в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-01-21
С Валерий Тодоров, генерален директор на националното радио, разговаря ПАОЛА ХЮСЕИН:
- Г-н Тодоров, ще се случи ли нещо по-различно за БНР с промяната в медийния закон, която се очаква скоро?
- Държавата допусна грешка навремето, когато премахна таксите за радиото и телевизията. После не намери воля да ги върне, защото никой не би искал да е в кожата на това правителство, което ще съобщи на нещастния народ, че ще се появи още един данък. Виждате колко бързо се сменя собствеността и политиката на търговските медии. Вече не е проблем да напазарувате медия, друг е въпросът как и за какво ще я използвате.
Според европейските практики обаче трябва да има медии, които да дават гаранции, че общественият интерес ще бъде защитен при пълна прозрачност, при ненамеса на институциите. Като генерален директор на БНР нямам случай някой да се е намесил в моите работи или да ми е търсил сметка за нещо.
Опити от отделни депутати е имало, но това са хора, които се обучават на политическа култура. Когато я придобият, разбират какви рискове носи това.
Затова енергичната защита на обществения интерес е наше задължение. По закон държавата трябва да гарантира равен, безплатен и максимален достъп до информация. По границата има села, където живеят по 2-ма-3-ма души. Една частна търговска медия няма интерес да пренесе информацията си дотам, защото тези хора едва ли са аудиторията, търсена от рекламите.
- Предвиждате ли съкращения на програми и състави във времето на криза?
- Симфоничният оркестър на радиото, детският радиохор, смесеният – как да ги съкратим? Те са сред най-големите културни институции в страната и ако сега бъдат съкратени, едва ли после ще бъдат възстановени.
Навремето радиото имаше програмите “Знание" и “Орфей". Всичко това беше съкратено и изсипано в програма “Христо Ботев". Сега имаме нужда от една музикална програма, която да покаже най-добрите образци, онова, което съхраняваме в нашите фондове. Има концерти със световно значение, които са реализирани в нашите студиа и са с изключителен принос за световната култура. Няма къде да бъдат чути.
- Кога ще тръгне новата музикална програма и как ще се казва?
- Живот и здраве, когато стартира цифровизацията и разберем какво се случва с мултиплексите. Може пак да е “Орфей".
- Радиото заедно с телевизията ли ще се цифровизира през 2012 г.?
- Добре е процесите на цифровизиране на телевизията и радиото да вървят паралелно. Повечето европейски експерти смятат, че до 2020 г. FM честотите и излъчванията ще запазят актуалността си.
Но за да се подготвим, радиото първо в страната стартира цифрово излъчване още през май 2008 г. То е насочено към Северна Америка, Западна Европа, Русия и Прибалтика – там, където се използват цифрови зони и има приемници. Целта ни беше да покажем, че цифровата технология пести средства и дава по-добро качество.
В същото време има разногласия за цифровизирането на радиото. Експертите в областта на музиката например смятат, че цифровият сигнал не пресъздава всички характеристики, които носи аналоговото излъчване на класическата музика. Апаратурата, която безпристрастно трябва да отчете всичко, не улавя разлика, но ухото я хваща.
А във връзка с бюджета, който непрекъснато се обсъжда, трябва да ви кажа, че националното радио решава няколко задачи едновременно. Едната е за покритието на страната. През последната година вкарахме в експлоатация 66 наши собствени предавателя, след като държавата безпрецедентно предостави цялата мрежа на обществените медии на частен оператор.
Това не се случи в нито една от европейските държави. Представете си, че не се договорим с него. Ще спре да ни излъчва, а БНР и държавата ще нарушим закона, защото сме длъжни да гарантираме на гражданите максимален достъп. Затова излъчваме на всички видове вълни.
- За 75-годишнината на БНР издавате нещо като наръчник по радиожурналистика. Каква е тази книжка?
- Написана е от говорителя Петър Витанов през 1940 г. Той влиза в европейска класация на най-добрите говорители и е доста преди Левитан. Пише как трябва да се готвиш за предаване. Ще направим фототипно издание на томчето, което е като христоматия в радиото. Може да се менят събитията, хората, но как се прави радиопредаване, как водещият трябва да се подготвя за него – това е азбуката. Като я четеш, виждаш как професията се развива във времето.
Подобно сравнение направихме и когато издадохме дисковете с речите на министър-председателите. Политическата лексика, темите, проблемите толкова си приличат, че като слушаш, може да не познаеш кой говори и в кои години се случва това.
- По тембъра не си ли личи?
- Забелязва се, че повечето от премиерите са били с дефектно “р". Напоследък пък са с изправно “р", което явно е друга историческа тенденция.
- Вие като радиожурналист как сте се подготвял за предаване?
- Имаше един термин навремето – хигиена на гласа. Преди да застанеш пред микрофона, трябва да отчетеш всички обстоятелства – нито да си болен, нито да си препил предната вечер.
Пресипналият глас е мъчителен за слушателя, който има усещането, че водещият ще падне пред микрофона.
Друго важно условие е предварителната подготовка. Имал съм случай, когато в слушалките си съм получавал звук от 7-8 обекта едновременно, заобиколен от тълпа хора, и трябва да предавам пряко. От реакцията на журналиста в радиото зависи много. Когато е в реално време, всяка грешка се отчита.
За разлика от писменото слово говорното има много правила. Ако натрупате примерно възходяща интонация в началото и края на изречението, все едно задавате само въпроси в ефира. Ако няма отговори, създавате напрежение в аудиторията, която чака нещо да се случи.
Ако изречението завършва на гласна и следващото започва пак с гласна, думите се сливат. Така че трябва да има пауза между двете.
Радиото е най-персонифицираната медия. В телевизията картинката леко ще разсее ефекта от недобре намерените думички. Но в радиото гласът моделира друг тип усещания. Не бива да се прекалява, защото микрофонът улавя кога водещият е тъжен или весел.
Необработеният глас звучи различно от обработения, дори когато тези гласове са със сходни характеристики. Знаете, че имам брат близнак и веднага си личи кой от двама ни работи в радио.
Чуете ли ни да говорим, бързо ще уловите разликата между човек, който работи с гласа, и човек, който има естествените интонации.
За работата в живия ефир някога имаше стандарти, които и сега съществуват в “Хоризонт". Вярно е, че преди бяха по-строги и се поддържаха административно. Те са направени по изследвания, които доказват предела на вниманието на всеки слушател. Например колко минути човек може да слуша внимателно.
- Колко?
- Около 3 минути е съсредоточеното слушане, след което почва леко да се разсейва. Но дори и при скандални теми не бива да се прекалява. Сега се наложиха формати от интервю, което може да продължи 20 минути. Лично аз и сега смятам, че ако в рамките на 3 до 7 минути не успеете да извлечете новина от събеседника или най-интересното, след това шансовете ви намаляват.
- Кои са най-забележителните промени в радиото през последните години?
- Преломен етап в радиожурналистиката беше, когато говорителите като категория и професия излязоха извън ефира.
Сега се търсят много рядко. Примерно ползваме опита им като начин на говорене, артикулация, смислови паузи. Но на преден план излезе живото отношение на водещия. Говорителят е като актьор, който в 3 минути прочита текста, но не го съпреживява, не си изгражда отношение към него. Вие вярвате, че се е подготвил, но не вярвате на това, което казва. Докато живата журналистика е човекът, който е свидетел на едно събитие и го предава на слушателите с отношението си и езика, дори с грешките, които прави.
Персонифицираната журналистика от 90-те години нататък е ярко изразена тенденция в радиото.
Езикът в радиото е обемен носител на информация. Чрез думите изпълнявате много повече функции – описва се картината, посочват се фактите, предава се емоцията. Но пък ако прекалите с определенията, сте на ръба на внушението, което не бива да се прави. Така че отговорността е много голяма и затова в последните години се направи диференциация в радиото – има водещи на новини и водещи на блокови предавания.
В радиото вече е позволена и по-голяма краткост на информацията, тъй като тя вече е много като количество и твърде динамична.
Стр. 24