в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-01-14 

"Търсим начини телевизията да не спре", отговаря Уляна Пръмова

Пълна забрана на рекламата по БНТ поиска вчера Асоциацията на частните български радио- и тв оператори (АБРО).
Това се случва ден след като генералният директор на БНТ Уляна Пръмова настоя точно за обратното – повече минути за реклама, в интервю пред “24 часа".
Държавната и частните телевизии кръстосаха шпаги, тъй като вчера изтече срокът за предложения, свързани с промяната на медийния закон. В началото на годината всеки дърпа чергата към себе си, за да се подсигури с пари по време на криза
В АБРО влизат Би Ти Ви, Нова тв, Дарик радио и почти всички останали частни телевизии и радиа. Според тях спирането на рекламата по БНТ, която може да бъде 15 минути на ден по закон, трябва да стане поетапно – да се отнемат по 5 минути всяка година и така през 2012 г. тя да изчезне от екрана.

10 причини защо това трябва да се случи посочва Гриша Камбуров, изпълнителен шеф на АБРО:

- “По официални справки за миналата година БНТ е успяла да продаде едва 1/3 от разрешеното й в момента рекламно време. Има месеци, в които са продавани едва 3-4%", пише АБРО.
Данните на БНТ сочат възходяща тенденция при продажбата на реклама. За октомври са били заети 33,87% от рекламното й време. През ноември продава 68,65% от него. През декември почти стига максимума с продажба на 98,60% от позволените й минути за реклама.
- Няма данни какви са продажбите на реклама в регионалните канали на БНТ, които разполагат с 6 мин на час реклама, пише АБРО. И още:
- Противно на пазарната логика БНТ намалява цените си за реклама, въпреки че за нея това е ограничен ресурс. Това поведение влияе негативно върху целия тв пазар, съставлявайки дъмпинг на цените.
- Рекламният пазар в България е константа и от 2009 г. намалява с по 25-30% годишно. Да се увеличи рекламното време на БНТ, означава отнемане на жизненоважни рекламни приходи от малките тематични частни телевизии.
- Общественият интерес изисква да се стимулира конкуренцията, а не да се потиска, като се помпа изкуствено гигантът БНТ. За кризисната 2010 г. субсидията й е 60 088 000 лева. След като всяко предприятие и домакинство може да съкрати разходите си в тази година, така и БНТ трябва да го направи.
- Рекламата в обществените телевизии е абсолютно забранена във Великобритания, Франция, Испания, Финландия, Швеция, Дания, Белгия (Фландрия), Естония.
- В Чехия и Словакия са приети закони за поетапно намаляване на рекламата в обществените телевизии до пълната й забрана през 2012 г.
- Информацията на г-жа Пръмова (в цитираното интервю) за минутите реклама в Испания е остаряла. По силата на новоприет закон там от 2010 г. рекламата в обществените канали е забранена. В Гърция обществената телевизия се финансира само от реклама, но тя няма субсидия от държавния бюджет. Същото е положението в Германия, Италия, Ирландия и Полша.
- БНТ трябва да избере дали да получава сигурната държавна субсидия за програмите, които произвежда, или да се бори равнопоставено с останалите участници на рекламния пазар.
- Забраната на рекламата в БНТ е полезната мярка за целия тв пазар, а най-вече за самата обществена телевизия, която ще може да се съсредоточи върху изпълнение на обществените си функции, а не върху създаването на комерсиални програми, които да продава на рекламодателите.
“В година на криза, когато имаме намален държавен бюджет и липсва нов закон за адекватно финансиране на БНТ, търсим начини да не спираме програмата.
Да, има държави без реклама в обществените телевизии, но там финансирането им е чрез такси. При нас тази част от закона изобщо не заработи. Заради кризата тази година имаме дефицит от 20 млн. лева. Рекламата е начин за докарване на още пари. Ние неправим комерсиални програми. Към всичките ни обществени формати има интерес, защото големите рекламодатели търсят имиджови проекти", каза Уляна Пръмова.
Европейският съвет за радиоразпръскване (EBU) е пратил на 11 януари писмо до шефката на НС Цецка Цачева заради намалението на бюджета на БНТ със 17%. С него моли парламентът да преразгледа бюджета, тъй като това щяло да има последици и за каузата на обществените телевизии в Европа. Подобни писма са пратени до още 5 държави, каза Пръмова.

Стр. 24