в. Уикенд | Волен СИДЕРОВ | 2010-02-12

Как издадохме брой №1 на свободния вестник – спомени от първа ръка

Един важен юбилей за нова България мина някак незабелязано – 20-годишнината от излизането на брой №1 на в. "Демокрация", първия независим и опозиционен вестник след 10 ноември. Издание, символизиращо свободата и правото на лично мнение на стотици хиляди българи. Първият брой на "Демокрация" излиза на 9 февруари 1990 г.
Днес, 20 години по-късно, вестникът отдавна го няма. Безславно фалирал, както се стопи и мечтата по "синята идея".
Въпреки това отбелязването на датата 9 февруари е важно за обществото. Защото нямаше ли я "Демокрация", може би и голяма част от днешните свободни вестници нямаше да съществуват.
"Уикенд" покани един от основателите на "Демокрация" – днешния лидер на "Атака" Волен Сидеров, да разкаже от първо лице за раждането на синия вестник. Той ни изпрати от Германия наистина интересен и любопитен текст, който публикуваме с известни съкращения.
На 16 януари 1990 г. управляващата Българска комунистическа партия призна официално, че в България има опозиция и седна да преговаря с нея на т. нар. Кръгла маса. Първото заседание на Кръглата маса стана в сградата на Народното събрание – вече не помня дали зала "Изток" или "Запад", но помня, че журналистите бяха повече от участниците.
От страната на БКП застанаха самото БКП в лицето на Луканов, казионните профсъюзи, казионното БЗНС, ДКМС и може би още някоя и друга обслужваща компартията организацийка. От страната на опозицията стоеше Съюзът на демократичните сили, който бе сформиран от 16 новородени партии и граждански сдружения.
Но преди да се стигне до този исторически ден, осветен от блясъка на телевизионните протектори, нещата се подготвяха зад кулисите. Нека разката личните си спомени от тогава.
На 7 декември 1989 г. в една зала на тогавашния хотел "София", сега "Ради-сън", бе обявено създаването на СДС с председател Желю Желев. По това време в София имаше един кипеж сред хората, които бяхме участници в неформалните сдружения. Аз бях секретар на софийската организация на "Подкрепа" преди 10 ноември, но на практика познавах почти всички, тъй наречени неформали, защото те не бяха толкова много. И въпреки че тогава нямаше GSM-и, беше достатъчно човек да прекоси София от ресторанта на Съюза на писателите на "Ангел Кънчев" 5 до някое от жилищата на основни функционери на "Екогласност" и Клуба за гласност като Деян Кюранов, Стефан Гайтанджиев или просто да прекоси центъра на София по "Руски" до ресторант "Яйцето" в университета, за да срещне поне трима, които да му кажат какво ще се прави тази вечер, къде ще има сбирка и каква е темата.
Чрез този "уайърлес" се предаваше съобщението, че в дома на Димитър Коруджиев на пл. "Руски паметник" се събира група от хора, които ще правят в. "Демокрация". Аз бях поканен от Пламен Даракчиев, тогава водеща фигура в профсъюз "Подкрепа" и журналист по професия, като човек, който пише добре и който вече е излъчвал по Радио "Свободна Европа" няколко свободни политически статии. През лятото на 1989 г. Румяна Узунова излъчи серия от мои текстове, в които правех анализ на политическото устройство в България – заглавието на поредицата беше "Правова държава ли е България?" Тази серия от статии направи силно впечатление сред повечето неформали и по време на Екофорума през октомври 1989 г. Желю Желев ми каза, че бил силно впечатлен от моя анализ.
В дома на Коруджиев започнаха да се събират хора, които се знаеха помежду си от участието в "Подкрепа", "Екогласност", или просто хора, доведени от някого, който е бил в тези среди. Самият Коруджиев играеше ролята на сив кардинал и координатор на това, което щеше да се нарича по-късно"редакция на вестник "Демокрация". Някак си от началото на тези сбирки стана ясно, че централна роля в "Демокрация" ще играе Йордан Василев – мъжът на Блага Димитрова, която по това време се радваше на огромен авторитет в България и чужбина като една от основните дисидентстващи фигури сред интелигенцията ни.
Тогава все още работех в Националния музей за българска литература, но щом започнаха тези сбирки за правене на вестник, аз подадох заявление за напускане. През цялото време на сбирките, които протичаха през декември и януари, на всички беше ясно, без да е обявявано официално и тържествено, че Йордан Василев ще оглави в. "Демокрация". За да има вестник обаче, трябваше да има съответната сграда, пари и да се отпусне хартия от един специален отдел "Печат", който отпускаше държавна хартия на всяко издание. Нямаше пазарна икономика все още, нямаше Търговски закон и по тази причина хартията за вестника трябваше да бъде отпусната от правителството. Т.е. – лично от Луканов. При едно от кръстосванията си по центъра на София в средата на декември срещнах Желю Желев, Георги Спасов и Петко Симеонов, силно възбудени, да излизат от Министерския съвет и някъде в пространството на днешния шадраван пред президентството налетях на тях.
- Какво става – питам ги. Те много ентусиазирано отговарят:
- Срещнахме се с Луканов за вестника и за кръглата маса. Той ни обеща да има и сграда на СДС.
Също така се случи, че отидох лично заедно със Стефан Гайтанджиев, тогава основна фигура от "Екогласност", да приемем и сградата на СДС. Гайтанджиев беше натоварен от
Координационния съвет на СДС да приеме сградата, която Луканов дава на новата опозиция. Тръгвайки за там, Гайтанджиев ме видя и каза: "Хайде с мен, да отидем да приемем сградата, която Луканов е дал." Това стана някъде през януари.
Оказа се, че Андрей Луканов ни е отпуснал сградата на Българската стопанска асоциация, която по времето на Живков беше създадена специално за Огнян Дойнов. Сигурно имаше някаква ирония в това, че Луканов предостави сградата на своя постоянен съперник в битките за власт – Дойнов, сградата на тази институция, която фактически ръководеше задграничните дружества, която въртеше далаверата, чрез която изтичаха милиардите на България. Другата ирония беше, че кабинетът на главния редактор на вестника се падаше в бившия кабинет на Огнян Дойнов. Както се пошегува един приятел по-късно – в кабинетите на диктаторите бе заченат "Демокрация".
Иначе сградата беше модерна, обзаведена, но според мен не ставаше за редакция. Така или иначе събитията притискаха всички нас. На 16 януари започна Кръглата маса, а ние още не бяхме усвоили сградата и не бяхме формирали редакцията за новия вестник. Тогава една малка групичка от по-инициативни хора, която се състоеше от моя милост, Александър Йорданов, Едвин Сугарев и Михаил Неделчев, решихме, че докато тръгне вестникът, е хубаво да издадем някакъв негов анонс, т.е. вестник, който да се казва "Кръгла маса" и да отразява нашето виждане, нашата позиция по въпроса с преговорите.
В кабинета на Петко Симеонов на бул. "Витошка", скалъпихме доста бързо първия брой на в. "Кръгла маса".Той излезе на 22 януари в един-единствен брой и за него беше използвана част от отпуснатата хартия за "Демокрация".
Днес този вестник е уникат защото единственият му брой повече не се повтори. В този вестник аз лично имам, ако не се лъжа, 4 снимки и 3 текста. Останалите текстове написаха Едвин, Сашо Йорданов и Мишо Неделчев. Когато отпечатахме в. "Кръгла маса", аз и няколко души от "Екогласност" отидохме да го раздаваме на Централна гара. Хората го грабеха, зажаднели за подобно издание, невероятно бързо. Вестникът нямаше обявена цена, а някои вадеха стотинки, искаха да ни ги дадат и да си платят.
Това разпали нашия апетит да направим този всекидневник, който предстоеше да се прави, а Александър Йорданов, Едвин и аз вече имахме самочувствието, че сме правили самиздатски списания на ксерокс – сп. "Глас" и списание "Мост".
Но всичко беше в ръцете на Йордан Василев. Щом СДС се нанесе в новата сграда, той беше определен от Координационния съвет за главен редактор. Спомням си много добре, че отсъстваше от заседателната зала на 6-ия етаж, когато КС взе решение да бъде той, и някой тръгна да го търси. Тогава местата, на които можеше да бъде намерен човек, не бяха много. Ресторантът на писателите на "Ангел Кънчев", ресторантът на журналистите на "Граф Игнатиев" и този на преводачите на "Солунска".
Така или иначе Йордан Василев се появи след половин час забързан, леко се направи на изненадан, благодари за доверието и започна да събира всеки ден на II етаж във фоайето пред своя кабинет около една голяма маса като за пинг-понг хора, които да дават акъл, да умуват и да се предлагат за работа в "Демокрация". Нямаше система, нямаше и критерий за подбор. Всичко се базираше на обаждания, на това кой кого ще доведе и ще предложи.
В крайна сметка вестникът тръгна на 12 февруари 1990 г. с някаква редакция, съставена от Йордан Василев, в която той ми предложи да заема мястото на специален кореспондент, т.е. човек, който си избира сам темите, пише по тях и е с голям суверенитет в цялата редакция. Единствено главен редактор може да му каже нещо.
Това изключително доверие Й. Василев ми гласува, тъй като имах вече името на човек, който пише добре, който полемира добре и явно Йордан реши, че това ще бъде полезно за новия вестник.
Някъде в последните дни на януари в бившия кабинет на Огнян Дойнов, тогава вече на Йордан Василев, се събрахме 9 души – трябваше да бъдем нечетно число според изискванията на регистрация на нестопанска дружество. Тъй като беше епохата на независимите синдикати, решихме да наречем това формирование "Независим синдикат на журналистите в България".
И така, ние 9 души формирахме "Независим синдикат на журналистите в България" с цел да издава вестник, наречен "Демокрация". Това беше всъщност раждането на формалното издателско тяло, което започна издаването на първия всекидневник, опозиционен на комунистическата партия. След старта на 12 февруари вестникът беше може би най-търсеното издание в България, тъй като тогава нямаше разнообразие. Свършваше още щом бъде докаран на РЕП-овете, представляваше 4 страници формат А-2, с цена 15 стотинки. Предпечатната работа и печатът нямаха нищо общо със сегашното правене на вестници. Наборът се правеше в цеховете на Полиграфическия комбинат, където се печаташе и в. "Дума". Принципът на така нар. висок печат и самият печат също се правеше по начин, който днес вече не е познат на младото поколение.
Не знам дали сега по-младите колеги журналисти може да си представят как може да коригираш текст, без да го пишеш на компютър – такова нещо просто нямаше. Как в цеха, в който се реди текстът, в едни големи метални каси се подреждаха буквите, с които се отпечатват страниците. Няма копи-пейст, няма делийт, няма уиндоус. Даже в буквалния смисъл, защото цехът нямаше прозорци. Въздухът беше тежък за дишане, изпълнен освен с отровите от печатарската техника и с упойващ мирис на гроздова.
Някъде в късните часове на нощта 22-23 часа дежурният редактор и целият дежурен екип в една опушена от цигари стаичка преглеждаше страниците за корекция, които се носеха от презрително настроени към журналистите печатари и се прибираха с още по-презрително изражение.
Така тръгна в. "Демокрация", който малко преди изборите през юни 1990 г. стигна до 400 000 тираж
Аз имах честта и грижите да бъда около година и половина главен редактор след Йордан Василев в периода септември 1990 -февруари 1992 г. По време на моето управление част от вестника премина на компютърен набор, което беше чудо невиждано, и в това отношение изпреварихме "Дума", а дизайнът и оформлението на вестника бяха сменени с доста по-модерна концепция от първоначалната. Нека само припомня, че Й. Василев беше въвел при тръгването на "Демокрация" заглавията да започват с редовни, а не с главни букви, понеже така било през 20-те години в част от българския печат, който той бил изследвал в Института по литература.
През февруари 1992 г. аз оставих в. "Демокрация" с тираж 250 000 и с една доста по-добра концепция като оформление и съдържание. Оттам нататък СДС направи всичко възможно през следващите години да доведе до летален изход вестника, попил надеждите на милиони българи.

Стр. 27, 28 – 29