Благодат или мода са социалните мрежи?

в. Монитор | 2010-03-15 

Facebook е доказано успешен за привличане на нови клиенти за фирмите

Заради самата дефиниция на термина "социални мрежи" се предполага, че те осигуряват социални контакти. В тях хората си създават профил и се свързват с други потребители – за предпочитане приятели, без значение дали нови или стари. Следва избор на снимка за профила, например от последната екскурзия до Гърция, така че другите да могат да я видят и коментират.
Изпълнението на тези стъпки почти винаги е последвано от разглеждането на приятелските профили и информацията, която са качили. Паралелно с това някой от въпросните приятели се появява на линия и започва чат.
Разбира се, това отнеме време и затова някои работодатели забраняват ползването на социални мрежи на работа, както и други сайтове, които отнемат от времето.
Единственият проблем е, че социалните мрежи не са просто мода. Вярно е, че определени сайтове са идвали и са си отивали през последните пет години, но актуалността на интерактивните общества продължава, а компаниите са активни участници.
На практика притежаването на социални медийни умения
в автобиографията е предимство в момента, при положение че много от днешните работодатели нямат акаунт във Facebook или Twitter.
Малко работодатели биха спорили, че порокът на социалните мрежи е наследствен, но това, което прави сайтовете страхотни (свободата да се публикува всичко, което е в главата, да се обсъждат горещите теми на деня, да се качват глупави снимки) е и това, което прави тези места опасни за една компания.
Според изследване на Proofpoint Inc през миналата година за политиките и рисковете от загуба на информация 17% от компаниите признават, че са проследявали публикуването на конфиденциална, любопитна или лична информация в социална мрежа, каквато е Facebook или LinkedIn. 10% от тях пък са предприели дисциплинарни мерки срещу служители, които са нарушили политиките на социалните мрежи през последните 12 месеца. 8% са уволнили служител за нарушаване на политиките на социалните мрежи, а 45% са силно загрижени за фирмена информация, която е публикувана в социалните мрежи.
Дона Хал работи в търговска компания за недвижими имоти, където Facebook и MySpace са забранени за всички компютри с достъп до интернет.
Достъпът до сайтове за пазаруване и гледане на спортове
също е ограничен. Все пак служителите имат възможност да използват смартфон за връзка с който и да е ограничените сайтове и компанията не може да ги спре, отбелязва Хал. Този начин според нея не е подходящ за справяне с проблема.
"Като мениджър фокусът трябва да бъде насочен към постигане на резултати и продуктивност, не просто да се надявате, че като скриете играчките и те няма да открият нещо, с което да играят", казва Хал.
Нан Йорк работи за корпорация, която е блокирала няколко уеб сайта, включително Facebook, в резултат на което работата се влошава.
"Този метод не повишава продуктивността ми. Преди забраната работех пълноценно за работодателя си и оценявах малкото минути, които имам за почивка, казва Йорк. Аз съм възрастен човек и поемам отговорностите на възрастен много сериозно – от плащането на сметките до изпълнението на работата ми. Нямам нужда от порицанието на по-висшестоящите."
За Йорк ситуацията е въпрос на доверие към служителите от страна на директорите.
"Те не се доверяват на работниците си за разграничаване между подходяща и неподходяща медия на работното място или да вършат работата си", допълва тя.
Компанията BookMasters Distribution е открила едно от решенията, счита маркетинг координаторът Ким Суонсторм. Компанията е блокирала всички сайтове за социални мрежи, както и други потенциално опасни страници.
"Разбирам важността, но е изключително неприятно, когато търся някои неща и непрекъснато достъпът до тях ми е блокиран", обяснява Суонсторм. "Опитваме се да сме в крачка с изказаното за книгите и компанията ни в сайтовете със социални мрежи.
Нашето решение е да отделим едно компютърно общество
на обикновено място, за което да няма ограничения."
Други организации, като правните офиси на Патрик Хувър, използват социалните медии за собствения им бизнес. Служителите и вътрешните хора са насърчавани да имат достъп и да оползотворяват социалните медии както намерят за добре, за да помогнат на работата. Facebook е доказано успешен да привлича нови клиенти и да повишава публичността на фирмата. Освен това организацията може да рекламира шумно технологично-спестовния си подход към бизнеса, да не говорим за ефекта, който достъпът до социална медия има върху морала на служителите.
Очевидно компаниите не застават на единна позиция за социалните медии и базирайки се на различните опити, единични действия може би няма да са най-добрият подход за справянето. Ако Facebook може да бъде от полза на компанията, защо тогава да бъде забранен? Ако служителите си губят времето с него, има ли смисъл да бъде разрешен?

Стр. 11, 14

Leave a Reply