работа. Работата ни в това отношение трябва да е насочена към спокойствието на другите туристи в курортите и да създадем усещане за добро прекарване, независимо дали това са семейства с деца или младежи. Истината е, че Слънчев бряг се наложи като по-младежки курорт и ние трябва да използваме това.

- Ще дадете ли пример?

- Например с различни концерти на "Какао Бийч", каквито всъщност се правят. "Spirit of Burgas" според мен също е един страхотен фестивал. Тези неща трябва да се използват за насърчаване на младежите и те да се записват за подобни мероприятия, т.е. да използваме тяхната положителна енергия от прекарването им. Това е един много добър имидж сред младежката аудитория, която расте и след време ще дойде със семейството си. Може би отново в Слънчев бряг заради носталгията, а може и в някой друг близък курорт от типа ол инклузив. В тези хора ще останат прекрасни спомени и емоции от страната ни, което рано или късно ще работи в наша полза.

- Доколко успяваме да изстискваме максимума от туристическите ни дадености, бихте ли се ангажирали с процент?

- Много малко. Специално за морските ваканции, това, което ние не използваме, вече почти е достигнало 90%. Това е зрял продукт, както и ски сезонът, по простата причина, че базите няма как да се увеличават по съображение с парковете, но това, от което ние не сме се възползвали до момента, е употребата на пълния потенциал на културния и приключенски туризъм и СПА възможностите ни. Според мен това наистина са огромни възможности, от които ние използваме едва 10%. Може би и по-малко. Сякаш се крием от този продукт с изключителни дадености за прекарване на лятото в планините и губим връзката с традициите и занаятите в малките населени места. Затова се опитваме да поставим тази самобитност на много важно място, за да можем да се разграничим от конкурентите. Приключенският туризъм дава точно тази възможност, която трябва да използваме. Има много неща в инфраструктурата, които трябва да се случат. Говорим за къщите, които се предлагат за гости, хората трябва да бъдат обучавани на чужд език, да предлагат местни ястия и т.н. Тази възможност е много голяма и ще ни даде добавената стойност на продукта.

- Влияе ли политическата обстановка в България върху избора на чуждестранния турист или това не го вълнува?

- Има едно проучване на световната организация по туризъм и то е за факторите, които влияят върху търсенето. В световен мащаб политическата нестабилност все по-малко влияе, т.е. туристите все по-малко ги интересува средата, в която се случва и ако сделката е изгодна. Като съотношение са по-склонни да изберат България, независимо че все пак има медийна активност покрай промените в правителството и протестите. Те все пак са повече мирни, така че няма нещо по-сериозно като негативен отзвук, но е важно да се каже, че буферът тук са туроператорите и те влагат повече усилия и лично се запознават със самите клиенти и групи, ходят с тях и ги придружават, което всъщност ги кара да оскъпяват пакетите си, тъй като всичко това намалява печалбата им. Те са го дефинирали на една цена, но покрай протестите или други фактори, трябва да покажат едно лично отношение, което разбира се им струва пари.

- Мислите ли, че вниманието е насочено повече към летния туризъм отколкото към зимния и какво е нивото на ски туризма у нас?

- Абсолютен факт е това. Ски туризмът също е много важен и за щастие все повече му се обръща внимание. Той е по-скъпият продукт и за него са необходими много повече инвестиции. Най-важни там са ски съоръженията и пистите, защото това е основната услуга. Влага се много ресурс и инвестиции от страна на зимните курорти. Този продукт обаче, е по-сложен за продажба, защото се явява втора ваканция за много от чужденците и в условията на криза, именно ски туризмът страда повече. Но през последните два сезона имаме ръст от пазари от Русия и Украйна, много добри отзиви има и от Турция. От тези страни имаме най-много клиенти. Много е важно да се обърне внимание и на българския пазар. Специално за този вид туризъм е много важно развитието на ски училищата у нас, за да се създава практиката за каране на ски. Повечето български курорти дори са много подходящи за начинаещи.

03.12.2013 г.

 Стр. 7