Дни след като една от най-младите телевизии у нас слезе от екрана, спекулациите около причините за това продължават. Собствениците на медията обясниха всичко с липса на подкрепа от страна на рекламния пазар, т.е. със слаби рекламни постъпления. В открито писмо до служителите и читателите те написаха, че „има огромни бариери за влизането на нови участници (на медийния пазар) и поради това няма конкуренция и разнообразие на мнения. Регулаторите и политическият елит системно през годините подкрепят свърхконцентрацията на телевизионния пазар. Разбиването на този порочен модел е ключово за българското общество и за обществения дебат, но се оказа непосилна задача за Re:TV.”

 

Неочакваният дори и за работещите в Re:TV край предизвика

безпрецедентна активност в българската блогосфера и в социалните мрежи в Интернет.

Обяснимо, като се има предвид, че Re:TV беше първата истинска Интернет телевизия в България и предоставяше трибуна на много блогъри с лично мнение по актуалните политически и обществени въпроси.

Във Facebook журналистът Антони Де ла Рея написа: „Краят на една телевизия зависи не толкова от хората, които я правят, колкото от хората, които я гледат. Смятам, че има достатъчно много умни хора, които искат да гледат една "умна" телевизия, каквато е Ре:ТВ. С цялото ни уважение и респект към трудът на тези хора, не можем да си позволим да загубим тази телевизия. Тя живее от нашите отговори, нека им ги дадем сега. Ние искаме да има Ре:ТВ.”

Думите бързо преминаха в действия и ден след спирането на телевизията в социалната мрежа се оформи група с име „Ре:Публика”, която предложи

зрителите сами да спасят любимата си телевизия,

като създадат акционерно дружество, в което всеки акционер да има не повече от 1% и чрез това дружество да спасят проекта Re:TV.

”Собствеността на телевизията може би трябва да се прехвърли от Фондацията, която я управлява сега, в едно акционерно дружество с уставен капитал, да кажем 10 милиона лева. Това АД емитира 50 000 акции, всяка на стойност 200 лева и ги листва на борсата.
Всеки от нас, които сме в тази група, си купуваме, по една или повече акции и така се събира този първоначален капитал.
Бъдещото АД трябва да има задължително двустепенна форма на управление.
1. Управителен Съвет – малоброен мениджърски екип от професионалисти, който да управлява медията. Не виждам проблем това да са същите хора, които са го правили и досега.
2. Контролен Съвет – многоброен съвет от общесвеници, които да наблюдават и контролират работата на управителите. Кои ще са точно в този съвет, предполагам, че ще най-добре да се реши чрез тайно гласуване от зрителите на телевизията и от акционерите на дружеството.
От изключително важност е да се запише изрично в Устава, че никое физическо лице не може да притежава повече от 1% от капитала. Така правата и отговорностите ще са максимално разпределени и ще се избегне криза, като сегашната”, пише в отвореното писмо до членовете на групата Антони Де ла Рея.

„Има и още нещо.

Ре:ТВ бе една много добра телевизия, но едва ли е била идеална, щом стигна до тук.

Вероятно трябва да се помисли, съвсем трезво, какво може или трябва да се промени в нея, за да стане още по-добра тя”, допълва журналистът.

И е много прав! Очевидно, за да работи един медиен проект подкрепата на определен икономически субект не е достатъчна. Всъщност, почти всички работещи в Re:TV журналисти са и активни блогъри: Иван Бедров, Галина Вълчева, Ралица Ковачева и т.н.. Коментарите им веднага след новината са повече от показателни:
 

Галина Вълчева: „Появих се в Re:tv в началото на февруари, 2008-ма. Разговор с Асен Григоров. Уточнения нормални за нова работа. Обещания. И от двете страни. Стискане на ръце и предупреждение – „Не ми трябваш след 10 –ти март”.

Нямах избор.

Реагирах по –възможно най-бързия начин.

 Пред мен беше алтернативата на един страхотен ТВ-проект, на който не би устоял и Лари Кинг.

 Началото на първото излъчване, по технически причини, се отлагаше три пъти.

….

Тези прекрасни млади хора ни показаха на всички как се разсъждава от 1 л.мн.ч. /първо лице, множествено число/ и как младите в България си представят своята ДЪРЖАВА. Без скрупули, без комплекси, без предразсъдъци, без 2-ри план.

Ясно и точно.

Както само младите интелигентни и смислени хора на България могат да го направят.

И го правиха цели 2 месеца! И събраха вашата любов и емоция.

 До 4-ти юли.

 На 6-ти, ден след Парламентарните избори, Re:tv се появи без своите популярни лица в часа, в който бяхте свикнали да ги гледате.

 Следващата събота и неделя вече нямаше и съботно-неделен сутрешен блок.

 Последва първата голяма вълна на съкращения. Поради намаляване на обема на работа. Точка.

Още тогава, за мислещите, беше ясно, че телевизията си заминава.

Явно беше въпрос на време това да се случи де факто и де юре.

Днес, 27-ми ноември, тази новина е факт.

Вече няма Re:tv.

Завинаги.

От телевизията си тръгват огромно количество хора, които до последно се опитваха да правят истинска телевизия в България.

Най-истинската. Като човек с опит, само в национални медии, го повтарям отново – най- истинската.

Съжалявам.

Дълбоко и искрено.”

 

 Ралица Ковачева: „…Re:tv спира излъчване. Не защото ние не можем или не искаме да продължим да работим, а защото явно обстоятелствата в България са такива. Няма идеали, а интереси, няма каузи, а корупция, няма красота, а Красьовци. Сигурно можехме да направим и повече, сигурно сме бъркали, сигурно не винаги сме били на нивото, което ни се е искало. Но по дяволите, винаги сме били честни, аз винаги съм била честна и когато съм казвала нещо от екрана, съм го правила искрено и убедено. И съм вярвала, че е възможно, макар да сме малки, да сме различни, да сме неконкурентни на звездните рейтинги на „брадърите” и „денсовете”, вярвах че е възможно да накараме хората да ни чуят. Да помислят, да разберат.”

 

Разочарованието е напълно разбираемо, защото целият екип на телевизията е събран сред професионалисти от другите медии. Самият Асен Григоров, изпълнителен директор на Re:TV, е кадър на националната телевизия. Точно към него са най-сериозните обвинения за несвършена работа и многобройни пропуски в управлението.

„Когато се говори честно трябва да се прави до край.

Като човек, бил част от екипа на тази медия, си позволявам да кажа, че тази телевизия можеше да я има.

Трудно. Сигурно. Но можеше.

 

 

Диалогът и „сондирането” на мнения. „Чуването” на другата гледна точка.

Игнорирането на „субективното” мнение и „заслушването” в инакомислещите.

Качества необходими не само за политиците.

Когато даваш 9 милиона лева в един проект е въпрос на професионализъм и себеотдаденост да ги умножаваш, а не само да ги влагаш.

 

 

Не може, когато, например, от телевизията ти си тръгва Веселина Петракиева-Грозданова да се държиш все едно, че образът и професионализмът й се раздават на входа на парк-хотел „Москва” /където се намираше телевизията/.

 Не може, да се разделиш с друго свое „лице”, колкото и спорно да е то, Явор Дачков, почти „задочно”.

 

 

Не можеш, да се криеш от хората си, когато 3 месеца по-рано си ги молил за разбиране, защото трябва да им намалиш заплатите, с обещние, че след изборите всичко ще е наред и отново ще им ги вдигнеш,  а след това просто да се освобождаваш от тях,все едно никога не си имал „онзи” разговор с тях.

 Не може.

 

 

Рекламодателите, освен от рейтинг се интересуват и от „случващото ” се зад кадър и си правят своите сметки”, пише още Галина Вълчева. Подобни са и коментарите на другите блогъри. „Асен Григоров не става за тази работа!”, добавя форумист с име flico.  

Слуховете за скорошна продажба и на медии от портфолиото на „Икономедия” бяха тиражирани днес от конкурентен ежедневник, част от нововъзникнала медийна група. В същото време феновете на Re:TV изразяват възмущение, че далеч по-непрофесионално работещи телевизии очевидно нямат проблем с оцеляването във времена на криза.

 

 

Скапана работа!!!”, пише анонимен читател в коментарите под статията на Галина Вълчева.

„Телевизиите, за които ме питаш – знаеш ли кой е собственикът им? – отговаря журналистката –  Да, в последно време взеха да ги препродават , за да извадят чист собственик, но питам аз – до сега кой стоеше зад тях? От къде идваха парите за издръжката им?
Всички знаехме – тази телевизия е червена, тази синя, онази -жълта. Е, как така?
После рекламодателите – кой държи 80 % от рекламния пазар – Красимир Гергов. Официално – медиен консултант на няколко телевизии, неофициално – … знаем.
Излезе списъка на Комисията по досиетата за собствениците на медиите – 90 % ченге до ченге. Роднина, милиционер, роднина, милиционер…
Какво повече да си говорим?
За капак –

 

 

„Да… и аз чух за Капитал… не знам. Да се оплаква който иска на когото иска.
Дано само не е верен слуха, че затварянето на телевизията е контролиран "акт", а цената на сделката е нова банка на българския пазар!”, коментира слуховете Галина Вълчева.

 

 

пише в коментарите Владимир Качаклиев, създателят на първата българска комуна за лечение на наркозависими. В отговор Вълчева казва: „И за това си много прав. Кой има нужда от свободни медии? А всъщност, къде има свободни медии в смисъла, който ние влагаме.
Частни медии независими няма. Щом не са независими, значи не са и свободни.
Просто е. Чрез медиите се постигат политически цели. Повече от ясно.
А наркотиците са средството /парите/ за домогване до политическа власт и последващ контрол над медиите и така – кръговрат….
Но…

 

Всъщност изборът ни е между двата вида ”

От който и да са вид, обаче, медиите имат нужда от стабилен и качествен мениджмънт. А мнението на журналистите поне за едно нещо е абсолютно единодушно – под ръководството на Асен Григоров Re:TV не е имала никакъв шанс да просъществува, дори и без криза. Тоталната липса на диалогичност и самовлюбеността на бившия водещ и без външна намеса са отблъсквали професионалистите, екипът е бил пред разпад, ако вярваме на изразените в блоговете мнения.

Днес е срещата на живо на инициативната група по „спасяването” на Re:TV, сформирана във Facebook. Асен Григоров се кани да присъства на нея. В отговор, повечето от бившите му колеги май се отказаха…