Игра с криви зарчета

www.mediapool.bg I 08.05.2015г.

 Понякога за нашите работи най-добре приляга формулата на Тери Пратчет – игра на "Не се сърди, човече" с криви зарчета. Разговорът е за медиите, правилата и върховенството на закона, а конкретният повод е сложната траектория на една телевизия през последните десет години.

Проектът ТВ7. Диляна Грозданова, депутат от НДСВ, започва проекта за телевизия с кредит от Общинска банка по времето, когато съпругът й Любомир Павлов е шеф на банката. Кредитът е обезпечен с имоти на приватизирано общинско дружество. Първоначално програмата се разпространява по кабел, но през 2007 се провеждат енергични опити ТВ7 да получи честота. В спора се намесват два регулатора и Върховна административна прокуратура. Прокуратурата се намесва, когато Съветът за електронни медии взема решение за издаване на лицензия въпреки информацията от Комисията за електронни съобщения, че липсват свободни честоти.

Късметът се обръща в полза на ТВ7, когато през 2008 г. телевизията се продава. Не става ясно на кого: юридическото лице-собственик, регистрирано в края на 2005 г., не се променя. След като Ирена Кръстева е официално обявена за консултант, въпросът с честотите е решен: регулаторът под председателството на днешния председател Веселин Божков провежда процедура за раздаване на честоти без конкурс и 58 от общо 102 честоти печели Ирена Кръстева. И повече: както честотата на 7 дни/ББТ, така и честотата на телевизия ТВ2/Pro.bg, свързана с Красимир Гергов, преминават у ТВ7. Няма никакво съмнение, че въпросът с финансирането също е решен: ТВ7 се развива екстензивно, Николай Бареков става директор на три телевизии – ТВ7, News7 и Super7, външните продукции са импозантни, сключва се договор със CNN и за целите на сътрудничеството се провеждат обучения, а от едно предаване възниква и се реализира политически проект.

Сега научаваме размера на финансирането – 300 милиона чрез основното холдингово дружество на Цветан Василев ТЦ – ИМЕ. Искането да се обслужват кредитите води до серия дела за несъстоятелност по цялата верига. В скоро време се очаква да стане ясна и съдбата на другите кредитополучатели, като издателите на 24 часа, Труд, Преса и др. Междувременно прокуратурата отказва да образува досъдебно производство срещу Пеевски за търговия с влияние въпреки признанието му, че във вестниците си е опъвал чадър над престъпни босове по молба на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

Схемата. Проектът ТВ7 е само отделен пример как е действала схемата за овладяване на медиите. Има в България фабрики за думи и образи, които се финансират по специален начин, за да информират по специален начин. Те приличат на медии, но не са. Имат стриктно контролиран продукт и се използват за придобиване и упражняване на власт. Финансират се от частна банка, която със знанието и помощта на държавата използва средствата на държавните предприятия от цели отрасли на икономиката, за да утвърди властта си. За да изглежда законно (да не надвишава праговете на разрешените кредитни експозиции на банката към едно лице), финансирането е непряко, чрез верига от кредитирани от банката търговски дружества. И с много офшорни собственици. Впрочем, това съвсем не е единственият инструмент за овладяване на медиите. Паралелен канал е фокусираното насочване на средства от европейските фондове.

Схемата постепенно става публично известна не в резултат от действия на държавата за защита на законността. Напротив: прозрачността е системно ограничавана и със съдействието на държавата. Сега се оказва, че институциите не са реагирали достатъчно ефективно и навреме за защита на обществения интерес. Схемата става публично известна по стечение на обстоятелствата – поради вътрешен конфликт между основни участници: "Цветан смяташе, че има сили да управлява държавата", съответно "Пеевски стигна прекалено далеч и се вживява като властелин на България".

Не просто бизнес. В годините на прехода медийните магнати успешно налагат тезата, че медиите са бизнес като всички други. Не, не са. Медиите са индустрия, но не само. От медиите зависят правата на човека и в голяма степен – качеството на демокрацията. Записано е в ред документи на ЕС, но е добре и да се взема предвид. Ако институциите признаят, че медиите са не просто бизнес, регулацията може да бъде по-адекватна.

Общите правила на конкуренцията не се оказват достатъчни. Това сочи разрешената операция Лафка, от която зависи разпространението на печата, това сочи развитието на българските мултиплекси – оценката е на Съда на ЕС.

Обявена е продажба за едно евро на БТК, НУРТС България, Фърст Диджитъл, ТВ7, пийпълметричната компания ГАРБ заедно с военни заводи и хотел. От медиите научаваме, че на екипа на ТВ7 като бъдещ собственик е представен гръцки бизнесмен, свързван с близкия до Путин руски олигарх Константин Малофеев. А в екипа ще участва Николай Малинов, член на Националния съвет на БСП и председател на движение "Русофили". Сделката се отнася до съдбата на критична инфраструктура, но експертите предупреждават, че продажбата на ТВ7 има и друг важен аспект. По думите на Илиан Василев, бивш посланик в Москва, "ако не се реагира, ще пием дружно една студена вода, докато някой вкарва стратегическо информационно оръжие в хибридната война, която се води у нас".

Изборът. Сега в медиите навлизат родените в условия на демокрация. Разговорът за отговорността на хората в професията трябва да се води особено заради тях – с цялото уважение към журналистиката и достойните й представители, които работят в трудните български условия.

В България все още няма добре развит пазар на журналистическия труд. Причините са много, някои са обективни и са свързани с пазарни и технологични промени, печатните издания се адаптират към цифровото време. Но, както беше посочено, конкуренцията в медиите е съзнателно ограничавана. Мълчанието, търпимостта и дори възхищението към сръчността на т.нар. български медийни магнати да заобикалят законите дава плодове.

Ограниченият пазар не означава липса на избор. Избор винаги има, той е личен и непрехвърлим: упражняваш професията в служба на истината с всички произтичащи от това трудности – или не питаш кой плаща, стига да плаща редовно. Конкуренция, плурализъм и високи стандарти – или поставяне на личния житейски проект над мисията. За съжаление, все още в много случаи истината се принася в жертва на пропагандата, доказано се нарушават всякакви медийни стандарти, а играта с криви зарчета зависи допълнително от посоката на вятъра.

Действията на частния съдебен изпълнител и полицейското участие в ТВ7 са най-подробно коментирани в последните дни. Като че ли по тези въпроси няма големи различия – договорите трябва да се изпълняват, кредитите трябва да се обслужват, но може да се съобрази, че изпълнително производство в телевизия изисква специално внимание. Същевременно, резервираността на колегията към събитията в ТВ7 е напълно разбираема предвид биографията на телевизията като пропагандна машина или, както напоследък напълно основателно казват – пропагандна бухалка. Иван Бедров отбеляза, че до момента няма дори извинение.

Така е, според Пратчет дори разбойниците изскачат иззад скалите, но после казват разни неща, като: "О, извинявайте. Взех ви за някой друг".

 

Оригинална публикация

Leave a Reply