Водеща: Г-н Атанас Чобанов, който се свързва с редакцията на в-к Парижки вести. Добър ден. Какво друго може да прибавим към вашата визитка, освен че редактирате този Болканлийкс. Нали така?
Атанас Чобанов: Първо информацията е остаряла. От две години не се свързвам с Парижки вести. В момента съм в екипа на сайта Бивол.бг, който има така да се каже ексклузивност в публикуване на данните, свързани с България по силата на споразумение с Уикилийкс. Публикациите в Болканлийкс, който е в домейн в областта на европейската общност, т.е. eu се правят с точно определена цел. Знаете, че в България властите приемат доста нервно публикуването на чувствителна информация и ние напълно сериозно разглеждаме хипотезата сайтът ни Бивол.бг да бъде спрян. Затова решихме да публикуваме на платформата на Болканлийкс, която не може да бъде спряна от България.
Водеща: Може ли да обясните тази норма на ексклузивност, доверието, което сте получили. Въобще какви са връзките ви с оригинала, така да се каже? С Уикилийкс.
Атанас Чобанов: Уикилийкс имат ясна политика с работата си с медиите. Те започнаха да работят с 4 големи световни медии – Гардиън, Лю монд (…) и Ел паис. Към тях се присъединиха полулегално Ню Йорк Таймс и други големи медии, но това беше в началото… края на миналата година. Сега в момента Уикилийкс работи с регионални медии. Това е афиширано на тяхната страница и връзката с тях става на базата на тяхната оценка за качеството и доверието, което може да имат в дадена медия. Те решиха, че Бивол, сайтът за разследваща журналистика, който списваме с колегата Асен Йорданов, е достатъчно качествен и заслужава доверие и източник на информация.
Водеща: Простете. На базата на какво решиха? Какво доказахте вие?
Атанас Чобанов: Ами това трябва да ги питате тях. Ние публикуваме нашите материали като се позоваваме на документи и на сериозни журналистически разследвания. Мисля, че не би трябвало ние самите да говорим за себе си, а….
Водеща: Не, питах се дали попълвате някакви конкретни критерии, как се доказват тези критерии? Какво биографично там споменавате?
Атанас Чобанов: Предполагам, да, че в зависимост от бекграунда на журналистите, на тяхната ангажираност за разкриване на истината и за независима и точна оценка на събитията.
Водеща: Иначе…
Атанас Чобанов: Предполагам, не мога да ви кажа, защото не сме решили ние да бъдем, да станем партньори, да принудим Уикилийкс да го направи. Те оцениха нашето запитване да бъдем техен партньор, след което подписахме споразумение.
Водеща: Какво ви кара да смятате, че сега може да бъдете преследвани и да бъдете игнорирани от българските власти?
Атанас Чобанов: Да бъдем игнорирани от българските власти, това се случва не от вчера, когато публикувахме първата порция от телеграмите Белене за енергийните проекти. Ние по-рано публикувахме една (…) за организираната престъпност, един подробен анализ, който беше премълчан няколко дни, докато накрая стана невъзможно да не се говори, защото излезе и в западните медии. Така че игнорират ни по класическата схема на Шопенхауер за разкриването на истината. Първо се игнорира, после се отрича, както преди малко г-н Румен Петков се опита да направи и накрая се правят, че винаги е била тук. Така че ние сме свикнали на това нещо, но знаем от историята на българските медии, от недалечната история, че в България се прилагат много твърди физически мерки срещу журналистите. Включително се стига и до опити за убийство. Също така българските служби от предишното правителство затвориха един сайт насилствено – сайтът Опасните новини. Така че ние просто взимаме предохранителни мерки.
Водеща: Опасните новини беше затворен по времето, както се казва на старото управлението на ДАНС. Той също беше особено обсъждан в България и неизяснен докрай. Неизяснена цялата преписка, досието и т.н.
Атанас Чобанов: Гневната реакция на властите сама по себе си потвърждава много неща.
Водеща: Да, но виждате, че това е в световен план, така да се каже, мнозина се опитват избирателно да не забелязват и не всички смятат, че в това има някаква вразумяваща сила на документа. Защото е много важно кога документът се появява. И също така, ето например един глас казва, това, че вие изнасяте тази, как се казва, подробност от дипломатическата поща, нали така? Така да го наречем. Означава ли…
Атанас Чобанов: Това са документи, чиято автентичност могат да отрекат или да потвърдят единствено американските власти. До този момент те единственото, което казват е, че тези документи са откраднати от тях и обвиняват (…). това знаем за тези документи.
Водеща: Има един глас, който казва. Ако такъв диалог е воден, това означава, че телефонът на министър-председателя в България е бил подслушван.
Атанас Чобанов: Защо в България? За кой диалог говорим по-точно?
Водеща: Тази именно реплика, която цитирате, че Бойко Борисов се оплаквал на САЩ от Путин.
Атанас Чобанов: Да бъдем конкретни. Става въпрос за доклад, написан от американски посланик, зам.-посланик, ако не се лъжа, в който се казва, че Бойко Борисов е споделил с посолството как на срещата в Гданск, на срещата септември 2009 Путин му е казал на ухо в кавички, извън протокола, че българите рискуват да останат на студено тази зима, ако не придвижат руските енергийни проекти. За какво подслушване на телефон говорите? Това са опити на хората, които са засегнати и скачат (…) да защитават енергийната мафия в кавички, за която също се говори, да размислят и да омаловажат важността на тази информация като я поставят под съмнение.
Водеща: Не вие вече…
Атанас Чобанов: На мен ми е много любопитно, че г-н Румен Петков от БСП скача да защитава управляващата партия, която отказва да коментира, също както американското посолство отказва да коментира. Те са възпрели тази тактика. А БСП ги защитава. Това е някакъв пробив може да се каже, свалят картите.
Водеща: Дано да има нещо положително в това, че вие успявате да освободите такава реакция, но все пак истината е важна.
Атанас Чобанов: Това е нашата работа да покажем документите и да ги интерпретираме в контекста и в тяхното развитие. Тази реплика на Путин, изведена естествено като заглавие, но зад тези 20 телеграми, а има още за Белене. Има голям масив, който не може да се публикува наведнъж проследява динамиката на отношението на България към тези проекти от времето на Тройната коалиция до февруари 2010, от когато са последните документи.
Водеща: Т.е. следват нови публикации, следва нова поредица, така ли казвате?
Атанас Чобанов: Естествено. Има 1200 за България, от които 978 са от посолството в София. Ние продължаваме да работим върху тях, в празника на труда също…
Водеща: Ще се трудите. Какво става с …
Атанас Чобанов: Защото това изисква много, много внимателен анализ на информацията, съпоставяне на думи и източници, (…) на информаторите, които биха могли да пострадат. Тъй като ние не желаем да поставяме на опасност хора, които нямат отношение към властта и техните имена се заличават.
Водеща: А какво става с (…) партия, която беше оповестена, участваше, стори ми се, в предишните избори.
Атанас Чобанов: За коя партия говорите?
Водеща: На емигранти, които…
Атанас Чобанов: Партията на емигрантите има…
Водеща: Бъдеще има ли тя?
Атанас Чобанов: Ако се не лъжа, имаше 5000 гласа събрани на последните избори. Аз нямам никакво отношение към тази партия и разследването, което направихме за нейния лидер показва, че той е един човек със съмнителни морални… даже е разследван за измама. Но не виждам връзката с темата. Защо говорим за това?
Водеща: Питам си, какво мога да кажа към вашата визитка. Т.е. вече сте оставили в миналото както участието в Парижки вести така и в тази политическа формация – опит българските емигранти да участват в изборите.
Атанас Чобанов: Аз не съм участвал в такъв опит никога.
Водеща: Добре. Вече го гарантирате. Благодаря. Г-н Чобанов, по-нататък пак ще се чуем.