в. Република | Георги БОЙКОВ | 08.04.2011 

- Г-н Аврамов, как гледате на случващото се през последния месец на пазара на печатните медии. Имам предвид скандалите около "24 часа" и "Труд" и информацията, че един от собствениците им ще прави нов политически проект?

- Очевидно е, че през последните години хората не харесват начина, по които функционират политическите партии, особено в дясноцентристкия спектър. Самите избиратели и симпатизанти на този вид формации явно не са доволни от това, което се случва с партиите им, иначе не бихме виждали толкова големи разминавания в подкрепата само за четири години.

- Какво имате предвид?

- В началото на управленския си мандат дадена дясна или центристка партия получава висок, стабилен резултат, а след слизането И от власт виждаме сериозен спад в доверието към нея. При тази ситуация е очевидно, че в обществото няма трайни предпочитания към дадена политическа формация и ясно установени механизми на представителство на партии, каквото можем да видим в Австрия, Германия, Великобритания, скандинавските страни. Но нека отговоря на първия ви въпрос. В тази ситуация, като че ли медиите и изобщо всякакви публични механизми за налагане на дадено мнение стават много важни. Поне на пръв поглед е така. Това кара хора или големи компании да си помислят, че контролът върху средствата за масова информация (това е остарял израз, който не харесвам, но в този пример е точен) ще им донесе много възможности за засилване на позициите им в политиката и съответно в бизнеса. Визирам хора и фирми, които до голяма степен са били близо до политическия живот и в някаква степен са зависими от държавата. Дали тяхното мислене е погрешно, или правилно, аз не мога да кажа.

- Все пак мисленето на тези хора или компании изглежда е в правилната посока?

- Не зная поради две причини – не съм имал и нямам такъв бизнес, както и интереси. Затова не мога практически да получа информация за това, какво би се случило в бъдеще. Инстинктът обаче ми подсказва, че в обществото има невидима ръка, но тя не може да управлява малко над седем милиона души, колкото сме в България. Не може да ги ръководи като програма, само с натискане на едно копче, дори тази ръка да разполага с влияние върху медиите. Свободната воля на хората винаги се е изявявала на избори, независимо от това какво са правили или са писали вестниците, излъчвали са телевизиите и радиопрограмите. Така че ми се струва, че опитът да се създават медии, които да бъдат нещо като мегафон в ръцете на собственика си, не е добра идея и не е печеливш бизнес проект. Такива медии харчат доста излишни ресурси и създават врагове на хората, които ги притежават.

- Все пак, като политолог, не може през годините да не сте наблюдавали, че медиите имат доста голяма роля, особено в предизборните кампании, а и по време на самото управление на дадена партия. Или не сте на това мнение?

- Вижте, аз не отричам нищо, защото не би било разумно. Въпросът е друг. Нека се върнем в 90-те години. Тогава, въпреки развитието на интернет, традиционните медии бяха много силни. Днес обаче световната мрежа залива хората с информация. Напълно е възможно един личен блог, дори едно мнение, публикувано в социална мрежа, нещо, написано в малък вестник или пуснато в малка телевизия, да се превърне много бързо в обществено достояние и да добие големи размери. Така за него ще чуят ужасно много хора. Факторът интернет и социални мрежи може да даде възможност на дадена медия многократно да надскочи капацитета си. Това поставя в коренно различна ситуация концепцията за използването на традиционните медии като лост за пропаганда. Просто този похват вече отива в ъгъла. Ако някои бизнесмен си купи вестник и налива в него стотици хиляди лева на месец или вероятно милиони, за да го използва изцяло и единствено за пропаганда, а не за журналистика, то той рискува парите му да отидат на вятъра. Рискува още начинанието му да бъде лесно разконспирирано, хората да си изградят мнение, че това е вестник или пък друг вид медия, която говори едностранно и заема позициите само на даден политик или партия. Така много лесно тази медия може да бъде игнорирана от обществото.

- Т.е. смятате, че през годините българският читател или зрител е оттренирал рефлекса да разбира кои медии го лъжат и кои казват истината?

- Вече има много конкурентна и плуралистична медийна среда. Днес вие, журналистите, не може да излъжете. Само може да се опитате. Ако допреди десет години щяха да ви хванат трудно, днес това е много лесно. Ужасно лесно е. Достатъчно е един човек, или медията, в която работи, да представи некоректно информацията, и от там нататък става много лесно да се разбере кой е измамил.

- Какъв е вариантът медиите да са независими, а не да разчитат на държавни субсидии, например, и частни спонсори, което автоматично им запушва устата по някои теми?

- Важно е медиите да се издържат от две неща – там, където има тираж, да разчитат на него. А там, където има реклама и авторски права, да печелят от това. Не смятам, че някой трябва да налива пари в медии, които са губещи1 и да наричаме това медиен пазар, защото не е това, а нещо друго. Когато имате медия, която е спонсорирана и продължава да работи на загуба от много дълго време, очевидно целта И не е да произвежда журналистика.

- Все пак да се върнем на скандалите в "24 часа" и "Труд".

- През последните години двата вестника губят аудитория. Мисля, че това се дължи и на развитието на електронните формати. Отново казвам, че днес е много лесно да намериш информация в Интернет и е сравнително евтино да
направиш едно добро издание там. Като че ли това, че все повече хора започнаха да четат в световната мрежа има принос в намалените тиражи на всички вестници. Но от друга страна имаме едно общество, което непрекъснато е недоволно от политиците си. Когато читателите видят, че даден вестник, дадена медия в определен период застава зад определен политик или партия, спират да ги четат.

► Димитър Аврамов
е роден в Пловдив през 1973 година. Завършил е руска гимназия с разширено изучаване на английски език. Има магистърска степен по политология от СУ "Св. Климент Охридски4 и специализация по публична администрация и международни отношения. Бил е председател на предизборния щаб на СДС. В момента е част от екипа на Института за модерна политика.
***
Свободно време
През свободното си време Димитър Аврамов обича да чете и да се занимава с икономически дейности в интернет. Казва, че харесва да създава уебсайтове. Харесва също работата
си в Института за модерна политика.
"Така съм политически активен, без да участвам в партийни схеми. Обичам много неща, но това не важно", казва политологът.

Стр. 11