сп. Всичко за жената | Надежда ЙОСИФОВА | 2010-03-04
На какво се дължи дългият живот на предаването?
• По принцип нямам обяснение за повечето неща, които се случват. Не вярвам на сентенции и се изненадвам на въпроси като "на какво се дължи дългият брак", "как се възпитават деца", "как се поддържа добрата кожа"… Всеки човек е индивидуалност и това, което за един е добре, за друг може да е зле. Затова нямам обяснение защо предаването дълго се задържа. Мога да кажа аз какво съм направила. Най-важното е да не загубиш любопитството си. И наистина всеки път, като каня гостите си, ги подбирам така, че първо аз да изпитвам любопитство към тях и се надявам, че това заразява и аудиторията. Не се смятам за човек, който знае всичко. Много неща помня, наблюдавам, но изпитвам истинско любопитство не само към това, което ще чуя от гостите, а и към модела им на поведение, към излъчването им и опитите да се представят в друга светлина. Със сигурност в предаването са гостували хора, към които любопитството ми е било по-притъпено. Но никога не съм канила гости от немай къде.
Как "пораснахте" заедно с "На четири очи"?
• Неусетно… Не съм човек, който прави резки скокове и промени, не съм готова за тях, не казвам, че е лошо. Консервативна съм. Човек пораства със знанието си, с това, което научава. Не започнах предаването от нулата, преди това работех във вестници и да правиш интервю за мен не беше нещо ново. Истината е, че големият, професионален скок съм направила във вестниците. Там тръгнах от нулата – бях на стаж, обикалях различни ресори, правех интервюта, анализи, редактирах и ме редактираха. Караха ме да търся и да работя, и запазих този рефлекс. Трудно щях да приема "На четири очи", ако не се чувствах подготвена. Порастването ми в телевизията е по-скоро въпрос на натрупване. Не съм станала по-смела, тъй като не съм била no-свита или притеснителна в началото. Бях склонна да експериментирам с познати и непознати хора, с известни и неизвестни, и като че ли стана ясно какво харесват, предпочитат и искат да гледат зрителите. Как ще отбележите 10-годишнината на предаването?
Никак не обичам тържества, свързани с мен макар че това предаване има екип, който заслужава много. Най-големият празник за мен относно предаването е, че има вярна аудитория. Иначе собствени планове нямам за годишнината, която е на 22 март – първия ден на пролетта. Няма да забравя, стартирахме сряда и бяхме първото публицистично, сутрешно предаване.
И май сте единственото, което оцеля толкова дълго?
• Да. Помня, че се страхувах какво ще се случи.
Кажете повече за идеята да издадете книга с интервюта, правени в предаването?
• Издадохме я по повод 7-годишнината и идеята дойде от ръководството. Трудно беше да отсеем интервютата, тъй като нямахме възможност да публикуваме всички. Колкото и претенциозно да звучи, избрахме тези с историческо значение, които отразяват атмосферата на определен период. Защото има прекрасни интервюта, които обаче са съвсем моментни и сезонни.
Има ли човек, който да ви е отказал интервю?
• Не се сещам, има човек, който не се е появявал на живо – Симеон Сакскобургготски, и единствено с него съм правила извънстудийно интервю. Имало е хора, на които им е било трудно да реагират веднага, но са идвали.
И в живота ли предпочитате да водите разговорите "на четири очи"?
• Да, аз съм много камерен човек. За мен истинската атмосфера е, когато хората са малко и се виждаме и усещаме, не обичам шумни, големи компании, в които или си център на внимание, или си нещо незначително. В живота също предпочитам разговорите "на четири очи" или в малки общности, така се чувствам най-добре и сигурна. Не изпитвам удоволствие да се появявам сред големи компании. Има разлика и между самите разговори, например в предаването понякога съм no-рязка и нахална, и има въпроси, които в живота не бих задала. Разбира се, гледам да не прекрачвам границите на недопустимото, да не навлизам в личния живот. Но винаги се стремя това, което е любопитно за аудиторията, да остане. В живота не съм толкова рязка, смятам че всеки има право да живее, както намери за добре, стига да не пречи на околните. Все пак на екрана си ти, но влизаш и в роля – гневиш се, нахален си, правиш коментари или даваш оценка. В живота това не ми е присъщо. Има хора, които се гордеят със своята директност, но аз не смятам, че е нормално да срещна някого и да му задавам въпроси като – защо постъпихте така или защо така сте се облекли…
Как успявате да не прекрачвате добрия тон?
• Наистина има хора, които бъркат тона със съдържанието. Някои смятат, че да бъдеш язвителен, предизвикателен, нападателен, непременно трябва да промениш физиономията си, да преминеш във фалцет, да размахаш пръст. За мен остротата, гневът се изразяват в съдържанието. Няма въпрос, който да съм имала неудобство да Задам. По принцип не обичам човек да дава воля на емоциите си, подобно поведение е присъщо на уязвимия. Малко да повишиш тон на човека срещу теб, той го приема като нападение и заема защитна позиция. Не каня хората, за да ги мачкам и унижа. Целта ми е те максимално да нарисуват своя портрет.
От чия критика най-много се впечатлявате?
• A3 съм изключително взискателна и жестока към себе си. Освен това имам добър критерий и най-много се впечатлявам от усещането си първите
5 минути след предаване. Държа на мнението на хората от екипа на предаването, както и на близките ми у дома. Мъжът ми няма нищо общо с телевизия и от него получавам мнение на работещия човек, от майка ми – на възрастния, който много гледа телевизия и сравнява, както и на впечатлението на сина ми. Те са от три различни поколения.
Много различна или много еднаква сте в живота с образа, изграден на малкия екран?
• Много истинска съм на екрана, с изключение на това, че задавам много повече въпроси, отколкото в живота. Но не стоя непрекъснато с наострени сетива, както в неделя в 18 ч., обичам и да почивам, и да се веселя, имам и много приятели, в същото време обичам и да стоя сама вкъщи. Не съм различна, това е част от моето Състояние.
Мислех си дали не сте водеща и вкъщи?
• Не, там има други трима водещи (усмихва се). "На четири очи" е една страна от моя живот, един период в ежедневието ми, където съм същата Цветанка. Имам периоди, в които много обичам да танцувам, да пътувам, да чета или да съм сама, или пък много ми се общува. Не съм по-различна, макар че понякога изглеждам така. Малко съм еклектична, имам нужда от съсредоточаване, от любопитство, от бягство – не мога да живея еднообразно.
Това означава ли, че не сте подреден човек?
• Не съм подредена, не обичам планове, което не означава, че съм безотговорна, просто имам нужда от всякакви състояния. "На четири очи" е част от моите истински състояния, а не е роля, която съм си измислила и изпълнявам. Тя е роля по някакъв начин, Защото има камери, аудитория, гости. Но по-скоро ролята се е приспособила към мен, не аз към нея. И в живота, когато срещна интересен човек, водя интервю, но има моменти, в които не ми се говори и с часове мога да мълча.
Какви отношения имате със сина ви?
• Винаги са били сложни, защото той е много будно и любопитно дете (усмихва се). Той е като една фортуна, която не можеш да уловиш. Сега е в пубертета и по-различни неща го вълнуват, но откакто се е родил, когато той е буден, нищо не можех да правя. Измъкваше цялата ми енергия и внимание, засипвайки ме с въпроси. Никога не съм се разминавала с не или с да.
Как му се отразява публичността ви?
• Опитва се да мине през това незабелязано. Но има моменти, в които категорично не я приема. Например тръгва на състезание по тенис и му казвам, че ще отида да го гледам. Той ми отговаря, че не желае, защото привличам вниманието, което му е неприятно. Иска да си бъде той. Не се притеснява от факта, че съм популярна, но и никога не би се възползвал от това.
А вие как гледате на това, че сте познато лице?
• Много си обичам професията, но ми се иска тази популярност наистина да се ограничи в тези 55 минути. Не обичам да извличам ползи извън екрана, намирам го дори за грозно. Не се храня от известността си, не ми носи и удоволствие тази разпознаваемост. Разбира се, става ми хубаво, когато някой ме спре с чувство на неудобство и за секунда ми каже нещо много вярно. Това ми дава усещането, че има смисъл да правя предаването. Само в тези мигове като че ли изпитвам удоволствие от популярността си.
Какво цените в живота?
• Най-важно е човек да се съхрани, независимо на каква позиция е. Има хора, на които им личи амбицията, желанието за доказване, дори енергията, че трябва да
побеждават и да са отгоре, те са вечно "бръкнали в контакта"… Това е много далече от мен. Човек не трябва да се опитва да скача повече, отколкото може. За мен е ценно, ако можеш да постигнеш нещо, но не на всяка цена. Можеш на всяка цена да правиш нещата за семейството си – да ги обгрижиш или да им помогнеш и създадеш уют. Но за себе си, за собствения си успех да прекрачваш граници на морала, на принципите си, ме отвращава и искрено се стремя никога да не го правя. Ценно ми е да срещна всеки, когото познавам, и да нямам от какво да се срамувам. Това носи и негативи, не носи лесни успехи, но аз и нямам нужда, търпелива съм. Важно ми е това, което правя, да е подредено по моите принципи.
Нищо не казахме за любовта?
• Любовта е най-хубавото чувство! Какво по-хубаво от това да обичаш и да си влюбен, да харесваш хората около себе си? Забелязала съм, че позитивното мислене за другия е страшно важно. Понякога доукрасявам хората, за да ги харесвам. Храня се от това да изпитам положително чувство към някого. Не Знам как живеят хора, които мислят за другите като за неуспели, грозни, въобще за друга категория. Те може би се хранят от това, че се самоичмислят като по-добри, по-умни. Наистина имам нужда да се срещам с хора, които обичам и харесвам, а останалите ги отписвам и отмествам. Не мога да слушам човек, когото не харесвам. Не ме интересуват чувствата, нито мислите му, той е празна дупка.
Как приемате предателството?
• Да чукам на дърво, не съм преживяла предателство, което да разтърси живота ми. Може би съм имала интуиция да не се доверявам на хора, които не съм усещала докрай. Избягвам да искам подкрепа, предпочитам сама да се преборя, макар че някои постигат определени неща за час, а аз за месеци, но така ми е по-лесно и си спестявам разочарования. Хората, на които съм се доверявала и имат значение за мен, не са ме предавали и това е най-важно. Човек трябва да е на една ръка разстояние от другите и да не влиза в чуждия живот, както и да не допуска някой да нахлува в неговия.
Стр. 6 – 7
Снимка: max2.tv