Думите на 2009-та с Георги Лозанов и Сашо Дойнов

Нова телевизия, На четири очи | 2010-01-03 

Водещ: Вече в студиото са Георги Лозанов и Сашо Дойнов. Добре дошли. Ще се опитваме заедно да направим един преглед на годината през някои от репликите, които бяха знакови, които предизвикаха дебат. Аз имам свой избор и ще започна, но въпреки всичко имате ли нещо да кажете преди това, някоя ваша реплика или нещо.
Александър Дойнов: Аз имам.
Водещ: А имаш, кажи Сашо.
Александър Дойнов: Искам преди това да започна с репликите, да кажа нещо относно участията на моя колега Иван Ласкин миналата седмица и Сашето, които казаха, че на България не се дава за културата. Изключително съм доволен от това, което се дава за българската култура и в частност за българския театър. Изключително много пари има изсипани в театъра и предлагам на министър Дянков да съкратим на половина бюджетите в театъра, българския, защото по този начин, това е единствения начин според мене да се добавят тия 10-20 млрд. с които ще се напълни бюджета. Виждам, артистите са много богати хора, уважили са труда им. По нова година видях артисти да ходя с агнета и прасета на гръб, и бъчви търкаляха, за да правят големи празненства. Трябва много внимателно да се намалят техните пари, за да има за пенсионери, да има и за други. Изключително съм доволен от социализъма и след социализма от начина по който българската култура се ръководи.
Водещ: Чудно, ами…
Георги Лозанов: …не сме по-добре, но аз ще се възползвам от тази компресация и няма да правя своя.
Водещ: Добре, ти оттегляш за сега твоя. Сега обаче аз имам още една идея как да се набавят пари. Има ги Татяна Дончева, тя каза на един червен пленум една реплика, която разбуни червените редици и нещо което другите говориха по …, но сега го каза тя. Нека да видим какво каза Дончева!
Татяна Дончева: Защо беше разбита …банка и всички клонове на всякакви … станали самостоятелни банки, от които едни лица по списъци получиха правото да вземат необезпечени кредити. И как въобще тръгна този преход и защо?
Водещ: Ето сега това е един от въпросите. Мръсен ли беше българския преход и къде отидоха куфарчетата с пари?
Георги Лозанов: Логично е обаче първо преди да зададем този големия въпрос…
Водещ: Има ли по-малък?
Георги Лозанов: Да, то няма по-малък, и този много отдавна зададен. Малко странно, че Татяна Дончева толкова късно поставя този въпрос.
Водещ: А можеше да не го постави…
Георги Лозанов: Можеше, можеше да не го постави, но тя се така имаше образ на борец. Напоследък става твърде прагматичен борец. Като чели тезите си свързани по-скоро с нейното собствено движение из публичното пространство. Иначе няма никакво съмнение за червените куфарчета, това всички го знаеха. Дълго време го говореше само опозицията, ето на, вече имате самото БСП става ясно това. Така да се каже, червените куфарчета не са метафора. Ние дълго време ги въртяхме като метафора, те сега стават съвсем конкретни и аз съм сигурен, че ако някой се прочетата архивите на Държавна сигурност по един добър начин, ще се види точно кой на кого е дал тези куфарчета.
Водещ: Саше, ти какво знаеш за червените куфарчета?
Александър Дойнов: Аз нищо, на мене никой нищо не ми е дал, да знаете. От както съм завършил съм в криза. 82-ра завърших ВИТИС…
Георги Лозанов: Те на тези които са дали, никога няма да кажат. Така, че…
Александър Дойнов: Отидох да работя, аз съм в криза от тогава. Така, че за куфари пълни с пари, само в такива в ергенските ми сънища ми имаше. Аз не знам такива куфари за пари, това е нещо страшно.
Водещ: А като си чувал, вярвал ли си в това? Че е имало едни куфарчета с едни пари, които са се раздавали!
Александър Дойнов: То няма как, няма как изведнъж се появяват огромни фирми с филиали в цял свят от една социалистическа страна замузена такава, нали. Няма как да не вярваш, ама аз от де да знам, аз не съм финансист.
Водещ: А мръсен ли беше българският преход?
Георги Лозанов: Той има няколко етапа. Червените куфарчета като чели са п… в четирима души прехода. Има четирима души като чели в българската политика, които са така най-голяма степен физиономични носители на властта, за хубаво и за лошо. Луканов, Костов, Царя и Бойко. Идеята са куфарчета беше…
Водещ: Какво ги свързва тях?
Георги Лозанов: Не знам дали нещо ги свързва, но четиримата…
Водещ: Или те просто са знаци на прехода!
Георги Лозанов: Знаци прехода и четиримата предлагаха по един модел, предлагат, защото Бойко в момента неговия се реализира, модел за някакво спасение разбира се, за някакъв път. Модела на Луканов беше да направим червен капитализъм, за това и червените куфарчета. Така да се каже, социализма да го преобърнем малко, да го пренаредим, запазвайки вътрешните влияния и структури на власт и да го върнем в капитализъм…
Водещ: А на Сакскобургготски модела?
Георги Лозанов: Сакскобургготски, да кажа преди това за Иван Костов, защото той е по ред. Иван Костов разбира се искаше да види дали България може да мисли с дясна власт.
Водещ: Какво видя според теб?
Георги Лозанов: Според мен тъжния отговор е, че не. Дясното да може да се реализира, сега друг въпрос е до колко той самият олицетворява наистина дясното, но тъй или иначе това беше посоката и като начин на управление, и като влияние на обществото, и като колективна нагласа която водеше хората до урните, беше именно дясното, т.е. падането на комунизма, стига с комунизма. Това нещо за съжаление сега състоянието на десните показа, че тази, този модел не можа да се състои. Може би някой ден, но за сега не се е състоя по време на тия 20 години на преход. След това се появи Царя…
Водещ: Който какво?
Георги Лозанов: Който се опита да вкара исторически ресурс в настоящето, така да го кажа. Да стъпи на една традиция все пак, да стъпи на неща които са свързани с неговата европейска значимост на фамилията и на името. И по този начин да управлява едно и така, какво да кажа, с едни исторически ръкавици българското общество. Накрая започна да изглежда малко като фокусник с тези ръкавици, човек… и сега сме при Бойко.
Водещ: Който?
Георги Лозанов: С който за първи път има политик, с който хората се идентифицират, смисъл така да се каже, самия народ да се опита да се спаси сам. Чрез някой който прилича, не че тези трима полици, които споменавам преди това са политици с доста различно, но собствена позиция и подход. Като Бойко призна топла връзка с народа и този отчаян народ се опитва някаква политика да прави. Според мене този модел е силно утопичен, но нека да не го предричаме.
Водещ: Гого има ли модел който да не е утопичен всъщност и ти Саше?
Александър Дойнов: Аз не знам утопията я преживяхме до 89-та година, дето се вика кубинците все още я преживяват завалиите. Това ще покаже времето, но по отношение на тия ръкавиците на царя да кажа! Оказа се, че тия ръкавици не са исторически, а те са да не му стават мазоли от брадвата. Осече, той не го разбира като червени куфарчета, той го разбира като камиончета. Камиончета натоварени с дръвчета. Така се оказа, развъртя, осече, взе каквото взе и виждате какво стана.
Георги Лозанов: Аз разбира се персоналните поведения и така да се каже, може зад всеки от българските политици на прехода да видим хитрец. Но в този момент не се опитвах това да направя, опитвах се да подчертая четири начина…
Водещ: Аз по принцип не съм те поканила, аз теб съм поканила за друго. Той е по-персонализирано да ни покаже как той ги вижда.
Александър Дойнов: Да, аз понеже съм в предизборна кампания за президент съм обявен, искам какво ще направим ние и нашата група.
Водещ: Аз я открих преди време
Александър Дойнов: За куфарчета искам да кажа.
Водещ: Айде.
Александър Дойнов: Ние пак ще крадем уважаеми сънародници и то ще крадем много, но поне ще раздаваме и на вас по малко. Куфарчета ще има, но ще ги раздаваме, разбира се не всичките, една част.
Водещ: За вас куфарчета, за нас несесерчета?
Александър Дойнов: Ще раздаваме, ще крадем и в такъв прозив към всички, ще има за всички.
Водещ: Аз ще помоля колегите след малко, след секунда да пуснат едно изказване на Ахмед Доган, което също беше знакова реплика на прехода, но преди това да те попитам. Смяташ ли, че това са четиримата човека или лидери, които формираха прехода, които спомена Гого?
Александър Дойнов: Ми да, като изключим, ако говорим сериозно вече, като изключим Иван Костов. Аз и от икономика не разбирам, за съжаление. Но знам следното, когато той се появи на власт.
Водещ: Кой?
Александър Дойнов: Иван Костов, когато се появи на власт на майки пенсията беше 2 долара, а в България беше страшно, редяхме се за хляб. Защо не се наемам да обясня и не мога. Така беше, след шест месеца стана друго. Не съм Костовист, но това е истината.
Водещ: При Иван Костов!
Георги Лозанов: Не, но аз не влагам непременно към тези хора упрек, които изредих и като казвам, че моделите са утопични, то е защото самия преход се оказа една голяма илюзия в която влязохме въодушевени, с въодушевение преди 20 години…
Водещ: А дали няма един прагматичен знак сред тези, това беше утопията която говореше Гого. Нека да видим сега какво казва Ахмед Доган, това дали не е прагматизма на прехода!
Ахмед Доган: Властта е моите ръце. Това искам да разберете.
Водещ: Властта е в моите ръце! Направи ли ви впечатление, осем години ДПС управлява и ние всички знаем, че властта е в ръцете на Ахмед Доган! Прекрасно, ние обаче не се разгневихме през всичките тези осем години, трябваше той да си го признае, за да се разгневим. Има нещо ненормално според мен в обществото, когато човека е откровен, ти се ядосваш!
Георги Лозанов: Не, на това признание мина границата на търпимостта. Доган през всичките тези години правеше изказвания, които общо взето изричаха на глас цинизма на властта. И…
Водещ: Но и откровеността на властта, ако трябва да сме точни! Абсолютната истина.
Георги Лозанов: Да, циничната откровеност на властта. Ами да, в това може да има някакво качество да си циничен, но фактически няма никакво съмнение, че ти си субект на тази цинична власт и Доган в най-голяма степен, така да се каже. В крайна сметка това е самодискредитиране и това беше една от големите причини за последния изборен резултат, той беше голяма част наказателен вот срещу Доган и тъкмо срещу това изказване!
Водещ: Аз точно това имам предвид, когато пускам тази реплика. Осем години обаче това е факт и всички го знаем, че властта зависеше от г-н Доган, и при Сакскобургготски и при г-н Станишев. Т.е. ние през цялото време го знаехме защо неговата откровеност така ни предизвика?!
Александър Дойнов: Не е толкова сложно, човека си пийва. Аз съм го хванал два-три пъти като кажа такива щуротии, то си личи, че е клъвнал. Човека си пийва на кръв да му стане, сипва си от сутрин, кълве си. Като пийне и аз като пийна, викам аз съм най-големия тука у нас, аз помагам за министъра на външните работи. Човека си пийва, той е възрастен човек вече, пийва си. И като си пийне някоя глупост каже.
Георги Лозанов: Сашо много хубаво го обяснява, действително. Защото той не го прави от истината, той го прави от самозабрава, т.е. това, че го казва е една крачка по пътя на цинизма още. А не е връщане от цинизма на властта. И зареди това стана много изнервящо, това и тука той според мен вече нагази в лука до пояс.
Водещ: И въпреки всичко аз не мога да си обясня, защо хората се ядосват на откровеността на един човек, след като те осем години гледат тази откровеност в действие, защото българина му трябва някакъв шут, някакъв ритник, някаква, у нас няма гняв?
Георги Лозанов: Всичките нагласи са срещу Доган и неговата политика въпреки всичките тея години.
Водещ: Аз говоря за политиката, която по принцип олицетворяваше и в управленията които участваше?!
Георги Лозанов: Лошото е, че до там се стигнаха критическите нагласи, че се появи етническа партия на българското мнозинство, както знаете. Т.е. през тези осем години имаше реакция срещу това което е Доган, за съжаление не много по-различно от него самия, неговата политика…
Александър Дойнов: Той и други неща е казвал такива.
Водещ: Но кое те…
Александър Дойнов: Например, те го питаха тия яхти не са ли скъпи, той вика „Абе аз имам един живот и ще го живея както искам, ако искам ще си купя летяща чиния”. Това е като чели ние имаме два живота, разбираш ли и можем да се поправим във втория, той има един човека и ако така наистина е това, ако това е вярно, нека си го купи.
Водещ: Нека да си купи!
Александър Дойнов: Е ние в другия живот ще се поправим!
Георги Лозанов: Е както обръчите от фирми. Все всички го знаят само, че когато го признаеш и когато не го признаваш, все пак имаш някакъв свян. Когато го признаеш, казваш „ами значи….”
Водещ: Аха, значи поощряваме това, че имаш свяно някой колега!
Георги Лозанов: Не, не го поощрявам!
Александър Дойнов: Значи една… може да е развалена, ама ако тръгне гола по улицата ще я бият, ако се е облека все пак нали хората така ще минат и ще кажат „Абе боклук, боклук ама е облекла сега, какво да я бием”, нали.
Водещ: За какво да я бият, да!
Александър Дойнов: Могат ли да тръгнат голи по Раковска, не може нали. Е тая работа.
Водещ: Е сега ще го обясним…
Георги Лозанов: Въпроса е не да го казва, а да се опита да не го прави.
Водещ: Нека да видим още едно признание, такова подобно на това на г-н Доган само, че от една друга партия, Румен Овчаров.
Румен Овчаров: Ние станахме партия на крадците, на корумпираните! Такива сме в общественото мнение.
Александър Дойнов: Завалията.
Водещ: Защо се смееш?
Александър Дойнов: Абе тоя Овчарова, абе то голяма не с ракия, това неговото голямо нещастие. Абе в началото на едното в правителство изгониха го, в друго правителство пак влезе, пак го надцениха. Та да го съдят, та да не го съдят. Абе то голяма… толкова години и пак ходи да говори. Абе момче прибере се, седни вкъщи бе, къща немаш ли.
Георги Лозанов: Не, той трябваше още малко да каже, смисъл какво неговото участие в това „ние”. То звученето е ясно и хубаво „Ние станахме партия на крадците” така е, така се възприемаше действително.
Водещ: Не, те казват, че как ги възприемат хората, едва ли го вярва предполагам!
Георги Лозанов: Да, но какво е неговото участие в това „ние”, като казва „ние”. Смисъл то самия допринесъл ли е за това или пък за обратното. Значи нямат право хора, които са ангажирани с един процес толкова дълбоко, колкото Овчаров в политическия процес, в един момент когато им е удобно, сега преди малко гледах и Атанас Семов, да застанат отстрани и да бъдат наблюдатели, от другия хълм наблюдават …действия и казват едни мрачни констатации, които всички знаем. Това е, да това действително прилича малко цинизма на Доган.
Александър Дойнов: Ма това трагическа фигура, разберете. Това е трагическа фигура, а това нещо като армията Бранкалеоне, дето игра Викторио Гаспар едно време. Един рицар, който все иска да се бие, обаче все си удря главата някъде. Това е трагедия, този фигура е трагична, знайте, много смешен човек.
Водещ: Ама ти пък си се съсредоточил върху фигурата на г-н Овчаров. А не те ли смущава това което казва той? Ти как, това е за мене невероятно признание, то е реално на това което направи г-н Доган. Да си даваш сметка, че ти си част от една партия, която хората приемат, като партията на крадците.
Александър Дойнов: Ами като всички я приемат, те какво да крият вече, тя ясна работата, нали. Като всички я приемат и той вика „Ами краднем сега, верно не много по-малко нали, но пак гепим”. Той човека какво да каже.
Георги Лозанов: Виждам, че ти имаш фактически само упрек само към царя от тройната коалиция, защото Доган си призна, БСП чрез Овчаров си призна и Дончева, само Царя не си признава.
Водещ: Само Сакскобургготски не си е признал, да.
Георги Лозанов: Само царя не си признава, че горите му си харесват.
Водещ: Да.
Георги Лозанов: А не, че има някакви други към тях отношения и то това.
Водещ: И сега, то пък един човек не може да харесва всички. Тези които си признават са много симпатични.
Георги Лозанов: Да. Искаш да кажеш, че и като царя си признае, вече ще стане да стане симпатичен!
Водещ: Ще стане и той симпатичен. Ще стане ли симпатичен?
Александър Дойнов: Те значи излиза, че си признаят и тримата. И какво, какво става?
Водещ: Е това е въпроса?
Георги Лозанов: Това не се наричат признания, а са самопризнание! Има разлика между самопризнание и признание.
Александър Дойнов: Да, много е важно, има разлика. Защото във Враца има построена една сграда, с големи стени, топло във Враца, там са за рецидивисти.
Водещ: Там ли е най-топло?
Александър Дойнов: Топло, парното пламти във Враца, печки, качамак, там във Враца. Дето пееше тоя „Влака за Враца”. Това е, а не само да си признават и да клепат пак по улиците навънка. Тоя Вальо Топлото хвана ли го някой да го вкара в бумбака. Хванаха го, сейфа му отворят. Викат „Твоя сейф ли е? – Моя е” и „Парите твоите ли са? – Не са!”, „О извинявай мислихме, че са твои” и го пускат. А чии са? На баба ми. Моите пари, не съм плащал от тогава парно и няма да платя. Ще защитавам коридора, коридора е тесен, това е като теснината на Леонид … ще я защитавам с ужасна пушка и няма да пусна никой да, като го вкарат ще изтегля заем и ще го платя цялото парно.
Водещ: Ама ще си платиш ли цялото парно ако го осъдят? Обещаваш!
Александър Дойнов: Цялото, ама как няма?
Водещ: И ще ми покажеш бележката!
Александър Дойнов: Ще го платя. Инстутуциите трябва да вземат. Вижте сега, значи ще направим…
Водещ: Институции не можеш да кажеш една думичка!
Александър Дойнов: Не е така, трябва да се направи в речника промяна, аз съм актьор, ама аз съм към Министерството на културата. Моя министър каза, че са инстутуции. Ония ден го гледах в едно такова. Виках единия път може да се е объркал, ама що го казва девет пъти, аз ги броих. Значи вече минаваме на инстутуци.
 Следва продължение!

Leave a Reply