в. Сега | 13.08.2013 

Журналистиката в страната се отдалечава от нивата отпреди членството в ЕС, обяви поредният международен доклад

Потискането на свободата на словото от правителството и липсата на прозрачност в собствеността в България привличат международното внимание и предизвикват подозрения, че ЕС може да наложи официален мониторинг за свободата на медиите. Нещо повече – продължаващата криза принуждава медиите да разчитат все повече на държавни субсидии и реклама, което поставя под въпрос тяхната независимост.
През бурните месеци на последната година медийният сектор е централна арена на политическите дебати. При протестите на природозащитници миналата година хората дори се обърнаха срещу националните телевизии заради проправителствените им репортажи. Граждански организации предупреждават, че държавните институции увеличават натиска върху хората, които търсят достъп до обществена информация. Все по-често гражданите ползват новите медии, за да се информират и да организират обществени протести. Междувременно традиционните медии продължават да се отдалечават от нивата на устойчивост отпреди влизането на държавата в ЕС. Влошаването е във всички посоки, но най-силно е изразено при редакционната и финансовата независимост, професионалните стандарти и баланса между забавни и информационни предавания.
—
Констатациите са от поредния международен доклад за състоянието на медиите – на американската неправителствена организация IREX, която всяка година измерва индекс за устойчивост на медиите. В тазгодишния доклад неговото равнище в България е рекордно ниско и тенденцията е да продължи да се влошава.
Любопитното е, че най-силните ни позиции са в областта на свободата на словото. Те обаче са благодарение на законодателството, което в общи линии съвпада с международните стандарти. Но както отбелязват редицата български участници в дискусиите, на които се основава анализът, нашето правителство прибягва до немедийни закони, когато
търси начин да притисне една медия
Един такъв пример е законът за банките, с който една финансова институция може да спре всяка публикация, ако й се стори заплашваща стабилността на системата.
Дори в тази положителна графа авторите на доклада посочват поредица от позорни опити за сплашване на журналисти, включително случая с кореспондента на в. "Дневник" във Варна, който получи по куриер "Изкуството на войната" след серия публикации за строителните апетити на ТИМ в града.
Най-тежката присъда за българските медии е относно професионализма. Тук най-големият проблем е автоцензурата, която се подчинява на финансовите и политическите интереси на медийните собственици. Споменават се миналогодишните протести на природозащитниците, които бяха масово неглижирани от националните електронни медии. Вероятно за страничен наблюдател звучи абсурдно, че като пример за тенденциозно отразяване е дадена частната Би Ти Ви, а като обективен поглед – държавното БНР. "БНР обаче – изтъкват наблюдателите – е по-незначителен източник на информация и затова е встрани от политическото внимание." Като пример за влошаващото се качество пък е даден случаят с в. "Монитор" и интервю с посланика на Германия, в което негови думи бяха изопачени.
Кризата, свиващият се рекламен пазар и промените в механизмите за финансиране на медиите стоят зад провалите и влошаващата се медийна ситуация в България, обясняват българските участници в изследването. И понеже в тези условия правителството е най-големият работодател, управляващото мнозинство използва това си положение да притиска и контролира медиите.
Докладът подчертава и друг нашенски абсурд -
европейското финансиране е инструмент на принудата,
а не в помощ на високите стандарти. Правителството, посочват анализаторите, използва европейските фондове, за да си купува медиен комфорт чрез комуникационните планове на всяка програма. И понеже медиите се страхуват да не изгубят следващия договор, не смеят да критикуват държавните институции. Налице е масово отбягване в основните медии на противоречивите страни на хората с политическа и корпоративна власт. Журналистката Светла Петрова дава пример до какво води това – анализът се замаскира в съвсем друг жанр – интервюто, защото то дава известна защитна дистанция при представянето на гледните точки. В същото време обаче тя посочва, че интервюто само по себе си също страда, но от друг проблем – много интервюта са платени. И медията, и водещият на дадено предаване получават пари, за да поканят определен гост, а това на свой ред означава, че място за критични въпроси няма. Не помага и тенденцията все повече да се размива разделителната линия между някои известни телевизионни водещи и политиците.
Сравнително нова е тенденцията освен политиците да се пазят и големите корпоративни рекламодатели, например банки и по-крупни компании, отбелязва изследването. От друга страна, пиар агенциите се оплакват пред американската неправителствена организация, че има случаи медии да изнудват клиенти за реклама чрез негативна кампания. Шефката на една агенция казва, че в последната година е имала два такива случая със свои клиенти. "В другите страни медийното покритие зависи от качеството на информацията, която предлагаш – обяснява тя, – докато тук всичко зависи от бюджета, който си готов да похарчиш." Това според нея обяснява защо бизнес журналистиката в България се занимава основно с телекомуникации, енергетика и банки.
В резултат качественото съдържание вече е изолирано на самотни острови. Особено сериозно е положението в регионалните медии, където ниското заплащане и несигурността на работното място карат хората да сменят медията през няколко месеца. Това не им позволява да спазват високи професионални стандарти, а ги прави и особено податливи на манипулация.

Оригинална публикация