Водещ: Външният министър Кристиан Вигенин заяви онзи ден, че споделя тревогите на германския посланик Матияс Хьофнер за състоянието на медиите в България и дори го изпреварил като се заел да инициира обсъждане на общи правила за всички медии в ЕС, което обаче можело да стане в следващия ЕП. Вигенин обясни, че предложил в Брюксел да се помисли за правила, които да регулират концентрацията на медиите, тъй като не само България има проблеми в тази област. Външният министър смята, че без такива общи правила има риск предприемането на национално ниво на мерки да бъде критикувано като намеса в работата на медиите. Кристиан Вигенин коментира темата, ден след като посланик Матиас Хьофнер за пореден път ни каза, че олигархични кръгове владеят и влияят на медиите. Това стана на форум на тема „Свобода и многообразие на медиите. Къде е България?”, организиран от фондация „Конрад Аденауер” и „Пан Европа – България”. Свободата и плурализмът на медиите са основно право на всеки български гражданин на ЕС, напомни ни германският дипломат. Темата коментираме с Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти в България. Добър ден! Освен размислите, които всъщност не за първи път чуваме от посланик Хьофнер, и между другото шеговитият му коментар, че… по повод твърденията му, че такива изказвания са намеса във вътрешните работи на България, той отговаря, че ЕС почти няма вътрешни работи освен връчването на някои орден. Т.е. това вероятно е следващият посланик, който ще си отиде без орден. Хубаво е да изкоментираме и начинът, по който една стабилна медия като „Дойче веле” през седмицата реши един проблем, който провокира сериозно напрежение в България – прекратяването на отношения с Еми Барух и Иван Бедров, което беше коментирано едва ли не като цензура. Аз оттам искам да започнем, този жест, с който „Дойче веле” дойде в България, с ръководния си екип, за да се изясни и за да каже, че ще продължи отношенията си с двамата наши колеги възможен ли е в България?
Иван Радев: Аз се надявам да е възможен, въпреки че сме леко скептични на фона на това, което наблюдаваме. Но „Дойче веле” наистина намери начин да изясни решението, което може би беше взето прибързано. И самите те признаха, че са взели прибързано и без достатъчно да осмислят всички обстоятелства и без вероятно да познават в детайли медийната среда в България.
Водещ: Всъщност това е много важен избор, това беше избор между да признаеш, че си сгрешил и да решиш дали ако не го направиш, оттук нататък, поне за една малка държава като България и за част от нейните жители, вече „Дойче веле” няма да е символ на свободата на словото.
Иван Радев: Да, трудно е да признаеш грешката си, за всекиго е трудно. Но ето това е добрата новина, хубаво е, че започнахме с нея, че въпреки че когато говорим за медии, обикновено описваме една доста черна картина, каквато беше описана и от германския посланик, има добра новина, че не всичко може да бъде подчинено, въпреки усилията на някои хора да подчинят изцяло този сектор и да установят някакъв монопол. Видяхме и силната обществена реакция от началото на лятото, точно когато човек, свързан с този медиен монопол, когото всички свързват с този медиен монопол, беше назначен на важен, на важна държавна длъжност. Еми не се получава. Колкото и усилия оттук нататък да вложат тези хора и не само тези, и някой друг да дойде и да реши да установи пълен монопол върху медиите и върху медийния политически живот, няма да му се получи.
Водещ: Обаче имаше насрещна атака по отношение на последното изказване на посланик Хьофнер, видимо в залата от представителите на различните съюзи на издатели и на медии, от друга страна, имаше и коментари в социалната мрежа защо посланик Хьофнер не е казал всички тези неща и докато ГЕРБ са били на власт, въпреки че имаше опровержение, бяха цитирани доста негови изказвания от 2011 г. насам, които поставят този въпрос, но очевидно никой не го чуваше и тогава.
Иван Радев: Да, разбира се, че ще има насрещни атаки, разбира се, че има интерес, които това изказване и подобен тип из казвания и нашето говорене, откакто съществува нашата асоциация, всички позиции и проучвания, с които сме излизали, са предизвиквали такава насрещна реакция, просто защото засягат интересите на тези хора, част от които формално се водят дори собственици… Видях, че една издателка е (…) посланика, която се води всъщност собственик на два от най-големите вестници. Всички знаят, че не е част (…) и никой не знае кой стои зад нея.
Водещ: И в този смисъл тази предложена като помощ идея на посланик Хьофнер да проучим опита и да се възползваме от това, което Германия вече е направила през Комисията за разследване на концентрация на собствеността на медиите, колко ви се струва реалистично да бъде приложена сега или след време и нас?
Иван Радев: Трудно е да се приложи някакво законодателство в тази политическа обстановка, трудно…
Водещ: Така казва и Георги Лозанов, дано да има парламент, как беше, легитимен парламент, който да го направи.
Иван Радев: Да, за предишният парламент бяхме сигурни, че той няма да го направи, защото никой няма да посмее да го направи, да загуби популярност. Надявахме се след парламентарните избори това лято да дойде парламент, в който да се намери волята и с подкрепата на журналистите, не само на издателите, с подкрепата и на журналистите да се приемат някакви мерки. Но този парламент, който дойде, много бързо показа, че и той не е парламентът, който ще го направи. Просто е трудно да седнеш и да говориш с хора, невъзможно е за нас да седнем да говорим с хора, които предложиха Пеевски и които отказват, които гласуваха Пеевски, които отказват да кажат кой го е предложил. Ние не знаем дали говорим с тях или говорим с човека, който е предложил Пеевски.
Водещ: Да, един въпрос, който много дразни управляващите.
Иван Радев: Да.
Водещ: Странно защо.
Иван Радев: Странно защо и ето и от вчера имаме новина пак свързана с този въпрос, интересна е тенденцията журналисти, които го задават този въпрос, им се прекратяват трудовите правоотношения с работодателите…
Водещ: Имате предвид Лили Маринкова?
Иван Радев: Да, точно така.
Водещ: Да, нашата колега Лили Маринкова, която както стана ясно, вече няма отношения с Канал3. Макар че какво ви изненадва, Канал 3 не е това, което беше.
Иван Радев: Не, мен нищо не ме изненадва. Просто има някаква тенденция, която не е в интерес на управляващите.
Водещ: Ами може би те смятат, че когато овладеят медиите, всичко е наред, въпреки че, както се казва, години наред преди тях други са показвали, че това е проблем. Финално да ви попитам, ако приемем, че министър Вигенин е бил искрен като е казал, че той отдавна е говорил, че трябва да се реши този проблем с концентрацията на медиите, как ви се струва неговият размисъл в посока дали да има европейска политика в това отношение, или да има национални решения?
Иван Радев: Разбира се, европейска рамка е необходима. Но проблемът не е само български, но България в класациите за свобода на словото стои много по-зле в сравнение с всички други членки на ЕС. Т.е. ние имаме, спецификата при нас е доста по-голяма, трябват ни национални мерки. Няма да стане само с европейски мерки, нито пък, да довърша от предишния въпрос за законодателната инициатива, нито пък един закон ще реши всички проблеми на медиите в България. Нито една европейска мярка ще реши, примерно директива, всички проблеми. Много е комплексно, трябват усилия на доста повече нива, включително и журналистите…
Водещ: Най-вече журналистите…
Иван Радев: Също така най-вече и потребителите на медии, които…
Водещ: Да поискат да имат правото да получават достоверна информация. Да, това беше и другото послание за цензурата и пораждащата автоцензура. Може би само на финала да напомним нещо, което също е важно да бъде мислено върху него, защо всъщност сриването на България в класацията на свободата на словото започна с приемането ни в ЕС? Очакването ни беше точно тогава ние да се стабилизираме. Но явно тук текат други процеси.