в. Труд | 10.04.2011

Държавният департамент на САЩ разпространи вчера докладите си за спазването на човешките права в над 190 страни. Разгледани са случаи от 2010 г. Докладът за България обръща сериозно внимание на медийния пазар и монополите в него. Публикуваме част от текста.

Законът осигурява свобода на словото и на пресата, въпреки това обаче има сведения, че лица с политически и икономически интереси са заплашвали журналисти.
Неправителствени организации съобщават, че журналисти са практикували автоцензура или са вземали пари от политически и бизнес лидери, както и от организирани престъпни групи, за да прокарват позитивни материали за техните лидери и криминалните групи. В допълнение медийни собственици са принуждавали журналисти да изопачават фактите.

Неясни собственици

В много случаи истинските собственици на медиите не могат да бъде идентифицирани. На 22 октомври м. г. Народното събрание прие закона за периодичните издания, който иска да наложи прозрачност в собствеността на медиите.
Медийните организации и в отделни случаи политическите партии свободно издават различни вестници. Частните телевизии и радиостанции представят разнообразни новини и различни програми от обществен интерес. Въпреки това през юни 2010 г. придобиването на известен брой медии от групи, свързани с политически и бизнес интереси, доведе до по-голямо монополизиране на частните медии и ограничи разнообразието на гледни точки по телевизията и в печата. (Б. р. – Няма данни точно през юни 2010 г. да е извършено придобиване на голям брой медии – електронни или печатни. Но през годината бяха приключени сделките за Би Ти Ви – април, “Икономедия" – август, и Вестникарска група България – декември. Групата на Ирена Кръстева придобиваше печатни и електронни медии в предходни години.)
И печатните, и електронните медии допускаха икономическо и до определена степен политическо влияние. Въпреки че държавните електронни медии представяха гледните точки на опозицията, наблюдатели смятат, че законът не можа да осигури адекватна защита на тяхната програмна независимост и е оставил тези медии уязвими откъм правителствен натиск.
През 2010 г. е съобщено за едно убийство на журналист. На 5 януари Борис (Боби) Цанков, противоречив автор на таблоидни публикации, посветени на подземния свят, както и бивш радиоводещ, беше убит от неизвестни лица. Властите обвиниха един човек в поръчването на убийството. Към края на годината разследването още продължаваше.

Заплахи към журналисти

През годината имаше данни за заплахи или за опити за сплашване на журналисти. На 8 февруари т. г. журналистът от българска новинарска агенция Иван Янев разследваше убийството на полицай в с. Енина, когато говорител на полицията от съседния град Стара Загора го заплашил, казвайки, че Янев е “мъртвец".
Властите обвиниха Янев в отразяване на убийството, преди да бъде разпространена официалната версия на полицията, и му забраниха да се върне на местопрестъплението. (Б. р. – Става дума за убийството на полицая Бончо Чернев. Репортерът на БГНЕС Иван Янев засне огледа на мястото и изнерви блюстителите на реда. Говорителката на ОДП Йонка Георгиева му казва: “Мъртъв си, Иване", но после се извинява.)
През юли репортерката на Нова телевизия Диляна Гайтанджиева съобщи, че зам.-председателят на Народното събрание Лъчезар Иванов й е оказал натиск да спре излъчването на предаване, разкриващо луксозните имоти и автомобили на шестима митнически служители. предполагаше се, че мотивът на Иванов за оказване на натиск върху Гайтанджиева е личната му връзка с един от обектите на телевизионното предаване. След натиск от неговата партия – Граждани за европейска развитие на България, Иванов се оттегли от поста зам.-председател на парламента и председател на парламентарна комисия.
През 2010 г. полицията приключи разследването на побоя през 2008 г. над главния редактор на Frognews Огнян Стефанов, когото властите подозираха, че сътрудничи на www.opasnite.net, интернет сайт, който бе затворен заради разпространяване на класифицирана информация. Полицията съобщи, че не може да открие нападателите.
Клеветата се преследва от закона. Обикновено съдилищата интерпретираха закона по начин, който благоприятстваше журналистическото изразяване.

Властта съди репортери

Много дела за клевета и набедяване бяха образувани, след като журналисти разкриха случаи на корупция или лошо управление. Най-честите жалбоподатели бяха представители на изпълнителната власт или други хора на публични постове.

Стр. 2, 3