в. Жълт Труд | Таня ПУШКОВА | 25.07.2012
През 2007-а бургаският разследващ журналист Асен Йорданов, син на именития поет Недялко Йорданов, е нападнат с нож и бухалки от мутри пред дома си в Бургас. Кои са хората, дето искат да му затворят устата, може да се гадае, защото много са засегнатите от негови публикации – от редови митничари до местни и национални политици, облажили се със злоупотреби. В тази връзка журналистът казва: "Тези, които са били обект на моите разследвания, еволюираха от собственици на частни фирми до управляващи страната ми… Шефовете на мафията в България не са гангстери, а са в съдебната, в изпълнителната власт и в парламента. Резултатите от моите разследвания са единствено съдебни дела, опити за убийство и насилие срещу мен самия."
Дълги години Асен Йорданов е кореспондент на столични вестници, а сега е собственик и редактор на сайта за разследваща журналистика "Биволъ" , партньор на Wikileaks Асен завършва българска филология, но не вижда своята перспектива в тогавашното социалистическо време и напуска Бургас. Прави си бивак край едно запуснато странджанско село." Това бе своеобразна вътрешна емиграция към природата. На 24 години бях стигнал до идеята, че животът в това общество, обречено само по себе си, посвещаването на материални ценности е безсмислено и реших да построя съществуването си върху друга ценностна система – да оцелявам сред природата. Живях в планината в продължение на 5 години. Единствената връзка със света беше една каруца, която веднъж в седмицата идваше в този джендем, носейки хляб и стоки от първа необходимост", връща се назад във времето журналистът.
- Асене, с какво точно се занимаваше там?
- Обработвах земя – орях, сеех, жънех, отглеждах животни… Мога да правя всичко това, което дори и бащите на моето поколение отдавна бяха забравили как се прави.
- Обработвах земя – орях, сеех, жънех, отглеждах животни… Мога да правя всичко това, което дори и бащите на моето поколение отдавна бяха забравили как се прави.
- Сам ли беше там?
- Да.
- Да.
- Без момиче, без приятели?!
- Абсолютно сам. Не исках да виждам хора около себе си, бях натрупал много разочарования. Не виждах смисъл да градя някаква кариера, свързана с вярност към Партията и Комсомола. Освен това бях разбрал, че съм под активното наблюдение на 6-о управление на ДС, затова реших да се махна. Бях служил като граничар и можех добре да се оправям в диви планински условия, имах инстинкт за самосъхранение. Издържал съм 10 дни без храна и без вода, сам се подлагах на тези експерименти – исках да разбера колко време бих могъл да издържа без да ям и пия.
- Абсолютно сам. Не исках да виждам хора около себе си, бях натрупал много разочарования. Не виждах смисъл да градя някаква кариера, свързана с вярност към Партията и Комсомола. Освен това бях разбрал, че съм под активното наблюдение на 6-о управление на ДС, затова реших да се махна. Бях служил като граничар и можех добре да се оправям в диви планински условия, имах инстинкт за самосъхранение. Издържал съм 10 дни без храна и без вода, сам се подлагах на тези експерименти – исках да разбера колко време бих могъл да издържа без да ям и пия.
- И кога се върна към цивилизацията?
- През 1992-ра – след промените. Преди това веднъж в годината слизах до Бургас, за да видя моята баба, която ме е отгледала. Баща ми бе принуден да напусне града и отиде в София, а баба ми, вече в напреднала възраст, оставаше сама. Върнах се, за да се грижа за нея. Шокът за мен бе убийствен -изведнъж от социализъм – див капитализъм. Бях стресиран, попадах в един друг свят, по това време имаше и купонна система. Бях неподготвен – все едно заспиваш и се събуждаш след 5 години.
- През 1992-ра – след промените. Преди това веднъж в годината слизах до Бургас, за да видя моята баба, която ме е отгледала. Баща ми бе принуден да напусне града и отиде в София, а баба ми, вече в напреднала възраст, оставаше сама. Върнах се, за да се грижа за нея. Шокът за мен бе убийствен -изведнъж от социализъм – див капитализъм. Бях стресиран, попадах в един друг свят, по това време имаше и купонна система. Бях неподготвен – все едно заспиваш и се събуждаш след 5 години.
- Как се адаптира към промените?
- Девет месеца не излизах от къщи. Бях подивял, бях забравил да говоря дори. След което трябваше да си намеря работа. Тъй като имаше възход в медиите, бяха се появили частни издания, имаше глад за журналисти, млади хора, с ново мислене… Започнах на изпитателен срок като кореспондент на в. "Труд". Учех журналистическия занаят в движение. По-късно се появи нов вестник – "Стандарт", който бе нов тип печатно издание, дори визуално, помниш, че излизаше на синя хартия. Обявиха конкурс за журналисти и ме одобриха, върнах се в Бургас и станах кореспондент. Беше началото на 1993-та, аз все още изглеждах като овчар – с голяма брада, дълга коса, с шаечни панталони. Не приличах на човек, камо ли на журналист, изглеждах зловещо.
- Девет месеца не излизах от къщи. Бях подивял, бях забравил да говоря дори. След което трябваше да си намеря работа. Тъй като имаше възход в медиите, бяха се появили частни издания, имаше глад за журналисти, млади хора, с ново мислене… Започнах на изпитателен срок като кореспондент на в. "Труд". Учех журналистическия занаят в движение. По-късно се появи нов вестник – "Стандарт", който бе нов тип печатно издание, дори визуално, помниш, че излизаше на синя хартия. Обявиха конкурс за журналисти и ме одобриха, върнах се в Бургас и станах кореспондент. Беше началото на 1993-та, аз все още изглеждах като овчар – с голяма брада, дълга коса, с шаечни панталони. Не приличах на човек, камо ли на журналист, изглеждах зловещо.
- Веднага ли се хвърли към разследваща журналистика?
- Да, но и времената тогава те заставяха да се хвърлиш в нея -това бяха най-зловещите мутренски години. В Бургас гъмжеше, интригите извираха сами – луда контрабанда на трите бургаски митници, в рафинерията – времето на югоембаргото, благоприятстващо нелегалния износ на горива, контрабанда с цигари, имаше една фирма "Елпида 3", която преработваше гориво на ишлеме, мутрите навлизаха в туризма… Попаднах в епицентъра на бандитските събития
- Да, но и времената тогава те заставяха да се хвърлиш в нея -това бяха най-зловещите мутренски години. В Бургас гъмжеше, интригите извираха сами – луда контрабанда на трите бургаски митници, в рафинерията – времето на югоембаргото, благоприятстващо нелегалния износ на горива, контрабанда с цигари, имаше една фирма "Елпида 3", която преработваше гориво на ишлеме, мутрите навлизаха в туризма… Попаднах в епицентъра на бандитските събития
- А как се сработи с колегите?
- Никак. Те си имаха своите стереотипи на работа и дори конкурентните издания работеха в екип – подсказваха си информация – на мен никой нищо не ми казваше. Трябваше да се оправям сам и реших да го използвам в своя полза – казах си, щом ме приемат като пришълец в гилдията, значи сам ще си намирам информаторите. Но и аз до което се доберях, не го казвах на колегите. И тръгнах не по утъпканите пътища – пресконференции, официални информации на МВР, пиари на големите фирми. Работех сам.
- Никак. Те си имаха своите стереотипи на работа и дори конкурентните издания работеха в екип – подсказваха си информация – на мен никой нищо не ми казваше. Трябваше да се оправям сам и реших да го използвам в своя полза – казах си, щом ме приемат като пришълец в гилдията, значи сам ще си намирам информаторите. Но и аз до което се доберях, не го казвах на колегите. И тръгнах не по утъпканите пътища – пресконференции, официални информации на МВР, пиари на големите фирми. Работех сам.
- И как стигаше до информация?
- Сам си търсех източници – вслушвах се в разговорите на обикновените хора, запознавах се с работещи в пристанището, летището, рафинерията, митниците, туризма… И започнах да напипвам конфликти, далавери, да печеля доверие като независим журналист. Купих си учебници по журналистика на английски, завършил съм английска гимназия. Взех си и наръчника на БиБиСи с правила за разследваща журналистика и четях, учех се…
И ако в началото търсех сам информация, после тя сама започна да идва при мен – хората ми се обаждаха и сигнализираха за нередности, които трябваше да разследвам. Имаше тема, която разследвах половин година,преди да я извадя наяве. Винаги проверявам информацията поне от три източника.
- Сам си търсех източници – вслушвах се в разговорите на обикновените хора, запознавах се с работещи в пристанището, летището, рафинерията, митниците, туризма… И започнах да напипвам конфликти, далавери, да печеля доверие като независим журналист. Купих си учебници по журналистика на английски, завършил съм английска гимназия. Взех си и наръчника на БиБиСи с правила за разследваща журналистика и четях, учех се…
И ако в началото търсех сам информация, после тя сама започна да идва при мен – хората ми се обаждаха и сигнализираха за нередности, които трябваше да разследвам. Имаше тема, която разследвах половин година,преди да я извадя наяве. Винаги проверявам информацията поне от три източника.
- Кое бе първото ти разследване, с което засегна някои големци, нямаше ли опити да ти прекършат врата?
- Първият най-голям натиск дойде след материал, върху който работих месеци. Събраната информация беше толкова голяма, че се чудех какво да правя с нея и я изсипах цялата в един столичен вестник – засягаше митнически закононарушения, контрабандни канали – от злато до наркотици, в които се бяха намесили бургаските митници, рафинерия, летище, пристанище. Бяха се набъркали и хора от най-високия ешелон на тогавашното Главно управление Митници и се стигаше до Министерството на финансите и МВР.
Бившият шеф на митниците бе човек на Мултигруп
- Първият най-голям натиск дойде след материал, върху който работих месеци. Събраната информация беше толкова голяма, че се чудех какво да правя с нея и я изсипах цялата в един столичен вестник – засягаше митнически закононарушения, контрабандни канали – от злато до наркотици, в които се бяха намесили бургаските митници, рафинерия, летище, пристанище. Бяха се набъркали и хора от най-високия ешелон на тогавашното Главно управление Митници и се стигаше до Министерството на финансите и МВР.
Бившият шеф на митниците бе човек на Мултигруп
- И какво стана?
- Материалът излезе в началото на 1994-та. Заглавието бе: "На бургаското летище понякога кацат танкери". Всичко бе с имена, групировки, държавни лица, факсимилета на документи, лично бе засегнат и началникът на ГЧ "Митници" Христо Кулишев. И гръмна бомба. В началото тотално стъписване и тишина, след което дойде цунамито на ответната реакция. Към мен заваляха заплахи за живота ми, за дела, мярка за неотклонение заради клевета, привикване в София от ръководството на вестника, спешно ме викал Христо Кулишев. Искаше да напиша опровержение на собственото си разследване. А всички знаеха, че зад Кулишев стоеше "Мултигруп" и лично Илия Павлов.
- Материалът излезе в началото на 1994-та. Заглавието бе: "На бургаското летище понякога кацат танкери". Всичко бе с имена, групировки, държавни лица, факсимилета на документи, лично бе засегнат и началникът на ГЧ "Митници" Христо Кулишев. И гръмна бомба. В началото тотално стъписване и тишина, след което дойде цунамито на ответната реакция. Към мен заваляха заплахи за живота ми, за дела, мярка за неотклонение заради клевета, привикване в София от ръководството на вестника, спешно ме викал Христо Кулишев. Искаше да напиша опровержение на собственото си разследване. А всички знаеха, че зад Кулишев стоеше "Мултигруп" и лично Илия Павлов.
- Не те ли достраша?
- Не, това чувство го ампутирах, докато живях в планината, но се почувствах ужасно потиснат от държава, институции… Имах мярка за неотклонение поради жалби за клевета от засегнати в публикацията.
- Не, това чувство го ампутирах, докато живях в планината, но се почувствах ужасно потиснат от държава, институции… Имах мярка за неотклонение поради жалби за клевета от засегнати в публикацията.
- Как мина срещата ти с Кулишев?
- Спомням си, че отидох с шефката на икономическия отдел на вестника – в ролята й на свидетел. И Кулишев взе да ме заплашва, че ще ме съдят, защото съм изнесъл неверни неща. Слушам и мълча. Носех една чантичка с документи – единственото ми оръжие. И без да влизам в излишни обяснения, помолих само за няколко уточняващи въпроса към Кулишев. Показах му един документ с изходящ номер и го попитах, дали е автентичен и дали подписът под него е негов, или подправен. Ставаше въпрос за внос на автомобили Хюндай в огромно количество и разпродадени без мито – една от аферите, които бях засегнал в материала си. И видях как на Кулишев изведнъж взе да му се сменя цветът на лицето, той просто занемя. Само ме попита откъде ги имам тези документи. Извадих и още няколко документа и те си глътнаха езиците, а Кулишев изведнъж ме пита: "Какво искаш? Пишеш и за митничари в Бургас, дето са уволнени неправомерно, но ще ги назначим пак." Отговарям му: "Нищо не искам, вие ме викате за обяснения!" И той вдига телефона и нареди митничарите да бъдат върнати на работа! И бяха назначени отново.
- Спомням си, че отидох с шефката на икономическия отдел на вестника – в ролята й на свидетел. И Кулишев взе да ме заплашва, че ще ме съдят, защото съм изнесъл неверни неща. Слушам и мълча. Носех една чантичка с документи – единственото ми оръжие. И без да влизам в излишни обяснения, помолих само за няколко уточняващи въпроса към Кулишев. Показах му един документ с изходящ номер и го попитах, дали е автентичен и дали подписът под него е негов, или подправен. Ставаше въпрос за внос на автомобили Хюндай в огромно количество и разпродадени без мито – една от аферите, които бях засегнал в материала си. И видях как на Кулишев изведнъж взе да му се сменя цветът на лицето, той просто занемя. Само ме попита откъде ги имам тези документи. Извадих и още няколко документа и те си глътнаха езиците, а Кулишев изведнъж ме пита: "Какво искаш? Пишеш и за митничари в Бургас, дето са уволнени неправомерно, но ще ги назначим пак." Отговарям му: "Нищо не искам, вие ме викате за обяснения!" И той вдига телефона и нареди митничарите да бъдат върнати на работа! И бяха назначени отново.
- Но други засегнати в материала лица заведоха дело срещу теб за клевета.
- Да, и всички бургаски адвокати отказаха да поемат защитата ми. Казаха ми в очите, че не могат да се борят срещу моите обвинители. Тогава издателите на вестника ми изпратиха Рени Цанова, Бог да я прости, да ме защитава. Тя се яви на заведените срещу мен дела и ето как успя да ги прекрати. Мои колеги журналисти, зависещи от богати рекламодатели, дойдоха на делото, седнаха на първия ред, за да пишат поръчкови репортажи срещу журналиста-клеветник Асен Йорданов. Някои от тези издания излязоха със заглавия "Журналистът Асен Йорданов – изправен пред съда". Ама защо и как – няма обяснения.
И тогава с две изречения Рени стопира делата. Подчерта, че в материалите ми има достатъчно доказателства за извършване на престъпления, подкрепени с документи, и вместо да се занимава с мен, не е ли по-добре първо прокуратурата да се самосезира и провери верността на изнесените факти в публикацията.
И тогава с две изречения Рени стопира делата. Подчерта, че в материалите ми има достатъчно доказателства за извършване на престъпления, подкрепени с документи, и вместо да се занимава с мен, не е ли по-добре първо прокуратурата да се самосезира и провери верността на изнесените факти в публикацията.
- Значи Рени Цанова трябваше да дойде в Бургас и да им каже какво да правят?! И какъв беше резултатът?
- Делото срещу мен бе прекратено и Бургаската прокуратура започна да работи по изнесените от мен факти и в крайна сметка след време приключиха с осъдителни дела срещу бургаски митничари и те лежаха в затвора. Бях доволен – в ония години това бе адекватно съдебно решение, провокирано от адвокат Рени Цанова
.
- По повод на кой материал те бяха причакали с бухалки?
- Не разбрах. Тогава се занимавах активно със заменките на земи и гори, незаконното бетониране на Черноморието и големите далавери, свързани с това. Имаше заплаха срещу Мария Николаева, с която бяхме направили разследващ материал за парк "Странджа". Заплашиха я в редакцията на вестника, в който работи – влязоха две мутри и въпреки че охранителната камера бе записала и нахлуването, и номера на колата, с която бяха дошли, нищо не последва. Тогава я питали, къде да намерят и нейното приятелче Асен, така че имам известни подозрения, че ме нападнаха за материал, който в момента подготвях, но отказан за публикация във вестниците на Пеевски, тъй като засягаха хора от ДПС. Случаят се потули.
- Делото срещу мен бе прекратено и Бургаската прокуратура започна да работи по изнесените от мен факти и в крайна сметка след време приключиха с осъдителни дела срещу бургаски митничари и те лежаха в затвора. Бях доволен – в ония години това бе адекватно съдебно решение, провокирано от адвокат Рени Цанова
.
- По повод на кой материал те бяха причакали с бухалки?
- Не разбрах. Тогава се занимавах активно със заменките на земи и гори, незаконното бетониране на Черноморието и големите далавери, свързани с това. Имаше заплаха срещу Мария Николаева, с която бяхме направили разследващ материал за парк "Странджа". Заплашиха я в редакцията на вестника, в който работи – влязоха две мутри и въпреки че охранителната камера бе записала и нахлуването, и номера на колата, с която бяха дошли, нищо не последва. Тогава я питали, къде да намерят и нейното приятелче Асен, така че имам известни подозрения, че ме нападнаха за материал, който в момента подготвях, но отказан за публикация във вестниците на Пеевски, тъй като засягаха хора от ДПС. Случаят се потули.
- Преди години разкри цех за нелегално производство на цигари в бургаския квартал Крайморие, на фирма, чийто акционер е бил и Бойко Борисов.
- Беше през 1995 г. Сегашният премиер Бойко Борисов се оказа шеф на съвета на директорите на фирма, в която е съдружник с Румен Николов-Пашата и Иво Каменов от варненската групировка ТИМ. Тяхната фирма – "Тео Интернационал" – бе уличена в нелегално производство на цигари. Спомням си, че когато публикувах този материал, получих първата сериозна заплаха за живота си. На вратата ми бе връчено писмо чрез куриер, в което пишеше, че ако продължа да се ровя, няма да има прошка. Разбрах, че съм засегнал сериозни интереси. Не си давах сметка, че едно разкритие на нелегален цех за цигари може да доведе до заплаха на журналист.
- Предполагам писмото е било анонимно.
- Напротив, беше подписано от Емил Райков, един от управителите на "Тео Интернационал", който пък след това изчезна безследно от публичното пространство.
- Преди време напусна няколко столични вестника.
- Да, не приемах политиката на новите им собственици Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Нито един от моите материали не излезе. На въпроса ми защо, отговорът беше, че се е сменила редакционната политика – ставаше дума за "Монитор", "Политика" и "Телеграф". И тогава много качествени колеги масово напуснахме тези издания и като наказателна мярка не ни платиха голяма част от хонорарите, лично на мен – около 1000 лв.
- И тогава направи сайта "Биволъ"?
- Да, през 2010-а. С парите от международната награда за журналистика, която получих. Поддържаме го основно с Наско Чобанов. Проблемът ни е, че сме безпарични, ние сме опозиция и при нас по понятни причини не постъпват реклами.
- Да, през 2010-а. С парите от международната награда за журналистика, която получих. Поддържаме го основно с Наско Чобанов. Проблемът ни е, че сме безпарични, ние сме опозиция и при нас по понятни причини не постъпват реклами.
- Опозиция сте на кого?!
- Опозиция сме на несправедливостта, единствената ни кауза е истината.
- Опозиция сме на несправедливостта, единствената ни кауза е истината.
***
Международна награда за журналиста
През 2010 г. Асен Йорданов получава международната медийна награда "За свободата и бъдещето на пресата" в рамките на Първия медиен конгрес в Лайпциг. На церемонията Асен Йорданов заявява: "България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле отколкото преди 15 г. Ако в Германия качествените хора са в авангарда на нацията и държавата, в България те са под похлупак, а обществото се оглавява от контрабандисти, крадци и мафиоти. С приемането на България в ЕС това положение е официализирано и народът е фрустриран и обезнадежден."
Според Асен Йорданов нетолкова важна самата награда, колкото шансът да каже тези думи от такава висока трибуна, защото в България той няма тази възможност. "Сега си припомням целия си живот, за да стигна дотук – от телефонните заплахи и писма да си търся място в гробищата, до поръчките и атентатите. Не говоря само от свое име, а и от името на много мои колеги, които са наврени в миша дупка, защото не могат да упражняват професията си по съвест, а са икономически зависими."
Международна награда за журналиста
През 2010 г. Асен Йорданов получава международната медийна награда "За свободата и бъдещето на пресата" в рамките на Първия медиен конгрес в Лайпциг. На церемонията Асен Йорданов заявява: "България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле отколкото преди 15 г. Ако в Германия качествените хора са в авангарда на нацията и държавата, в България те са под похлупак, а обществото се оглавява от контрабандисти, крадци и мафиоти. С приемането на България в ЕС това положение е официализирано и народът е фрустриран и обезнадежден."
Според Асен Йорданов нетолкова важна самата награда, колкото шансът да каже тези думи от такава висока трибуна, защото в България той няма тази възможност. "Сега си припомням целия си живот, за да стигна дотук – от телефонните заплахи и писма да си търся място в гробищата, до поръчките и атентатите. Не говоря само от свое име, а и от името на много мои колеги, които са наврени в миша дупка, защото не могат да упражняват професията си по съвест, а са икономически зависими."
Стр. 8-9
