в. Капитал | Асен ГЕОРГИЕВ | 2010-02-06

Важният въпрос днес не е дали децата трябва да имат достъп до медийно съдържание, а какво да е то и в какви количества

Едва ли има по-устойчиво клише от това, че родителите не познават децата си. Не се знае кога се е зародило, но със сигурност продължава да е стряскащо вярно и до днес, когато 91% от българските деца от големите градове на възраст между 12 и 18 години посещават виртуалното пространство всеки ден.
Това показва доклад, изготвен от Национален център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). Същото проучване сочи, че другите 8% от децата почти всеки ден са в мрежата – свалят файлове и търсят информация, а останалият 1% са по-непостоянни посетители на уебпространството. Подрастващите слушат музика, свалят филми, посещават световете на разнообразни онлайн игри, търсят информация за училище и неща, които ги интересуват (виж таблицата), но също така се излагат на опасностите, които крие неограниченият онлайн достъп. И докато всичко това се случва пред очите ни, на преден план изпъква неразбирането на по-възрастните, което често насочва дебата към това дали децата трябва да имат достъп до (всъщност) тяхната естествена среда или не. Разбира се, проблемът е по-сложен, а отговорът се крие в умелото балансиране за постигане на сигурна среда без изпадането в рестриктивни крайности. Преди всичко обаче е необходимо едно нещо – да се приеме, че достъпът до разнообразно съдържание днес е толкова важно за децата, колкото въздухът, който дишат, и водата, която пият. Проблемът не е в съдържанието, а в отношението на децата към него.
Да затвърдим очевидното
Актуално проучване сред 8-18-годишни американци, проведено от Kaiser Family Foundation, показва, че времето, в което младежите приемат медийна информация чрез различни канали (телевизия, интернет, мобилни устройства, печатни медии, списания) се увеличава, достигайки 7 часа и половина дневно. Това е много, съдейки по коментара на Доналд Робъртс, професор по комуникации в Станфорд, който е един от авторите на проучването: "Спомням си как във втория доклад (от 2004 г. – бел. авт.) записахме, че е достигнат таванът на медийно възприемане, защото няма достатъчно часове в денонощието за увеличение. Е, сега отчитаме един час повече." И ако си мислите, че седем часа и половина не правят дори един пълен работен ден, чуйте това: като се добави фактът, че тийнейджърите често приемат медийно съдържание едновременно по два или повече канала, общото време за ден достига 10 часа и 45 минути. Прибавете и 8 часа сън и ще видите, че на детето ви остават около 5 "свободни" часа, които вероятно прекарва в училище…
Това обаче не е само реалност, отдалечена на поне един океан разстояние. Ситуацията в големите български градове не е много по-различна. "По наши данни (без слушане на музика) от представително изследване от края на миналата година за телевизия, радио, преса и интернет на ден едно българче на възраст между 15 и 18 години отделя между 5 и 6 часа", разказва социологът Дивил Кулев, който е директор изследвания в агенция "Ноема". Показателно е отношението на младите към интернет и как се променя то през годините. Отново според проучването на НЦИОМ през 2006 г. в България децата прекарват онлайн средно 2 часа и 40 минути дневно през седмицата, а през уикенда – 3 часа и 45 минути, както и средно по 4 часа и 50 минути дневно през ваканциите. Освен това 22% от анкетираните са казали, че използват интернет и във всяко свободно време, което имат. През март 2009 и трите показателя се вдигат с около час – до 3 часа и 35 минути през делничните дни в учебно време, 5 часа и 8 минути през уикендите и 6 часа през ваканциите.Притеснително ли е то?
Хората в активна възраст усещат на собствен гръб влиянието на все по-агресивно навлизащите в ежедневието нови технологии, комуникации и интернет. При подрастващите обаче процесът е по-различен, защото те възприемат всички тези неща за даденост. "За децата и тийнейджърите, които израснаха в ХХІ век, компютърът, мобилният телефон, телевизорът, видеоигрите, mp3 плеърът, iPod-ът, списанията и филмите са нещо реално, те са тяхното ежедневие", разказва Мила Паликарска, която е специализирала детско-юношеска психология и в момента работи по проект, свързан с намаляването на агресията в българските училища.
Как обаче влияе безкрайната информация и канали за комуникацията на децата е въпросът. Според Милена Ватрачка, психолог на сайта Teenproblem.net, проблемът за подрастващите и сблъсъкът им с интернет и технологиите е съвсем актуален, но родителите не му обръщат внимание заради натовареното си ежедневие. "За всички е по-лесно така", казва Ватрачка. "Притеснителното е, че достъпът до всякаква информация е свободен и децата попадат неволно или не на неподходящо за възрастта им съдържание", добавя детският психолог. Според нея тези проблеми трябва да се обсъждат в семейството.
Дивил Кулев защитава идеята, че интернет и въобще новите канали за комуникация и информация не са опасни сами по себе си, а точно обратното, но въпреки това родителите трябва да играят решаваща роля в насочването на своите деца във виртуалното пространство. "Моето мнение, е че няма за какво да се притесняват (родителите – бел.авт.). Повече време с различни медии означава повече информация – проблемът тук е не че децата получават повече информация, а каква е тя. И тук е ролята на родителите", категоричен е Кулев. Освен това да си в мрежата означава да се впишеш в света на младите. "Ако не си онлайн, ти си аутсайдер или поне маргинал", твърди Кулев.
Вниманието на възрастните трябва да бъде насочено и в друга посока, смята Паликарска. Според нея сме свидетели на "феномен, при който днешните "дигитални" деца или тийнейджъри имат много повече достъп и разнообразни източници на информация, но много по-слаб интерес към знанието, ученето, четенето, както и слаби междуличностни умения". Така че може би е по-удачно не да се търсят методи за ограничаване достъпа до определено съдържание, а такива за стимулиране интереса на подрастващите към дадени области и възпитаването им в конкретни морални ценности.
В мрежите на мрежата
Има и много притеснения, свързани с израстването на младите онлайн. Прекомерният достъп до медийно съдържание е може би най-малкото от всички. Повече внимание се обръща на способността на младите да подбират информацията и хората, с които комуникират. При всички положения обаче трябва да се има предвид, че "модерните деца на са модерни само с новите технологии, които използват, но и с целия си начин на мислене", казва Паликарска и добавя, че "именно той е трудно да бъде разбран от родителите и учителите им, освен ако те самите не се запознават отблизо с техния живот, нужди и ценности". Или с други думи, причината повечето инициативи за безопасно сърфиране да не са максимално ефективни се крие именно в недоброто познаване на новия начин на мислене, което отново ни връща към устойчивото клише от началото на текста.
Има и позитивна гледна точка. "Тъй като много често и почти всички са били обект на лоши намерения, те се научават да са по-предпазливи и по-малко се доверяват на хората", разказва Милена Ватрачка. "От друга страна, подрастващите се научават да разпознават смисленото и важното за тях съдържание, научават се бързо и точно да намират информацията, която ги интересува", добавя тя. Качества, които са неизмеримо важни в съвременното общество.
И както всеки сложен проблем и този си има просто обяснение или поне отправна точка за неговото решаване: "Дойде моментът да спрем да спорим дали достъпът до съдържание е добро или лошо нещо, а трябва да го приемем като част от околната среда на децата – като въздуха, който дишат, и водата, която пият, съветва д-р Майкъл Рич, педиатър в детската болница в Бостън, който ръководи център за детско здраве и медии, от страниците на вестник New York Times.
***
Без него ще ми е скучно
"Мисля, че дните ми ще бъдат скучни без него", казва четиринадесетгодишния Франциско Сепулведа, който живее в Бронкс, Ню Йорк, и използва своя смартфон, за да сърфира в интернет, гледа видео, слуша музика и получава и изпраща около 500 sms-а дневно. "Използвам го като будилник, защото има една ужасна мелодия, която не спира, докато не я изключа", разказва младежът за своя телефон. "През нощта мога да пиша съобщения или да гледам нещо в YouTube, преди да заспя. Смартфонът ми позволява да говоря и да гледам видео едновременно или да слушам музика, докато изпращам съобщения", добавя 14-годишният Франциско пред вестник New York Times.

Стр. 36-37