в. Труд | 19.11.2013
- Доц. Лозанов, напоследък по улиците на София се увеличават над които не са с български произход.
Вие в Съвета за те ли как в тв ефира се говори за имигрантите, които стават все повече в България?
- Според мен въпросът трябва да се раздели на 2 части – как медиите говорят и как политиците говорят в медиите!
Мога да се произнеса само за електронните медии, защото СЕМ е орган, който следи тяхната дейност. И мисля, че те говорят балансирано, разбира се, извън двете телевизии – политически органи, които предано следват позициите на съответните партии – "Атака" и Националния фронт за спасение на България (НфСБ).
Но ако става дума за политиците – често пъти тъкмо тяхното говорене попада в децибелите на т.нар. реч на омразата. Особено представителите на новите, а и на старите националистически партии, които кой знае защо на екрана гастролират като експерти по темата.
През последните месеци имам една такава теза. Съществува закон за медиите, за медийното говорене. Но когато политиците говорят извън нормите на този закон, то според него пак наказани трябва да бъдат медиите, които са им предоставили трибуна. Ние в СЕМ правим мониторинг и се опитваме да следим как е реагирал журналистът в разговора или в репортажа. Но невинаги в "живите предавания" е възможно той да реагира. А и това, което политиците говорят и мислят, трябва да стига до хората, за да могат те да си направят съответните изводи. Затова на мен все повече ми се струва, че трябва да има и някакъв закон за говоренето на политиците. Т.е. депутатите да самоограничат изказа си, така че и те да са задължени да спазват човешките права.
- Наложихте ли вече някакви глоби за враждебна реч? Преди време предупредихте медиите да се въздържат от думи като ..сган" и "канибали".
- Да, има наказателни процедури, но докато санкциите не са потвърдени от съда, избягваме да ги обявяваме.
Има обаче и още нещо, което трябва да се отбележи за Враждебната реч – тя не е стимулирана само от присъствието на бежанците. Нейният градус в обществото се вдигна много преди да появата им, в месеците преди изборите през май. И сега за първи път след вота предизборната ситуация като че не спира, продължихме да пребиваваме в нея. Говори се с тежки квалификации за опонентите, целта е сякаш да бъдат унищожени с думи. Дори и те да не са политици, а студенти. Тази висока агресивност на политическото говорене идва от ниската продуктивност на политическото мислене.
За враждебната реч е характерно, че когато не си убедителен ти самият, правиш от различния враг на основата на етническата му, религиозната му, социалната му или политическата му принадлежност. Вражбдебната реч цели да генерира ирационален вот и в този смисъл е подобна на харизматичния вот, но от обратната му страна. Бойко Борисов сякаш беше последният политик, който успя да се възползва от него. И сега мисля, че има риск – затова и Съветът предупреди с декларация – враждебната реч да стане главното оръжие на политиците.
- Как ви се струва – зрителите не са ли вече уморени от толкова послания в толкова политически предавания?
- Бумът им след бума на сериалите е резултат на ново политическо очакване. Не да се правят промени в наложилата се през прехода политическа рамка, а тя самата да се промени. Очакването е за нов 10 ноември. Впрочем за това се е говорило много, но едва напоследък големи групи хора са готови, докато не стане, да спрат да работят, да учат, та и да живеят… Да не забравяме, че протестните вълни започнаха със замозапалвания. сблъсък. Той е между политиците, които продължават да представляват част от обществото, и искаха, макар и бутафорно, да го демонстрират с митингите в събота, и хората, които излизат на улицата, за да се представляват сами. Те са ново поколение, не толкова възрастово, колкото политически, което не иска политиците на прехода да го представляват и в социалните мрежи намира инструмент, макар и не достатъчно ефективен, да постигне алтернативна солидарност и обществено влияние. И Всъщност въпросът е има ли политик, който може да го убеди протестиращите, че ще ги представлява оттук нататък.
- А къде е мястото на традиционните медии като телевизиите например?
- След протестите се окуражих за тяхното бъдеще, поне в близко време, протестите разшириха тяхната свобода. Медиите започнаха да говорят за повече теми, отколкото си позволяваха преди, и да дават достъп на гласове, които преди оставаха извън публичността.
- в СЕМ има ли оплаквания от недоволни зрители, които не намират своите гледни точки при отразяването на протестите в тв ефира?
- Не. Но имаше оплаквания на политици от обществените медии (БНР и БНТ – б.р.), че дават повече време за протестите и ги превръщат във фактор. Аз обаче не мисля така. Другата гледна точка, противна на тази на протестиращите, не е гледната точка на контрапротестиращите, а на онези, срещу които се протестира.
И мисля, че техните мнения са показани в обществените медии достатъчно широко, стига, разбира се, да имат какво да кажат. А частните – те не са длъжни по закон.
Но тези изблици на враждебна реч започват да ме карат да се съмнявам, че специфичната либералност на нашия закон, която позволява партии да правят собствени телевизии, не е в полза на медийните стандарти. Заслужава си един законодател, който може да си позволи да мисли за радикална промяна в медийния закон, да помисли и върху този въпрос. А именно – дали партиите да продължат да имат право да правят медии, което пък води и до обратния процес – медиите да създават партии. Както и да се стигне до по-конкретни въпроси, като например може ли депутати или министри да водят предавания, не е ли това дълбинен конфликт на интереси.
- Имате предвид депутатите от "Атака"?
- И телевизия СКАТ, и други мераклии.
- Законът за бюджета вече мина на първо четене, но смятате ли, че има шанс до второто да се промени така, че да се увеличат парите за БНТ за следващата година?
- Да, има шанс, но не вярвам, че това ще стане. Явно се прави като наказателна акция срещу БНТ точно когато телевизията трябва да създаде нови канали за цифрово разпространение. И даже не им оставят същия бюджет, ами го намаляват (с 5 млн. лв. – б.р.). Смея да твърдя, че така бюджетът на телевизията тича срещу историята.
- Но комисията по култура и медии се опълчи срещу това орязване.
- Да, това беше окуражаващо и показа, че комисията не се води само от политически директиви, а и от експертни виждания.
- Остава ли идеята да се обединят КРС и СЕМ? Така може да спестят средства за издръжка на администрацията на два регулаторни органа.
- Това според мен са кулоарни слухове, които се появяват периодично и имат характера на предварително размахан пръст, насочен основно към СЕМ. Основен европейски принцип е регулацията на съдържанието, с която се занимава СЕМ, да става независимо от регулацията на формите на разпространение, с което се занимава КРС. А и мисля, че това е последното нещо, което ще помогне. Всичката Мара втасала, че сега и с обединението на КРС и СЕМ да се занимаваме.
- Хората оплакват ли ви се от проблеОт блоговете ми, след като цифровизаицята вече е факт?
- Хората може би разбраха, че ние не сме органът, към който да се насочат тези оплаквания. Много е важно българите от Западните покрайнини да получат достъп до българска телевизия и операторите на мултиплекси да направят този хуманен жест към тях. Защото една от големите цели на цифровизацията е тя да бъде и нова социална политика в тази сфера.
- Гледахте ли "ВИП брадър"? Обикновено заради това предаване СЕМ размахва пръст.
- Никога не гледам "Биг брадър", освен когато от мониторинга не ни подадат сигнал. Сега ще направим обобщаващ доклад, но мисля, че нямаше нарушения. Освен единединствен дебат в Съвета – около това, че Денди се беше появил в по-особено състояниие в ефира на Нова тв, за да участва в едно от студиата. На мен лично това не ми се стори отклонение от типичното за това шоу поведение.
- Поръчахте ли си най-накрая софтуер, за да мерите звука на рекламите?
- Да, дойдоха, за да ни демонстрират апарата, чрез който ще можем да мерим силата на звука. Сега уговаряме фирмата доставчик да намали цената под 9000 лв. Вероятно ще има и санкции, защото напоследък пак се активизираха жалбите на зрителите. Ето, и преди малко видях в пощата два сигнала – .Докога, нали обещахте". Вярно е, че обещахме – СЕМ започна този процес и той даде някакъв резултат, но остават още дупки, които по пътя на твърдостта на закона трябва да се запълнят. Важно е да кажа и че АБРО помогна много в тази посока.
- Как отговаряте на сигналите за кръв и екшън в обедния ефир, които приключват с обобщението "СЕМ спи ли"?
- Всеки сигнал се гледа, а ако има нарушение, медията търпи санкция. Но в такива случаи се опитваме да спазваме и налагаме мярка, валидна за цялото общество, а не само за тази група, която ни пише – най-често хора, които стоят повече вкъщи. Този живот у дома създава изнеженост по отношение на тв съдържанието. А и тези сигнали напоследък са намалели, защото положението в обществото е достатъчно напрегнато, че хората приемат по-спокойно фикционалните форми на насилие. Не реалността, а именно фикцията е база за катарзис, там той е на мястото си, а не в новините и още по-малко в парламента.
