сп. Sign Cafe | Кремена ГЕОРГИЕВА | 04.12.2010

След всичко, което направиха властите на Чили, за да поддържат добрия имидж на държавата си, както пред собствените се граждани, така и пред света, един български репортаж ми направи особено впечатление. Българската национална телевизия, излъчи в централната си информационна емисия "По света и у нас" на 14 ноември 2010 г. подробен материал, в който разказа историята на младата дама X, която по думите на водещата е студентка, "която се върна, за да остане тук, но в крайна сметка се оказа по-лесно да си купи билет и да се върне обратно за Америка". Нареден веднага след друг, посветен на данни на Световната банка за броя на имигрантите в Европа, в анонса на който водещата обяви, че 16% от тях са висококвалифицирани българи, мисълта за него продължава да ме владее пореден ден. Няма как да се съглася, че изводът, направен на финала на репортажа, който гласи нещо подобно на това, "отидете и се развивайте в Щатите (или някъде другаде, но не и в България – б.а.), защото там нещата се случват бързо и лесно, за разлика от тук, където нищо не се случва", е меко казано обиден. Обиден към всички нас, които искаме, развиваме се и ще останем да живеем тук, в малката и обезкървена страна, която в резултат на подобни материали, насърчаващи младите да напускат страната, след някоя и друга година, може изобщо да не съществува на картата. Материалът е обиден и защото това е вторият подобен такъв, който аз самата засичам по същия канал, в рамките на един месец. Първият беше посветен на историята на младежите У и Z, които, следвайки "Американската мечта", отиват зад океана, учат в университет, реализират се в голяма световна банка и "само за 9 години се издигат до мениджърски позиции там". Не ме разбирайте погрешно, това само по себе си е страхотна новина. Но аз като млад българин се питам, не е ли по-добре новините за тези успехи да вървят "от уста на уста", а не в ефира на Националната телевизия? Защото, да, страхотно е, че те са успели на друго място и със сигурност е голяма гордост за тях и за родителите им, че се справят сами от другата страна на планетата. Не се съмнявам, че е гордост и за Националната телевизия да пълни ефира си с антибългарски материали, но когато се раждат внуците на тези успели българи, дали те ще бъдат горди и ще бъдем ли горди всички ние, ако на финала няма страна, с която да се гордеем? Така посланието оставя неприятен вкус не заради това, че някой някъде е успял, а заради скритата агитация (случайна или не) за реализиране в чужбина. Защото дори и идеята на материала да е свързана с това да покаже примери как млади хора все пак се връщат в страната, то тя може да бъде разбрана погрешно, насърчавайки младежите да заминават, меко казано – абдикирайки от отговорността към станата си. А това вече изобщо не е добра новина. Въпреки, че дни наред мисля какви биха могли да са реалните мотиви на редакторите и телевизията изобщо да излъчват материали, които показват колко добре и лесно е там и колко трудно е тук, тези репортажи ме оставят почти безмълвна. Безмълвни обаче очевидно са останали и хората, които в тази ситуация би трябвало да вземат своевременни мерки за това подобни материали да не бъдат излъчвани най-малкото по медия, която е национална и би трябвало да защитава интересите на обществото ни. И тук вече изобщо не говорим за характера на телевизията, данъците на данъкоплатците и нейното финансиране…

Стр. 69