Годишен доклад на фондация Медийна демокрация за състоянието и тенденциите в медиите през 2012

БНР, 12+3 | 17.01.2013

Годишния доклад на фондация Медийна демокрация за състоянието и тенденциите в медиите през изминалата 2012 г. беше представен днес. И тази година се оказва, че премиера Бойко Борисов е най-споменавания и отразяван от медиите политик, но най-харесван от журналистите е президента Росен Плевнелиев. Освен това, интернет все по-осезаемо измества традиционните медии. Причина за това е, че интернет медиите представят понякога съвсем различна гледна точка. Репортажа е на Светослава Кузманова.
Репортер: Другият двубой – сблъсъка между старите И новите медии е озаглавен тазгодишния доклад на фондация Медийна демокрация. А сблъсъка се оказва повече от голям. Хората все по-малко имат доверие в традиционните медии и все по-често предпочитат да се информират от интернет. Особено осезаем е този процес за недоверието в традиционните медии и при вестниците. Причината за това експертите търсят в икономическата ситуация, в която се намират много издания в момента. Според Кристиан Шпар, ръководител на медийната програма на фондация Конрад Аденауер, уеднаквяването в отразяването на случващото се отблъсква част от публиката.
Кристиан Шпар: Българските медии и особено печатните са изправени пред промяна и вземане на трудни решения. Има твърде много медии на един доста обозрим пазар, така че по-нататъшната икономическа консолидация става неизбежна. Към това допринася и натиска, който оказва интернет пространството, което бързо се превръща във водеща медия преди всичко за младите хора.
Репортер: А интернет пространството става все по-обемно. Според Орлин Спасов от фондация Медийна демокрация, 68% от българите ползват интернет, а 2.3 млн. имат регистрация във Facebook. Затова и централното събитие през изминалата 2012 е сблъсъка между старите и новите медии. 7 национални ежедневника попадат във фокуса на изследването на Медийна демокрация и Конрад Аденауер. "24 часа", "Труд", "Стандарт", "Преса", "Дневник", "Телеграф" и изданието "Сега". Лидер по споменаване във всички вестници е премиера Бойко Борисов.
Орлин Спасов: Борисов изпреварва 2.4 пъти втория в класирането по този показател, вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Извън първите две места обаче са налице значими размествания. Най-видими са те при Сергей Станишев, който вече е трети, срещу шесто място през 2011, като той успява да измести Симеон Дянков, Росен Плевнелиев и Георги Първанов, които тогава са преди него по брой споменавания. Росен Плевнелиев е без всякакво съмнение всеобщия медиен любимец през 2012. При това той постига тази оценка с далеч по-скромно присъствие от Борисов, Цветанов и Станишев. Плевнелиев е и единствения български политик, харесван през 2012 от медиите повече от Бойко Борисов.
Репортер: Лидера на Атака Волен Сидеров е най-нехаресвания български политик от медиите. Председателя на ДПС Ахмед Доган също е сред най-негативно отразяваните политици. Устойчиво медийно присъствие отбелязва лидера на ДСБ Иван Костов, а Меглена Кунева присъства повече, отколкото през 2011, когато беше кандидат за президент. Къде е радиото като медия през изминалата година?
Богдана Денчева: Радиото става най-запазената медия на фона на прежълтялата от духовен дефицит преса и пожъната от чалгата телевизия. Важни са двете нови радиостанции – радио Бургас, с което регионалните програми на БНР станаха 8 на брой. БНР стартира и изцяло новата интернет базирана програма Радио Бинар. Какви са прогнозите – цифровизацията на ефира ще бъде очакваната топ тема през настоящата 2013. Тема, която с изключение на БНР, останалите радиостанции като че ли засега странят, поне публично.
Репортер: Все по-модно сред политиците става присъствието им в лайфстайл изданията.
Богдана Денчева: Ключово за зоната събитие бе посрещането на холивудските актьори Робърт де Ниро и Джон Траволта лично от премиера Борисов и министъра на културата Рашидов. Представянето на политиците през тази холивудска призма стана популярен подход не само за специализираните, но и за голяма част от останалите медии. Резултата е, че все по-рядко събитията и образите се приемат на сериозно, реалността се е сляла с фикцията, новинарската емисия се е сляла с филма, който следва. Губи се доверието в медиите и в институциите като цяло и нито една новина буди безрезервно доверие. 

Leave a Reply