в. Всеки ден | 17.03.2012

Драги читатели,

В миналия епизод би представихме Елена Вълчева, която съчетава политическия или поточно институционалния пиар с корпоративния. Този епизод от вестникарския сериал на "Веем ден" за кралиците в бизнеса, който остава зад завесата на голямата игра, разказваме 3а Диана Дамянова. Тя залага главно на корпоративния пиар.

ПОВЕЧЕТО ХОРА се съобразяват е границите. За такива като Диана Дамянова пречки не съществуват. Именно това я прави от историк на профсъюзите техен лидер, а от синдикалист – работодател. Всяка от тези роли може да отрича другата особено като се има предвид, че всяка е карма за цял живот, но явно съчетаването им все пак е възможно.
Преди близо 20 години София е шокирана. Жената, която се е превърнала в символ на КНСБ – най-силния синдикат в България, изведнъж решава да мине от другата страна. Диана Дамянова обявява, че става бизнес дама – сиреч работодател.
При това не избира лесна територия, а неразорана целина. Решила е да се пробва в пиара. Ударът за публиката е двоен, понеже няколко души през същата тази 1993 г. се насочват натам и стават пионери в бизнеса
За разлика от всички тях тя никога не е била журналист. А това се смята за едва ли не задължително условие в бранша. Личният му състав показва – всички играчи в тази област са изкарали поне по 10-20 години из редакциите. За разлика от Диана, която започва като преподавател, после работи в Националния исторически музей. Хваща историята на синдикализма у нас като своя тема, защитава дори докторат. Така че за нея не е проблем освен вицепрезидент да бъде и говорител на КНСБ. Писмовен човек е. Работата й пасва и тя решава да я превърне в основна професия.
Покрай трите си години в синдикатите тя познава много хора, а нетуъркингът мрежата от контакти, е най-важното при връзките с обществеността. Избира си и конкретна цел – корпоративните комуникации, където работата би следвало да бъде по-чиста от тази с държавните институции.
Днес си спомня, че сред първите й клиенти, но отдавна вече извън контингента й, са начеващите в онези години строителни предприемачи братя Диневи. Случаен ангажимент за комисия към НЕК обаче се оказва съдба за нея.
Две десетилетия по-късно тя е сред емблемите на енергийния бизнес. Това пък заради двама клиенти, за които мечтае всяка агенция. Единият е "Лукойл", а другият е "Росатом" – сиреч проектът "Белене".
Диана и "Лукойл България", респективно Валентин Златев, за журналистите са нещо като синоними, което невинаги е най-приятната роля. На Дамянова се пада например нелеката задача да обяснява, че цените на горивата са в по-големия си процент акциз за държавата, отколкото петрол. А печалбата на рафинерията и бензиностанциите вече е нищожна. "Белене" също не е лесна работа за промотиране, когато цял вицепремиер и енергиен министър са срещу нея, а след аварията във "фукушима" – не само те.
Битките обаче не плашат нахаканата пиарка, която, когато се наложи, може да се поскара и на най-големия олигарх, ако смята, че тя е правата в спора.
Инфарктните моменти никак не са малко, понеже големите пиари са нещо като лекарите от Бърза помощ. Често трябва да реагират, преди да са имали възможност да помислят. Сред нейните клиенти навремето е примерно групата заведения, част от която беше и "Индиго". Или пък изчезналият от българския бизнес олигарх от времето на Костов – Славчо Христов. Което показва, че понякога и най-добрите комуникатори не могат да спасят неспасяемото – независимо дали става въпрос за ситуация или за репутация.
Това изобщо не означава, че се отказва от предизвикателства. Вярна на принципа, че човек трябва да обича не само работата, но и този, за когото работи, за да му се получават нещата, Дамянова поема кампанията на Вежди Рашидов като кандидат за депутат от ГЕРБ в Кърджали през 2009 г.
Естествено, всички й предричат тотален провал. Все пак това е непробиваемата крепост на ДПС. А Вежди не просто е представител на ГЕРБ, а е човекът, който вероятно най-много е критикувал доминиращата в родния му край партия. Ангажирана с каузата на приятел, Дамянова се бори докрай и успява да изтръгне заветния мандат
Когато Рашидов става министър на културата, тя му изпраща за съветник Ива Петрони, за да бъде сигурна, че има кой да се грижи за медийните му изяви. Защото отлично знае, че в най-бедното министерство кризите никак не са малко и никак не са за пренебрегване.
Заради това обаче Диана влиза в медиите, където я критикуват, че ще диктува на властта какво да мисли и как да действа. Дамянова казва в интервюта, че за беззъбите обвинения били виновни конкурентни пиар агенции, които работели с предишните две правителства. Точните й думи са: "пиар агенции, които обкръжаваха последните две правителства и сложиха зад гърба си пари за четири живота напред".
Това само подсказва какви войни се водят зад фасадата на големия пиар.

Стр. 19