Водещ: Народния представител от Синята коалиция Асен Агов и продуцента Нидал Алгафари са добре дошли в Челюсти за спор по темата. Започваме веднага след рекламите, впрочем произведени в България.
Реклами.
Водещ: Позволявам си да започнем с друга тема, г-н Агов. Измихте ли си ръцете сутринта преди да гласувате? Днес беше промото на новата система, как да я кръстим, анти чужди карти.
Асен Агов: Ами тя сработи веднага. За мое голямо учудване нямаше кой знае какво туткане в залата и първото гласуване с новата система протече много гладно. За мен беше учудващо, че толкова без всякакъв фал мина това гласуване.
Водещ: Сега, кои ваши колеги в залата се чувстват унизени от това, че трябва д агласуват като инианци с пръстов отпечатък?
Асен Агов: Ами да ви кажа правото, един мой англиЙски колега, депутат в камарата на общините, попита как гласуваме преди няколко години в нашия парламент. И аз казах – с електронни карти. И той каза – ние не сме толкова честни и за това гласуваме като ставаме от място и вдигаме ръка и казваме – за ли съм или съм против, защото вика не сме толкова честни. След като парламента беше се докарал до положение въпроса за гласуването с чужди карти да бъде един от най-възмутителните за обществото, сега когато този въпрос се реши стува ми се, че онези които чувстват Оронено своето достойнство, аз не съм от тях, защото съм вече пети мандат депутат и сигурно съм допринесъл до това унижение в парламента, тоест поемам абсолютно изцяло отговорността….
Водещ: Гласувал сте с чужда карта, сигурно?
Асен Агов: Сигурно съм гласувал и с чужда карта. Но общо взето аз съм бил по-дълго в опоизиция от колкото вуправление, така че когато си в опозиция не ти се налага много да гласуваш с чужда карта. Както и да е. защото гласа ти не се зачита чак толкова..
Водещ: Е да де, ама сега в опозиция Румен Петков и Румен Овчаров всеки ги засичат с други карти.
Асен Агов: Сега вече не може да се гласува с чужди карти и този въпрос е решен. И аз съм много щастлив, че е решен въпроса по този начин, макар някои да го смятат за унизителен, ако ми позволите една смешна скоба, отивам първия ден на работа сега след …
Водещ: Когато ви вземаха… ?
Асен Агов: Точно така. и ме посреща сътрудник на групата и казва – взеха ли ти отпечатъците? С този въпрос ме посрещнаха в парламента.
Водещ: Вестниците дълго се занимаваха с това, че ще се гласува включително и със среден пръст, това ще е жест към законодателството изобщо.
Асен Агов: Не, това ще е жест към опозицията, защото тя трябва да показва среден пръст, когато не е съгласна.
Водещ: Добре, сега да се върнем на другата тема, заради която сме се събрали и предлагам Нидал пръв да говори. Вчера Коалиция за България категорично скочиха срещу отказ ана управляващите да запишат закона за радио и телевизия1, че ние Дарик радио и другите радиостанции и националните телевизии трябва обезателно да излъчваме една четвърт от програмата си, произведена в България.
Нидал Алгафари: Аз не мога да говоря от името на Коалиция за България, не знам даже и какви са им мотивите за това, което се казва. Но моето мнение за такова нещо, че имат .. в Африка ли не знам къде, едни маймунки, които преди да хапнат Нещо си го слага отзад на дупето да види дали ще излезе. Дали можем първо ние да произвеждаме такова нещо. Едно е да пълним програмите… по-скоро мога д аговоря за телевизия, защото от радиото Нищо не разбирам. Но за телевизии да правим реалитата, да пускаме спортни и други програми – това го можем. Въпроса е да произвеждаме нещо изцяло българско. Дали ще бъде тип сериали, дали ще бъде тип филми, дали ще бъде тип предавания смятам, че не ни е по силите. Просто нямаме капацитета да го направим в момента. И може би трябваше да се тръгне от някакви по-малки проценти, но задължителни и лека полека да се увеличава.
Водещ: Но задължителни.
Нидал Алгафари: Но задължителни, но по-малки проценти.
Водещ: Защо да са задължителни?
Нидал Алгафари: Защото и тези хора трябва да ядат хляб в България. Които са режисьори, продуценти, сценаристи и т.н.
Асен Агов: Аз имам отговор на този въпрсо за продуцентите и за сенаристите и изобщо. Аз също застъпвам тезата, че…
Водещ: И тяхното нахранване по-скоро, нали?
Асен Агов: Не. За това, че трява да им се дадат възможности и ние направихме това, внесохме няколко депутати закон за данъчни облекчения за българските продуценти. 25% данъчни облекчения, които ще освободят средства за продуциране на телевизионни сериали, на филми и т.н. Закона е внесен, вече е факт, качен е на сайта на НС. Аз смятам,ч е това е пътя. Цял свят го прави. Когато изготвяхме проектозакона ние се консултирахме с практиката в други страни и ще видите примерно, че поне 12 щата в САЩ са направили такова нещо, Италия го е направила, Унгария, Чехия и рязко са повишили производството на местните продуценти. Ето това е пътя, според мен, а не със задълкжителни квоти. Задължителната квота, вчера го казах, днеска ще използвам друга метафора. Едно време, аз понеже съм по-голям, си спомням, че за да си купи една жена дезодорант Фа, който беше дефицитна стока в България, слагаха в плика и томче със съчинение на Тодор Живков.
Водещ: Верно ли? Наистина ли?
Асен Агов: Да. Тоест за да можеш да си купиш ти слагаха томче с Тодор Живков. В радиото, националното радио, понеже и там съм работил, имаше задължителна квота за български песни в музикалните програми, в Хоризонт.
Водещ: Те сега плачат между другото българските изпълнители, че към момента няма такова квота и включително Васил Найденов тук е спорил дълго време с мен, че трябва и ние в Дарик радио да б ъдем задължени…
Асен Агов: С Васил сме приятели от много години и с богдана Карадочева и с други, но мога да кажа само, че винаги сме спорили на тая тема. Казвал съм им, че ако те наистина създават продукт, който може да се конкурира, в крайна сметка той е на родния ни език. Една българска песен защо нескопосните текстове, повечето нескопосани текстове на фолка, на поп фолка, на чалгата пробиват и се пеят от хората – защото те се харесват на хората. Следователно не е въпрос на квоти.
Нидал Алгафари: А на пазар.
Асен Агов: А на пазар.
Водещ: Е да де, обаче тука сега ще трябва да преформатираме спора…
Асен Агов: Аз нямам какво да споря, защото съм напълно съгласен с Нидал.
Водещ: Ама не е ли радиото и телевизията, въобще медиите нямат ли ролята и д авъзпитават, защото ако ние приемем, че защото пазара иска това, ние трбяв ада превърнем 100% от програмата, хайде щото говорим и за телевизии, в турски сериали и чалга песни.
Асен Агов: А, сега, искам да кажа, че ти вероятно не си гледала турските сериали.
Водещ: Не.
Асен Агов: Аз ги гледам с много голямо любопитство не защото харесвам сюжета или това, но те са направени изключително майсторски, от киноджийска гледна точка. Занаятчийски. Направени са така, с претенцията ако щеш на сериал като 24 часа, който ти спира дъха, американския сериал, макар да се досещаш, че най-накрая добрия винаги побеждава, но в крайна сметка и това възпитава. Турските сериали се продават в цял свят. Турците са …
Водещ: Те световните медии писаха, че това е турската културна инвазия. Че те правят опит да поевропейчат представата за себе си през това.
Асен Агов: Разбира се има и скандали. Докато бяхме с теб в Израел имаше скандал с турския посланик тъй като израелския Мосад бил показан в негативна светлина в един от тези сериали. Не искам да коментирам турските сериали. Искам да кажа само, че в продължение на 20 години в България настъпиха драматични промени, житейски проблеми, съдби на хора се сринаха. Други хора без да са разчитали някога на съдбата си се издигнаха до висини, които никога не са предполагали, че могат да достигнат в живота си. Това са човешки драми.
Водещ: В смисъл това е хляба за продуцентите да направят нещо.
Асен Агов: Аз не мога да си обясня. Родиха се поколения цели нови. Не мога да си обясня защо никой не написа един сценарий за цялата тази драма. Одеве разказвах на Нидал, когато бях директор на телевизията и си виках група прогресивни тогава писатели с тиражи и прочие и им казах- направете една сага за страданието на българина от 20 век. Покажете едно семейство буржоазно, покажете едно комунистическо семейство, покажете всичкид рами, които България е преживяла. Аз ще финансирам това нещо. Бях решил и щях да намеря пари за такъв сериал. Дори предложение не даде никой, на една страница предложение как може да изглежда една такава сага.
Водещ: Защо, Нидал? Защото е по-лесно да завъртим две момиченца, които да се показвта на телевизора и да дават по-… какви са там, едни реклами, ако познаеш обърнатата поговорка.
Нидал Алгафари: Дай да се върнем още малко назад. Когато настъпи демократичните промени в тази държава се очакваше, че нашите писатели, сценаристи И т.н. ще извадят някъде от чекмеджетата един много таен сценарий, това което са писали и са готови да се произведат. За съжаление не се появи нищо. Сле дкоето, както Каза Асен, много големи имена наши, които в един момент не искам да ги обиждам, но за съжаление така се показаха – по-голямата част от тях станаха коктейлни такива творци, които ходят на коктейла или на приема на президента, на премиера на това, но не произвеждат. Аз също съм бил изпълнителен директор на телевизията и съм си патил от това нещо, защото бях и шеф на бюджетната комисия по финансиране на филмопроизводството. И се опитвах да чета сценарии. Ей богу – нито един. Нито един, на който … даже имахме такова както каза Асен, само че аз по друг начин, тези 5 млн. когато ги имахме да ги инвестирам в един проект. Но дайте да го направим. Какво се оакза – че ние при нас първо старите хиени, които са в кинопроизводството искат по някакъв начин да преживяват. Само че те забравят едно нещо – че изискванията на киното, на сапунения сериал ако щете вече са малко по-различни. Чисто занаятчийски трудно се правят. Сценаристите са ни слаби, в момента ги няма. Много са ни слаби занаятчиите, които трябва да го произведат, като изключвам оператори. Говоря за режисьори, много са ни слаби. Ние нямаме една сцена направена нормална любовна. Ние нямаме една сцена на един най-обикновен бой между двама души, ние нямаме една най-обикновена каскада, която можем да направим. За съжаление не го можем.
Водещ: Да де, обаче сега всички, които ни слушат вероятно надявам се да са прочели за това, че един български филм е номиниран за Оскар. Знаят, за наградите които и в Кан друг български филм. Тоест българските филми очевидно се правят качествено вече, макар да имаше някакъв период на …
Нидал Алгафари: Можем много да спорим на тая тема колко са качествени. Това са сравнени с кой го сравнявам. Има и друго нещо. Единственото… в България имаме една телевизия, която е обществената телевизия или както я наричат, национална и т.н. Там нещо може тя да инвестира да прави. Как да накараш търговска телевизия да инвестира в нещо, което е предварително ясно, че то е непродаваемо.
Водещ: Защо?
Нидал Алгафари: Ами няма на кой да го продаде.
Водещ: Ама защо да е непродаваемо?
Нидал Алгафари: Защото го няма сценариста, няма го режисьора, няма го сюжета, няма го опита. Тоест ние този занаят го нямаме. И по-скоро ако трябваше държавнически (?) трябваше да се тръгне съвсем в началото. Там, където дават такива хора да се обучават.
Водещ: Ами да, защото Нидал това малко знаеш ли как зсвучи? Търсим директор на банка с 5-годишен управленски опит, ако може да е на 32. Няма как тия хора да направят продукжция, която да се гледа, докато не се научат да го правят.
Нидал Алгафари: Има, защото ако се инвестира в тези университети или институти и факултети и т.н., да се инвестира там. Да има възможност тези студенти да се показват. Там да има възможност да се канят тези продуценти от телевизиите да дойдат да им гледат техните курсови работи в първи, втори, трети, четвърти курс. Да почнат да инвестират в тях. това е едно нещо. Но това няма политика. Тука в един момент казваш – ние ще направим 25 или 50. Ами аз мога да искам даже да е 100% защото така за мен ще има пвоече хляб. Но аз какво мога да произведа? Трявбва да събера от някъде тези хора, които ще ми напиша тсценарий. И особено и Асен сигурно и ти си запознат с телевизионното производство, какво значи да направиш един сериал и една сага. Това са 20-30 сценаристи, които сядат и пишат всеки божи ден. от къде да ги намеря тези хора?
Асен Агов: И се снима седмица за седмица.
Нидал Алгафари: Да не кажем, че има някои ден за ден.
Асен Агов: Ден за ден, в един ден може д асе снимат и два епизода.
Нидал Алгафари: Пробваха ли?
Водещ: Е чакайте сега, звучи…
Нидал Алгафари: Пробваха ли? Хотел България пробваха ли? Видяхме го.
Водещ: Да. А Дунав мост … мале Дунав мост какво беше…
Нидал Алгафари: "Забранена любов" в интерес на истината…
Асен Агов: Клиника на третия етаж.
Нидал Алгафари: Имаме някакви опити, лека полека тръгваме.
Водещ: Да де, ама 25% продукция не ознаячава само филми.
Асен Агов: "Забранена любов" в интерес на истината заприличва на продукт. Като казвам, ние не сме някакви взискателни маниаци тука с Нидал двамата, които искаме чудеса от храброст. Но когато направиш задължително това, той зачекна въпроса за търговските телвизии, когато имаш един непродаваем продукт, защото в крайна сметка като направиш един сериал да речем ще го излъчиш в прайм тайма, в централното време, за да можеш да привлечеш реклами, защото това е най-скъпото време за реклама. Ама кой рекламодател …
Водещ: Ще рекламира в Дунав мост.
Асен Агов: Моментално започва да пада зрителския интерес, телевизията губи и от цялата тази работа губят всички, защото утре няма да има телевизията да плати за нова продукция. Така че …
Водещ: Е да де, ама законодателя като работи по закона за радио и телевизия и като си дава сметка за всички тези проблеми и едновременно с това стратегически важното да произвеждаме тия хора, за които Нидал говори, защо не се работи и върху този казус.
Нидал Алгафари: Вече сме в друга тема. Това е извъН тоя закон.
Водещ: Не, изобщо, извън този закон…
Нидал Алгафари: Държавна политика.
Водещ: Е да де, ама тя нали държавната политика зависи и от парламента.
Асен Агов: Ще ти кажа. Аз понеже съм голям привърженик на инициативата, личната инициатива, частната инициатива, изобщо порива човешкия, който създава и генерира в крайна сметка продукта, с който човечеството се движи напред. В едни студиа в България има CDI – computer generated images. Там има двеста деца бългрски, казвам деца на по между 18 и 25 години, абсолютни царе. В момента правят на не знам колко продукции в света правят компютърно генерираната картина. Тези хора в това студио се обучават. Те са на световно равнище, абсолютно на световно равнище. Като ги погледнеш никога няма да кажеш, че тези хора са толкова наистина способни. Някои от решенията им, някои от техните решения са толкова добри, че бият абсолютно всичко останало, което е в света. само че никой не знае аз това. Тоест не е въпроса само до това да има държавна политика, говорим държавнически…
Водещ: Е как да разберем за тия деца? Те си работят, изкарват добри пари, правят качествен продукт.
Асен Агов: Да. Значи може. Има пътища как да стане това. И с нашия закон искаме да помогнем точно на такива продуценти< които започвт наистина да създават някакъв продукт на световно качество. Може да е елемент от създаването на един филм, но той е важен елемент вече при съвременното изкуство, както се прави киното.
Водещ: Защото ако дойдат турските продуценти, аз не им знам и заглавията на тия филми…
Асен Агов: И аз не ги знам разбира се.
Водещ: С тия турски сериали… те ще направят чудесна история българска сигурно, нали?
Нидал Алгафари: Със сигурност, защото са (?). включително сценариите да се пишат, то е занаят. Освен да си талантлив преди всичко е занаят. Ние не го знаем, имаме един, който смятам, че е оглямо име в България поне на тема сценарий, това е ректора на НАТФИЗ сега. Той е например занаятчия, той знае как може да се направи. И трябваше в него да се инвестира и той да почне да подготвя такива кадри, които да почват да правят едни елементарни калъпи. Не очаквам от тях да напишат нещо ала-Толстой или нещо ала- Достоевски. Но да напишат една проста историйка – аз и тя отиваме някъде, целуваме се, обичаме се, идва някой и ме набива. Но да я напишат. Така както се пише…
Водещ: Само на бой…
Нидал Алгафари: Еми има. Освен това има нещо друго. Една такава продукция струва много по-скъпо от колкото да купиш една чужда. Много по-скъпо. И в един момент, пак казвам, това може да стане в националната държавна или в националната обществена телевизия. Но там трябва да се инвестират пак държавните пари, тоест на всички нас данъкоплатците, ние всички да решим, че там ще инвестираме в това.
Водещ: Да де, ама ние даваме едни пари и Евровизиите в последните години са такъв смях, че хората се чувстват отвратително.
Нидал Алгафари: Смяха и друго нещо и Асен го знае. Смяха това нещо, че БНТ получава изключително малка субсидия в сравнение с всички телевизии в Европа…
Водещ: Ние оня ден говорихме на тая тема.
Нидал Алгафари: В сравнение с всички телевизии в Европа, които са обществени, те получават много повече. Аз например съм един от тези, които смятат, че БНТ не трябва да има реклама въобще, да я забранят…
Водещ: Ама държавната телевизия има и реклама, да. Трябваше да дойдете преди три дни отново в студиото, тука беше шеф на Маркетинг и реклама на държавната телевизия и говорихме точно за желанието на държавната телевизия да си увеличи времето за реклама…
Асен Агов: Бих спрял времето за реклама, това е скандално за хората, които печелят от рекламата за телевизията, подчертавам печелят от рекламата за телевизията, но не мога аз да плащам данъци и да ми показват строежите на века, които са Мавзолея и Димитровград. Извинявай много.
Водещ: Архитектурните събития на 20 век, нали?
Асен Агов: Ами да. Големите строежи на България на 20 век. Съжалявам много. В същото време не ми показват лагера Скремена, който също е построен с героичен труд на затворници. Тоест … не съм съгласен да плащам данъци за това. И вчера го казах от трибуната. Не съм съгласен да ми кажат, че една от големите любовни двойки на 20 век е тази на Иван Славков и Людмила Живкова. Това с анеща, които буквално наистина … и я слагат наравно с Лора и Яворов.
Водещ: Да, Яворов и той беше там.
Асен Агов: Извинявай много.
Водещ: Е чакай, последната българска продукция…
Нидал Алгафари: Тука отидохте в друга някаква…
Асен Агов: Казвам, че е субсидията…
Нидал Алгафари: Не го казва БНТ, а го казва един екип от хора, които са го решили и искат да кажат, че националната телевизия ще каже – не, това го махаме и това не може да бъде, тоест да ги вкараме в цензура?
Водещ: Ами прави се нещо… извинявай, като се направи… сега, ти ще направиш ли допитване за личност на 20 век, какво беше, преди 3-4 години, когато Левски беше пръв, втори беше Азис.
Нидал Алгафари: Не, не беше втори, беше 20, извинявай.
Водещ: 20 ли беше?
Нидал Алгафари: 20 беше. Втори беше Петър Дънов.
Водещ: Е, хубаво, и 20. Левски, Азис. Нали се сещаш …
Нидал Алгафари: Какво да се сещам? Българското население и българския народ по този начин направено, в мометна, когато Азис е във върха на славата си беше даже логично да отиде и първи.
Водещ: Ами ето за това телевизията ако си каже – аз възпитавам, ще прави продукции, които да накарат хората да мислят малко по-задълбочено.
Нидал Алгафари: Тази продукция накара многохора да мислят. Защото има например нещо, което пък мене ме е възмутило, че в нощта на стоте първи на България въобще не влезе поп Богомил. Въобще не влезе. А поп Богомил е …
Водещ: Имаше една друга добра инициатива, беше за книгата.
Асен Агов: Да, книгите беше добро.
Водещ: Вазов и Под игото.
Нидал Алгафари: Но това са тежки продукти, скъпо струващи продукти, които например търговска телевизия не би го направила. Просто няма да даде пари. И трябва да има такова нещо. И за това смятам – дайте на БНТ един голям бюджет, който голям бюджет не казвам да сравняваме с Англия или която и да е друга държава. Дайте един нормален, който е примерно 200 млн. лева. Спрете рекламат тотално…
Водещ: Да де, ама може ли там да не работят 3000 човека?
Нидал Алгафари: Не, не може. Към този момент не може да не са. И не са 3000, а са 2000 и нещо.
Водещ: 1900 последно.
Нидал Алгафари: Не е проблема в тези хорица, които там си изкарват някакви заплати. Не е това проблема на телевизията и не това харчи толкова големия бюджет на тая телевизия.
Асен Агов: Много харчи, заплатите хвърлят много…
Водещ: Добре, а като се сетим за БАН, където от субсидията им 80% отиваше за заплати си мисля, че и в БНТ положението е..
Нидал Алгафари: Това са хора, които са работили там 30 години. няма да ги оставиш на улицата.
Водещ: Ама това не е социална служба, Нидал, извинявай, и аз работя 10 години в Дарик радио. Ако това предаване не се слуша Радосвет Радев няма да каже – Ама Диана щото имаш и дете, дай да стоиш тука докато се пенсионираш.
Нидал Алгафари: Там е малко по-сложно…
Асен Агов: Аз съм уволнявал хора от телевизията, това е много мъчителен процес. Казвам ти го просто… много мъчителен процес е. искам да ти кажа, че един болезнено… за мен самия беше много болезнено. Трябваше да го извърша, за да мога да гарантирам субсидията на телевизията. Както и да е.
Водещ: И какво сега, ние приемаме, че няма как това да се харчи пред аудиторията и за това ще пускаме турски сериали, защото в закона не приехме…
Нидал Алгафари: Пак отиваш до харченето. Не до харченето. Първо няма кой да го произведе. Тоест за да се произведе такова нещо може да произведем някакъв много малък процент. Да тръгнем от нещо.
Водещ: Ами дай да пробваме бе Нидал. Това е идеята. Никой не ти казва… ето стана ясно, че тия 25 не влязоха. 50% европейска продукция и то пожелателно, нали ?
Асен Агов: Не 50. 12% е процента с …
Водещ: Не, 50% европейска продукция, като това е пожелателен процент.
Асен Агов: Това е пожелателен процент. Сега искам да ти кажа още нещо. Един детайл, който при вчерашните дебати умишлено се пропускаше. В европейската директива Телевизия без граници, която е валидна за нас, понеже сме членове на ЕС, е казано – може да се определи процент за производтво на оригиналния език на страната и да бъде наложен този процент, включително и търговските телевизии, но той трябва да бъде субсидиран от държавния бюджет. И всъщност тайната мисъл на тези, които внасяха 20-те процента щеше да получат субсидията, която поради европейската субсидия трябва да се даде за…
Водещ: Държавата така или иначе трябва да я даде.
Асен Агов: Да. Тоест пак ние да платим, обаче за продукт с негарантирано качество. И от тази гледна точка аз си мисля, че.. сега няма да навлизам в детайлите на продукцията, но във всички случаи това би била една много порочна практика. Ти представи си в суши бара тука зад ъгъла да наложат 30% мешана скара ала-Балкан турист да бъде задължителна в менюто, за да не се губи националния характер на българската кухня. Защото има суши бар. А ти отиваш да ядеш суши, не отиваш да ядеш мешана скара. Ще отидеш отсреща в другия ресторант, който предлага мешана скара. Така е и с телевизионните и радио програмите. В момента има специализирани програми. Ако обичаш да готвиш гледаш Сиеста, ако обичаш спорт ще гледаш Евроспорт и всичките Диеми, които дават всичките мачове. Ако обичаш класическа музика ще гледаш Mezzo, ако харесваш поп музика ще гледаш МТВ или пък VH1…
Водещ: Да де, ама тука закона за радиото и телевизията не ти казва, щото си си сложил една голяма сателитна чиния, ти можеш да гледаш от сутрин до вечер CNN и Mezzo …
Асен Агов: Не, абонирал съм се за местния кабелен оператор.
Водещ: Без значение. Тука си говорим за това каква програмна схема да имат националните радио телевизионни оператори.
Асен Агов: Аз харесвам една програмна схема, единствената в света. смятам,ч е ако има обществена телевизия, пример за това е BBC. Това е обществената телевизия. И те отново се сблъскват там, следя внимателно, защото дето се казва телевизията ми е изкушение от край време, продължавам да следя какво става. Сега ще трябва да приватизират Channel 4 или Четвърти канал, който беше също обществен и произвеждаше между другото великолепна драматургия. Сега Channel 4 ще го приватизират, защото няма достатъчно пари в хазната при тази криза и ще остане финансирането само за BBC, съответно трите BBC 1, 2, 3. Но обществена служба на една телевизия е тази на BBC. Не съм видял друга обществена телевизия, следил съм ги много, къде разбирам, къде не разбирам, но общо взето си давам сметка, повечето са оцветени в зависимост от управлението. Това е. и аз лично смятам, че реалната обществена телевизия съществува само с наименованието BBC. За 20 години обществената служба на медиите не помогна на хората да се справят със страхотното предизвикателство на свободния живот. Едни хора, които не са живяли свободно. Моето поколение, хора които не са били свободомислещи, които са били по принуда конфронисти в обществото, изведнъж се бяха изправили пред огромното цунами на свободата, на свободния пазар, на избора.
Водещ: Какво трябваше да прави телевизията?
Асен Агов: Тези хора трябваше да им се помогне да схванат как да се държат в едно такова свободно…
Водещ: И аз така мисля, обаче повечето хора не мислят по този начин. Смятат, че телевизията, особено частната, е ентъртейнмънт. Точка. Щом ние искаме да печелим ще гледате концерта на Пайнер в прайм тайм преди Нова година. Нидал? Много мълчи това момче.
Нидал Алгафари: Не че мълча, просто слушам че интересни неща казва Асен. (?) от мултиплексите. Като тръгнат мултиплексите вече съвсем друга (?) излиза. Аз единственото което мога да говоря и се интересувам от това нещо е българската национална, държавена телевизия. Другите са търговски, които нито мога да им налагам, нито трябва да им налагам. Единственото нещо, което може да се налага някаква политка, държавност, то може да бъде там – БНР и БНТ. Ако там искаме нещо да направим… но там трябва д агледаме на тази телевизия не като на една панорама, в която да излезе един политик да говори. Или да не е като едно предаване …
Водещ: Панорама има 8% шеър.
Нидал Алгафари: Ама колкото и да има…
Водещ: Това е 0.2% рейтинг.
Нидал Алгафари: Все още обаче се възприема, че там излизат политиците, говорят и са много доволни от това нещо като излязат от там и говорят. Единственото, което забравят е, че в един момент тази панорама не е достатъчно гледаема даже да стигнат думите им до хората.
Водещ: Да,а з неслучайно казах рейтинга какъв е на тази програма.
Нидал Алгафари: Политиците инвестират в тази телевизия…
Асен Агов: Facebook има доста по-голяма аудитория, само да кажа. Аз го изпитах на гърба си. Включих се във Facebook по време на кампанията и виждам Youtube и Facebook и Twitter имат много по-голяма аудитория, от колкото имат Панорама. Изобщо не ме интересува дали ще се явя в Панорама или няма да се явя. След като мога да споделям и да общувам и да разменям с хора, които са ми опоненти или пък симпатизанти…
Водещ: Да де, ама тука е въпроса на качеството, което получава зрителя, който е и в качество на данъкоплатец в обществената телевизия, нали?
Нидал Алгафари: Точно така, обаче какво налагат? Какво налагат примерно на българската държавна национална обществена телевизия? Има някъде заря, на която ще присъства президента или ще присъства министър-председателя. Като гледаемост това е под нулата.
Водещ: Но трябва да се покаже.
Нидал Алгафари: Но трябва ли да се покаже – трябва да се покаже. Защо трябва да се покаже – защото ще излезе там някой от големите политици на държавата и ще каже нещо, което само той ще си го разбере.
Водещ: Парламентарния контрол е много силно нищо. Това е брилянтен пример.
Нидал Алгафари: За какво е това нещо? И в един момент тази телевизия започва да я използват като изтривалка. Вървят ли по този начин нещата, тая телевизия до къде ще я докара. Не стига това ами и ограничиха до 5 минути реклама при много свит бюджет. Как да работят така?
Водещ: Е, не, тя рекламата си е 6 минути отдавна. Те просто искаха сега д астане два пъти повече.
Нидал Алгафари: Ами искат, защото се надяват, че ще успеят да запълнят с някаква реклама, въпреки че това е много по-сложно. Моето лично мнение, пак казвам, по-добре да няма никаква реклама в тази телевизия. Това е телевизия, която не трябва по никакъв начин да облъчваш с дамски превръзки или с какво трябва да се яде, а да се прокарва политика. Политика не означава само икономиката, ами да прокарваш и културна политика, да прокарваш спортна политика. Но да го правиш. И когато имаш достатъчно пари и вече имаш някакъв добър надзор, дали ще бъде парламента, дали ще бъде някой, как се харчат тия пари, за качеството, което се харчи, тогава вече е друга тема.
Водещ: Добре де, сега може много еротично да прозвучи тая мисъл, но в навечерието на тия парламентарни избори много се говореше за това, че ако не може да се махне Тройната коалиция, по-добре никой да не ходи да … да не гласуваме всички, за да можело да се покаже на политиците… бля бля бля. И тогава се прокрадваха и такива идеи. Защо телевизиите не направят следното – не спрат да произвеждат култура, а започнат всички да правят нещо по-качествено, по-смислено и то ще почне да се гледа.
Асен Агов: Докато има такива екстравагантни идеи да не участваш в избори, защото ето това е …
Водещ: Така ще накажеш политиците …
Асен Агов: Да, ще накажеш по тоя начин политиците…
Водещ: Наказвайки себе си впрочем.
Асен Агов: Самобичуване. По същия начин е и … тогава и телевизиите ще произвеждат същото, докато хората очакват ей такива екстравагантни идеи и им се виждат интересни. За да се върна на темата по законодателството. Със закон може да регулираш това порнографията да се показва след е12 часа, да речем, или кабелните оператори задължително да имат родителски контрл върху…
Водещ: И да има червена точка, когато се налага.
Асен Агов: Така. но със закон да определяш съдържанието, количествата съдържание, да регулираш по този начин медиите, това прилича точно на онова време, о ткоето се освободихме 89-та година.
Водещ: Да де, ама в същия Facebook, в който ти цитираш имаше група и тя беше събрала много, много приятели – да махнем чалга заведенията от центъра на София.
Асен Агов: Ама това също е вид насилие върху съзнанието на хората. Аз не съм някакъв краен либерал…
Нидал Алгафари: Не, във Facebook извинявайте, ама това малко е смешно. Един се е сетил и е написал по този начин. Аз сега ще отида и ще направя това – дайте още 20 заведения в центъра на София да има и ще събера сигурно повече от другите. Това не е критерий, това не може да бъде критерий. Недейте. И това, което каза Асен – да ги регулираме всичките не може. Единственото нещо, което може да прави държавата е с държавната си телевизия. Там може. И там може да изисква, защото е политика,там искаме да имаме 25-50% български сериали и филми. Искате или не искате, държавата вади от джоба си едни пари, дава ги на националната телевизия и казва – ако обичате правете.
Водещ: И тя прави Дунав мост. И какво правят хората?
Нидал Алгафари: Сега, тука вече (?), че не самата тя го произвежда. Пак стигаме до това. Сценаристите, тези които ще пишат, имаме ли ги писателите. И за това като ти казах в самото начало – дайте да тръгнем от някакъв много малък процент, задължителен но малък. Даопитаме.
Водещ: Да може в този малък задължителен процент да се инвестира в писачите и в занаятчиите.
Нидал Алгафари: В писачите, в режисьорите, в занаятчиите. Като видим, че в рамките на 1-2 години това нещо става добре и вече започват да се появяват, длъжни са тогава политиците да кажат – да, ето от 5% го правим на 10%. Увеличаваме субсидията, от 15 правим на 30, увеличаваме субсидията. Но сега да изискваш от националната телевизия 25 или 50% – ами те с какво да го прозиведат?
Асен Агов: Отгоре на всичко, виж какво, програмното бюджетиране, това което ние въведохме за първи път в далечната 1992г., щото това е далечна вече, много далечна година, ние казахме – бюджета върви с програмата. Бюджета не се дава ей така на телевизията, а примерно имаш едно квадратче в програмната схема, представи си я като квадратчета разпреедлена, по часове. В тази графика слагам една програма. И примерно в …
Водещ: За нея трябват еди колко си пари.
Асен Агов: За нея трябват толкова пари или отпускаме толкова пари да бъде произведена. Обявяваш конкурсно начало и казваш – един екип, втори екип, трети екип се явява с идеи с какво да напълним това квадратче. Ето за тези пари. И трябва да решават с колко хора да го правят и как да го правят, на кого да платят, как да платят така, че техния продукт да се продава.
Водещ: И накрая се появява предаването Бразди. Е стига… или Обичам те животно ли беше това на Роси Кирилова?
Асен Агов: Не, между другото…
Нидал Алгафари: Абе ти се смееш, обаче тия предавания не са чак толкова негледаеми.
Асен Агов: Бразди, извинявай, аз ще направя защита на Бразди.
Нидал Алгафари: И аз също.
Водещ: Леле.
Асен Агов: Ще кажа не за друго, а защото в момента българското земеделие с подкрепата, която получава от ЕС и възможностите, които се откриват пред него, трябва да има някакъв източник на информация. Разбира се това са редица сайтове, които се грижат за фермери и т.н….
Водещ: Но и сутринта гледах кампания на МЗХ в няколко обществени телевизии и то по адски разбираем начин обяснено. Това е добре.
Асен Агов: Това е добре. И Бразди изпълнява точно тази роля. Сега, ако сме хора на място ще оставим наистина така, както сме създали толкова добри компютърни аниматори, впрочем ние винаги сме имали и тогава, когато се рисуваше анимацията пак сме имали много добри аниматори, някои от тях и до ден днешен работят в Дисни в Америка. Сигурен съм, че ще се народят и хора, ако създадем нормалните финансови условия за това. Махни рекламата от обществената телевизия, махни рекламата от общественото радио, осигури ги достатъчно добре, като направиш програмно бюджетиране. Задължително.
Водещ: Пак ще има връзкарство, Асене, винаги ще има връзкарство.
Асен Агов: Никой не се е отървал от връзкарството. Искам да ви кажа, че …
Нидал Алгафари: Ти мислиш, че в търговските го няма връзкарството?
Водещ: Има ли го?
Нидал Алгафари: Има го. Навсякъде.
Асен Агов: Навсякъде бе. Аз съм постъпвал на работа в CNN, сключвал съм договор и съм постъпвал на работа в CNN. Ако не беше казала Джейн Фонда и Тед Търнър, че трябва аз да постъпя щях да постъпя на 36-ти. Не че съм имал връзки с тях, но просто ме бяха харесали тогава.
Водещ: Е, ама това не е връзкарство. Тука един човек, който става… това не е връзкарство.
Асен Агов: Мисълта ми е, аз не се хваля с това , защото на другия ден си върнах договора. Защо си го върнах договора.
Водещ: Чакай сега, работеше на Сан Стефано 29.
Асен Агов: Не, защото ми отвориха очите, че всичките мацки, които са на екрана минават през съответната част от апартамента на Тед Търнър.
Водещ: Е, стига де.
Асен Агов: Точно така.
Водещ: Сега говориш и за Ралица, внимавай.
Асен Агов: Не говоря за Ралица, защото Ралица отиде на мойто място просто. Но другите… и значи… такава интригантска атмосфера имаше в CNN, каквато трудно можеш да си пресдтавиш.
Водещ: Нидал, виж какви щуротии говори Асен…
Асен Агов: Ама навсякъде е така, ти какво мислиш.
Нидал Алгафари: Аз не съм бил в апартамента, за да кажа дали е било така или не, вероятно може да е така. но връзкарство ще има винаги. Винаги ще има шуробаджанащина. Ние сме в малко ориента, така че…
Водещ: Ако бяхме малко, ония 5% дето казваш задължитлени, тогава щяхме..
Нидал Алгафари: Винаги ще съществува това нещо да помогнеш на братчето си, да помогнеш на баджанака си. Не може да не го правиш, ще го правиш.
Асен Агов: Отгоре на всичко и братчето и баджанака и всички твои приятели смятат, че ти задължителнО трябва да им помогнеш.
Нидал Алгафари: Да, иначе какъв роднина си.
Асен Агов: Точно така.
Нидал Алгафари: Такъв ни е манталитета, така си го живеем.
Водещ: Сега обаче ще пуснем малко произведена в България продукция под формата на реклами. И след това имаме още десетина минути, не повече.
Реклами.
Водещ: Сега да чуем какво си мислят слушателите и потенциалните зрители. 984983, слагайте слушалки, за да чувате и вие. И без цигари в студиото, Алгафари, ако обичате, защото тука ще тръгне дъжд след малко. Здравейте. Слушаме ви.
Слушател: Здравейте. Преди 40 години избягах от България и получих политическо убежище в една скандинавска страна горе долу колкото България по население, само защото като причина за моето бягане от политиката е, че в 60% тогава трябваше да свирим съветска и от лагера музика. Това беше достатъчно…
Асен Агов: От лагера звучи добре.
Водещ: От лагера е добре.
Слушател: Бих желал да ви кажа за тази страна, че има две държавни телевизи, изцяло финансирани от държавата, никаква … кралския готвач от Швеция… а, издадох се.
Водещ: Издадохте се, нищо, няма лошо.
Слушател: Добре, кралския готвач правеше винен сос и без да иска обърна бутилката, беше Карловски мистет, обърна бутилката с етикета към камерата и го глобиха жестоко. Такава е забраната за реклама. Завършвам с това. Втория държавен канал цяла нощ предава само образователни програми, популярни, наука, техника, география, каквото пожелаете. Много кръжоци, точно тази дума е там, за снимачни младежки продукции, да не говорим за музика, аз 20 години бях на сцена там между другото, по-малко са надарени от нас, искам да кажа българите, за това и бяхме на сцена, в България я бих, я не, 20 години.
Водещ: Зависи дали ще свирите от лагера, защото и след като падна стената при нас лагера остана.
Слушател: Завършвам с това уточнение. Като не могат да пишат и да четат даже много младежи в България, какви продуценти ще станат? Нека да има и малко образователни в изкуството програми.
Водещ: Да де, обаче тука Нидал ще каже, и то с право, че ако това трябва да бъде изработено, то трябва д абъде направено качествено, за да се гледа, защото иначе великия цензур дистанционното е в ръката на всеки зрител…
Слушател: Извинявайте, г-жо водеща, но малко не ме разбрахте. Много малко време имаме. Мога д ави кажа съвсем подробно защо още от Abba и Europe и рок певците и така нататък, от една такава плюнка ддържава, цял свят ги знае. Ами защото не всичко качествено започваше с нашите там нощни програми. Показват … Europe ги познавам, бяха някакви в кварталното … не бяха на ниво, обаче постепенно като ги покажат малко се издигат. Ако поставим много високо летвата още в началото как ще стане?
Водещ: Разбрахме ви, да чуем другата линия, здравейте. Слушаме ви.
Слушател: Здравейте. Даниела Павлова от София. Нямам нищо против да има повече български продукции стига да са качествени, на мнението на г-н Нидал съм. Например в предавания като това, което е на Азис на мен лично не ми харесва като качество, не знам дали го спряха или…
Водещ: Спряха го.
Слушател: Да, изобщо не ми харесва. Например едно предаване като една руска телевизия, Акна, много по- би ми харесало от … някакви такива просто, по-интересни.
Водещ: Да, ние много дълго сме си говорили, аз Акна съм го гледала още в Русия майка ми работеше и супер ми харесваше това предаване като и ходех на гости, но в България … те в Русия вече вземат актьори, а в малка България къде ще намерим … впрочем реалити формата на Нова телевизия, онзи за цената на истината, ама там беше с много сериозна награда, хората ходеха и се излагаха.
Асен Агов: Аз бях сега в Украйна за изборите президентските и гледах телевизия…
Водещ: А балотажа кога е?
Асен Агов: Сега на 7-ми. Пак ще ходя, но гледах телевизиите техните. Най-малко гледания канал е обществения канал. Почти някакъв нищожен дял има,,..
Водещ: Като при нас.
Асен Агов: Нищожен дял от пазара, докато другите канали са на изключително равнище. Просто блестяща техника, явно правени със солидна финансова подкрепа, с много добри журналисти, с добри водещи вътре, …
Водещ: Ами ето за Путин, дето се чудеше какво става с тръбите и къде изтича това гориво…
Асен Агов: Казвма само, че Украйна е стрна с 45 млн. население и може да извади своите таланти. Ние също имаме достатъчно таланти, но къде са те? Най-добрите ни таланти се ревизират някъде в Европа или в Америка, защото тука не са създадени условия. Аз не казвам да ги връщаме насила от там, защото печелят доста по-добре от колкото тук…
Водещ: И няма как да ги върнем насила ако не им предложим конкурентни финансови условия.
Асен Агов: точно така. следователно трябва много сериозно да се мисли в тази посока – как да се генерира финансиране така, че да може българския талант да процъфтява тук, да създава тук.
Водещ: Тук сега ако ни слушат и медицински сестри и лекари, миналия ден имаше заглавие, че в Саудитска Арабия дават баснословни бяха, около 15 000 долара месечна заплата на български лекар, та във всеки сектор в България е така, особено като не сме Украйна и нямаме 45 млн.
Асен Агов: В Саудитска Арабия дават 15 000 долара, но не на всеки лекар. Дават на изключително добри лекари 15 000 долара. А нашите са изключително добри лекари, които са отишли там. За саудитска Арабия като говорим да се върнем на една друга тема, коят опреди малко този господин отчете и каза. Саудитска Арабия имат например не знам колко н- броя канал. Които единия е само математика, другия само география, третия… и те ги излъчват сателично, за да могат тези, които са в по-пустинните и няма начин да ходят на училище и няма да стигнат добро образование…
Водещ: Да се учат от телевизора.
Асен Агов: … да се учат. Това също е някаква обществена телевизия. Може да бъде и нашите мултиплекси може и това да правят. Но там седи една държава и плаща.
Нидал Алгафари: Има пари, разбира се.
Водещ: Да де, ама щото тука ако трябва да решим…
Асен Агов: Но всъщност имаме достатъчно пари да можем да го плащаме…
Водещ: Имаме?
Асен Агов: Има, да.
Нидал Алгафари: Има пари.с ега разбира се криза, но…
Водещ: Айде сега, 150 болници остават, вие ще кажете – имаме пари да правим български сериали.
Асен Агов: Това за болниците искам да кажа, че познавам повечето от тези болници,с рещу чието затваряне…
Водещ: Да, вчера коментирахме тая тема и впрочем…
Асен Агов: Примерно болниците в Оряхово е в жалко състояние. Да не даде господ да се разболееш и да легнеш в тази болница, защото има малко пациенти, съответно малко пътеки, съответно малко пари. Лекарите са на най-ниските възможност…
Водещ: Съответно никаква апаратура, съответно… включихме вчера, впрочем не бива да се връщаме на тая тема, много образно разказа кмета на Трън за тяхната болница, как работят от години само по една единствена пътека, тя е пневмония, така наречената настинка казва той, защото до пневмония не се стига, идват при настинка. И са минали през болницатахиляда човека по тази пътека за цялата година, а болницата е похарчила 250 000 лева… абе излиза една пневмония 1000 лева на болницата. Имаме ли време за още един слушател.
Асен Агов: Да. Общо взето говорим за парите, а парите трябва да се харчат умно и да ги инвестираш умно парите.
Водещ: Здравейте. Слушаме ви.
Слушател: Здравейте. Благодаря ви много. Рекламите вашите … Агов ако обичаш малко по-тихо…
Водещ: Той мълчи.
Слушател: Рекламите, темите и т.н. Искам нещо да ви попитам, говорите за продуценти, за сценаристи и т.н. Ние направихме едно време филм за Ботев без Ботев, направихме филм за Под игото, а да ви кажа от Кюстендил се обаждам, разбрах че Под игото пък е написано от Вапцаров, и кажете ми каква истината искате от живота след като в Под игото Иван Вазов пише, че Рада и Огнянов умират във воденицата, а ние го направихме накрая, че умират на бойното поле. Айде кажете ми това какво е? конюнктура ли е, сценариста ли, Вазов е виНовен? Благодаря ви.
Нидал Алгафари: Това може да е по желание на продуцента или по желанието на сценаристите. В такива прозведения в цял свят е възможно да се правят промени.
Водещ: Интерпретации.
Нидал Алгафари: Интерпретации. Така че не може да бъде книгата едно към едно и не винаги се получава да е най-добрия вариант да е едно към еднно. Не можем да се сърдим на някой, че нещо са променили.
Водещ: Аз се сещам, няма да дам пример от българската класическа литература, но се сещам за този филм… където той беше масов убиец…
Нидал Алгафари: Май не се сещаш.
Водещ: Май не се сещам за книгата. С Джак Никълсън филма, защото книгата е много по-добра, но нямаше как по книгата да се направи. Добре де, няма да ме подсетите.
Нидал Алгафари: Хладнокръвно по Труман Капоти?
Водещ: Не, няма да ме подсетите и ттрябва да си тръгваме, защото новинарите идват. Беше ми приятно.