Интервю с Максим Бехар

Дарик радио, Дарик кафе | 2010-03-08

Михаил Дюзев (водещ): Продължаваме, както се казва в анонса интересни, аз ще прибавя към нашия нов гост в студиото на Дарик кафе и космополитни мъже. Радвам се да кажа добро утро в студиото на Максим Бехар. Много неща можем да кажем за теб, управляващ М3 Comunication Group, водеща компания за връзки с обществеността в България, почетен консул на Сайшелските острови. Това ли е точната титла?
Максим Бехар: Добро утро и честит 8 март на всички слушателки на Дарик. Моите най-, най-добри пожелания, да бъдат обичани, да обичат много! И това е основното, за да може една жена да се чувства наистина жена.
Михаил Дюзев (водещ): Да кажем на нашите слушатели, че на darikradio.bg мога да виждат какво се случва в студиото и нашите гости. Откъде идваш?
Максим Бехар: Идвам от къщи.
Иво Райчев (водещ): От Сeйшелитге.
Максим Бехар: Не, преди няколко месеца бях там.
Иво Райчев (водещ): Добре де, за тези Сeйшели така и не можахме да разберем къде се намират – отгоре, отдолу до Мадагаскар ли, до Мавриция ли къде, Веско Маринов преди малко каза, че е бил на почивка там.
Михаил Дюзев (водещ): Да, оказа се, че и Веселин Маринов е бил на почивка там.
Максим Бехар: Аз се изненадах той като ми каза сега преди да вляза в студиото, че е бил. Даже изненадах се, защото не е много обичайно някой от България да тръгне за Сейшелите, без да ми се обади. Поне да го посъветвам, да му дам интересни филми, карти. Сейшелите се намират на 7 градуса южно от Екватора и на около 1200 мили северно от Мадагаскар. Всъщност на 1000 мили няма никаква земя наоколо. Много острови са, 115 острова. Населението е по-малко от родния ми Шумен – 70 хил. души на тези 115 острова, като столицата Виктория се намира на главния остров Маре, и е само 12 хил. души. Там са примерно 4-5 улици и това е столицата Виктория. Но уникална държава, защото всеки един от тези 115 острова е уникален, невероятно красиви. Всеки един си има своята особеност. Три от петте най-красиви плажа на света се намират на Сейшелите. И въобще мога да говоря цял ден за…
Михаил Дюзев (водещ): На фона на този сняг, който вали…
Иво Райчев (водещ): Колега Дюзев, като тръгваме за Сейшелите, ще питаме г-н Бехар какъв полет да хванем, нали?
Максим Бехар: Не, тръгваме заедно, гарантирам ти.
Михаил Дюзев (водещ): Обаче през Шумен…
Максим Бехар: Шумен – Виктория.
Иво Райчев (водещ): Искам нещо да питам аз. Наскоро ти беше в Давос, единственият представител на тази среща, на този форум…
Максим Бехар: Много хубав форум беше, много полезен.
Иво Райчев (водещ): И какво си казал…
Михаил Дюзев (водещ): Ти си извадил цитат.
Иво Райчев (водещ): Да. Скоро като ви питат къде живеете, отговорът ви ще бъде: Във Фейсбук.
Максим Бехар: Ами да.
Иво Райчев (водещ): Това си го казал, ти си бил модератор ли там?
Максим Бехар: Бях модератор първия ден, а втория ден имах моята презентация, на пленарно заседание всички групи се бяха събрали преди да закрият форума, който беше посветен на модерния PR. Беше страшно интересно и си мисля, че доста хора останаха изненадани от цифрите и фактите, които имаше в моята презентация. Тя ще бъде скоро публикувана някъде по сайтовете. Също в сайта на форума в Давос има едно дълго мое интервю, което мисля, че вече е онлайн, телевизионно интервю, видео. Виж, знаете ли кои са трите най-големи държави в света по население?
Иво Райчев (водещ): Знаем ги, Китай, Индия…
Максим Бехар: И Фейсбук, 400 млн.
Иво Райчев (водещ): Това не го очаквах.
Максим Бехар: Ако Фейсбук беше държава, щеше да е третата по големина в света. Всеки ден се регистрират 500 000 нови потребители. Няма нито една държава, която не е възможно, генетически не е възможно да расте с такива темпове. И защо, защото това е едно място, в което хората, освен че намират приятели, освен че се скарват с много хора и стават неприятели, могат да обменят различни неща, които само до преди три-четири години ги правеха в отделни програми. Говорехме си с приятели и познати в Скайп, пишехме си имейли чрез имейл програми, слагахме си снимки в някакви места в Интернет и се хвалехме пред приятели, а сега всичко е на едно място. Понеже комуникацията е много лесна и тъй като вече английският е универсален език за публикация в Интернет просто светът става един. И може би след ерата Фейсбук ще има други мрежи, които ще бъдат вече базирани според мене на видеообмена, т.е. всички ние, които си говорим с наши приятели където и да е, ще може да си говорим с видео в реално време, и това ще е следващият етап. Вероятно ще се разделят мрежите на професионални, т.е. радиоводещите ще си имат специална мрежа в Интернет, PR-специалистите ще имат друга мрежа и който иска да контактува с другия, ще може да го прави от едната мрежа в другата. Но най-важното е, че наистина вече когато хората се запознават, дори не след много време, ще си казват, няма да има визитни картички. Ще си казват, намери ме във Фейсбук. И аз го правя много често вече това. Вместо да си разменяме телефони, прибави ме във Фейсбук, само ми кажи, че си ти, за да те разпозная, и това нещо ще става много лесно и много бързо.
Иво Райчев (водещ): И аз като не те познавам, как ще ми докажеш, че си ти.
Максим Бехар: Само по име. Пишеш моето име или твоето име, или на Мишо името, или на който и да е и просто се намираме.
Иво Райчев (водещ): Пиша ти и ти казвам, ей там се видяхме на „Дондуков”…
Максим Бехар: Знаеш ли, това, което в момента се случва в Интернет пространството, промени света в три според мене основни неща. Първо всеки е журналист. Всеки е журналист, тъй като Фейсбук е медия. Не е нищо повече. И който иска… Какво е журналистиката – да имаш трибуна и да кажеш това, което мислиш. Дали ще е анализ, дали ще е водене на предаване, дали ще е някакво стихотворение или каквото и да е, но ти имаш трибуна и твоите слушатели, читатели или зрители стигат до тебе. Фейсбук е същото, ти си имаш своя трибуна, имаш си свое място, имаш х броя приятели, дали ще са 1000, 2000, 10 000, колкото и да е, и ти на тях можеш да им кажеш това, което имаш да им кажеш. Второто, което тотално промени света е, че всеки е PR-специалист. Защото в крайна сметка всички тези хора, които са във Фейсбук или в която и да е друга социална мрежа, българска, руска, китайски има с по 25 млн., с по 30 млн., всъщност всеки се опитва да си прави своя брандинг, своята марка. И това го кара да става PR-консултант, или PR-специалист. Защото всъщност влиза ив нашия бизнес, който ние прави, само че индивидуабно.
Михаил Дюзев (водещ): Това е много интересно, което каза.
Максим Бехар: И третата основна промяна е, че всеки вече е публична личност. Никой не казва, ама ти си публична личност, защо, защото са те написали по вестника, или си в студиото на Дарик, или си в някоя телевизия. Не, всеки е публична личност, ти си онлайн, ти си в Интернет, имаш своите снимки, имаш твоите видиа, имаш своите приятели, твоята биография, всичко вече е публично. И с това светът става много по-добър, много по-добър. Защото ние се свързваме бързо, пестим много време, знаем много за хората, с които контактуваме, можем да видим техни снимки, можем да ги критикуваме, можем да ги хвалим. И всичко това е много прозрачно. Тоест тези анонимни комплексари от всякакви форуми, които могат да минат да наплюят някого, те изчезват полека-лека и след 10 години никой няма да си ги спомня. И ние ще си казваме така както си казвахме, ти помниш ли преди 20 години като беше комунизма и всичко беше сиво и това, това ние може да си го казвам, ама някак си е много далечно, все едно не е било. По същия начин ще си говорим за някакви форуми, за някакви хора, които са влизали и да кажем, са наплювали някого или са изразявали някакво мнение, често правилно между другото, обаче анонимно, и поради това то не струва нищо, то няма никаква стойност. Светът става прозрачен, явен, точен и аз си мисля, че е един по-хубав свят.
Михаил Дюзев (водещ): Колко приятели имаш във Фейсбук?
Максим Бехар: Мисля, че са 4 500-4 600. Аз внимавам да не прекрачвам 5-те хиляди, защото е лимитът.
Михаил Дюзев (водещ): Така ли, аз това не го знаех.
Максим Бехар: Но имам фен-клуб, в който имам 7 хил. души.
Михаил Дюзев (водещ): Всъщност да, ти можеш да направиш отделни страници.
Максим Бехар: Да, и компанията ни има отделна страница, в която всеки ден поствам интересни материали за PR-а, само че такива, които взимам от американски сайтове, за да може в България източниците на public relations, източниците за нашия бизнес не са чак толкова много. Искам в страницата на компанията да има винаги най-новото и най-интересното от нашия бизнес.
Михаил Дюзев (водещ): Ти много пътуваш, това вече го анонсирахме. Ето сега ще те питам един класически въпрос. Къде са най-хубавите жени?
Иво Райчев (водещ): Ама къде, за България ли става въпрос или?
Михаил Дюзев (водещ): Навсякъде.
Максим Бехар: Виж, има една руска поговорка че на вкус и цвет товарищчи нет. Но най-хубавите жени, които съм видял са в три града. Единият е Братислава, другият е Любляна и третият е в Стокхолм.
Михаил Дюзев (водещ): Я си запиши.
Иво Райчев (водещ): Да, Любляна, Словения, Братислава, Словакия и Стокхолм, Швеция.
Максим Бехар: И Шумен, България.
Иво Райчев (водещ): И Шумен, България.
Максим Бехар: Разбира се, в Шумен има уникални жени.
Михаил Дюзев (водещ): Аз от четирите града, които изброи само в Шумен не съм бил. Иначе ще се съглася с тебе за първите три.
Максим Бехар: Отиваме с тебе, с Иво и с Ники Кънчев, четиримата, щом се оправи малко времето и ще бъдете наши гости, ние с Иво ще подготвим цялата програма.
Михаил Дюзев (водещ): Ще е проблем за мене и за Ники, защото като се разхождаме по улиците хората ще викат: о, Максим, о, Иво, а ние с колегата Кънчев какво ще правим.
Максим Бехар: Вие ще кажете, ами ние сме техни приятели от Фейсбук.
Иво Райчев (водещ): 11 май е празникът…
Максим Бехар: 11 май, това не е лоша идея. Аз миналата година бях и беше много…
Иво Райчев (водещ): Аз не можах да дойда за този празник, но тази година ще се постарая.
Максим Бехар: за това си говорехме в Давос, защото нашият бизнес public relations, както и всичките междуличностни и междухорски отношения се променят в света в момента, нашият бизнес, който цели всъщност да свързва едни хора с други хора, или едни клиенти с техните потребители, или различни партньори да правят бизнес, най-бързо се променя, най-динамично се променя от това, че комуникациите се развиват много бързо.
Иво Райчев (водещ): Добре, обаче не може ли някои да злоупотребяват, примерно престъпници във Фейсбук да си търсят жертви.
Максим Бехар: Това е все по-малко и все по-малко вярно, защото новият тип социални мрежи всъщност изхвърлят тези, които са анонимни и които са фалшиви. Да, ти можеш примерно да излъжеш един човек, или двама, или трима, или пет, но не можеш да излъжеш всички. Като влезеш и като видиш в един профил, първо, че няма снимка, дори да има снимка, че има пет, шест, десет души приятели, веднага ти става ясно, че този профил е фалшив, или този човек има някакви мисли, които не са чак толкова fear. Но аз съм от три години и половина във Фейсбук и доста се забавлявам в социалната мрежа и да ти кажа досега не се сещам да съм попаднал на някой, който, може би съм имал един-два редки случая, който да има нещо нередно или да иска да направи нещо. рискът да попаднеш на човек, който ти мисли лошо в мрежа, в която няма идентификация и хората не са със своите си имена е много по-голям, отколкото новия тип социални мрежи.

Михаил Дюзев (водещ): Продължаваме с интересните на нашите слушатели дами мъже. Максим Бехар е в студиото. с колегата Райчев, и той…
Иво Райчев (водещ): Само за жени не сме говорили, за всичко друго, но за жени не.
Михаил Дюзев (водещ): Хайде сега да чуем какво става в едно много далечно място, от Сайшелските острови сега ще отидем до Афганистан.
(включване от Афганистан на Константин Вълков, програмен директор на Дарик)
Михаил Дюзев (водещ): Медиите дори в страна, в която сме свикнали да говорим за нея като за изостанала и за във война, ето, Косьо ни разказа много интересни неща. Един кратък анализ, ако може, това винаги ми е интересно от теб да чуя за развитието на българските медии.
Максим Бехар: Много странно бих казал. И причината се крие далече в онези години, в които имаше комунизъм. Защото като се върнем Унгария 56-а, тогавашната Чехословакия 68-а, Полша 80-а, след това 89-а година всички събития, в крайна сметка, и това е генезисът на медиите в Централна и Източна Европа, в крайна сметка борбата беше за свободно слово, за нищо друго. Тук дори и Чехословакия тогава, когато бяха тези вълнения, потушени, за съжаление, с танкове и със сила, лозунгът беше „Социализъм с човешко лице”. Никой не си е представял, че ще сменят строя или че ще се променя нещо. Всички ние искахме свободна преса, свободно слово. България беше единствената страна от Централна и Източна Европа, в която никога не е имало никакви вълнения, никога не е имало никакви протести и пората въобще не са си представяли, че може да има смяна на строя или да има свободно слово. И когато това се случи 89-а година, и аз 92-а бях един от основателите на „Стандарт”, тогава е дин прекрасен вестник, и продължава да бъде много добър вестник, ние не си представяхме с моя приятели и колега Валери Запрянов какво всъщност означава свободно слово. И всичките вестници, частните радиа, телевизии дори, ние не се бяхме борили за него, то не беше изстрадано. Аз имам една тениска, която много обичам да нося, даже съм си купил няколко от тях, член съм на Асоциацията на професионалните журналисти на Щатите (Society of professional journalist), това са едни тениски с техния лозунг, техния слогън, който казва: talk is cheap – free speeches isn’t. Значи да плямпаш е евтино, да говориш каквото си искаш е евтино, обаче свободното слово не е евтино. Иска инвестиция, иска разбиране, иска организация. И в този смисъл всички тези свободни медии в България, които се родиха в началото на 90-е години, търсиха своя път. И сега много колеги в печатните медии приемат тежко факта, че печатните медии си отиват безславно. Но това е тенденция в целия свят.
Михаил Дюзев (водещ): Говорехме вече за най-модерната медия Фейсбук, нали така, медия спокойно можем да го наречем?
Максим Бехар: Да, медия е която и да е социална мрежа.
Михаил Дюзев (водещ): Сутрин, лично ти откъде се информираш за събитията първо?
Максим Бехар: Аз ставам в 7.01 всяка сутрин от много години, 10-15 мин. си проверявам пощата, виждам новините от сайтове като CNN, BBC, няколко български сайта и след това влизам под душа, където слушам Дарик. Това го правя също от много години. И ми е едно от любимите места, в които съм си сам и си мисля за деня и през главата ми прехвърчат различни неща, какво да облека, коя дума на деня да напиша във Фейсбук, и всички тези неща, и се информирам също така много от Дарик, в колата също слушам Дарик. Но нямам нужда да бъда активен в търсенето на информация, тъй като на блекберито си имам, освен че си имам едно голямо количество новини, които пристигат автоматично, си имам и мой си акаунт в Туитър и там съм се абонирал за различни медии и само като си отворя туитъра веднага виждам какво се случва в света.
Иво Райчев (водещ): Сега, тъй като говорехме за PR, тук цитирам твои думи: „истинските звезди могат и без имидж мейкър”. Защо истинските звезди могат без имидж мейкър?
Михаил Дюзев (водещ): Как мислим еднакво с колегата Райчев, аз щях да питам и аз за това?
Максим Бехар: Защото им идва отвътре. Защото нито един PR-консултант или помощник, или съветник не може да те промени. Ако ти си кофти човек, ти ще си бъдеш кофти човек. Можеш нещо временно да се лустросаш, да излезеш по някоя телевизия, да направиш някакво лъскаво интервю, в което да казваш някакви умни приказки обаче всичко това е временно. Може да трае една, две, три години. Един ден винаги лъсва. И ако… първо, възниква големият въпрос кои са истинските звезди. Според мене истинските звезди са хора като Радичков, хора като Валери Петров, хора като Лили Иванова, ако щеш, и въобще хора, които са доказали… А има десетки или стотици хиляди в България, които са си работили тихо и кротко и са направили много неща, които ние не знаем, че те са ги направили, и според мене те са по-големи звезди, отколкото някои, в кавички слагам, еднодневки, но хора, които ги виждаме по някакви екрани, по някакви телевизии как седят и как умно говорят, или как пеят на плейбек, или въобще как се усмихват и си показват шестредова блестяща, обаче след това като ги видиш на живо тези хора се оказва, че те са кръгла нула. И затова звездите са тези, които с години са доказали, че могат нещо. че какъв PR е необходим на Валери Петров? Извинявай! Или, лека му пръст, на Радичков?
Иво Райчев (водещ): На Иван Радоев например.
Максим Бехар: Разбира се. На страшно много хора, които… те нямат, това са истинските звезди в България. Знаеш ли, има много истински звезди, които бачкат съвестно, дават хляб на стотици хора или на хиляди някои от тях, по някакви предприятия, по някакви заводи, не се оплакват, не мрънкат, не псуват властта, не казват, че държавата им е виновна и че им е скапана, не казват, ох, аз ако бях в чужбина какъв щях да бъда, пък тук в България, защото, видиш ли, държавата ни е скапана и аз не мога да… А има хиляди такива хора. Аз познавам много от тях. Дори и в родни ми Шумен има един човек, който купи на времето завод „Мадара”, легендарният завод „Мадара”, моят татко беше основател на завода 65-а, 66-а година, Валери Симеонов се казва, който сега дава хляб на 1200 души. Един път не се е оплакал от нищо, един път не се е появил в медия, почти никой не го знае. Заводът обаче е като картинка, всичко е подредено, лъснато, просто като ходя там и не мога да повярвам, че това нещо, 2010, 2009 г. ходих за последен път есента, може да съществува.
Иво Райчев (водещ): В един период не беше така.
Максим Бехар: Не беше, разбира се. Този завод беше пълна разруха. Нямаше заплати, уволниха 90% от хората. Тоест, намери се човек, който със свои пари да инвестира, да намери пазари, да бачка, той самият живее в завода заедно със семейството си, и обикаля завода с едно колело всяка сутрин, когато е там. Но това е отделен случай. Има такива хиляди, и ми се струва, че тези хора са много по-големи звезди, отколкото т.нар. звезди, по които ние въздишаме и след това като ги срещнем на улицата и като си отворят устата, ти си казваш, чакай не е възможно.
Михаил Дюзев (водещ): Хубав финал. Трябва да обръщаме повече внимание на такива хора или да не правим излишни медийни звезди.
Максим Бехар: Разбира се в България има много проблеми и много неща, които нас ни притесняват. Мене най-много ме притеснява фактът, че България в крайна сметка е една дълбоко пазена тайна за света. Защото никой, и това е проблем, който от много правителства насам съществува, за това, че няма добра реклама, няма добро позициониране на страната ни в света. България в момента е държавата с най-ниски данъци в Европа. 10% корпоративен данък почти няма. 5% данък дивидент въобще няма.
Михаил Дюзев (водещ): Особено пък и на фона на това, което се случва в Гърция.
Максим Бехар: Да, разбира се. Това че имаме валутен борд, това, че има предвидимост, че има стабилност никой не го знае. Аз недоумявам, защото идват хора и се срещам с тях почти всекидневно, инвеститори, чужденци, хора много богати, и когато 15 мин. прекарам с тях и им обясня всъщност какво е България, и те зяпват и казват, не е възможно, защо никъде не сме го чели. Сега, синът ми управлява нашия уеб бизнес и се прибра от изложението CeBIT в Хановер, което е най-доброто, най-авторитетното изложение за високи технологии в света. България била единствената държава европейска без щанд. Показа ми снимки от щанда на Сърбия и щанда на Македания – феноменални. Това за високи технологии. Ако беше изложение за селско стопанство или за килими, или за нещо друго, или за някакви шапки или каквото и да е, пък Македония или Сърбия имат най-хубавият щанд, добре, ще го приемем, но България да няма щанд на CeBIT, което от години не се е случвало? Тоест трябва да има, и всички ние хора, които сме в бизнеса, и вие медиите, и всички, които сме приятели заедно, да мотивираме малко хората, които управляват да се отделят средства за една интелигентна промоция на България, или позициониране така, че да се знае, че това е една държава, пълна с млади, интелигентни, амбициозни хора, много можещи, красиви жени, хубава природа – всичко, което можеш да си помислиш – храна, всичко, което можеш да си помислиш на света, че съществува най-добро, всъщност можеш да го намериш в България. Ако това ние го разбираме 7,5 – 8 млн. българи, ако това нещо го знаят още едни 400 млн. души във Фейсбук, или хората по света, ми се струва, че много по-бързо ще се случат при нас нещата.
Михаил Дюзев (водещ): Благодарим на Максим Бехар.
Максим Бехар: Честит 8 март на съпругата ми Мила, на майка ми разбира се, на дъщеря ми Ралица, която е в Единбург. Това са ми трите ми най-скъпи жени, да са живи и здрави, да си изкарат хубаво празника. И на всички мои приятелки, почитателки, колежки и разбира се на всички ваши колежки от любимото ми радио, Дарик радио! 

 

Leave a Reply