Емисия Лондон

сп. Тема | Светослав СПАСОВ I 2010-04-25 

Освен с кураж да се надсмее над кризата, филмът "Мисия Лондон" впечатли и е облаците цигарен дим, които се понесоха от екрана

Досега знаехме, че баща на изкуството е талантът, а майка -жертвата. Оттук нататък имаме основания да смятаме, че дете им е умението да се лавира между ограничителните закони. Премиерният български игрален филм "Мисия Лондон" вече смая всички с невероятната си дързост да се опълчи на финансовата и икономическата криза, сковала страната ни. Ангажиране на любим на Гай Ричи актьор и на още няколко негови колеги, отцепване на снимачен терен в Лондон, постпродукция в Швеция, премиера като в Холивуд, бляскаво отразяване по медиите – продуцентът и режисьор на лентата Димитър Митовски демонстрира възможности
още преди да е демонстрирал самия продукт. Стратегията "Не пести, а харчи!" проработи и още първия уикенд "Мисия Лондон" започна да чупи рекорди (виж карето). Размахът, с който собственикът на продуцентска къща СИА работи през последните години, накара наблюдателите да си зададат въпрос: Защо и останалите бг продуценти не са така успешни, когато търсят пари за продукциите си? Отговорите може да са разнопосочни, но един от тях със сигурност заслужава внимание.
Премиерата на "Мисия Лондон" вече даде възможност на зрителите да се уверят, че част от финансирането му идва по линия на един от новите за България и работещи по света рекламни модели -product placement, или продуктово позициониране, както се нарича тук. "ТЕМА" вече писа, че у нас то бе регламентирано в края на миналата година. Новите текстове в Закона за радио и телевизия хармонизираха българското с общностното европейско право в тази сфера. С направените допълнения страната ни подобно на останалите на Стария континент диверсифицира източниците за финансиране за продукции.
В "Мисия Лондон" официално product placement правят "Загорка", веригата за бързо хранене KFC и авиокомпания Bulgaria Air. Затова и логата на тези компании са сред спонсорите – на сайта и в авторе-ламите, които медийният партньор на продукцията bTV излъчва в програмата си. Като част от маркетинговата операция актьорите Любо Нейков и Георги Стайков често-често вадят от хладилника кенове "Загорка", а посланик Юлиан Вергов води стриптийзьорката Ани Пападопулу в лондонски KFC. Там той специално се извинява, че в този час на денонощието няма нищо "по-така". Тя го успокоява, че на нея в KFC й е екстра. Като промоция на националния превозвач президентшата лети с него до и от английската столица.
В "Мисия Лондон" изключително сериозно присъствие има и още една марка, на която Митовски досега не е благодарил. Въпреки това началните минути на филма приличат на рекламен клип на цигари "Кинг". Накрая пък комедията завършва със сцена, в която двама богати англичани демонстративно ги пушат в центъра на Москва. Сценаристите на филма прекрояват така оригиналния сюжет на книгата, че да улеснят присъствието на бранда. Те дописват нелегален duty free в подземието на българското посолство, в който героите търгуват на боля с двете марки на българската цигарена фабрика King’s Tobacco -"Кинг" и "Мерилин". В същото мазе алъш-вериш върви и със стоки на алкохолния гигант "Винпром Пещера" – мастика, ракия и т.н. Част от собствениците на двете компании са едни и същи.
В книгата на Алек Попов такава борса няма. В романа в едно изречение се споменава, че героят на Георги Стайков от време на време купува цигари от безмитния магазин, които после продава. В един от епизодите се отбелязва и че посланикът пуши. Но не "Кинг", а "Мурати".
За цигареното позициониране на уебстраницата на "Мисия Лондон" няма знак, тъй като по закон то е забранено. Философията у нас е същата, каквато е в почти всички страни от ЕС – максимално ограничаване на рекламата на цигари и на демонстрацията на пушене. За целта родният Закон за радио и телевизия забранява безпрекословно както кампаниите, така и product placement-a в тв предавания. "Мисия Лондон" не е предаване, а е само филм. Той би станал такова, ако някоя телевизия го излъчи.
За киноиндустрията обаче е помислил
Законът за тютюна и тютюневите изделия. В неговия чл. 35 също ясно е казано, че рекламирането на цигари е забранено. Изключение се прави единствено за магазините, в които те се продават, и за билбордовете. Върху тях обаче може да се слага само запазеният знак на марката, но не и кутията. Още по-малко е позволено папиросите да се вадят и пушат. В същия закон допълнително е посочено и че цигари не може да се рекламират на "места или мероприятия, на които достъпът на лица под 18 години не е забранен". Митовски вече няколко пъти подчерта, че творбата му ще се хареса на всички. Съдейки от броя на зрителите, тя наистина се харесва.
Може би неволно в схемата участва и bTV. От доста време в нейния ефир вървят два клипа, приканващи аудиторията в кината. Разликата между единия и другия са цигарите "Кинг". По-дългият клип прелива от кадри, в които героите търгуват с марката или пушат. Като резултат ефирната телевизия показва части от филма как Славчо Пеев прибира стековете и вика "Чупката!" и как Георги Стайков вади червена кутия, подава я на Любо Нейков и го подканя: "Запали една цигарка!".
"Рекламата на филма ни е предоставена за излъчване от продуцента на филма и я излъчваме такава, каквато е – коментираха през седмицата от bTV. – Същото е с трейлърите на филмите, които придобиваме от холивудските студиа -казаха още оттам. – Както при тях, така и при филма "Мисия Лондон" ние не се произнасяме нито за съдържанието на филма, нито за съдържанието на неговите промоционални материали. Вижте последния филм на Джеф Бриджис Creasy Heart, за който той взе "Оскар" за главна мъжка роля. Героят му – застаряващ кънтрипевец, пуши от първата до последната минута на филма."
Освен да върне зрителя към дните, в които бг комедиите препълваха салоните, "Мисия Лондон" очевидно се е нагърбил и с още една задача – да покаже как може да се заобиколят ограниченията. Миналия септември Съветът за електронни медии (СЕМ) глоби телевизия "Планета" за това, че прави скрита реклама на "Кинг" и на "Мерилин". Това се случваше в клипове на прочути чалга изпълнители като Преслава и Константин, Андреа и т.н. В тях кутиите стояха дълго в ефира, а героите палеха цигара след цигара. "Планета" дори пусна специално видео, което се наричаше "Усещане за Мерилин". Сходна "дейност" кипеше и в други чака-рака канали, "фен" не остана по-назад и пусна парче на Алисия, в което димът също се стелеше като облак от Исландия към Европа.
Сумата на глобата за "Планета" не бе оповестена, но се предполага, че става дума за минималния размер от 2000 лева.
През седмицата от радио-телевизионния регулатор поясниха, че медията още не я е платила, защото обжалва в съда. Говорителят Мария Стефанова даде да се разбере, че органът скоро ще разгледа и случая с "Мисия Лондон".
И от върха на Big Ben обаче се вижда, че тези мерки няма да спрат скритата реклама на цигари. В сегашните си размери те биха стреснали единствено черно-борсаджиите от duty free-mo в "Мисия Лондон". Глобите дори изглеждат измислени като за тях. Големите в тютюневата игра вече отдавна са доказали, че носят и на рестрикции, и на критики. За тях в крайна сметка е важно едно – да минат покрай няколкото закона, които им забраняват да рекламират стоката си.
Добре де, мама му стара, с един от малкото съвременни и съвременно направени български филми ли намерихте да се заяждате, че да се борите с пушенето? – ще попита някой в стила на героя на Любо Нейков от "Мисия Лондон". Преди месеци шефовете на King’s Tobacco се похвалиха, че от началото 2009-а до септември продажбите им скочили с 800 процента. Една от причините бизнесът с цигари да цъфти със сигурност са и подобни въпроси. Както и снизходителното отношение към творци и медии, предлагащи любезно съдействие в търговията с вредни "емисии".
Рекламирането на търговски марки през филми е измислено преди много години в Холивуд. Класически пример в това отношение са филмите за Джеймс Бонд. Щатските закони не предвиждат почти никакви рестрикции по темата, в резултат на което брандът "Марлборо" например започва да се появява във всяко второ заглавие. Преди доста време обаче продуцентите и шефовете на студиа сами решават да ограничат позиционирането на цигари и да "избият" парите от други компании. В резултат днес в американските продукции тютюневият product placement е по-скоро изключение и проява на лош вкус, отколкото правило.

Маркетинг директорът на King’s Tobacco Милен Щерев: Вероятно е режисьорска преценка

Г-н Щерев, прави ли компанията продуктово позициониране на цигари "Кинг" в "Мисия Лондон"?

- Продуктовото позициониране на тютюневи изделия в България е забранено със закон. Поради тази причина ние нямаме никакво отношение към присъствието на нашата марка в игралния филм "Мисия Лондон".

Как тогава си обяснявате множеството кадри на вашата марка в лентата и в единия от двата промоклипа, които bTV върти?

- Най-вероятно е режисьорска преценка. Не знам. Поради ограниченията от закона не правим продуктово позициониране на марките си, нито имаме договорки или рекламни договори с екипа на продукцията.

Режисьорът Димитър Митовски: Исках филмът да звучи съвременно

Г-н Митовски, прави ли филмът реклама на цигари "Кинг"?

- Не, защото е забранена по закон, факт е, че марката присъства, но това не е свързано с product placement. Основните ни спонсори са четири. На първо място трябва да спомена bTV и равностойно до нея – "Загорка". След това идват KFC и "България еър".

Защо тогава сценарият е преработен така, че ролята на цигарите е засилена – търговия, "Запали една цигара", сцената на финала между англичаните? Ако в романа "Мисия Лондон" се споменава марка цигари, то тя е "Мурати", и то веднъж…

- Бих искал да поясня, че в книгата на Алек Попов всичко е по-различно. Тя е написана преди 10 години и отразява живота на българските емигранти в онзи момент. Аз и екипът ми искахме да й направим съвременен прочит, да звучи "сега". В сюжета трябваше да има някакви цигари, защото доста голяма част от българите пушат и затова прецених, че "Кинг" като българска марка е най-подходяща.Цялата история с duty free-mo съм я подсилил и наблъскал с български продукти, за да характеризират това, което се случва в България в момента. Това ми беше важно.

Като се има предвид, че рекламата на цигари е забранена, не беше ли редно да измислите бранд – например "Тютюн", "Никотин", "Катран"? Тогава всички въпроси щяха да са излишни…

- Ще се изгуби реализмът. Това е нож с две остриета. Как да покажеш България без песента на Паша Христова? Не може да измислиш нещо несъществуващо и то да въздейства така, както чистата истина. Няма как да стане. Всички знаят, че на кутията с локума има розоберачка. Ако сложиш нещо друго, то вече няма да е локум. Същото се отнася и за ракията и цигарите, които сме включили във филма – те са най-популярните.
Може би знаете, че в Лондон има едно българско магазинче, където се продават вече споменатите продукти. Българите от целия град ходят там и си пазаруват. Това отговаря на всички ваши въпроси.

Лентата чупи рекорди

"Мисия Лондон" вече счупи всички рекорди по посещаемост, съобщиха през седмицата от СИА. Точната бройка на зрителите за първите три дни от разпространението от 16 до 18 април е 46 291. Приходът от билети е 355 120 лв. За сравнение досегашният рекорд в съвременното българско кино е на филма "Дзифт", който за цялото си разпространение е събрал
36 000 зрители и 255 896 лв., поясниха от компанията.
Зрителската посещаемост на "Мисия Лондон" е по-добра от филми като "Сблъсъкът на титаните" (39 997 зрители), "300" (44 405 зрители) и "Троя" (42 053 зрители). Резултатът на филма "2012" в зрители е почти същият – 46 631, но "2012" е бил на 29 екрана, а пък българският е излязъл на само 18 екрана.

Стр. 48 – 49, 50

3 Responses to “Емисия Лондон”

  1. Станислав Иванов Says:

    Според мен, сравнително високата гледаемост /за българските мащаби/ на “Мисия Лондон” се дължи не на художествените качества на този филм, а на добрия МАРКЕТИНГ. Защо? Защото никой не се е сетил в последните 10 години, или ако се е сетил, все пак не е направил филм-комедия. Комедията е жанр, колкото тъп и първосигнален, толкова и харесван от много хора, особено в България. “Мисия Лондон” не е моя тип комедия, прекалено се пародира, прекалено издиша на места и т.н. Лично аз харесвам френския тип комедия, образци от която намирам за най-добрите комедийни филми в световен мащаб. Но така или иначе, известният успех на “Мисия Лондон” в България, според мен, се дължи на добрия МАРКЕТИНГ, вложените много пари /за български филм/ и масираната реклама, в която са хвърлени също много пари, както и многото медийни партньори, в това число много гледаната телевизия bTV. Без всичко това, “Мисия Лондон” щеше да мине и замине по екраните с ограничен зрителски интерес. Ще бъде интересно дали “Мисия Лондон” ще може да си възвърне вложените пари за направата на филма, както и за PR и рекламната кампания. Дано да успее. Но въпреки известния касов успех, филма не притежава сериозни художествани качества и е доста посредствено направен.

  2. Станислав Иванов Says:

    Когато се парадира с касов успех на български филм, все пак трябва да се има предвид, че една българска комедия от 1982 г., се превърна във филмов хит за всички времена в България. И това е филмът на големия български режисьор Людмил Кирков – “Оркестър без име”. Филмът, направен през 1982 г. , се радва на огромен успех, както на времето, така и сега! Дали “Мисия Лондон” би имала такъв зрителски и касов успех в продължение на 28 години? Не, според мен! “Мисия Лондон” е доста семпъл филм. Похвални са все пак опитите да се възроди българското кино и да се правят български филми. Но не е нужно само желание – трябва и талант! Все пак, както сме чували – “Количеството поражда и качество”.
    Дано да е така!

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%BA%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%B1%D0%B5%D0%B7_%D0%B8%D0%BC%D0%B5

  3. Станислав Иванов Says:

    Малко некоректно е да се сравняват “Аватар” и “Мисия Лондон” ! Или “Троя” и “Мисия Лондон”. Разликата е в светлинни години, в пъти повече в полза на “Аватар”, както в технологично отношение, така и в замисъл, монтаж, операторска работа, актьорско присъствие и режисура. Нещо повече,някои хора си мислят, че е успех нещо, което все пак се е гледало на български екран. Но тук, продуцентите на “Мисия Лондон” не отчитат факта, или просто не искат да го признаят официално, че “Аватар”, “Троя” или който и да било от филмите, които споменават по-горе, имат многократно по-голяма посещаемост в световен мащаб и многократно по-големи приходи за един уикенд, или за цялото си разпространение, отколкото нашия “Мисия Лондон”. Не е коректно да се пише и да се сравняват “Аватар” или “Троя” с “Мисия Лондон”. Жалки са приходите от 300 000 лева за един уикенд, сравнени с милионите в долари, направени за един уикенд от “Аватар”.
    ОТНОВО ЗАПОЧВАМЕ ДА ИЗБИВАМЕ БЪЛГАРСКИ КОМПЛЕКСИ СЪС СРАВНЕНИЕТО “МИСИЯ ЛОНДОН” – “АВАТАР” ИЛИ “ТРОЯ”. Нека да сравняваме “Мисия Лондон” по-скромно, с някой български филм от последното десетилетие например! “Аватар” и “Троя” са много “голяма лъжица” за екипа реализирал “Мисия Лондон”. По-полека го давайте!
    Нашият филм “Мисия Лондон” е поредният български тесногръден опит да се направи нещо. Не отричам, че има сръчно заснети епизоди и че екипа е положил доста труд и усилие. Но оправдано ли е това усилие, след като отново се задълбаваме в една съмнително смешна и най-вече тясно – българска история, която би развълнувала и то под въпрос, само някои от нас – българите. Нещо което би било смешно само на нас българите. Така не се прави филм за световния пазар. Освен това продуцентите на филма са хвърлили сумати пари в реклама за българския пазар. Толкова много реклама, че чак става досадно. Логично е тази масирана реклама, PR и толкова много спонсори и медийни партньори да вкарат зрителите в залите веднага след премиерата. Но много скоро аз прогнозирам, че зрителите на “Мисия Лондон” ще намалеят драстично. Ще намалеят драстично, защото филма е малко по-добър от посредствен. Но пак си остава посредствен. Защото положителните нагласи от романа на Алек Попов са едно, рекламата също събужда зрителския интерес, но филма не представлява нищо повече от поредната, сравнително сръчно скроена, но дребна българска история, която определено няма да развълнува много хора, особено извън България. Хората по света се интересуват от филми, засягащи теми, които са или по космополитни, или по-близки до техния манталитет, обичаи, до техния свят, а не от разни нашенски тъпотии. Освен това хората по света харесват оригинално заснети и талантливо режисирани филми, нещо ново, нещо по-различно, а не разни филми със съмнителни художествени качества. В “Мисия Лондон” няма нищо оригинално, нищо ново, нищо различно от това, което досега сме гледали – все едно сме го гледали този филм някога преди, ама в друг вариант. Говоря и за визията,и за режисурата, и за актьорската игра, монтажа и операторската работа. Някои хора пишат – “професионално е направен филма”… Ама хора, в България има много професионалисти и режисьори и оператори и музиканти и много още. Но това не е достатъчно за да направиш добър филм! Трябва и талант, трябват и много други неща, които в “Мисия Лондон” липсват. А трябва и повече професионализъм. “Мисия Лондон” все пак доказа, че многото пари, вложени във филм имат значение, но това е също много недостатъчно за да се направи наистина добър български филм.
    Хубаво би било, продуцентите на филма и режисьора Митовски да не парадират толкова с този “успех” на “Мисия Лондон” в България и да не се тупат толкова в гърдите, защото излишното самочувствие и позьорството, както и излишния шум около филма, ще им изиграят неприятна шега. По-скромно – по-хубаво! Ясно е, че всичко е PR и реклама, ама по-скромно, за да не се получи обратния ефект от рекламата. Скромен е и самият филм “Мисия Лондон”. Според мен не е успех, а поредната посредствена “боза”, но този път опакована в много реклама и направена с доста пари.
    Нека творците и продуцентите на този филм да не ми се сърдят, това е все пак едно лично мнение, но споделено и от много мои приятели и познати!

Leave a Reply