Политиката продължава да прави рейтинга по телевизиите, посочи председателят на СЕМ Георги Лозанов. Зе него е съвсем нормално известният журналист Николай Бареков да поеме нов път след бТВ. Лозанов очаква, че конкурецията на медийния пазар ще се засили, както и, че интернет ще завладява нови позиции в сектора.

Господин Лозанов, както стана ясно, процесът на цифровизация ще се забави. Как ще се отрази това на електронните медии?

Аз се надявам да не се забави. Отлага се крайният срок – денят, в който трябва да дръпнем шалтера на аналоговия телевизионен ефир. Много ми се иска това да не е повод да изпаднем в балканска меланхолия, да чакаме последния момент и всичко да ни се случи в много забързани темпове. По начало ние сме се забавили с цифровизацицята в сравнение с други европейски държави. Вече започна един процес, включително и като инвестиционна програма, вложени са милиони евро, изгражда се и мрежата за пренос. Има конкурси, които са дали своя резултат. Направени са стъпки и всичко това трябва да продължи в ускорен темп. А това, че отлагаме срока, е свързано преди всичко и е в полза преди всичко на малките общности в малките градове, където по- трудно може с тези темпове да стигне цифровата телевизия. Това ще даде възможност достатъчно да се развият комуникациите, да не останат изолирани общности.

Подготвя се нов медиен закон. Какво трябва да залегне в него според Вас?

Върви дискусия по този въпрос. Има група, която е създадена към Министерския съвет, аз съм неин председател. Опитваме се да работим по пътя на бавните консенсуси. Това е експертна група, там няма някаква воля, която диктува. Има сближаване на позиции, което не е лесна работа. Няколко са основните теми, по които са дебатите. Основен въпрос е реформата в обществените медии . Няма съмнение, че такава реформа е необходима, че моделът на сега действащите медии не носи характеристики на съвременния модел на обществена медиа. Има много кусури, които трябва да бъдат отстранени. Дебатът обаче беше до голяма степен фалшифициран, защото въпросът за обединението на БНТ и БНР като че ли измести цялата проблематика.

Тук става въпрос преди всичко за формулиране на мисия на обществените медии. Да стане ясно какво се очаква от тези медии и това да се разпише конкретно и ясно. Да има финансиране обвързано пряко с изпълнение на мисията. Съответно онези предавания, които не съответстват на мисията, да могат да сами да се издържат, тъй като финансирането на БНТ и БНР е двойно. Те играят и на рекламния пазар, ползват се от спонсорството. Най-после да се структурира реално картината на тези две медии, включително и по отношение на финансирането, включително и по отношение на техните ангажименти към обществото. Тогава може да възникне въпросът дали трябва наново структурираните медии да създават една институция и да изпълнят обща административна услуга. Ако се тръгне към това, трябва да се мине през анализ, финансов, анализ на възможните последствия,така че това да залегне вероятно ще залегне в по-далечна перспектива.

Има и други важни дебати. По начало телевизията и радиото все по-малко, включително и като понятия, функционират в медийното право. Все повече говорим за аудиовизиални услуги. Това не е просто промяна на думите, а средата ще става все по-хомогенна и праговете между различните медии все повече ще губят своята отчетливост, особено във връзка с интернет. Този закон трябва да погледне натам, така че ние искаме да преформулираме пазара, не отделни пазари, а един пазар на аудиовизиулни услуги. Тук става много важен въпросът за концентрацията, дали трябва да има разпоредби за това, доколко можеш да притежаваш дялове на този пазар. В това отношение има различни европейски практики.

Ще ни кажете, когато вземете решение…

Това няма да е лесно. Ще има един доклад, вариант на закона като предложение. Той ще бъде подложен на публично обсъждане. Тогава се надявам, че и вашата медиа ще присъства.

Искам да Ви попитам как оценявате нивото на сутрешните блокове по телевизиите?

Вижте, със сутрешните блокове създадохме една особена своя специфика. В смисъл изнесохме политическия праймтайм там. Това общо взето не е характерно за европейските държави. Там сутрешните блокове са много повече сервизно развлекателни. Пикът на този тип правене на сутрешна телевизия като че ли премина. Така че хем сме сега в нещо, което е ясно, че в някаква степен е отминало, хем няма нищо друго ново насреща. И фигурите, имената, темите продължават да бъдат в границите в един политически разговор. Политиката продължава да прави сутрин рейтинга. Това е странно и аз не знам колко време ще продължи.

В момента печелят тези, които успяват да направят най-актуалните политически интервюта, в някакъв смисъл най-провокативните. Въобще сутрешните блокове продължават да бъдат точката на важно политическо говорене, колкото и странно да ми се струва това от гледна точка на това, че аз познавам историята на медиите в европейски мащаб.

Гледахте ли новият сутрешен блок на ТВ7 – „Бодилник"?

Гледах.

Какво е мнението Ви?

Завръщането на Бареков. Имаше такова очакване. Аз мисля, че Бареков имаше един свой път в бТВ. Там той се превърна в медийна звезда, казано в хубавия смисъл на думата. От друга страна, влезе в сложни отношения и това е неизбежно. Аз не знам журналист, който да не е минал през крива на разнообразни движения и промени, стига до един пик, и след това до един залез. Бареков стигна до залеза там, след това имаше една задължителна карантина на живот извън телевизията. Съвсем нормално е сега да има нов път и аз му го пожелавам от сърце.

Очаквате ли сериозни трусове в медийното пространство?

 Очаквам, разбира се. Аз казах, че се чувства тътенът на новата медиа. Интернет само след пет години ще има много по-решаваща роля въобще в сферата на комуникациите, в сферата на създаването на обществено мнение. Сега интернет е на границата на домашната комуникация. С такова чувство нямаш усещането за авторитетна медиа, каквито са телевизиите например. Все повече тази значимост ще придобива новата медиа, особено по отношение на активните млади. Не бива забравяме, че това е таргетът, към който се целят тези, които искат да правят активна гражданска медиа. Нека видим социалните мрежи. Много голяма част от комуникацията излиза от традиционните медии. Аз имам приятели, които имат 4-5 хиляди приятели в Фейсбук и всичко, което има да научат, да си кажат, си го казват там. И аз, ако спомена какво се давали по телевизията, какво съм прочел във вестника, това им звучи като нещо екзотично и странно.

А какво мислите за рокадите в медиите? Например, беше сменен програмният директор на Нова телевизия.

Да, сестра ми.

Нов главен изпълнителен директор отива там.

По начало в медиите… професионалният мениджмънт хората го правят. Те не са много, но непрестанно сменят местата си, тъй като никога резултатите не са достатъчно удовлетворителни. Този пазар е труден, с много остри и конкурентни сблъсъци, особено във връзка с кризата те станаха драстични. Всичко това се предизвиква от хората, които трябва да правят медиа, особено търговска медиа, и трябва да печелят пари. От друга страна, те трябва да го понесат като отговорност. Има непрестанно въртене и това е въртене в един кръг от професионалисти. Очаквам, че конкуренцията ще става все по-остра, форматите все по-изненадващи. Танцувалните формати малко миришат на минало, даже още преди да се случат вече са приключили в съзнанието на аудиторията. Моето очакване е, че има едно затишие преди остри силни креативни ходове. През последната година и половина медиата загуби креативност. Не съм видял някакъв впечатляващ ход. Това няма как да не се случи, защото самият пазар го изисква. Така че мисля, че ще има изненадващи гледки.