в. Сега | Силвия ГЕОРГИЕВА | 17.08.2010

СЕМ трябва да подобри мониторинга си и да реагира по-адекватно, казва шефката на културната комисия на Народното събрание Даниела Петрова

Визитка: Даниела Петрова е родена на 1 февруари 1966 г. По образование е юрист. Работила е като преподавател в катедра "Социални и правни науки" в ТУ във Варна. Областен ръководител е на женската организация на ГЕРБ в морската столица. Депутат и шеф на комисията по култура, гражданско общество и медии от юли м.г.

- Г-жо Петрова, какви идеи имате за новия медиен закон?

- Етапът, на който се намира законът, е стартов. По него работи комисия от експерти, според чийто оценки е минал първият етап на формиране на философията на закона. По този повод работната група проведе в последните дни на юли кръгла маса в МС. 2/3 от участниците в нея са юристи, другите са тесни специалисти.

- Защо не участват депутати от ГЕРБ? Нали те имат право на законодателна инициатива.

- Да, принципно имат. Но в групата участват заинтересовани страни от всички сектори. В момента е предварителната подготовка, при която експертната група ще предложи текстовете в суров вариант. Именно по този повод искахме да чуем навреме очакванията на сектора. И аз още не съм запозната с философията, но основните въпроси, които ще се обсъждат, са за обединението на БНТ и БНР, за мултиплексите и цифровизацията.

- Това значи ли, че депутатите на ГЕРБ нямат визия как да изглежда медийната среда?

- Не, депутатите на ГЕРБ има своята позиция. Но с нея на този етап не следва да ангажираме обществото. След като ни бъде представена позицията на МС, ще си кажем мнението.

- Какво е личното ви мнение за сливането за БНТ и БНР?

- То не се е променило, въпреки че очакванията са за обединяване. Да, но обединяване как? На всяка цена ли и в какъв вид – административен или юридически? Аз лично считам, че ще има дискусия по въпроса. Но каквото и решение да се вземе, според мен трябва да се запази спецификата на всяка една от медиите, защото те са различни като начин на функциониране. Т.е и под една административна шапка да са, трябва да имат относителна самостоятелност. Моята лична позиция е да не се обединяват с оглед различното финансово състояние на медиите.

- Други ваши колеги обаче искат сливане именно заради оптимизиране на финансовите разходи на двете медии?

- Оптимизиране може да се постигне единствено в администрацията, но не е ясно дали това ще доведе до по-добро качество. Всеки от администрацията познава по-добре собствената си медия.

- Предвиждате ли нови разпоредби за радиата у нас, например за ограничаването им?

- На този етап не. По-скоро може да се породи сега такава дискусия, но не считам, че разнообразието е излишно. По-скоро ми се струва, че по отношение на критериите за групи аудитории, по които се дават лицензиите, би трябвало да има детайлизиране. Защото се запознах, че самите лицензии се дават за честоти, касаещи близки по възраст групи – 25-35 г., 35-45 г., а това са хора в по-млада възраст с близки интереси. Т.е с една и съща концепция и програма би могло да се кандидатства за три вида честота, т.е три вида аудитория.

- Въобще къде смятате, че трябва да се подобри работата на СЕМ?

- Трябва мониторингът да се засили, да реагира по-бързо и адекватно. Защото щом има реакция сред обществото, явно има някъде проблем и трябва да се работи по-активно. Смятам, че СЕМ има административен капацитет, макар да намалихме членовете му. Но ние нямаме информация какво се случва в регионалните центрове на съвета. Оставам с впечатлението, че там не е направена обобщена информация. Може би скоро ще отправим към тях въпрос за ефективността от мониторинга, който упражняват по места.

- Как се отнасяте към идеята да се създаде фонд "Обществени медии", който да финансира обществени програми, създадени и от БНТ и БНР, но и от частните медии?

- Тази идея се завъртя в публичното пространство, но не съм чула различни мнения, за да направя обобщение. Бих казала личната си позиция, че това би било добре, тъй като по този начин ще се даде възможност да се работи в конкурентна среда, да се правят проекти, да се разширят участниците, които се занимават с обществени програми.

- Как ще се финансира този фонд?

- Би могло и от такси на хората, например такса "радио и телевизия", и от спонсори. Трябва да се помисли и да се реши каква ще е функцията му. Защото идеята е чудесна, но и друг път я е имало, а така и не е осъществена. Разбира се, трябва да се запишат гаранции, че в него ще влязат експерти по медии и по финанси, юристи. Парите трябва да се разпределят след конкурси и при пълна прозрачност.

- Малко набързо в края на активния политически сезон беше пришпорена културната реформа на ГЕРБ.

- Културната реформа в музикалните и сценични изкуства е дълго отлаган процес, за който над 20 г. се говори, но не е имало воля. И сега в период на криза, когато отвсякъде трябва да се правят икономии, трябва да се започне реформа и в тази сфера. Трудно се прави реформа без пари, но мисля, че средства за това има – заделени са 1.8 млн. лв. от МФ за обезщетения на хора, които ще отпаднат от системата – при пенсиониране, при съкращаване на щата.

- Въпреки че промените са известни, все още не е ясно какви ще са съкращенията.

- Оказва се, че в голяма част от културните институти няма съответствие между представен продукт и събрани финансови резултати и това, което дава държавата им дава. В някои театрални институти има ограничен брой постановки, които не могат да задоволят издръжката им. Например милион и нещо е издръжката на даден институт, а приходите му са 60 хил. лв. Последно това бе тиражирано за операта в Пловдив, но и в Шумен, Силистра и други градове приходът им от това, което дава държавата, е горе-долу 10 пъти по-малък. Знам, че във Варненския театър има 7 счетоводители. Кому са нужни 7 счетоводители? Това не е банков институт. В операта във Варна например има 3-ма. Двете институции съвместяват една сграда, но едната има 100 души колектив, другата – 240. Просто не знам каква дейност се развива. Затова ще има съкращения и при администрацията, и при професионалните кадри. Примерно за филхармониите – ясно е, че те си имат своите потребители, но човек не може всеки ден да ходи на филхармония. Ако толкова държи, може да отиде и в София на филхармония или софийската филхармония да гостува в Пловдив. Въпросът е да се обменят сцени, да не се поддържат неработещи колективи.

- Хората казват, че навсякъде има потребност.

- Когато цифрите говорят… потребности и желания всеки има. Ето, оказа се, че всички искаме да гледаме Мадона – като дойде Мадона, всички идваме в София, гледаме Мадона. Тук е въпрос и да се участва в проекти и голяма част от средствата, които се събират от билети, да могат да се ползват в самите институти. Визията на МС е 65% от издръжката на културните институти да е от държавата, а 35% – от съответния ръководител, например чрез продажба на билети, привличане на актуални постановки.

- Защо така тайно се направиха промените, без широка дискусия?

- Какво значи широка дискусия? Всеки има достъп до медиите. Не смятам, че реформата се извършва на закрито. Дискусията трябва да протече в МК, тъй като там са професионалистите.

- Но когато слуховете вървяха по медиите, творците се надпреварваха да протестират.

- Не, нищо подобно. Няма непрозрачност. 5 срещи бяха проведени с всички директори на културните институти, в продължение на 10 месеца те са преки участници в планираната реформа. Имаше работна група, включваща ръководители на подобни институти, която се събираше всяка сряда в МК.

- Защо тогава недоволните бяха толкова много? Явно идеите им не са взети под внимание?

- Защото до този момент при хората от гилдията не е имало реформа, те искат да запазят статуквото, да си получават средствата. Ние всички сме хора с отношение към културата, но може би не навсякъде има добър мениджмънт. Просто културата трябва да излезе на пазара. Още в началото на реформата при провеждането на конкурси за директори някои хора се опитваха със стачки да извиват ръцете на МК, като налагат емоционални решения, което смятам за неправилно.

ЦИТАТИ

Човек не може всеки ден да ходи на филхармония, идеята е да се обменят сцени, да не се поддържат неработещи колективи.

Би било добре да се създаде фонд "Обществени медии".

Стр. 14