Интервю с Мая Вапцарова, председател на СЕМ

Дарик радио, Седмицата | 2010-01-23

Водещ: Следващият гост на „Седмицата” – председателят на Съвета за електронни медии Мая Вапцарова. Здравейте.
Мая Вапцарова: Здравейте.
Водещ: Впрочем, поводът е поредният дебат какво правим с радиото и телевизията с поредни промени в закона за радиото и телевизията. Те като че ли отиват вече към привършване. Основен спор на седмицата е колко да бъде българското по радиото и телевизията. Колко от това да бъде правено от независими български продуценти. Колко да бъде европейското. Общо взето надделя като че ли да е по-малко. Бяха заложени големи проценти. Парламентът не е склонен на такива крайни решения.
Мая Вапцарова: Знаете ли, това е един много стар спор. Още Тони Блеър когато напускаше своя пост започна този разговор. Не знам дали си спомняте. И този разговор за съжаление не беше коментиран абсолютно никъде. Но този разговор беше за това, че политиците или медиите. Той тръгна така: националното или пазарното. Все пак вие знаете, че регулацията се обосновава на две основни неща – свободата на словото и свободата на пазара. Така ли е? Обаче аз веднага бих прибавила към свободата на словото не свободата на медиите, а свободата на обществото. Какво ще каже? И оттук нататък като човек, който е бил режисьор, който е правил филми, писал сценарии, писал книги, все пак много би ми се искало да бъде направен един наистина реалистичен баланс по отношение на това, което е българско.
Водещ: Да, но парламентът решава, за да е ясно на слушателите, европейска продукция 50%, от тях половината българска, от тях още половината, или 12% външна продукция. Това добре ли е според вас или не?
Мая Вапцарова: В целия свят този проблем се разрешава. Например унгарците решават, да добре, от тези 50% 20 ще бъде унгарска продукция, чисто унгарска, а останалото, казват, ще бъде продукция, която… Не искам с това да кажа, че защитавам българските продуценти. Но разберете, че в дадената обстановка ние наистина вчера загубихме нашето аз. Азът на българина е загубен – нашата идентичност, нашата имунна система в цялата тази нова за медиите епоха. Защото метричната система по света е позната доста отдавна, но за нас просто това е една новост. Тя не преминава толкова плавно колкото всички ние я представяме. Тя все пак има тук-таме завойчета, на които се спира. И на базата на това, на мен ми се струва, че действително трябва да се помисли над това как да бъде върната имунната система на българина. Вие виждате, че просто всеки страда от чувство за малоценност.
Водещ: Тоест, вие очаквате от парламента дори по-високи проценти?
Мая Вапцарова: Аз очаквам едно по-обективно решение.
Водещ: Добре. Другият проблем е, обаче – вие сте органът, който трябва да го прилага. Целият проблем е как се мери това нещо. И в този свят, в който толкова се преплитат какво е български продуцент, например – този, който се е регистрирал в България и има българска фирма, но всъщност е една американска фирма с клонове в целия свят. Въобще реалистично ли е да се проконтролира пазенето на българското. Какво е българска песен? Тази, която звучи на български или е написана от български автор, или…
Мая Вапцарова: Аз съм за авторството на българина. За това да може той да се проявява. Но оттук нататък вие знаете, че досега тези прерогативи, които бяха само на Министерство на културата да речем по отношение на чуждите медии, които са в България, според новия закон ще бъдат прехвърлени при нас в СЕМ. Това го знаете. Това наистина означава една нова режисура в цялостното поставяне на медиите в България. Може би все пак, на мен ми се иска да се създаде някаква конкурентност, някаква собствена мисъл на тази страна, която е на този кръстопът и винаги може да ти даде възможност да мислиш с тези продуценти, които се явяват от другия свят, независимо европейски, американски, бразилски и т.н.
Водещ: Другият голям медиен дебат през последните седмици са парите за медии. Те обичат да ги наричаме обществени, те всъщност са си държавни защото държавата ги финансира от държавния бюджет. Къде според вас е балансът. В момента БНТ са недоволни от парите, които получават от държавата. В частния сектор в телевизиите са недоволни от това, че БНТ има според тях много реклама, която продава на дъмпингови, пак според частните телевизии цени, защото получава много пари от държавата. Вие за какво сте?
Мая Вапцарова: Точно това е другият въпрос, който щях веднага да ви кажа, че за да имаме продуценти, нали български, в истинския смисъл продуценти, които да произвеждат някаква българска продукция, трябва да бъде намерен и този баланс. Извинявайте, ама да речем СЕМ може да съществува само до юли месец защото и на нас ни отнеха 300 000 от бюджета. Сега, от всяка медия отнемането по принцип, вие знаете, че обществената телевизия изразява това, което що-годе е мнение на обществото и за което говорихме – свобода на медията и свобода на обществото, да речем. Но Дарик радио е едно доста обективно радио, което също ми е правило впечатление, че действително използва обществения глас. Аз не знам как се справяте вие с парите. Това е проблем на всяка медия.
Водещ: Важното е да не изпадаш в зависимост от една страна. Това е най-важното.
Мая Вапцарова: Точно за това исках да говоря. Трябва да се създаде според мен някакъв междинен съвет. Защото, аз бих искала да ви попитам, добре, знаете ли кое е важното? За мен е важно кой задава обществения ред, в смисъл какъв ще бъде дневния ред на обществото. Хайде отговорете ми и аз тогава ще ви кажа кой ще плаща. Защото това е в основата на нещата, според мен. И на мен ми се струва много важно да се създаде някакъв междинен съвет, който действително да постави на една реална основа, не да се създават странични проблеми КРС, СЕМ и частни, обществени оператори и т.н., който действително да знае реалната ситуация в България и да може да проведе битката.
Водещ: Всъщност с Костадин Паскалев по повод дискусията при президента, говорихме за визия, гледайки 10 години напред. Има ли България, да вържем с темата, по която говорим, какво ще стане с радиото и телевизията, има ли България финансов ресурс за 100 телевизии. Защото по сметки, които гледам че правят експерти, в този формат, в който най-вероятно ще се реализира цифровата телевизия в България, ще може да има на един мултиплекс 10, защото сме щели да прескочим сега този междинен етап, в който са по 4. 10 мултиплекса, отредени на България по 10 телевизии, това са 100. А кой ще плати за тях?
Мая Вапцарова: Да, по принцип завчера при приемането на медийния закон не беше погледната темата за маскери. Аз не мога да си обясня тази история. Вие знаете ли как беше решен проблемът с мултиплексите в Австрия?
Водещ: Как?
Мая Вапцарова: Да, добре, създаде се цифровизацията и държавата закупи и даде спомагателните кутии за мултивизацията ги даде на обществото. Сега, откъде ще намери България да речем такива пари? Затова казвам: кой плаща тогава? Това е вече едно тройно плащане, което… тоя народ вижте го как живее.
Водещ: А какъв е планът, впрочем, за цифровизация? Не СЕМ е водещия там. За пореден път правителството го променя защото просто закъсняват със сроковете.
Мая Вапцарова: Вие знаете, че сигурно още веднъж, защото чисто и просто няколко плана бяха създадени…
Водещ: Вие сега сте дали срок до 25 февруари тези, които искат да правят национални цифрови програми, да кандидатстват пред вас. Това реалистично ли е да стане или ще се наложи да се удължат?
Мая Вапцарова: Ние пуснахме на страниците на СЕМ да кандидатстват, но аз не знам дали ще могат да се справят. Може би голяма част от тях да са подготвени вече, но цифровизацията не е аналогична на аналоговото разпространяване. Има огромна разлика. Не знам, понеже ходихме и в комисията в Европейския парламент, до 5 януари се даваха обяснения като как да стане плавно решението от аналогово към цифрово разпространяване. Не знам кой е отишъл до 5 януари. Има и писмо до г-н Решидов, не знам дали е бил до 5 януари в комисията за обяснение като как да стане това разпространение. Но на мен ми се струва, че трябва да бъде изготвен съвсем нов план за цифровизацията и да стъпим на много реална основа по повод цифровото режисиране.
Водещ: И стигаме до проблема със съдържанието на програмите. Защото ако трябва да платиш за 100 програми, ще трябва да намериш кой да ти дава реклами. И тогава започва едно зверско конкуриране между тия, дето се рекламират и няма никакъв шанс да прокарваш ограничения например за вредните храни за деца. Защото големите корпорации, които произвеждат мазни с много „Е”-та храни, ще дават добри пари на тия много медии, които няма да могат да съществуват без тези пари. Как ще накараме тогава телевизиите? Радиостанциите излизат в голяма степен от регулациите от промените в закона за радио и телевизия, но как ще накараме телевизиите да не рекламират щастливи деца, които се тъпчат с чипс?
Мая Вапцарова: Точно това е големият проблем. Но вие знаете, че ние постфактум можем само да регулираме това, което се показва на екраните защото иначе ставаме цензури. Така че този въпрос също трябва да бъде решен с предварително предписание. Една просто превантивна форма, превенцията трябва да бъде решено като как може да въздейства с всичките. Дали да се направи един общ съвет с всички медийни представители защото това е един изключително важен проблем. Аз наблюдавах напоследък за биологичните храни и генномодифицираните, трябва да ви кажа, че това беше един ужас за мен. Как може да се рекламират генномодифицирани храни когато цял свят започва вече да роптае срещу тази история. Ние си променяме народа.
Водещ: Добре, трябва да свършваме. Да използвам това, че човек с вашата фамилия е в студиото, та да ви питам как гледате на избора за любовна история на ХХ век в тази класация на БНТ „Българските събития на ХХ век” с почти една трета от гласовете на българите, на връзката на вашия чичо Никола Вапцаров и Бойка Вапцарова?
Мая Вапцарова: Знаете, че поетите са много влюбчиви. Ако проследите историята на Боян Пенев и на Яворов…
Водещ: Тази история бие яворовите примерно. Защо Вапцаров, според вас?
Мая Вапцарова: Тя е такава, каквото е било времето. Разбирате ли? Да, жената при Вапцаров е винаги една идея. Никой не може, според мен много малко хора са написали този изказ „и все пак, дори и мъртъв, ще идвам в съня ти като нечакан и неискан гостенин”. Това е просто разрешението на цялата негова визия по отношение на жената. „Не ме оставяй ти отвън на пътя” защото всичко може да се случи. „Ще дойда тихо, кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя; когато се наситя да те гледам, ще те целуна и ще си отида”.
Водещ: Мая Вапцарова, председател на съвета за електронни медии в студиото на „Седмицата”. 

 

Leave a Reply