През последните две години статутът на медиите като четвърта власт е компрометиран и много от тях безцеремонно обслужват политически и икономически интереси.
Това се посочва в проучване на фондация "Медийна демокрация" и институт "Отворено общество", оформено като доклад за тежките проблеми със свободата на словото в България.
За проблемите на българската медийна среда, която се владее от една банка – Корпоративна търговска, и обслужва властта, алармираха на среща в Брюксел в началото на юни и от Съюза на издателите в България, както и много независими журналисти, които бяха поканени от групата на европейските либерали. "Днес в България съществува банка, от която повечето медии вземат средства. Това буди загриженост, защото се отразява на независимостта на вестниците, каза тогава шефът на "Репортери без граници" Оливие Базил, визирайки Корпоративна търговска банка на Цветан Василев и близките до него Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева, които притежават голяма част от вестниците у нас, както и няколко телевизии. "Случаят с България изглежда тревожен", отсече еврокомисарят Нели Крус, зам.-председател на европейската комисия, която подчерта, че състоянието на медийния пазар в България се превръща в нейна лична кауза и приоритет. Очаква се наесен ЕК да започне проверка на медийната среда у нас.
В анализа на "Медийна демокрация" са оформени няколко теми като финансирането на медиите, "пожълтяването" им, национализма, социалните въпроси и т.н.
Той визира патологията на взаимодействията между медийни, политически и корпоративни интереси. "Тяхното брутално и неприкрито излагане на показ напоследък се превърна в символ на упадъка на ролята на медиите като морален коректив на действията на публичните личности и институции. Ние бихме искали да надникнем зад това, което се вижда на сцената, да проследим съчетанието между политически, социални, икономически и културни развития, които стоят в основата на неблагоприятните тенденции", твърдят авторите.
Те наблюдават друга интересна тенденция – колкото повече изпадат в зависимост медиите, толкова повече се разгръщат важни протестни действия, инициирани от гражданското общество. През 2012 г. протестите около подписването на ACTA и особено около Закона за горите показаха, че неконформистката част от едно ново поколение започва да гледа
Все по-критично към традиционните медии. За много от представителите на това младо поколение телевизията, радиото и пресата до голяма степен се идентифицират със статуквото, посочват от фондация "Медийна демокрация".
Така двата езика, този на младежките протести и този на експертите, се сляха в обща воля за промяна и за повече медийна демокрация, категорични са анализаторите.

Стр. 2