в. Новините днес | Георги БОЙКОВ | 2009-11-23 

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ е експерт по медии и журналистика. Роден е на 26 април 1958 година в София. През 1982-а завършва "Философия" в СУ "Св. Климент Охридски". Професор във Факултета по журналистика и масови комуникации на Алма матер. Преподава и в Нов български университет и НАТФИЗ. Членува в Съюза на българските журналисти.

- Господин Лозанов, какви медийни тенденции се очертаха през 2009 година?

- Тенденциите са противоречиви и ще очертая основните акценти. Те са на различни нива.
Първо, има една свръхкомерсиализация, особено в телевизиите. Тя дойде, защото Нова тв се продаде на много висока цена, а същевременно на нея се опитва да се продаде и бТВ. Това поражда много силна професионална битка между тях, която, от една страна, взаимно ги изтощава, а от друга, в ефир се налагат все по-комерсиални формати. Втората тенденция вече е свързана с журналистиката. По начало комерсиалните формати и насоченост на медията ограничават нейните граждански функции. Има отлив от активна критическа разследваща журналистика и нейните характерни прояви. Създаде се неокомформистка среда в медиите през тази година.

- А как си обяснявате светкавичното преориентиране в политическата обстановка, което много медии предприеха буквално ден след парламентарните избори?

- Тъкмо за това исках да кажа. До последно се наблюдаваше толерантност към тройната коалиция. После, когато стана ясно, че тя загуби, а ГЕРБ спечели с много, като че ли за да компенсират поведението си, между медиите и новата власт почти веднага се получи една солидарност, която досега не се е наблюдавала.

- Защо правителството се ползва с такава толерантност от медиите?

- На пръв поглед тази фамилиарност е в полза на кабинета, но тя започва да създава един фиктивен образ на властта. Във всички случаи този образ накрая ще се стовари върху управляващите. Може би правителството на Бойко Борисов няма вина за отношението към него, но крайна сметка ще започне да губи авторитетност заради неистинността на отразяването на неговите действия. Така че колкото и да звучи парадоксално, в момента в полза на правителството е към него да има повече критицизъм. Отделен въпрос е, че се появи една група, която обвърза медийния бизнес с конкретни политически цели.

- Възможно ли е да са задействани държавни лостове, за да се ползва кабинетът с медиен комфорт?

- Аз мисля, че това не идва от кабинета, а от самите медии, които в този неокомформистки период започнаха да търсят форми на оцеляване.

- Това ли е една от причините редица проучвания да ни слагат на едно от задните места по свобода на словото?

- Една от основните е. Макар че тези проучвания бяха по-скоро в предишния етап, когато все още тройната коалиция управляваше. Но най-сериозната причина за позицията на България си остава скандалът с делото "Галерия", последван от скандал в МВР. И вместо да се променят практиките в ДАНС, до голяма степен те бяха възпроизведени. Днес се наблюдава следното -службите събират информация и през медиите я изкарват на пазара.
Този съюз между медии и тайни служби е другата причина да падаме надолу в класациите за свобода на словото. Просто цялата ситуация трябва да се промени.

- Дали самите медии не проверяват достатъчно информацията, която им се подава, и по този начин се превръщат в пощенски кутии на различни интереси?

- Цялата работа е, че те трябва да имат завишена критическа функция, оттам и разследваща Сами да правят така, че собствени те им разследвания да стигат до истини,^ факти и коментари, а не да оставят на представителите на институциите и службите да бъдат фаворити на медийното поприще.

- Има и фаворити от престъпния свят.

- За съжаление при нас те имат почти безпрепятствен достъп до медийната публичност и тяхното мнение звучи авторитетно, което е много лоша характеристика за медийната среда.

- А тази функция за критицизъм, която трябва да изпълняват медиите – тя напоследък не е ли затихваща?

- Да, има такова нещо. В смисъл тя не е водеща, а по-скоро е престижна връзката между медиите и властта. Това не е престиж за професията, а обратно. Всякакъв допир в тази посока е съмнителен.

- Ако тази тенденция продължи, до какво ще доведе на медийния пазар?

- Гражданската функция на медиите ще спадне. Последствията вече са налице. Жълтата преса става все по-важна, защото там между купищата лъжи и полуистини има и остри критически реакции, което традиционните медии не си позволяват.
Интернет в момента е една много неравна среда. Там има пък много големи истерии – ксенофобски, националистични, минава се през чалгаджийски настроения. Но всичко това ще започне да помита традиционната медия – нейните гласове и формати. Може да устои само ако възвърне критическата си функция и доверието в себе си – да стане много важен разследващ институт в българското общество. В момента по-скоро е трибуна за гласове извън собствения си кръг.

- Може ли да се каже, че за състоянието на традиционните медии са си виновни единствено те?

- Не бих говорил за вина. Потърпевши от сближаването между медиите и властта са и двете съсловия.

- Има ли начин за излизане от тази ситуация?

- По-малки и специализирани медии ще започнат да имат значение в обществото. Така да се каже, че тежките политематични формати ще отстъпят на новинарските. Дай Боже, някой ден да се появи медия, която се занимава само с разследваща журналистика. За да се защити пък традиционната медия, ще започне да повишава нивото на словото, за да може да се конкурира реално с блогърите, а този вид журналистика е тип "направи си сам", т.е. спасяването на давещите се е работа на самите давещи се.
Колкото блогърската журналистика става все по-важна, това все повече ще значи, че традиционната медия не си изпълнява функциите. И читателите, слушателите, и зрителите сами са се ангажирали да задоволят своите информационни потребности.

- Това няма ли да занижи езика в медиите?

- Да, има такова нещо. Качеството така да се каже. Но все пак всяко нарушение на етичните стандарти и критицизма е нарушение на качеството.

- А българските медии спазват ли тези стандарти?

- Не е проблемът в това. Той е, че медиите с лекота се оттеглят от тежките битки. Те се водят другаде. А щом те не се водят пред медиите, значи са задкулисни.

***

Професионални постижения

Георги Лозанов е написал над 100 научни студии и статии по проблемите на електронните и печатните медии, културологията, философията и естетиката и повече от 200 статии в областта на критиката на медиите, литературната критика и изкуствознанието. Автор е на осем телевизионни филма. Има над 100 участия в български и международни конференции, посветени на медиите и философията.

Стр. 7