Водещ: На територията на един орган, който изглежда много спокоен, в който почти нищо не се случва, какъвто е СЕМ, днес все пак ще се случи нещо. Следвайки законовия принцип на ротацията, един от неговите членове ще трябва да си тръгне. Ще говорим за това, и не само за това, с Иво Драганов, медиен експерт. Здравейте, г-н Драганов! Кажете, всъщност този принцип на подмяна в медийния орган след толкова години практика удачен вариант ли е?
Иво Драганов: Не, категорично не. Ако разрешите, с едно изречение да разширя контекста. Има същностни неща, такива, които се случват зад кулисите и има спектаклови неща, да ги наречем шоу забавления, които се случват пред кулисите. Смятам, че ротацията чрез жребий е точно такъв карнавално шоу спектаклов елемент. Има много ясен принцип, който например доколкото знам се спазва и в КРС. Избира те НС или те назначава г-н президентът със срок от 6 години. След 2 години следва обновяване с нови 6 години. Естествено, че тези, които им е изтекъл срокът си отиват, другите идват. Толкова е просто, че няма накъде. А другото е, както преди малко казахте, да създадем впечатление, че се случва нещо важно, а ако питате мен, не се случва.
Водещ: Така, това успява ли по някакъв начин да заблуди публиката? Защото аз казах, СЕМ изглежда в очите на хората като един орган, който е спокоен, там нищо не се случва общо взето.
Иво Драганов: Ами това може би е отражение, да кажем, на спокойната медийна действителност у нас…
Водещ: Това с ирония ли го казвате?
Иво Драганов: С известна ирония, да. Даже, ако ми позволите, ще ползвам Селинджър, с ирония и жалост.
Водещ: Така, сега, минахме през ротацията. Да кажете, вярвате ли, въпреки че от това, което чухме от вас до момента, сякаш не вярвате в доброто бъдеще и в смисъла от функционирането на СЕМ така, както той е конструиран и работи до момента. Но периодично членове на този орган говорят за един нов закон за медиите, който да обхваща и пресата. Вярвате ли, че това е по силите на СЕМ такъв, какъвто е в момента, така както той е конструиран по силата на закона?
Иво Драганов: Слушам ви много внимателно, въпросът е много интересен. Той има предистория. Още 90-те години стана дума, 97-ма, когато се водеха първите дебати, ако помните, имаше идея навремето да има закон за обществените медии, закон за търговските медии, в което има някаква логика, разбира се, тя не че не е дискусионна, но има основание да предизвика дебат. Говореше се за закон за пресата. Идваха европейски експерти, идваха експерти от Америка. Всички те казваха, не, не, закони не ви трябват. Аз лично обаче смятам, че регулацията, когато има определени цели и приоритети, е много важна. Регулацията е създадена още 27-ма година в САЩ. 34-та година се прехвърля и на територията на телевизията. Първата е за радиото, знаете, първият закон за радиото е в Щатите – The Radio Act, 27-ма година, тогава се създава тази регулация. Обаче обърнете внимание на приоритетите! Приоритетите за мен са резултат от общото културно ниво на съответната държава. Поставят се като акцент неприличната реч. Помните историите с Хауърд Стърн, какъв бурен обществен резонанс предизвикаха, и дебат, и най-накрая беше свален от радиото и т.н. Но не само за него. Значи при тях понятието неприлична реч, грозен език, изкривяване на езика и т.н. са на първо място. Сега, при нас какво е на първо място. Дали има скрита реклама, или няма скрита реклама? Дали е превишено времето за реклама, или не е превишено времето за реклама? А всъщност грандиозните проблеми са много. Първо е, че в голяма част медиите, говоря за телевизиите, не говоря за БНР в никакъв случай, защото то заема все по-особено място, и то престижно място в цялото медийно пространство, особено на фона на абсолютно безличните търговски радиостанции в София, с изключение на три-четири бих казал. Тяхното внимание трябва да бъде насочено към изключително неподготвените водещи, които боравят с един ресурс от 300 думи, които не могат да задават въпроси, които подменят представата за йерархия на авторитети и личности в българското общество, дефинират някакви маргиналии. Още сега казвам какво би казал доц. Лозанов. Ами телевизията е пазар, площад, на който всеки може да говори. За съжаление, не всеки може да говори. Напротив, има някакви не особено ясни филтри, през които определени хора, говорят, а други не говорят. И аз искам да напомня, и ще го напомням винаги, че в едно и също предаване, сутрешен блок, за трима професори кандидати за мястото ректор на СУ бяха отделени 12 мин., а за победителката в конкурса Мис Дупе 25 мин. Разбирате ли, това променя ценностна система. И за мене СЕМ би трябвало това, което да прави, не толкова да наказва и да издава актове, аз слушах там как го разпитваха доц. Лозанов, който е в прекрасни отношения, колко акта са издали. Не е важно колко са издали, колко разговора са провели.
Водещ: Е, в името на статистиката вероятно е важно колко акта са произвели, така да се каже.
Иво Драганов: Ама статистиката е територия формалната логика. А за мене електронните медии специално, подчертавам, електронните медии, са изключително деликатна материя. Това са социокултурни институции, особено БНТ и БНР. И там всичко трябва да се случва, тъй като задават модели на поведение, културни, особено телевизиите. Знаете, ако сега някой ни слуша, той полага усилия да разбере за какво говорим ние и какъв е смисълът, но като гледате картинка, не полагате никакво усилие. То се попива просто така, както първобитните хора са попивали и са комуникирали с рисунки. Мисълта ми е, телевизиите създават наистина много сериозни модели за подражание в младите, създават дори стандарти, ако искате, за успех, неуспех, за добро, зло и т.н. Това може да се моделира с едно много стойностно присъствие на хора в СЕМ и през публични дебати, в което, разбира се, и обществените медии, каквито сте вие, трябва наистина да вземат голямо участие. И аз благодаря например, че вие обръщате внимание, защото през един такъв повод ние можем да стигнем до много сериозни обобщение за проблемите.
Водещ: Това е и нашата логика, и разбира се, причината да говорим с вас. И накрая, съвсем накратичко бих ви помолила да кажем, смятате ли, че статуквото такова, каквото е в момента, има надежда да се промени, хайде да не говорим за някакви наченки, които да откривате и желание?
Иво Драганов: Няма да (…) нищо, обаче в моите очи няма как да се промени. Значи и медийната комисия в НС, и г-н президентът трябва да имат много ясна визия какво искат да постигнат чрез регулацията, особено в един изключително сложен момент, когато сега предстои лицензиране по време на цифровизацията. Какви културни модели искат те да присъстват в българското медийно пространство, представени от различни телевизии. И съответно да избират личности, които не просто да говорят за свободата на журналистите, защото това е общоевропейски, а и глобален проблем, аз следя много точно какво става и в Америка, и във Франция и т.н., проблемът със свободата на журналистите е базов, но той не може да се реши само в България, той може да се реши главно с повече намеса на европейските организации. Но задаването на тези модели чрез лицензирането би трябвало да бъде приоритет на тези две институции, които избират хора. И изборът на членове на СЕМ е ясен знак дали НС и г-н президентът просто отбиват номер или назначават някаква близка до тях личност, или пък просто искат чрез съответната персона да наложат някаква тенденция. Това е моят възглед. Той е дискусионен.
Водещ: Аз ви благодаря, че го споделихте в ефира на Хоризонт!