в. Труд | Соня СПАСОВА | 27.03.2011

• Той е репортер с опит в отразяването на политически и социални събития. Сред колегите си е известен е чувството си за хумор.
• Тя също е добре позната на зрителите на Нова тв, защото беше лице на следобедните новини на телевизията.

- Цвета, Евгений, как е ранното ставане?

Цвета: Живея с надеждата, че ще дойде време, когато ще наспя (смее се). Наистина е трудно да ставаш много рано, но големият проблем за нас с Евгений е, че трябва да сме концентрирани, че и усмихнати. Защото зрителите не очакват навъсени физиономии.
Евгений: На мен сутрин гласът ми звучи много дебело. А иначе – аз не спя следобед. Към 21 ч обаче си лягам и се чувствам добре.
Ц: Аз пък винаги спя на обяд около час. Но пък след това до полунощ не можеш да ме сложиш да си легна… И 4 часа по-късно пак съм на крак.

- Имате поне десетина години зад гърба си, но като репортер и като новинарка. Как ще се опазите от "Господари на ефира" сега, когато вече сте водещи?

Ц: О, ние вече попаднахме в това шоу. Още когато се появихме в ефир, господарите направиха ретроспекция на всички колеги, които са водили сутрешния блок на Нова тв преди нас. Коментарът беше, че се надяват нашата двойка да се задържи по-дълго от самите водещи на "Господари на ефира", които се въртят на всеки шест месеца (смях)
Но, като си помие ля, първото предаване, което водихме заедно с Евгений, го "закривахме" поне 3 пъти..

- Една от критиките към предшествениците ви Ели Гигова и Витомир Саръиванов беше, че не са достатъчно подготвени за темите и гостите в "Здравей, България". Вие по колко часа четете преди ефира?

Ц: И двамата участваме в избора на гостите и темите за сутрешния блок. Това ври в кръвта ни, все пак сме репортери, новинари.
Е: Не е важно толкова много подготовката, защото всеки разбира от различни сфери. Според мен е по-важно за журналиста да има бърза и навременна реакция… Истината е, че все повече използваме коментарите във фейсбук. Оттам идват темите – от гражданското общество, от лидерите на мнение…

- И двамата сте попаднали в Нова тв заради Милен Цветков. Той ли е най-добрият ви учител?

Е: Аз прочетох на стената във факултета по журналистика обява, написана на ръка: "Здравей, България" търси репортери", бях момченце на 21-22 г. (смее се). Милен Цветков ми взе автобиографията, подхвърли я някъде и каза: "Добре, ще ти се обадим." Аз обаче не му останах длъжен – Ами като ми звъннете, какви пари ще ми предложите? И той каза -"Евала, никой досега не ме беше питал за пари. Но все пак ние работим, за да си пълним хладилника".
Ц: На мен професионалната ми връзката с Милен също започна в "Здравей, България" – още в самото начало на сутрешния блок през 2001 г., когато водещ беше само Милен. Разбрах, че търсят репортери. Обадих му се от телефон с монети на улицата и той ме одобри… Изкарах половин година и после напуснах…
Е: Не смятам, че трябва да се фокусираш върху един човек и да следваш само един "учител"… А нали всеки трябва да си утъпче собствена пътека.

- Кой е вашият ритуал преди ефир?

Е: Аз не съм суеверен и не правя нищо.
Ц: Нямам ритуал, но винаги преди да изляза от вкъщи, се прекръствам пред иконата на Света Богородица.

- Когато единият разпитва гостите, какво прави другият извън кадър?

Е: Аз я гледам…
Ц: Аз го слушам…

Е: Ти си повече за гледане, аз – за слушане, така ли?
Ц: Напротив – просто искам да вникна в съдържанието, докато ти явно държиш повече на визуалното присъствие (смях).

- Какво ви липсва от предишните ви професионални изяви – Евгений – ти беше политически репортер, Цвета – новинар…

Ц: Мислех, че ще ми е трудно да се откажа от това да съобщавам новините. Но пък от друга страна – новата
позиция ми дава и ново предизвикателство. Вече се срещам с повече хора, всичко е по-динамично. Е: На мен ми липсва рутината, която ми даваше спокойствие и увереност, че се справям добре. Сега започвам отначало. Няма да се правя на супер водещ – даже се чувствам като стажант. Но този път имам усещане, че мога да се справя.

- Как се виждате след 10 г.? Евгений като политик, Цвета край печката вкъщи, или и двамата с тиранти като Лари Кинг?

Е: Нямам амбиция за политическа кариера. Харесвам си професията и не смятам да я сменям.
Ц: Искам да си живея спокойно. И то омъжена с 3 деца.
Е: Кога време за деца бе, Цвети? Ставаш в 4,30 ч!
Ц: Не ме обезкуражавай! (Смях)… А иначе Лари Кинг -не, но бих говорила за Опра Уинфри… Жена с рядко тв присъствие и умения да вкара всеки събеседник в дълбокото.

- Евгений, още ли караш жълтия си скутер?

Е: Не, сега е черен.
Ц: Даже му подарих светлоотразителна жилетка…
Е: Карам, но малко. След като стана ясно, че колите на НСО ще стрелят по шофьори и мотористи, ако ги засичат. .. Иначе – още е студено. Но като се затопли, улиците са мои!

- Цвета, знам, че си падаш по уестърните. Но какво предпочиташ – бързи коли или бързи мъже?

Ц: Умерени. Иначе – моят идеал са наистина мъжете от класическите уестърни. Всъщност преди залитах по руси мъже със сини очи. Сега просто искам да има химия между нас.

- Какви са хората до вас?

Е: Имам момиче до себе си, с което живеем заедно 2-3 г. и се чувствам много щастлив. Тя няма нищо общо с нашата професия.
Ц: Аз съм в по-свободна позиция от Евгений.

- Каква е идеалната ви събота?

Ц: Едно пътуване в чужбина, което започва още в петък следобед и приключва в неделя…
Е: Обичам планината, морето или да си почивам вкъщи на дивана с биричка пред телевизора с филми. Любимото ми разтоварване е да поема с мъжка компания из някоя планина. За последно направихме тридневен преход из Стара планина по 70 км на ден.

- А по-екстремни преживявания – един скок с бънджи например?

Ц: Аз се гмуркам. Последно го правих в Созопол. Мисля да отида до Средиземно море това лято. Гмуркането е рисковано начинание, не е за плашливи хора. А и подводният спорт е доста стряскащ за човешкия организъм, защото трябва да на-паснеш дишането към апаратурата на гърба си… Едно от най-любопитните създания, които видях, беше риба, която прилича на змиорка, бяла, движеше се почти по пясъка… Сега планирам да разглеждам останки от потънали кораби.
Е: Ако е за скок с бънджи, знам, че мога да го направя, затова не ме блазни тази мисъл (смях).

Стр. 13