БНР, 12+3 | 25.01.2011 | 17:45

Водещ: В денят, в който националното радио празнува ще разговаряме за медиите, без акцента в това да е работата на радиото. Няма нужда да правим и да използваме един рожден ден, за да си правим сами комплименти. Медиите напоследък са важни става ясно и за политиците. С доц. Тотка Монова, декан на Факултета по журналистика и масови комуникации, ще говорим за това как ние успяваме да отговорим на предизвикателствата, които ни поставят самите политици и хората, които създават реалната политика в България. Здравейте, доц. Монова!
Доц. Тотка Монова: Здравейте! И от мен честит рожден ден на радиото! Без излишни комплименти искам специално да благодаря на екипите на радиото за нашето дългогодишно сътрудничество. Едни от най-добрите ми студенти са били на стаж и след това са свързали професионалната си съдба с Българско национално радио.
Водещ: Имахме възможност… Благодаря Ви за комплиментите! Имахме възможност да проследим как самите ние медиите сменихме стилистиката, следвайки събитията, които случват не винаги дирижирани от големите политици, които правят новините. Смятате ли, че успява да се случи нормално този преход от една чисто българска полицейско-ченгесарска стилистика, следваща едни политически намерения, да минем в една съвсем друга сфера, да започнем да водим едни по-сериозни анализи и разговори за това, което се случва по света?
Доц. Тотка Монова: Отговорът не би могъл да обхване всички медии. Те са много различни. При голяма част от пресата и частните електронни медии корпоративните интереси напоследък все повече така се изявяват. И не бих сложила в една и съща графа Българско национално радио и Българска национална телевизия, независимо от всичките забележки, с другите медии. Мисля, че Българско национално радио си има запазена марка и мисля, че тя много успешно премина през различните етапи. Преди всичко това са новинарските блокове, точната и прецизна информация и, винаги съм го отбелязвала и искам пак да го кажа – много държа на езика, с който Българско национално радио изгражда информационните блокове. Мисля, че информацията не допуска особени фриволности и разговорности и това олекотява информацията. И преди да отговоря на въпроса искам да Ви кажа, че според мен, другата запазена марка на Българско национално радио, освен новинарските блокове, където за мен поне не ми се е случвало да попадна на непроверена информация, т. Е. За мен лично Българско национално радио продължава да е най-достоверният източник на информация … Обикновено, когато чуя информация, данни, изрични данни от радиото, ги приемам за истина, не ги проверявам допълнително – така, че това е една от запазените марки. Другата, според мен и специално искам да отбележа на рождения ден, защото така изчезна като вид журналистика в другите медии, това са големите блокове за културни предавания. Значи, културата по принцип в различните й измерения (рецензия, анонс, представяния) изчезна от медиите и мисля, че това е големият й плюс на Българско национално радио. Успя много добре да премине през някои пазарни клопки и уловки, да използва фондовете. Мисля, че в момента в Българско национално радио работят най-компетентните хора в областта на това, което наричаме културна журналистика.
Водещ: Чак е неудобно да чуем всички тези комплименти.
Доц. Тотка Монова: Ами аз бих могла и да го докажа. Наистина е така. Емпирично може да се докаже. То не е…
Водещ: Недейте, няма как. Няма да спорим. По-скоро си мислех, докато Ви слушах, че вероятно е дошло време, в което всяко нещо си намира своята територия и тази тежка култура…
Доц. Тотка Монова: Да.
Водещ: … и тези задълбочени анализи, за които говорите вероятно вече могат да бъдат срещнати и в своето място в интернет или някъде в специализирани издания, а не в този общ поток, тъй като преди бяхме свикнали да откриваме всичко на едно място – сега вече не е така.
Доц. Тотка Монова: Ми, мисля, че доста добре са парцелирани – и по програмно време, не мисля, че натежават. По-скоро ми се струва, така, задача пред медиите – да очертаят акцентите. Тъй като, вижте, за толкова кратък период все пак аудиторията се атакува с изключително важни новини и всичките драматични. Като почнем от смъртта на Гери Васислу, СРС-тата, убийството в Кърджали, протестът на тютюнопроизводителите (това е голяма драма, макар и за региона), атентатът снощи в Москва и в целия този поток ако няма акценти, някак си степенуване, йерархизация на драмата, колкото и това да звучи на пръв поглед парадоксално, мисля, че има вероятност публиката да се пресити и просто да превключи на забавните програми. Мисля, че дефицитът е по отношение на анализа и на избързването с оценките и преценките. Специално за убийството в Кърджали, мисля, че много рано се дадоха оценки и квалификации, и за семейната среда, и съм съгласна с протеста на роднините – тука се избърза. Така че…
Водещ: Но тук медиите имат участие доколкото транслират квалификации, произнесени от …. и не само тук. Всъщност всички тези случаи, които вие изброихте, медиите са транслатор и те трябва да изберат дали да съобщят, че Цветанов мисли еди какво си или да не го съобщят, но после ще дойдат роднините, после ще дойде дебатът и ако те не са го съобщили, какво се случва с тях? Тоест мярката…?
Доц. Тотка Монова: Мярката е много трудно даже да се предскаже и точно затова професията е инфарктна. Буквално за минути понякога трябва да се вземат решения какво и доколко да се пусне и може би, според мен, това е голямото изпитание пред професионализма. Мисля, че се разми малко специализирането по сектори в медиите. Не може да си специалист по всичко. Ако има едно по-строго профилиране в отделните тематики и мисля, че националното радио се справя добре с това, би се отреагирало по-адекватно. Защото ако има компетентен журналист в ресора, той би могъл да репликира дори и вътрешния министър, и институциите и т. Н. И всъщност дори и в, така, само репликата, без изясняване на случая, по някой път е достатъчна за момента за публиката.
Водещ: Понеже сме в друг пояс на програмата, но аз искам да Ви върна към един израз, който президента Първанов определи преди няколко дни, че всъщност политиката в България се прави през сутрешните блокове на електронните медии. Това защо се случва точно сега според Вас? Тези сутрешни блокове също вече са на известна достолепна възраст. Сега има много интензивен начин, по който се препращат послания през сутрешни блокове. Даже имаше една стенограма от заседание на министерския съвет, в която премиерът казва на министрите: „… ако някой Ви критикува, искайте включване в сутрешните блокове.”. Институцията сутрешен блок.
Доц. Тотка Монова: Спомням си. Ами тази оценка не е комплимент нито за политиците, нито за медиите. Просто все пак те би трябвало да имат относително автономни терени, полета. Общо взето от това смесване на функциите на мястото, където се прави политика и мястото, където трябва да има някакви рефлексии в защита на гражданското общество и на обществения дневен ред и някаква, така, критика, опозиция на политиката – размиването на тази граница, според мен, е тревожна тенденция. Защо го допускат собствениците на медии? Защото аз мисля, че това не е резултат от решение на колегите, които работят в сутрешните блокове, мисля, че толкова са прозрачни, особено покрай скандалите със СРС-тата. Спускането на информация, предаването й и т. Н. Въобще, мисля че корпоративните интереси… с тях много трудно могат да се преборят медиите. Само понеже говорим за радиото,така, в лятото аз съзрях един опит точно на мощни корпоративни интереси да цензурират, в някаква степен, държавните медии при опита за сливането на телевизията и радиото. И тук това е изключително фин и елегантен механизъм за цензуриране на информацията, защото когато имате два нюзрума, то почти е сигурно, че колкото и да са важни новините, най-малко което е лицата, които говорят са различни и езиково ще ги отговорят по различен начин. А когато всичко се централизира с общ нюзрум, то това е първата стъпка към една много елегантна цензура.
Водещ: Да се надяваме, че тази идея вече е останала там в миналото, да и е осъзната грешка.
Доц. Тотка Монова: Надявам се, че тази идея е – да, може би, може би е така, но ми се струва, че натискът трябва да бъде силен от страна на неправителствени организации и регулации да не се допускат подобни сливания.
Водещ: Има ги. Много е интересен разговора, но новините наближиха. Благодаря Ви, доц. Тотка Монова.