Георги Лозанов: Медийният закон трябва да включи и печатните медии

в. Пари | 2010-04-20

Дигитализацията на телевизионния и радиосигнал е сред основните приоритети на СЕМ, казва председателят на съвета Георги Лозанов

Господин Лозанов кои ще са основните ви приоритети след избирането ви за председател на СЕМ?

- Първият е свързан с обществените медии – скоро предстоят избори за генерални директори на БНР и БНТ. Вторият приоритет е цифровизацията на радиото и телевизията, тъй като имаме много парещ срок – 1 януари 2012 г. В тази връзка имахме закъснение от 10 години. Основното, което трябва да се направи, е да се промени моделът на тези обществени медии, защото в съзнанието на хората те си остават държавни. През последните 20 години не успя да се състои същинската обществена медия на модерно ниво в България. Това е една от най-слабо реформираните сфери въобще в България.

Ще бъдат ли цифровизирани навреме националните радио и телевизия?

- В този процес има много играчи – оператори на мултиплексите, радио- и телевизионните оператори и т.н. Тук трябва да се намесват двата регулатора, за да вървят по-лесно комуникацията и договарянето помежду им. Най-сериозната пречка е сериозното забавяне през годините. Ако не успеем навреме обаче, ще има санкции от страна на ЕС.

Възможно ли е да се случи сливане между БНР и БНТ?

- Това е идея, която подкрепям. Ако сливането стане факт, ще се пренареди цялата структура на държавните медии. Сливането ще бъде и антикризисна мярка, защото така ще се намалят администрацията и разходите за правене на програмата. Структурната грешка на тези медии е, че административното ръководство съвпада с програмното. Идеята ми е да се създаде оперативно мениджърско тяло, което да управлява голямата корпорация на двете медии, а даже и трите, ако към тях се присъедини БТА. Необходима е и много голяма самостоятелност на програмите. За да се случи конвергенцията обаче, трябва да се напише нов закон, което бе поет от управляващите ангажимент. Предполагам, че това би могло да се случи до една година.

Трябва ли да се слеят КРС и СЕМ, каквато идея имаха ГЕРБ?

- Когато са отделни, специално СЕМ може да функционира на базата на своята независимост като обществен орган, т.е. да се съобразява повече с обществените очаквания, а не толкова през държавната воля. Не съм сигурен, че сливането няма да се превърне в едно КРС, където СЕМ няма да заглъхне като позиция и да изчезне.

Не се ли притеснявате от монополизация на пазара след промяната на собствеността на НУРТС – представител на купувача в България е фирма на Цветан Василев, който има участие в "Нова българска медийна група" с Ирена Кръстева?

- Това е много сериозен проблем не само по отношение на конкретния пример, а въобще за собствеността на медиите. Ние така и не приехме закон за концентрациите. В България никъде не е казано колко медии можеш да притежаваш. Издателите на вестници стигнаха до извода, че е необходим закон, който да регулира по някакъв начин печата. Това искане дойде след появата на империята "Кръстева", която започна да плаши останалите играчи, и във връзка с жълтата преса, която често пъти нарушавайки определени норми, които другите спазват, се превърна в нелоялен конкурент. Има шанс законът за БНТ и БНР да не бъде само за радиото и телевизията, а за медиите въобще, като включва и печата, и постепенно да започне и да се грижи за регулацията в интернет предвид конвергенцията между традиционните медии и интернет.

Как СЕМ ще работи занапред с онлайн медиите?

- Засега има много малко възможности в това отношение. Това са тъй наречените нелинейни услуги, които се разпространяват през интернет, по отношение на които СЕМ няма регулаторна функция. Все повече понятието медии се променя и все повече се говори за информационни услуги, а при тях излиза напред не програмата, а отделният продукт, който свободно се движи във времето и пространството. Въобще играта става съвсем друга – ние все още мислим през едни категории, създадени в аналоговата ера, а вече сме на прага на цифровата.

Стр. 23

Leave a Reply