в. Сега | Галя ГОРАНОВА | 2010-04-06

Четвъртата власт ще се роди от съюза на медиите и обществото срещу политиците, смята докторът по социология Доминик Волтон

"Предизвикателството в комуникацията не е в това да споделяш с тези, които чувстваш близки, а да съумееш да намериш общ език с онези, впрочем далеч по-многобройни, с които не споделяш общи ценности и интереси." Това послание отправи френският д-р по социология Доминик Волтон към студентите от СУ "Св. Климент Охридски", дошли да чуят лекцията му за свободата на словото.
Волтон, който оглавява френския Национален център за научни изследвания (C.N.R.S.), проповядва, че глобалното село е техническа реалност, която чака своя политически проект. Защото, колкото повече техниката скъсява географските дистанции, толкова по-силно изпъкват културните различия и това ни задължава да потърсим хуманистичен проект, който да насърчи разбирателството и търпимостта между хората.
"В противен случай информацията и комуникацията, които векове наред са били фактор за свободата и прогреса, могат да се превърнат през ХХI век в причина за войни", предупреди ученият. И констатира с известна тъга, че въпреки всички съвременни технически средства за комуникация – телефон, радио, телевизия, компютър, диалогът между хората никога не е бил по-труден. Сякаш недоверието и взаимната непоносимост са обратнопропорционални на скоростта на информацията. Шестте милиарда обитатели на планетата ползват 4.5 милиарда радиоапарата,
3.5 милиарда телевизора, 3.5 милиарда мобилни телефона
и над половин милиард компютъра. Всяко съобщение може да обиколи света за броени минути. Но това информационно пиршество не е в състояние да породи истинско човешко общуване, заключава Доминик Волтон.
Хората са така устроени, че трудно се търпят дори когато споделят общ език и култура, камо ли ако принадлежат към различна религия или етнос и глобализацията само задълбочава този проблем, убеден е френският изследовател. Нещо повече – техническата глобализация е ускорител на омразата, защото прави още по-видими различията помежду ни. И ако през вековете европейците са воювали предимно със себеподобните си, защото различните – азиатци и чернокожи, са били териториално отдалечени, то днес, благодарение на техническата революция, всеки вижда всичко. В резултат и различията стават по-видими, отколкото сходствата. "В това е парадоксът и голямото предизвикателство пред съвременната демокрация: техническата глобализация, която трябваше да сближи различните гледни точки, се превърна в генератор на омраза, защото този, който не прилича на нас, присъства все по-осезаемо и ни предизвиква да го отхвърлим", е заключението на Волтон. И ако информацията днес лети със страшна скорост, то комуникацията сериозно куцука отзад. Хилядите избълвани информационни съобщения не са същинска комуникация. За нея е необходимо да има интелектуално и емоционално отношение към получателя на посланието.
"Компютрите не общуват помежду си. Те служат за обмен на информации. Развитието на техниката не стига, за да се постигне напредък в социалната и чисто човешка комуникация", убеден е докторът по социология.
Това разминаване е основен проблем и в политиката. Когато политикът отправя своето послание, всички технически средства са в негова услуга, но това не му гарантира нито разбиране, нито съучастие от страна на публиката. Политическата комуникация се крепи върху триадата Медии-Политици-Обществено мнение. И в тази тройна игра ролята на медиите ще става все по-значима, смята ученият. Според него бъдещето на демокрацията ще зависи от
съюзяването на медиите и общественото мнение срещу политическата власт
Само от този контравластови съюз може да произтече силата на медиите като четвърта власт и да се сложи спирачка пред политическите своеволия. Към момента той все още не е факт, смята социологът. За да стане това, са нужни две условия. Първо – политическата власт трябва да приеме свободата на словото и на критиката. И второ – нужни са закони, които да предотвратят икономическата концентрация на медии. В противен случай големите капиталисти ще изкупят повечето радия и телевизии, за да ги превърнат в лобисти на корпоративните си интереси. "Легитимността на журналиста произтича от общественото мнение. Без нея той е просто марионетка", проповядва Волтон.
Според него противопоставянето на старите и новите медии е несъстоятелно: те трябва да съществуват съвместно. Нарушаването на баланса между традицията и модерността уязвява културната идентичност на нациите и може да доведе до военни конфликти. Достатъчно е да видим резултата от натрапчивите опити на европейци и американци да модернизират ислямския свят по свой образ и подобие. "Последното нещо, от което ще се откажат хората, е тяхната културна идентичност (език, обичаи, религия). Машината за стандартизация, наречена Европейски съюз, постепенно убива националните различия, а това е апел за война", тръби социологът. За него съхраняването на езиковото многообразие е един от инструментите за мирното ни съвместно съществуване.
Волтон е застъпник на идеята, че трябва да се въведе законов регламент за интернет. "Ако няма закони, се възцарява капиталистическата джунгла, а в джунглата силните винаги смазват слабите", убеден е докторът по социология.

Стр. 14