сп. Rouge | 2010-04-17 | 00:01:01
За него Playboy не е просто името на списанието, което у нас той оглавяваше дълги години, но и имидж, начин на живот и привилегия за избрани. С днешна дата журналистът има собствен блог, в който нещата са представени от неговата интересна мъжка гледна точка, която идеално се вписа и в концепцията 10-те ЗА на Rouge.
ЗА МЪЖКИТЕ СПИСАНИЯ И БЪЛГАРИНЪТ МЕЖДУ PLAYBOY И PENTHOUSE
Печелившата формула не само за мъжко издание, а за каквото и да е списание, и въобще за какъвто и да било проект, е най-вече сериозна и постоянна работа. За съжаление повечето списания в България в момента се правят без особено старание. Това е вследствие на годините отпреди кризата, когато всички бяха свикнали да печелят без да полагат усилия. Сега обаче дойдоха времена, в които само талантливите и старателните имат успех. За останалите ситуацията е сложна. В момента повечето мъжки списания у нас са в сериозна криза – тиражите им падат, рекламните постъпления – също. Какво искат да четат мъжете ли? Не може да се отговори еднозначно на този въпрос. Искат хубави неща, поднесени с вкус, начело с красиви жени, ако може. Искат добра журналистика, чувство за хумор, както и актуални теми, които фокусират вниманието.
ЗА БЛОНДИНКИТЕ И БРЮНЕТКИТЕ
Лично аз предпочитам брюнетки. От вас разбирам, че има изследване, според което богатите предпочитат тъмнокоси, но не съм сигурен дали е така. Аз не мисля, че съм богат. Или поне не и с пари. Според мен блондинките са по-атрактивният тип, ако говорим за медии и шоубизнес. Вероятно и всяка жена, която е експериментирала с цвета на косата си, го е изпитвала нагледно русият цвят предизвиква повече внимание. Друг е въпросът, че В момента не е особено модерен. На мен лично тази тенденция ми допада.
ЗА СИЛИКОНОВАТА ВЪЛНА В
България, за съжаление тази Вълна изобщо не отшумява. Напротив, манията става Все по-неконтролируема. Най-тъжното е, когато до силикон прибягват млади момичета, които изобщо нямат нужда от такъв. Те са поне половината от общия брой. Много тъжна статистика! За съжаление, медиите пропагандират тази мания. Добре, че беше скорошният филм на Миролюба Бенатова по БТВ, който донякъде я демитологизира. Доста момичета се отказаха да лягат под скалпела, след като го гледаха. Така че браво на тази журналистка, поздравявам я още веднъж и чрез вас.
ЗА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ЗВЕЗДИ И КОМПАНЬОНКИ
Какво значи "компаньонки"? Всеки е компаньон на някого. И всеки получава нещо в замяна на компанията си, ако погледнем чисто формално и философски на нещата. А дали има и такива звезди "на повикване" -ами нищо чудно и да има, но тях не бих ги нарекъл точно звезди. Една истинска звезда няма нужда да е компаньонка, няма нужда да има тарифа, нито да присъства в някакъв сайт, както се опитаха да внушат за Николета, Андреа или Венета Харизанова. Дали това е начин за самореклама? Не бих казал, по-скоро е опит за черен PR от страна на някакви амбициозни нови сайтове, които така разбират сензационната журналистика. Но всичко в крайна сметка се обръща срещу тях. Когато правиш миризлива журналистика, тя овонява не толкова жертвите ти, колкото собствения ти офис. Искрено съжалявам тези сайтове, които предприеха грозна кампания срещу някои от най-красивите жени в България. Те явно са се прицелили към най-комплексираната част от аудиторията – към читателите, които искат всичко да бъде омаскарено и демитологизирано.
ЗА BIG BROTHER FAMILY В ТЪРСЕНЕ НА НАЙ-(НЕ) ИДЕАЛНОТО СЕМЕЙСТВО.
Аз съм от привържениците на това шоу. Смятам, че е майсторски направено от хора, които си разбират от работата -като интрига, като трикове за поддържане на зрителско напрежение, като монтаж… Колкото до "идеалното семейство" – за да се пропагандират някакви ценности, един от най-добрите начини за това е да се покаже техният антипод, да се предизвикат дискусии и спорове по темата. Да си представим, че бяха вкарали в Къщата 9-10 образцови семейства. Кой щеше да гледа тази скука, кажете ми? Тогава щеше да има критики, че Big Brother е непрофесионално направено риалити. Сега обаче, когато се вижда, че предаването предизвиква голям обществен интерес, веднага се надигнаха дежурните мърморковци и псевдо-интелектуалци, които започват да размахват пръст и да ни учат на морал.
ЗА БЪЛГАРСКИЯ ХЮ ХЕФНЪР
Не бих казал, че има такъв. Хю Хефнър е олицетворение на интелигентния и богат мъж, който нито за миг не престава да е джентълмен, да бъде щедър към всички, без да търси непременно някаква изгода от това. В България повечето богати мъже не са такива. Или не са щедри, или не са джентълмени, или са такива, но търсят непременно някакъв келепир. Не искам да давам конкретни примери за пишман-плейбои – светската хроника е пълна с имената и снимките им.
ЗА РЕЙТИНГОВАТА БИТКА ПРЕМИЕР-ПРЕЗИДЕНТ
Не мисля, че премиерът има нужда да се съревновава с някого за висок рейтинг. Той е и без това подозрително висок, задължаващо висок. Даже и най-върлите червени симпатизанти разбират, че Първанов отсега прави опити да си осигури някакво политическо бъдеще след края на втория му мандат. Най-малкото е длъжен да опита, "да падне за дузпа", както се казва. Не мисля обаче, че номерът ще мине. Конкуренцията между него и Бойко Борисов е неравностойна. Първанов е стигнал до ситуация, в която даже да говори верни и смислени неща, хората не му вярват. Обратно – премиерът пък си е създал доверие и имидж, който кара всички да му вярват дори тогава, когато не говори чак толкова хубави неща.
ЗА ПРАВИЛОТО: NO CHALGA NO PARTY!
Освен че съм фен на Big Brother, аз съм и от хората, които не мразят чалгата. Или поне не съм от тези, които държат на всяка цена да се дистанцират от нея. Всеки може да се забавлява така, както намери за добре. А и е нереално да очакваме "да се прескачат етапи" от развитието. Тази музика е липсвала дълги години на българина. Нека да й се насити, да се нахрани с нея, преди да стане no-Възвишен и изтънчен В музикалния си Вкус. Впрочем, Вече има признаци за такава еволюция и израстване. Същевременно, скучната и стерилна поп-музика започва все повече да се отваря към по-масовия вкус – благодарение на по-находчиви изпълнители като Аксиния например, Deep Zone Project, Миро… Крайно време беше да се отдалечим от "цвят лилав", "червило за теб и за мен", "аз съм портокалово момиче" и "есен, есен, умиращ сезон".
ЗА СОЦИАЛНАТА МОЩ НА БЛОГОВЕТЕ
в блоговете няма цензура. Реагират бързо на всяко събитие. Същевременно, т.нар. "сериозна преса" е в дълбока, дългогодишна криза. Почти няма вестници, в които да се прави модерна журналистика. Нещата са замръзнали на някакво ниво отпреди 15 години. Така че не изпитвам никакво съжаление към вестниците, чиито тиражи се сгромолясват. Колкото до Facebook, откакто го преведоха на български, този сайт буквално смаза всякаква конкуренция от други социални мрежи. И не е учудващо – всичко там е организирано перфектно. Ако успеят да въведат и видеочат, както и трансфер на файлове, вече съвсем няма да излизаме от неговия адрес.
ЗА КАНДИДАТКИТЕ ЗА СЛАВА
Да предизвикаш интерес към себе си изобщо не е толкова трудно като да го задържиш. Популярност се постига по много начини – понякога е достатъчна дори и една хубава фотосесия. Оттам нататък идва по-трудното – да покажеш характер, чар, присъствие, интелект, умение да комуникираш с хора, вкус, стил, обноски. Това не всеки го притежава. И не всяко момиче се научава на всички тези неща. Онези, които се справят, стават истински звезди. Останалите – само вечни кандидатки за такива.
Стр. 38, 40, 42
