www.dnevnik.bg | Мая СТЕФАНОВА I 04.02.2012
Германската международна медия "Дойче веле" отдавна не е просто радио, каквато е в самото си начало при нейното основаване. Отдавна четем интересни материали, гледаме репортажи и следим новините, както от телевизионните им предвания, така и от инфопортала им. От 6 февруари, понеделник, обаче ще го правим с помощта на "презареждане". Немската вълна (от немски – Deutsche Welle) ще продължава да идва на 30 езика, но с ново лого и няколко нови предавания и допълнителни информационни формата на български език.
В понеделник уебсайтът, на който ще можем да четем и гледаме "Дойче веле" – www.dw.de, ще ни посрещне с ново лого, дизайн и мултимедийни продукти, сред които аналитични и коментарни текстове, свързани с България, Германия, Европа и света, актуални и любопитни видеоматериали, собствена телевизионна продукция, фотогалерии и интерактивни елементи.
По БНТ вече вървят "DW-коментари". "Излъчват се всеки петък в предаването "Светът е седем", след 8:30 ч. сутринта. В тези коментари използваме уникалната международна компетентност на "Дойче веле" като медия, в която работят хора от над 70 страни, а журналистическите ни продукти са на 30 езика. Коментираме световни, европейски и германски теми, като понякога привличаме и колеги от другите редакции. Наскоро, например, гост беше шефът на редакция "Фарси", който говори за положението в Иран", сподели за "Дневник" Александър Андреев, завеждащ българската редакция на медията.
Подготвя се и цяло телевизионно предаване на европейска тема, което засега е само до етап пилотен епизод. "Ще бъде на български език, с наши водещи. Подготвя се изцяло в "Дойче веле" в Бон, като използваме огромната кореспондентска мрежа на германските общественоправни телевизии", допълва Андреев. Предаването ще разглежда по четири европейски теми и две теми, свързани с България.
"Нещо ново от Дойче веле" и "Денят на Дойче веле по Дарик радио" са радиопредаванията на медията, които вървят на български език в програмата на Дарик радио. "Други гласове други стаи" пък е предаването им за култура, което върви по БНР и програма "Христо Ботев".
Отскоро телевизията "Дойче веле" ще бъде с 18-часова програма на английски и 6 часа на немски език. Ще бъдат пуснати и няколко различни канала за различните региони по света с различен микс от предавания и езици. В новинарската програма ще бъдат включени и токшоута, развлекателни формати и музика за по-младата публика на медията.
Българската редакция на "Дойче веле" работи у нас от 1 август 1963 г., а първото предаване на български език се излъчва само 18 дни по-късно. Неин основател е Михаил Антонов, работил в БТА и избягал в Германия през 1962 г., където започва работа в централната редакция на медията. В началото за родната програма работят трима души. Днес те са 13 със седем кореспондента.
До 1986 година българските власти заглушават предаванията на "Дойче веле", особено по време на така наречения "възродителен процес", която е една от централните теми на българската програма на медията. Въпреки това гласът от чужбина успява да достига до българската аудитория, споделят още от редакцията у нас.
През годините в българската програма се включват писателят Георги Марков, писателката Блага Димитрова, философът Асен Игнатов, германистът Димитър Статков, историчката Антонина Желязкова и др.
След падането на комунистическия режим "Дойче Веле" излъчва серия от предавания за демократичните институции, която намира широк отзвук и после се издава и като книга на немски. Тогава българската редакция провежда анкета сред слушателите, за да изясни кои теми главно ги интересуват след промените в България. Приоритетни се оказват темите: "Как в чужбина виждат и коментират развитието в България", "Как се развиват германо-българските отношения", "Как протича ежедневието на германското население", "Какво може да научим от Германия – за демократизацията, за развитието на медиите, за селското стопанство и индустрията".
Както споделят от медията, "Дойче веле" има амбицията да е пътеводител на слушателите из Европа. Главна тема на предаванията е разширяването на Европейския съюз, европейските институции, отворените граници, както и възможностите да се учи и работи в Европейския съюз.
Досега българската редакция е издала 16 книги, сред които "Българската мечта" и "Един български виц" от Иван Кулеков, "Литературни пространства" от Бисерка Рачева, "100 есета за Европа" от Емил Попов, "25 въпроса – анкети на Румяна Таслакова с известни български личности", "Заговорът на шпионите от Александър Андреев, "Споделено и премълчано" и "Отвъд утопиите" от Еми Барух.
Българският редакционен екип се състои от Александър Андреев (завеждащ), Борислав Емануилов, Стоян Гяуров, Бисерка Рачева, Бистра Узунова, Константин Цанев, Биляна Михайлова, Емилиян Лилов, Даря Попова-Вицел, Благородна Григорова, Йорданка Йорданова, Мария Илчева, Цветана Карталева, както и останалите кореспонденти и автори: Георги Папакочев, Мирела Иванова, Николай Цеков, Антоанета Ненкова, Ясен Бояджиев, Татяна Ваксберг, Соня Каникова.
