Докладът за новия медиен закон най-накрая беше внесен в Министерския съвет, съобщи вчера председателят на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов. Той ръководи и групата, която работи по текстовете на закона. Предложенията за закона трябва да бъдат обсъдени и приети от правителството още тази седмица.
Според първоначалния план докладът трябваше да бъде внесе в Министерския съвет още през ноември миналата година. Той беше отложен заради решението на кабинета да забави във времето въвеждането на пълната цифровизация у нас. Колко закона ни трябват? Най-трудният за решаване въпрос, който стои пред работната група по новия медиен закон, е дали законите за електронните медии да бъдат два, или да остане един, както беше досега. В групата няма единодушие. Този проблем все още "стои на трупчета", казва доц. Лозанов.
"За" u "против"
Привържениците на идеята нормативните актове да са два като че ли са повече. На това мнение е членът на медийната комисия в парламента Петър Курумбашев.
Според него трябва да се създаде отделен закон, който да урежда статута и дейността на БНТ и БНР. Само така може най-ефективно да се разпише начинът на тяхното финансиране и да се определят границите на държавната им мисия. Не е на същото мнение доц. Лозанов. Според него обществената функция на БНТ и БНР може да се разпише и в общ закон, който да се отнася както за тях, така и за търговските оператори.
Главоблъсканица. Въпрос на финансиране. Основният проблем, който стои пред разписването на дейността на обществените оператори БНТ и БНР, е как те ще бъдат финансирани. Експертите смятат, че държавната субсидия е вредна, защото обвързва телевизията и радиото пряко с власт-
та. От друга страна обаче, няма друг начин за тяхното финансиране освен приватизацията. Това означава да заработят изцяло на търговски принцип, което също не е задоволителна идея. Като обществени медии те имат мисия – да предлагат нискорейтингови предавания, но с високо обществено значение. Това са програми, предназначени за различни етноси и култури например.

Стр. 22