Водещ: Уважаеми зрители, гостът ни тази вечер е работил следващата най-желана работа след фотограф в мъжко списание, а именно редактор в мъжко списание. Моля, посрещнете Георги Неделчев!
Георги Неделчев: Добър вечер!
Водещ: Драго ми е. Мога ли на ти?
Георги Неделчев: Естествено.
Водещ: Добре дошъл! Как си?
Георги Неделчев: Като човек, работил в мъжко списание.
Водещ: Демек добре си.
Георги Неделчев: Стига вече с тоя “Playboy”, стига вече с тия…
Водещ: Как трябваше да те представя?
Георги Неделчев: Е, човек, работил в много списания. Не само мъжки.
Водещ: Хуманист и т. н.
Георги Неделчев: Да. Общественик.
Водещ: Да. Наричат те откривателят на Николета Лозанова. Може би така трябваше да те представим.
Георги Неделчев: Е, не се срамувам от това. Не е съвсем… не е само моя заслугата. Заслугата за това, което тя е постигнала, си е главно нейна. Но няма нищо срамно в това и така да ме наричат.
Водещ: Определено. Тя отчита ли ти някой лев от хонорарите си, като авторство?
Георги Неделчев: Не. Но достатъчно е, че и аз по никакъв начин…
Водещ: Не й отчиташ нищо.
Георги Неделчев: … не й отчитам нищо, да.
Водещ: Което всъщност в момента е доста по-актуално. Вярно ли е, че от „Стани богат” са искали да съберат Алисия и Николета, но Николета е отказала?
Георги Неделчев: Да. Но не виждам нищо лошо в тоя отказ. Според мен, би било малко странно те да седнат по тоя начин, само и само защото някой е решил, че така, това ще му донесе рейтинг на предаването. Има хиляди начини те да изяснят отношенията помежду си и същевременно да бъдат полезни и на обществото поотделно, без да се прави такъв PR от цялата работа.
Водещ: А Алисия съгласила ли се е?
Георги Неделчев: Доколкото знам, да. Но това не е нито мое, нито, предполагам, и ваша работа.
Водещ: Занимаваш се с телевизионна критика все пак.
Георги Неделчев: Да.
Водещ: От Васа Ганчева, лека й пръст, или от Кеворк научи повече?
Георги Неделчев: Ох! За Васа Ганчева само добро мога да кажа, но не съм се учил от нея. От Кеворк човек може много да се учи. Разбира се, степента на неговото самочувствие е недостижима и аз никога не бих имал такова самочувствие и съответно, в моите статии аз не се стремя толкова да покажа лично мнение, а по някакъв начин да напипвам това, което зрителите биха мислили за дадено предаване, но не могат да го формулират толкова ясно и така аналитично като мен. И от тая гледна точка влагам повече старание – да… хората, които четат един вестник, когато са гледали някакви предавания, да намерят своите, така, разсъждения, формулирани в… да.
Водещ: Написани, формулирани в него.
Георги Неделчев: Ти си кажи мнението дали успявам.
Водещ: Ами, в повечето пъти да.
Георги Неделчев: Кога не си бил съгласен с мен?
Водещ: Ами, не мога да кажа конкретно и затова казвам в повечето пъти.
Георги Неделчев: А, добре.
Водещ: Защото иначе трябва да се аргументирам. Не може всичко да е на 100.
Георги Неделчев: За себе си си прочел.
Водещ: Да. Не, ти написа, че ни трябва скандал, ако трябва да се връщаме назад.
Георги Неделчев: Да.
Водещ: Специално за „Комисията Павлов” имам предвид.
Георги Неделчев: Да. Според мен, това предаване показва твърде изненадващо голяма разкрепостеност и свобода в изразяването на каквото и да било и в една държава, като България, където има толкова много публични тайни, които просто плачат да бъдат казани гласно от телевизията, би могло да се очаква…
Водещ: Какво имаш предвид?
Георги Неделчев: Ами… е, давам ти пример с това, което стана в Америка с Ланс Армстронг, който направи признание при Опра Уинфри. Нали, всички знаеха, че най-вероятно той е взимал допинг…
Водещ: Да, да.
Георги Неделчев: … но той избра именно едно предаване, и то не далеч в най-гледаната телевизия, защото нейната собствена кабелна мрежа не е най, нали, голямата телевизионна мрежа в Америка. Тоест, искам да кажа, че няма, не е непременно задължително тук нещо да се случи в най-рейтинговото предаване. Но когато водещият е достатъчно добър и може да изкопчи максимума по подобаващ начин от госта, такъв тип предавания са идеалните за човек да направи някакво признание, някакво разкритие. Например, че някой спортист, някой футболист е участвал в уреден мач в България, което всички знаем, че е така. Или че някой…
Водещ: Ще изям хляба на сутрешните блокове.
Георги Неделчев: Да, да, да. Или че някой… Да, в България твърде много сутрешните блокове се занимават с разкрития. Или че някой политик е взел подкуп или че някоя миска е преспала с човек от журито, за да стане победителка.
Водещ: А може би трябва да почнем да ги говорим, защото едва ли някой ще иска да дойде.
Георги Неделчев: Или че някой инкасатор закръгля сметките на око.
Водещ: Виж, тя и Миглена Ангелова вече има предаване в ефира на TV7, така че може би…
Георги Неделчев: То няма да ти остане мегдан, да.
Водещ: Ами, конкуренцията дебне. Криминалните журналисти, разследващи, ги заплашват обикновено хора от подземния свят. Теб заплашвали ли са те, журналисти примерно, да кажем Кедъра? За Камен Алипиев говорим. Или пък бай Румен…
Георги Неделчев: Вие сте проучвали явно…
Водещ: Ами, знам за любовта ти, за любовта ти…
Георги Неделчев: Не. Той, Кедъра, е добро момче, като характер. Просто, в държавната телевизия все още не могат да свикнат с това, че някой може да има мнение за тях и да го изразява, тъй като явно това са някакви наслагвания от години. Това е единственият случай, в който някой наистина се е опитвал да ми търси сметка защо съм го критикувал, вместо да се замисли дали наистина…
Водещ: Как ти е потърсил сметка?
Георги Неделчев: Във Facebook. Макар че ние там не сме приятели.
Водещ: Най-нормалното.
Георги Неделчев: Но той започна да ми пише и да ме пита защо смятам, че коментира като запалянко, а не като водещ, което е очевидно, че е така. А за Румен Луканов – не знам защо го включвате. Да, той наистина прилича на побойник, ама аз нямам конфликт с него.
Водещ: Защото води, защото води интелигентно предаване, в което хора отварят кутии.
Георги Неделчев: Да. Румен Луканов прилича на човек, който, като Вини Джоунс, който може да те заплаши. И това е българският Вини Джоунс. Но аз не съм го…
Вщ: Нали го бяха били в една градинка.
Георги Неделчев: Да, да.
Георги Неделчев: Да, и той, и той, да. И смятам, че той си върши работата много добре и така, успява да напипа… Той е единственият водещ на предаване, което раздава пари, който не крие своето неудоволствие от това, че някой може да му вземе парите. Докато всички други, всички други имат някакво лицемерие – едва ли не, хайде, нали, спечели, за да ти дадем тук 50 000 лева. Това са глупости. Единствено Румен Луканов…
Водещ: Е, ама Румен пък си е продуцент. Повечето други, които раздават пари, не са си продуценти на предаванията.
Георги Неделчев: Точно така. Може би и това, може би и това го има.
Водещ: На никой продуцент не му се дават пари.
Георги Неделчев: Да.
Водещ: Така. Мерси! Коя е най-смешната татуировка на женско тяло, която си виждал?
Георги Неделчев: О, и да съм виждал, съм я забравил. Нямам такава нагласа – да се надсмивам над жените, с които работата ми ме е свързвала.
Водещ: А за татуировката „Само Господ може да ме съди”.
Георги Неделчев: Ами, какво? Да, тя е може би най-имитираната татуировка в България. Това показва, че жената е смела. И имал съм такава статия – какво е закодирано в някои твърдения по татуировките, и въобще и във Facebook статусите на жените. Те винаги се изразяват иносказателно. Например, когато една жена каже: „Мразя лъжата”, това означава, че приятелят й най-често й изневерява. Ако каже: „Аз съм много свободолюбива”, това означава, че най-вероятно тя изневерява.
Водещ: …
Георги Неделчев: Ако каже: „Обичам бързите коли и високите скорости”, означава, че е мутреса и ходи с мутри най-вероятно. Това са кодове, по които, така, може да се ориентираш с какъв човек си имаш работа.
Водещ: Ако ти предложат 30 000 лева да участваш в реклама за презервативи, би ли се съгласил?
Георги Неделчев: Какво, като модел?
Водещ: Да.
Георги Неделчев: Не, не. Защото ще се изложа за много повече от 30 000 лева.
Водещ: Наистина ли мислиш, че Ивайло Захариев, Елена Петрова и калин Врачански са слаби актьори?
Георги Неделчев: Ох, да. Те, че са слаби, слаби са, но може би вината не е…
Водещ: …
Георги Неделчев: не, не. Вината не е тяхна в случая, защото има и други слаби актьори, и в България и по света, които обаче са успявали да направят добри роли в добри филми. Ще ти дам… какъв пример да дам? Например Джулия Робъртс не е някаква гениална актриса, но в „Ерин Брокович”, режисирана от Содърбърг, който явно знае човекът какво да й каже да прави, как да се държи – ако трябва, ще я върне сто пъти, докато не се произнесе всяка реплика, както трябва – в крайна сметка тя е страхотна в „Ерин Брокович”. Сигурно, предполагам, че и…
Водещ: Тя май имаше и номинация „Оскар”.
Георги Неделчев: … Ивайло Захариев и Калин Врачански и Елена Петрова, ако някой достатъчно авторитет…
Водещ: Защото Калин играе повече в театър, затова така те питах.
Георги Неделчев: Ами, аз в театъра много много не съм го гледал. Факт е, че Елена Петрова и Калин Врачански бяха с едно ниво над всички останали актьори в „Стъклен дом”. Това просто няма кой да го отрече. Същото важи и за Ивайло Захариев, който иначе е много симпатичен, много, така, добре пасва физически в тая роля в „Под прикритие”, обаче… може би пък донякъде така е по-добре, защото така изпъкват всички останали герои. Щото представи си, ако беше един силен актьор в тая роля в „Под прикритие”, примерно Асен Блатечки си представи, той щеше до такава степен да е идол, да харесват само него, хората нямаше да искат да има една сцена без негово участие.
Водещ: Нямаше да стане като с…
Георги Неделчев: Да. А така нямат търпение да се появи Захари Бахаров, нямат търпение да се появи Куката, Косъма и така, компенсира се.
Водещ: И Ушите, добре. С Георги Неделчев продължаваме след рекламите. Най-интересното предстои.
Водещ: дами и господа, Георги Неделчев ни е на гости тази вечер. В твоята книга „Моят живот в “Playboy” – мемоарите на един главен редактор” разказваш страшно много истории. Можеш ли да ни разкажеш накратко как протече фотосесията на тризначките Вяра, Надежда и Любов?
Георги Неделчев: Ха! Ами, как протече? Това е все едно, както ние с теб правим това интервю, аз изведнъж да реша вместо теб, че това, което съм казал е напълно достатъчно и че ти върши работа и да стана и да кажа – айде, стига толкова; ще видиш, че пак ще ти се гледа предаването; каквото сме заснели дотук, заснели сме. Е, горе-долу това се получи.
Водещ: … аз да стана да го кажа това.
Георги Неделчев: Ами, да. Горе-долу това се получи с тях. Те просто в един момент решиха, като един колективен мозък,че… спонтанно, че трябва да станат и да прекратят каквото и да било и че това е напълно достатъчно. Ние бяхме като втрещени. Такова нещо не бяхме виждали.
Водещ: Да. Малко е странно това.
Георги Неделчев: Да, но нямаше как.
Водещ: Някакъв конфликт?
Георги Неделчев: Не. Просто така, настроение. И тъй като там, то беше много сложно, завършва едно предаване, трябва моментално да реагираш, корицата ти излиза след няколко дена, на списанието…
Водещ: Да.
Георги Неделчев: … нямаше възможност да се замени с нещо друго. Иначе, сега гледам, че са много по… сега са много по-улегнали. Те имат, имат качества. Имат някаква интуиция, която не всеки притежава. То не може, нали, само Бог взел. Трябва да е и Бог дал. Има, за сметка на някои неща те имат нещо първично, така, народняшко остроумие и умение да напипват точно, да казват някои неща право в очите, което явно хората го харесват.
Водещ: Случвало ли ти се е момичета да ти предлагат секс, за да влязат в …?
Георги Неделчев: Не. Чак така не. Има всякакви. То зависи ти как се държиш. Когато не даваш никакъв шанс да ти се отправят такива предложения, не ги получаваш.
Водещ: Не, те някои си ги има.
Георги Неделчев: Ами, не. При мен чак такива агресивни и амбициозни девойки не е имало. Може би защото съм ги респектирал от самото начало да не се надяватА случвало ли се е мъже да искат да се… всъщност, да са се свързвали с теб, за да момичето да влезе в…
Георги Неделчев: Да, да. Обикновено това са приятели на най-грозните модели, които… за които аз съм се чудил – Боже, как е възможно? Айде, хубаво – той ходатайства за нея. Ама той какво намира в нея? Какво се случва между тях, че тя да го кара до такава степен да се излага да ми звъни на мен? И то влиятелни хора – собственици, едва ли не на… няма да казвам на какво. Това ме е озадачавало. Трябва наистина да не си виждал жена в живота си, за да може такава да ти завърти до такава степен главата, че да те накара – я се обади на тоя Жоро там и му кажи да ме снима.
Водещ: Директно на корицата.
Георги Неделчев: Има такива случаи, да.
Водещ: Ако се беше прибрал вкъщи, примерно при вашите, с мис юли или мис ноември, те какво щяха да кажат?
Георги Неделчев: Нищо лошо, нищо лошо. Аз не съм от тия редактори, които… има и такива, които снимат примерно, показват женската красота в списанията си, а пък като ги питат – ти би ли разрешил на жена си да се снима – и той да каже не. Напротив. Аз бих. Няма нищо лошо в това. Що за лицемерие е това нещо? Какво, какво лошо има? А с каква ако се прибера, би трябвало да ми се радват повече? С журналистка?
Водещ: Ти все пак си главен редактор. Когато видиш некролог с правописна грешка, поправяш ли го?
Георги Неделчев: Не, аз не редактирам некролози. Това пък що за въпрос беше?
Водещ: Финален. Благодаря ти много! Дами и господа, Георги Неделчев! Благодаря ти наистина, че беше тук! Дами и господа, това беше всичко от мен и от главния редактор Жоро Неделчев. Ние ще се видим пак и утре от 22 ч. По TV7. Чао! Всичко добро и хубава вечер!