Доц. Орлин Спасов, ръководител на фондация “Медийна демокрация”: Сексът стана политически инструмент

в. Република | Даниела ТАНЕВА | 25.10.2010

Доц. д-р Орлин Спасов е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Доктор по социология. Ръководител е на катедра "Радио и телевизия". Преподава медийни и комуникационни изследвания и интернет култура. Работи по проблеми,свързани с теория и история на медиите и популярната култура. Специализирал е като Хумболдов стипендиант в Германия. Автор е на "Преходът и медиите: политики на репрезентация", съставител е на поредица сборници върху медийна проблематика. Ръководител "Проекти" на фондация "Медийна демокрация".

-Доц. Спасов, как ще коментиране промените в НПК от миналата седмица направени от Министерски съвет, които пряко засягат журналистите?

-Тук има голям риск, защото българската практика показва много често, че регламентации, които биха имали положителен ефект, се упражняват без контрол. Чисто хипотетично тук съществува една възможност, да се изразя по – меко, върху медиите да се оказва определен контрол, тъй като с тези промени се засягат почувствителни теми.

-По този начин не се ли ограничава свободата на словото?

-Именно тук е проблемът. На пръв поглед нещо, което се опитва да защити личността срещу посегателства, може да се обърне и срещу свободата на словото, тъй като именно въпросът за границите на приложение на тези норми остава открит и ние няма как да сме сигурни, че това няма да засегне свободата на словото. Ние няма как да сме сигурни, че тези промени няма да се използват в негативна посока.

-Нормално ли е политиците да разиграват медиите с фалшиви писма, за да си вдигат рейтинга? Визирам случая, в който депутат от РЗС изпрати писмо до медиите, в което обяснява подробно как е бил "изнасилен" от Искра Фидосова.

- Струва ми се, че в политическия живот и изобщо в публичния живот определено трябва да има норма, но тя много често се преминава и политиката слиза до едно ниво, до което дори най-жълтите и булевардни вестници вече не си позволяват да стигат.
Свидетели сме на едни открит сексизъм – сексуалното се превърна в много успешен политически инструмент. Случаят с Яне Янев и обясненията, които той даде на един чисто булеварден език, са пример за подобно безобразие. Това е недопустимо, но тъй като в обществото има търпимост и интерес към сексуалността, политиците го използват в своя полза.

-Какъв е примерът в Западна Европа?

-Много по-голяма толерантност към обществените лидери има в Западна Европа. Там не е проблем да се афишират тези отношения, защото обществото приема тези сексуални отношения като нещо нормално. Така политиците по никакъв начин не могат да се възползват от намеци за сексуална ориентация, за политически цели. Сигурно знаете, че кметът на Берлин много открито афишира своите хомосексуални отношения и хората го приемат.
В България сексуалното се инструментализира в обществото, защото сексизмът е много актуален у нас.

-Как ще коментирате факта, че страната ни е на 70-то място по свобода на словото в класацията на "Репортери без граници"?

-Проследих тази класация. Не може да се прави генерално обобщение, защото има различни медии и различни материали. Разбира се, че в България има по-голяма свобода от колкото в много други държави.
За мен тревожното е друго. Този индекс в последните 2-3 години върви надолу и това се превръща в тенденция. Това проучване на "Репортерите" се опира на няколко негативни тенденции, които се развиват в нашата страна – силната автоцензура, оказване на натиск върху журналистите, неизяснените въпроси със собствеността на медиите.
Знаете, че в България има голяма съпротива да се афишира реалната собственост на медиите. Най- често ние не можем да се доберем до същинския собственик. Много често докато се доберем до медийния магнат попадаме на двойно и тройно дъно. Това прави това, което той оказва като политически и икономически влияния, неразгадаеми.
Според мен трябва да се предприемат законодателни промени.

-В какво се изразяват тези проблеми?

-Трябва да се осигури афиширане на собствеността на медиите. Важно е да се стигне до конкретно физическо лице, което притежава пакет акции или цялата медия, защото когато личността се крие зад група от хора, позволява да се правят много вариации – кой какво казал и защо го казал в медиите. Това е най-доброто решение, но, както разбирам, срещу това има съпротива. Докато това не стане, ще продължаваме да сме на последните места в класациите не само в Европейския съюз, но и в света.

-Поръчкова ли е журналистиката в България?

-Ясно е, че когато имаме неясна собственост, това се използва за да се оказва влияние както над журналистите, така и над цялото общество.
Журналистите ще правят поръчкова журналистика, ако изпълняват поръчките на скритите играчи собственици на медии. Не бих давал кардинални мнения, че журналистиката в България е поръчкова, по-скоро има големи медии, в които така се процедира. Там журналистите са буквално принудени да следват политиката, начертана от техните шефове, които пък подкрепят чужди интереси. Пишат така, както им се казва.

-Кой са тези медии? Ще кажете ли имена?

-Те могат лесно да бъдат разпознати на изхода, като видим към кои политически партии как се отнасят. Ако няма критика към управляващите, ясно е, че тук има някаква протекция. Има и медии, които са много по-критични. Само чрез съдържанието, което публикуват тези медии, ние лесно можем да разберем в каква линия вървят поръчките към журналистите. Не искам да използвам една медия вашата, за да критикувам други.

-Докъде стигнаха промените в новия медиен закон?

-Доста интензивно върви в момента неговата подготовка. Този път представителите на медийната сфера и на неправителствени организации взимат много активно участие в дискусиите.
Аз съм далеч от илюзията, че той ще бъде идеален, но в предишния закон ясно се виждаше как законодателят прави определени промени, за да защитава определени интереси.
Новият закон ще е по-балансиран и ще засяга по-малко вътрешни конфликти, което е добре за цялата медийна общност.

Стр. 7

Leave a Reply